Seoul

Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

You..The Music In Me~♫♫

Иди на страница : Previous  1 ... 10 ... 17, 18, 19  Next

Харесвате ли това? ^__^

96% 96% [ 53 ]
4% 4% [ 2 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 55

Go down  Съобщение [Страница 18 от 19]

1 You..The Music In Me~♫♫ on Сря Фев 09, 2011 9:24 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :

“You..The Music In Me~♫♫”

Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват )
Приятно четене!♡



1ва Нота- „Изпитът”

18ти Ноември, 2010год.

- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ! MySpace
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
- MySpace Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.
- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja! MySpace
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоетоMySpace?- попита я с нотка арогантност Кий.
- Еееей тука!MySpace- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? MySpace- попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. MySpace- започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.
- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!? MySpace- запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..
- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти. MySpace- продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.
“Малко високомерна, но какво пък.. MySpace А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. MySpace” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. MySpace Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.
Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм.. MySpace Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. MySpace А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето MySpace Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:
- ОМО! Добре ли си??? MySpace- кресна учителката разтревожена.
- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен.. MySpace- каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..
- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата.. MySpace- каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..
- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!? MySpace Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.
След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка MySpace?.. Сигурно затова ми помогна.. MySpace А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. MySpace…”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…



Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 09, 2011 5:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

426 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 17, 2011 11:44 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Невероятна глава както винаги Първо - спомена любимото ми име - Алекс Второ - това с прераждането ми напомня отново на книгата,която чета в момента и,която има паднали ангели в нея и много прилича на историята на момичето/ангела И трето - някой от писанията ти отново отидоха в моята тетрадка с quotes,които харесвам Дано успее да си върне Ин и всичко да се оправи

http://smiley92.tumblr.com/

427 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Окт 18, 2011 8:01 am

Yulita ^^

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Мисля,че е време и аз да коментирам Досега изчаквах да дойде финала и тогава да напиша коментар,но тази глава е прекалено прекрасна,за да не я коментирам
Ще започна с това,че следя фика ти от самото му начало.Не всъщност още от 5+1=0...Писането ти се усъвършенства все повече и повече.Замисъла на този фик е просто уникален,не знам как успя да навържеш всичко по толкова интересен начин!
Няма да пиша повече,защото ще го оставя за финала
П.П:Нямам търпение,ама никакво!

428 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Окт 18, 2011 7:05 pm

YoTo

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Ако не направиш 5 спешъла за всеки от Шайни,ще ни причиниш болка,близка до тази на Кибуми в момента ... Не се чуди,ами пиши,пиши... Колкото и дълго да е..щом е развлекателно и опияняващо,няма да има значение за читателя

429 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Окт 18, 2011 8:23 pm

mia_koluchi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
WoW момиче опитваш се да ме съсипеш ли последните две глави само плача то бива, бива талант ма чак толкова . Много пъти съм ти казвала колко много харесвам фика и начина ти на писане, но това просто надхвърля всичките ми очаквани. Главите са ...нямам думи да ги опиша дълго време няма да мога да ги забравя. Надявам се всичко да завърши добре, но това само ти го знаеш. А за спешъл главите и аз искам

430 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Окт 19, 2011 8:26 pm

vestema

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Уоу... ужасно много ми хареса тази глава.... направооо... частта със серафима съм я чела с отворена уста.... И аз следя фика още от 5+1=1 и просто нямам думи, страхотно пишеш....

А относно специалните глави.... не се чуди ами сядай и ги пиши... а ако си мислиш че можеш да ни отегчиш или нещо такова със фика си, жестоко се лъжеш... този фик и 3456543 глави да има пак ще е интересен

Надявам се Ин да не умре...... ъммм иска ми се да напишеш нещо.... ъмммм... по-така... за Мини и Мин... И Минхо.... много малко внимание му обръщаш на него май..... абеее изобщо защо това трябва да са едни от последните части на последната глава..... толкова много имаш да разказваш още...

кхм... както и да е де, коя ли съм пък аз чи да ти казвам как да си пишеш фика.... давай както си тръгнала.... страхотно е.... в момента много думи изникват в главата ми, а именно: прекрасен, чудесен, уникален, възхитителен, удивителен.... и така нататък

Ще очаквам специалните глави за 5тимата и един прекрасен финал, също като самия фик!!!

Оххх дългичко ми стана мнението, за първи път пиша толкова дълго.... ама то така, и 3 страници мнение да изпиша пак няма да мога да опиша колко ме радва фика ти..... кхм...тааа очаквам следващата глава!!!!! :)

431 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 12:50 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
OH MAI GOOOOD!! СВЪРШИ СЕ НАЙ-СЕТНЕ! (в смисъл, тази успях да напиша тази последна глава за фика.. Иначе май наистина ще направя онея спешъли )
Така, ако сте погледнали в колко часа поствам това, сигурно ще разберете,че досега съм писала и очевидно, съм полумъртва... така че по-късно ще си напиша и ПП'то от автора Да се надявам, че не съм се издънила точно накрая... Инджой!



Нота №71
.. Краят
Letter From The Heart
(ПОСЛЕДНА ЧАСТ)



Интересно ти e, нали?
Е, не се тревожи, малко остана.. Но първо ми позволи да успокоя нервите си и да се подготвя…
Тааа, къде бяхме останали? Серафимът… всъщност това беше последния път, в който я видях. След това всяка следа за нея изчезна- освен спомените ми, разбира се.
Понякога се сещам за нея- чудя се сега какво ли прави.. Но щом ти си тук, значи раните й все още не са зараснали и че тя все още е някъде наоколо..
Де да можех да й помогна… Само колко исках да й излекувам раните по някакъв начин и да я накарам да забрави за тази нейна болезнена любов. Да й се отплатя за всичко, което направи за мен и да благодаря за всичко, на което ме научи..
Но за жалост съм просто човек и не мога да направя нищо, освен да се моля за нея..
Както и да е… Време е да доразкажа тази история и да се освободя от тежестта й. Време е да забравя миналото, да се хвана за настоящето и да погледна към бъдещето си…





- Кий, трябва да поговорим малко!- чух гласа на мениджъра, който скочи от мястото си, когато ме видя.
За щастие Минхо успя по някакъв начин успя да ме вмъкне незабелязано в болницата- отвън се бяха натрупали доста хора- фенове и журналисти, които щяха да пощуреят, ако бяха ни видели там.
Срещнахме мениджъра на първия етаж, търсещ минерална вода, за да изпие хапчетата си за високо кръвно. Горкият.. докато работеше с нас какви ли не болести го сполетяха..
- Кибум, искам да говоря с теб!- повтори той, вървейки към нас.
- Хьонг…- прошепнах, някак си подсказващо, че сега не му е времето. Просто исках час по-скоро да се върна при Ин.
- Трябва, Кибум.- отвърна той сериозен и ме задърпа към празните столове.- Виж, положението е много напрегнато. Феновете вече не знаят какво да мислят…
- Не ми казвай, че…
- ..научиха, да… Не знам как, но новината за състоянието на Инйонг е стигнала до тях…
- Ейшшшш..
- Виж, всяко зло за добро! Трябва да се възползваме възможно най-добре, за да получим подкрепата, а не омразата им.- каза той и ме потупа по рамото, точно както баща ми би направил. Хьонг наистина се тревожеше за мен, за нас, за всеки от SHINee. Винаги ще сме благодарни за това..
- А научили ли са името й? Знаят ли коя е, какво прави?- попитах аз. Не че имаше някакъв начин да запазим името на Ин в тайна, но се надявах, че поне няма да е толкова скоро.
- Да. В повечето статии дори пишат, че е известен ДиДжей и рапър. Мисля, че това от една страна ни олекотява, защото Инйонг наистина е талантливо момиче и няма нещо за криене от някого.
- А какви са коментарите на феновете?- в онзи момент, наистина не ме интересуваше. Но мисля, че беше редно да го попитам.
- Ето тук ми трябва твоята помощ. Повечето мислят, че това може да е просто реклама; има и такива, които напълно отказват да вярват, че любимецът им е влюбен- тези, за съжаление, в момента са повече. Но има и други, които според мен са ви истинските фенове, които те подкрепят и ти желаят доброто. Дори преди малко четох, че група от 40-50 фена са отишли да запалят свещи в будистския храм и се молели за живота на Инйонг.- последното ме накара да се усмихна. Значи наистина имало хора, които ми желаят щастието!- Трябва да накараме и останалите почитатели да приемат вашата връзка…
- И какво ще направим, хьонг?- мениджърът известно време не ми отговори. Загледа се в пода и започна да чеше брадичката си. После изведнъж вдигна погледа си към мен.
- Знаеш ли какво, ще свикам пресконференция.- каза той, очевидно наумил нещо.
- Не съм в състояние да говоря пред камери, хьонг…
- Не, не искам от теб да присъстваш там.- отвърна той.- Искам от теб да напишеш писмо!
- Моля? Писмо ли?
- Да! Утре сутрин с останалите от групата ще направим публично изявление за връзката ти с Инйонг. Знам, че на теб няма да ти е лесно да си пред журналисти. Затова просто напиши писмо- излей си чувствата върху хартията, накарай ги да почувстват любовта ти към Инйонг. А останалите членове на Шайни ще те подкрепят, като го прочетат пред всички…


Няколко минути по късно е разделих с мениджъра и тръгнах към стаята, в която държаха Ин.
През целия път тази идея за писмото не излезе от милите ми. Аз дори за майка си не пишех писма, как щях да напиша за феновете си? И то не какво да е, а писмо, изпълнено с чувствата ми към Инйонг.. Нямах никаква идея как ще се справя с това до следващата сутрин.


- Кий!- извика някой, прекъсвайки мислите ми. Видях Йособ- най-добрия приятел на Ин, на когото самият аз дължа много. Излизаше от нейната стая, целият зачервен от плач.
В секундата, в която го видях, суровата истина отново ме удари право в сърцето- той плачеше, защото губеше най-добрата си приятелка.. защото губеше Инйонг… защото всички я губехме..
Той тихо затвори вратата и със забързани крачки тръгна към мен- прегърна ме толкова силно, че за момент помислих, че ще падна по гръб.
- Хьонг..
- Кибум оттоке? Нашата Ин си тръгва без дори да чуе последните ни думи към нея!- каза той и започна да плаче още по- силно.- Познавам я още от 7-годишна, Кий.. Години наред тя винаги беше до мен.. А аз? Аз какво направих за нея? НИЩО!
- Хьонг.. ако не беше ти да я накараш да отиде на лекар, може би досега щяхме да я загубим!- напомних му, отвръщайки на прегръдката му. Разбирах го- чувстваше се безсилен, затова му трябваше някой, който да го накара да си спомни.- Също така, ти си причината да сме заедно!- това явно го изненада.
- Какво.. какво искаш да кажеш?- попита той объркан.
- Не помниш ли? Когато ми се обади посред нощ, казвайки, че трябва да отида в клуба. Пиянската ви вечер с Ин, когато ме извика за да говоря с нея, без да ме лъже. Онази нощ беше съдбовна за нас благодарение на теб, хьонг! Така че не казвай, че не си правил нищо за нея!
- Но Кибум…- прошепна той след кратко мълчание.- Тя умира… а аз не съм готов да остана без най-добрата си приятелка..
- Никой не е готов да остане без нея, хьонг..- прошепнах аз достатъчно силно, за да ме чуе. Йособ хьонг продължи да плаче още малко на рамото ми, но после събра сили и се отдели от мен.
- Дойде да я видиш, нали? А аз само те задържам..- каза той, бършейки сълзите си.- Ако Ин знаеше, щеше да ме разкъса…
- Има ли хора в стаята?
- Мин, Ънче, Темин и Джонгхюн са вътре, останалите си тръгнаха.- отвърна той.- Преди това B2ST бяха тук, но и те си отидоха.. само аз останах, за да не заемаме много място.
- Разбирам…
- Влез, влез вътре..- насърчи ме той и се опита да се усмихне.- И аз ще дойда след малко..


Погледите се насочиха към мен, когато отворих вратата. Мин седеше до леглото, Темин стоеше над нея, а останалите бяха в големия диван, разположен до стената. Всички бяха толкова замислени и тъжни..


За моя изненада, Ънче веднага стана от мястото си и дойде да ме прегърне. Имаше толкова уморен вид.. изглеждаше като човек с 40 градуса температура. И все пак тя успя да ме дари с малко спокойствие, когато обви ръцете си около мен.
Откакто я познавам, Ънче винаги е била приятеля, който ме разбира най-добре. Когато съм отегчен, тъжен, щастлив, влюбен, мразещ.. тя винаги ме разбира и застава до мен. Но този сякаш беше по-различен..
Тя ме съжаляваше. Може би за първи път ме съжаляваше, защото нямаше нищо, което може да направи и да ми помогне.. И още нещо- тя много добре знаеше какво е да загубиш човек, който обичаш.. Ънче рано беше опитала от тази горчива болка заради загубата на родителите си…

- Радвам се, че дойде..- прошепна ми тя.- Добре ли си?
- Мхм…-кимнах. Но колко ли добре можех да бъда в онази ситуация?
- Бъди силен, не искам да те видя в болнично легло отново!- шепна тя отново и ме пусна. - И ние тъкмо мислехме да отидем да хапнем нещо, нали?..- каза тя и изгледа останалите.- Йобо, да ти донесем ли нещо?
- Не, не съм гладен..
- Тогава останалите, да вървим!
Не че са искали да отидат някъде, не че наистина са били гладни.. Ънче просто искаше да ми даде малко време насаме с Ин. Тримата първо я погледнаха объркани, но после разбраха и бавно излязоха..


Чувствал ли си се някога напълно самотен, изгубен в някакво непознато място, въпреки че знаеш много добре къде се намираш?.. Чувствал ли си страха, който изпитва човек, когато осъзнае, че трябва да извърви останалият си живот самичък, наполовин?. Онзи момент, в който разбираш, че си напълно сам и никой не може да те достигне, дори и да иска..
Е, аз го усетих- когато затвориха вратата, когато и последният излезе, когато повече нямаше друг шум, освен звуците на онези машини.. Почувствах се съвсем сам и изгубен, въпреки, че тялото на Инйонг беше точно пред мен. Но само тялото- енергията й, жизненият й дух, които обожавах, изглежда отдавна бяха отлетели… Колкото и ужасна мисъл да беше, пред мен сякаш не стоеше човек, а просто труп…

Тогава разбрах защо любимата музика на Ънче е сърцебиенето на Джонгхюн хьонг- защото така може да се увери, че той е до него и е жив…

В онзи момент, и аз поисках да чуя ритъма на нейното сърце-но разбира се, беше невъзможно. Осъзнах колко глупав съм бил, защото когато тя беше здрава, никога не бях обръщал внимание на този малък детайл, който всъщност значи ужасно много за всеки от нас…
Приближих се към леглото й, за да мога поне да я видя по- отблизо. Забелязах, че на шкафчето до нея стояха личните й вещи- Мин се беше сетила да донесе наша снимка, любимият й парфюм и плюшеното кученце, което й бях подарил. Също така и раницата й беше там- Ин никога не е имала дамски чанти.
За първи път се престраших да погледна какво има там- тя обикновено ме заплашваше с мъчителна смърт в случай, че докосна малката й раница.
Момента, който отворих ципа и видях какво има вътре беше момента, в който Инйонг напълно успя да ме срази и ме накара да заплача- насред всичките лекарства, които имаше вътре намерих цял албум от наши снимки, от мои снимки, снимани без дори да забележа. Намерих дневник, който никога не съм знаел, че съществува! Намерих и бурканчето „Кибумгин”- онези малки капсули, които съдържаха листчета с послания към нея вместо лекарства! Мислех, че ги е загубила, защото след като й ги дадох на рождения ни ден повече не ги бях виждал.. Удиви ме факта, че всъщност тя никога не ги е отделяла от себе си…


- InYoung-aah… съжалявам!.. Ин?.. Моля те, чуй ме- съжалявам за всичко, което ти наговорих последния път!.. Дори веднъж не съм се съмнявал в любовта ти! Инйонг… чуй ме.. моля те…
Имах налудничавото чувство, че тя просто ще си отвори очите и ще ми каже да не правя повече така. Исках да дигне ръка и да ме удари където й падне, да ми вика.. За първи път исках да се скараме, ако трябва!
Но единственото, което чувах бяха звуците на машините, за които тя беше свързана..
Лекарят беше казал, че кръвоизливът най-вероятно е повредил всичките зони на сетивност- тоест нито можеше да ме чуе, нито да усети докосването ми, нито пък да почувства уханието на цветя, който идваше от букетите, оставени в стаята.. Но, да си призная, след това, което бях видял онзи ден, вече изобщо нямах доверие в лекари, така че седнах на стола, на който допреди малко Мин седеше и отворих шишенцето „Кибумгин”. Забелязах, че повече от половината капсули ги нямаше- сигурно се е страхувала, че няма да може да изчете всички послания и отваряла по няколко на ден..
- Бях ти казал по една доза на ден, Ин..- прошепнах аз и с единия си ръкав избърсах сълзите си. Изкашлях се няколко пъти, за да звуча по-добре и отворих първата капсула, която падна на ръката ми.



«Помниш ли дължината на косата си от деня, в който те видях за първи път?.. Ще бъда с теб, дори когато косата ти порасне още по-дълга отпреди, Ин! ♥️ »

«Ин, знаеш, че те обичам, нали? Не го забравяй, моля те! Знаеш какъв съм- може да те ядосвам, но никога не бих искал да нараня своята кукла!»

«Окей, съжалявам, но вече може да забравиш какво значи „лично пространство” или просто да го преименуваш на „пространството, окупирано от Кий”, защото не смятам да те оставя на мира дори когато спиш, любов моя!»

«Нека живеем дълго, дъълго, дъъъъълго и заедно, разбрахме ли се? Ммм, не те чувам да казваш нещо- мълчанието е знак на съгласие!!! ^_~»

«Искам да съм единствената звезда по небосвода на тези твои, черни като беззвездна нощ очи, Ин.. Нали може? ^_^»

«Без значение какво стане, ама наистина, каквото и да стане, аз винаги ще те обичам! Помни го!»….



Изчетох всяко едно послание за около два часа.. По едно време осъзнах, че коментирам собствените си творчески умения и се смея на себе си, после поглеждам към нея и очаквам нейната реакция.. която никога не виждах.
Приятелите ни влизаха и излизаха, лекарите я преглеждаха, медицинските сестри проверяваха дали й трябва нещо, а аз продължавах да й говоря. Не знаех защо. Просто й говорех. Казах й толкова незначителни неща като например, че не затворих вратата, докато излизам, че трябва да платим тока до една седмица, че съм забравил да изпера чаршафите, които използвахме предната вечер и така нататък… Исках да й кажа възможно най-много неща, преди тя да умре.

-Но няма нужда ти да се тревожиш за всичко това.- казах аз и се усмихнах.- Все пак…- момент, защо изобщо се усмихнах в онзи момент?- Все пак ти…- Не Кий, не го казвай!!- Все пак ти ще умреш… Хах, само колко лесно се примирих със смъртта ти, Ин..- прошепнах по едно време на себе си, най-сетне осъзнал какво правя- та аз, дори и да беше несъзнателно, се сбогувах с нея!
Отвратих се от себе си! Как само се примирих, как само приех всичко! Даже не разбрах кога се отказах да вярвам, че ще стане чудо и тя ще се събуди!
Рязко станах от мястото си и явно привлякох вниманието на Ънче, която не беше отделила поглед от мен, откакто се бе върнала. Треперех… не можех да повярвам на това, което направих.. Как можах да кажа със собствената си уста, че Ин умира?
Тогава усетих ръката на Ънче върху моята.
- Кибум, добре ли си?
- Ънче, аз….
- Да излезем малко, а? Какво ще кажеш?
- Инйонг…
- Инйонг е в безопасност, но на теб ти трябва чист въздух!- каза тя и грабна якето ми. Задърпа ме извън стаята и ме заведе на място, където можехме да останем сами- в покрива на болницата. Дори не знам как е научила пътя до там!
Беше се стъмнило и студеният зимен ден се беше превърнал в още по-студена нощ. За щастие поне нямаше вятър, иначе щяхме да замръзнем там.
- Мениджър сънбе ми каза за утрешната конференция.- каза тя, за да премахне мълчанието между нас.- Смятам и аз да кажа няколко думи относно всичко това.- допълни Ънче, но не казах нищо в отговор.- Подготви ли писмото си?
- Не..
- А какво чакаш?
- Не знам какво да пиша, Ънче!
- Това, което чувстваш, Кибум!
- Знаеш ли какво чувствам?! Да ти кажа ли- страх, самота, болка! Как мога да излея всичко това в някакъв си лист?
- За твое сведение, Кибум, знам какво чувстваш..- отвърна тя и погледна напред, към сградите пред нас.- Изпитвала съм го не един, а два пъти, така че не на мен тия..
- Сега разбирам…
- Кое?
- Защо толкова много обичаш да слушаш сърцето на Джонгхюн хьонг…
Ънче погледна надолу, а след това към мен.
- Издадох се, а?
- Винаги съм се чудил защо точно това обичаш най-много.
- Напомня ми за мама.- отвърна тя.- Казвала съм ти, че спях върху гърдите й, преди да ни удари земетресението, нали? Едно от малкото, което помня за нея е спокойното й сърцебиене от онази нощ…
- Ънче… аз искам да чувам сърцето на Ин още дълго време…
- Аз също, Буми… Но това не зависи от нас..- каза Ънче и отново ме прегърна. Една от сълзите й се докосна с бузата ми.
- Ами ако.. ами ако то спре? Как ще живея без нея?
- Ще бъдем до теб, Буми! Аз ще бъда до теб! Бих направила всичко, ако можех да намаля болката ти, знаеш го!!!...




Часовете минаваха.. За съжаление не успях да накарам никого да се прибере вкъщи, а дори и повече- Мино и Оню хьонг също дойдоха след полунощ. Но за щастие всички те заспаха един до друг в онзи голям диван, докато аз създавах писмото, което трябваше да напиша. След разговора ми с Ънче нещата някак си станаха по-ясни и мисля, че успях да постигна това, което се искаше от мен..




Аз, Kim Kibum, Всемогъщия Кий на SHINee, пиша това в студената нощ на 18.01.2012, за да бъде прочетено няколко часа по-късно в студената, може би най- ужасна сутрин в живота ми- сутринта на 19.01.2012.
Пиша това, за да обявя пред всички фенове, пред цяла Корея, пред целия свят, че съм влюбен до полуда и обичам с цялото си сърце момиче, което може би…. Може би няма да отвори очите си повече…

Всъщност, нека ви разкажа една история. Историята на едно момиче, надарено с куп таланти и с още по-голям куп нещастия… Историята на Инйонг Майърс, която още на 18 години разбира, че няма да види 20тия си рожден ден… Историята на моята мила Ин, която в момента се бори за живота си пред очите ми…Но няма смисъл, нали?.. Няма значение дали пиша, казвам или го крещя в ушите ви.. така или иначе няма да ме чуете, нали?.. Медията вече е открила самоличността й, феновете вече са я нарекли „нещастница” „крадла на Кибум оппа”, нали?..

Знаете ли, тя сякаш усещаше, че ден като този рано или късно ще дойде.. затова в началото винаги ме отблъскваше, не искаше да бъде с мен… Сърцето й, мислите й, самата тя беше затворена зад големи, железни катинари, които я пазеха от чувствата й. Не искаше нито да нарани някой с любов, която няма да трае дълго, нито искаше да наранят самата нея.. Но аз, нали съм ключ, Всемогъщия ключ, един по един отключих всички катинари, отворих всяка врата към моята Инйонг..
А сега…сега няма нищо, което мога да направя за нея… няма го и Всемогъщия Кий вече, той загива заедно с нея…

Часът в момента е 3:00 АМ. Аз седя прегърбен над малкия шкаф до леглото й и пиша това проклето писмо.. А тя, сякаш спи до мен, изглежда толкова спокойна… но всъщност се бори за още една глътка въздух, за още един миг живот.. Знаете ли, ДА ВИ ГО НАЧУКАМ НА ВСИЧКИ, КОИТО МЕ КАРАТЕ ДА ПРАВЯ ТОВА!!!
Това може би са нейните последни часове, моите последни минути, в които мога да погледна милото й лице, да държа все още топлата й ръка, да й шепна „Обичам те” с надеждата, че ме чува..
А аз какво правя? ПИША ТОВА ПИСМО ЗА ВАС, ПРОКЛЕТНИЦИТЕ, КОИТО СИ ГОВОРЯТ БЕЗ ДА ЗНАЯТ И ЗРЪНЦЕ ЗА ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯХМЕ С НЕЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ!...

Да, няколко месеца… дори не и година! „Милосърдният” Господ, в който повечето от вас вярват, беше толкова щедър, че ми позволи да бъда с нея само няколко месеца…Даде ми я толкова късно… и я отнема толкова рано от мен…А й бях обещал да видим първите цъфнали кокичета заедно тази година..
Сега аз, не Всемогъщия Кий, а човекът Ким Кибум, преставам да пиша, за да мога да бъда плътно до нея, докато тя преживява всичко това.. Умолявам всички, на които им пука мъничко, да се молят за нея. Защото ако нейното сърце спре.. мъртвите в тази стая ще са двама…


19.01. 2012год.
Kim Kibum



Click click
След това оставих химикала и погледнах Ин, която в слабата светлина наистина изглеждаше като спящ човек.
За първи път от часове наред се престраших да хвана ръката й и да я целуна- беше ледено студена, напълно обратно на това, което винаги е било. Винаги тя беше тази, която с топлите си ръце стопля моите студени, но тогава явно си бяхме сменили местата- поставих малката й ръчичка между двете си длани и реших да не я пусна, докато не се стопли достатъчно.
- Инйонг, чуваш ме, нали? Дори и да не помръдваш от мястото си, аз знам че ме усещаш, любов моя.. Искам да знаеш, че те обичам, Ин.. Обичам те повече от всеки човек, който съм обичал и ще обичам. И съжалявам, мила, за всичко, което ти наговорих.. за всичко, което сторих. Може да ме извиниш, нали?...
Де да можех да дам живота си на теб, Ин.. Не могат ли просто да вземат половината от моя останал живот и да го дадат на теб? Просто искам още малко време с теб.. само още малко.. само… мъничко.
Искам да мога да погледна очите ти, да почувствам топлината ти, да те целуна… да те прегърна за последно… да чуя гласа ти.. Толкова много ли искам?..
Страхувам се, че накрая Серафимът ще излезе прав за всичко, което каза за любовта- че белезите от истинската любов винаги оставали.. Но аз нямам нищо против! Ще ги нося с благодарност, Ин, затова, че ти, а не някой друг ми ги остави..
Обичам те, Инйонг! Обичам те! Обичам те! Обичам те!- колкото и да ти го кажа, не е достатъчно! Но вече няма значение, нали?..


Тогава стана нещо, в което за момент не можах да повярвам- почувствах, че ръката, която държах, мръдна!
Казах си, че просто ми се е сторило така и реших да не обърна внимание на това… реших да я целуна отново. И този път наистина усетих, че показалеца й леко погали устните ми!!!
- Буми…- НЕЙНИЯТ ГЛАС! БЕШЕ ГЛАСЪТ НА ИНЙОНГ!- Ти си, нали?
- ИН? ИН!!! Майко мила!- подскочих от радост и се наведох над нея. Видях как тя се опитваше да отвори очите си.
- Кибум?...
- Да, любов моя! Аз съм!- казах аз и хванах лицето й с двете си ръце.- Добре ли си, мила? Боли ли те?!
- Не те виждам, Буми.. Кажи нещо, за да те чуя!- отвърна тя.. Замръзнах на място- тя не знаеше, че съм там! Не можеше и да разбере!!!
- Тук съм Ин, до теб! ЧУЙ МЕ!- извиках аз с всичка сила.- ТУК СЪМ! ОБИЧАМ ТЕ!
- Ако си тук… моля те… целуни ме..
- Инйонг…- стоях точно над нея и тя беше с отворени очи, но не ме видя.. крещях до ушите й, а тя не ме чу.. дори не усети сълзите, които една след друга падаха върху лицето й!
Реших да направя това, което тя поиска от мен. Нежно, съвсем нежно докоснах устните й с моите.. и по чудо, тя ми отвърна! Усетих как тя притисна долната ми устна със своите..
Тогава разбрах, че това би трябвало да е последната ни целувка…
- Обичам те…- каза тя с усмивка на лице и бавно, отново затвори очи. Заедно с това машините в стаята полудяха- всяка една от тях алармираше, защото тялото й просто отказа! Температурата й слезе на 20, кръвното й също.. Сърцето й спря…


Това, което помня след това е как някой ме издърпа от леглото й, за да направи място за лекарите. Този някой през цялото време ме държеше и ми попречи да отида до нея. Помня, че крещях да ме пуснат, че трябва да държа ръката й, и да я стопля, но никой не ме послуша..
Лекарят продължи да прави сърдечен масаж в продължение на дълги минути, след които каза:
- Час на смъртта… 3:33…
И точно тогава, кълна се във всичко свято, видях как някаква бяла светлина напълни цялата стая!- Казват, че съм припаднал, след като съм чул лекаря, но…





- Бумии! Не е ли време да оставиш госта ни да си върви, а ние да потеглим към ресторанта?.. Останалите сигурно ни чакат!!! Не може да закъснеем на рождения ни ден!...




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

432 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 6:03 am

TonnIi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Момиче просто ти се възхищавам на таланта.Толкова добре можеш да си играеш с чувствата на хората.Поредната зашеметяващо добра и уникална глава от фика ти.Всичко е толкова добре написано,с чувство,идеи и всичко останало.Ще чакам спешълите с нетърпение,защото дори и фика ти да свърши ти отново остана с недовършен край и привлече още повече поне моето внимание.Ще очаквам и някой твой следващ фик

433 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 11:11 am

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Аз не знам какво да напиша...В момента,ако ме видиш сигурно ще се уплашиш...В момента рева все едно съм изгубила най-скъпия за мен човек.. Последната глава беше невероятна както винаги..Просто ти се възхищавам,разбираш ли?Аз не съм ревала толкова на фик,колкото на твоя и това го приема като нещо добро,защото по този начин виждаш как въздействаш на хората..Имах чувството,че аз съм Буми в онзи момент докато го четях...Наистина нямам търпение да видя спешълите..И отново ти благодаря,че ни дари с такъв невероятен фик

http://smiley92.tumblr.com/

434 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 12:06 pm

Yulita ^^

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Вълшебен финал!Наистина все едно аз преживявах всичко това (не го желая на никого).Всичко беше толкова добре замислено още от самото начало!Не знам какво да напиша и как да се изразя,толкова много ми въздейства.Най-ми харесва,че остана с незавършен финал и отново разбуди любопитството ми.Надявам се ако не веднага,то поне скоро да имаш нов фенфикшън

435 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 1:49 pm

yunho_jonghyun

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
все съм ревала на фикове ама тук направо се изкъртих...особено на края...просто е невероятен...всичко е толкова добре описано,че чак се разтреперих...сериозно...ПЕРФЕКТНО!!!

436 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 4:43 pm

mia_koluchi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Не мога да повярвам, че свърши...TT_TT... скоро не бях ревала толкова . Да си призная честно не ми хареса края все се надявах на някакво чудо и Ин да се върне към живот Макар че все още има шанс (аз пак с мойте надежди) в следващия фик (поне според края си мисля, че ще има шанс за нов фик) та там в следващия фик има мноооооого малък шанс за Ин и тяхната любов. Охххх аз пак мойто си знам искам си Иннннн Иначе всичко беше написано толкова истинскo и толкова невероятно. Тъжно ми е че свърши надявам се на още твои произведения

437 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 6:28 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ох, дойде и края :С не искам фика да свършии, но всяко хубаво нещо си има край нали Наистина всичко е написано толкова истински, че човек може да преживее чувствата (както и става с всички като гледам). Доста си поплаках на този финал .... и все пак ми хареса много. Песента се вписваше идеално в цялата обстановка. Фика определено ще ми липсва многоо многоо ... и се надявам скоро да видим още нещо твое

438 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Окт 31, 2011 8:45 pm

vestema

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Неееееееее!!!

Страхотно написан фик!!! Успя да ме разчустваш.... и песента... просто просто... просто нямам думи... уникално е!!!

Очаквам специалните глави :)

439 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Ное 01, 2011 12:01 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Дойде края на любимия ми фик... не е за вярване колко бързо свърши всъщност. Последната глава беше.... има ли по висша степен от най-добрата? Е, ако има, то тя беше точно такава ^^. Въпреки, че през почти цялото време виждах замазано екрана *хехех, нямам проблем с очите, естествено*, и въпреки че Ин умря, The music in me си остава най-добрата история. <3И аз като другите се надявах тя да оживее накрая, ако трябва да съм честна. Не знам, очаквах Серафима да се появи, да каже на КиБум, че е бил чут и Ин ще остане при него... нямаше такова нещо. Поне успя да 'и каже че я обича и да я целуне за последно, добре че му беше даден този последен шанс и той не го пропиля... Охх, става ми гадно като си помисля само какво му беше на него и как трябваше да напише писмото до феновете си... Аз ако бях на тази пресконференция *да речем, че наистина се е случило*, нямаше да мога да се стърпя и да не се разплача...
Последното изречение обаче нещо не го разбрах, или поне така си мисля. Значи, ние, тоест хората които четем сме госта му, така ли? И... този, който го извика накрая кой беше? Не че е от голямо значение дали е била ЪнЧе, Джонг или който и да е друг, просто ми е интересно..
Хм, не исках коментара да се получава толкова къс, защото имам още тоолкова неща, които искам да кажа, но сигурно повечето от тях ще се преповтарят, а другите съм ти ги казвала... ужасно много пъти *blush*...А сега... трябва да си потърся кърпичките, че пак се замислих за Кий, а тъкмо се бях поуспокоила... :DДано скоро пуснеш още някой такъв страхотен фикшън *ще има, нали -poker face- *, късмет и музата да е с теб ^_^Гери~.

440 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Ное 01, 2011 1:57 pm

Ro0ska

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Аз този фик отдавна го прочетох, но чак сега пиша коментар, защото... а бе, и аз не знам защо, но това не е важно в момента. Да караме по същество. Момиче, ти определено знаеш как да разплакваш. Пишеш много красиво и си личи, че влагаш доста труд, за да стане интересно. С нетърпение очаквам да напишеш някой и друг спешъл. Също така очаквам и да започнеш колкото се може по-скоро нов фенфикшън, но този път с щастлив край.
Бтв, към lessls - аз не съм много сигурна дали е така, но мисля, че на Кий му се причува, че Ин го вика. Все пак тя му казваше Буми, а и двамата имаха рожден ден на една и съща дата.

441 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Ное 01, 2011 3:32 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Съкрушена съм..Защо Ин умря.. Абе аз все си мисля,че в спешъл главите нещо ще стане и тоя пуст Серафим ще я съживи :/ Както и да е..начина на писане е много грабващ.Кара те да потънеш в чувствата на героите..Поздравявам те и се надявам скоро да чета още нещо твое!








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




442 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Ное 10, 2011 10:02 am

IxheartxTaemin

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Измъкнах си компютъра и сега ще излея душата си *звучи като some kind of nerd*
Аниуей....Първите 4 пъти когато прочетох главата все още не можех да разбера.Четох четох,чета и сега и мамка му отново нищо не мога да разбера.Защо Кий се остави на яда си?Защо Ин умря?Защо Кий не оцени това което имаше?Толкова много въпроси,но толкова малко отговори.Както ти казах и във фейсбук...знам отлично как се чувства Кий,както и Ънче,защото моята загуба е близа до нейната.За да опишеш толкова добре всеки момент,всяка подробност трябва да си го преживял това,но тъй като не знам дали е така ще си замълча.Сърцето ми се късаше през последните няколко глави.Как от 5+1,весело в началото,пълно със закачки и шеги се стигна до ..СМЪРТ o___O.Странно,но когато започнах да чета You..The music in me не знаех,че ще има смърт накрая,нито,че Кий и Ин ще са главни герои.Още от 5+1 си мислех,че Джонги и Ънче ще са,но как изведнъж всичко започна с изпита на Кий и Ин,как Ин му помогна,как Ин не искаше да излезе с Кий и как всичко се превърна в една голяма ЛЮБОВ.Позволявам си да кажа това от името на всички чели фика ти...Заедно с теб ние станахме едно голямо семейство.И въпреки,че аз не коментирах след всяка глава заради големия си мързел ги четях.Четях всяка глава поне по 2 пъти,за да усмисля всичко,защото аз си падам леко тъпичка и трудно разбирам xD Разбира се шегувам се за последното.Четях ги повече от нормалното,защото исках да запазя спомена за тях.И за пролетта в училище трябва да пиша есе на тема ''Нещо което ме вдъхновява да правя това което обичам'' ..аз обичам да пиша.И може и да не съм добра колко теб и никога няма да бъда,аз продължавам да пиша.Пиша пиша и не спирам само защото така мога да излея всичките си чувства.На лист хартия или на компютъра.Пиша за удоволствие.И ти..ти си моето вдъхновение.Много преди да се регистрирам тук аз следях 5+1...следях го и си мислех ''Тя сигурно е някой профешънъъл и е дошла да ни съсипе опитите за писане''...Но разбира се тогава бях много по-глупава отколкото сега.Откакто прочетох всичко..и 5+1 и продължението и ..нека кажа,че живота ми стана по-хубав.Разбрах много неща за живота.Затова колко тежък мжое да бъде и как трудно се понася раздялата с любим човек.Е надявам се да не съм те отегчила много,но просто написах това което чувствам.

Анийонг велики авторе!
Forever in my heart!
Saranghae~

443 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Ное 10, 2011 2:06 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Окееей, време е да си напиша ПП’то:

Има тооолкова много неща, които искам да споделя с вас! Неща, които исках да запазя за края; неща, които се случиха с мен благодарение на тези фенфикшъни, но за съжаление обикновено забравям всичко, което искам да напиша, когато започвам да тракам с клавиатурата

Ето някои интересни факти, които може да ви привлекат вниманието:

1. 5+1=1 започна съвсем не осмислено, съвсем неочаквано, когато авторът забеляза колко yaoi фикове се пишат за любимците му. Прие го като предизвикателство и реши да промени това, като напише някаква кратка история, в която всички са си нормални момчета, харесващи момичета…
2. Използвани са така наречените „прототипи” за някои от героите- авторът винаги се опитваше да оприличи Ънче на себе си, но след известно време започна да иска точно обратното- да оприличи себе си на Ънче. Като извод може да кажем, че Ънче притежава супер много хиперболизирани черти от характера на самия несъвършен автор. Също така, Гери (или Нана) е малък прототип на Администратора на форума (която напоследък не мога да сваря да си поговорим! )
3. Авторът наистина искаше да отдели повече време за Оню и Мино, да измисли нещо и за тях още в 5+1, но просто не успя, защото иначе щеше да е още по-объркано и несвързано.
4. Галеното име „Лъвчо”, измислено от автора, в момента се използва от един от читателите, което много ме радва! Чувствам се горда, че въпросната читателка го е толкова много, та чак решила да нарича гаджето си така!
5. През цялото време авторът като музикален фон се опита да използва не толкова популярни песни на не толкова известни, но чудно талантливи изпълнители, които обожава! Главно песни на Brown Eyed Soul, Park Hyo Shin, 4MEN бяха използвани с надеждата за популяризирането им.
6. Авторът започна да слуша Brown Eyed Soul благодарение на Ким Джонгхюн, който им е заклет фен!
7. Никога преди това авторът не е писал фенфикове, камо ли да ги публикува някъде! Така че беше доста шокиран, като видя тоя интерес към измишльотините си…
8. Никой от семейството на автора не знае и думичка за това, което вършеше през последната година! Затова винаги му беше трудно да обясни защо по дяволите щрака толкова много с клавиатурата през нощта.. (Майка ми постоянно си мисли, че си чатя с някого.. И затова когато някой ми пише на стената във фейсбук относно фика, се опитвам да прикривам възможно най-много, защото профилът ми се следи от Мама-сама!)
9. „You..The Music In Me~♫♫” щеше да бъде кратко продължение с около 20-30 глави максимум… УЖ!



10. Имаше времена, в които наистина ми писваше; исках просто да оставя всичко недовършено и да си намеря друго занимание или да започна друг фикшън, защото на самата мен след известно време ми стана скучно да чета собствените си измислици.
11. Чак преди няколко седмици научих значението на думата „инйонг”- кукла! Пък „йонг” го знаех, че е дракон и от там идва това повтаряне МинЙонг, ИнЙонг, и Йонгха- доста дълго размишлявах, докато не ги измъдря.
12. Благодарение на вас, сега в момента сериозно обмислям възможността някой ден да стана истински писател и да публикувам нещо свое.. Да, благодаря ви, че ми осигурихте сигурни спорове с родителите!..
13. Започнах да чета повече, откакто пиша, за да обогатя речника си и да не допускам глупави грешки.. Мисля, че проработи!


14. Най-странното от всичката тая работа е, че незнайно как, успях да напиша на лист чувства, които аз самата не съм изпитвала.. Не мислех, че ще се получи, но това, което вие ми споделяте, показва че съм успяла! Досега (да чукна на дърво) не съм губила скъпи хора (освен една приятелка, която отиде в чужбина, но не го смятам), нито пък съм изпитвала сладостта на споделената любов (17 години самота, както казвам аз)… Аааама ако питате колко ме боли от несподелена обич, това вече е друг въпрос…
15. Моето вдъхновение е музиката.. мисля, че затова успях да предам всички тези чувства на вас- просто ги изкарах от нотите и ги написах явно..



Относно 5’те спешъл глави:
Смятам първо да напиша всичките и след това да ги постна през ден, но не мога да кажа точно кога ще стане това..

Още нещо:
Нямате си идея колко смешно ми стана след като всички започнахте да скърбите по Ин… Детайли, хора, ДЕТАЙЛИ! Обърнете им внимание! Но няма страшно-всичко ще ви стане ясно в последния 5ти спешъл…

Дотогава, бъдете ми здравички и ги очаквайте с нетърпение Анйгонг~~




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

444 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Ное 10, 2011 4:43 pm

TonnIi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Наистина чакам спешълите с нетърпение ,а относно Ин мисля че последното изречение от главата подсказва доста очевидно ;дд

445 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Ное 10, 2011 4:47 pm

IxheartxTaemin

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ауууу.... докaто четох финала на Авторcката бележка имах чувството,че си стара аджума,която е изгубила своя любим аджуши xDD И аз естествено като най-големия досадник пак съм решила да ти оспамя фенфика.. .И чета си аз сега стария коментар и си викам ''Днеска в депресия ли съм била,че съм писала такива простотии? о.О'' и просто бях WTF..какви съм ги плямпала. Но после се сетих,че коментара е писан 12 на обяд,точно когато се събудих *много съм ранобудна нали :3* Иначе нищичко не казах за спешълите! *шепне ти на ушенце* Чакам ги xDD Anyway...и аз искам да стана писател,но просто .. Аз не мога да пиша,да пея нито пък да танцувам,но искам и трите неща поне лекичко да умея xD и бих направила всичко,за да се видя с теб някой ден и да ми разкажеш за двете си истории по-подробно :3 *бахти журналиста станах пък ся* хДД ето гледай с този коментар намерих ново влечение xDD ако те видя някъде някой ден ще те дръпна в някое кафене,ще ти купя капучино и ще говорим дълго и на широко за историите ти

446 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Ное 13, 2011 9:30 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
За пръв път през целия си живот I AM SPEECHLESS и плача на фик...няма да ти казвам отново колко талант има в теб (просто ще си чакам мирно и кротко след някоя годинка,твоята първа книга) . Финала...ех мисля,че всички сме се надявали на това,Серафима да се смили над Кий...Ох ... *бърше си сълзите* Бяха страхотна двойка...и все още са.Жено!! Почувствах се като част от фика...не това си беше цял филм...сериал,не знам...не мога да опиша чувството,което изпитах докато го четях.Съжалявам,че толкова късно го дочитам (и проклинам липсата си на свободно време),но ще хвърля сума ти и часове за да чета следващите ти творения! Прекрасен фик,с ОЧАКВАН и неприятен край,но все пак страхотно писание! ! ! Т.Т





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

447 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Авг 01, 2012 10:48 am

~Juliette~

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Сега ще върнем фика на първа страница, че много му е спаднал рейтинга и чак на втора е отишал. Много е интересен и зарибяващ фика ти. Прочетох го чак след като вече е бил написан докрай, а коментара го пиша сега, защото сега се сетих. Не съм чела 5+1=1 O_o, защото нямам време. (Лъжкиня! Просто те мързи да седнеш и да си прочетеш 50те глави. ) Чакам си спешълите да знаеш. Много искам да разбера как Серафима е спасил Ин, след като тя си беше практически мъртва. Любопитна съм и какво е станало с Ън Че и Джонг. Ясно, че са заедно, но все пак.

448 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Авг 02, 2012 5:36 am

~.Cherry.~

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
♡ Happily Ever After ♡ <-- това са спешълите няма да съжаляваш ако прочетеш и 5+1=1 O_o

http://nutella97.tumblr.com/

449 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Авг 09, 2012 12:30 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
asdfhsdhsasdhs Тоя фик мислех, че беше забравен! Само влизам да погледна ъпдейта на "Chocolate and Sunflowers" и гледам ОМГ ИМА НОВИ КОМЕНТАРИ ЗА МУЗИКАТА В МЕН Сега всичко написано от мен е на първа страница, йееейййй!
Така де, благодаря ви, че го върнахте обратно тук
Иначе, ~Juliette~, моме спешълите бяха качени преди 8 месеца, миналата година бе човек хDDD


ПП: Ако случайно някой види това, и все още се интересува от моите измишльотини, минах в asianfanfics! Можете да хвърлите око на последното ми бебче, In Love With the Wrong One там




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

450 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Авг 09, 2012 2:04 pm

~Juliette~

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Да, видях след като Бори ми каза! Очаквах да са качени тук, затова съм се объркала. Човешка грешка е не е нужно да ме поправяш слид като вече някой го е нправил.
П.П. Очаквах повече от спешълите. Чак се разочаровах от някои части.

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 18 от 19]

Иди на страница : Previous  1 ... 10 ... 17, 18, 19  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите