Seoul

Октомври 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

You..The Music In Me~♫♫

Иди на страница : Previous  1 ... 10 ... 16, 17, 18, 19  Next

Харесвате ли това? ^__^

96% 96% [ 53 ]
4% 4% [ 2 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 55

Go down  Съобщение [Страница 17 от 19]

1 You..The Music In Me~♫♫ on Сря Фев 09, 2011 9:24 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :

“You..The Music In Me~♫♫”

Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват )
Приятно четене!♡



1ва Нота- „Изпитът”

18ти Ноември, 2010год.

- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ! MySpace
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
- MySpace Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.
- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja! MySpace
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоетоMySpace?- попита я с нотка арогантност Кий.
- Еееей тука!MySpace- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? MySpace- попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. MySpace- започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.
- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!? MySpace- запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..
- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти. MySpace- продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.
“Малко високомерна, но какво пък.. MySpace А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. MySpace” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. MySpace Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.
Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм.. MySpace Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. MySpace А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето MySpace Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:
- ОМО! Добре ли си??? MySpace- кресна учителката разтревожена.
- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен.. MySpace- каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..
- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата.. MySpace- каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..
- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!? MySpace Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.
След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка MySpace?.. Сигурно затова ми помогна.. MySpace А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. MySpace…”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…



Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 09, 2011 5:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

401 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Сеп 24, 2011 11:00 pm

IxheartxTaemin

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
*реве с цяло гърло*
Господи доживях да прочета ТАКЪВ ВЕЛИК фенфик.Имам чувството,че ти си изживяла това и ни разкаваш какво точно се е случило.Едва ли има друг автор който да пише така.Много хора правят жалки опити за драма,,но ти...имам чувството,че всичко е реално.Възможно ли е това? о.О Не знам...това...този фенфик...просто съм без думи.

402 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Сеп 25, 2011 9:14 am

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Поредната невероятна глава Знаеш колко много ти се възхищавам на писаното..Никой човек,освен Nicholas Sparks,не може да ме грабне така и да ме накара да плача на фенфик.Радвам се,че не се отказа и реши да завършиш този фенфик Идеи за края...имам,но мисля да ги запазя за себе си

http://smiley92.tumblr.com/

403 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Сеп 25, 2011 9:35 am

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Пфууу най-накрая намерих време да прочета всичко дет съм изпуснала.. Много,много,много ми хареса! Няма да се повтарям с другите-всичко е перфектно. А за края,колкото и неприятно да ми е,си мисля,че Ин ще умре :/ *но дано не стане така :) *








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




404 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Сеп 25, 2011 12:27 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
*Тъкмо прочита последното изречение* Не мога да повярвам, че това е предпоследната глава... просто не мога... Изглжеда сякаш има да се случат още толкова много неща.... Ами Джонг и Ън Че - още не мога да повярвам, че са заедно и няма кой да им пречи да се обичат... Темин и МинЙонг - тяхната история ми се стори толкова кратка, въпреки че си е абсолютно пълна и добре описана - две половини от едно цяло, които въпреки болката остават заедно... Оню и Софи - е, тяхната история не беше толкова обширна, но си знаем какво ще стане, на Оню никой няма да му попречи да бъде с момичето си. Нито мениджъри-Луциферки, нито Sekyung, нито луди педофили, нито смъртоносни болести... Йонг и Гери - един за друг от самото начало. Те определено си бяха в "кърпа вързани"... Минхо и ХаНи - те оцеляха година и половина без света и Shawol-ите и оная Луциферка да разберат за тях, няма какво да се тревожа точно за тази двойка.... И ето че идват Кий и ИнЙонг - лошо ми става като си помисля как може да свърши всичко за тях, как Кий може накрая да загуби не само сърцето си *под това разбирайте ИнЙонг*, ами както веднъж беше казал - и душата си....
Имам чувството че съм на последния епизод на Boys Before Flowers и чакам да разбера дали Джан Ди ще остане с Джун Пьо или със Джи Хо... е, това не беше и наполовина толкова тъжно, колкото е сега, но е почти същото. Да се чудиш и да не можеш да си сигурен какво точно ще се случи. Защото както и да чета последните две глави, има шанс. Възможно е Ин да не умре, а Кий все още да преживява шока от чудото и да е благодарен за него. От друга страна може и тя да е умряла и той съсипан да разказва за последните си дни с нея... Не знам... не мога да преценя ама ИЗОБЩО!
Колкото до това какъв ще е края, сигурна съм само за едно - ще е Епичен и дълго време няма да мога да го забравя...
Как,за бога,това се превърна във фика, за който пиша само километрични коментари?

405 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Сеп 27, 2011 2:19 pm

Ezreal

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
някой да ме осведоми когато свърши фика че да си го дочета, че ми липсва

- rally___

406 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Сеп 30, 2011 6:27 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Хеей, хора!
Ето я и последната песен, която ще споделя с вас в това дълго приключение.. Айййшш, свършва, наистина свършва!! Направо не мога да повярвам...


ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ако в момента не искате да развалите настроението си, отложете слушането на песента, четенето на превода и гледането на клипа ЗА ПОСЛЕ!
БЯХТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ!..

Тааа, първо клипа:


След това превода (преведен от английски, може да има неточности, отдавна не съм превеждала нещо.. Сори Тranslation credits: nasa__)



Hirai Ken-
Aishiteru Бг Превод


Хей.. къде си?
Позволи ми да чуя гласа ти..
Дори ако желанието ми не бъде чуто
Аз ще продължа да крещя.. „ОБИЧАМ ТЕ!”


Хей, можеш ли да чуеш
Моят глас, моята песен?
Може сълзите ми да не се виждат,
Но цялото ми тяло плаче..
Денят, в който те видях за първи път,
В моите очи ти вече беше оформена като любов!


Не ми пука ако разтворят гърдите ми
И откъснат сърцето ми..
Искам просто да те прегърна…
Искам да докосна косата ти,
Пръстите, бузките,
Миглите, устните ти за последно…

Защото моите ръце със сигурност бяха създадени
Само и единствено за да мога да те държа..

Хей, дори ако ти
Изгубиш цвета си и се превърнеш в сън
Аз няма да те забравя, не мога да те изтрия
Ти си гравирана в цялото ми тяло..
Денят, в който ние станахме едно,
Успях да проследя устните ти, докато казваха „Обичам те!..”


Не ми пука ако унищожат мечтите ми,
И отнемат любовта ми..
Просто искам да те прегърна..
Искам да върна разбитата ти усмивка,
И устните, които не мога да докосна.. и да ги стопля..
Аз вечно ще те хвщам когато паднеш, красавице..


Искам да те прегърна за последно и да ти кажа „Обичам те.. Обичам те!”
Искам просто да те прегърна…
Искам да докосна косата ти,
Пръстите, бузките,
Миглите, устните ти за последно…

Защото моите ръце със сигурност бяха създадени
Само и единствено за да мога да те държа..


Хей, където и да си,
Аз мога да чуя твоят глас..
Докато моето желание не бъде чуто,
Докато се превърне в реалност
Аз ще продължа да крещя…
„Aishiteru…”



Ето и английския превод, който използвах:
http://www.vbox7.com/play:ed61b56b

ПП:
Тази песен е.. как да кажа, просто важна за мен. Още от първия път, в която я чух си знаех, че ще използвам нея за края.. Надявам се и на вас да ви е харесала

Също така, не обещавам, но краят май ще бъде от 2 части като 5+1.. Просто.. ще видим.. Aishiteruuu, people!~~




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

407 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Сеп 30, 2011 9:54 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Песента е невероятно красива и тъжна А превода е страхотен

http://smiley92.tumblr.com/

408 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 12:34 am

Ezreal

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
аз, аз, аз ,аз ,аз.. такова, такова...
виждаш ли...
О МАХ ФЪКИН ГОДЪЪЪЪЪ
ЪНЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
ДЖОНГХЮЮЮЮЮН
НАСАААААААААААААААААААААА
Нежи, да знеш че те обичам да живот.
Аз обича това фик.
Аз обича ЪнЧе+Джонг.
Аз обича теб.
Аз отива да спи след като си наваксвах 3 часа :3

409 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 12:20 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Аз този път нямам какво да кажа, първо защото едва виждам клавиатурата , второ защото песента няма нужда от коментар Текста 'и е невероятно красив ... Охх, отивам да си бърша сълзите

410 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 12:41 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №68
…Края
(Първа Част)



Айгоо, не се опитвай да ме лъжеш! Виждам го в очите ти.. Това желание да научиш края не е само защото историята ти е интересна, сигурен съм..
И ти преминаваш през нещо подобно, нали? Серафимът… даде втори шанс и на теб, нали?..
Знаех си! Значи все още не е успяла да възвърне крилете си..
Щом е така, щом и ти преживяваш нещо подобно на нашата история, слушай внимателно края, и същевременно новото й начало..
Надявам се, че ти ще се справиш без да направиш моята глупост и без да изпиташ болката, през която аз преминах..

Слушай внимателно…





- И КОГА ТОЧНО ЗА БОГА СМЯТАШЕ ДА МИ КАЖЕШ ЗА ТОВА?!- попита Инйонг, с глас, изпълнен с ярост. В ръката си държеше един от многото вестници, които ни бяха използвали за заглавие на първата страница. Беше влязла от входната врата с гръм и трясък и стрелна в спалнята. Мислех, че е отишла до магазина да купи сладко.. явно е купила и нещо друго..
Ин беше бясна- кой знае как беше научила за тези проклети снимки… Не биваше да стане така. Аз трябваше да съм този, който й казва, но не успях… Защо ли?..
Нямах куража да й кажа. Страхувах се от реакцията й. Знаех си, че ще се ядоса- на проклетите папараци, на мен, на себе си.. Знаех, че ще се скараме и този път нямаше да се измъкнем с някаква малка караница.. Можех да предположа, че нещата ще погрознеят заради лошия темперамент и на двама ни. И ме беше страх от това, че в миг на ярост ще забравя за всичко, ще я обидя и ще я загубя..
Но това, което трябваше да изкарва ангелите ми от страх, което трябваше да ме плаши най-много дори не мина през ума ми.. Казах ти вече, нали?.. Винаги я вземах за даденост, забравях за болестта й.. Е, това пак ми попречи да мисля както трябва и започнах да отговарям на нападките й, вместо да се опитам да я успокоя.
- Виж, Ин.. успокой се и нека помислим трезво за ситуацията.
- ДА СЕ УСПОКОЯ ЛИ? КИБУМ, ДА СЕ УСПОКОЯ ЛИ?! Знаеше, нали? Мениджърът ти вчера затова те повика! ЗАЩО НЕ МИ КАЗА ПО-РАНО?!
- Очаквах удобен момент, Инйонг! Беше за твое добро! Сега и това, че мисля за теб ли е грешка?!
- ДА! Какво очакваше, а? Да го видим докато сядаме в хола и гледаме телевизия ли? „О, виж Ин, това сме ние!” ли щеше да кажеш?! ПО ДЯВОЛИТЕ, КИБУМ!
- И какво щеше да промени факта, че си научила по-рано, Инйонг? Вече всичко е наяве..-„и няма нужда да се тревожиш, любов моя.. аз ще се погрижа за всичко!”- това трябваше да кажа. И да я прегърна. И да я целуна. И да я успокоя… Еййшш, идиот! ИДИОТ КИБУМ!
- Какво ли?КАКВО ЛИ?!?- кресна Ин отново.- Можеше да изкупим всички вестници наоколо! Можеше да накарам брат си да спре печата дори!!! Можех да спестя унижението си, Кибум!!- унижение? Защото се обичаме? В онзи момент нещо в мен превключи и нито сричка от останалите й думи не стигна до мозъка ми.- Всички, които ме видяха по улицата днес ме изгледаха с отвращаващи се погледи! Даже чух някакви ученички да си шушукат „Омо, това ли е тя? Кучката, която ни открадна Кий оппа! Айгууу, кой знае колко пластични операции има! И каква е тази грозна коса?! Мислех, че Кибум оппа харесва по-модерни момичета!”- Ин се опитваше да сдържи сълзите си. Чувстваше се засрамена, унижена, мразена.. Но аз не видях болката в очите й- напротив, вместо да се опитам да я утеша, думите й ме подлудиха още повече, ослепиха влюбения до кости Ким Кибум и го накараха да я нарани още повече.
- Какво каза?! Унизена? Защото те обичам?! ХА! Защо изобщо сме заедно тогава, щом те карам да се унижаваш пред хората?! ЗНАЕШ ЛИ КАКВО? ПИСНА МИ! Ако наистина ме обичаше, нямаше да имаш нищо против целият свят да знае за нас!
- …Е-ееh?
- Точно така! Какво? Срамуваш се от мен? Че съм ти бил прекалено женствен? Че не съм като Junghyun, рапъра на Бийст? По дяволите, Инйонг!
- Ти.. мислиш.. че го правя, защото се срамувам от теб?.. Защото… защото не те обичам?..- Сега вече знам, че беше, защото не искаше имиджа ми на идол да се накърни. Не искаше да бъде пречка за кариерата на SHINee.. Вече знам, че се мислеше за прекалено краткотрайна, че не си струваше заради тези няколко месеца с теб да пропилявам славата си.. Тогава и през ум не ми минаваше… Но вече знам, любов моя!..
Не й отговорих. Видях как тя губи равновесие, но не помръднах от мястото си.. Изпитвах такъв гняв, че ако бях посегнал към нея, по-скоро щях да я ударя, отколкото да я хвана и да й помогна. Наистина, как съм успял да оглупея толкова в онзи момент?...
- Аз… ще изляза за малко..- прошепна Ин без сили.- Чувствай се свободен да си прибереш нещата и да се върнеш при момчетата…
Не можах да мръдна и пръста си, докато не чух вратата да се затваря..



