Seoul

Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

The color of your love

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 The color of your love on Нед Юли 07, 2013 4:11 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★














„Ако виждам тъга в очите ти,не се страхувай да заплачеш,ако виждам радост-не се страхувай да се усмихнеш.”







1






-Но те не те обичат. Дори не вярват в теб, докато не умрат и не се превърнат във въздух. Не зачитат природата, избиват животните, проявяват жестокост дори към собствения си вид.
Пухкавите облачета под босите крака на ангела започнаха да се движат. Смях изпълни ушите й.
-Говориш сякаш никога не си ходила по тяхната земя.
Ангелът сведе невинно поглед и промълви тихо:
-Ти изтриваш спомените ни. Защо го правиш? Нима нещата ще се променят?
-Задаваш твърде много въпроси, но още не си готова да получиш отговорите. Имай търпение. И не забравяй-не плачи, когато разбереш всичко.
-Защо? Какво ще се случи, ако заплача?

***
Детската мечта на Темин бе да спасява невинните и да наказва лошите. Полицай бе мечтаната от него професия, но животът му се бе завъртял на триста и шейсет градуса. Не спасяваше невинните. Нито наказваше лошите. Темин бе музикант, танцьор, артист. Понякога беше и момиче, а твърде често влизаше в роли, които не харесва. Заедно с ролите дойде и славата. Умопомрачаващата и замъгляваща разсъдъка слава.

Темин често се затваряше в стаята за тренировки и танцуваше,докато всяка една кост, всеки един мускул и сухожилие изтръпваха и не му позволяваха да се движи. Тогава не му оставаше друга възможност освен да заспи сам на студения под. На сутринта единствните истински приятели, които имаше, го намираха в отчайващо състояние и ободряваха настроението му с глупави шеги, затова как малкият Темини никога няма да си намери приятелка,ако обръща прекалено голямо внимание на танците. Темин не отговаряше,а просто се усмихваше. Онази усмивка, която мимовете рисуваха на лицата си,за да им придадат неразрушим вид.
Но Темин не притежаваше само фалшиви усмивки.  Усмихваше се на фенките си, които го обичаха прекалено много, усмихваше се на глупавите преживявания на брат си с поредното момиче, което го е отхвърлило, усмихваше се на опитите на родителите си да танцуват танго, усмихваше се и завиждаше на любовта им.
Темин не се оплакваше от липса на внимание,особено от нежния пол. Момичета, много и красиви момичета, се опитваха да флиртуват с него, но той не знаеше какво трябва да прави. Всички тези момичета се правеха на сладки и невинни пред него, но Темин можеше да види колко изкуствени и фалшиви бяха. Само една единствена съществуваше за него. Работеха в една компания, разликата им бе почти година, но тя приличаше на истинска жена-красива,ужасно секси и талантлива.

Темин обичаше усмивката й и начинът, по който очите й се затваряха, Темин обичаше косата й-дълга и красива,независимо по какъв начин бе направена-пусната, вързана и дори несресана. Темин бе срамежлив и никога не се бе усмелил да я заговори. Получаваше закачки от приятелите си,защото очите му блестели всеки път щом тя минавала покрай него.
Най-накрая,в началото на тази година, Темин събра необходимия кураж и заговори Суджънг.
Бяха само приятели, но за сега. Темин не познаваше всичките й навици, нито любимите й храни, но не смееше да пита. Щеше да остави тя да се разкрие пред него.

***
Мрак бе обгърнал цялата къща, но от процепа на вратата на една от стаите блещукаше лъч светлина.
Момчето се бе скрило под завивките , а в ръката си държеше прожектор, чиито батерии бяха почти изхабени. Беше се свило на кълбо и четеше любимата си хорър-манга. Очите му с цвят на кафе се движеха бързо по страниците на малката книжка, пръстите на краката му бяха свити толкова силно,че болеше. Точно когато главният герой щеше да бъде разкъсан от чудовище, телефонът на момчето иззвъня.
-Точно сега ли, мамка му..
-Oppa, здравей.
Темин не можеше да сдържи широката си усмивка, щом чу захарния глас от отсрещната линия. Сърцето винаги го предаваше и започваше да натежава в гърдите му.
-Soojung-ah, какво има? Добре ли си? Защо звъниш толкова късно? Не си в опасност, нали? Ако някой те притеснява,кажи ми и аз ще го сма-
-Oppa, аз съм голямо момиче, но с много мъничък,миниатюрен проблем. Колата ми не иска да запали. Би ли могъл да дойдеш. Не съм много далеч от сградата на СМ. Извинявай,че те притеснявам, но Джинри не вдига,а всички други вече си тръгнаха.
Темин извъртя очи и почеса върха на носа си,но все още се усмихваше като психопат. Не можеше да й бъде сърдит. Двамата ставаха все по-близки, нямаше да позволи на една бракма да обърка плановете му.
-Стой където си и не мърдай. При теб съм след нула време.-той затвори и докосна туптящите си гърди с длани. Момичето на мечтите му се нуждаеше от него и той щеше да бъде нейния спасител тази вечер.

Без две неща Темин никога не излизаше-слушалките и фотоапарата си. Нощните снимки бяха любимите му,а музиката караше тялото му да лети.
Звездите му се сториха по-различни от преди. Многобройните малки жълти точки излъчваха светлината си по-силно,нямаше нито един облак,а луната бе обградена от червен обръч, няподобяващ цвета на огън.
Темин махна „Канон”-а от врата си и се нагласи да снима. Първият му опит се провали. Той нацупи устни като малко дете и огледа апарата, но не му стана ясно защо вместо луна имаше голямо черно петно.  Реши да повтори и бавно допря „Канон”-а до очите си, дългите му мигли се отъркваха в малкото стъкло,показалецът му бе готов да натисне копчето, но изведнъж дъхът му секна.  Ярка светлина го заслепи, Темин захвърли апарата си на твърдия цимент и панически отстъпваше назад, докато не се спъна и падна. Устните му бяха разтворени в усилията си да поеме колкото може повече въздух, очите му бяха насълзени и почти не фокусираха образите пред тях.
-Какво, по дяволите,стана току-що?
Гласът му трепереше,а очите му се пълнеха с още сълзи. Не чувстваше парене, но отчаяно искаше да си върне нормалното зрение.  В задните му части се усещаше тъпа болка, но това бе най-малкият му проблем сега.
Скимтене. Тихо и едва доловимо скимтене. Темин се огледа на всички посоки, но не виждаше куче или каквото и да е животно. Затоври клепачите си се опита да успокои изплашеното си сърце. Когато отново ги отвори завари нощта непроменена. Звездите продължаваха да светят необезпокоявани, но огненият кръг около луната бе изчезнал.
Темин разтърси глава и опита да се изправи. Опипа тялото си. Нямаше кръв, нито липсващ крайник. Единия край на устните му се изви в нелепа усмивка и Темин изпуфтя. За момент си бе помислил,че дяволът идва за него. След втората крачка сякаш невидима стена се бе появила пред него. Темин закова стъпалата си на място и бавно обърна главата си. С периферията виждаше някой да лежи на не много голямо разстояние, от където се намираше той самият до преди миг.  Темин извърна цялото си тяло и ледени тръпки полазиха гърба му.

Там имаше момиче. Очите му се превърнаха в две огромни шоколадови езерца, щом осъзна,че тя нямаше никаква дреха върху себе си.

***
-Ottoke?! Ottoke?!  Какво става? Боже,човече,вземи се в ръце..Халюцинираш. Да точно така..Там няма нищо..Само празно пространство,всичко е в главата ти..
Темин отново затвори очи и се молеше на всички богове, когато ги отвори да е сам.
Едно..
Две..
Три..
Чети-

-Помогни ми..

„О, не,не,не тя проговори..Какво да правя?”
„Как какво,идиот! Ще й помогнеш!”
„Ами ако не се нуждае помощ и ме нападне?”



С плахи стъпки на изплашен заек, той се приближаваше до момичето. И тогава за милисекунда бе убеден,че сърцето му спря. Очите му придобиха два пъти голям размер,когато видя алената кръв по гърба й, открояваща се по снежнобялата й кожа. Темин мислеше,че всеки момент ще заблести, но това не се случи. Преглътна, но гърлото му му бе все тъй пресъхнало. Клекна до момичето и отмести кичур от косата й.
Красота.
Красота бе първото нарицателно, което изникна в обърканата му глава. Очите й бяха големи, но с перфектната бадемова форма, цветът им бе по-тъмен от нощта,а устните й червени, също като кръвта й.
-К-какво ти се е случило? А-аз ще се обадя за помощ..трябва ти помощ..-Темин шепнеше,а всяка една жила в него трепереше. Кой би се усмелил да я нарани? Кой бе толкова жесток,че да я захвърли като непотребен боклук. Тя изглеждаше толкова невинна, толкова прекрасна.
Темин извади телефона си и видя,че има две пропуснати повиквания от Суджънг.

„Мамка му..забравих за нея..”
„Глупак,тя може да се оправи сама. А тази прелест тук се нуждае повече от теб..”
„Но Суджънг..тя ще ме чака..”
„Знаеш какво трябва да направиш,не ме карай да те ударя!”
„Не можеш да удариш собственото си аз.”


Темин запуши ушите си и изръмжа тихо,за да не я уплаши. Свали якето си  и я загърна с него.
-Ще се опитам да те изправя,чу ли? Кажи,ако те боли..
Момичето кимна и очите й проследиха всяко движение, което този непознат правеше,за да й помогне. Правилните черти на лицето му, големите плътни устни, топлите кафяви очи я накараха да се почувства в безопасност. Той не можеше да я нарани.
-Ще ми кажеш ли името си?
А гласът му й се стори като песен от небесата. Нежен, но мъжествен, топъл, но нисък. Име ли?  Какво беше това? Не можеше да си спомни. Име..име.. Онези  странни думи,с които хората се назовават. Име..Тя нямаше име.
-Заведи ме вкъщи, моля те. Ужасно много ме боли..
Сърцето на Темин отново заби упорито,сякаш бе готово да тупне на земята в краката й.
-Ще те откарам в болница.
-НЕ! Недей..не искам в тази болница.. не знам какво е това място. Моля те,моля те, не искам отново да ме боли. Моля те, моля те..Помогни ми..
Слабите й ръце се вкопчиха в тениската на Темин,а очите й се наляха със сълзи, които не успяха да потекат.

„Заведи ме в твоя дом.”

Темин пребледня.
-Т-ти..Как..Какво си ти?

„Моля те...послушай ме.”  

Клепачите й натежаха и тя се предаде на умората.



[/size]


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~




Hey dudes
От толкова много време не съм поствала нещо във форума,че чак съм забравила как става :д. Голям зор видях с оформянето на текста Както и да е. Беше ми мъчно,че е забравен и почти неактивен, затова реших пааак да ви досаждам
Относно фикшъна емм.. още съм биасната по Темин, к'во да се прави Историята ми се въртеше дълго време в тиквето /имам цели пет готови глави whoa~~ xD/ и да май е това ^^ В началото може да ви се стори скучно, но имайте търпение ^^
See ya next week ^_^

Щях да забравя: снимката е издирена в чичо гугъл ^^








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




2 Re: The color of your love on Пон Юли 08, 2013 8:29 am

smtown512

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
OMG ... az s1m nowa i ne s1m 4ela dr ti ficowe no tozi .... OMG unikalen e    dawai nexta ina4e nqma da moga spa !!!

http://kfic.alle.bg/

3 Re: The color of your love on Нед Юли 14, 2013 8:16 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★




2


Темин не можеше да позволи някой да го види с нея. Слуховете щяха да плъзнат като лоша зараза, за която няма лек. По навик започна да прехапва долната си устна и обмисляше най-правилното решение. 


„Моля те..Ако не побързаш, мисля,че ще умра. А  имам толкова недовършени дела тук..


-Т-ти си в главата ми! Как го правиш?! Или съм твърде шокиран и мозъкът ми е пощурял...
Момичето, което все още бе облегнало глава на рамото на Темин и изглеждаше заспала, проговори отново, без да движи устните си,отбеляза той.


„Не си луд, помогни ми и ще ти обясня всичко.”


Лицето й ставаше все по-прозрачно, а над тялото й сякаш се извисяваше малко кълбо мъждукаща светлинка. Сърцето на Темин ускори ритъм, а той пое дълбоко въздух, събра всички сили и я вдигна. Стараеше се якето му да закрива всичко, което не трябваше да вижда и пое към къщата си.
Никога десетте минути, за които обикновено изминава разстоянието, не са му се стрували толкова дълги и мъчителни. Не защото тя беше тежка, а защото беше изострил всички сетива. Струваше му се,че кофите за боклук имат уши и очи. Дори лекият повей го караше да настръхва. 
Момичето в ръцете му се разшава и Темин се закова на място.
-Какво има? Добре ли си?-прошепна той.


„Не се страхувай. Никой няма да ни забележи. Единствено бъди внимателен и не се блъскай в хората. Ще помислят,че наоколо витаят призраци..”


Смях. Сладък момичешки смях, изкънтя в главата на Темин след последните й думи. В крайна сметка се убеди,че всичко е сън и след няколко часа ще приключи. Изпусна въздуха в дробовете си през носа и с лека крачка продължи. Пътят започна да става неравен и стръмен. Трябваше да послуша приятелите си, когато му казаха да не купува старата,самотна къща, близо до гората, където всеки ден можеха да го нападнат мечки. Но Темин обичаше природата, обичаше зимите и тоновете сняг, който покриваше всеки сантиметър наоколо. Обичаше тишината,която само снегът можеше да направи толкова красива, след изморителен ден пред камерите и почитателите си. Самотата му даваше вътрешен мир и не искаше този мир да бъде нарушаван от шума на града. 


„Вече няма да си сам.”
„Не бъди тъп. Знаеш,че сънувам.”


Темин си представяше ясно как вътрешното му Аз върти очи и цъка с език. И може би единственото му логично обяснение бе,че полудява. На лицето му се лепна огромна глупава усмивка и една капчица пот се стече по челото му. 
Не предполагаше,че майските вечери са толкова топли-дори в съня му.
Няколко услия по-късно и двамата се намираха пред големите метални врати. Въведе кода и една трета от товара, който носеше сякаш се изпари.




Ръцете, раменте и гърбът му бяха изтръпнали,а коленете му трепереха. Странно, защото когато сънуваш не би трябвало да изпитваш каквато и да е болка, нали? Освен това Темин се беше постарал да тренира, за да не изглежда като малко хубаво момиченце, за каквото всички го мислеха. С крак бутна вратата на стаята си, която бе открехната и внимателно постави момичето на леглото си, като този път извади пухкаво одеяло,за да я завие плътно до брадичката.


„Толкова е красива. Какво ли й се е случило? Защо беше сама? Дали има роднини...”
„ЯЯ! По-кротко с въпросите! Заболя ме сивото вещество от теб. И все пак приемаш,че случващото се е истина,а?”
Не! Разбира се,че не! Ако ще я сънувам по-добре да знам повече за нея, нали?”


Темин се взираше в нея с безизразно лице, когато телефонът му извибрира. Беше забравил за Суджънг.
Но щом усеща телефона си, щом си спомня за Суджънг и проблема с колата й, въображението му не си е правило шеги. И на леглото му имаше непознато момиче. Красиво, непознатно, странно момиче, което може би умираше, а той не правеше нищо полезно,за да я спаси. 
Бученето в ушите му ставаще непоносимо и той внимателно седна на пода,за да не загуби равновесие. Извади мобилния си, но той отдавна бе спрял да звъни. Палецът му трепереше, когато натискаше номера на Суджънг.
Сигналът даваше свободно. 
-Oppa!~ Къде си?Защо не дойде? Чаках те два часа и накрая се обадих на пътна помощ.. Ако не искаше да ми помагаш защо ме излъга,че идваш?
Темин ясно си представяше намръщеното й лице и пръст, който си играе нервно с кичур коса. 
Да, той забелязваше и запомняше дори най-малките жестове и навици, които имаше. 
-Soojung-ah, не си права.. Изникна проблем, който не можех да избегна. Съжалявам, не исках да те оставям сама. Т-ти си добре, нали? 
От другата страна на линията се чу тих кикот.
-Oppa,-рече отсечено тя-не знаех,че се тревожиш за мен толкова много. Но недей, аз съм добре, не се появиха обикновените странни типове, които си предлагат помощта, нито такива, които да ми се вричат във вечна любов..Знаеш как е, ти самият получаваш дузини писма от фенки. Отново ли си сам?
Отново? Значи Суджънг все пак обръщаше внимание на бръщолевенията му. Той бе споменал само веднъж,че голямата къща е твърде голяма за него, но му харесваше. 
Темин зарови лице в коленете си и започна да разтрива слепоочието си. 
-Д-да, сам съм, но за-
-Недей да излизаш никъде. Идвам при теб след час. Виктория не ме пуска да излизам сама, но аз ще избягам. Unnie, понякога забравя, че няколко месеца ме делят от това напълно да се превърна в аджума. Стига съм приказвала, не заспивай, защото мисля да ти правя компания дъъълго време. 
Намигване. Темин си представи намигване и остави телефона си на нощното шкафче.
Сърцето му щеше да се пръсне, когато погледът му се срещна с този на момичето. Очите й бяха влажни, но не от сълзи. Темин предположи,че може би има температура. 
Какво щеше да прави с нея?! Суджънг сигурно вече беше на  път. Не можеше да завари непознато голо момиче в леглото му. 
Първо щеше да измери температурата й, после някак си щеше да се оправи.
-Съжалявам, Taemin-ssi, не исках да ти причинявам проблеми.
Гласът й бе толкова тих,че Темин едва  го долавяше. Но беше красив.  Не беше дразнещо лигав, нито твърде дълбок. 


„Какво ми става?!”


Въпреки че не бе признал какво изпитва към Суджънг бе гузен,че намира една непозната за красива. Ами ако е душевно болна? Ако се преструва и още щом прекрачи прага на стаята си, тя ще почне да тършува и да вземе най-скъпите му вещи?
По розовите й устни, (аления им цвят бе избледнял), се прокрадна тънка усмивка.
-Не съм крадла. Казах ти,че ще ти разкажа всичко, нали? Аз винаги изпълнявам обещанията си. Но първо ми помогни да се изкъпя.
Темин не се възпротиви. Сякаш думите й бяха конци, а той бе куклата, която движеха. 
Напълни ваната с гореща вода и много пяна, после се върна в стаята си. 
-Всичко е готово, аз ще те оставя..-измърмори той и се почеса нервно по тила.  Момичето се опита да се изправи, краката й докоснаха дървения под, но още първата крачка беше провал. Тя се свлече като ранено животно. Темин сввткавично изтича при нея и я положи в скута си.  Сякаш невидим юмрук удари стомаха му, когато усети нещо мокро по дланите си. Не беше нужно да проверява, знаеше,че е кръв. 
-Не си добре.. какво да правя с теб..Не искам да умираш..
Не знаеше защо, но очите му пареха и той бързо ги покри с опакото на дланта си, която бе окървавена. 
-Не се тревожи, водата ще излекува всичките ми рани..Нуждая се от малко помощ, тялото ми не ме слуша..
Момичето навлажни пресъхналите си устни и протегна дългите си изящни пръсти към лицето му, където докосна с палеца си, дясната му буза.
-Някаква сила ме доведе при теб, но обещавам,че скоро ще разбера защо..
Темин сключи вежди и я вдигна. Голотата й вече не го притесняваше. Страхуваше,че не слуша своя разум, а нейните молби.


Внимателно потопи първо стъпалата й,за да провери дали всичко е наред.  Тя не се възпротиви и Темин я потопи цялата. Махна прекалено дългата й коса от раменете ,и първото, с което се сблъска бяха две големи прорезни рани на гърба й, обърнати една към друга. Ръцете му описаха права линия върху тях, като внимаваше да не я нарани. Контрастът на аленочервеното със снежнобялата й кожа го плашеше още повече. 
Темин стисна силно очи и започна с нежни кръгови движения да мие мястото около раните. 
Момичето не трепереше, нито издаваше звук. Беше притиснала коленте си толкова плътно до тялото, сякаш се криеше от някого. Ноктите й бяха впити в тях, а очите й се радваха на балончетата. Пяната беше пухкава като облаците, но ухаеше много по-приятно. Тя извърна глава към Темин и плахо погледна в очите му-те бързо се превърнаха в любимите й, които някога е виждала. 
-Благодаря ти..
Две големи сълзи се търкулнаха по бузите й и се превърнаха в кристали. 
Малки прозрачни кристали паднаха във водата. 
-Т-това истински..истинско ли беше?
Момичето кимна. 
-А тези рани? К-кой ти го причини? Възможно ли е някой да бъде толкова жесток?-Темин усещаше как и неговите очи се пълнят със сълзи, но от гняв.
-Ще ти разкажа друг път. Сега ще те помоля да пееш. Гласът ти е най-красивият, който някога съм чувала. Моля те..моля те..-думите й бяха приглушени и бавно, много бавно момичето облегна глава на рамото му, а мократа й длан притисна мястото на гърдите му, където биеше сърцето. 
Теми отново се превърна в куклата на конци. Сякаш тя контролираше действията му и той бе готов да направи всичко за нея.





 








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




4 Re: The color of your love on Вто Юли 16, 2013 11:22 am

smtown512

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
OOOOO......     kolko sa sladki ... ko hodi pri taq s kolata da si ostane pri tazi w banqta ... dawai nexta!!!

http://kfic.alle.bg/

5 Re: The color of your love on Съб Юли 20, 2013 11:59 am

laVikk996

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
THE COMEBACK OF LIL_SUN is now available!  
ОМГ...най-накрая се завърна със следващия си шедьовър...ще следя зорко, както винаги, ъпдейтите и ще пускам някой друг коментар

6 Re: The color of your love on Пет Юли 26, 2013 8:56 am

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
много ми хареса как почваа, ще го следя за напред! ии аз мисля, че трябва да си остане при това момиче в банята хихихи   много са сладкии..

7 Re: The color of your love on Съб Юли 27, 2013 6:23 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★


3

I’m looking for the lady that was walking by
When she was diamond in a rough tell me all about
And then I really want something I can’t deny
Well, let me do a thing
and I’m not going to put my game up on it
You’re an angel from the sky

Aye I’m feeling your style
You’re one of a kind girl
And you, just the way you are
a picture perfect
And lady, you’ve got what I want
There’s nothing more than I would need
So take my hands, come with me baby.


Притворени очи, едва доловоима усмивка през думите, потрепващи вежди, нежно вдишване-това бе стилът на Темин,а ангелът не можеше да си представи някой по-перфектен от него. Ръцете му все още бяха на раменете й и тя не възразяваше, когато сърцето й забърза ритъма си. Никога не й се бе случвало. Горе на небето емоциите бяха забранени, сълзите бяха забранени. Бог не й разрешаваше нищо и понягока се съмняваше,че се отнася така само с нея.
Но тя бързо забрави за Бог и за всички там. Бе права-Темин е певец с глас, който те омагьосва още с първата изпята нота.
Думите подсказваха,че има човек,момиче, помисли си ангелът, на когото е посветена тази песен. 


Той отвори очите си, но не я поглеждаше. Все още пееше тихо, взирайки се в плочките, веждите му продължаваха да потрепват, устните му се извиваха толкова красиво. Ангелът безсрамно застопори двете си кафяви свери на тях и сякаш се намираше в транс.

Темин спря да движи всеки мускул на лицето си, а клепачите му не се затваряха дори за миг. 


„Има дълги мигли и тъжни очи. Нещо не е наред с него..”


Ръцете му бяха станали ледено студени, но тя не искаше да прекъсва контакта им с кожата си. Тези ръце я караха да се чувства спокойна и защитена.
Мълчанието между тях ставаше тягостно. Думите на искаха да бъдат изречени, нито чути. В гърдите й на двамата зееше огромна дупка и с всяка секунда тя ставаше по-дълбока. 


Темин най-накрая премести топлите си очи към лицето й. Към красивото й лице, което преливаше от неизказани емоции, които Темин не можеше да определи какви бяха. Радост, благодарност, може би. Беше любопитен да попита, но бързо пропъди тази мисъл от главата си, когато звънецът го извести за госта му.


Soojung!


Нима час бе минал толкова бързо или просто искаше да прекара повече време с момичето във ваната?
Темин се изправи, като ухапан от отровна змия и строго погледна към непозната.
-Не издавай нито звук,чу ли? Стъпвай на пръсти,ако трябва, но , моля те, не позволявай да разбере,че има някой в къщата. Arasso?
-Ще бъда тиха като облаците по небето..-отвърна тя и се обърна с гръб. Белезите бяха станали по-червени от преди. Темин бе сигурен,че я боли. Сякаш невидимо въже бе здраво завързано около сърцето му, но осъзна,че трябва да я остави, когато звънецът бе натиснат продължително. 


На излизане от банята той се спря за секунда и въздъхна. Щеше да съжалява за решението си, знаеше го.

Темин се препъна няколко пъти в разпиляните дрехи и възглавници. Сърцето му отново се разбунтува, но този път от щастие. Широка усмивка превръщаше очите му в полулунички, които блестяха.
Погледна през прозореца и помаха. Суджънг се огледа объркано и когато видя светлината от горе също помага с двайсет и четири каратова усмивка.
Темин натисна копчето, което отваряше големите метални врати и зачака. Това бяха най-дългите две минути.
-Трябва да се успокоя. Не е като да не сме говорили друг път. Ние сме само приятели, добри приятели. Тя е само приятелка..

„..в която съм влюбен от година..”


Секси бе първата дума, която продиктува мозъкът на Темин. Дълга конска опашка от катранено черна коса, лек грим ,който подчертаваше очите й и розов гланц на устните й, сладък парфюм, на който Темин би се наслаждавал с часове, обикновена тениска и дънки. Суджънг винаги изглеждаше перфектно дори и да не се опитва. Може би затова той я обичаше толкова или бе характера й, често наричан студен. Но той знаеше,че тя не е такава. Той самият се държеше студено, но не защото бе такъв,защото ситуацията го изискваше. Не всичко трябваше да се показва-това бе най-важното нещо, на което се бе научил през петте си години като соло певец.
-Oppa, не стой като пън, ела, прегърни ме~~!
Суджънг разпери ръцете си в очакване.

„Да вървя по дяволите, ако не го направя!”

Темин се усмихна още по-широко, ако това бе възможно, и обви дългите си ръце около талията й. Вдиша ароматът й и се кълнеше,че надушваше цвят на вишна. Една от обиците й го одраска по бузата. Май бе твърде близо до нея.
-Пак ли си сам?-попита тя и обу пантофките с панда, които Джонгхюн му бе подарил миналата Коледа-Защо просто не се преместиш в града? Самотният живот не те ли потиска?
Суджънг скръсти ръце в очакване на отговор. Какво щеше да й каже Темин? Самият той не знаеше. Очите му блуждаеха в почти празното пространство,сякаш търсеше думите някъде изписани по стените.
-Извинявай, не исках да те обидия..-прошепна тя и се опита да повдигне настроението му като леко го удари по рамото. Сърцето на Темин щеше да изпадне в стомаха му от вълнение.
-Ау, да не тренираш? Май си направила мускули тук-там.
Темин се усмихваше докато се закачаше с нея и я боцкаше по корема.
-Oppa~ гъделичкаш ме!
Суджънг се изсмя и го блъсна по гърдите.
Темин се почувства неловко и прехапа нервно долната си устна.
-Mihane~
-Умирам от глад. Нямаш против,ако си потърся нещо,нали?
Той сведе поглед и се засмя. Тя щеше да го направи, дори и да беше казал не.

Лъжиците им шумно се удряха в порцелановите купички, чуваха се сърбащи и какви ли не други звуци.  Темин не бе осъзнал,че е гладен.Лютото кимчи пареше на езика му и гъделичкаше непцето му. Явно пренасянето на човек е по-изморително от колкото си бе мислил.

„Човек, по-точно момиче. Дали е по-добре? Сигурно е заспала. Трябва да й купя нещо за раните.. Ще й останат белези. Но сълзите й.. превърнаха се в кристали..Може би ще се излекува сама. Не трябва да забравям да питам за името й !
Aish,  Полудявам!”


Бавно остави приборите на масата и ги бутна по-далеч.
Темин подскочи на мястото си, когато Соджунг щракна пръстите си пред лицето му.
-Oppa, добре ли си?
-Мисля,че да..Само малко изморен, но един сън ще оправи всичко.
-Искаш ли да ти помогна? –Суджънг повдигна вежди.
-Как?
-Затвори очи.
-Защо?-Темин изпусна тиха въздишка.
-Защото така! Искаш ли помощ? Ако не, ще си тръгна още сега..-Суджънг се изправи, грабна чантата си и бързите й стъпки отекваха дразнещо в ушите на Темин. Докато я проследяваше с поглед,знеше,че тя е напълно сериозна. И своенравна.
-Чакай!-извика той и се затича към нея, хващайки лакътя й.-Не си тръгвай. Помогни ми.
Суджънг нацупи устни и бавно се извърна към Темин.
-Надявам се,че издържаш на пиене.

Коженото канапе потъваше под натиска на Темин и Суджънг, чиито ръце се плъзгаха по гърба на другия. Никакви тревоги не преминаваха през главите им, устните им жадно се впиваха,безчувствени заради алкохола, действитя им бяха некординирани и хаотични.
Темин знаеше,че не бива да прави това, но отново някой друг дърпаше конците му-спиртът и хмелът в кръвта му.  Двете съставки се просмукваха във вените и капилярите му, за да му заповядат да не мисли.
А какво по-лесно от това?
Суджънг свали тениската му и прокара внимателно дланта си по гърдите му.
-Oppa, не знаех,че ..
Темин постави дланта си върху нейната и я приближи до устните си, целувайки всеки един пръст последователно, наблюдавайки със замъглени, пиянски очи, реакцията й. Устните й бяха полуотворени, а от конската й опашка не бе останала следа. Един лилав кичур се спускаше по лицето й и тя го издуха.
Темин се повдигна с лактите си, коремните му мускули се напрегнаха,за да покажат прикрити плочки. Суджънг го бутна отново в легнало положение с другата ръка и се приближи към врата му,а устните й се срещнаха с горещата кожа. Постара се да остави видима следа от зъбите си.
Темин изсъска и откопча сутиена й. Усещаше устните й по лицето си, които се усмихваха.
-Oppa, знаеш,че не трябва да правим това, нали?
Всяко едно косъмче по тялото на Темин настръхна.
-Знам..-едва изрече той през целувките им,-но не ме интересува..
-Мен също..Ще се престорим,че не се е случило.-Сусе засмя и за момент освободи Темин от ласките си.
Някой ги наблюдаваше. И този някой имаше дълга катраненочерна коса и красиво лице. Очите й бяха големи и блестящи. Носеше широки дрехи, които Суджънг позна,че бяха на Темин.
-Oppa, коя е тази?!-писъкът й стъписа Темин, който светкавично се обърна. Момичето ахна и бързо изтича отново в стаята му.
-Никоя..-прошепна тихо той и с раздразнение наблюдаваше как Соджунг се облича. Същото направи и той.
-Oppa, трябваше да ме уведомиш за гаджето си! За каква ме имаш?! Уличница, с която можеш да убиеш малко време, защото малкото сладко момиченце е  твърде невинно за теб!
Лицето й се изкривяваше в грозни гримаси.
-Не  е така, Суджънг! Грижа ме е за теб!
Темин крещеше след нея и щом я настигна грубо я извърна към себе си.
-Нека заличим това недоразумение. Тази вечер никога не съм те посещавала, не сме пили, нито сме били на крачка от...-Су стисна очи и изръмжа ядосано-Но не си мисли,че ще забравя унижението, Темин.
Тя изрече цялото му име, без обичайното обръщение и сладкия глас. Вратата се затръшна под носа му. Темин удари главата си няколко пъти в твърдото дърво и се обвиняваше за глупостта си.
Може би никога нямаше да му проговори.


 


 


 

















Песента, която ме вдъхнови  










~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




8 Re: The color of your love on Съб Юли 27, 2013 9:50 pm

Анонимка7

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
еее стига де, спря на интересното.  .. :Д искам искам да знам какво ще станеееее , чакам следващата главааа  

9 Re: The color of your love on Съб Авг 17, 2013 2:30 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
 


4
Ангелът  вдишваше и поглъщаше жадно гнева на Темин. Беше чувала за тези човешки емоции, но никога през живота си, като дете на Бог, не бе разбрала какво означават. 
Можеше да ги сравни с полъха на топлия вятър горе на небето, с мекотата на белите облаци, но едновременно и със студа на онези сивите буреносни, чийто тътен тя слушаше в захлас, когато всички други ангели я оставяха сама. 
Бързите стъпки на Темин ехтяха страшно отвън, а ангелът не преставаше да се усмихва.  Вратата се отвори, но тя затовори очи, вдиша от хладния въздух, който той донесе със себе си, и  каза:
-Гневът е силна емоция. Наистина разрушителна и силна.. Как-
Думите й заседнаха в гърлото и тя бе грубо вдигната на крака. Темин дишаше бавно и равномерно, но ръката му се впиваше в плътта й.
Болка. Тя мразеше болката. 
Очите й се отвориха широко, но тези на Темин бяха като светкавиците, които Бог пращаше  на Земята. Ледени тръпки полазиха по  гърба й и караха кожата й да настръхне. 
-Нарочно го направи, нали?!
Ангелът потрепери. Гневът се всмукваше все по-надълбоко в нея, като внезапна глътка ледено студен въздух.  Но мирисът на озон липсваше.
Темин не можеше да я нарани, нали? Той бе обещал,че ще я защити. Тя му имаше доверие, Бог винаги й бе казвал,че хората не могат да нараняват, освен ако не са предизвикани. 
Момичето не разбираше какво нередно бе направило. 
-Н-не знам за какво говориш?
-НЕ МЕ ЛЪЖИ! Помолих те да не идваш и ти точно това направи! Аз..аз..
Темин поклати хаотично глава и стисна по-силно нежната кожа под пръстите си. Ангелът издаде тих стон, а Темин искаше точно това. Да я нарани, да я накаже, да я научи. Искаше да заплаче от яд и да крещи. Единственото, което го спираше да продължи, бе усмивката на Суджънг и красивите й очи, в които той се бе влюбил веднага. 
А тук пред него стоеше някаква непозната, чиито розови устни преобръщаха представата му за красота. Коя беше тя, та си позволяваше да си играе така с него? 
-Пусни ме, моля те.. Т-ти обеща.. обеща ми Темин..Обеща,че ще ми помогнеш. Плашиш ме. Плашиш ме повече от гръмотевичните бури.. 
Темин я блъсна от себе си с повече сила от необходимата и ангелът се строполи на пухения килим. Избягваше очите й, защото знаеше,че там вече има сълзи. 
-Не мога да ти помогна. Не те познавам-избълва Темин, с равен тон. –Ще те помоля да напуснеш утре сутрин. Ако си още тук, ще се обадя в полицията. 
-НЕ! Моля те! Не го прави..-момичето се протегна и го хвана за глезена. Нямаше сили да се изправи.-И-искам да ти направя услуга. Тя ще ти подскаже коя съм. 
Темин изсумтя и пъхна ръце в джобовете на дънките си. 
-Трябва да си много убедителна,защото само чудо може да промени мнението ми.
Чувайки това със собствения си глас, Темин потръпна. Гърдите му се нуждаеха от повече кислород, а сърцето му от успокоително. 
Не беше ли твърде суров с нея? Той бързо прогони съмненията и проследи всяко едно бавно движенийце на момичето-прозрачните й длани, които повдигнаха тежестта й, нервния жест, с който сложи косите си зад ушите, плахите и неуверени крачки. 
Пълната противоположност на Суджънг. Силната и уверена Суджънг. 
Момичето пред него изглеждаше невинно и наивно. Края на устните му се изви, защото знаеше,че тя ще повярва,ако я излъже,че съществуват еднорози и смърфове. 
Самоувереността му бързо се изпари. Спомни си за кристалните сълзи. Малки стъклени капчици, които се отронваха от очите й. 
Тя стоеше толкова близо до него, че дъхът й се удряше в брадичката му. Миглите й запърхака плахо и тя повдигна клепачите си, за да срещне бадемовите му очи с цвят на тъмен шоколад. 
-Ще се почувстваш по-добре. Обещавам. 
Сърцето на Темин се преобърна,заради розовите й, напукани устни , които приличаха на череша, правилния овал на лицето й и руменината по бузите й, когато пръстите й намираха своя път към косата му. 
-К-какво правиш? Спри..-той се отдръпна от нея като изплашено животно, но тя погали с палец слепоочитето му и Темин изведнъж усети празнота. Гневът, страхът, раздвоението му ги нямаше.Той бе перо, носено от летен бриз, свободно да полети към небето. Той бе като пяната на вълните, които се разбиваха в морския бряг. Той бе мелодията от струните на китара, щом  пръстите й се плъзнаха по цялото му лице-носа, скулите му, които бяха прикрити от детските му бузи,и най-накрая спряха на милиметри от долната му устна. 
Той бе музика от Рая, когато устните му се разтвориха и почувстваха студената кожа. Искаше да лети и да лети, погълнат от вечността, копнеше да чувства тези пръсти по устните си безспирно. 
Не намираше глас, за да попита какво се бе случило. Не намираше и сили да я прегърне. Убеден бе,че ако я доближи максимално до себе си, ще полети още по-високо. 
Дори отвъд небето. 
Светлината бе заслепяваща. Облаците бяха толкова близо до него. Той протегна ръка..само още малко, само едно ненужно повяване от вятъра и той щеше да ги докосне...
И Темин бе отново Темин, а не перо. И той се намираше отново в стаята си, и светлината я нямаше.
Нямаше го и допирът й. 
-Хей..хей защо?-той шепнеше,защото се страхуваше,че сънят му ще се разтопи като малка снежинка върху топла длан.
Той отвори очи и пред него стоеше най-красивото създание. 
-Е, минах ли изпитанието?-момичето се усмихна, но умората лъхаше от нея с големи, тежки звуци, които Темин не можеше да определи. 
Или бе съзнанието му?
Устните й бяха мъртвешко сиви, както й цялото й лице. 
-Не разбирам..-измърмори Темин и тялото му го предаде. 


Той лежеше на твърдия под, взирайки се празно в белия таван. Тя също беше до него. Опакото на дланите им се докосваше, но никой не смееше да помръдне. 
-Ангел ли си?
-Да.
-Защо мога да те видя?
-Не мога да ти кажа.
-Защо нямаш крила? 
-Защото ги изгубих.
-Белезите на гърба ти ..те..-Темин не намираше правилните думи и изчака тя да му се довери и да му признае.
-Те са моето наказание от Бог. 
-Но ти все още притежаваш някакви сили, нали?А сълзите ти? Защо се превръщат в кристали?-Темин се подпря на лактите си, но все още не преместваше очите си към нея. Страхуваше,че ще изчезне, както облаците. Потърка с палец гривната си и отпусна тежкия въздух в белите дробове. 
Ангелът се засмя.
Ах, този сладък кикот го отнасяше отново при бялата светлина високо, високо в небето. 
-Не мога да ти кажа-отвърна след дълга пауза и хвана брадичката на Темин,за да го накара да вплетат очи. 
Тя наистина харесваше очите му. Но сега те излъчваха недоверие. Ангелът го позна,заради туптящото си сърце. 
-Тогава аз не мога да ти имам доверие.
Темин се бореше отново със себе си. Не знаеше кое е истинско и на кое да вярва. На инстикта си за самосъхранение, който му крещеше да я пропъди или на шепота на сърцето си, който искаше тя да остане. 
На мозъка не можеше да разчита.Отдавна бе напълно изключен от централното захранване.
Ангелът не мигаше. Темин също реши да опита. 
Отражението му в черните й очи беше изкривено и безцветно. Не можеше да не си представи същото това отражение в нечии други очи. 
Дали щеше да изглежда по същия начин? Щяха ли другите очи да са по-топли от тези на ангела?
Мускулчетата преместиха неговите с милиметър и половина нагоре, където бяха миглите й-дълги и извити в перфектни полудъги. Другите мигли никога не бяха такива. Трябваше им обилно количество спирала, за да са перфектни. Устните на Темин бавно се извиха в усмивка. Предвкусваше заминаването на онази обсеваща любов. 
Но не искаше толкова бързо да се пуска от нея. 
Суджънг. Суджънг. Звучеше по-добре на ум, защото можеше да го повтаря и нямаше да го заболи езика. 
-Забранено ни е да лъжем.-прошепна момичето- Ако изречем лъжа, изпитваме болка, толкова силна,че ни кара да заплачем, а сълзите ни се превръщат в кръв. 
Главата на Темин отново се замая и той се строполи с глухо „туп” на  дървения под. 
Но  едва ли забеляза колко студен бе. 
Англеът мигаше на працали и сетне се засмя. Тези хора бяха много странни. Припадаха постоянно. 




Тъмната част на клепачите му отказваше да се отлепи. Надушваше неприятния мирис от тялото си и сбърчи нос. Беше по шорти и потник. 
Изчака мозъкът напълно да се излюпи от пъшкула на съня и изръмжа тихо и недоволно. 
Поне се намираше в пухкавото легло, което се надяваше да е неговото. 
Не, не Темин беше добро момче. В сърцето му винаги е имало само една..
Той изрита одеялото, затърси със стъпало чехлите си и тромаво се понесе към кухнята с огромното желание да излапа обилна закуска. 
Докато разрошваше косата на тила си чу странни звуци. 


„КРАДЦИ! В ДОМА МИ ИМА КРАДЦИ! О БОЖЕ ГОСПОДИ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА УМРА!”


С крачки на изплашена антилопа, той  бавно се приближаваше към вагабонтина, който бе посмял да краде от него. Хладилникът бе отворен, а човекът скрит зад вратичката си мърмореше.  Темин напрегна слуховия си апарат, а това, което чу, го накара да изгрухти. От смях. Добре за него,че натрапникът бе погълнат от.. 
-Колко ли мога да изям? Студено е като снега и е бяло като него, но е НЕОПИСУЕМО сладко. Къде си бил фрез целия ми живов? 
Темин продължи да дебне и да пристъпя на пръсти. Успокои се,че бе женски глас.  Надникна предпазливо и видя дребно момиче със скръстени крака,а в скута й любимия му ванилов сладолед. 
Как смееше да му яде сладоледа?
-Хей! Пусни лъжиацата!–извика той и сбърчи вежди. Надяваше се,че изглежда страшен.
Момичето се изплаши и кутията  падна настрани. Лицето й бе изцапано с бяло, а бузите й бяха издути, няколко кичури коса бяха сплъстени и нацапани. 
Но щом обърна внимание на страха изписан на лицето й, Темин се отказа от идеята да се предпази с черпака на близо. 
И тогава се плясна по челото. Силно. Без да маха дланта си от вече зачервяващото се място, измърмори:
-Не излапвай цялата кутия. Ще се разболееш от захарна болест, зъбите ти ще почернеят и ще изпаднат и ще погрознееш,заради бръчките, които ще се появят по хубавото ти лице!


„Комплимент ли й направих?! Тъп, тъп Темин!
„Пич, признай си,че тя е едно дооооооста сладко парче торта!”
„Не ти отново! От раздвоение ли страдам? Кажи ми,че не съм шизофреник.”
„Не знам, пич. Не съм аз този, когото разговаря на ум с по-лошото си Аз..”








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




10 Re: The color of your love on Съб Авг 17, 2013 4:08 pm

Shelly

avatar
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★
Омо! Amazed Това е супер. Прочетох го на един дъх. Още една любовна история. Та-ра-ра-таааам!  Надявам се да го продължиш, защото ще умра, ако не разбера какво ще стане. Next! 

11 Re: The color of your love on Съб Авг 17, 2013 5:41 pm

liilinka

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Ааааа най-сетне да видя продължението на този фикккк ^^^^^^^^^^^^^^ НЕВЕРОЯТЕН ЕЕЕ!!!!!!!

12 Re: The color of your love on Нед Авг 25, 2013 7:41 pm

smtown512

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
ОООО...толкова е сладкоооо ... искам некст!!!

http://kfic.alle.bg/

13 Re: The color of your love on Пет Авг 30, 2013 1:27 pm

madefordream

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Ооо... Страхотен е! Имаш огромен талант да пишеш. Давай следващата част, очаквам я с нетърпение  

14 Re: The color of your love on Нед Авг 24, 2014 8:11 am

SHINee_JongKey

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Мислиш ли да го продължаваш? Дано отговорът ти да е „да”, защото много ми харесва и искам некст! :p

15 Re: The color of your love on Нед Ное 16, 2014 8:24 pm

lil_sun

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
уау хора благодаря ви много, но не мисля да го продължавам .. вече ..да речем не се занимавам с това  

Радвам се,че сте отделили време да го прочетете  и отново благодаря :)








~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



“Do not remain at what you are right now, stand out and present yourself.”
Lee Taemin




Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите