Пролог
Здравейте (^^)/
Отдавна следя фиковете в този форум, но досега не се осмелявах да пусна свой. Така, надявам се, че ще ви хареса
Скоро ще постна и първа глава. Това е от мен
Сен Хи не бе предполагала, че ще умре по този начин. Изоставена от семейсвото, на което вярваше и обичаше, заобиколена от десетимата от Мутиралите, които я бяха обградили в кръг и бавно и с привидно несигурни крачки се приближаваха към нея. Изкривените им, някога човешки лица не издаваха никакви емоции. Кухите им, празни очи, бяха лишени от живот. Всички вървяха по един и същи начин, клатушайки се наляво надясно, създавайки фалшивото впечатление, че всеки момент ще се катурнат.
Но Сен Хи знаеше истинската им природа. Студения метал на автоматичния пистолет бе притиснат към бедрото й, но тя не го изкара. Трите патрона, които й бяха останали нямаше да я спасят. Беше обречена.
Очите й бяха насълзени, и това я изненада защото не бе плакала дори и когато Мутиралите погубиха баща й. Не плака и когато малкото й братче изчезна една нощ в пустинята и никога повече не се появи. Но ето, че сега щеше да се разплаче, и това я ужасяваше дори повече от наближаваща смърт.
Кога бе станала толкова слаба?
Сама и изоставена. Така щеше да посрещне последния си ден.
Тупна на коленете си, усещайки грубия, студен пясък.
Примижа с очи, очаквайки първото ухапване, първия удар.
Но тогава съдбата се смили над нея.
Един куршум профуча опасно близко до ухото, поваляйки едно от съществата. Последваха го втори и трети и преди да се усети, около нея лежаха труповете на всички Мутирали.
Не смееше да се обърне за да види спасителя си. Устата и беше пресъхнала и въпреки че бе добре облечена студения, нощен вятър я накара да потръпне.
– Добре ли си? – прозвуча мъжки глас зад нея.
Тя не отговори.
Една сълза успя да избяха от очите и се отрони надолу по лицето й, оставейки мократа си следа. Беше спасена. С тази мисъл, силите я напуснаха и тя се свлече върху пустинните пясъци безшумно.
– Какво ще правим с нея? – лицето на Кий бе изкривено в гримаса, която се появяваше винаги щом имаха проблем. Или с други думи всеки ден. Наведе се над припадналото момиче, но безлунната нощ бе прекален тъмна за да различи нещо друго освен късата коса. – Не можем да я вземем с нас без позволение. Ще си навлечем проблеми.
Джонгхюн повдигна рамене по навик, както правеше винаги щом не му се спореше с най-добрия му приятел.
– Ще се обадя на Мино. Той ще реше – предложи той, изваждайки от джоба на рамото си малък, сателитен телефон. Набра и няколко копчета и зачака.
– Какво правиш тук сама? – прошепна Кий на непознатата неочакванно нежно. Всъщност той не беше лош човек. Но света в който живееше бе и това го научило, че не е добре да се привързваш към други хора. Хвърли един кос поглед към Джонгхюн, които говореше едва няколко крачки пред тях, но вятара открадваше думите преди да са достигнали до него.– Дано извадиш още малко късмет, малката. Ще е жалко ако трябва да те оставим тук, след като така или иначе те спасихме.
Минаха още няколко минути преди по-ниското момче най-накрая да приключи с разговора си и да се приближи към тях.
– Вземаме я с нас. – каза кратко той, но за Кий това бе достатъчно за да разбере, че е ядосан. Искаше му се да пита какво е казал Мино, но вместо това повдигна лекото тяло на момичето, намествайки я внимателно в ръцете си.
Но Сен Хи знаеше истинската им природа. Студения метал на автоматичния пистолет бе притиснат към бедрото й, но тя не го изкара. Трите патрона, които й бяха останали нямаше да я спасят. Беше обречена.
Очите й бяха насълзени, и това я изненада защото не бе плакала дори и когато Мутиралите погубиха баща й. Не плака и когато малкото й братче изчезна една нощ в пустинята и никога повече не се появи. Но ето, че сега щеше да се разплаче, и това я ужасяваше дори повече от наближаваща смърт.
Кога бе станала толкова слаба?
Сама и изоставена. Така щеше да посрещне последния си ден.
Тупна на коленете си, усещайки грубия, студен пясък.
Примижа с очи, очаквайки първото ухапване, първия удар.
Но тогава съдбата се смили над нея.
Един куршум профуча опасно близко до ухото, поваляйки едно от съществата. Последваха го втори и трети и преди да се усети, около нея лежаха труповете на всички Мутирали.
Не смееше да се обърне за да види спасителя си. Устата и беше пресъхнала и въпреки че бе добре облечена студения, нощен вятър я накара да потръпне.
– Добре ли си? – прозвуча мъжки глас зад нея.
Тя не отговори.
Една сълза успя да избяха от очите и се отрони надолу по лицето й, оставейки мократа си следа. Беше спасена. С тази мисъл, силите я напуснаха и тя се свлече върху пустинните пясъци безшумно.
– Какво ще правим с нея? – лицето на Кий бе изкривено в гримаса, която се появяваше винаги щом имаха проблем. Или с други думи всеки ден. Наведе се над припадналото момиче, но безлунната нощ бе прекален тъмна за да различи нещо друго освен късата коса. – Не можем да я вземем с нас без позволение. Ще си навлечем проблеми.
Джонгхюн повдигна рамене по навик, както правеше винаги щом не му се спореше с най-добрия му приятел.
– Ще се обадя на Мино. Той ще реше – предложи той, изваждайки от джоба на рамото си малък, сателитен телефон. Набра и няколко копчета и зачака.
– Какво правиш тук сама? – прошепна Кий на непознатата неочакванно нежно. Всъщност той не беше лош човек. Но света в който живееше бе и това го научило, че не е добре да се привързваш към други хора. Хвърли един кос поглед към Джонгхюн, които говореше едва няколко крачки пред тях, но вятара открадваше думите преди да са достигнали до него.– Дано извадиш още малко късмет, малката. Ще е жалко ако трябва да те оставим тук, след като така или иначе те спасихме.
Минаха още няколко минути преди по-ниското момче най-накрая да приключи с разговора си и да се приближи към тях.
– Вземаме я с нас. – каза кратко той, но за Кий това бе достатъчно за да разбере, че е ядосан. Искаше му се да пита какво е казал Мино, но вместо това повдигна лекото тяло на момичето, намествайки я внимателно в ръцете си.
Здравейте (^^)/
Отдавна следя фиковете в този форум, но досега не се осмелявах да пусна свой. Така, надявам се, че ще ви хареса
Скоро ще постна и първа глава. Това е от мен
Последната промяна е направена от wish_upon_a_star на Пет Сеп 21, 2012 7:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти