Seoul

Септември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

You..The Music In Me~♫♫

Иди на страница : Previous  1 ... 9 ... 15, 16, 17, 18, 19  Next

Харесвате ли това? ^__^

96% 96% [ 53 ]
4% 4% [ 2 ]
0% 0% [ 0 ]
Общо гласове : 55

Go down  Съобщение [Страница 16 от 19]

1 You..The Music In Me~♫♫ on Сря Фев 09, 2011 9:24 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :

“You..The Music In Me~♫♫”

Анйонг~~
Значии, пак не можах да седя мирна и започнах да пиша.. Всъщност, бях започнала да пиша това още преди да свършим с 5+1=1, но рекох да не го пусна преди да завърша първото си творение.Да се надяваме, че и този проект ще бъде харесан колкото първия ми фик.. n__n
Опитах се да го направя като самостоятелен фик, т.е. и тези, които не са чели 5+1 да могат да го четат без проблеми
И за последно.. Всяка възможна прилика с останали истории е напълно случайна! (Казвам го с чисто сърце, защото докато пишех, спрях да следя почти всички фикове, които се публикуваха или все още се публикуват )
Приятно четене!♡



1ва Нота- „Изпитът”

18ти Ноември, 2010год.

- Хьонг, хайде, изпий това.- каза Мино на Кий и му подаде някаква воняща течност.- Всичкото докрай и наведнъж, oneshot!!
- Yaaaah, оставете го най-сетне да излезе от колата.- ядоса се Оню.- Тези бабешки елексири най-много да му развалят стомаха по време на изпита!
- Мино, това пък какво е? Искаш да мина изпита или да ме отровиш??? Т’ва смърди на умрело, бе човек!!!- уплашено викна кандидат-судентът. Не стигаше, че е нервен, а и останалите не го оставяха. “Наистина щеше да е по-добре, ако бях ги оставил вкъщи..” помисли си той.
- Ами, хьонг…как да ти обясня…-измърмори Мино под носа си.- Казват, че този елексир бил №1 относно изпити..
- Толкова и аз разбрах! Питам те за съдържанието!
- Ами..първо го изпий и после ще ти кажа..
- Първо ми кажи и после ще реша дали да го изпия или да те полея с него!
- Тогава..-затрудни се Мино.- Различни водорасли.. рибешко сърце, пипало на неотровна медуза и мъничко кръв от октопод..- изброи той, докато виждаше как на всеки един от SHINee започва да му се гади.- Но всичко е супер прясно и добре миксирано!- оправда се той, докато следеше ядосаният поглед на Кий.- Е добре де, не го пий тогава! Но само не ме поливай с това нещо!- помоли се той.
- Хьонг, време е..-прекъсна ги Темин.- По добре да побързаш и да си заемеш мястото. Ние те подкрепяме, ФАЙТИНГ! MySpace
- ОПА, ОПА, ЧАКАЙ!- спря го Блинг, точно когато Кий хвана дръжката на колата.
- MySpace Сега пък какво има?!- попита отчаян той.- Честно, преувеличавате! Само някакъв си изпит..- опита се да ги успокои, но самият той мислеше обратното.
- Яяя~! От това зависи бъдещето ти!- скара му се Оню.- Бъди внимателен- мисли 3 пъти, ограждай веднъж!
- Ти пък не му се нахвърляй така!- прекъсна го Jjong.- Кибум, вземи това..-каза той и му подаде една кутия.- Вътре има два сандвича, шише вода, шоколад, мокри и сухи кърпички.. надявам се да съм ти помогнал малко.. Aja Aja! MySpace
- Хьооонг, благодаря ти!!- зарадва се Кий и посегна към него. Въпреки, че беше възпрепятстван от останалите членове, той успя да го прегърне.- Ти си ми опората в този ден! Наистина.. длъжник съм ти..
- Тогава за да ми се отплатиш, премини изпита! Знам, че нямаше достатъчно време да учиш покай работата.. а и ти беше до мен в моите трудни времена..- спомни си Блинг и отново за малко да заплаче.. след заминаването й той ставаше все по- емоционален с всеки изминал ден..- Както и да е, дано късметът да е с теб, братле!- каза той, докато Кий излизаше от колата.
Той със забързани крачки влезе в сградата. Повечето младежи го разпознаха, но в точно този момент не можеха да отделят време за известни личности, което беше облекчение за него.
Когато влезе в стаята, Кий седна на предпоследния чин откъм стената, без да гледа дали е предопределен за него или не. Отвори кутията, дадена от Jonghyun и взе водата. Започна да тупа с крак, докато отпиваше. Погледна часовника си- имаше още 30минути до началото. “Спокойно Ким Кибум, ти можеш.. Та ти си Всемогъщия Кий!” си казваше той, за да се успокои.
- Оооой, господине, седнали сте на моето място!- прекъсна мислите му един звънки глас, който привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя, че някакво момиче виси над него. Извън своето желание, той започна да оценява вида й- нещо, което правеше с всяко момиче.. Така решаваше дали да му обърне внимание или да не се занимава повече. “Хмм.. сладко лице, макар и намръщено.. И прекрасна коса! Айго.. но сигурно е перука..”започна да размишлява той.
- Точно на теб говоря! Не ме зяпай така, а си прибери багажа!- отново прекъсна мислите му тя.
- Аз? Да стана? Че защо?- учуди се той.
- Да! Да станеш! Щото си ми седнал на мястото!
- Къде пише, че е твоетоMySpace?- попита я с нотка арогантност Кий.
- Еееей тука!MySpace- отговори момичето с по-голяма арогантност и му посочи залепеното на чина листче, където пишеше „№:401, Инйонг Майърс”.- Или.. и ти ли се казваш така? MySpace- попита го с голяма усмивка, готова за истеричен смях.- Ако е така, I’m sorry.. MySpace- започна да се киска тя, гледайки почервенелия от гняв и срам Кий.
- Айго.. съжалявам, не съм забелязал..- промърмори той и започна да събира нещата си.- Е аз къде съм тогава?!? MySpace- запита се той и се паникьоса, да не би да е объркал стаите като бърза.. Или не дай си Боже, сградата..
- Аами.. Ким Кибум, нали? Значи си на последния чин, зад мен..- отговори му момичето, въпреки, че въпросът не беше зададен към нея. Тя се почувства някак гузно за неговата спонтанна паника.- Почти си улучил.. почти. MySpace- продължи тя и посочи името му, написано върху неговия чин. После му помогна да се премести, усмихна му се и си седна на мястото.
“Малко високомерна, но какво пък.. MySpace А откъде знае името ми?.. Дали е фенка?..Сладка е.. а и косата сега ми изглежда истинска.. Господи, и какви големи очи! Със сигурност един от родителите не е кореец.. MySpace” размишляваше Кий. Детективският му нюх беше се появил.. отново. “Точно така Кий, иначе нямаше да се нарича Майърс.. БИНГО!.. MySpace Айго, Ким Кибум, за какво мислиш?! Имаш изпит след по-малко от 15минути!” сети се той и се ядоса на себе си.
Но без да усети, Кий започна да следи всяко движение на това момиче, Инйонг. Тя си свали раницата, извади химикал, молив и гума- нищо, които останалите не правеха.
Кибум забеляза още нещо- в стаята освен тях имаше още 27 ученика. 1/3та от тях нервничеха и преговаряха като за последно. Другата 1/3та гълташе всякакви бонбони или бабешки елексири, приготвени от загрижените им родители. Последната 1/3та беше тотално изключила от стрес- изразът „Нито приема, нито предава” беше точно определение за състоянието им. Единствено Инйонг извади слушалките си и започна да си тананика някаква песен.
“Хммм.. MySpace Харесва музика, облича се спортно, почти като момче.. явно не се тревожи за изпита, което показва, че или е гений, или е с хипер богати родители.. Но честна дума, хубава коса.. Черния й цвят пасва идеално на кремово бялата й кожа.. MySpace А и този лилав кичур ми напомня за моята коса от “Ring Ding Dong” времето MySpace Интересна личност, предполагам…” разсъждаваше той, докато им раздаваха тестовете. Тогава една от квесторите се развика:
- ОМО! Добре ли си??? MySpace- кресна учителката разтревожена.
- Да, не се тревожете, сега ще ми мине..- отвърна й спокойно Инйонг и повдигна главата си.- Напоследък много започна да става, вече свикнах…
- Добре тогава, нека другите да започнат работа!
Кий вместо да изслуша квестора, стана от мястото си и отиде при момичето. Стресна се, когато видя ръцете й окървавени.
- Айго, носа ли ти кърви?- попита той разтревожено.
- Ааа, не, просто се правя.. Всъщност това е доматен сос!- остро му отговори тя.
Кибум не отвърна на заядливия отговор и веднага извади носните кърпички от кутията на Блинг. Една даде на нея, а друга направи на по-малки парчета, под форма на тампончета.
- Д-доста си сръчен.. MySpace- каза слисана Инйонг, докато Кий й ги подаваше.- Благодаря..
- Майка ми е медицинска сестра, тя ме научи.- обясни кратко той и остана до нея, докато носът й спря да кърви. После отново седна на мястото си, но 20минути от ценното време бяха изтекли..
Изпитът бе общо 3 часа. Първият час мина още по-бързо от обикновеното заради „доматения сос”. През вторият час Кий само седеше и се опитваше да разбере задачите, но това не му се отдаваше много.
През първата половина на последния час, Инйонг стана тихичко от мястото си и отиде при квесторите.
- Излизаш ли?- попита единият.
- Не, просто исках да Ви попитам нещо..- излъга тя. Беше измислила начин да върне услугата на Кий.
- Яяя! Знаеш, че е забранено!- викна й жената ядосано.- Върни се на мястото си!
Момичето уж засрамено се запъти към чина си. “Добре, че сме до стената.. иначе планът нямаше да проработи..” помисли си тя и се усмихна дяволито, гледайки към Кибум. Той забеляза това и започна да мига на парцали, не разбиращ какво минава през ума й.
- YAAAAAH! НЯКОЙ ПОДСКАЗВА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА!!- извика Инйонг, за да я чуят всички. Тя знаеше, че абсолютно всеки поне за следващите 5 секунди ще погледнекъм прозореца, затова ги използва изкусно- с бързо и плавно движение тя размени своя лист и листа на Кий. Веднага седна на мястото си и започна да го проверява.
- Айгу, това е бил чистача, който си върши работата.. MySpace- каза тя без да вдигне очи от листа.- Объркала съм се, извинете ме..
- Ако още веднъж ти чуя гласа, излизаш веднага!- заплаши я квестора, но тя не обърна никакво внимание на това.
“Какво по дяволите прави това момиче, иска да ни прецака и двамата ли?!? MySpace Ейшш, само това ми липсваше!!” викаше си Кий с всичка сила.. наум.
След 20 напрегнати за него минути, Инйонг най-сетне вдигна главата си от листа и се огледа. Всеки ученик беше концентриран върху своя тест, а квесторите говореха за връзката на Jonghyun и Shin Sekyung, която бе обявена преди няколко седмици.. Никой, освен Кий, не забеляза как тя без никакъв шум отново размени листите им. След това без да загуби секунда повече си предаде своя тест. Смигна на Кибум докато си прибираше нещата и излезе. Той отново я погледна като риба на сухо за момент, но после се съвзе и също си предаде листа, който бе коригиран от това момиче..
“Странно нещо.. ” мислеше си той, докато излизаше от сградата. Запъти се към красивата зелена градина, с която това училище разполагаше. Кий трябваше да изчака новият им жена мениджър, или както те я наричаха, Пратеникът от Ада, да го вземе от там. “Питам се, дали ми е фенка MySpace?.. Сигурно затова ми помогна.. MySpace А дали ме чака вън?! Може да я поканя на обяд за да се реванширам.. или вечеря.. MySpace…”размечта се момчето. “О, ЕТО Я!” забеляза седящата на една пейка Инйонг той и се усмихна с неговата чаровна усмивка…



Последната промяна е направена от nasa__ на Сря Фев 09, 2011 5:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

376 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Авг 13, 2011 6:30 pm

mia_koluchi

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Най накрая събраха сеееееее Иеееееййй супер яката нота..Официално обявявам, че ми е любима ... Всички двойки си ги харесвам, но тази си ми остава Най-НАй-НАЙ- любимата и страшно много ми липсваха. Разделени изстрадаха толкова много полага им се малко щастие и малко спокойстви да се нарадват един на друг. За пореден път предизвика всякакви емоции в мен и както винаги ти казавам момиче пишеш страхотнооооо и стршно много ти благодаря, че продължаваш да ни радваш с творбата си

377 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Авг 13, 2011 7:05 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Първо искам да кажа, че не следя твоя фик от самото начало, но въпреки това със доста голямо закъснение започнах да го чета... прочетох и предишният 5+1=1 и много ми хареса.... този е още по-страхотен... и.. ъ... чувствам се някак тъпо, че чак сега пиша коментар, но много се радвам на всичките ти творби продължавай в същия дух *плаче*

378 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Авг 13, 2011 8:03 pm

darz

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Събраха се .. най-накрая. В момента съм с такава голяма усмивка, че сигурно после ще ме боли. Още като видях заглавието, след 30 секунди докато се осъзная, коя буква коя беше, си викам: "Дано да се съберат.". Найстина си страхотна.

Така друго нещо, което искам да ти кажа.
Съжалявам. Аз бях от хората, които не пишеха коментари. Дори не мога да обясна защо не го правих. Просто не знаех какво да кажа, защото всяка нота, беше невероятна. А и всеки път така се получаваше, че нямах възможност веднага да напиша коментар, но стига с извиненията.

Нямам търпение, колкото и да не искам да свършва този фенфик, за следващите ти истории.
Найстина много съм щастива, че сега всички двойки са добре, но не искам Ин да умира. Andwae, не може. Или нямам избор.




Шегувам се, но моля те. Моля ~



И обещавам, от сега нататък да се опитвам да пиша всеки път коментари.
ps: Съжалявам, за голямото мнение.

379 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Авг 15, 2011 5:12 pm

^___^

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
АЙГУУУУУУ СУПЕР СТРАХОТНАТА УНИКАЛНА ВЕЛИКА БОЖЕСТВЕНА НОТАААААА!!! СЪБРАХА СЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!! Друго не ми хрумва, макар че тези думи хич не са достатъчни Явно нямам думи О.О За пръв път не чакам с нетърпение следващата глава, поради простата причина, че тая ме разби! Но това, че не е с нетърпение, не означава, че не я чакам Anyong and peace!

380 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Сря Авг 17, 2011 9:41 pm

silwii_

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
ТАКА... Ето ме и мен... може би... ти се иска да ме убиеш.. знам... и ако ми се развикаш ще те разбера -.- Първоо.. да се опитам някаксии да се оправдая за отсъствието ми тук.. -.- даже може и да си ме забравила веече -.- нищо чудно.. -.- не съм влизала от много време тук и не съм чела.. само по една единствена причина -.- ОГРОМНИЯ МЪРЗЕЛ който притежаавам и който ме убива малко по малко -.- хд така Второ.. се радвам, че не съм изпуснала чак толкова много! Трето... искам да ти кажа,че ти си просто невероятна писателка! От както почна този фик аз знаех,че ще е нещо голямо! И даже ти надмина очакванията ми.. за което направо съм изумена.. И когато започнах да го чета аз знаех,че ще направя каквото и да е нo ще го прочета докрай! Тъй,че ако искаш ми вярвай.. -.- но мисля,че се отнася и за другите,които не пишат редовно коментари.. просто знай, че това,че няма толкова коментари.. не значи,че хората не оценяват труда ти.. все пак това са до тук 63 глави.. вярно трябва да имаш някакво уважение да драснеш един коментар.. но в един момент омръзва и просто влизаш и чеетеш и не те инт нищо друго.. защото... поне при мене е така де но аз се вживявам много и влизам в образите на всички герои.. и изпитвам чувствата,които и те.. преживявам болките им и така на татъка... ии нека си спра до тук километричния коментар.. надявам се да нямаш лоши чувства към всички които не пишат чак толкова редовно коментари -.- .... от които съм и аз.. просто искам да знаеш,че никога няма да зарежа тази прекрасна история... за нищо на света просто ... и мисля,че и с други е така -.- ! Е това беше от мен... не писах много по самите глави защото те са просто уникални както винаги и каквото и да кажа, ще е малко! Пийс :) И продължавай да ни радваш все така :)) ^^ <3

381 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Авг 18, 2011 12:32 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №64
Revenge


- Хюн..- прошепна Ънче, с все още затворени очи. Протегна ръка, за да го потърси в леглото, но всичко, което докосваше тя, бе нищото.
- Лъвчо?!- каза тя на глас, отваряйки тревожно очите си. Огледа се по възможно най-бързия начин наоколо- беше сама.. Сам-самичка… Тогава в главата й изникна онова ужасяващо предположение- всичко… сън ли беше? Само при мисълта на такава възможност очите й се насълзиха.
- Джонгхюн!!!- викна тя, подскачайки от леглото. В момента не знаеше какво да мисли.. Как може? Всичко изглеждаше така истинско.. Не! Нямаше начин това да е било само сън, нали?!? Нали?…. Ънче, уплашена и разочарована, седна обратно на леглото и покри лицето си с лявата си ръка…




- Поспаланке, събудили се вече?- попита весело Хюн, надниквайки с глава през малкия отвор на вратата, но усмивката му изчезна при това, което видя.- Ънче-yaah, добре ли си?- уплаши се той и сякаш литна до нея. Седна до нея и я прегърна нежно с една ръка.- Мила, какво ти има?
- Хюн?- успя да каже тя през сълзи. Гласът й прозвуча като 5-годишно момиченце, изгубило майка си и учуди и двамата.- Истински си.. нали?
- Eeeh?- за момент Блинги не разбра за какво става въпрос. Но когато очите му срещнаха нейния уплашен поглед всичко му стана ясно.- Не сънуваш, любов моя… Тук съм, до теб.. и няма да отида никъде, ако затвориш очите си и ги отвориш отново.
- Помислих си… че всичко е било сън…- подсмърча тя и го прегърна силно.- Че съм се събудила… без теб.
- Странно, но когато се събудих с теб до мен, и аз си помислих, че сънувам.- засмя се той и погали косата й.- Айгоооо, моята Ънче е започнала да плаче много повече отпреди!!.. Ottoke?..
- Не ми се подигравай!- каза тя ядосано, вече със своя глас и изтри сълзите си.- Ще видиш, няма да плача повече! Вече няма причина да плача..- усмихна се тя и му даде малка, сутрешна целувка.
- Нали! И аз това казвам! Няма нужда да пилееш толкова вода!- отвърна той, бутайки я така, че горната част на тялото й да легне на леглото.- Заедно сме. Аз и ти. Ти и аз. Отново… Ако искаш, може да ти докажа, че не сънуваш!- каза спокойно Хюн, застанал над нея и започна да я целува.. или не, направо да я лиже като кутре по лицето. Ънче не успя да издържи и започна да се смее.- Какво целувка по лявата буза? Още ли..целувка по дясната буза се съмняваш?леко ухапване на нослето Хърррррр, не ядосвай животното в мен!!- предупреди той със сериозен тон, но в следващата секунда се засмя със своя спиращ дъха смях.
- Вярвам ти.- отвърна Ънче и също се усмихна.- Може да ме оставиш вече.
- Аа,да.- сети се той и стана.- Хайде, Кибум приготви сутрешно пиршество в наша чест!
- Чинча?
- Мхммм.. човека уж се пренесе.. ама сутрин в 7 часа е цъфнал на вратата с още сънената Ин, за да готви закуска.. Може ли да повярваш? Тая омма!
- Хаха, преобличам се и идвам..
- Ънче, заспали сме с дрехите си от вчера..- поясни Блинг, след като видя объркания й поглед.- Хайдеее, да не губим повече време! Не си ли гладна? Аз умирам от глад! По-бързо, че ще изстине!- започна да мрънка той и я прегърна, докато тя беше с гръб към него.- Да вървиииим!- каза Блинг като развълнувано детенце и започна да я бута към кухнята, без да отпусне прегръдката си дори за миг…






- OH MY GAAAAAAAWD!!!! THEY’RE REAAAAAAL!!!!- кресна Гери след като ги видя на вратата, сгушени и усмихнати до уши. След това се чу как Инйонг вика „ASSAAA! ЗНАЕХ СИ ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТО!!! JJAAAANG!! DAEBAAAAAAAAK!!” и двете започнаха да подскачат като луди фенки в кухнята.
- Yaaaaah! Това е семейно събрание! Феновете не са добре дошли!!!- викна Кий и замаха с дървената си лъжица.- Успокойте се или ще ви налея ледена вода над главите!
- Бумииии, изобщо не си забавен!- отвърна сърдито Ин и двете с Гери си седнаха на местата.
- Добро утро на всичкии..- поздрави ги Ънче леко засрамена.
- Ей, да не сте направили ремонт на кухнята докато спах? Тая кухня как успя да събере целия SHINee, Инйонг, Минйонг, Йонг хьонг, Хани, Нана нуна, Софи-ши и Ънче?- изуми се Хюн, след като изброи всички в кухнята.- Имам чувството, че скоро време ще слезем на твоя етаж без да използваме асансьора, любов моя!- допълни той и целуна Ънче по врата.
- Хьонг, нуна.. всядайте, ивначхе нама да намхеврите хваана!- каза Темин с пълна уста и без малко да се изплюе върху Мин.- Всъцалявам, схкъпа!
- Темиииин! Колко пъти ще ти кажа да не говориш с пълна уста?!?- намеси се Кий, докато наливаше вода на Ин и удари главата на Мини с каната си…





- Ъм…. Ъни…- прошепна Софи, докато все още бяха на масата. Въпреки че този път не тя, а Джонгхюн й помагаше да се храни, тя пак сядаше до нея.
- Да онни?- отвърна тя и погледна към нея. Погледът на Хюн също се съсредоточи към нея.
- Ъмм.. направих нещо, без да те питам…
- Какво е то, онни?
- Отложих билетите за Лос Анджелис, които бяха за тази вечер…- призна си тя плахо и погледна към двамата.
- Софи нунааа, обичам те!- викна Хюн и се протегна към нея през Ънче.
- МОЛЯ?! Ким Джонгхюн, какво каза преди секунда?!?!- кресна Оню и удари масата с юмрук.- Ънче не ти ли стига?!?
- Хьонг.. какво се палиш?!- попита Блинг уж уплашен.- Имах в предвид нещо друго…
- Усещам ревнооооост!- намеси се и Мино и момчетата започнаха да се разправят помежду си..
- Аз.. направих и нещо друго..- каза Софи на Ънче, докато останалите слушаха спора на момчетата.- Свързах се с Уве и му разказах всичко… той се ядоса и се свърза с SM Ent…- обясни тя и подаде телефон на Ънче.- Само едно обаждане и онази кучка, тоест, ъм... мениджъра им изхвърча и стария се завръща. Уве каза, че оставя решението на теб...
- Благодаря ти, онни!- отвърна тя и я прегърна с една ръка.
- А какво мислиш да правиш.. относно нея?
- Тази глупачка ли? Ще я науча на респект.- каза Ънче и спокойно отпи от натуралния си сок.- Ще я науча.. коя е И Ънче и как наказва хората, които са я заблудили..




- Момчета, днес имате ли някакъв график?- попита Ънче, докато помагаше на Хюн да измие чиниите.
- Що? Не ти се живее и минутка без мен, нали?- подразни я Блинг Блинг и си открадна целувка по бузата, докато все още изплакваше последните чинии.
- Йааа! Не се мисли за толкова важен!- отвърна тя и докосна нослето му с пръст, оставяйки пяна по него.
- ОМОО! Съвсем забравихме!!- викна Мино с плашещия си глас и всички подскочиха от местата си. Той погледна към часовника си и се паникьоса още повече.- ЛАМЯТА ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ ПРИСТИГНЕ!!!
- Омона!! Ин, Мин, Хани, Ънче, Софи-ши, скрийте се някъде преди да ви види!!!- викна и Кий, стана от мястото си и започна да дърпа Ин и Хани към банята.
- Приемам, че отговора на въпроса ми е „да”..- предположи Ънче и погледна към Джонгхюн.
- Имаме записвания.. нов мини албум, знаеш..- поясни той и извади розовите ръкавици на Кий от ръцете си. Положи дланите си върху лицето й и нежно целуна челото й.- Май наистина ще е добре да се скриеш преди тя да дойде и да ни види.. Не се знае какво ще измисли този път…
- Какво? Мислиш да ме криеш от нея?- учуди се Ънче.
- За няколко дни, мила!.. Опитвам се да се свържа със стария ни мениджър. Ще го убедя да се върне на работата си иии…целувка всичко ще си е както преди.
- Имам по-добра версия!- каза тя и положи ръцете си върху раменете му.- Какво ще кажеш да оставиш това в моите ръце? Ти вече се занимава достатъчно..
- Звучи добре..- прошепна той на ухото й и се усмихна.- Какъв е планът?..



10-15 минути по-късно, след като всички момичета, освен Ънче се скриха на места, където могат да чуят всичко, звънецът на вратата се обади. Темин пое дълбок въздух и погледна през шпионката.
- Тя ееее! Тя ееее!- изсъска той и се усмихна дяволито.- Всички на местата~~
- Mързеливцииии!- кресна жената още преди да влезе, след като вратата се отвори.- Как може да ме карате да чакам толкова много?!
- Добро утро и на Вас, госпожо Канг!- посрещна я Кий в коридора, с усмивка, по-мазна и от гъша мас.- Как сте тази сутрин?
- Не се подмазвай, Кибум, а иди се приготви!- окастри го тя и се запъти към хола, където видя най- шокиращата гледка, която е виждала през живота си като мениджър на SHINee- Kim Jonghyun да се натиска на дивана с някакво момиче!
- KIM JONGHYUUUUUUUUUUN!!!! КАКВИ ГИ ВЪРШИШ, КОПЕЛЕЕЕЕ!!!- кресна тя като някоя вещица, ужасена от гледката пред себе си, но нито един от двамата в дивана не й обърна внимание.
- ЩЕ ВИ УБИЯ И ДВАМАТАА!!- продължи да вика тя, но единственото, което получи бе помахване с ръка от страна на Хюн, който не си направи труда дори да я погледне. Той продължаваше да целува момичето с цялата си страст и докосваше бедрото й с другата си ръка. Г-жа Канг забеляза как и двамата се усмихват мръснишки без да прекъснат целувките си. Момичето пристисна Хюн още по-близо до себе си и полека започна да маха тениската му пред нея… Айшшш, това момиче! За коя се мисли тя?!
- АКО НЕ СПРЕТЕ В СЛЕДВАЩИТЕ 3 СЕКУНДИ Е СВЪРШЕНО С КАРИЕРИТЕ И НА ДВАМА ВИ!!!- заплаши тя с надеждата, че сцената пред нея ще се свърши. Девствените й очи не можеха да гледат нещо такова!!
- Ейййййшш! Шъкъро!( 시끄러!-Млъкни!)- заповяда момичето, или Ънче за по-кратко и нежно избута Хюн от себе си. След като той се изправи, г-жа Канг успя да я разпознае и… глътна езика си?
- К-к-какво.. правиш тук?- прошепна тя, шокирана. Това разваляше плана й! Това разваляше всичко, за което беше работила! Това не беше реалитито, което тя иска!!!
- Уволнявам те..- отвърна спокойно Ънче, набираща номера на Lee SooMan с телефона си.- Надявам се да не си се заблуждавала през цялото време, че ще запазиш работата ти след всичко, което направи.
- Ха-ха-ха! Коя си ти, че да ме уволняваш?!- попита жената невярващо.- Ха-ха….ха… а…- смехът й умираше след всяка дума, излизаща от устата на Ънче.
- Йобусейо?.... И Ънче… Да, знам че е очаквал обаждането ми…. Благодаря ви.- каза тя и зачака малко, докато я свържат със SooMan. Джонгхюн само се усмихна и погледна зад мениджъра им, където се намираха останалите членове на SHINee и гледаха сеира. Оню дори беше взел нещо за ядене, за да се наслаждава по-добре на тази красива сцена.
- Здравейте сънбе!- каза Ънче и прекъсна тишината. В челото на г-жа Канг започнаха да се появяват студени капки пот, когато видя лъчезарната й усмивка.- Да, добре съм, сънбе! Ъм… мисля, че знаете защо се обаждам.. ще дам телефона на нея, защото нещо не ми вярва…. О, да, какво?-заслуша се тя.- Йееееей, супер! Ще кажа на момчетата, сънбе! Наистина ще се зарадват!- зарадва се тя и започна да върви към ламята.- Да, благодаря Ви, Lee SooMan-sshi! Сигурна съм, че и момчетата ще са благодарни, когато чуят! Мхмммм.. сега й подавам телефона.. да сънбе, до чуване~~
- Йобусейо?- прошепна г-жа Канг, след като пое телефона от ръката й.-Le-lee SooMan-sshi?!.... Но господине!!... Направих го, но.... Не, моля ви!!... Lee SooMan-sshi, моля ви!... НО…. да… разбирам… ммм… мхмм…- жената подаде телефона обратно на Ънче със съсипано изражение. Погледна към нея с цялата си злоба, после към Джонгхюн, после се обърна и видя усмихващите се останали членове.. погледна и тях с омраза и забърза към вратата… Чу се яростно затърсване и всички въздишаха с облекчение.
- Woooahhh… ако тая жена можеше да убива с погледи, досега да всички да сме мъртви!- каза Мино и започна да се смее.
- ЪНЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! DAEBAAAAAAAAAK!!! Беше супеееееер!!- чуха се и виковете на фенката, наречена Инйонг, която заедно с останалите момичета излизаше от скривалището си.
- Моята Ънче можела да бъде и страшна..- усмихна й се Хюн, докато останалите вадеха натуралните сокове и млякото, за да се почерпят по случай уволнението на мениджъра им.
- Затова не ме ядосвай!- засмя се тя и хвана ръката му.- Искам продължение~~!
- На кое?
- На това, което правехме преди тя да дойде!- каза тя и го дръпна към себе си.
- Не.- затъпи я той.
- МОЛЯ?!
- Тоест, все още не.- започна да обяснява Хюн.- Имам нещо на ум, искам обстановката да е специална.. Но ми трябва свободно време, за да го организирам.. а не разполагам с такова.
- Преди малко ти казах да не ме ядосваш, нали?- опита се да го уплаши тя.
- Решил съм го, мила. Дотогава ще се задоволиш с това.-отвърна той и я целуна.
- Но знаеш, че аз не обичам такива неща.. Не ти трябва да харчиш пари, за да ме навиеш.. ya know…
- Знам..- засмя се Хюн.- Не може да ми устоиш~ Но ще трябва.
- Мисля, че няма да чакам дълго.. Искаше свободно време? Е, имаш го..- отвърна Ънче и се обърна към останалите.- Момчета!! SooMan сънбе каза, че ви дава седмица почивка от работа!! Каза, че малко почивка след такъв стрес ще ви дойде добре!! А и му трябвало време, докато се свърже със стария ви мениджър…
- Йеееееей, почивкаааа!- зарадва се Темин и подскачайки прегърна Мин през кръста.
- Стария мениджър се връща?! ЧИНЧА?!- зарадваха се и останалите.
- Yup…- кимна Ънче.- Сега вече мисля, че вече няма да имаме нужда от онези проклети хапчета, Лъвчо..- каза тя с нисък глас, за да я чуе само той.
- Дааам! И ще ядем повече, за да си възвърнем старите килограми, нали Ънче? Не те харесвам кльощава!– отвърна той и я прегърна.
- Щом ти си до мен, няма нещо, което не мога да правя..- прошепна тя, докосвайки неговото носле с нейното.
- Обичамм те!- казаха те едновременно и се засмяха на себе си, както правеха преди…



ПП от автора:
Такаааа, трябваше ми малко почивка хора, бях запецнала на едно място, съжалявам
Сега имам да ви съобщя няколко неща:
1. Съжалявам за правописни, логически и граматически грешки, нямах време да поправям
2. Следващата глава ще бъде тази, която jongminfan написа! Иии най-вероятно тя ще я публикува! Затова очаквайте ново мнение от нея, не от мен за следващия път
3. Вече съм модератор на този раздееел~~ Иии.. някои няма да харесат идеята, но с Админката работим върху някои правила за публикуване на фенфикове във форума.. И имам това странно чувство, че в кр]айна сметка доста творби ще се изтрият.. Както и да е де, това няма нещо общо с The music in me~ xD
4. Все още не съм сигурна, но смятам да изтривам "5+1=1 о_О" точно на първата годишнина на фика- 27ми Септември, 2011... Така че, ако някой иска да го чете, да побърза... защото след известно време може да не го намери наоколо...

5..... WOAH, silwii_ ТИ СИ БИЛА ЖИВА!!!




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

382 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Авг 18, 2011 1:05 pm

silwii_

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
yeah xDD I`m alive .. учудващо но истина хдд ъммм за триенето на фиковете.. да супер е идеята и аз искам да се изтрие мояя.. щото така или иначе ня го довърша -.- ТАКА~! зааа тазии главаа кво да кажаа.. уникалнаа, хубава, смешна до някде хд бравоо на Ънче,че така хубаво я нареди тъз мениджърка хдд ии такаа .. очаквам да видя какво е сътворила jongminfan :))))

383 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Авг 18, 2011 11:12 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Yaa~ Тая глава ме разби направо Имаше супер яките лафчета Толкова се радвам,че тази смотана крава a.k.a Г-жа Канг е out of the picture А пък ЪнЧе и Джонг са си толкова сладички заедно Ъм надявам се на читателите да им хареса моето творение

http://smiley92.tumblr.com/

384 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Авг 20, 2011 11:14 am

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
 много се радвам, че се събраха = ))) .... главата е супер. Така и се пада на тази  г-жа Канг ... радвам се, че стария мениджър се връща. Много са сладки Блинги и Ънче.. като доброто старо време...отново толкова влюбени *ахх любов любов* .. чакам неекст :))

385 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Авг 21, 2011 11:51 am

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Най-после гадта мръсна си получи заслуженото а за "5+1=1"..абе не знам на някой хора *като мен :дд* може да им се прииска пак да я прочетат някой ден :) Но все пак ти си решаваш ^^








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




386 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Авг 21, 2011 1:59 pm

darz

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
Хубаво я подреди, заслужаваше си го ... Нямам търпение за следващата глава. Съгласна съм с lil_sun - не го махай. Доста хора може да искат да го прочетат отново. Дори и да знам какво е станало, все пак ще ми все още интересно да го прочета отново.

387 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Авг 22, 2011 12:29 am

IxheartxTaemin

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Анди се завърнааа хД
Обещах ти километричен коментар ето ти го....хД
Радвам се,че онази вещица беше пропъдена.Гори на клада зло чучелооо *изперквам*.Извини ме гледах един филм с некви вещици.Т.е брачед ми го беше пуснал,но и аз гледах.Охх сладки приказки..Отклонявам се.Айшш колко са сладки само Ънче унни и Джонгхюн оппа.Двойката мечта.Нямаш си и на идея колко много ме мързи да пиша.Ама обещанието си е обещание.Софи и Оню са kawaiiiiiiiiiii~~Айшш...ще махнеш 5+1 на куково лятоо...Ако четат този фенфик би трябвало да знаят как се е стигнало до тук нали? -философства- Мама е права,че съм дървен философ.
Лалалал Бонаманаа~~ -пее си- Не знам какво да пиша затова as always ще ръся глупости.Нека кажа,че чакам с нетърпение още~~ <3

388 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Вто Сеп 06, 2011 6:09 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Ааах, момиче, не се познаваме лично, обаче да знаеш, че ти си една от основните причини да си направя регистрация тук! Викам си: Хайде, можеш да си четеш и да се радваш на яките фикчета и без регистрация, обаче това беше докато не прочетох първата част на фика ти. След това просто се чувствах длъжна да оставя поне един коментар. Главното с което ме грабна отначало беше името и ми стана интересно как 5+1=1 ...и понеже си знаех, че има някакъв смисъл, въпреки че не го виждам все още, започнах да го чета и съм седяла като зомби пред компютъра само, за да си го дочета преди да го изтриеш, както бях видяла че ще стане. И честно да ти кажа... по-добър фик, който така ясно и просто да описва всичко съм чела само веднъж в живота си, а такъв който толкова да ме разучвства... не мисля, че е имало *е, освен този на една приятелка, който нито беше фик, нито беше за азиатци, ноо както и да е * .
Таа, да се върна към първоначалната си идея ... Пристрастена съм към фика ти . Харесва ми как са представени момчетата от Шайни, как всеки си има нещо уникално и са толкова различни, а все пак успяват да съжителстват заедно и да... бъдат едно цяло. Характера на Блинг особено много ми хареса и също това, че е готов да се бори за своето. Дотолкова ми стана миличък и симпатичен накрая, че даже се разплаках с него докато се сбогуваше с Ън Че и докато слушах "It's not Goodbye" - вече една от любимите ми песни. Колкото до Ън Че - това момиче е невероятно. Начина по който се бори със себе си и всички останали, начина, по който обожава братовчед си, разбира Кий, общува с Оню, конспираторства с Минхо и обича Блинги са достойни не само за уважение, ами и за завист *най-чиста, разбира се * Въпреки, че не обичам тъжните краища, този на 5+1=1 беше епичен! Не можех да си представя друг всъщност, но все пак ми стана ужасно гадно за момчетата и за Ън Че ;( Е, във всеки случай се надявам продължението да свърши хубаво или поне обнадеждаващо, защото героите, колкото и да не са истински, го заслужават.
Ще продължавам да сталквам страхотния ти фик (+1 фен), cause it's really worth it, и да се надявам Блинги и Ън Че да имат своя шанс ^_^
* Btw, от едно заглавие *това на албума на Ън Че*ми дойде идеята за един разказ, таа се питах дали имаш нещо против ако ползвам заглавието и идеята за гълабите, че дори в смъртта си те остават заедно? Просто като чух това ме засърбяха ръцете да напиша нещо, но все пак идеята си е твоя, та реших първо да поискам разрешение...
И сега, наистина за последно - Идеята ми беше да напиша километричен коментар, за да изразя вдъхновението, което ме намери най-накрая след като прочетох фика и и да ти кажа колко МНОГО ми харесва на мен *имам този навик*, така че съжалявам, ако е отнело много време за да го прочетеш и може би дори асимилираш заради обърканите ми мисли. Е, все пак се надявам да съм била достатъчно ясна - Ю РУЛ!

~Гери ^_^

389 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Сеп 09, 2011 4:09 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
nasa__’s Note:
Искам да кажа, че съжалявам за закъснението на тази глава! Получих я още в началото на август, но мина доста време, докато дойде нейният ред.. а след това почти две седмици не можах да седна и да я дооформя, за да я дам на jongminfan да я публикува. От една страна имах задължения за извършване, от друга.. нещо не ми се пише вече… Кеке, добре че вече края наближава и се утешавам с това, че остана малко.. Както и да е, надявам се да помните къде бяхме останали, или поне да си припомните малко?

Приятно четене на частта, която всъщност има не един, а два автора!



Нота №65

Love is everything



Jonghyun обу кецовете и грабна багажа си. В продължение на 4 дена той уреждаше кратката им почивка с Ънче и сега му оставаше само да се надява, че нещо няма да се провали в последния момент.
Той тресна вратата след себе си и слезе един етаж надолу.
- Ънче-yaaaah! Готова ли си?- попита той нетърпеливо още с влизането си.
- Даа!! Ъъъм..в смисъл..почти!.. Минутка само!- чу се отговорът й, идващ от спалнята. Хюн се усмихна на себе си, когато чу развълнувания тон на гласа й.- Остров Чеджу, а?- попита тя с дяволита усмивка, докато вървеше към него със своя багаж.
- Омо! Откъде знаеш?!?- учуди се той и й хвърли един подозрителен поглед.
- Май-ка…- размърда устните си момичето, без да издава звук.
- Аааайййш… нищо не бива да се казва на тази жена..- въздиша Блинг леко разочарован, че малката му изненада е разкрита… Е, поне част от нея.
- Защо така изведнъж този остров?
- Как защо?! Океан… чист въздух… спокойствие… спомени…- започна да изброява той, неусетно обвил ръце около талията й.- Не са ли достатъчни?- попита той, след като видя сладко намръщеното й лице. Ънче кимна положително- тя искаше нещо повече.- И това, за което си мислиш, разбира се… перверзнице!- тя се засмя и го целуна.
- Познаваш ме добре..- каза тя и се отдръпна от него, за да може да си обуе кецовете…
- Да вървим..- прошепна й Блинг и нетърпеливо я задърпа, след като тя беше готова.


Двамата се отправиха към изхода на блока и се качиха в чакащата ги долу кола. След около 20 минути пристигнаха на летището и се отправиха към терминала,където щеше да излети самолетът им и да ги заведе на едно от най-прекрасните места в Корея,а именно остров Чеджу. Блинг нямаше търпение да бъде заедно с ЪнЧе, необезпокоявани от никого и нищо.
Само те двамата, наслаждавайки се един на друг и наваксвайки изпуснатото през тази празна и самотна година…

След 2 часа път,самолетът им най-накрая кацна и те се отправиха към малката къщичка край брега на океана, която Блинг беше запазил само за тях двамата. Той реши, че така ще е по-добре отколкото да отседнат в някой хотел- къщичката бе по-уютна и усамотена.
- Малка разходка на плажа?- предложи Ънче, след като видя малко октомврийско слънце навън.
- Yaaaah, не става, ще замръзнеем!- противопостави се Хюн и седна на леглото. Всеки знаеше колко зиморничаво е това пале.
- Пъзльоооо!- подразни го тя, докато обличаше едно по-дебело горнище преди да излезе, защото той наистина имаше малко право..
- Ще се разболееем!! Трябва да пазя гласа си мила, знаеш как бързо го губя като съм болен..
- Само за десет минуткии! Обещаваам!- настоя Ънче и хвърли якето му върху него.- Хайде дее, не си бебе, нищо няма да ти стане от 10 минутки!- започна да се моли Ънче и седна до него.
- Уффф… ама… ама съм уморен!- оплака се Jonghyun, след като тя започна да го дърпа ожесточено към вратата.
- Защо просто не си признаеш, че те мързи?- нацупи се тя и го остави.- Аз отивам.. САМА! Ти си стой тук и мързелувай!- каза тя леко ядосана и тръшна вратата след себе си.
Хюн на секундата се почувства ужасно гузен и тръгна след нея.
- Ънчее!! Yaaaah! Ънче чакаааай!!! Yaaaaaaah!- започна да вика той след нея, която вече беше почти стигнала ивицата между пясъка и вълните. Тя го чуваше, разбира се.. но искаше да му даде да разбере какво е да каже „не” на гаджето си.
- OOOUCHHH!!!- изстена Хюн неочаквано, карайки Ънче забрави за всичко и да се обърне към него.- Ънчеее, помощ!- викна я той, седнал на пясъка и държащ единия си крак.
- ХЮН?!? Какво ти стана?!?- кресна в истерия момичето, докато тичаше към него и след това клекна до крака му.
- Май.. май го нараних отново..- отвърна той с фалшива болка в гласа си, държейки крака, който бе опериран в началото на 2011.
- ОМО!! КАКВО ЩЕ ПРАВИМ?!? Лекар… да, ЛЕКААААР!!- Ънче се уплаши още повече и започна да се оглежда за други хора наоколо… но нямаше такива. Единстветото, което чуваше в отговор, бе продължителният смях на Хюн.
- Глупачето ми то..- прошепна той и нежно я придърпа към себе си. След няколко секунди Ънче се съвзе и започна да се дърпа.
- Yaaah, нищо ти няма нали? Ейшшш... остави ме, лъжецо!- скара му се тя, докато се опитваше да се освободи от прегръдката му.
- Не мога.. защото те обичам!!- прошепна той на ухото й и нежно я целуна. Тя мигновено спря да се съпротивлява и също уви ръце около него.
- И аз те обичам…- отвърна тя и положи брадичката си на рамото му.
След няколко минути в тази поза, Ънче се осъзна и стана от студения пясък.
- Да се прибираме, мързеливецо… ще настинем.- каза тя и подаде ръка към него…
- Знаеш ли какво.. размислих.- отвърна той, след като стана и се изтупа.- Да се поразходим малко!- каза Блинг Блинг и започна да се люшка наляво-надясно, както обикновено 3-годишно дете прави, когато иска нещо. Ънче спокойно можеше да започне нов спор с думите „Да не страдаш от биполярно разстройство?! Защо се държиш така?!” но си замълча и му се усмихна..


Беше късен следобед, когато двамата се прибраха в наетата къщурка, за да се изкъпят и починат малко. Бяха изкарали уникални няколко часа в изследване на острова. Маскирани както винаги, двамата видяха повечето туристически обекти наблизо, ядоха улична храна, купиха сувенири.. държаха се за ръце, смееха се, целуваха се в средата на улицата, без да им пука за мнението на минаващите.
Тези неща, малките им жестове, милите им усмивки, щастливите им погледи ги накараха да се чувстват.. живи! Все едно онези самотни месеци се бяха изпарили от паметта им, все едно те никога не се бяха разделяли. Времето бе започнало да върви от там, откъдето беше спряло, когато Ънче се беше качила в онзи самолет… Всичко бе толкова топло, толкова познато, толкова красиво отново…


Ънче тъкмо беше легнала до мокрия Jonghyun след единичните душове, които си взеха (банята се беше оказала твърде малка за двама) когато се чу къркорене на стомах…
- Гладна?- предположи Блинг и погледна към момичето, чиято бяла кожа все беше покрита с малки капки вода. Само при вида на тази гледка Хюн неусетно изтръпна от вълнение.
- Всъщност.. май да!- призна си тя, положила ръцете си върху корема.- Да поръчаме нещо? Къде е телефонния указател?
- Yaaah, за какво ти е да поръчаш, след като имаме резервация?- възрази той и скочи от леглото. Грабна дрехите си и започна да се облича по възможно най-бързия начин.
- Имаме резервация?
- Дам.. всичко е планирано, нали знаеш? Щом си гладна, се обличай госпожице! И гледай да е нещо по-така… да не са някакви дънки и блуза!
- Yaaah, къде ще ме водиш?- попита тя, също ставайки от леглото.- Какво е цялото това тайнство?
- Не питай, а прави каквото ти казвам.- каза той, вече облечен и целуна нослето й.- Няма да се бавя.- добави той, намигвайки й и хвръкна навън.
- Но аз не обичам такива изненади..- въздиша Ънче, загледана във вратата. – Scheiße! Какво да облека сега?!?- паникьоса се тя. Взе багажа си и започна да разхвърля дънки, блузи и жилетки наляво- надясно.
Тогава тя забеляза двете средни по големина кутии, които майката на Jonghyun й беше дала предната вечер със заръката да ги вземе със себе си в острова. Тогава тя не бе обърнала голямо внимание на тях, но сега, знаейки какви хитри лисици са майката и сина, Ънче бързо отвори кутиите и видя спасението си в тях- семпла, но красива черна рокля, високи токчета и малък грим-комплект.
- Обичам те, мамо!!!- викна тя като малко момиченце и след няколко подскока от радост, се зае с приготовлението си.
Тази нощ… тази нощ щеше да остане в спомените им до края на техния живот.. затова и двамата се стараеха да я направят зашеметяваща..


- Хюн.. как е? Секшии, а?- каза Ънче на глас, докато се въртеше сама пред голямото огледало, което бе намерила в хола. Вече близо десет минути репетираше това, което ще каже, когато отвори вратата за Хюн, който все още го нямаше.- Naaaaah, зарежи Ънче..- въздиша тя и за пореден път среса късата си черна коса, която падаше перфектно права върху двете й страни.
Ънче отново се погледна.. Истината бе, че не вярваше на това, което вижда пред себе си. Срещу нея стоеше слаба, нежна, елегантна жена, облечена в черна копринена рокля, падаща перфектно върху перфектната й S- линия.
Това малко изящество на женската й красота се допълваше със съвсем лек грим, сребърни обици с формата на ноти, сребърна огърлица с висулка „ключ сол” и високи токчета, които я караха да придобие още по-изтънчена стойка и походка.
Ънче ако не беше сигурна, че седи пред огледалото, щеше да подаде ръка към жената пред нея и да й каже „Аз съм И Ънче, а Вие? Приятно ми е да се запознаем!!!”. Но жената пред нея беше самата тя- прелестната, но просто досега не забелязана Ънче; жената, а не момичето Ънче; женствената Ънче, не мъжкото момиче, което досега не отстъпваше мястото си на тази красавица, скрита в нея…


Момичето пред огледалото подскочи след „чуруликането” на звънеца. Погледна се за последен път, оправи веждите си, махна леко изтеклия, излишен гланц за устни, поправи косата си и се затича към вратата. Пое дълбок въздух и…
- Лъвчоо!- посрещна го тя с искряща усмивка. Но пред нея не стоеше момчето с дънковите панталони, което бе излязло преди около час. Пред нея стоеше мъж, облечен в изискан черен костюм, държащ огромен букет красиви червени рози, покриващи широко отворената му уста.
- Ън…че?- предположи той и изумено я погледна от глава до пети.
- Омо, рози!- изненада се тя и ги взе от него
- Н-н-не съм объркал адреса, н-н-нали?..- прошепна Джонгхюн, защото гласът му бе изчезнал заради шока, който преживяваше в момента. Сякаш това пред него не беше любимата му, а някоя неземна богиня, на чиято врата той бе почукал.
Не че смяташе Ънче за грозна или нещо подобно! Не. Изобщо!.. Но това прелестно същество пред него Ънче ли беше наистина? Тази красива жена, която излъчваше женственост дори при най-малкия си жест. Тази, която изглеждаше като красиво митично същество, дори когато слагаше букета във ваза и след това се връщаше обратно при него… Ънче? Наистина? Wooooow……
- Глупаче!- нарече го тя, смеейки се и отваряйки обятията си за една топла прегръдка.
Да! Нямаше съмнение! Това наистина бе И Ънче, момичето, което той обичаше до полуда. Допирът на пръстите й върху врата му бяха истинско доказателство за това! Тя не беше някаква измислена богиня, нито пък нереално митично същество.. Тя беше Ънче, неговото момиче.
- Изглеждаш много добре, между другото!- каза тя и леко потупа лявото му рамо, като че ли махаща невидим пърхот от там.
- М-м-май аз съм този, който трябва да каже това..- отвърна Хюн, все още леко зашеметен от красотата й.- Прекрасна си!- допълни той, галейки нежно едната й буза.
- Майка ти е голяма умница, знаеш го, нали? Тя е причината за външния ми вид!
- Трябва да й благодаря за това, когато се върнем…- прошепна той, готов за целувка. Джонгхюн се усмихна и притисна устните си към нейните.- Да вървим.. Ресторантът и храната ни очакват…


Вечерята им мина прекрасно в малък, крайбрежен ресторант, където двамата се насладиха на вкусна храна, красива гледка, добра музика и разбира се, на човека, седящ срещу тях. Хюн знаеше, че Ънче никога не е харесвала да отива на скъпи места, затова той беше изключително щастлив, когато откри това тихо и спокойно местенце. Виждаше как тя се изумява на атмосферата на мястото, на собствениците /които бяха стари хора и не ги разпознаха/, на евтината, но хубава храна и това го караше да се усмихне, без дори да забележи.
Целият им престой там мина в сладки приказки и ласки като леко потупване на носовете, държане на ръце и малки ритници под масата. Ако някой ги беше видял тогава, щеше да се чуди дали това наистина са двайсет или повече годишни млади хора или десет годишни хлапета…
Единственото странно нещо, което привлече вниманието на Ънче бе, че нейният Лъвчо през 5 минути хвърляше един поглед първо на стенния часовник до тях, после на собствения си ръчен часовник. Беше й интересно защо продължава да го прави, но нарочно не го попита, защото усещаше, че е свързано с нова изненада за нея…


- Чакай! Чакай! Чакай! Чакай! Чакай!- паникьоса се Хюн, когато забеляза как Ънче бърза да влиза в къщата. Той я спря, мина зад нея и сложи ръка върху очите й.
- Yaaaaah! Какво правиш, за Бога?!- ядоса се тя и се опита да му попречи.- Махни си лапата от очите ми!
- Спокооойно!! Това е част от изненадата. Довери ми се, мила…- прошепна й той и успя да я успокои. Някак си отключи вратата и поведе нищо не виждащата Ънче вътре. Вярно, тя не виждаше нищо.. но чуваше как една от любимите й песни звучи тихичко.
- Кога мога да погледна?- попита тя нетърпеливо, забелязала, че вече са в хола.
- Сега!..- прошепна на ухото й той, карайки Ънче да настръхне цялата заради допира на топлия му дъх върху кожата й. Джонгхюн бавно премести ръката си от очите към кръста й и я остави да възприеме гледката пред себе си…
Бяха нужни няколко секунди, докато Ънче свикне с малкото осветление, което ги обкръжаваше. Стаята бе осветена единствено от десетките малки свещи, положени върху всевъзможни места- бяха наредени до прозорците, върху масата, телевизора..
- Харесва ли ти?..- прошепна той отново на ухото й, което я накара да настръхне още веднъж, този път по-силно.
- Хах, дали ми харесва?! Невероятно е!!!- отвърна тя и се обърна към него, без той да махне ръце от кръста й. Ънче, от своя страна, също уви ръце около него.- Как го направи?!
- Ами нае-
- Зарежи.- прекъсна го тя и нежно докосна устните му с палеца си. Насочи погледа си към неговите очи, които с нетърпение следяха всяко нейно движение. Тя усети как неговото сърце започна да бие все по-бързо и по-бързо, когато приближи своите устни към неговите.- Благодаря ти!- издиша тя срещу устните му и най-сетне ги целуна. Дълго… и възможно най-страстно..
- Ъъъъъъъ… да вдигнем тост!- предложи Блинг, прекъсвайки целувката. Знаеше, че ако беше продължило още малко, още мъъничко, нямаше да успее да покаже всичко подготвено и щяха да се озоват в леглото прекалено рано.
- Тост? Точно сега ли?- намръщи се Ънче, докато Хюн се откъсваше от нея, за да намери чашите и шампанското.
- Йъп.- кимна той, докато оставяше чашите на масата и се зае с отварянето на шишето.
- За какво?
- Как за какво? За теб, за мен.. за нас двамата!- обясни той, докато влагаше цялата си душа в отварянето на шампанското.
- Да се пробвам и аз?- предложи Ънче, опитваща да скрие смеха си от непохватния й Лъвчо.
- Nanun namjada! (Аз съм мъж!) Ще го отворя сам!!!- отвърна могъщия Ким Джонгхюн, докато все още боравеше с упоритото шише. Няколко минути по-късно, за най-голямо щастие на Хюн, тапата изхвърча и пяната от шампанското победоносно се разля върху килима.- Асссааааааа! Казах ти, че ще се справя!!- засмя се той и погледна към Ънче, която за негова изненада, беше хванала челото си с две ръце и нямаше толкова доволно изражение на лицето си.
- КИМ ДЖОНГХЮЮЮЮН!!!- кресна тя ужасно ядосана.- ЗА МАЛКО ДА МИ ИЗКАРАШ ЛЯВОТО ОКО!!!- викна тя… и започна да се смее , все едно току-що са й разказали най-смешния виц на света.
- Съжалявам мила, наистина!- уплаши се Блинг и остави настрана всичко друго.- Извинявай, нямах такова намерение! Чакай, чакай, чакай! Дай да видя! Кърви ли?! Омо, червено е! Май ще посинее… Наистина съжалявам!!! Еййшш.. Глупав съм, глупав, глупав, глупаав!!
- Няма нищо, Лъвчо.. добре съм..- успокои го тя, все още усмихната.
- Не си ли ядосана?
- Не…-отвърна тя.- Само дето ни развали разгорещения момент преди малко..
Хюн се усмихна и без никакво предупреждение я прегърна силно.
- Точно затова те обичам..- каза той тихичко.- Защото винаги, когато всички останали се биха ядосали на мен, ти винаги се усмихваш и изпълваш света ми с твоя ангелски смях… Защото когато всички са разочаровани от мен, ти потупваш рамото ми и казваш, че съм дал най-доброто от себе си… Защото знам, че когато всички ме забравят, ти ще си тук, до мен, запомнила всеки момент, всяка секунда прекарана с този глуповат певец, който изобщо не те заслужава и никога няма да успее да ти покаже колко много те обича.. Благодаря ти, Ънче.. че избра мен, ниското момченце със сърцето, изпълнено единствено с любов към теб и никой друг… Благодаря…
- Хюн…- каза тя след кратко мълчание. Леко се отдръпна от него и положи ръцете си върху лицето му.- Нужно е едно единствено „Обичам те!”, за да ми покажеш това, което чувстваш към мен. Аз знам и без да ми обясняваш надълго и широко.. защото те обичам по същия начин, любов моя..- прошепна тя и отново го целуна. Този път той не се отдръпна, не се опита да я разсее с нещо друго.. отвърна й с още по-изпепеляваща страст, която го накара не само да целува до полуда, а и да разкопчае роклята й…
Не след дълго копринената рокля на Ънче беше на пода, а самата тя бе в прегръдките на Джонгхюн с крака, обвити около кръста му. Той я бе хванал здраво и вървеше към спалнята, докато тя оставяше не толкова видими смучки по врата му…
За тяхно щастие вратата на спалнята бе леко открехната, така че едно по-силно ритане с крак бе достатъчно, за да успеят да влязат вътре без да се откъснат един от друг.
Ънче моментално се озова върху леглото и под Джонг, разбира се. Чак когато той откъсна целувката и се насочи към врата й тя забеляза, че спалнята също е осветена единствено от свещи и леглото е пълно с червени рози, които са образували огромно сърце преди двамата да легнат. Ънче отново се усмихна заради поредната сладка изненада и заради удоволствието, което започна да изпитва, благодарение на нейния Лъвчо. Тогава изведнъж…
- Пффттт…Ххахаххсахаххах!!!
- Какво има? Гъделичкам ли те?- попита Хюн, вдигнал глава и гледащ лицето й.- Преди не те беше гъдел, като целувах пъпа ти..
- Не това, глупчо!- отвърна тя и го дръпна към лицето си.- Спомних си.. нещо.- каза Ънче и започна да разкопчава ризата му. За разлика от нея, той все още беше напълно облечен.
- Какво си спомни?- попита той, застана на колене над нея и започна да й помага.
- Първия ни път..- отговори тя и още веднъж започна да се смее. Заразителният й смях мина и на Хюн, който махаше ризата си.
- Хахахах, помня как се опитваше да устоиш да не изпиеш с очи полуголото ми тяло..
- А аз помня как извика ”Съжалявам татко, но и хората са животни!” в банята и секунди по-късно се озова залепен за врата ми!- сподели тя, докато махаше колана му.
- Оу! Не ми казвай, че си го чула!!
-Казах го вече…- прошепна тя и го придърпа обратно към себе си.
Минутки по-късно единственото, което стоеше между горещите им тела беше долното им бельо. Сутиенът на Ънче беше изхвърчал още преди панталоните на Хюн.
Той беше върху нея и обсипваше тялото, стенещо под него, с целувки..Обожаваше нежната й кожа и сладката миризма, която излъчваше. Като започна от врата й,после надолу по гърдите,по корема й и най-накрая стигаше до най-интимната част от тялото й. ЪнЧе умираше от удоволствие, издаваше леки стенания, които подлудяваха Джонг, карайки го да се възбужда още повече.
Накрая Джонг реши да свали и последното парче дреха,което ги делеше..
- Презервативи?- напомни Ънче, мислеща за безопасност дори и в този съществен момент, когато той си играеше с гърдите й.
- А да, в нощното шкафче са..- сети се той и се протегна, не отделящ поглед от своята любима.- Избирай- нормален, с аромат на ягоди, на шоколад, на банан, на…
- Не може ли да спреш да разваляш момента?!- скастри го тя, след което той замлъкна и отвори първия хванат презерватив..
След кратката пауза, която бяха направили, се чуха още по- учестени и страстни викове и стенания от тях двамата.

In and out, in and out… in-out, in-out, in~~


След като един след друг достигнаха връхната си точка, двамата се проснаха в леглото изморени и се пъхнаха под завивките. Ънче положи глава върху гърдите на Хюн и затвори очи, за да послуша успокояващия ритъм на сърцето му. Той въздъхна спокоен и започна да си играе с косата й.
- Обичам те…- прошепна той, докато слагаше кичур коса зад ухото й.
- Аз също те обичам, Лъвчо..- отвърна тя, рисувайки невидими сърчица върху кожата му…

За тях, в този момент, нямаше нужда от други думи… Тези на пръв поглед лесни думи казваха всичко нужно..
Ънче заспа първа в топлите прегръдки на Хюн, а той остана още малко така и се загледа в спящата си любов, която претърпя толкова много, за да бъде с него. Той милваше лицето, косата, кожата й, докато тя спокойно си почиваше до него.. Забеляза как по едно време тя се намръщи за малко и каза „Лъвчо” в съня си, след което го прегърна по-силно и се успокои.
Уморен, накрая Хюн също се унесе и заспа, положил брадичката си върху нейната глава.
Двамата бяха заедно. Бяха щастливи отново и вече нищо, дори авторът на тяхната приказка нямаше да ги раздели..

Какво друго би искал човек?...


jongminfan Note:
Първо искам да благодаря на nasa__ за това,че реши да използва частта,която написах.Второ,искам да кажа,че докато писах частта за главата,нещата,които й бях пратила,са неща,които са много ценни за мен.Надявам се на всички да ви е харесала главата,защото колкото и да съм помогнала за тази глава,заслугата си остава изцяло на авторката.И едно ОГРОМНО благодаря на nasa__ за това,с което ни дарява,а именно с невероятното си въображение и,че отделя толкова време,за да може да напише прекрасните глави и,за да можем ние да им се наслаждаваме.И последно (тъй като стана прекалено дълго xD) искам да ти кажа,че си невероятен писател и човек (дори и да не те познавам лично) и продължавай да пишеш,независимо дали ще са фикове или просто ще са неща,които са си само за теб.Хубаво е,че можеш да излагаш идеите и въображението си на лист,не много хора го умеят.

http://smiley92.tumblr.com/

390 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Сеп 09, 2011 5:31 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Оо пресвети Шийсъс..бях си пуснала СЪВСЕМ СЪЩАТА песен още преди да стигна до линка Както и да е.. Това е може би една от любимите ми глави..бе да не кажа любима. Много ми хареса тая романтична атмосфера <33 Всичко си беше повече от перфектно! Жалко,че скоро свършва.. ще ми липсва *ноо винаги мога да си го ПРЕпрочета *








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




391 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пет Сеп 09, 2011 6:35 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Ааа, супер главаа!! И песента е страхотна, даже си я пусках два пъти, че свърши аз докато 'и се нарадвам. Много ме зарадва, особено както си мислех, че скоро няма да има нова Хюн и Ънче са непоносимо сладки заедно, чек ме хваща яд, че няма такива хора наистина... тоест... че това между тях не е истина и в реалния живот...
Anyways, мноого ми харесаа !!!

392 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Сеп 10, 2011 9:08 pm

yunho_jonghyun

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ауу този фик просто е невероятен!!! Нямам думи просто :X съжалявам,че до сега не съм писала коментар,но просто исках да го прочета целия... Едно голямо БРАВО за създателката едва ли ще е достатъчно,но все пак ще го кажа. БРАВО! НЕВЕРОЯТЕН Е!!!

393 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Сеп 10, 2011 9:24 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
оо И ТАЗИ глава е невероятна <333333 ... а за песента нямам думи.. това не е първата а сиг няма да е и последната страхотна песен която пускаш.. а и се свърза с момента идеално ... нямам думи :Хх чакам неекст  :))))

394 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Нед Сеп 11, 2011 11:57 am

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Okay peeps,
има няколко неща, които искам да ви кажа
Напоследък не мога да намеря време за писане- наистина, дори и да искам, понякога не мога да пиша.. Просто не съм човек, който може да прекарва много време пред компютъра, а и имам и други неща за правене.. Както и да е, казвам всичко това, защото качването на нови глави вече ще бъде много по-бавно от преди То не че останаха много, де..Та, извинявам се за това и моля за разбиране


Другото... искам да ви помоля да си спомните за Кий и Ин, защото както началото беше, така и краят ще бъде за тях двамата Те двамата трябваше да са главните герои на "You..The Music In Me~♫♫" но вашият непохватен писател здраво се оплеска

Хм.. опорните точки са:
Болестта на Инйонг; Серафимът /помните "легендата"(която свъщност е изцяло моя измислица, и се гордея с това ), нали? Ако не Нота №52, Ти… Музиката В Мен & Истинският Серафим/ ;Каменното цвете на Кий, дадено от онази мистериозната бабичка; Мистериозната бабичка като цяло, хм... това, че Кий вече живее с Ин; онзи странния му сън, в който се намира в бойното поле; онази котка, която незнайно как се промъкна в стаята му... и май това е всичко В смисъл, не ви казвам да препрочетете всичко това, но просто се опитайте да си спомните за тях, за ваша полза е- да не се объркате

Също така.. Vbox7 зарежда ви ли? Защото за моя изненада, единствено там намерих клип с английски субтитри към песента, която ще използвам в края... Не знам как точно да постъпя.. Ако не, може да използвам линк от ютуб, но по някакъв начин да вмъкна бг превода в главата... ЗАЩОТО ПЕСЕНТА Е ТОЧНО ТОВА, КОЕТО ТЪРСЕХ ЗА КРАЯ! ОТКРИХ Я СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО ПРЕДИ НЯКОЛКО СЕДМИЦИ И ОТТОГАВА ЗНАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАМ НЕЯ! Толкова е красива.. толкова добре описва това, което ще следва.. НО Е НА ЯПОНСКИ, МАМ**$@#$**! Но ще направя всичко, за да може текста й да докосне душиците ви, които в онзи момент сигурно ще са доста... Няма да кажа~~


И на последно място искам да рекламирам скромната си фейсбук страничка, Тhe Music In Me и фенклуба си, nasa___ fanclub (Не знам защо е с 3 долни чертички, аз използвам само две... Създателката Рали нещо е объркала броя им )

Така.. това беше от мен за днес.. До следващата Нота, peeps! Aishiteru!~~ (Wooops, изпуснах името на песента, за която ви говорех до сега.. Оттоке? )




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

395 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Сеп 17, 2011 1:33 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №66
Rewind




Eeeh? Да ти разкажа.. за това? Защо?.. След толкова много време.. Харесва ти да ми причиняваш болка ли?
Нее, разбира се, че не е за това.. помня всичко! Точно затова не искам да говоря.. Настръхвам само при мисълта за онези дни, а ти искаш да ти ги разкажа? Онези няколко дена от първия месец на 2012’та година.. наистина ли искаш да знаеш за тях?...
Още ли ще настояваш?! Ейййш… Добре! Ще ти разкажа! Но знай, че споменът все още кара лявата ми страна да боли.. затова може да прекъсвам разказа си от време на време. Страхът и болката, които изпитах тогава явно са неща, оставили трайна следа в мен..
От друга страна, радвам се, че открих човек, който иска да види нещата от моята гледна точка. И все пак има един въпрос, който трябва да ти задам преди да започна…




Ти… вярваш ли в ангели?...




17ти Януари, 2012.
Двадесет и вторият рожден ден на Ънче. С Ин се върнахме от кратката си ваканция в Индия точно заради тайното парти, което Темин и Джонгхюн хьонг бяха организирали. И заради периодичния й лекарски преглед, който се падаше на същата дата, разбира се.
Чудя се.. ако не бяхме се върнали тогава.. ако бяхме останали още малко или да бяхме изпуснали полета си.. щяха ли нещата да са по-различни?...


Както почти винаги, и онази сутрин се събудих покрит единствено с одеалото и с Ин на няколко сантиметра разстояние от мен. Беше разположена на повече от половиното легло и спеше по корем- знак, че миналата нощ наистина е била изтощаваща..
Помня как се усмихнах на себе си и реших да я събудя по малко по-специален начин.
Станах от леглото, обух си боксерите и започнах да тършулкам из все още не разопакования ни багаж. Намерих това, което търся и се върнах до леглото. Съвсем внимателно махнах одеалото, покриващо голото тяло на Ин, качих се обратно на леглото без да я събудя и се разкрачих така, че да седна удобно върху дупето й. Тялото й напоследък ставаше все по-привлекателно за мен- вече не беше онова съвсем кльощаво момиче, което беше преди няколко месеца. След като спря химиотерапията, тя започна да качва килограми и като цяло, да изглежда по-здрава, по-красива отпреди. Момичето, което стоеше пред мен вече имаше тяло като на истинска жена.. Красива жена, с която да правиш любов всяка нощ бе истинско удоволствие!
Намазах ръцете си с етеричното масло и нежно започнах да масажирам гърба й. Не знам за теб, но когато аз съм влюбен, да удовлетворявам жената, която обичам, ми доставя удоволствие и на мен самия. Особено когато стане дума за масаж..
Да усещам нейната кожа под моите пръсти, да виждам как тя се наслаждава на моя допир, да чувам как тя стене от удоволствие без дори да се опитвам да я възбуждам- всичко това беше безценно за мен. И все още е.
- Буми?..- помъмри тя, все още сънена, когато се събуди заради това, което правех.
- Даа?
- Какви ги вършиш, любими?
- Импровизирам, любима..- отвърнах аз, в същия сладък тон като нейния. Винаги ми се е струвала най-сладка, когато е сънена. Онази страстна жена от миналата нощ, сутринта изглеждаше, звучеше и се държеше като истинско дете!
- Защо си върху мен?
- Помислих, че сутрешният масаж ще е по-хубава изненада от обикновената закуска в леглото.- прошепнах аз, навеждайки се до ухото й и целунах татуировката на ангелски крила в тила й. Тази, която бе направила на пук на Бог, след като е научила за болестта си.
- А какъв е този приятен аромат?- попита тя,опитваща се да не покаже цялото си задоволство от движението на ръцете ми.
- От етеричното масло, което купихме от Индия.. Харесва ли ти?
- Йаййй, точно там!!- изпъшка тя, докато масажирах врата й.- Разбира се, че ми харесва! Ти си най-добрия масажист на света, Буми!- винаги, когато го казваше, си мислех, че може би е трябвало да стана масажист, а не изпълнител.. Но като се замисля, сигурно го казваше, само за да се чувствам по-добре.


Няколко минути по-късно, без да каже нито думичка, Инйонг се опита да се обърне по гръб, докато аз все още бях върху нея.
- Yaaaaah, какво правииш! Искаш да убиеш Key Junior ли?!? За малко да го сплескаш!
- Woooaaah, съжалявам! Нямах намерение да ти направя нещо!- отвърна тя, докато се наместваше по- удобно под мен. Усмихна се и хвана ръцете ми.- Помислих, че може да са уморени вече..- допълни Инйонг и целуна пръстите ми. И аз, както винаги й се усмихнах в отговор.
- Друг път внимавай повече.. Или искаш да останем без деца?- това беше една от многото изцепки, които правех тогава. Говорех й за женитба, за деца, за внуци дори!.. Говорех й за бъдещето.. в което колкото и да искам, тя нямаше да е до мен..
Не го правех нарочно.. не исках да я нараня.. Просто забравях! Забравях, че е болна.. че се очакваше нейният живот да бъде много по-кратък от моя.. Тя ме караше да го забравя, не, да не вярвам в болестта й! Нейната усмивка, доброто й настроение, жизнеността й.. Кой би повярвал, че това момиче е болно? Вече дори не й кървеше носа както преди! И аз, глупакът, много бързо започнах да вземам Инйонг за даденост. Започнах да мисля, че тя ще оздравее, че няма да ме остави, че няма да умре.. Смятах, че онзи смъртоносен тумор, който се разпространяваше в черепа й е нищо сериозно.. че тя може да живее и с него без проблеми…
Колко глупав, колко арогантен съм бил!!..
Ин не каза нищо, просто се усмихна неловко. Придърпа ме към себе си и ми даде една спираща дъха целувка, след която решихме да вземем сутрешния душ заедно, за да продължим започнатото там..



След закуската, към 10:30, беше време да излезем на път за болницата. Вън беше голяма зима, тогава цяла седмица валя сняг и Сеул сякаш имаше пухкаво и бяло одеало върху себе си. Може би защото бях влюбен, за първи път тогава забелязах колко красива всъщност е зимата. Или може би, не просто защото бях влюбен, а защото бях влюбен в Инйонг. Бързо обикнах нейното зачервеняло от студ лице, бързо свикнах с топлите пръсти, които държаха моята ледено студена ръка, когато забравях ръкавиците си (или просто се правех, че съм ги забравил!). Обожавах да слагам шала и шапката й вместо нея, когато ми позволи- обикновено ми казваше, че не е дете и може сама, но когато аз го правех, можех да видя нейното тайно задоволство и без дори да се опитам да се спра, си открадвах по една целувка.
- Кибуми, виж!!!- стресна ме тя, докато вървяхме към болницата. Да, вървяхме- нарочно не взехме колата и решихме да минем от близкия парк, който Ин обичаше. Задърпа ме настрана и с огромно вълнение на гласа ми показа малка, оградена градинка. Разбира се, там нямаше нищо друго освен затрупан сняг.. и едно-единствено кокиче, гордо вдигнало глава в замръзналата почва.
- Първото кокиче за годината! Виж Буми, виж!!!
- Woaaaah, Yeppuda!! (Красиво е!!)- отвърнах, развълнуван от нейното вълнение. Когато бяхме само приятели, още преди да й призная, си бяхме обещали да дойдем тук през зимата и да видим десетките бели кокичета, които цъфват там, в онзи парк.- Ама защо е само едничко?
- Явно още е рано..- отвърна тя, сериозно замислена по въпроса.- Да дойдем пак след няколко дена, Буми! Дотогава ще са цъфнали! Да дойдем! Да дойдееем!
- Така да бъде, ще дойдем!- усмихнах се аз и обвих ръката си около кръста й.- Но вече да си вървим, че да не закъснеем за срещата ти с лекаря..




Не знаех какви изследвания й правят. Така и не разбрах. Караше ме да чакам вън или в двора. Не ми казваше. И щом не ми казваше, колкото и да ми е интересно, аз не настоявах да знам. Единственото, което знаех бе, че след изследванията тя нямаше сили дори да вдигне ръката си. Най- вероятно й даваха някакво успокоително, за да не усеща болка, знам ли.. Затова аз винаги стоях отвън, с инвалидна количка пред себе си, чакайки тя да излезе. Ин мразеше да лежи в болнично легло, затова я разхождах по коридорите или в двора с количката, докато чакахме резултатите и тя да дойде на себе си. Разказвах й разни истории, спомени от концерти, от фото сесии и така нататък. Тя винаги слушаше, без да ме прекъсва.. Едно време мислех, че са й доста интересни и затова не казва нищо. Но после осъзнах, че може би е била прекалено уморена, за да говори..


Всичко беше както обикновено- изчаках я, помогнах й да седне на количката, да облече якето си и я изкарах на двора. Единственото, което беше различно бе факта, че забравих да обвия шала си така, че лицето ми да не се вижда…
Пак й разказах за предстоящото ни, вече второ турне; за SM Town Sofia, който щеше да се проведе през лятото, за колегите си, за работа.. Спрях се чак когато забелязах, че шапката й е паднала. Спрях, върнах се назад, взех я, изтупах я малко и се върнах при Ин. Клекнах на нейното ниво и погалих косите й.
- Моята Ин вече има повече коса от мен!- отбелязах аз и се усмихнах.
- Ммм.. разбира се! Ти сега ли забеляза?- отвърна тя. Опитваше да звучи ведро, но наистина изглеждаше уморена. Внимателно сложих шапката й и погалих нейното зачервено от студа лице. Тя се усмихна и затвори очи, навеждайки глава към ръката ми.
- Обичам те…- прошепна моята Ин и отново отвори очи.
- Аз също те обичам! Много повече, отколкото можеш да си представиш!!- отвърнах аз и я целунах там, на двора, без да обърна внимание дали има други хора покрай нас.






Как можех да предположа, че това ще е най-голямата грешка в живота ми?...



Последната промяна е направена от nasa__ на Съб Сеп 17, 2011 6:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

396 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Сеп 17, 2011 5:36 pm

lessls

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Благодаря ти Шисъсе! След тези два дена "Wie Hei$t du? Ich hei$e Gergana..." *прави се, че $ е есцет * това ми идва като... бананово мляко! Не съм прочела още главата, но още от сега предричам че ще е супер мега яката, затова само чакам да се прибера в нас и да си я изчета... охх, тъжна изглежда, да си приготвя кърпичките...

397 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Сеп 17, 2011 10:19 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
Айгуу невероятно е Това с масажа беше толкова сладко и романтично Искам и аз така някой да ме събужда Чакам с нетърпение следващата глава

http://smiley92.tumblr.com/

398 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Пон Сеп 19, 2011 2:17 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ааа нова нота супер.... Главата е някак си тъжна, въпеки че не се казва нищо конкретно, което да ме натъжи... освен, че Ин е болна, но това го знаем от доста време. Събуждането беше много милоо... чакам нееекст :):)):)

399 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Чет Сеп 22, 2011 7:15 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
Вие двете някога замисляли ли сте дали да не напишете нещо заедно?? Трябва да отбележа,че предишната глава беше перфектна! Втората също не и отстъпва,но от всичко последното изречение ме натъжи най-много...Очаквам с нетърпение следващата глава :)





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

400 Re: You..The Music In Me~♫♫ on Съб Сеп 24, 2011 10:33 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нота №67
Началото на…





Все още ли си тук?.. Мислех, че си тръгнал вече.. Не ме гледай така, казах ти- все още ме боли.. Въпреки че, ДА, ЗНАМ, всичко вече е минало..
Не ти ли стана скучно? Така и не разбрах защо искаш да знаеш всичко за нас- научил си началото на историята ни, всички важни детайли за нея, а сега настояваш да знаеш и края.. Толкова ли е интересна тази история за теб? Ако бях аз, досега да съм се отегчил.. или може би не?..
Рядко се случват такива неща, всъщност. Може би и аз щях да изпитвам удоволствие да слушам тази история, ако на нашето място бяха други, непознати хора.. Все пак, повечето неща като Серафима са само легенди…




- Остаряваш… Аджума!- викна Джонгхюн хьонг, докато пляскахме след изпятото „Happy Birth Day!” за Ънче. Ако не броим, че бяха разделени за известно време, това беше и втората им годишнина откакто бяха заедно. Помня как всичко започна… Хаха, аз си знаех, че тези двамата ще бъдат перфектни един за друг още преди да осъзнаят, че се харесват! От мен нищо не може да се скрие!..
- Само да ти напомня, ти си по-възрастен от мен, аджуши!- отвърна йобо, леко намръщена, докато ние, останалите гости на тайното парти, вече се наслаждавахме на огромната шоколадова торта. Но после хьонг ощипа бузите й и тя отново се усмихна лъчезарно..
Винаги съм им завиждал малко за това- нямаше нещо, което можеше да развали отношенията им- не и след раздялата, която преживяха. Тогава ние с Ин все още се карахме от време на време, както винаги.. за щастие нещата се поправяха по лесно от преди.
Но това, за което истински завиждах бе благословията на Бог (ако изобщо го има.. или по-точно, ако изобщо дава благословии на нас, хората) да имат дълъг живот пред себе си. Цял един живот.. заедно. Без да знаят какво е самота, какво е липсата на човека, който обичаш.. Тревогите, които тогава не ми даваха и миг спокойствие.. Страховете, които ме преследваха където и да отида, каквото и да правя…
- Пожелавам всичките ти мечти да се сбъднат, любов моя! Знам, че аз съм една от тях и се сбъднах, но съм сигурен, че има и още!- започна да вика хьонг, очевидно за да привлече вниманието на останалите.- Също така, желая ти и здраве, щастие, много резервни презервативи, повече свободно време за мен и, разбира се, ново легло, защото старото вече го изкъртихме!- допълни той с онази адски дяволита усмивка, докато Ънче се опитваше да запуши устата му.
- Оппа, може да й пожелаеш тези неща докато сте сами, нали знаеш?..- намеси се Минйонг, запушила ушите си. Темин, който беше плътно до нея, както винаги, се засмя на реакцията й.. Хейййшш, въпреки, че са най-малките, тези двамата не отстъпват по перверзност на нас! Но тогава все още не знаехме, с Ин си мислехме, че са невинни ангелчета, чисти като първия сняг. Осъзнахме грешката си, чак когато по-късно станахме свидетели на отлично изпълнение на домашно порно в креслото ни… Но това е друга история, която не бива да разказвам. Та, къде бях останал?
- Yaah, yaaah, yaaaaaah! Има непълнолетни тука, Джонгхюн, въздържай се!!- викна и Йонг хьонг, след като без малко не се задави с вино. Всичко това се превърна в голяма врява и смях, но аз не го помня особено добре.
Защо ли?.. Защото усетих топлата ръка на Ин върху моята.
- Вие ми се свят..- прошепна тя и се хвана за мен по-силно. Потръпнах.
- Да излезем ли на въздух? Или искаш да полегнеш? Да извикам ли линейка?!
- Буми.. успокой се. Свежият въздух ще свърши работа.- отвърна тя съвсем спокойно. Какво мога да кажа- знаеше каква паника ме завладява, когато не се чувстваше добре. Опитвах се да го крия, но Ин винаги разбираше, когато се притеснявам или когато ме е страх. „Няма как да го криеш Буми, гласът ти трепери, зениците ти се разширяват от страх! Толкова много ли ме обичаш?” повтаряше тя постоянно. Затова без да я погледна в очите я притиснах по-близо до себе си и я изведох навън, не обелвайки и думичка.
Вън беше много студено- кучешки студ, както майка ми се изразява. Бяхме забравили и външните дрехи, което правеше нещата още по-…студени за нас. Опитвах се да се сдържам, но след третата минута вече цялото ми тяло се тресеше от треперене, докато Ин се беше гушнала в мен и се наслаждаваше на нощната гледка пред нас. Ако не ми беше толкова студено, всъщност, и аз щях да й се наслаждавам- Темин и Джонгхюн хьонг бяха уредили малка вила извън града за място на празнуване. Трябваше да обиколим три пъти, преди да успеем да намерим пътя си в това гористо място. За сметка на това пък гледката си я струваше- пред нас се изреждаха могъщи дървета, държащи килограми кристално бял сняг на клоните си. Дори чувахме гласове на горски птици от време на време!
Чистият сняг отразяваше лунната светлина и кълна се, можеше да ослепи човек при продължително гледане. Затова реших да посоча погледа си към небето.. Толкова звезди не бях виждал от години наред! Знаеш, че в големи градове обикновено звездите не се виждат добре заради така нареченото светлинното замърсяване. Откакто се преместих в Сеул, това ми пречеше да ги наблюдавам. Но всъщност.. аз кога последно погледнах към тях?..
В родния ми град, преди дебюта ни, помня че често дигах поглед към нощното небе… Опитвах се да ги наблюдавам и по-късно, в Сеул- колкото и невидими да бяха, аз откривах по няколко звезди след дългите ни среднощни тренировки..
Сетих се! И в същото време погледнах Инйонг- бях се отказал да вдигам поглед към небето след като научих за болестта й.. Защото винаги казват, че хората, които сме загубили, ще ни гледат от там.. затова и ние гледаме към безкрайния небосвод, за да се чувстваме по-близки до тях.
Мисълта, че някой ден и аз ще трябва да правя това ме подлудяваше и убиваше всякакво желание да видя онези далечни звезди, чиято светлина продължава да се вижда от Земята дори когато те вече не съществуват..
Не исках Ин да отиде при тях, не исках да ме гледа отдалеч.. Страхувах се, че някой ден, някой много скорошен ден, това ще стане.. Но Инйонг все още беше до мен, все още държеше ръката ми. Това би трябвало да е било достатъчно за мен, нали?...


Извинявай, обърках те, нали? Просто потънах в мисли, ще се опитам да не го направя отново…
Та, къде бях останал?...



- Съжалявам, Буми..- прошепна Ин, заравяйки лицето си в все по-силно треперещите ми гърди. Веднага почувствах лека топлина в лявата си страна- горещият й дъх стопляше мястото над сърцето ми..
- Няма нищо, бебче.- отвърнах аз. Помислих си, каза това, защото ми е студено.- Ще се стопля, когато се върнем вътре. Ти по-добре ли си?
- Да, мина ми..- каза тя.- Буми, наистина съжалявам..- повтори отново. Все още не разбирах какво толкова е станало, че да съжалява така.
- Няма нищо мила, да вле-
- …за всичко, Кибум, съжалявам! За това,, което трябва да търпиш заради мен.. за изключително малкото, което мога да ти дам в замяна на многото неща, които правиш за мен.. за малкото време, което ни остава… Но те обичам, нали знаеш? Точно затова не мога да те пусна… Затова страдаш и ти покрай мен…
- Ssshh… замълчи, моля те!- успях да прошепна някак, след като усетих трепета в гласа й.- Глупачето ми то, какви ги говориш? Как може да съжаляваш, че ме обичаш? Няма никаква логика! Да не си предозирала лекарствата си, че да дрънкаш такива небивалици?- усетих как след всяко изречение гласът ми ставаше все по-висок, но не можех да се спра. Почувствах как няколко топли сълзи потичат по замръзналото ми лице… Наистина, как можеше да каже такива неща?!?
- Пролетта наближава, любов моя..- отвърна тя с тъжен глас, който изобщо не приличаше на нейното гласче, изпълнено с жизнерадост.- Чу лекаря днес.. цяло чудо е, че още мога да се движа.
- Да, чух го! Чух го като каза, че е очаквал онзи тумор отдавна да удари жизненоважни точки в мозъка ти, но като по чудо е нямало никакви признаци за нарастването му, че и останалите ти резултати са били като на здрав човек! Чух всичко! И съм благодарен! За това, че още може да ме държиш за ръка, да се усмихваш, да се любиш с мен!- думите просто се изляха от устата ми, без дори да осмисля казаното. Притиснах Ин към себе си още повече, още по-силно и започнах да разтривам гърба й.- Инйонг Майърс, нямаш си идея колко много ценя всеки миг, всяка секунда, прекарана с теб! Аз те обожавам с цялото си същество, а ти си дошла и ми казваш, че съжаляваш?! Глупаче…



- Ъм.. Кибум, може ли за момент?- да, мениджърът ни и неговия инстинкт за прецакване на такива моменти.
- Важно е Кий! Много важно!- настоя той, когато видя, че нямаме намерение да му обърнем внимание.
- Обичам те, Кибум..- прошепна отново Ин и ми даде малка целувка по устните.- Завинаги.. не го забравяй!
- Аз също!- отвърнах аз и я оставих да влезе вътре. Хьонг веднага се приближи и застана до мен. Изглеждаше разтревожен..
- Какво има, хьонг?- попитах аз, след като видях колко се колебае да каже нещо.
- Ами.. нищо важно, Кибуми! Ти добре ли си? Още ли сънуваш онези странни сънища? Дето ми разказа, оня сън в бойното поле? Ами Инйонг как е? Изглежда ми добре.. кратката почивка в Индия ви се е отразила добре.
- Хьонг, по същество, моля!- прекъснах го аз. Имаше нещо гнило в тази работа, усещах го.- Само преди минутка каза, че е много важно!
- Виж, станало е нещо..- започна той и вкара ръката си във вътрешния джоб на якето.- Направил си нещо.. но ти прощавам, защото знам ситуацията! Ако беше Оню или Темин, да ги хванат така със Софи или Мин… лошо щеше да им се пише!!! Но аз съм до теб, ще ти помогна колкото се може повече!
- Ка… какво искаш да кажеш?- попитах аз, уплашен от това, което следваше. Той извади някакви хартии от джоба си и ми ги подаде.
- Това е първата страница на утрешния вестник..- отвърна той, показвайки огромна снимка на мен и на Ин, в която аз я целувах…
Виждаха се единствено лицата ни! Ни ръката, която държеше шапката й, нито инвалидната количка, в която тя седеше.. За няколко секунди не успях да направя нищо друго, освен да зяпам с отворена уста…
- Явно нарочно са изрязали останалата част от снимката.. умници! Да им @#)$(*&№#*&(@*(#!_#!!- след псуването му не бях способен да разбера какво каза.. Не ми и пукаше особено..
В момента имаше по-важен въпрос, който изплува в главата ми. Много по-важен въпрос от ядосания шеф, недоволните фенове и шибаната медия, която щеше да измисли своя собствена версия за всичко…

Въпросът бе:
Как ще го възприеме Инйонг?- човекът, който настояваше от месеци никой да не научава за връзката ни..




ПП от автора:
OH.MY.GAWD! Свършва! Не мога да повярвам, че това всъщност беше предпоследната глава.. Чувствам се толкова облекчена, че видях края на този фенфикшън.. толкова съм щастлива, че не го оставих недовършен LOL, WHAT IS AIR?!?

Също така, смятам преди да пусна края да направя превод на песента, която ще използвам и да сложа линк към нея.. След това вече ще публикувам и Нота №68 /Началото на.../ Края [u know, заглавията на последната и предпоследната глава сформират това словосъчетание xDDD Oбясних за тези, които обръщат внимание на имената на нотите ] Ще е голям спойл, но
Spoiler:
песента е Aishiteru на Hirai Ken
който иска още от сега може да се сдуха с нея, но не е препоръчително xD


@ lessls, ох горкото, I feel your pain! Ich lerne Deutch seit 3 Jahren und ich weiss was geht es dir! Късмет с езика, ще ти трябва! xD



Aaaaa, също така... Някакви идеи какъв ще бъде края?




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 16 от 19]

Иди на страница : Previous  1 ... 9 ... 15, 16, 17, 18, 19  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите