First topic message reminder :
“You..The Music In Me~♫♫”
Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват
)
Приятно четене!♡
1ва Нота- „Изпитът”
18ти Ноември, 2010год.
- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ!
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
-
Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.
- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja!
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоето
?- попита я с нотка арогантност Кий.
- Еееей тука!
- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? 
- попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. 
- започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.
- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!?
- запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..
- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти.
- продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.
“Малко високомерна, но какво пък..
А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. 
” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. 
Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.
Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм.. Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. 
А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето 
Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:
- ОМО! Добре ли си???
- кресна учителката разтревожена.
- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен..
- каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..
- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата..
- каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..
- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!?
Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.
След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка
?.. Сигурно затова ми помогна.. 
А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. …”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…
Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват
) Приятно четене!♡
1ва Нота- „Изпитът”
18ти Ноември, 2010год.
- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ!
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
-
Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja!
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоето
?- попита я с нотка арогантност Кий.- Еееей тука!
- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? - попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. - започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!?
- запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти.
- продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.“Малко високомерна, но какво пък..
А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. ” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм..
Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:- ОМО! Добре ли си???
- кресна учителката разтревожена.- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен..
- каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата..
- каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!?
Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка
?.. Сигурно затова ми помогна.. А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. …”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…
Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 09, 2011 5:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Ноо си наваксах 
и вече се чудя кви думи да намеря,че да си изкажа мнението...речника ми не стига >< всъщност на мен ми харесва цялото това провлачване на нещата между Ънче и Джонги...държи ме под напрежение за финала.Харесва ми и плана на Кий да ги събере,закуската беше добре замислена.Надявам се Джонги да не яде много бой покрай ядовете на Ънче 
Не можеш да спреш да пишеш 
Честно и аз като Гери вече не знам какво да кажа. 
Освен,че пишеш невероятно и просто толкова красиво 
(любимият ми писател)(това да не го приемеш като обида,трябва да е комплимент) Както и да е,главата е невероятна 
Планът на Кий е страхотен 
ЪнЧе как ме уплаши като се развика 
Никога не съм я виждала толкова ядосана 
И на мен ми харесва,че действието между ЪнЧе и Блинг се провляква *смее се на думата* И наистина Блинг няма да остави ЪнЧе да си направи нещо.Чакам следващата глава с нетърпение 
дано Блинги и Ън Че скоро да се сдобрят направо ми се къса сърцето че не са заедно 
Чакам следващата глава 
не, не, не мога да повярвам, че искаш да ни изоставиш 
В сбирката липсваха само Мин Ин и Йонг и апартамента щеше да се препълни 
Дано Джонг помогне на Ънче да се възстанови :/ ^^
Татуировките са невероятни 
И това лъвче,което си е татуирала 
Сега с нетърпение очаквам да разбера как точно ще се сдобрят 
Милия Хюн.. не му завиждам :дд Аз пък да вметна,че МинМин взеха да ми липсват. Знам,че си е трудоемко да пишеш за всяка двойка,да описваш емоции ала бала ама много ше се зарадвам ако вмъкнеш една последна главица само за тях ^^ Само ако искаш 
(и тези коментари в тази тема, де =]) Умирам си от кеф, като видя някой неочакван коментар като вашите 
Сега ще трябва да започна от начало. 
Голям съм досадник като си смрням имената нали :3. 
Просто не мога да си избера всяко следващо ми харесва много повече отколкото предното ХД. 
Повярвай ми ще ти досаждам с коментарите си мнооого след като приключи този фенфик. 
Ще пиша,че не съм чела по-добър (и е истина найстина хД). 
Както и да е не ми се мисли за финал на историята,освен,ако Джонги и Ънче не се съберат отново. 
Найстина са много сладки заедно. 
Знаеш ли колко плаках на финала на 5 + 1 където Ънче си замина. 
Просто нашите ме помислиха за луда. 
Като казвам луда се сещам вчера как крещях когато видях Ти Оу Пи в Ирис. 
Отново се отплеснах. 
Новата глава на фенфика отново е невероятна. 
Найстина завиждам на Ин и на Мин. 
Имат тоолкова сладки момчета до себе си. 
Много ми се искаше Ин да се оправи.Да и остава толкова малко време.. Т.Т . 
И доста се посмях на това "родителите им са били доста изобретателни по отношение на имената…." ХД 
Не знам защо сигурно защото съм Crazy KID yea XD~~ 
Ениуей отново се отплеснах. 
Казах ли ти,че пишеш страхотно? 
Ако не съм ще ти го кажа...ПИШЕШ СТРАХОТНО. 
ХД Очаквам новата глава с тоооооооооооолкова голямо нетърпение,че чак подскачам. 
Заболяха ме ръцете и кой знае ква простотия съм писала. 
Какво да кажа?Поредната невероятна глава 
Йонг и Нана са много сладички 
Кий и Ин също,а за Мини и Мин да не говорим 
Горката ЪнЧе 
Трудно й е без нейният Лъвчо 
Надявам се скоро да се съберат 
Чакам с нетърпение следващата глава 
Оуххх, всичките двойки ме радват мноого 
Толкова са сладки, когато са заедно 
Те са перфектни един за друуг - трябва да се разберат най-сетне 
И някой да убие тея ш**ани мениджъри 
Чакам с нетърпение следващата 
Момента,който толкова очаквах 
И с тази музика направо се разплаках от щастие 
Просто нямам думи да го опиша 
Човек направо ме убиваш с таланта си 
Просто твоят фик е като наркотик за мене 
Чакам с нетърпение да видя как ще се развият нещата оттук нататък