First topic message reminder :
1 глава
Беше поредният учебен ден на Таемин. Отново момичетата щяха да ахкат зад гърба му, а момчетата да го гледат злобно, докато минава. Но днес той имаше чувството, че нещо ще се случи. Нещо, което ще преобърне целия му живот.
В голямото междучасие той излезе на двора, пусна си MP3 player-a и се запъти къмедна пейка. Почти беше стигнал, когато три момчета препречиха пътя му. Мини се опита да ги заобиколи, но те отново застанаха пред него.
- Какво искате? Разкарайте се! - каза им той и ги избута.
- Да не се мислиш за голямата работа?! - провикна се едно от момчетата, застана пред него и го бутна.
Таемин не можа да запази равновесие и се строполи на земята. Той не искаше да се бие, затова стана и се опита да тръгне в другата посока, но момчето го спъна. Мини отново падна, но този път по корем. На земята имаше клонче и при падането си одра лицето.
Момчетата го наобиколиха. Бяха решили да го „довършат“, когато зад тях се чу женски глас:
- Хей, оставете го, иначе ще викна директора.
- Хаха, толкова ли си зле, че момичетата те защитават – присмя му се едното момче и си тръгна. Другите двама го последваха.
- Добре ли си? - попита момичет, Таемин. - Леле, ама ти кървиш!
- Нищо ми няма – отвърна й Мини, докато се чистеше.
Той вдигна поглед и огледа момичето. Тя беше висока, с дълга до раменете кестенява коса. Очите й бяха светлокафяви. Личеше си, че не е корейка.
- Аз съм Лин – каза момичето с лека усмивка и подаде ръката си към Мини.
Той я изгледа на кръв и блъсна ръката й.
- Защо се бъркаш, където не ти е работата?! Не съм ти искал помощта! - развика й се той.
- Аз... аз... съжаля... - не довърши, защото Таемин вече си бе тръгнал.
Мини беше толкова бесен, че целият трепереше. Хвана си едно такси и си тръгна.
В апартамента на SHINee всичко беше както обикновено. Оню беше седнал на масата и ядеше пилешко, Кий чистеше, Минхо гледаше футбол, а Джонгхюн мислеше текст за нова песен. Изведнъж Таемин влезе, като тръшна вратата след себе си.
- Яяяяя, не тряскай вратата така! - скара му се Кий и в следващия момент го видя – бузата му кървеше, дрехите му бяха мръсни, а в косата му имаше стръкчета трева.
- Омо, какво е станало?
- Добре ли си?
Попитаха го всички едновременно.
Таемин ги игнорира и отиде в банята. Извади аптечката и напои парче памук с кислородна вода и я доближи до лицето си.
- АААА! - извика той, тъй като щипеше.
След като проми раната се съблече и влезе под душа. След 30 мин. излезе от банята, а останалите го чакаха пред вратата.
- Няма да мръднеш, докато не кажеш какво е станало! - заповяда му Кий и останалите препречиха пътя му, за да не може да мине.
- Не може ли просто да ме оставите на мира?! - кресна Мини – Не мисля, че ви дължа обяснение!
- Напротив! Нали сме семейство! - каза Оню.
- Офф, хубаво – отвърна му Таемин и разказа какво е станало.
- Лелееее, ще отида и ще ги убия – кресна Блинг Блинг
- Нищо няма да правиш! Мога да се справя сам. А сега може ли да ида да се облека – каза Мини и се запъти към стаята си.
Беше поредният учебен ден на Таемин. Отново момичетата щяха да ахкат зад гърба му, а момчетата да го гледат злобно, докато минава. Но днес той имаше чувството, че нещо ще се случи. Нещо, което ще преобърне целия му живот.
В голямото междучасие той излезе на двора, пусна си MP3 player-a и се запъти къмедна пейка. Почти беше стигнал, когато три момчета препречиха пътя му. Мини се опита да ги заобиколи, но те отново застанаха пред него.
- Какво искате? Разкарайте се! - каза им той и ги избута.
- Да не се мислиш за голямата работа?! - провикна се едно от момчетата, застана пред него и го бутна.
Таемин не можа да запази равновесие и се строполи на земята. Той не искаше да се бие, затова стана и се опита да тръгне в другата посока, но момчето го спъна. Мини отново падна, но този път по корем. На земята имаше клонче и при падането си одра лицето.
Момчетата го наобиколиха. Бяха решили да го „довършат“, когато зад тях се чу женски глас:
- Хей, оставете го, иначе ще викна директора.
- Хаха, толкова ли си зле, че момичетата те защитават – присмя му се едното момче и си тръгна. Другите двама го последваха.
- Добре ли си? - попита момичет, Таемин. - Леле, ама ти кървиш!
- Нищо ми няма – отвърна й Мини, докато се чистеше.
Той вдигна поглед и огледа момичето. Тя беше висока, с дълга до раменете кестенява коса. Очите й бяха светлокафяви. Личеше си, че не е корейка.
- Аз съм Лин – каза момичето с лека усмивка и подаде ръката си към Мини.
Той я изгледа на кръв и блъсна ръката й.
- Защо се бъркаш, където не ти е работата?! Не съм ти искал помощта! - развика й се той.
- Аз... аз... съжаля... - не довърши, защото Таемин вече си бе тръгнал.
Мини беше толкова бесен, че целият трепереше. Хвана си едно такси и си тръгна.
В апартамента на SHINee всичко беше както обикновено. Оню беше седнал на масата и ядеше пилешко, Кий чистеше, Минхо гледаше футбол, а Джонгхюн мислеше текст за нова песен. Изведнъж Таемин влезе, като тръшна вратата след себе си.
- Яяяяя, не тряскай вратата така! - скара му се Кий и в следващия момент го видя – бузата му кървеше, дрехите му бяха мръсни, а в косата му имаше стръкчета трева.
- Омо, какво е станало?
- Добре ли си?
Попитаха го всички едновременно.
Таемин ги игнорира и отиде в банята. Извади аптечката и напои парче памук с кислородна вода и я доближи до лицето си.
- АААА! - извика той, тъй като щипеше.
След като проми раната се съблече и влезе под душа. След 30 мин. излезе от банята, а останалите го чакаха пред вратата.
- Няма да мръднеш, докато не кажеш какво е станало! - заповяда му Кий и останалите препречиха пътя му, за да не може да мине.
- Не може ли просто да ме оставите на мира?! - кресна Мини – Не мисля, че ви дължа обяснение!
- Напротив! Нали сме семейство! - каза Оню.
- Офф, хубаво – отвърна му Таемин и разказа какво е станало.
- Лелееее, ще отида и ще ги убия – кресна Блинг Блинг
- Нищо няма да правиш! Мога да се справя сам. А сега може ли да ида да се облека – каза Мини и се запъти към стаята си.