Какво значеше това?! Че не ме иска повече? Че свърши?!?.. Просто така?.. Толкова бързо ли можеше да ме остави?..
Усетих ужасна болка в гърдите си. Болка, която ме накара да крещя с пълно гърло и да потроша всичко около мен. Първо ударих с юмрук огледалото, което стана на парчета и се разпадна точно върху ръката ми.. Ритнах шкафа, гардероба, малкото столче, строполих всички парфюми и кремове на земята..

После видях Йошин, каменното ми цвете, което седеше върху моето нощно шкафче. Цветето, за което се грижех от месеци и дори беше цъфнало, въпреки че беше зима. Ставаше по-красиво с всеки изминал ден, точно като моята Инйонг.. Инйонг.. Инйонг…


Хванах саксията и я хвърлих към стената с цялата си сила! Чух как се чупи и пада на земята. По стената се появи голямо черно петно от пръстта в саксията.. а самата саксия стоеше на парчета върху килима.
Почувствах се гузен и прекрачих до цветето. Все пак го обичах, а и то нямаше никаква вина. Клекнах на земята и взех цвета на Йошин в ръце, защото се беше откъснало от корените си- цветето веднага се оцапа с кръв от ръката ми..


Господи, чак тогава осъзнах каква непростима глупост направих!!!
- ИНЙОНГ!- извиках аз и с всички сили се затичах навън. Прескачах стъпалата по 2-3, блъснах се в няколко човека от клуба и започнах да бягам с все сили надолу по баира. ВИДЯХ Я!
- ИНЙОНГ, ЧАКАЙ!- извиках отново, за да ме чуе. Но тя дори не погледна към мен…



Изведнъж усетих силен удар върху лявата си буза.
- ПРОСТАК! ГЛУПАК! ИДИОТ! КАК МОЖА?!- изреди старицата, която стоеше пред мен. Същата старица, която ми даде каменното цвете!!
Потръпнах. Усетих как всяко косъмче от тялото ми изтръпва, когато тя ме погледна с онзи ядосан поглед. Момент, кога небето се напълни с толкова много черни облаци?
- Ти…
- Да, АЗ! Как можа, а? Как успя да оглупееш толкова, че да унищожиш цветето?! Та нали я обичаш, бе идиот! Как можа да й причиниш това?!
- Аз…
- Не ми се прави на ударен, Ким Кибум. Знаеш, че единствената причина Инйонг да бъде толкова здрава беше цветето! Казах ти да се грижиш за него, както би се грижила за нея, нали?..
- Но аз…
- Ако все още не си разбрал, каменното цвете олицетворяваше нейното здраве. Колкото повече се грижеше за цветето, толкова по-здрава беше тя.
- Но аз го откъснах от корените му…
- Да, забелязал си правилно, глупако! И какво мислиш, че ще стане сега?- попита старицата. Моментално погледнах към Инйонг, която стоеше в същата поза, в която беше преди да се появи бабата. За момент се огледах около себе си- колите бяха спрели, часовниците пред близкия часовникарски магазин също.. Дори гълъбът на небето не мърдаше крилата си! Всичко, всеки бе замръзнал!!! Освен нас двамата със старицата…
- Инйонг…
- Точно така! Загуби шанса си да бъдеш с нея, Ким Кибум..
- НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!!- извиках аз, гледайки Ин.
- Я не ми викай! Може, и още как!
- Но тя е напълно здрава!
- Сериозно, Ким Кибум? Нека ти кажа нещо- Инйонг Майърс, родена на 23ти Септември 1991 година, с баща Джейсън Майърс и майка Саранг Майърс трябваше да получи мозъчен кръвоизлив на 15ти Ноември, което щеше да я парализира завинаги. Щеше да го последва още един, на 27ми Ноември, който пък щеше да отнеме зрението й и слуха й. Все някак лекарите щяха да я поддържат жива, докато не я удари и третият кръвоизлив, на 24ти Декември, ден след рождения ден на брат й. Тогава щеше да настъпи дългоочакваната мозъчна смърт, два месеца след което щяхте да решите да я пуснете да си отиде в мир…
- Но лекарите..
- Не започвай с човешките глупости- лекари, изследвания.. мислиш ли, че те могат да обяснят това, което ти се случва?-прекъсна ме тя. Чувствах се все по-малък, все по-жалък и нищожен.- Мислиш ли, че могат да обяснят мен, например?...
- Какво си ти?...
- Иди се сбогувай с нея..- каза тя, гледайки към Ин, без да обърне внимание на въпроса ми.- Тя живя заради теб, и умира заради теб.. Бъди благодарен, че успях да ти дам допълнително време с нея!..



И после ПУФ! Изчезна. Просто изчезна!!!
Дори не разбрах за какво стана въпрос! Не разбрах какво искаше да ми каже, не исках да разбера..
Забелязах как всичко започна да се движи отново- гълъбът мина над главата ми, колите продължиха пътя си и часовниците удариха дванайсет часа. Погледът ми веднага се насочи към Инйонг, която падаше на тротоара..




В този момент наистина падащият не беше Ин.. бях аз.
С пълна скорост падах в черната бездна, наречена самота.
И знаех, че не мога да виня никой друг, освен себе си.
Аз.. Ким Кибум.. какво по дяволите сторих?...




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

411 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 12:55 pm

Ezreal

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ

412 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 12:57 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ANDWAE?!?!?! Не...мога.... Това..не може да се случва Защо го направи Буми,защо? Главата е невероятна Аз..нямам думи,с които да го опиша

http://smiley92.tumblr.com/

413 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 1:34 pm

YoTo

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!! Не можеш да ни го причиниш....не можеш да му го причинишш.....Нееее...* Успокой се Йо..дишай..дишайй* .. сила друго да напиша нямам

414 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 6:09 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
СТРАХ МЕ Е ОТ КРАЯ .. моля се да свърши добре .. моля се  :Хх ... Кий защо го направи бе човек... защоооо ????? .. не не не  нямам търпение за следащата част ..

415 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 6:59 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Стана ми мъчно за Кий..Но все пак искам да изкажа мнение за края.В началото Кибум казва на събеседника си*ако така мога да го нареча :дд*,че Серафимът е дал втори шанс и на него,което означава,че Ин не е умряла. Представям си следната ситуация-Ин е в болница и лекарите се опитват по всякакъв начин да я спасят,обаче тя умира,но Кий е до нея и моли Серафимът за помощ и той някак си я възкресява! Ох..голям мислител се извъдих,но ще е хубаво ако наистина оживее ^^








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




416 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Окт 02, 2011 7:43 pm

IxheartxTaemin

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
WTF MAN?
Кий глупак такъв защо го направи?
Нали Ин беше всичко за теб?Не биваше да правиш такова нещо.Видя ли сега какво стана?Изгуби своята Ин.Обеща и,че ще бъдеш с нея до края.Както пишеше и в главата ''тя живя заради теб и умря заради теб''.Кий...ако беше помислил малко можеше да се досетиш,че цветето е магично и че то е другата същост на Ин.Не виждаше ли,че както цветето така и Ин нямаха шанс да оживеят.Ти ги държеше на крака и ти ги унищожи.Получи втория си шанс за щастие,Кий.Получи го и не го оцени и сега изгуби всичко.

417 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Окт 04, 2011 5:06 pm

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
неееееееееееее...!!

http://nutella97.tumblr.com/

418 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Окт 07, 2011 10:20 pm

vestema

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Уааауууу страхотен фиик Олеее не искам Ин да умира....

419 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Окт 12, 2011 11:23 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота № 69
.. Края
(Втора част- My doll)




- Носим момиче на 22, припаднала на улицата. В безсъзнание, със слаб пулс и кръвоизливи в носа и ушите.- съобщи парамедикът по телефона на болницата.- Мисля, че е мозъчен кръвоизлив!



Ин лежеше пред мен.. цялата в кръв! Дрехите, косата, красивото й лице..
Мъжът от линейката й сложи кислородна маска и започна да прави всичко възможно, за да я държи жива докато стигнем болницата.
Бях благодарен. И ядосан на себе си. В онзи момент аз трябваше да държа ръката й, да й крещя, за да се събуди.. да направя нещо! А бях смразен от това, което се случваше пред мен. Кръвта й продължаваше да блика от всеки отвор в главата й, кръвното й не спираше да се качва нагоре, а сърцето й биеше все по-бавно и по-бавно…
Кръв, кръв, кръв… имаше толкова много по нея! И по-важното, това беше кръвта на моята Ин! Кръвта, която й даваше живот, течейки във вените й.. същата тази алена кръв, даваща ми причина да бъда щастлив… сега защо изглеждаше така грозна иии лепкава, иии плашеща иии… иии..


Беше толкова ужасяващо да я видя в такова състояние!!! Бях уплашен като малко дете, изгубило майка си.. Или не, дори повече! Инйонг, моята Ин, умираше пред очите ми!
- Жизнените й показатели отслабват все повече..- каза парамедикът по телефона няколко минути по-късно. Потръпнах.- Мисля, че няма да може да издържи до болницата…
- Yaaaaah, ajusshi!!!- намеси се Минйонг с ридание в гласа си.

Дори не бях забелязал как тя се озова при мен с Темин. Именно те двамата извикаха линейката, докато аз държах Инйонг в ръцете си. Мин също така беше и човека, който ме бутна вътре в линейката, която за малко да тръгне без мен заради моята скованост.

- Онни е силна! Ще се справи! Не казвайте такива неща!!!- продължи Мин, плачейки до мен.- Онни… Инйонг онниии! Моля те, не така изведнъж!-обърна се тя към сестра си и хвана едната й ръка.- Моля те, моля те, не толкова внезапно! Онниии, умолявам те, поне още мъничко, само мъничко… поне до болницата, Ин онни.. за да успеят всички да се сбогуват с теб…




Не ме питай как стигнахме болницата, как я приеха в интензивното, как я взеха в операционната.. Не ме питай и как се чувствах през цялото това време.. Просто не бях на себе си, не разбирах какво се случва около мен.. Не разбирах защо Минйонг изплака цялата си душа, не разбрах кога Темин дойде, кога дойдоха останалите… Просто седях на стола си и гледах окървавените си ръце. Чак тогава забелязах, че съм порязал ръката си. „Моята кръв е, няма страшно..” повтарях си аз. „Моята е, не е на някой друг.. Не е на Инйонг…”



- Аааах, чинча! Ще полудея! Къде по дяволите е Йонг оппа по това време?!?- виковете на Мин някак си успяха да ме накарат да вдигна поглед към случващото се. Цялото й лице беше червено, очите й подути, косата й разрошена.. Още преди предишните й сълзи да капнат от бузите й, следващите се сформираха в очите й.
Минйонг в онзи момент просто не беше на себе си- винаги съм знаел, че тя обича сестра си наистина много, но не можеше да го покаже.. И в онзи момент, със сигурност съжаляваше за това..
Темин беше до нея, за щастие. Той я притискаше към себе си, не само за да я успокои, но и за да й попречи да не направи нещо лошо. И той плачеше. И бодигардите, и барманът, и сервитьорите.. всички не можеха да спрат сълзите си. А аз просто седях и гледах ръцете си!
- Къде е оппа, когато най-много се нуждаем от него?!- попита Мин отчаяна.- Ами ако.. ако не успее да се сбогува с онни?
- Мин..- прошепна един от бодигардите и се изкашля.- Брат ти не е в Корея в момента…
- BWOH?! КАКВО КАЗА?!
- Преди няколко часа шефът се качи в самолета за Зимбабве с Гери-ши, за да говори с някакъв хирург за болестта на Инйонг..
Мин не каза нищо.. просто заплака още по-силно и зарови лице в гърдите на Темин. Горката.. знам, че е преживявала много.. но в онзи момент най-вероятно изпитваше най-великият страх от всичките- да бъде сама, когато изпраща Инйонг на нейното последно пътешествие..
„Но това няма да се случи, нали?” помислих си тогава. „Мин напразно се тревожи, Ин никога не би ни оставила така внезапно..”




Тогава.. съвсем неочаквано вратата на операционната се отвори. Г-н Канг, лекарят на Ин прекрачи към нас с наведена глава.. Подскочих от мястото си и го докоснах по рамото, за да го накарам да каже нещо.
- Не мога да повярвам..- въздиша той, без да вдига поглед от земята.- Кибум, още вчера я прегледахме, нали? Беше здрава като камък, нали? Ти си свидетел!- каза лекарят и погледна към мен.- Не мога да повярвам.. не мога да го обясня! Вчера нямаше нищо нередно! А сега..
- Онни добре ли е?- попита Мин, с капка неоправдана надежда в очите си. Но тази капчица веднага се изпари, след като не получи отговор от него.- Жива.. жива ли е поне?...
- Мозъчната смърт на пациента е настъпила още в линейката..- отвърна лекарят.- В момента жизнените й показатели се поддържат от машини. Това ви дава допълнително време за да се сбогувате с…




Не чух последвалите му думи, нито плача на хората около мен. Не видях лицата им, нито сълзите им.. Не усетих нищо.. Просто ми причерня. Стори ми се, че са запушили ушите и завързали очите ми.. Не усетих и падането си…



И изведнъж отново бях на бойното поле. Отново бягах към врага
Същият сън, който виждам от месеци…
Отново ме застреляха. Отново паднах на земята. Отново усетих онова мигновено чувство на топлина, отново онова момиче ми прошепна „Обичам те!..”
Отново не видях лицето й…




- Май се събужда!- чух шепота на познат глас.- Ънче, Кибум се събужда!
- Инйонг…
- Йобо! Добре ли си?- този път беше Ънче.- Йа, знаеш ли колко ни уплаши?- упрекна ме тя и ме прегърна. Усещах как се опитва да подтиска сълзите си.- Вие двамата влюбени, какво право имате да ни плашите толкова?! Буми… аз.. помислих, че и на теб ще ти стане нещо…
- Инйонг къде е?
- В интензивното отделение. Преместиха я в отделна, по-голяма стая..
- Какво каза лекарят? Ще се събуди, нали? Ще успеят да я събудят, нали?!- разбира се, че щеше да се събуди! Ин не би ме оставила така.. Не би го направила!
- Буми…
- Кога? След колко време ще отвори очите си отново? Няма да чакаме много дълго, нали? Трябва да изясня отношенията си с нея! Скарахме се… трябва да й се извиня! Да й кажа, че я обичам! Че нямах в предвид това, което издрънках пред нея!...
- Кий..- отново познатия глас. Огледах се и видях кой е той. Джонгхюн хьонг, разбира се! Седеше до вратата и ни гледаше. И неговите очи бяха червени. По дяволите, защо всички плачат?! Не е като тя да е умряла! Ин ще отвори очи!!! Не може да ме остави просто така!
- Кибум.. Тя няма да се събуди.- каза той, облегнат на вратата, със скръстени ръце. Хах, какви ги приказваше?
- Не, ще се събуди хьонг, ще видиш!
- Мамка му, Кибум, няма да се събуди! Не се залъгвай, и ти го знаеш!
- Хюн..
- Не се меси, Ънче. Не ми казвай да мълча, защото той трябва да се примири с факта, че Ин вече практически е мъртва!
- ХЬОНГ!
- Инйонг си отива, Кий.. време е да се сбогуваш с нея. Трябваше да си подготвен за това, знаеше, че ще се случи…
- Ин никъде не отива! Тя все още диша, хьонг! Как може да кажеш нещо такова?
- Тя не диша, Кибум.. нито пък сърцето й тупти както трябва.. Машините вдишват и издишват вместо нея!- изкрещя той на лицето ми. За първи път в живота си тогава изпитах омраза към Джонгхюн хьонг, който се опитваше да ме накара да повярвам в нещо, в което и той самият не вярваше. Виждах го в напълнените му със сълзи очи.- Време е да я пуснеш да си отиде, Кибум…
- Йобо! Не ставай! Все още не си добре!- предупреди ме Ънче, докато се изправях на крака, но изобщо не й обърнах внимание.
- Лесно ти е да го кажеш, нали хьонг?-извиках аз, докато махах системата, която ми бяха сложили.- Защото Ънче е тук, при теб, жива и здрава! Защото имате дълъг живот пред вас, който ще изживеете ДВА-МА-ТА!
- Кибум..
- И аз знам, че Ин рано или късно ще си отиде.. Но не сега! Не може така! Не може да си тръгне без да й се извиня и да й кажа, че я обичам! Не може.. Тя беше толкова тъжна, хьонг! Как мога да я оставя да ме напусне така, като мисли, че не я обичам?! Andue.. не бива така..
- И аз първоначално не повярвах, Кибум..- каза той с по-спокоен глас и се приближи към мен.- Знаеш колко много обичам Инйонг.. Не повярвах и на зрънце от това, което Темин ми каза преди да пристигнем тук. Даже смятах да го набия, задето ни е излъгал така..- разказа той с кисела усмивка в лицето- това е усмивката, която се опитва да покаже преди да заплаче, всички в SHINee го знаем. Стискаше зъби, за да изглежда силен пред мен.- Но после я видях, Буми..- прошепна хьонг, вече неспособен да контролира гласа си. Сложи ръка на рамото ми и вдигна погледа си към моя. Виждах го там- нечовешкото му усилие да не заплаче пред мен. Предишната краткотрайна омраза към него мигновено е изпари, след като го видях такъв..
- Хьонг..
- Виждал ли си я?- попита той внезапно.
- Н-не..
- А искаш ли?
- Да!
- Преследвай ме тогава, Кибум-гун… и ще ме разбереш..


Излязохме от стаята и Джонгхюн хьонг ме поведе по един дълъг и празен коридор с малко осветление..
Мълчахме. Известно време единственото, което чувах, бяха стъпките ни.
Докато не чух плач на бебе.
Спрях се само за секунда и погледнах към стаята, от която идваше звука. След това всяка стъпка, която правех стана все по-малка, всяко намигване на клепачите- по-бавна.


Защо ли?
Защото зад всяка врата в този коридор се разказваше различна история, която исках да подслушвам за малко. Поисках да стана неканения им гост, който само ще погледне и ще си тръгне, без да им направи нищо лошо.


Това е странното на болниците- в една стая хората могат да се усмихват, да плачат от радост дори! Докато други хора в съседната стая може да преживяват най-трудните моменти в живота си.. или да станат свидетели на това как Тя, Смъртта върши работата си..

В първата стая, която привлече вниманието ми сякаш имаше нещо вълшебно. И това вълшебство се криеше в пискливият глас на онова новородено, което бях чул преди малко. Видях как млад мъж нежно го подава на младата жена, която седеше в болничното легло. Видях как тя нежно го погали по лицето и детето мигновено замлъкна…
Поисках да бъда на тяхното място. Да имам дете, да стана баща.. и разбира се, майката да бъде Инйонг..
Имах налудничавото чувство, че ако успея да спра пред тази врата, ако вляза вътре ще стане чудо и ние ще бъдем на тяхното място.. странно, нали?
Но не спрях. Стъпките ми може да бяха малки и бавни, но все пак продължавах напред и надминах тази стая…


В следващата стая видях младо момиче, което първо целуна момчето в болничното легло, а след това му напъха храна в устата. Двамата бяха извънредно сладки- момчето разроши косата й, сръчка я, хвана и стисна бузата й, а тя се ядоса и го удари с лъжицата по главата. Беше повече от очевидно, че двамата бяха лудо влюбени.. Само при мисълта за такава красива и млада любов малка усмивка се появи в устните ми.
Какво ли не бих дал да бъда в тяхното място тогава.. Аз да съм болния, а Ин да е ангела, грижещ се за мен.. Е, малко агресивен ангел, но нищо..
И отново не успях да се спря пред тази широко отворена врата. Трябваше да продължа, да видя моята Ин и да се върна към своята история.


Но тогава, без да искам, надзърнах и в следващата стая. Нещото, което забелязах първо.. нещото, на което в други ситуации никога не бих обърнал внимание ме накара да замръзна на мястото си.
Бял годежен пръстен сияеше в безжизнено висящата ръка на тяло, покрито с бяло одеало.. Потръпнах. Мъ-мъртвец?
Над тялото стоеше жена, покрила лицето си с двете си ръце, носеща същия пръстен..
Отрицанието в риданията й, тъгата в очите й.. самотата, която бавно обгръщаше цялото й същество… Аз, не знам как и защо, но също ги усетих.
Но не можеше това да очаква и мен, нали?...


- Кибум, пристигнахме.- Ах, благодаря ти, хьонг! Благодаря, че ме накара да се осъзная!- Ъм… ще те чакам вън.- допълни той, отваряйки ми вратата.- Не забравяй, аз съм тук, окей?
- Окей хьонг..- отвърнах аз и прекрачих вътре.


Първото, което ми направи впечатление бе, че беше тъмно. „Инйонг не обича да седи на тъмно” си казах аз и веднага светнах. Пред мен се откри доста широка стая, достатъчно голяма да събере поне 10 човека. Имаше няколко стола и един диван, в който посетителите можеха да седнат. Иначе всичко останало беше типично за болнична стая- подтискащият бял цвят на стените, ритмичните звуци на болничната машинна уредба и.. пациента в леглото.
Когато я видях за първи път, си помислих, че Джонгхюн хьонг е объркал стаите. Човека, който лежеше там, изобщо не приличаше на Инйонг! Приближих се повече, за да се уверя, все пак.
И колкото повече се „уверявах”, толкова по-добре разбирах какво е искал да ми каже той..

В онова проклето легло лежеше едно безжизнено тяло, покрито с огромно одеало, подържащо телесната температура.. Крехкото тяло на Ин се губеше под него. Не се виждаше и косъмче от меката й коса- цялата й глава беше покрита с бинтове.. Виждаше се единствено прималялото й лице, което колкото и да се промени, никога не бих припознал.
Нямаше и кислородна маска, вместо нея бяха заврели тръба в трахеята й.. Значи наистина не можеше да диша сама…


Замислих се.. Човек, който не може да стопли собственото си тяло; който зависи от някакви си машини; който дори не може да вдиша и издиша със свои сили.. наистина жив ли е?..


Малко по малко започнах да осъзнавам истината, която отблъсквах от самото начало.. Капка по капка сълзите, които досега не намираха причина да се появят започнаха да оставят мокри следи по лицето ми.
Истината, която беше пред мен цялото време, в която се опитвах да не повярвам, да я избегна, тогава ме удари с всичка сила и унищожи дори най-малката прашинка надежда в мен..

Това там беше Ин. Може би не цялата, защото нямаше и капка живот в нея, но беше Ин! Беше ми трудно да повярвам, че това сухо тяло е нейното, но за Бога, това наистина беше тя и аз трябваше да свикна с тази мисъл..

И все пак, изобщо не беше такова, както аз предполагах, че ще бъде..

Много по-грозна е.. Тя, Смъртта е много по-грозна..
И аз, Ким Кибум, реших да не й позволя да отнеме моята красива кукла, Инйонг..
Не сега..
Не и докато аз съм жив…



ПП от автора:
Окей...
В момента не искам да погледна часа... щото направо ще ми стане лошо.. Но поне утре няма да отивам на училище, защото съм болна xD

Така, това, от което ме беше страх май се сбъдва- прецаквам всичко точно в края.. Не знам.. просто се надявам да ви е харесало и да не обръщате особено внимание на начина на писане..
Както и да е, както сигурно се досещате, за съжаление ще има още една, трета част. Мислех да не ги отделям и да постна всичко наведнъж, ама то пък ще стане дълго, ама на наистина дъъъъъъъъъъъъъъълго.
Хай' лека нощ на всички ви! (или добро утро ли трябваше да използвам?...)




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

420 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Окт 13, 2011 10:16 am

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
АБЕ МОМИЧЕ, ТИ ЛУДА ЛИ СИ ЗА БОГА? "ЗА СЪЖАЛЕНИЕ" ЩЕ ИМА ОЩЕ ЕДНА ЧАСТ? Аз досега си изплаквах очите и като прочетох и последната буква можех да повярвам, че е възможно изобщо да има такъв край... И толкова се зарадвах като прочетох послеписа... охх, умирам... толкова е хубаво и тъжно и... след 5 часа немски и още толкова предстоящи новата глава ми дойде страхотно... и, естествено разплакващо... Нямам си и идея какъв ще е края, знам само че ще го чакам с огромно нетърпение!!!

Дано скоро да се оправиш, наистина е гадно да си болен по това време на годината!
И, последно, сори за първите няколко реда, все още бях шокирана от тази част на последната глава... Малко ме бяха хванали лудите...

421 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Окт 13, 2011 5:35 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Айгуу чак не искам да свършва този фик Но наистина тази част ме разплака... Просто всичко е невероятно описано както винаги. И аз не знам как точно ще свърши всичко,но чакам с нетърпение последната част.

http://smiley92.tumblr.com/

422 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Окт 14, 2011 5:09 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ох, не знам какво да кажа :Х наистина написаното е ..е.. невероятно тъжно, "не обръщате особено внимание на начина на писане.." точно начина ти на писане влиза под кожата на читателите на фика .. или поне на мен. Да оздравяваш бързо :* Не мога да ти опиша нетърпението, с което очакам следащата глава :)

423 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Окт 14, 2011 7:15 pm

vestema

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Ауууууу суперррррр....... жалко че свършва... надявам се Ин да не умре... айде чакам следващата част

424 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Окт 15, 2011 11:54 am

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Знам колко е гадно да пишеш като си болен :/ Оздравявай бързо ^^.За главата:просълзих се няколко пъти..и все още не мога да поярвам,че свършва..ух ще ми липсва!








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




425 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 17, 2011 10:13 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Okeeey, тва е последния път, в който ви подвеждам, че е края...
Следващата ще е края на фика! (въпреки, че ми се иска да напиша 5 спешъл глави, за всеки един от Шайни, ама ужасно много се проточих... ама пък искаааам... ама пък се проточих.... ии не знам... )

Бай дъ уей, благодаря ви! Вече съм по добре!
Приятно четене!



Нота №70
… Краят
(Трета част )



- Покажи се, моля те! Само за малко! Знам, че ме чуваш!!
Вече трети час стоях пред малкия магазин до нашия апартамент, където видях възрастната жена за първи път. Помислих си, че щом веднъж ми е дала възможност да запазя Инйонг до себе си, може да ми даде и още един шанс. Знаех, че искам много, но бях готов да направя всичко в замяна!
Предполагах, че ме наблюдава.. затова реших да чакам там- на мястото, където всичко се започна.


- Хайде, умолявам те! Само още един шанс!!!
Валеше силен сняг и беше кучешки студ, затова за щастие нямаше много хора по улиците. То дори и да имаше, не би ми пукало, но това е друг въпрос…
Усетих как първо лицето, а после и крайниците ми постепенно стават безразлични към студа.. но и за това не ми пукаше. Просто исках онази старица отново да се появи изневиделица и да ми помогне!

- Моля те… нека само поговорим..- прошепнах накрая безсилно. Бях седнал на тротоара и честно казано, може би очаквах не нея, а Вечният ми Сън да дойде и да не се събудя повече.. – Или… или както и да е…

- Хьонг! Кий хьонг!- мисля че чух, че някой ме вика..- Йааа! Да не си посмял да заспиш!!!- спокойствието ми се развали, когато усетих как някой ме друса с всичка сила.. И тази сила беше доста голяма.
- Остави ме..- казах аз, без да напрегна нито един мускул в съпротива. Чувствах се уморен..- Откажи се…
- ЙААА! Единственото нещо, което Чой Мино не може да прави е да се отказва!!!- отвърна гласът. Мино значи…
Отворих очи, тъкмо когато той ме качи на гърба си като чувал и започна да върви.
- Откога седиш там, а глупако? От час? Два? Три? Докога смяташе да замръзваш там?.. Не те разбирам, хьонг.. Какво се опитваш да правиш? Да умреш преди Инйонг нуна ли? Тя все още се държи там, за разлика от теб! И е сама, благодарение на твоята глупост! Еййшш… Ти това ли й обеща, хьонг?! Да я оставиш да умре сама?...- до ден днешен Мино си мисли, че не съм чул неговите думи. Мисли си, че съм бил в несвяст или нещо такова явно.. Но аз чух всичко. И всяка една от тях се заби дълбоко в мен, в моята съвест, в моята любов към Ин. Усетих как всяка негова дума вътре в мен се превръща в сълза и се стича незабелязана по зимното му яке…


Беше изминало известно време, откакто той ме носеше в гърба си. И дори веднъж не показа признаци на умора! Нито задиша учестено, нито сърцето му затуптя по-бързо… Той просто продължи да върви така, като че ли нямаше никакъв излишен товар на гърба си!..
Тогава наистина осъзнах, че Мино е по-силен и по-борбен, отколкото всеки би си помислил. Физически и мислено, дори сега не познавам по-силен човек от него!


Бях с отворени очи, за да не заспя и успях да проследя маршрута ни. Минахме през по-тихи улички и някак си стигнахме парка, който е близо до болницата. Не ти споменах къде ме водеше, но ти сигурно си го разбрал и без да ти кажа..
Паркът, за разлика от безлюдните улици, гъмжеше от живот. Повечето бяха малки деца, играещи с навалялия бял, пухкав сняг. Видях най-малко 5-6 сладки снежни човека в детската площадка, а още толкова току-що се създаваха..
После минахме покрай мястото, където се бяхме спрели с Ин само ден преди това. Кокичето, което вчера бе вирнало главата си над снега самотно, сега край себе си имаше десетки себеподобни и изглеждаше още по-гордо отпреди.
Казаното от Инйонг се беше сбъднало- бяха нужни само още няколко дена, за да се напълни целия парк с такива бели цветчета..


„Да беше ги видяла, Ин… да можех да ти ги покажа…”


Истината е, че мечтаех в някой студен, снежен ден да хвана Инйонг за ръка и да я заведа там, в парка, когато никой нямаше да ни пречи.. Исках да направим някое снежно човече, после да играем на снежни топки и в неочакван за нея момент да я хвана силно, да я търкулна в белия сняг.. Исках да се боричкаме в снега дълго, дъълго време и сетне да се спра, да погледна нейното зачервено от студа лице, да срещна погледа си с нейния и да й кажа „Обичам те!” отново и отново, докато не й омръзне и не ме целуне…

Исках да видя тези кокичета.. Бог знае, исках да ги видя повече от всичко друго!. Но заедно с нея… Заедно с моята Ин!!!

„Много ли щеше да бъде, ако ни беше отреден само един ден повече?”

Тогава неочаквано усетих как схватката на Мино се разхлабва и той бавно ме остави на земята. Бавно и децата, които бягаха покрай нас се спряха и застанаха като замръзнали.. Бавно и снегът, който падаше се спря и остана във въздуха… Бавно всичко, което се движеше около мен, замръзна на място….


- Значи искаш да говориш с мен, Ким Кибум..- гласът дойде отдалеч и в онзи момент, най-вероятно от изненада, кой знае колко се разшириха зениците ми.
Чувах гласа, но не виждах собственика..

Тогава.. да знам, ще ти прозвучи смешно… Знаеш как го показват по филмите, нали? Как от една ярка светлина излиза някаква фигура и върви към теб.. Е, и при мен беше същото.
В началото не успях да различа нещо повече от силует, но когато се доближи, за моя изненада, видях младо и невероятно красиво момиче, чиято красота бе достатъчно да грабне обичта и на най-коравосърдечните хора в света.
Имаше великолепна руса коса, големи, красиви зелени очи и стопляща сърцето усмивка. Да, усмихваше ми се! Но в усмивката й имаше нещо…
- Е, Кибум, за какво искаше да говорим?- попита тя, застанала точно пред мен. Беше облечена в съвсем тънка, бяла рокля и за Бога, беше БОСА! За момент забравих всяка мисъл и се замислих как не й е студено така..
- Аз не усещам студ, Кибум.. Но благодаря за вниманието.- каза тя, уголемявайки нежната си усмивка с няколко милиметра. Момичето пред мен нямаше никаква прилика с възрастната жена, която очаквах да видя!

Бях сигурен, че я виждам за първи път- просто не бих забравил такава красота.. И все пак ми изглеждаше толкова близка.. толкова позната.. Сякаш… сякаш я познавах…

-Сериозно, нали не си се заблуждавал, че съм истинска старица?
- Н-не знам…
- Мога да променям формата си, Кибум. Дори падналите ангели като мен могат да правят това просто нещо. Дори и ти си ме виждал в друга форма!
- М-моля?
- Бялата котка, Кибум… Помниш ли я?
- Уооаах, чинчаро?
- Да, наистина…- отвърна тя и се засмя за първи път пред мен. Чували ли сте някога ангелски смях? Знаете ли как звучи? Е, аз знам!
- Изглеждаш ми толкова позната…- прошепнах аз, не откъсвайки очи от лицето й. Неусетно съм дигнал ръка към нея, забелязах чак когато видях как докосвам бузата й.
В очите й се появи искра, която никога през живота си няма да забравя. Стори ми се, че ако беше човек и можеше да заплаче, то тогава щеше да го направи.
- Наистина ли?!- попита тя, очевидно невярваща в думите ми.- Не е възможно, Алекс-.. Кибум!
- Алекс? Той пък кой е?- след моя въпрос настъпи минутка мълчание.. НАЙ-ДЪЛГАТА В ЖИВОТА МИ! Исках да знам, исках да науча дали съм я виждал преди, дали сме се познавали.. Защото ми изглеждаше толкова позната!!!
- Всъщност това е нещото, заради което приех да се срещна с теб, Кибум..- каза тя и докосна лицето ми със своята мека като коприна ръка.- Извини ме, че се месих прекалено много в живота ти..
- Не разбирам…
- Не трябваше да говоря с теб, не трябваше да ти помогна дори… И най-важното, не биваше да те следя с десетилетия наред…
- Ъм.. не искам да бъда груб, но би ли ми го обяснила на човешки език?- попитах аз, нетърпелив да науча какво може да ме свързва с някой… ъъм, с нещо като нея.
- Добре, нека да помислим..- отвърна тя и се замисли.- Помниш ли историята на Серафима, който Йонг Майърс ти разказа преди няколко месеца? Падналия ангел, опълчил се срещу Бог заради любовта, която изпитва към една човешка душа.. чиито крила били откъснати и бил изпратен тук, в Земята, докато не забрави любовта си към него?..
- Д-да..- отвърнах аз несигурен. Накъде води този разговор?- Помня.
- Е, Кибум.. аз съм Серафима, за който става въпрос в легендата. А ти си.. не, по-точно част от теб,а именно душата ти принадлежи на Александър- войник, който стана жертва на вражески огън по време на Първата Световна Война.. момчето, което аз обичах… Затова бяха всички онези сънища, в които се чувстваше на бойното поле. Явно душата ти все още помни случилото се преди две прераждания..

Добре. Признавам си. Беше ми трудно да приема толкова много неща наведнъж. Затова може малко да съм се засмял не на място…

- Не е смешно, Кибум.- отвърна тя.- Не знам защо си спомняш. В предишния ти живот нямаше такъв проблем.
- А ти.. все още ли ме следиш?
- Мое задължение е, да речем.. Отговарям за любовните драми на всеки един в този свят.
- Но все пак обръщаш повече внимание на душата, която си обичала, нали?
- Кибум, не ти препоръчвам да ядосаш паднал ангел..
- Знаеш ли какво.. преди ти съчувствах, защото си преживяла толкова много заради любовта си. Но сега по-скоро те съжалявам, защото не можеш да превъзмогнеш тази любов вече100 години наред! Не мислиш ли, че е време да престанеш с тези тийнейджърски истории и да се върнеш там, където принадлежиш?- да знам, звучах жестоко и щях да я ядосам, което нямаше да ми помогне, но.. просто трябваше да се направи нещо. Представи си теб да те боли цял век заради любов, която дори не би трябвало да съществува!
- Какво знаеш ти за любовта, Ким Кибум?- попита тя, очевидно ядосана.- А, да.. знаеш само да я губиш заради лекомислието си! Ти притежаваш единствената душа, която вече трето прераждане или не може да намери половинката си, или я губи в последствие на някаква голяма грешка! Да ти кажа ли нещо, Кибум.. Да, първият път разбирам- умря прекалено млад… Но след това се прероди, порасна, откри сродната си душа, но я загуби заради глупавата си ревност! После прекара целия си живот, съжалявайки за това.. А сега какво направи- още по-голяма грешка!
- Виж, точно затова исках да си поговорим!- започнах аз.- Моля т-
- Не мога.- прекъсна ме тя, без дори да свърша.- Не ме моли напразно. Използва всичките си възможности да бъдеш с нея.. и в този живот.
- Умолявам те!- извиках аз и застанах на коленете си.- Всичко! Готов съм на всичко!
- Казах ти..
- Вземи от моя живот! Осакати мен, вместо нея! УБИЙ МЕ, ако трябва!! Вземи мен, вместо нея… но ни дай малко време. Ден, час.. дори минутка да е! Просто искам да й кажа „Обичам те!” и да й благодаря за последен път…

Не усетих кога съм започнал да плача с всичка сила. Но в момента, в който го осъзнах, ми беше трудно да дишам заради стенанията, които не можех да удържа.
Тя, от друга страна, остана безмълвна. Не успях да вдигна глава и да я погледна- беше ме страх да видя някакво безмилостно изражение, което щеше да каже „Не” отново…
- Поне този път си се научил да се отдадеш истински на любовта си..- въздъхна тя и пристъпи назад.
- Умолявам те…- повторих аз, с последни сили, докато гледах как тя ми обръща гръб.
- Няма нещо, което мога да направя, Кибум..- отвърна тя. Онази заслепяваща светлина отново започна да се появява.- Знаеш ли, научих нещо, докато бях на този свят, момче..-каза тя и започна да върви към светлината. Тогава успях да вдигна поглед към нея и забелязах, че има шест ужасни, все още кървящи рани на гърба си. Мигновено думите на Йонг хьонг изкънтяха в ушите ми:


«И после, „милостивият” Бог му дал още една възможност.. Казал, че ще му върне крилата тогава, когато Серафимът престане да обича човешкото създание. Че ако започне да го забравя, раните от откъснатите му крила също ще се затворят..»


- Истинската любов често е изпълнена с болка..- продължи тя.- И казват, че раните зараствали с времето. Нека те уверя, последното е пълна лъжа. Дори болката да отмине, белега от раната остава…- каза тя, поглеждайки към мен през рамото си.- Питаш се защо е така, нали Кибуми? Защото те, ангелите, и най-вече Бог ви завиждат за способността ви да се влюбвате така силно, понеже те самите са осъдени на вечна, пълна самота..
- А няма ли начин да заличиш болката поне?..
- Има.. и то два даже! Единият е да се опиташ да намериш друга любов, по-красива, по-истинска от предишната.. но това е доста трудничко, да знаеш..
- А втория?!
- Вторият… Да забравиш, Ким Кибум. Да успееш да изтриеш всеки спомен, всяка следа от чудото, наречено Любов.. Защото когато забравиш, когато изтриеш всичко, няма да имаш причина да чувстваш болка..
- Но.. това е невъзможно, ако си обичал истински!!!
- Никога не съм казвала, че тези начини са възможни!..- отвърна тя с последна усмивка и след това изчезна. Но продължих да чувам нейния глас, докато всичко около мен отново се върна към живот:
- А сега отиди и се сбогувай с нея. Дори аз не мога да ти кажа колко може да издържи тялото й. И последно.. ако ще се молиш докрай, моли се на Него, не на мен. Не съм аз тази, която решава кой да живее и кой не. Кой знае, може пък Стареца да е в добро настроение днес..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 17 от 19]

Иди на страница : Previous  1 ... 10 ... 16, 17, 18, 19  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите