Seoul

Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Because I met you

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Because I met you on Пет Сеп 21, 2012 5:05 pm

wish_upon_a_star

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Пролог


Сен Хи не бе предполагала, че ще умре по този начин. Изоставена от семейсвото, на което вярваше и обичаше, заобиколена от десетимата от Мутиралите, които я бяха обградили в кръг и бавно и с привидно несигурни крачки се приближаваха към нея. Изкривените им, някога човешки лица не издаваха никакви емоции. Кухите им, празни очи, бяха лишени от живот. Всички вървяха по един и същи начин, клатушайки се наляво надясно, създавайки фалшивото впечатление, че всеки момент ще се катурнат.

Но Сен Хи знаеше истинската им природа. Студения метал на автоматичния пистолет бе притиснат към бедрото й, но тя не го изкара. Трите патрона, които й бяха останали нямаше да я спасят. Беше обречена.

Очите й бяха насълзени, и това я изненада защото не бе плакала дори и когато Мутиралите погубиха баща й. Не плака и когато малкото й братче изчезна една нощ в пустинята и никога повече не се появи. Но ето, че сега щеше да се разплаче, и това я ужасяваше дори повече от наближаваща смърт.

Кога бе станала толкова слаба?

Сама и изоставена. Така щеше да посрещне последния си ден.

Тупна на коленете си, усещайки грубия, студен пясък.

Примижа с очи, очаквайки първото ухапване, първия удар.

Но тогава съдбата се смили над нея.

Един куршум профуча опасно близко до ухото, поваляйки едно от съществата. Последваха го втори и трети и преди да се усети, около нея лежаха труповете на всички Мутирали.

Не смееше да се обърне за да види спасителя си. Устата и беше пресъхнала и въпреки че бе добре облечена студения, нощен вятър я накара да потръпне.

– Добре ли си? – прозвуча мъжки глас зад нея.

Тя не отговори.

Една сълза успя да избяха от очите и се отрони надолу по лицето й, оставейки мократа си следа. Беше спасена. С тази мисъл, силите я напуснаха и тя се свлече върху пустинните пясъци безшумно.

– Какво ще правим с нея? – лицето на Кий бе изкривено в гримаса, която се появяваше винаги щом имаха проблем. Или с други думи всеки ден. Наведе се над припадналото момиче, но безлунната нощ бе прекален тъмна за да различи нещо друго освен късата коса. – Не можем да я вземем с нас без позволение. Ще си навлечем проблеми.

Джонгхюн повдигна рамене по навик, както правеше винаги щом не му се спореше с най-добрия му приятел.

– Ще се обадя на Мино. Той ще реше – предложи той, изваждайки от джоба на рамото си малък, сателитен телефон. Набра и няколко копчета и зачака.

– Какво правиш тук сама? – прошепна Кий на непознатата неочакванно нежно. Всъщност той не беше лош човек. Но света в който живееше бе и това го научило, че не е добре да се привързваш към други хора. Хвърли един кос поглед към Джонгхюн, които говореше едва няколко крачки пред тях, но вятара открадваше думите преди да са достигнали до него.– Дано извадиш още малко късмет, малката. Ще е жалко ако трябва да те оставим тук, след като така или иначе те спасихме.

Минаха още няколко минути преди по-ниското момче най-накрая да приключи с разговора си и да се приближи към тях.

– Вземаме я с нас. – каза кратко той, но за Кий това бе достатъчно за да разбере, че е ядосан. Искаше му се да пита какво е казал Мино, но вместо това повдигна лекото тяло на момичето, намествайки я внимателно в ръцете си.







Здравейте (^^)/
Отдавна следя фиковете в този форум, но досега не се осмелявах да пусна свой. Така, надявам се, че ще ви хареса
Скоро ще постна и първа глава. Това е от мен



Последната промяна е направена от wish_upon_a_star на Пет Сеп 21, 2012 7:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

2 Re: Because I met you on Пет Сеп 21, 2012 6:22 pm

{...Smile...}

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Heyyy супер е на мен много ми хареса... чакам с нетърпение да резбира какво ще стане по нататък,затова давай!!

3 Re: Because I met you on Съб Сеп 22, 2012 8:56 am

wish_upon_a_star

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
001




Бункерът и неговите обитатели







Сен Хи бягаше в тъмната нощ. Страхуваше се да се обърне, защото знаеше, че те са зад нея. Чуваше суркането на краката им и звукът отекваше в съзнанието й като неспиращо ехо. Не можеше да бяга вечно. Рано или късно щеше да се умори и тогава те щяха да я хванат.

От преде й се простираше сякаш безкраен, пуст осветен от мъртвешката, лунна светлина път. Тя продължи да тича по него,. докато болката в гърдите й се разпространи нагоре към гърлото й.правейки всеки следващ дъх все по-труден за поемане.

– Сен Хи.

Тя спря. Гласът на баща й толкова познат и толкова топъл Обърна се усмихната, забравила за Мутиралите, забравила, че баща й е мъртъв. Но вместо мъжът, които я бе защивал толкова години, тя видя едно чудовище. Лицето му бе гротесканско разкривено, полувината покрито с гниеща плът., която висеше като стар, разнищен тъпет. Орбитата на очите бе хлътнала навътре, разкривайки две празни, черни дупки.
Разкъсаните дрехи се вееха на вятъра, показвайки мървата кожа под тях.

– Сен Хи, няма ли да прегърнеш татко? – попита съществото с глух, празен глас, усмихвайки се с несъществуващите си устни.






Сен Хи отвори уста, неспособна да удържи писъка си.

– Събуди се, всичко е наред. В безопасност си – шептеше някой в ухото й, разтривайки нежно гърба й.


Тя премигна няколко пъти, вкаменена в полуседнала позиция, в прегръдката на непознатия. Следите от сънят бяха все още прекалено пресни, образа на мъртвия й баща, която преследваше, прекалено ясен в съзнанието й. Може би заради това, може би защото просто бе приятно да почуства топлина на друго човешко същество, но тя не отблъсна момчето веднага. Остана няколко мига, отърсвайки се от последните остатъци от кошмара. След което се изтръгна от ръцете, обвити около нея с известна доза съжаление.

– Успокой ли се? – попита момчето, което по нейна преценка, вероятно бе по-малко от нея. – Викаше наистина силно.

Тя просто кимна, отмествайки поглед от чифта топли, кафеви очи, които я гледаха с… Това загриженост ли беше?

Огледа се около себе си, попивайки стерилността на стаята в която се намираше. Освен леглото на което бе, имаше само маса и стол, на отсрещаната стена имаше и прозорец, обкован с желязо, скривайки света отвън. Типична стая от бункер, реши Сен Хи Но къде ли се намираше? Доколкото бе чувала, в този регион нямаше Скривалища. Нима картата, по която се ръководеха, бе грешна?

– Сигурно си гладна? – обади се отново момчета, откъсвайки я от мислите. Лицето му бе бледо, с красиви, почти женствени черти. Не бе облечен с униформа, а с разделени на две части пантолон и потник. На краката си имаше черни ботуши, които стигаха почти до коленете му. Досега не беше виждала такива дрехи. Единственото облекло което познаваше бе, зелената униформа, която всичко около нея, а и самата тя, носеха винаги.

– Кой си ти? – не искаше да за звучи грубо, но тона на гласа й не беше приятелски. Беше гладна, изплашена и не знаеше къде се намира. Непознатия можеше да се усмихва колкото си иска, но тя нямаше да се хване на въдицата толкова лесно. Един се бе доверила и това доверие едва не й коства живота вчера. Което и напомни….– Къде се намирам? Защо ме спасихте? Къде с..

– Въпросите после. – прекъсна я той, изправяйки се от леглото – Сега е време за закуска. Името ми е Таемин.

– Но защо ме довех…

– Не казах ли, да оставим въпросите за после? – прекъсна я за втори път Таемин, с глас нетърпящ вързажение.– Закуската ще изстине, а Кий мрази, когато храната се похабява. А повярвай ми, не искаш да го виждаш ядосан.


Сен Хи отвори уста да каже, че не й пука за този Кий, че не е гладна и че единственото което иска е отговори и че няма да помръдне и пръста си, докато не ги получи, но стомаха й го направи вместо нея със силно къркорене. Усети как по бузите й плузна червенина.

– Е, поне тялото ти й е по откровенно от теб. Можеш да се преоблечеш, оставих ти чисти дрехи. Аз ще те чакм отвъм, Сен Хи.

– Няма да… Откъде знаеш името ми?

– От медальона около вратът ти – намигна и Таемин. – Ще те чакам отвън.


След тези думи той излезна, оставяйки я с неясното чуство, че се подиграват с нея. Тя отметна завивката, сваляйки краката си на студения под. В ъгъла на леглото, бяха поставени, сгънато прележни дрехи. Протегна ръка и повдигна най-горната подозрително. Беше потник като на Таемин, но вместо бял, бе син. Имаше и черни панталони и нещо, което приличаше на долно бельо.

Сен Хи въздъхна и разкопча ципа на униформата си, примирена че няма друг избор. Сега бе на чужда територия и не оставаше нищо друг освен да следва техните правила. Поне докато решеше какво щеше да прави по нататък.





– Защо се бавят толкова?! – нервничеше Мино, чукайки с пръстите си римитично, по-дървената повърхност на масата. Обикновенно спокойното му лице сега бе намръщено, състарявайки го с години. – Защо ли изобщо се съгласих да я доведете тук? Ще ни докара само неприятности. А ако Главните научат за нея, ще ни накажат. Не искам пак цял месец да ям консерви!

– О, млъкни вече – не се стърпя Кий, които съсредоточено чоплеше кожичката на левия си показалец. – Ако я оставихме, все едно щеше да сме подписали смърната й присъда. Това ли искаш?

– Не, разбира се! – изпръхти Мино, прокарвайки пръсти през буйната си черна коса, оставяйки в пълен безпорядък. – Просто не мога да се отърва от чувството, че ни чакат проблеми в бъдеще.

– Проблеми винаги има, с нея или без нея – отбеляза спокойно Джонгхюн, който не откъсваше очи от сложената пре него, аромотно миреща купичка. Устата му бе пълна със слюнка, не беше сигурен колко още щеше да може да издържи.

Точно тогава, вратата към импровизирана кухня се отвори с трясък и от там се появи Таемин, следван от момичето, което бяха спасили миналата нощ.

Късата и коса стърчеше във всички посоки. На лицето и имаше сянка на недоверие, докато разглеждаше помещението, сякаш очакваше всеки момент да изскочи нещо. Дрехите, които и бяха дали, бяха с един-два размера по големи, но бяха по-добре от униформата, която носеше преди. Имаше нужда от баня, но иначе бе симпатична, заключи Джонгхюн, неволно усмихвайки се. Кий забеляза това и поклати глава въпросително, но Джонгхюн го игнорира, насочваки цялото си внимание отново към храната.

– Съжалявам, че закъсняхме, но имахме проблеми… с комуникирането – обясни Таемин, настанявайки се отдясно на Мино. Изглеждаше развеселен поради някаква причина.

Сен Хи стоеше на мястото си, провеждайки дебат със самата себе си. Мирисът на храна изпълни обонянието й, но гордостта не и позволяваше да покаже, че е гладна пред група непознати.

– Няма ли да сядаш най-сетне? – изръмжа Мино, чието търпение се изчерпа окончателно.

– Не съм гладна. – заяви Сен Хи инатливо кръстосвайки ръце, молейки се стомаха й да не я предаде отново.

– Казах ти да седнеш!

– Кой си ти, че да ми заповядваш! Ще седна ако искам – озъби се Сен Хи.

– Аз съм Командира тук!– хладно обяви Мино, призовавайки на помощ целия си самоконтрол за да не стане и да не убие тази хлапачка.

– Не и моя Командир.

Кий успя да реагира достатъчно бързо, бутайки раменте на Мино надолу, тръшкайки го обратно на стола му.

– Аз ще се оправя. Ти мълчи. – прошепна Кий в ухото му.

Сен Хи наблюдаваше сцената мълчаливо, осъзнавайки че се държи прекалено арогантно, но не съжалявайки за думите си.
Момчето, което бе спряло Командира се обърна към нея, пронизвайки я с поглед, от който я побиха тръпки. Този беше нещо друго.

– Нека ти обясня каква е ситуацията, малката. – започна той тихо, гласът му не по-силен от шепота на вятъра – Ние те спасихме. Благодарение на нас сега си жива.. Не те караме да ни благодариш на колене, но малко по-добро държание не би било излишно. Или това, или ще напуснеш бункера. Избора е твой. Изхода е натам.

Сен Хи поклати глава, ужасена от възможността отново да се върне сама в пустинята, където бяха и Мутиралите.

– Добре. Значи се разбрахме. А сега седни да закусиш, а после ще поговорим – усмихна й се Кий неочкавно, посочвайки стола до Джонгхюн.

Тя седна на него без възражения. Тоя я плашеше.







Сигурно има грешки, но ще ги поправя по-късно...

4 Re: Because I met you on Съб Сеп 22, 2012 9:19 am

{...Smile...}

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Йеййй определено ще го следя

5 Re: Because I met you on Нед Сеп 23, 2012 10:07 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
и аз следя фиковете тука, ама.... няма да коментирам :дд Твоя много ми харесва В главата още от сега ми се върти въпроса кой ще е любовното пиленце на Сен Хи Между другото в началото веднага познах,че е Темин :дд Anyway..

Дано постваш редовно, защото аз мисля да го следя








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




6 Re: Because I met you on Пон Сеп 24, 2012 8:39 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
От всичките нови фикове дето се появиха изведнъж във форума, този е единствения, който си струва да се чете май... Не го оставяй незавършен, ей!

(И между другото е по-добре да редактираш преди да публикуваш, защото като потребител възможностите ти да промениш постове са ограничени ;])




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

7 Re: Because I met you on Пон Сеп 24, 2012 4:31 pm

wish_upon_a_star

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
002



Кий




– Значи, наоколо има още бункери? – не сдържа изумлението си Сен Хи, седнала на изтърканото канапе в стаята, която се предполагаше, че е всекидневна. – Но защо не знаем за тях? Мислех, че всички Оцелели подържат връзка помежду си? Нали за това са създадени Новите Закони?

Лека усмивка се прокродна на лицето на Мино, но изчезна толкова бързо, колкото и се появи.

– Наистина ли си толкова наивна да вярваш, че всички се сме приятели и си помагаме? – облегна се назад Командира, вдигайки краката си на една от табуретките. Кий го стелна с поглед предупредително, но изглежда това не го притесни. – Истина е, че всяка от Малките Общности гледа само себе си. Самоотвержените човешки прояви са отдавна в миналото. И изоставяйките те вчера, твоите хора са доказателство именно за това.

Макар че знаеше, че казва истината, Сен Хи сбърчи вежди, готова да отвърне, да защити приятелите си, но спомените от вчерашния ден нахлуха в съзнанието й, болезнени и горчиви, отнасяйки със себе си всяко желание за спор.

– Не знам от къде идваш, но при нас не се самозаблуждаваме за истинската ни природа – започна по-меко Мино. – Човека е създаден егоист и колкото по-бързо го осъзнаеш толкова по лесно ще ти е.

– Знам го – прекъсна го Сен Хи внезапно – Но не искам това да е истината за света в които живея….

– Огледай се около себе си. Градовете ни са унищожени, нещо по-лошо природата ни е унижожена. Заобиколени сме от пустини, трябва да се борим за всяка хапка храна. А докато броя ни става все по-малък, този на Мутиралите става все по-голям. – гласът на Мино бе невъзмутим, роботизиран, сякаш казаното от него не го засягаше лично. – Новите Закони са просто една заблуда. Една химера, че хуманноста още съществува. Ние изчезваме, а в своето падение се връщаме към животинската си природа. Това е света в които живееш. Приеми го или умри, вярвайки в една лъжлива истина. Избора си е твой.

Мино говореше на Сен Хи, но думите му достигнаха до Кий, които бе единствения друг човек в стаята. Той наведе очи, сви ръце в юмруците, борейки се с внезапното желание да нарани Мино. Да го накара да замълчи. Това чуство отмина като вълна, но Кий знаеше, че ще се завърне. Винаги се връщаше.

- Какво ще правите с мен? – попита Сен Хи, чоплейки кожичките на ноктите си. Лицето й бе прекалено кръгло, очите прекалено извити в лунички, устните тънки и напукани и при все това в нея имаше някаква сурова красота, която не можеше да бъде точно определена, реши Кий, докато я наблюдаваше расеяно

– Още не съм решил, но за сега ще останеш тук. Ще помагаш на Кий за работата в Бункера.

За първи път от доста време Сен Хи изпита благодарност. Разбира се, не го показа.

––––––––

Живота в бункера се оказа по-труден от колкото си спомняше. Винаги имаше нещо за правене, а старите вече машини се разваляха ежедневно. Но благодарение на баща си, успяваше да се справи и с най-тежките повреди.

Колкото добре се справяше добре с машините, толкова зле бе в домакинската работа. След като счупи трета си чиния за един ден, Кий обяви със стиснати зъби, че по-голяма катастрофа в кухнята не бе имал нещастието да срещне. От тогава нататък единстевното нещо, което й даваше да прави бе метенето, макар Сен Хи с удоволствие би пропуснала тази част.

По голяма част от деня си прекарваше с Таемин и Оню в машинното отделение. Втория се бе появил мистериозно, но Сен Хи бързо бе свикнала с присъствието му. Виж, шегите му бяха съвсем друга работа.

– И защо пилето е пресякло улицата? – попита Оню, извръщайки глава от помпата с една ръка омазана с масло и друга стиснала гайчен ключ.


Таемин и Сен Хи се спогледаха, мълчаливо решавайки взаймно, че най-доброто което могат да направят е да го игнорират.

За жалост, Оню никога не се отказваше.

– Хайде, хора не е толкова трудно. Защо пилето е пресякло улицата?

– Вероятно за да избяга колкото се може по далеч от теб – промърмори Таемин, докато бърникаше из разноцветните кабели, търсейки повредения. Опитваше се да се съсредотичи, но непрестаното мръкана не Оню, не му даваше тази възможност.

– Какво?

– Нищо, нищо.

– Хайде, защо пилето..

На Сен Хи и писна. Ядно избута с ръка бретона си, оставяйки черна следа на челото си, от намацаните си в черно ръце.

– Виж, Оню, защо поне за един ден, не час, не спреш да говориш за пилета. Има толкова много други животни. Котки, кучета, крокодили, жирафи… Каквото и да е само не пилета. В противен случай ще полудея!

Оня я изгледа странно, сякаш не можеше да проумее как някой не може да харесва пилетата му.

– Добре, щом не искате. Вие губите. – измъкна той, обръщайки се отново към помпата.

За една благословенна минута, тишината ги обгърна изцяло.

За жалост тези шейсет секунди минаха много бързо.

– И все пак, сигурни ли сте че не искате да знаете защо пилето е пресякло улуцата? – чу се отново, дразнещо бодрия глас на най=възрастния от тримата.

– НЕ! – в унисон извикаха Таемин и Сен Хи.

– Днешните млади хора, наистина не знаят как да се забавлява – oтчаяно поклати глава Оня, преди да започне да си таника тихичко.


–––––––––––––––

– Имаме проблеми с парника – съобщи изненадващо Джонгхюн на вечеря. Лицето му отразяваше вътрешната тревога – Повечето от семената за новата реколта не стават за нищо. Нещо ги яде. Сложих отрова, но не помага. Ако продължава така, храната няма да ни стигне за следващия сезон.

Всички се смълчаха, разбирайки колко сериозна бе ситуацията.

Хапката в устата на Сен Хи загуби вкуса си. Бяха я спасили, тогава, когато смъртта й изглеждаше сигурна. Въпреки суровите думи на Мино в началото я бяха приели, без да я разпитват за минолото й. Бяха и дали храна и подслон и закрила. Наистина и се искаше да има нещо, което може да направи за тях.

– Нямаме друг, избор ще трябва да се свържем със Съвета – изрече Кий провлачено, докато си играеше с вилицата. – Нямаме друг избор, трябва да им се обадим.

– Ако дойдат тук ще разберат за нея. – изсумтя Таемин в отговор.

Сен Хи се размърда на мястото, свеждайки очите си към масата Знаеше, че съжителсвото й в бункера е неофициално, но досега не беше замисляла, колко проблеми можеше да им навлече това.

– Нямаме друг избор! – повтори Кий, повишайки глас. Кафевите му очи искряха опасно. – Или имаш други идеи с какво ще се изхранваме следващите месеци?

Тамин се изправи рязко от мястото си, събаряйки стола зад себе си.

– Разбираш, че можеш да я изгонят, нали? Това ли искаш?! – повиши глас в отгвор на Кий, свивайки длани в юмруци. – Точно това ще направят с нея, ако разберат че е тук. Същото каквото направиха и със сестра ти.

– НЕ Я НАМЕСАЙ! НЯМАШ ПРАВО! НЕ БЕШЕ МОЯ ВИНАТА! – Кий изпадна истерия, грабвайки чинията си и захвърляйки я към отсрещната стена. Мино и Джонгхюн трябваше да се намесят, всеки хващайки го под едната мишница. – НЕ БЕШЕ МОЯ ВИНАТА, НЕ БЕШЕ! ЧУВАШ ЛИ, НЕ БЕШЕ!

Сен Хи гледаше в потрес, изнендаващото развитие на нещата, докато Командира и Джонгхюн, буквално влачеха към вратата, този за когото си беше изградила мнение, че нищо не може да го пречупи. Възможно ли бе, само до преди минута, същия Кий да се смееше на шегата на Таемин? Това което сега бе видяла обаче, бе доказателство че и най-дебелата черупка може да бъде пропукана.

– Спокойно, той ще се оправи – каза Таемин, не поглеждайки към Сен Хи, след като излезна и той, блъскайки вратата зад себе си.

Сен Хи остана сама с Оню, чиято усмивка бе изчезнала.

– Те държат един на друг – обади се неочакавано той – Затова боли повече, когато се нараняват.

– Те… Те заради мен ли…

– Не, не си виновна за нищо – побърза да я успокои той, но тя знаеше.

Знаеше по-добре.


-----------

Благодаря на коментиралите, ще се старая да ъпдейтвам колкото се може по-често!

8 Re: Because I met you on Пон Сеп 24, 2012 5:30 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
става все по-интереснооо~ *потърква ръчички * Малко не мога да свикна със самата обстановка,в която ги поставяш,но то пък това го прави различно :)








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




9 Re: Because I met you on Вто Сеп 25, 2012 9:04 am

wish_upon_a_star

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
003



Осуетено бягство



Бе два през нощтта, когато Сен Хи се прокродна по коридора към главния изход. Сърцето й туптеше бясно и ясно в ушите й. Всеки шум и се струваше подозрителен, макар да бе повече от сигурна, че всички са заспали.

След това което се случи на вечеря, не можеше да остане повече тук. Единственото което можеше да направи за тях, бе да си отиде.

Беше в бункера едва от три седмици и бе сигурна, че все още не ги приемаше за приятели, но въпреки това, докато прибираше скромния си багаж в раница, която успя да открие в Склада, сърцето й бе свито, а очите влажни.

Таемин бе този с които бе успяла да се сближи най-много, въпреки че постоянно си напомняше да не го прави. Това момче имаше необикновенна дарба да те караш да се радваш и на най-малките неща. Повдигаше духа й, караше я да забрави ,че я бяха изоставили. Превръщаше работата в Машинното в истинско забавление. С други думи бе приятно да го имаш около себе си. Напомняше й за малкия й брат и връзката, която бяха споделяли. Друг беше въпроса, че точно тези спомени тя искаше да забрави.

Разговорите с Мино започваха и завършваха с кратките заповеди, които даваше на всеки един от тях в началото на деня. Сен Хи така и не успя да опознае човека под маската на Командира, но можеше би така бе подбре.

Джонгхюн беше по-различен от Мино, но все пак все така далечен. Вежлив и мил, единственото време, когато го виждаше бе по време на храненията. Но той не пропускаше да пита как е, дали има нужда от нещо. Но във въпросите му нямаше истинска загриженост, очите му оставаха все така празни и лишени от живеца, които можеше да се види в очите на Таемин. Така или иначе, Сен Хи му беше благодарна.

Оню беше Господин Слънце. Понякога прекалено досаден с приказките си за пернатите си любимци, той все пак бе добър човек и Сен Хи не можеше да не го хареса, противно на волята си.

И Кий. Той се бе вплътил напълно в образа на майката в бункера, противоречейки дори на Мино, без да се замисля, за което Сен Хи му даваше допълнителни точки. Нещо повече. Кий беше от хората, които вършат правилното, без да се замислят. От хората, които не оставят нищо на случайността, подреждайки нещата предварително в главата си. Кий беше строг с другите, но още по строг със себе си. Самоконтрола му беше нещо изключително.

Или поне до тази вечер, помисли си Сен Хи, стигайки до края на коридора. Погледна зад себе си, или поне опитвайки се, с тъмнината толкова плътна, че едва успяваше да вижда ръцете си.

Не вярвай винаги на очитете си, Сен Хи, те могат да те заблудят, и бе казал една вечер баща й, докато седяха с останалите около огъня, които накладили. Сен Хи бе едва на десет, малко момиченце, прегърнала още по-малкото си братче. Не успя да разбере думуте му, но лицето му, когато ги изричаше се запечата в съзнанието й.

Но сега знаеше.

Въведе кода на малкия циферблат на вратата и тя се отвори, малко по-шумно от колкото й се искаше. С един последен поглед зад гърба си, тя излезна навън, пострещната от хладния нощен въздух.

– Сега си сама, Сен Хи, за това се стегни – изрече на глас, опитвайки се да си вдъхне смелост, но страхуваше, повече от колкото бе готова да си признае.

Бе успяла да измъкне два самуна хляб и малко сушено месо, заедно с малко вода. Бе облякла старите си дрехи, сгъвайки прилежно тези, които бяха й дали на леглото. Единственното друго което бе взела бе една стара карта, протъркана към края, но все пак достатъчно здрава за да може да се разчита по нея.

Плана бе следния. Щеше да върви на север, докато не стигнеше до Скалните местности. От там на юг и ако извадеше малко късмет щеше да е при Свободните след три дни. За да избегнеше Мутиралите щеше да върви през деня, а през нощтта щеше да се крие. Собствения и пистолет бе поставен на старото му място, но не й се искаше да го използва. В пустинята звуците можеха да се носят километри напред, а това би предизвикало нежелано внимание към нея.

– Къде си мислиш, че отиваш?

Сен Хи изтръпна. Завъртя се на пети и се озова лице в лице с един много ядосан Кий.

– Кий?

– Не, Дядо Коледа. – изръмжа той, кръстосвайи ръце пред гърдите си. – Знаех си, че ще направиш глупаво.

– Но как..

– За разлика от някой хора, аз знам как да използвам мозака си. – въздъхна Кий, правейки жест с ръка, обратно към къщата. Сен Хи нямаше голям избор от свен д да го последва.

Те вървяха в мълачние, отивайки до всекидневната, където Кий седна на фитьола, а Сен Хи на края на канапето. Беше странно да стой с раницата си, затова я изхлузи, поставяйки я внимателно на пода до нея. Стареше се да избегне пронизващия поглед насочен към нея, но очите му бяха магнит.

– А сега ще ми кажеш ли какво смяташе да правиш ако не те бях хванал на време?

Сен Хи преглътна, внезапно добре организирания й план, не й се струваше толова организиран.

– Щях да отида при Свободните – едва чута каза тя, преплитайки пръстите си на коленете си. – През Скалните местности.

– И това е? А след това? Свободните не приемат лесно нови хора, какво щеше да правиш тогава? Да се скиташ, докато не попаднеш на Мутирали? Докато не умреш от глад и жажда?

– Така като го поставяш…

– Така го поставяш . – измитира я Кий, сбръчкавайки вежди. – Не си малка. Трябва да започнеш да разсъждаваш разумно. Не можеш винги да действаш импулсивно, базирано само на чуствата си.

– Но какво можех да направя? Заради мен не можете да вземете нови семена! Заради мен се скарахте с Таемин. От както съм тук ви нося само неприятности – избълва на един дъх, Сен Хи, това което и тежеше. – Вие ми спасихте живота. А аз няма с какво да ви се отблагодаря…

– Някой да е искал да ни се отблагодаряваш? – хладна я прекъсна Кий. – Достатъчно е че ни помагаш с машините. Какво повече бихме могли да искаме от теб? Не се притеснявай за семето и Съвета. Ще измислим нещо. И следващия път преди да предприемеш такива крайни действиея, първо ела при мен. И най-сериозните проблеми могат да се разрешат с разговор.

– Но заради мен…

– Нямаш вина за нищо. Аз и Таемин се караме от време на време и това е нормално. Познавама се от години, знаем всичко един за друг. И добрите страни и лошите… – провлачи Кий, изправяйки се от мястото си. Устата му се прозина в прозявка, която той побърза да закрие с ръка. – Вече е късно, ще говорим утре. Връщай се в стаята си.

Докато преминаваше покрай нея, той разроши нежно косата й, жест толкова неочакван, колкото и мил.

Сен Хи остана сама с широко отворена уста. Нима Кий туко що бе…

Широка усмивка разцъфна на усните й, озарявайки лицето и очите й.

Колкото ужасен и се виждаше света до преди един час, толкова сега не можеше да спре тихата радост, бликаща незнайно от къде – тя си имаше дом и хора, които бяха загрижени за нея. И, хей, това значеше нещо, нали?

– Татко, щастлива съм… – прошепна Сен Хи, затваряйки очи, уморена от тежкия ден и емоциите, тя заспа там, на канапето и за първи път от години не сънува кошмари.

Там я намериха й момчета на сутринта, прегърнала раницата си, хъркащо силно, вдигнала единия си крак на облегалката, а другия свободно виснал към земята.

– Е, това не се вижда всеки ден … – измърмори Таемин, развеселен от гледаката.

10 Re: Because I met you on Вто Сеп 25, 2012 5:41 pm

*SuMmEr_girl*

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
wooow...този фик е невероятен(досега май е нямало подобна история..абе незнам ) само искам да кажа че ще го следя редовно

11 Re: Because I met you on Съб Сеп 29, 2012 12:59 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Мисля,че тая глава отговаря на въпроса ми Интересно ми е какво ще стане ^^ Update soon








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




12 Re: Because I met you on Нед Сеп 30, 2012 10:06 am

wish_upon_a_star

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
004


Нападението




– Какво, мътните да го вземат, е това?

Сен Хи обърна глава към Таемин, изпращайки му крива усмивка.

– Не си ли виждал дива котка?

Таемин поклати глава и клекна до нея, изучавайки малката животинка в скута й. Съществото имаше светло рижава кожа, които перфектно би се сливала с пустинята. Дългата му опашка, бе увита около тялото. Главата му бе неисизмеримо малка с кръгла форма. Две зелени очи се впериха в него и той преглътна. Беше чувал легенди за хипнозиращите им очи, но никога не ги бе приемаал насериозно.

– Къде го намери? – ахна момчето, протягайки ръка да го докосне, но отказвайки се на половината на разстоянието.

– Пред Склада, преди няколко дни. Мисля че е загубила майка си. – отговори Сен Хи, плъзгайки пръстите си по копринена козина на животното. – Не можех да я оставя просто така, нали? Скрих я в Склада и идвам да я храня всеки ден. Мисля че вече свикна с мен.

– Ето къде изчезва храната. Кий е изпаднал в истерия, че в Бункера има плъхове – изсмя се Таемин, но лицето му бързо стана сериозно. – Какво смяташ да правиш с него? Ако Мино разбере за него, ще те накара да го върнеш в пустинята със сигурност.

– Няма начин да го направя! – затътна гласа на Сен Хи, привличайки вниманието на котката, която я погледна с интерес. – Тя няма да може да се оправи сама, още е малка! Не яде толкова много, ако трябва ще й давам от моите порции. Само, моля те, не казавй на никой.

– Колкото повече я оставиш тук, толкова по-малък е шанса да се приспособи към пустинята. Дивите котки не са слаби, нали успяха да оцелеят след Промяната?

Сен Хи свъси вежди, виждайки накъде отиват нещата.

– Но тя вече свикна тук. Защо да я връщам в пустинята, където ще е сама?

За няколко мига останаха така, всеки вперил очи в другия, без да премигват, водейки безмълвна битка.

– Добре, добре. Ти печелиш. – предаде се Таемин, изправяйки се обратно на крака. – Но ако другите разберат за нея, не разчитай да ти помагам.

– Няма. Достатъчно е че няма да ме издадеш. Благодаря, Мини!

Галеното му име се изплъзна от нея неочаквнао, хващайки я неподготвена, почти толкова колкото и Таемин.

Тамин ококори очи и Сен Хи с мъка задържа напушващия я смях.

– Връщай се в Машинното. Аз ще дойда след малко – изпъди го тя, сочейки към вратата. – Оню ще стане подозрителен.

– И откога ми нареждаш какво да правя? Достатъчни са ми Мино и Кий, а сега и ти… Всички ги удари сидрома на властта последно време – мърмореше Таемин, но така или иначе си тръгна. Но не и преди Сен Хи да забележи червените петна на бузите му.

– Не е ли сладък? – наведе се тя и прошепна в ухото котката, в отговот на което тя разтръска глава. Дъха на Сен Хи дразнеше чуствителни косъмчета вътре в него. – Добре, добре. Схванах, оставям те на мира.

.
–––––––

– Тук има нещо гнило – каза замисленно Кий, докато белеше картофите за вечеря.

Бяха в кухнята, единственото помещение, което приличаше на това за което бе предназначено. Това бе и причината да е и най-уютната стая в Бункера.

– Какво имаш предвид? – попита Джонгхюн, надигайки очи от устройството, което се опитваше да оправи вече от известно време.

– Заложих капани преди три дни, а все още няма нищо. В същото време храната продължава да изчезва.

– Ъъ… – запъна се Сен Хи, която вече горчиво съжаляващо за решението си да помога на Кий.

– Сигурен ли си че си ги заложил правилно? Тези гадинки са дяволски хитри – отбеляза Джонгхюн разсеяно, твърде погълнат в поправката, която май щеше да се окаже “Мисията невъзможна”…

– Знам как се залагат капани, Джонг. – тросна се Кий, в яда си издълбавайки картофа малко по-дълбоко от колкото бе нужно. – И ти казвам че б Бункера няма плъхове.

Сен Хи усети как по челото й избива пот. Храната, която отмъкваше не беше много, но трябваше да се досети, че Кий ще разбере, рано или късно.

– Сен Хи, случайно да знаеш нещо?

Сен Хи се сепна и извъртя, плъзгайки острието на ножа по средния пръст на лявата си ръка.

– Ах! – изписка момичето, лапайки порязания пръст в устата си, преди кръвта да е покапала по масата.

– За Бога.

Кий стана и я хвана за ръката, дърпайки я към мивката. Завъртя кранчето и когато се увери че водата е студена, издърпа пръста от устата й и го постави под силната струя.

– Бях прав, ти наистина нямаш работа в кухнята…

Джонгхюн наблюдаваше сцената с интерес, с малка усмивка прокрадваща се по устните му.

–––––––––

Беше полумрак, но очите й бяха пригодени да виждат и в пълна тъмнина и тя без проблем скочи на перваза на прозореца, от където можеше да наблюдава, докато нейната Двукрака не се появеше.

Все още не можеше да й се довери напълно, но чустваше че Двукраката не й мисли злото. Пък и я хранеше.

В този момент някаква сянка премина през полузрението й. В ноздрите й нахлу позната миризма. Миризма, която не означаваше нищо добро.

С един изящен скок, малката дива котка кацна на земята, бързайки да се скрие зад два празни варела, където се чустваше сигурна.

В света на дивите котки, другите се деляха само на два типа – плячка, тези които те можеха да изядат и хищни, тези които можеха да изядат тях.

Нейната Двукрака бе изключение.

Миризмата която усещаше, също бе на Двукраки, но и съвсем различна в същото време. Миришеше на мърша, миришеше на смърт.

Животното се сниши и уви опашката си около себе си, чакайки в мрака. Не след дълго силна аларма разцепи тишината и сякаш в ужасяващ дует, нечие вик се присъедни към нея.






13 Re: Because I met you on Пон Окт 01, 2012 1:17 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Хей, фика ти е страхотен. Следя го от началото, но чак сега реших да драсна нещо. Много е интересен. Не прилича на другите (може би е заради мутиралите нашественици ). Но на мен лично ми харесва, така че продължавай в същия дух!

14 Re: Because I met you on Пет Окт 05, 2012 5:12 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Аз не знам защо хората не обръщат внимание на историята ти
Замисъла е хубав, пък и писането е добро. Уважаеми читатели, не бъдете скромни и не пазете мнението за себе си

Както и да е.. Дано котето не пострада,защото имам чувството,че е нападнало някой от ония гниещите зомбита Само ми се иска главите да са мъъъничко по-големи, но все пак ти си решаваш и на това трябва да сме доволни, при положение,че и толкова кратко, отнема време ;)









~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




15 Re: Because I met you on Нед Мар 24, 2013 6:20 pm

crazy23

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Този фик е страхотен много ми харесвааа

16 Re: Because I met you on Пон Юли 08, 2013 4:21 pm

ceci_musik

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
стана ми много интересно  

17 Re: Because I met you on Пет Авг 29, 2014 5:48 am

SHINee_JongKey

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Наистина е много интересно и се надявам да го продължиш, моляяяя ...

18 Re: Because I met you on Пет Мар 27, 2015 8:07 pm

Anny

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Така, виждам, че е минала почти година от последния коментар и повече от две - от последния пост. Много ми харесва. Интересно е. Не разбирам, защо си го спряла. Предполагам, че имаш по-важни неща от това да пишеш фикове, но моля те, ако намериш време - продължи го. Виждам, че сайтът е малко замрял, което е наистина жалко. Та, мисълта ми беше, ако не си го забравила все още този фик или го имаш завършен и просто не е качен, или пък просто намериш малко свободно време, моля тееее, продължи го!! Хах, но предполага, че след толкова време си го забравила...е нищо не ми пречи да си пробвам късмета все пак. О, да и ако го имаш качен в някой друг сайт, моля те да ми пратиш линк, защото ми е много интересно как ще се развият нещата!!

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите