Seoul

Септември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

21.

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 21. on Пон Дек 01, 2014 5:46 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Жанр:  Romance, Fantasy
Главни герои: Kim Jonghyun (SHINee), Lee Eunchae (OC)
Поддържащи герои: останалите от SHINee, Haru (OC)
Резюме: История за една любов,  престъпила границите на времето.
Дата на публикуване на първа глава: 01. 12. 2014
Сравнително годишно ограничение: PG13


21.


В най-ранния ми спомен за нас
ти си руса, и не ме обичаш.
Следващия път си брюнетка,
и ме обичаш.
След време преставам да се чудя
дали цвета на косите ти значи нещо;
защото дори и да те няма,
аз пак те обичам.

Най-драго помня онези времена,
в които двамата растем заедно-
когато ми споделяш тайните,
мъките
и скривалищата си.
Обичам как подкрепяш лошите ми идеи
преди да порастнеш и разбереш,
че са били лоши.
(А във времената ни заедно аз имам много,
много лоши идеи.)

Когато се срещнем като възрастни
си много по-разсъдлива; не те виня.
И все пак, винаги, ти ми прощаваш.
Сякаш разбираш какво се случва
и се опитваш да компенсираш
всички времена, в които един от нас
просто го няма,
или тези, в които никога не се срещаме.
Мразя ги тях.
Предпочитам тези, в които ме убиваш.

И въпреки че знам, че ще те видя отново,
винаги се чудя:
Това последния път ли е?
Ти ли си наистина?
Ами ако си напълно щастлива
и без мен?


Ах, но не те виня;
аз никога няма да блестя
силно колкото теб.
И е напълно справедливо
да съм този, който те следва
през десет,
двадесет и пет,
сто живота,
докато не те намеря в онзи,
в който се връщаш при мен.




ПП от автора: Здравейте всички, аз съм Нежи, или nasa__, която преди няколко години изписа цяла триология за Шайни тука и после реши да се пробва да пише и на английски и изчезна от поглед, хохо. Това мисля че ще е първия ми опит да пиша нещо на български след 5+1 и продължението му и е главно с цел да поработя върху писането си. Не обещавам нищо :)

ПП2: Оригинала на произведението по-горе се нарича 25 Lives на Tongari. Аз просто го преведох и сложих като епиграф.
Приятно четене на всички!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

2 Re: 21. on Пон Дек 01, 2014 5:55 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Пролог


     Нощта плавно се сливаше със сутринта докато две души- колкото различни, толкова еднакви- спяха и сънуваха едно и също под беззвездното небе на Сеул, преследвани от общите спомени за времена далечни, забравени дори от самата Луна, единствената останала свидетелка на една любов, престъпила границите на времето.

     Ким Джонгхюн се събуди задъхан и облян в студена пот, и със сълзи, напиращи и парещи очите му. Без да вдигне клепачите си, той протегна трепереща ръка към чашата вода върху нощното шкафче и отпи жадно, като че ли за да загаси пожара, който сънуваше допреди минута. Всичко бе толкова истинско- непоносимият зной, лазещ по кожата му, задушаващият дим и ужасяващият страх от смъртта; не от неговата смърт, обаче- в съня си той бе готов да стане и на пепел ако трябва- а от нечия друга смърт, страх за нечий друг живот, който сякаш бе по-важен дори и от неговия собствен. Джонгхюн сякаш все още усещаше черния дим да трови дробовете му, и помнеше безпомощния зов на един далечен глас, скрит някъде зад лижещите болезнено пламъци и непрогледния черен пушек.

     Когато я остави обратно на мястото й, чашата вече беше празна, а мислите му- още по-объркани отпреди. Не му беше за пръв път да сънува този кошмар- той бе един от многото подобни, в които Джонгхюн имаше усещането, че откъсват парче от неговата собствена душа. Чувстваше- не, всъщност някакси знаеше,- че всичките му кошмари се допират до загубата на нещо любимо, на човек може би, защото всеки един от тях го караше да изпитва еднакво непоносимо чувство на загуба; загуба, след която сякаш живота му също губеше смисъла си. В такива моменти, когато се събуди, Джонгхюн се радваше, че е било само сън; знаеше, че ако такава болка го сполети наистина, той няма да бъде способен да я преодолее.

     Спокойно, Ким Джонгхюн. Беше лош сън. Само сън. Измина известно време преди тялото на двайсет и четири годишния мъж да осъзнае, че е в безопастност  и  да позволи на сърцето му отново да забие с нормален ритъм. Джонгхюн продължи да диша дълбоко докато не отвори очи и видя белите стени на стаята си, които години наред му помагаха да различава кое е сън и кое- истина. С тиха въздишка той погледна и към Темин, който спеше в своето легло от лявата страна на стаята- по-младият отдавна беше свикнал с нощното бодърстване на Джонгхюн и то не му правеше впечатление дори когато съквартирантът му се събуждаше с трясък заради сънищата си. Прокарвайки пръсти през мокрите си, сребърни коси, Джонгхюн издиша шумно за последен път и се запъти към терасата, за да поеме малко свеж въздух- понякога му трябваше много повече от това да се събуди, за да се отръси от сънищата си.



     Някъде, под същото беззвездно небе на Сеул, И Ънче се събуди с болезнен вик от кошмара, в който гладни пламъци я поглъщаха жива.

     И Луната, оставяйки мястото си на Слънцето, отново си спомни за тях- за пръв път от много, от прекалено дълго време, нейните любовници бяха толкова близо един до друг.

http://www.last.fm/user/nasa__

Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите