Сбъдната мечта

First topic message reminder :

1 глава Възможностите



Една късна вечер едно момиче седеше само в стаята си и се сърфираше из нета.Докато се ровичкаше попадна на една песен Ring Ding Dong,групата се казваше SHINee.След като я чу на нея много й хареса и я прати по нета на своята добра приятелка,за да сподели каква яка песничка е намерила.След като я изпрати момичето-Джеси,започна да се прозява и си легна на леглото.На следващия ден приятелкта й изпраща рано сутринта смс, в който пише че е много й харесала песничката.Джеси беше около 18г. Не много момиче,светло кестенява коса.Тя много обичаше да танцува,но не някои определен стил,не защото не и допадаха,но искаше да има свои собствен стил.След като се събуди седна на PC-то и започна да се рови и да намери повече информация за групата,която я хареса.След около 12ч.яко търсене,гледане на страници,тя изчети толкова много информация.Постепенно тя и нейната приятелка се превърнаха в фенки на SHINee.Теглиха техни песни,следяха за всичко какво се случва около тях.След половин година,Джеси намери някаккъв конкурс в Корея(откъде беше и SHINee),на който може да им прати видео материал,на който си е показала танцувалните си способности.Тя започна да танцува,но все нещо и липсваше.Джеси започна да взема уроци,след няколко урока тя се почувства готова да изпълня своя танц и да го прати в Корея.Всяка вечер когато техните заспят,тя излизаша и отиваше в парка.Пускаше музика и започваше да танцува.След като го приготви материала,го прати и щеше да е там след 30дни.През тези дни тяя ходеше на църква и се молеше да я приемат.Минаха почти 2 месеца откакто беше пратила своя видео материал.През тея 2 месеца тя тренираше много усилено.Беше делничен ден,Джеси беше станала рано.Отиди до кухнята да си направи кафе и чу как пощольона пъха писмата в кутията.Отиди до пощ.кутия и ги взема.Започна да ги преглежда,сметка за ток,писмо за майка й,пак сметка докато не видя един огромен плик, на който пишеше нейното име.Тя видя името на подателя и за малко да не изтърве чашата с кафето.На плика пишеше SMtowm Entertainment,Южна Корея.Отвори го и преди да прочете какво пишеше тя започна да се моли.След няколко пъти „моля те господи,да съм приета”,тя погледна писмото и разбра че е приета.Така силно изкрещя,че родителите й се събидха.Те отидоха при нея,за да видят защо така вика.Тя им каза новината,но те не я приеха така както тя искаше.В писмото пишеше,че трябва да си подготви определени документи и след като е готова с тях да замине.Като свърши с документите,които не бяха не толкова трудни за изпълнение,тя отиди до някоя тур. Агенция са самолетен билет.Полета й беше за вдругиден.Нейните родители поканиха роднини и приятели, в чест на заминаването й.Дните минаха толкова бързо,че оставаше само 2ч. до полета й.Тя се качи в колата на баща си и потеглиха към летището.В един момент тя се сети за своята приятелка и се проклиняше,че беше забравила да и съобщи.Но за жалост тя не можеше да и се обади,тъй като беше 4ч. през ноща.Помисли за секунда и си обеща,че някой ден ще я покани в Корея.Родители й я изпратиха и се качи в самолета.Щеше да лети за първи път.След няколко дълги часа тя най накрая пристигна в Корея.На летището я посрещна човек,който я попита на английски дали тя е Джеси.Тя кимна с глава и се насочиха към паркинга.През това групата SHINee разбраха,че ще имат нова танцьор.Това което ги притесняваше,че тя не е корейка.И трудно ще се спряват с езика.
- Защо трябва да е чужденец-мръщеше Jonghyun.
- Ами незнам и аз не съм доволен,но мениджъра така е решил.-каза Onew.

36 глава



Младока бавно тръгна към кухнятаи гледаше плахо напред.Той не обичаше да остава сам особено вечерта.Темин леко отвори вратата,която скръцна ужасно и той стисна очи.Влезе и седна на близкия стол.
“Явно е отишъл някъде без да ми каже” – помисли си той и взе вазата от мсата и я хвърли.Тя се счупи на хиляди парченца и той удари по масата.Минхо като чу шума,се стресна и веднага стана.Първо влезе в неговата стая,след като видя че е леко открехната.Младока не беше в леглото си и Фламинг Харисма се уплаши и какво ли не му мина през ма.Той отиди към кухнята и го видя,че седи на един стол.Минхоси отдъхна и тръгна към него.
- Я защо не спиш? – скара му се Фламинг Харисма,като застана в поза ядосана свекърва
Темин подскочи и го погледна тъжно.
- Ти.....си ту-у-у-к-к? – заекваше той и неможепе да повярва на очите си
- Да защо?Мислех че си заспали и затова си отидох в стаята – продължи да го гледа сериозно
Младото момче стана и му се хвърли на врата.Минхо се усмихна и го повдигна
- Аххх мислех че си излязъл и си ме оставил сам – почти щеше да се разплаче
- Ооо не скъпи!Няма да те оставя никога – отвърна му нежно като го погали по главата
Темин го целуна нежно по устните и се усмихна
- Ти...как стигна до тук?Как се чувстваш? – разтревожи се той
- Първо отидох до бюрото и не ми се зави свят,после до вратата и после до тук.Мился че сега съм подобре – отговори му той,докато го целуваше по лицето
Минхо се успокои и се усмихна.
В това време Джонгхюн беше заспал върху една пейка.След около15 минути пристигна Кий и го завари на земята.
- Джонгхюн събуди се! – крещеше му той и го буташе
Но той не се събуждаше,Кий реши да го сложи на пейката,да не стои на земята.С много усилия гопостави да седне.Диватаизвади от чантата си една мокра кърпичка и му забърса лицето.Блинг Блинг бавно отвори и отначало всичко му се виждаше замъглено.
- Джонгхюн добре ли си? – попита го притеснен Almighty Кий
Динно се обърна към него и леко се усмихна.
- Ти дойде... – каза той тихо
- Да дойдох.Трябва да те заведа на лекар – стросна се Умма Кий
Блинг Блин бавно дигна ръката си и погали нежно Кий по лицето.
- Кий....аз съжалявам за преди малко,че ти се развиках по телефона – каза тихо той и сведе глава
Дивата извъртя очи и му отговори
- Няма нищо,бях забравил че излизаш с Джун
- Не,не......не сме заедно вече.Аз.... – отвърна му Джонгхюн и се чудеше как да му докаже,че го обича
- Оу....съжалявам.Но не трябва дасе напиваш заради това – загрижен както винаги Дивата
- Кий....аз.....това не е причината.Причината поради която се напивам....заради теб-измърмори под носа си,като си мислеше че няма да го чуе
- Какво?Аз?хахаха... – отвърна му той,като започна да се смее гръмогласно
Джонгхюн хвана ръката му и я сложи върху гърдите си.
- Кий знам,че не ми вярваш,но ....мисля че не съм достоен да те обичам.Аз....те..нараних – гледаше го тъжно и едва сдържаше сълзите си
- Ти сериозно ли?Това ли мислиш? – попита го невярващо той
- Ще ме обичаш ли,след като ти изневерих толковапъти с Джун.Аз тръгнах с него само само да тинаправя напук –отвърна му през сълзи Динно и се изправи
- Какво искаш да кажеш с това?
Джонгхюн се обърна към него,пъхна ръцете си в джобовете си и наведе глава.
- Кий...аз те обичам,никога не съм спирал да те обичам – измърмори си го под носа си
Дивата го чу и се изправи.Изкара ръцете му от джобовете и ги сложи на кръста си.С едната си ръка повдигна брадичката му и нежно го целуна.Блинги си мислеше че това е сън и не му отвърна на цлеувката.Дивата отново го целуна,като този път беше с език.Динно премига няколко пъти и незнаеше какво става.Той леко отвори уста и отвращаше на целувките му.Джонгхюн затвори очи и се наслаждаваше на момента.Сърцето на Кий биеше толкова бързо,че още малко ще пробие гръдния му кош.Динно настръхна целия,с всяка изминала секунда краката му омекваха повече и повече.Той бавно се отдръпна и леко се усмихна.Не смееше да отвори очи,тъй като не искаше да свършва.Дивата го гледаше влюбено и нежного погали по лицето.Джонгхюн помисли че ще получи инфаркт.
- Скъпи.....- каза нежно Кий
- Мхм...да Кий – отвърна му тихо той и бавно си отвори очите
Не вярваше че това е истина.И за да сеувери,нежно го целуна по лицето.Кий отвърна страстно на целувката и обхвана с ръка врата му и се притисна към него.След няколко секунди Джонгхюн се отдръпна бавно и дишаше тежко.
- Истина е.. – каза си тихо той
- Какво? – попита го очудено Дивата
- Мислех,че сънувам...- отвърна му Блинги,като се усмихна
- Хайде да се прибираме и ще видиш,че не сънуваш – каза му нежно и му намигна
Джонгхюн се изчерви и хвана ръката му и тръгнаха да се прибират.
На следващата сутрин медицинската сестра би поредната инжекция в задните части на Джеси.След което тя стана набързо и се запъти към банята.Беше се надвесила над тоалетната чиния и повръщаше.Сестрата дойде при нея и я погледна тъжно
- Да ви донеса ли нещо? – попита я любезно и ясъжали
- Не благодаря – отвърна тихо тя и продължи да повръща
Медицинската сестра излезе от стаята и след няколко часа ще се върне с поредната инжекция.Джеси се изправи и отиди до мивката.За миг се погледна в огледалото и пусна водата.Тя си изми лицето и си изжабури устата.След което се върна обратно в леглото и пусна телевизора.Докато превърташе каналите,доктора влезе и погледна картона й.Написа нещонанегои го остави на мястото му.
- Как се чувстваш?Някакви болки? – попита я той и я гледаше
- Засега се чувствам добре.Не нямам – отвърна тя,като не откъсваше очи от телевизора
- Добре.Скоро сестрата щетидонесе нещо за хапване – каза мило доктора и излезе
Докато сменяше каналите се спря на един музикален.Съобщаваха че скоро SHINee ще излязат с нов албум.

Явно никой не ми харесва фика.Жалко ще трябва да трия всичко

Помислих че никой не го чете и затова.....
Но щом има фенове няма да готрия.Та аз съм фенка на тоя фик

Сори скоро ще напиша пордната глава.Чакамумното си братче да ми сканира фика.Ама азщего ръчкам

37 глава 2 част


Той искаше да разубеди Джеси да остане още малко.Разговора му с мениджъра не беше каквото очакваше.В добрия смисъл,той не му каза,че тя е бременна,тъй като незнаеше как ще се развият нещата след това.Малко преди да стигне болницата видя Темин отдалеч,бягайки към входа.Първата му мисъл,е че нещо се е случило с Джеси.Джон забърза отначало крачката,а в следващия момент бягаше.
В това време Темин бягаше по коридора с всички сили.Единственото за което мислеше или по скоро му се набиваше в главата как Минхо му казва за състоянието на Джеси.Той започна бавно да върви и дишаше тежко,пое си дълбоко въздух и отвори вратат.Джеси лежеше спокойно влеглото си и се упражняваже да пише на корейски
- Добър вечер – каза той тихо и леко се усмихна
В първия момент тя подскочи и го погледнауплашено
- Изплаши ме – каза тихо тя
- Извинявай – отвърна й той,докато сядаше на стола
Хвърли един поглед на листа и се засмя.Тя извъртя очи и леко го перна по рамото.
- Какво те води насам? – попита тя,като прибираше листите
- Исках да те видя как си.Защо,не може ли? – каза той сериозно и хвана ръката й
Джон в това време леко открехна вратата и чу че си разговорят,отдъхна си и затвори.
- Добре съм всичко е наред.Скоро ще ме изпишат – отговори му и леко се усмихна
Темин се ядоса,защото и тя го лужеше
- Лъжеш- каза й той остро
Джеси се шокира и по изражението му разбра,че той вече знае.Тя преглътна и незнеше какво да му каже.
- Защо?Защо не ми каза? – сълзите му се стичаха по лицето
- Ако ти бях казала,какво щеше да направиш?Да седиш до мен ли?Нищо не можеш да направиш?Ако разбере мениджъра,а? – започна да му се кара тя
- Но...... – започна той тихо,но тя бе толкова ядосана че не го остави да се доизкаже
- Какво,но?Не виждаш ли,че не можем да бъдем заедно.Ти си И Темин от SHINee,а аз съм никоя – крещеше му тя
Младока избърса сълзите си и знаеше,че тя има право,но искаше да знае.Мразеше когато го лъжат.Той хвана и другата й ръка и нежно я целуна
- Кой ти каза? – попита го тя,като се успокои
- Минхо,но той е знаел от преди 2 дена – ядоса се младока,катоси спомни че и той го излъгал
- Темин не му се сърди.И на него не му било лесно.Постави се на негово място – отвърна му нежно тя и го защити,тъй като го познаваше много добре
- В момента не мога да му простя – намръщи се Темин
Тя леко се надигна и го погали по ръката.Младока я погледна и от очите му се напълниха с толкова много любов и нежност,че и Джеси я почувства с цялото си сърце.Младока се наведе и я целуна нежно по челото.На вратата се почука и влезе мед.сестрата.
- Моля времето за посещения отдавна свърши.Пациентката трябва да си почива – каза ядосано тя,като гледаше Темин
Той се усмихна на джеси и каза че скоро пак ще намине.
В къщата на SHINee четиримата седнаха на масата и започнаха да се хранят.Всички освен ФЛаминг Харисма се хранеха,който с вилицата побутваше парченце месо.
- Минхо няма ли да ядеш? – попита го очуден Джонгхюн
- Не съм гладен – отвърна му той,като си подпря главата на едната си ръка, а с другата побутваше месото.Той остави вилицата,стана и тъкмо тръгваше към стаята си,когато Кий му хвана ръката
- Сядай!Докато не си изядеш всичко няма да ставаш! – заповяда Умма Кий
Джонгхюн и Иню започнаха да се кискат,а Дивата им хвърли яростен поглед.Те наведохаглави и продължиха да се хранят.Фламинг Харисма седна настола си и започна да се храни бавно.Лидера и Динно набързо си зиядоха всичко и отидоха по стаите си,преди Кий да се е ядосал за нещо друго.Дивата като приключи си остави чинията в мивката.Минхо тъкмо си мислеше,че се е отървал,когато Дивата седна до него и започна да разглежда някакво модно списание.Минхо извъртя очи и изпуфтя.Almighty Кий го погледна и се усмихна
- Можем да стоим цяла нощ.Пак ти повтарям,докато не си изядеш всичко няма да ставаш от масата – напомни му той и продължи да гледа списанието си.
Минхо “без да иска” изпусна вилицата на земята и се хвана за главата.
- Кий моля те!Остави ме намира! – ядоса му се Минхо
- Няма!Сега ще ти донеса друга – отвърна му той остро и тръшна списанието на масата.Докато отиваше дошкафа с приборите,Минхо се изправи и изхвърча от стаята.Дивата удари с юмрук по шкафа и тръгна след него.Фламинг Харисма отиди при Джонгхюн,като се надяваше да възпре женичката си.Той отвори вратата на стаята му и по най бързия начин отиди до него.
- - Джонгхюн хъонг,моля те спаси ме от Кий! – умоляваше го Минхо.
Динно започна да се смее,но в момента в който Кий влезе стана сериозен.Блинги отиди до него и го прегърна
- Скъпи остави го.Хайде! – шепнеше му нежно в ухото и го целуна по бузата
Дивата го избута и отиди при МИнхо
- Идвай!Веднага! – заповяда му Дивата
- Кий!Остави го!Защо го караш,като не иска – скара се Динно
Дивата го погледна злобно и Джонгхюн също му отвърна
- Джонгхюн не ме изнервай!Минхо.....веднага! – стросна се Кий
Минхо тръгна към кухнята с наведена глава,не искаше да се карат повече.
- Съжалвям хъонг – каза тихо на Динно
Дивата докато вървеше към кухнята се изплезе на Динно и му намигна.Фламинг Харисма седна и започна да се храни.Този път си изяде всичко,само и само Кий да го остави намира.След около 5-10 минути Темин влезе.Минхо подскочи,погледна го и тръгна да излиза
- Минхо върни се! – изкрещя Дивата
- Съжалявам Кий някой друг път – отвърна му Фламинг Харисма
Но Кий изтича напред и го хвана за ръката
- Такива да си ги нямаме.Защо не искаш да ядеш? – отвърна му като снижи тона
В това време Темин седна и започна да се храни.Минхо погледна тъжно към ТЕмин и на Кий му стана ясно защо.
- Аз...ще изляза.Ето телефона ми..Скоро ще се върна – каза му Фламинг Харисма и си подаде телефона
- Но защо?Къде отиваш?Минхо! – изненада се Кий и хвана ръката му
- Спокойно.Не се тревожи.Ако искаш проверявай в болници или в полицията – пошегува се той и излезе от стаята
Кий се обърна към младока и го погледна ядосано.
- Защо не го спря? – скръсти ръце и започна да тропаскрак
Темин повдигна рамене и продължи да яде.Кий не понясяше такива взаимноотношения.Той гледаше да намира някакъв баланс.Но това вече беше прекалено.Дръпна чинията му и го бутна силно.
- Я~!Хъонг какво правиш? – развика се Темин
- Отиди и госпри!Да не мислиш,че на него му е леснно?Той те обича и искаше да ти каже за Джеси,но не искаше да те вижда да страдаш.Ти щеше ли да му кажеш,ако беше на негово място.Отиди и го спри – викаше му той
- И ти си знаел....и не си ми казал – отвърна му тихо Темин,като се изправи
Дивата веднага сведеглава и сепочувства ужасно.
- Съжалявам Темин.Но и аз се чудех дали да ти казвам – каза тихо той
Темин седна,като си взе чинията и продължи да яде.
- Прощавам ти,но на МИнхо немога- каза сериозно младока,като гледаше в една точка.
- Темин моля те отиди при него.Тревожа се да не направи някояглупост –отвърна му той и докоснарамотому
В това време Минхо бе събралбагажа си,естествено,че не всичкия.Просто вземалко дрехи,MP3 palyera си,една тяхна снимка на групата и излезе от стаята си.Фламинг Харисма се натъжи,че ги оставя,но имаше нужда малко от почивка.Имаше нужда да си подреди мислите.Той тръшна външната врата и започна да се оглежда за такси,като вървеше по главната улица.
Темин го видя и изтича към него,като викаше името му.Минхо си мисли,че гласа на ТЕмин е прсото плод на въображението му.Той разтърси глава и продължи напред.Махна на едно такси,което минаваше и се качи в него.Младока изкрещя името му,но той не се обърна.Таксито потегли и след няколко секунди младока стигна главната улица.Младия член се хвана за главата и тръгна да с еприбира.В това време Минхо се бе обърнал наза и гледаше тъжно Темин.След няколко секунди той се обърна и извади снимката.
Кий посрещна Темин и му се усмихнамявно очакваше да види МИнхо.
- Къде е той?Какво стана? – разтревожи се Дивата,като разбра че Фламинг Харисма не е с него
- Изпуснах го.Той се качи в такси- отвърна тъжно макнето
Докато влизаха вътре Кий подаде телефона на Минхо на Темин.
- Пази го докато се върне – каза тихо той и отиде при Блинги
Темин го взе и кимна.Заизвестно време тойпостоя вкоридора и размишляваше върху днешния ден.Макар и да му се сърдеше,не моежеше да отрече че не му липсва и иска да е до него.Той отиде в неговата стая и легна в леглото му.За кратко време гледаше тавана след което се обърна и видя снимката на тях двамата.Младока я взе и я целуна.Той я постави върху гърдите си и затвори очи.
Дивата влезе в стаята на Джонгхюн с наведе глава и седна на леглото.
- Хей скъпи!Какво има? – попита го нежно Блинг Блинг и седна до него
- Минхо заминана някъде,даже не се сбогува.Остави си телефона и (въздиша тежко) притеснявам се
Динно го прегърна и му прошепна в ухото нежно
- Скъпи не се тревожи.Не мисля,че Минхо ще направи нещо,с което да ни натъжи.Познаваш го!
Джонгхюн го целуна нежно по челото и леко му се усмихна.Дивата въздиша тежкои се сгуши в него.Динно го прегърна и го погали по косата.
- Джонгхюн тревожа се.Имам някакво чувство....незнам.Нещо лошо ще се случи – каза той и бавно затвори очи
След малко двамата легнаха и заспаха.
Минхо в това време пътуваше към родния си град.Една част от него искаше да се върне обратно и да се опита да се извини на Темин,но друга изпитваше страх от какще се развият нещата по нататък.След около половин час Минхо слезе от таксито и влезе в дома си.
На следващата сутрин в болницата Джон и Джеси се караха.
- Защо си толкова упорита? – караше се джон,като се хващаше за главата
- Аз ли?Ти си този,искаш д аостана тука.Докога? – отвърна му тя и започна да кашля
Кашлицата й се усили и сложи ръка пред устата си.Дръпна ръката и се шокира на ръката си имаше кръв.
- Джес?Какво има? – попита я той тихо и за момент застина на място
Тя обърна ръката си към него и го гледаше уплашено.Джон се приближи и хвана ръката й.
- Ето виждаш ли,а ти искаш да се махнеш от болницата – повиши тон той
Джеси се изправи и отиди до банята да си измие ръката.Тъкмо излезе,сложи ръка пред устата си и се върна обратно.Джон влезе в банята и отмести косата й.
- Махай се! – изкрещя тя
- Няма – отвърна й той
В къщата на SHINee Темин се събуди и се обърна.За момент се загледа в празното място до него и се натъжи.Той взе възглавницата и я прегърна.След няколко минути стана от леглото и отиди към своята стая.Съблече се и влезе в банята.
В същото време Кий приготвяше закуската.Той сложи чиниите и тъкмо тръгваше да вика останалите,когато телефона му звънна.
- АЛо – каза той тихо
- Ало,здравей Кий.Минхо е – отвърна весело той
- Минхо!!!!Къде си?Добре ли си? – засипа го с въпроси
- Хаха добре съм.Не се трвожи.Обаждам ти се ,за да не се тревожиш.Ще се върна след няколко дена – отвърна му той и се засмя
- Но....Минхо...... – започна разтревожено Дивата
- Трябва да тръгвам.Не се тревожи.Чаооо – отвърна му той набързо и затвори
- Ало,Минхо!Минхоооооо! – изкрещя Almighty Кий
Единствено което чу е свободен сигнал.Дивата се ядоса и удари по масата.Кий излезе от кухнята и само той знаеше къде отива.
На няколко часа от Сеул Минхо и семейството му излязоха да се разходят.Брат му беше попитал дали всичко е наред,аМинхо спокойно му отвърна че всичко е наред.Той усещаше че нещо не е наред с брат му,тъй като го познаваше твърде добре.Фламинг Харисма умело прикриваше емоциите си от своите родители.Той се смееше,радваше се и никой не можепе да предположи че сърцето му кърви.....душата му се мъчи.....тази изпеппеляваща,болезнена любов го измъчваше.Толкова пъти искаше да я изтрий от сърцето си,да я захвърли за да не го измъчва повече,но тя бе по силн аи винаги побеждаваше.Съдбата си изигра лоша шега с него.Той си мислеше,че като избяга,като не го вижда,като прекарва повече време с родителите си и с приятели,ще го забрави,но уви.

новаа главаа ... супер .. мерси много ..

37 глава 3 част


Болката му нарастваше с всяка секунда и понякога му беше трудно да си сдържа сълзите си.На няколко пъти брат му го виждаше,как скришом плаче и не можеше да гледа брат си така,чувстваше се безсилен.На следващия ден той реши да вземе някакви мерки.Изнамери телефона на който Минхо се бе обадил вчера.
- Ало – каза тихо Кий
- Ало добър ден.Брат ми ви е звънял вчера по това време – обясни братът му любезно
- А,да.Значи вие сте братът наМинхо.Приятно мие да се запознаем.Аз съмКий – отвърна му Дивата и се усмихна
- Съжалявам но на мен не ми е приятно.Искам да разбера какво е станало,че плаче брат ми – повиши тон той и започна да тропа с крак
Кий сведе глава и незнаеше какво да му отговори.
- Е слушам.Кий тук ли си? – стросна сетой и се намръщи
В този момент влезе Минхои чу името наКий.Веднага взе телефона от ръката на брат си и го погледна строго
- Ало,Кий.Минхо е – каза той и отиди в другата стая
- Охх Минхо.....добре че взе телефона от брат си.Незнаех какво да му отговоря – отдъхна си Дивата
- Да.Другия път няма да дигаш.Ясно ли е? – скара му се Фламинг Харисма
- Минхо,Темин пита за теб.Няма ли да се връщаш? – отвърна му тихо той
- Скоро.Не се тревожи.Трябва да затварям.Чао – каза през зъби и затвори
Той стисна със всичка сила телефона и го метна срещу стената.Брат му влезе и видя как телефона се чупи на няколко парчета.Фламинг Харисма хвърли ядосан поглед на брат си и излезе от стаята.Той въздиша тежко и извъртя очи.
Измина цяла седмица откакто Минхо замина и останалите се чувстваха тъжни от неговото осъствие.Много рядко от тях го е нямал за толкова време
През товавреме Джеси беше напуснала болницата и беше се върнала обратно в мръсната,стара и пропаднала мотелска стая.Тя се караше с Джон понепо 5пъти на ден.Почти в всички случаи,за едно и също нещо:”Да се върне обратно в болницата”
На нея й бе писнало от сестри,доктори,инжекции и всичко останало.Джон го беше страх,да я остави сама.Нопо нейно настояване,нямаше избор.Темин я беше търсил,но тя твърдо отказваше.Не че неиска,просто неискашеда вижда как я поваля болестта.
Късно вечерта Кий беше приготвил вечерята и ги извика да идват.Всички седнаха и започнаха да се хранят.Оню беше приключил и бързаше към Night Star Show.Темин бавно ровеше вчинията,сякаш търсеше нещо.Джонгхюн сръга Кий и след малко Кий погледна младока.
- Няма ли да ядеш? – попита го сериозно ДИвата
- Всъщност.....не съм гладен –отвърна му тихо и изпуфтя
След няколко минути Фламинг Харисма влезе в стаята и всички се изправиха.
Джонгхюн и Кий гопрегърнаха и се усмихнаха
- Добре дошъл – казаха двамата едновременно и 3мата се засмяха
- Защо не ни каза,че ще се прибираш?Щях даприготвя нещо специално – каза възмутено Кий
Минхо му се усмихна и гопрегърна.Блинг Блинг сръчка Кий и му даде знак да разбере,че са излишни
- Хайде Кий,идвай! – дърпаше го Динно
- Радвам се че се върна – каза Дивата,като за малко да се спъне
Минхо започна да се смее,като разбра намека.Следкато излязоха Темин тръгна къмнего,но ФЛаминг Харисма по бърза да седне.Младокастоеше по средата на стаята и стисна със зъби.
- ДОбре дошъл хъонг – каза той с половин уста
- И аз се радвам да те видя Темин – отвърна му Фламинг Харисма и се усмихна
Младока седна срещу него и вплете пръсти.
- Джеси излезе отболницата и не иска да ме вижда – каза тихо той и сведе глава
- Така ли?Може да не понася болници....явно и тя не иска да вижда как страдаш – отвърна му той и направи странна физиономия
Темин се изправи и седна до него,но МИнхо се измести малко по назад.Макнето хвана ръцете му и го погледна тъжно.Фламинг Харисма се вгледа в тъжните му очи и колкото повече го гледаше,толкова неговите се навляжняваха.Той не усети кога сълзите му започнаха да се стичат по лицето му.Младока бавно ги избърса и леко се усмихна.Минхо преглътна и започваше да осъзнава,че плаче пред него.А той се бе отрекъл от любовта си къмнего и беше си обещал да не пролее нито една сълза за него.Темин се наведе и нежно го целуна по бузата.Имаше чувството,че го удря ток.Леко се отдръпна и устните им се намираха наняколко милиметра един от друг.Тъкмо младока да слее своите с неговите,когатоМинхо извърна глава и се облиза.Младия член на групата наведе глава и иронично се усмихна
- Аз мога да чакам.Няма да се откажа от теб хъонг – заяви му той,като го погледна
Минхосеизненадаот неговите думи и незнаеше какво да каже.Темин се изправи и излезе от стаята.След няколко минути Фламинг Харисма стана и се запъти към стаята си.Не искаше да мисли върху това което му е казал Темин.Искаше да легне в леглото си и да поспи.Отвори вратата на стаята си и изведнъж пусна сака на земята и отвори уста от изненада.Младока белегнал на леглото му и на нощното му шкафче имаше тяхна снимка,също така на бюрото му и на секцията.
- Какво правиш тук? – стросна се Минхо
- Какво ти казах,че няма да се откажа.....Липсваше ми - отвърна му остро и стана от леглото
Бавно се приближи към него и колкото повече се приближаваше,толкова Минхо ставаше по нервен.Той леко остъпваше назад и гледаше да не се спъне.Младока пристъпваше напред,а Минхо толкова се паникъоса че не можеше да мисли трезво.След няколко крачки Минхо вече неможеше да остъпва,беше стигнал стената и се огледа.
-Хъонг? – каза тихо Темин и се усмихна
Минхо продължаваше да търси пролука,да се измъкне,не искаше да мисли,какво би станало,ако се отдаде на чувствата си.Младока гопогали по лицето и се усмихна
- Моля те Темин!Защо ми го причиняваш? – набързо му каза ФЛаминг Харисма
- Хъонг какво искаш да кажеш?Какво ти причинявам? –попита го очуден и леко се отдръпна
Минхо се зарадва на възможността и веднага се възползва.Той отиде до леглото си и за момент се спря.
- Минхо утре заминавам за Хонг Конг – каза тъжно Темин и затвори очи
Минхо бе забравил за Dream Team и се той заемаше неговото място.Той се изненада,че младока не е повдигнал въпроса.Той отиде до него и го докосна по рамото.
- Съжалявам че трябва да заминеш – отвърна му тихо и се почувства виновен
Младока се обърна и го прегърна.Минхо го стисна силно и го погали по косата му.Сълзите бавно се стичаха по лицето му и той го целуна по главата.Макнето се отдръпнабавно и го погледна,но Минхо се обърна ,за да не види сълзите му.Набързо ги избърса и се запъти към леглото си.Младока също отиди към леглото и то от другата страна
- Какво правиш? – попита го сериозно
- Как какво?Ще спя тази вечер при теб – отвърна му спокойно Темин и легна на леглото
Минхо извъртя очи и звучно изпуфтя.Той легна и се обърна с гръб.За негова изненада не се чувстваше неспокоен или изнервен,а точно обратното.
Темин се приближи по близо до него и сложи ръка на кръста му.Фламинг Харисма с два пръста я отмести,но младока не се предаваше.Сложи я обратно там,но Минхо пак я отмести и така няколко пъти.Най накрая Минхо се ядоса и стана от леглото.Темин също стана и отиди до него
- Темин престани!Отиди си в стаята.Не те искам! – разкрещя му се той и по погледа си личеше,че го мисли наистина
Младока сведе глава и бавно се запъти към стаята си,а Минхо легна обратно в леглото си и започваше да се чувства гадно,че така му се развика
На следващата сутрин Джонгхюн се събуди и се усмихна.

така подгответе се.Защото ей пускам около 10 глави поне,съжалвям отново за забяването

37 глава 5 част

- Кий? – чу някакъв звук
- Да аз съм.Кой е? – отвърна му Дивата и въобще не подозираше,че е Блинги
- Аз съм.....Джонгхюн.Няма ли да се прибираш?- шокира се той
- Ами....всъщност.... – започна да си събира мислите Кий и се огледа.Имаше много пияни хора,някои повръщаха,втори се целуваха,а трети като него просто седяха и пиеха
- Да дойда ли да те взема? – изпуфтя силно Динно
- Би било добре- отвърна му той и му каза адреса
- Добре.Тръгвам – въздиша тежко и затвори
Динно си взе якето и изхвърча от вкъщи.
След около 20 минути Минхо и Темин излязоха от вкъщи,като се шегуваха за нещо.Минхо спря едно такси и двамата се качиха.Докато пътуваха към ресторанта,Фламинг Харисма се чувстваше щастлив/В този момент не съществуваше Джеси,а само Тае и той.Минхо гледаше през прозореца и се усмихна,докато си гризеше ноктите.Темин,който стоеше непосредствена близост до него се радваше,че най накрая се сдобриха.Никак не беше лесно,но си заслужаваше.Младия член на групата се обърна към прозореца и погледа му се спря върху едно младо момче и момиче.
- Спрете!Спрете! – извика младока
Такс.шофъор рязко наби спирачките и гумите издадоха гаден звук,който накара наблизко минаващите да обърнат към въпросното такси.Темин слезе и се затича
- Какво правиш? – попита го ядосано Джес
- Исках да те поздравя.... – отвърна той задъхано
Минхо я видя и се намръщи.
“Точно сега ли трябваше”- помисли си той
- Темин – гун моля те върви си.Хората ни гледат.... – каза тихо и хвана ръката на Джон
Младока леко се напрегна и почти през зъби каза
- Чао!Приятна вечер! – обърна се и тръгна обратно към таксито
Той се качи в колата и тя направи обратен завой.Темин беше стиснал ръката си в юмрук и искаше да удари нещо.Минхо покри очите си и му се искаше товапросто да е сън.Но за жалост не е .След няколко минути таксти спря и Минхо му даде дължимата сума и слезе.Младока се огледа и видя,че са пред вкъщи.Той слезе набързо и последва Минхо.Фламинг Харисма влезе в стаята си и я заключи.Младока се опита да я отвори,но безупсешно.
- Отвори!Хъонг отвори вратата! – крещеше и блъскаше той
В това време Джонгхюн слезе от таксито и звънна на звънеца.Едно момче около 15-16 годишна възраст отвори вратата,огледа Динно,както и той него и изпищя.
- Джонгхюн от Шайни е тук! – викаше из цялата къща
Блинги извъртя очи и влезе вътре.Повечето бяха заспали на земята,други се целуваха,а трети просто пиеха.Изведнъж Дивата застана пред него и му се усмихна дяволито.Динно подскочи и сложи ръка върху гърдите си.
- Кий стресна ме! – почти извика той
Кий се облегна на него и положи глава на рамото му.
- Хайде да си ходим – каза Дивата тихо и се опитваше да фокусира колоната срещу него
Джонгхюн го хвана и двамата тръгнаха да се прибират.Кий като се качи в таксито и на секундата заспа.След около половин час таксито спря и двамата слязоха и по точно Джонгхюн го бе взел на ръце.Той го сложи на леглото му и отиди в стаята си.За жалост трябва да развали цялата украса и също изненадата.След като се преоблече отиди обратно при Кий.
В другата стая Темин беше седна на земята,подпрян на вратата и с наведена глава.Изведнъж вратата се отвори и темин подскочи.
- Лягай си! – каза сериозно Минхо
Теминпоклати глава и се шмугна набързо.
- Я!Не ми е до игри сега!- възмути се Фламинг Харисма,като се обърна къммладока
Младия член се съблече и накара Минхо да си глътне езика.Погледа му следеш и се наслаждаваше на всяко негово движение.Фламинг Харисма бавно се приближи и нежно го погали по ръката и продължи към гърдите му.Изведнъж той рязко поклати глава и се отдръпна от него
- Моля те върви си! – каза му тихо той
- Защо? –отвърна неразбиращо той
Минхо усещаше,че губи контрол и няма да може да му устои.Затова той въздъхна тежко и побърза да излезе от стаята.Темин тръгна след него.Той се опитваше да го хване за ръката,но Минхо я дръпна рязко.Фламинг Харисмаизлезе навън и тръгна в неопределена посока.Младока стоеше на външната врата гол до кръста и гонаблюдаваше как се отдалечаваТой се свлече на земята и се хвана за главата.
Изминаха 2 мъчителни часа за него,но и същевременно полезни,тъй като беше разбрал и твърдо уверен в чувствата си.Той погледна към посоката,от коята Минхо замина и въздъхна.Младока се изправи и се прибра в стаята си.Знаеше,че няма да е лесно,да докаже любовта си,но това нямаше значение.Той легна в леглото и гледаше тавана.
На следващия ден Кий бавно отвори очи и се огледа.Главата страшно го болеше и погледна към Джонгхюнм,който сладко спеше.Дивата го целуна по бузата и се отправи към банята.Отвори шкафчето и взе едно хапче.Изведнъж се разнесе неприятна миризма.Той подуши дрехите си и се отврати.Съблече се набързо и пусна душа.Докато се къпеше Дивата започна бавно да си спомня какво е правил снощи.Джонгхюн разтърка очи и видя,че Кий е станал.Той рязко станаи отиди към банята.
- Кий – извика му Динно
- Да къпя се – отвърна му Дивата
Джонгхюн отиди в стаята си,за да се пооправи.Погледнакъм торбите и започна да цъка.
В това време Минхо се прибра.Събу се и отиди в стаята си,като блъсна вратата.Темин я отвори рязко и се уплаши.Целия бешемръсен и дрехите му бяха скъсани,сякаш го е нападнало диво животно.
- Хъонг какво се е случило? – притесни се той,като изтича при него
Фламинг Харисма извъртя очи и започна да се съблича.Младия Темин тръгна даизлиза,но се спря на вратата
- Хъонг... – започна той
- Какво има сега? – стросна му се той
- Аз снощи....мислех....и....знам на кой принадлежи сърцето ми – отвърна му тихо и го гледаше втренчено
Минхо преглътна и му се искаше да се скрие някъде.
- Това е добре.Но какво общо имам аз?- обърна се той и отиди към банята
Младока застана пред вратата и продължаваше да го гледа.
- Мръдни се – каза му строго и го избута
Младока замалко да залитне,но го хваназа ръката.Обхвана лицето му и страстно го целуна.В първия момент Фламинг Харисма искаше да извърне глава,но младока бе впрегнал всичките сили.Минхо беше си затворил устата,но Темин беше упорит и го целуваше нежно по устните.Накрая Минхо сепотдаде и леко разтвори устните си.Младия Темин бавно вкара езика си и обхвана врата му с едната си ръка.Минхо обхвана кръста му и го придърпа към себе си.бавно се приближиха към леглото и младока го бутна.Фламинг Харисма падна на леглото и го погледна плахо.Макнето го погледна палаво и му налетя.
В това време Джонгхюн излезе от банята и се облече.Кий влезе в стаята му и отидепри него.Дивата го прегърна и му прошепна в ухото
- Обичам те скъпи
Блинги се отдръпна от него и го погледна строго
- Какво има скъпи? – попита тихо Дивата
Динно отиди до бюрото си и изкара от една торбичка един диск и го постави в уредбата.Пусна песента и седна на леглото.Кийстоеше и не вярваше на ушите си..Песента бе бавна и се разказваше за тяхната любов.Динно се изправи и излезе от стаята.Докатослушаше баладата за него,сълзите му не спирахада се стичат.СЛед като свърши песента,имаше съобщение от Динно
- Скъпи надявам се да ти е харесала песента.Обичам те Кий
Дивата избърса сълзите си набързо и излезе набързо от стаята.Провери всяка стая,но нямаше следа от неговия любим
“Къде ли е отишъл?” – чудеше се той
Опита се да му звънне,но телефона му бе изключен.Той отиди в стаят а си и като отвори вратата подскочи.
- Йобо изплаши ме – плю си в пазвата
Джонгхюн повдигна рамене и сплете пръсти
- Кий искаш ли довечера да излезем някъде? – попита го той тихо и го погледна с “puppy look”
Kий отиди до него и повдигна брадичката му и гоцелунанежно.Динно гопридърпа и двамата легнаха на леглото.Дивата обхвана лицетому и започна да го целува по страстно и в главата му бе написаната за него песен.Блинг Блинг едва смогваш на цлеувките му и не можеше да си поеме въздух.Кий се отдръпна от него и рязко дръпна блузата,докато не я разкъса.Блинги незнаеше какво да прави,досега не го е виждал толкова буен.Дивата съблече фанелата си и го целуна още по страстно.Джонгхюн обхвана лицето му и си смениха местата.Динно се изправи и започна да си събува дънките.Но Дивата не нетърпелив и ги дръпна рязко.Набързо махна слиповете му и се заигра с малкия.Първо започна бавно и нежно,след това стана бърз и малко по груб.Блинги дишаше тежко и в него се преплитаха различни чувства,които неможеха да бъдат обяснени.Но поне едно беше ясно изпитваше огромно удоволствие и искаше още.Той хвана Кий за главата и я натискаше.След известно време Джонгхюн нежно го отдръпна от себе си,застана зад него и бавно вкара малкия.Дивата стискаше със зъби и дишаше тежко.Той започна абвно и след известно време увеличи темпото.Almighty Key издаваше звук,които беше смесица отпъшкане и викане.СЛед известно времете смениха позата.Джонгхюн започна по бързо и по бързо,изведнъж рязко се отдръпна и отиди в банята.След като се върна легна до Кий.Дивата се изправи и набързо отиди в банята.Джонгхюн легна и постави ръцете си на тила.Кий легна до него и го прегърна.Блинг Блинг постави едната си ръка върху рамото му,а с другата нейно го погали по лицето и го целуна по челото.Дивата настръхна и чувстваше,че челото му гори.Джонгхюн издърпа завивката и го зави
-Обичам те скъпи - прошепна му нежно Кий
- И аз те обичам любими - отвърна Динно
Almighty Кей затвори очи и леко се усмихна.
В другата стая Таемин и Минхо лежаха чисто голи.Двамата се гледаха влюбено и не спираха да се целуват.Минхо влагаше едновременно цялата си страст и нежност в целувките си.За него това бе най страхотния секс,който са правили досега.Таемин го целуна нежно и бавно застана отгоре му.Фламинг Чарисма го стисна за дупето и го целуна палаво.Младия Таемин се усмихна,изправи се и отиди до банята.Той подкани Мино да го последва.Минхо се изправи по най бързия начин и се запъти към банята.Двамата влязоха вътре,като заключиха вратата.В това време Джеси реши да излезе от мотелската си стая.Днеска времето беше прекрасно и щеше да е жалко да си стои вкъщи.Тя се наслаждаваше на времето,хората които бързат за работа и всичко което е заобикаляше.Видя едно павилионче и си купи рибни кексчета+Булгоги.Тя ги прилапа набързо кексчетата и тръгна надолу по улицата.Изведнъж след известно време и звънна телефона.
- Ало – каза тя и гледаше една светлосиня рокля от една витрина на един скъп
- Ало Джес.Как си? – попита весело един мъжки глас
- Добре съм Джон.Сега се разхождам из центъра.Ти какво правиш? – отвърна му тя спокойно,като бе забравила заръката му
- Защо си навън?Ако ти прилошеее или ….. – започна да се тревожи той и разтърси глава
- Джон …. успокои се.Добре съм,не се притеснявай – успокояваше го тя или поне се мъчеше.
- Оффффф …. Ако има нещо непременно ми звънни – заповяда и той
- Добре,добре слушам.Ще затварям,че сега съм в един magazin – отвърна тя и искаше по бързо да затвори
- До скоро тогава

39 глава 4 част


След няколко дена Директора на SM enter. Продаде компанията на госпожица Лий.всички бяха много потресени и си мислеха,че няма да е добре това за тях.Но се оказа точно обратното.След като встъпи в длъжност госпожица Лий прегледъждаше по важните документи.И започна да измисля стратегия как да подобри компанията,своите служители и артисти.Трябваха ден и нощ преглеждане на документи,мислене,водене на запоски,проучвание и т.н.Джон също и помагаше неумоверно
Докато госпожица Лий се занимаваше с ръководенето на компанията,Кий и Джонгхюн в това време се прибираха вкъщи.Завариха техния лидер пиян в кухнята.Отначало си помислиха,че е заспал,затова го бутнаха и той падна от стола.
- Бързо да го поставим на леглото- разтревожи се Дивата.Джонгхюн го подпря на рамото си,а от другата страна застана Almighty Кий.Те го поставиха на леглото му и го завиха.след като излязоха от стаята,отидоха да си оправят багажите.
- Скъпи да знаеш къде са Темин и Минхо? – попита като си изваждаше дрехите
- Да те са от 1 седмица в Китай.Последно като се чух с Минхо утре по обяд ще се връщат – отвърна му серионо Блинг Блинг
Двамата се съблякоха и легнаха в леглото.Джонгхюн целуна нежно своя любим и не след дълго заспаха дълбоко.
На следващата сутрин госпожица Лий и асистентът й имаха свободен ден.Но за Джеси такова нещо не съществуваше.Двамата ранно сутринта отидоха до болницата,за да й направят изследвания.Както в Л.А.,така и тук тя не спираше да мърмори колко мрази лекарите.Естесвено Джон се преструваше,че я разбира,но всъщносст не пукаше какво мисли тя за тях.Тя слезе от колата и се огледа.
- Сигурен ли си,че никoй няма д аме познае? – попита тя своя асистент и го погледна строго
- Да сигурен съм,пък и колко километра пътувахме за да стигнем дотук – изпуфтя Джон и я хвана под ръка.Двамата с бърза крачка влязоха вътре.
В това време около 200км на север,в Сеул и по точно в къщата на SHINee,Оню протегна ръце и се прозя.Бавно отвори очи и слънцето го заслепи.
- По дяволите! – каза сърдито той
След няколко минути стана от леглото и се огледа.Наведе се и взе от земята някаква фанела,докато отиваше към банята я облече.В стаята му цареше пълен безпорядък.На земята имаше дрехи,бельо,шишета от соджу и водка,кутии от бира,кока кола,чипс и др.Лидера излезе от банята и започна да кашля.Почеша се по главата,докато оглеждаше стаята си и изведнъж леко се усмихна.Наведе се и взе един черен панталон и го обу.Излезе от стаята и отиди в кухнята.Докато отиваше се спъна на няколко пъти и събори една две картини.
В същото време на летището в Хонг Конг Минхо и темин чакаха в чакалнята и след броени минути ще се настанят удобно в самолета.Темин беше си пуснал MP3 playera,а Минхо четеше някаква книга.Двамата не изглеждаха много щасливи.
В това време госпожица Лий минаваше през много изследвания.След всяко изследвание молеше Джон да я отведе,но той се правеше на глух.След като приключиха,тя направи кратка пауза.Всичко много я болеше.Асистентът й я хвана за ръката и я погледна нежно.
- Всичко ще се оправи – успокояваше я той
Тя се намръщи и бавно се придвижи към колата
- Джон скоро свикай всички групи и ще им съобщя как ще процедирам занапред – каза тихо тя и се обърна към него
- Добре.Кой ден и в колко часа? – отвърна й той и погледна сериозно
В това време Оню пиеше поредната бутилка соджу
- Мамка му! – извика той,като хвърли едната бутилка.погледна часовника си беше около 10 часа,след около 4 часа ще види Минхо.Всеки ден ставаше по болезнено за него.Джонгхюн стана отвори вратата и се заслуша.Беше тихо.Динно я затвори и бам.Блинг Блинг излезе и тръгна да оглежда къщата.Отново се чу шум и тръгна той натам.Отвори вратата и го видя седнал на земтя и пиещ соджу.Той седна до него и го потупа по рамото
- Всичко ще се оправи хюнг – каза му нежно той
Някъде по пътя към Сеул Минхо и темин летяха.Младото момче го погледна тъжно и го потупа по рамото
- Хюнг...... – каза тихо той
Фламинг Харисма се обърна и го погледна злобно.Младока наведе глава и започна да подсмърча.
- Недей да плачеш сега – отвърна му сериозно той.
Темин постави главата си върху рамото му и затоври очи.След няколко часа те слязоха от летището и техния мениджър ги чакаше.
- Здравейте момчета.Как сте? – попита ги със “служебната “ усмивка
- Какво има хюнг? – попита го сериозно Минхо и тръгна напред.Младото момче го следваше плътно
Мениджъра им съобщи,че новия Директор на компанията,ще събере всички и ще направи промени.Имало слухове,че тогава някои хора ще си тръгнат.Фламинг Харисма никак не харесваше новия Директор,той се намръщи и погледна към Темин,който гледаше презз прозореца и изглеждаше замислен
- Темин хайде! – викна му Минхо,докато слизаше от колата
Младото момче слезе бавно и закрачи към вкъщи.Фламинг Харисма си остави багажа и отиди да види останалите
- Хей Кий.Как си? – усмихна се и го прегърна
Дивата нищо не му отговори,а просто хвана ръката му и го задърпа
- Я~!Какво правиш? - стросна се Минхо
Almighty Кий отвори вратата и го избъта напред
- К-к-к-какво-о-о? – започна да заеква той като видя бъркотията.Бавно отместваше поглед и живеднъж спря
- Х-х- юнг! – извика той и се спусна към него
Минхо го прегърна силно и сълзите му вече се стичаха по лицето му.Той го погледна,но Оню не искаше да го вижда.Темин влезе и се шокира.Дyбу изглеждаше като призрак.Очите му толкова червени като кръвта и толков аподути,а лицето му бе мръсно,бяха му излязъли белези,дрехите му миришиха и бяха оклепени от алкохола или от храната.Той се спусна към него и разтърси тялото му
- Хюнг!Какво е станало с теб? – крещеше младока,като клатеше главата си
Лидера се обърна и го погледна.Лицето му бе толкова безиразно,сякаш някой му е отнел живеца.Джонгхюн и Кий излязоха от стаята и отидоха да сготвят нещо.Минхо наведе глава и въздиша тежко.
- Темин...отиди да помогнеш на Джонгхюн и на Кий в кухнята – каза нещо Фламинг Харисма
Младото момче се обърна и го погледна злобно
- Никъде няма да ходя – каза той през зъби
- Излез веднага – опитваше се да се сдържи
Но той скръсти ръце и се намръщи
- Добре Темин,ако искаш да се разделим.Нямам нищо напротив – дяволито се усмихна
Младока отпусна ръцете си,стана и излезе от стаята.Минхо затоври за миг очи и се приближи по близо до лидера.Той го прегърна и след което го целуна по бузата.Дyбу му удари шамар.Фламинг Харисма знаеше,че ще бъде трудно,но изведнъж се сети нещо.Дигна го на ръце и го понесе към банята.естествено,че се съпротивляваше,но само няколко секунди.Минхо го постави във ваната
- Съблечи се! – заповяда той
Оню стоеше и нищто не правеше
- Добре,тогава аз ще те съблека! – усмихна му се Минхо
След като Оню продължи да стои,Фламиг Харисма го съблече.Лидера остана само по боксерки.Минхо преглътна,защото имаше огромното желание да го види гол.Той тъкмо посегна към боксерките,когато Дъбу му хвана ръката
- Какво правиш? – попита го сериозно
- Какво правя ли?Ха.Искам да те изкъпя,защото миришеш ужасно – сопна му се той и продължи
Дyбу подскочи и поклати глава
- Тогава ще се изкъпеш сам – сложи ръце на кръста си и го погледна ядосано
Оню поклати глава.Минхо го грабна и му събу боксерките.Дyбу постави ръце отпред и сведе глава надолу.Фламинг Харисма се усмихна дяволито и пусна студената вода.Лидера започна да подскача и да вика
“Студено!Студено!Студено!Пусни топлата”
Но щом започна да подскача се откриха неговите прелести.Минхо ахна и стоеше с отворена уста.Той не чуваше как Оню му вика,колко му е студено.Лидера пръсна малко студена вода в лицето му<о:p>
- Я~! – извика му той
- Какво?Пусни топлата – молеше го Оню
Фламинг Харисма веднага пусна топлата и все още не можеше да се съвземе.Лидера се отпусна във ваната и се усмихна.Минхо се обърна и го погледна ядосано.
- Хюнг – започна тойОню го погледна и знаеше какво щe последва
- Ще ми дадеш ли шампоана? – попита го той и очите му започнаха да шарят
Фламинг Харисма му подаде шампоана и беше много замислен
- Сега излез.Искам да се изкъпя – каза му остро Дyбу и извърна главa
Минхо толкова бе шокиран,че въобще не му обърна внимание.Сякаш тялото му отказваше и не искаше да се отделя от Оню.Лидера изпуфтя силно и продължид а се къпе.Фламинг Харисма като се осъзна по бърза да излезе от банята.Тъй като Оню нямаше чисти дрехи,Минхо реши да му даде от неговите.В кухнята Джонгхюн и Темин рязаха зеленчуците,а Кий месото.
- Хей Темин как беше ваканцията? – сръчка го Блинг Блинг и се усмигна
- Мхм.....добре – отвърна му с полу уста младока
- Е как така?Да не сте се скарали? – погледна го ядосано Динно
Темин кимна и извъртя очи.Явно не му се говореше.Almighty Кий даде още задачи на двамата.Винаги когато имаше специален случай Дивата се вихреше като торнадо.Докато групата се мъчат да скрият чувствата си един от друг,Джеси със асистента си открито показваше амбицията си да има най силната компания в Корея.След няколкото срещи,които проведе госпожица Лий пътуваше обратно към компанията.Естествено почти всяка минута беше изпълнена с подписване на договори,разглеждане на отчети от финансовия отдел за миналата година,уреждане на нови бизнес срещи и др.Докато пътуваше я осени чудесна идея.
- Джон! – почти извика тя
- Да,госпожице Лий! – каза той сериозно,докато разглеждаше отчетите от по долните отделове
- Хрумна ми нещо!Смятам да продам сградата! – въодушевлено каза тя
Той дигна поглед и се усмихна.
- И как ще стане това?Тук е много трудно,не като в Америка – отвърна й той и продължаваше с документите
Джеси погледна нагоре през прозореца и тъмни облаци се появиха и изведнъж започна да вали.Всички хора побързаха да се скрият някъде от дъжда.
- Мисля,че вече знам какво трябва да нанаправя!Шофьор…..! – усмихна се тя дяволито и след това се провика силно
В къщата на SHINee лидера на групата излезе от банята и видя минхо замислен.Оню се натъжи,не можеше да не го попита,колкото и да му се иска сърцето му винаги ще принадлежи на Минхо
- Какво има? – попита той тихо и започна да съжалява,че го е попитал
Фламинг Харисма изпуфтя и му хвърли дрехите си
- Облечи ги! – заповяда му той и отново седна
Лидера гледаше като шокиран,незнаеше какво да каже.След като се облече набързо с бавна крачка се приближи към Минхо.След като се приближи достатъчно,един аромат,който ухае толкова прекрасно го удари толкова силно,че му се зави свят.Фламинг Харисма стана рязко и се обърна бавно.Оню му се усмихна,но се чувстваше опиянен от неговия аромат.Той бе забравил това чувство,бе забравил лицето му,неговите тъмни очи,неговата прекрасна усмивка,която превръща всичко черно в розово.За миг,двамата се гледаха и никoй от тях не направи първата крачка.
- Хюнг идвай.Сигурно вечерята е станала – каза му нежно Минхо,след като се съвзe
Лидера пристъпи напред и се спря,просто замръзна и незнаеше какво да прави
- Идвам – отвърна му той,като сведе глава и побърза да излезе от стаята
Фламинг Харисма въздъхна,сякаш се бе натрупало голямо напрежение у него.Петимата седнаха на амсата и започнаха да се хранят.Джонгхюн и Кий отначало си хвърлиха по някой друг поглед,но като видяха останалите колко са сериозно,започнаха да се притесняват.
- Минхо как мина ваканцията? – попита го весело Джонгхюн и искаше да разчупи леда
- Добре – отвърна кратко той и продължи да се храни
Младока блъсна по масата,стана и излезе от кухнята
- Какво м у става? – зачуди се Кий и погледна към Минхо
Лидера си хапваше и гледаше да не им обръща вни мание.Минхо го погледна и започна да се смеее.Оню спря и го погледна ядосано
- Хюнг виж си фанелата…..хахахаха – умираше от смях Фламинг Харисма
Дyбу погледна фанелата си,беше оклепана с храна.Той наведе глава и се натъжи.
- Кий май ще имаш доста работа – смигна му Фл.Харисма
Almighty Кий извъртя очи и погледна към своя любим
В това време Темин се ядосваше и хвърляше снимките,на които е със своя хюнг.След няколко минути се почука на вратата и Минхо влезе.Младото момче бе се свило и плачеше.
- Какво ти става? – сопна му се Фл.Харисма
Темин го погледна с навлажнени очи и започна да подсмърча
- Хюнг….обичаш ли ме? - попита го той тихо
Минхо седна до него,избърса сълзите му и леко се усмихна
- Естествено,че те обичам скъпи.Но в мо мента ми е трудно да ти простя – отвърна му нежно Фл.Харисма и се намръщи
- Съжалявам хюнг….аз…. – започна да се обяснява Темин и сълзите му отново се стекоха<о:p>
МИнхо сложи пръст пред у стните му и го прегърна силно.В това време лидера започна да си подрежда стаята,след като Минхо е тук се чувстваше малко по добре.Но като се замисли май му доставяше удоволствие да пие.Затова той си взе якето и излезе.
В другия край на града в една н ормална къщичка живееше Джеси.Би трябвало да живее в луксозна къща,но тя просто не и харесваше да живее така.А и по много други причини я отказваха да живее в палат,като една от тях са нейните пристъпи.Тази вечер,като всички други бе поредния.Госпожица Лий стискаше със зъби,искаше да бъде силна,но проста болката бе по силна и тя започна да вика.Джон беше до нея,за да я подкрепя и с всички сили се опитваше да намали болката,но болестта й беше напреднала.След няколко минути тя се успокои и веднага заспа.Асистента й попи потта й и я зави.Той взе телефона си и проведе няколко разговора.
Оню се прибра с 3 торби и радостно седна на земята.Извади едната бутилка соджу,отвори я и отпи.Тъй като Кий му беше възложил задача да си прибере стаята.Дивата реши да види какво става.Той беше сигурен че най после ще се оправи и ще бъде стария Оню.Almighty Кий отвори вратата и се шокира
- Хюнг! – изкрещя той и се спусна към него
Лидера лежеше просната на земята и до него бяха около 4-5 бутилки соджу.Кий започна да го бута силно<о:p>
- Минхо!Джонгхюн!Темин!Елате бързо! – викаше с цяло гърло
След няколко секунди те застанаха до Кий и бяха шокирани.Фламинг Харисма бързо извади теледона си и набра 911.Блинг Блинг намокри една кърпа и избърса лицето му.Минаха няколко минути,но линейката не идваше,а Дyбу стоеше в безсъзнание.
- По дяволите! – ядоса се Минхо,повдигна го и го понесе на ръце
- Какво правиш? – шокира се Дивата
- Хей Минхо! – Джонгхюн се хвана за главата
- Не мога да стоя и нищо да не правя – каза през зъби Фламинг Харисма
Той излезе навън,заедно с лидера на ръце и останалите го последваха.Вззеха първото такси,което видяха и потеглиха към болницата.Докато пътуваха Темин наблюдаваше своя хюнг,който не откъсваше очи от Оню.У младото момче се надигна едно чувство,което не беше изпитвал досега.Цялото му тяло гореше и ръцете му започнаха да треперят.Динно го погледна,погледна ръцете му и ги хвана
- Темин добре ли си? – попита го притеснен Джонгхюн
Младока мълчеше и не отделяше поглед от Минхо.Фламинг Харисма го погледна и разбра,че нещо става,но по късно ще разбере.таксито спря и Минхо на секундата слезе,взе Оню на ръце и с бърза крачка се насочи към болницата
- Лекар!Имам нужда от лекар! – викаше Фламинг Харисма,докато влизаше.Една сестра се спусна,като буташе количка.Момчетата прекараха цялта нощ в болницата.Минхо и Кий бяха отишли да разговорят с лекаря,а Блинг Блинг и Темин сядаха в чакалнята
- Темин какво има? – попита тихо той
- Нищо – отвърна му остро младока
- Знаеш че можеш да ми кажес всичко.виждам,че с Минхо не се разбирате.Сподели,така…ще ти олекне – наведе глава Динно и сплете пръсти.
Джонгхюн беше искрен с него,а и имаше голям опит с Дивата.Младото момче преглътна и след няколко минути мълчание го погледна тъжно и му идваше да се разплаче.
- Когато бяхме в Китай,първата седмица беше страхотна.Разхождахме се,вечеряхме в един много хубав ресторант,ходихме на кино и други забавни неща.Но съвсем случайно стар съученик ми се обади.Разбрах,че и той е във същия град.Срещнахме се,но не бях казал на Минхо.Толкова бързо минаваше времето,че забравих колко ечаса.Като се прибрах,Минхо беше заспал.Легнах до него и на следващата сутрин като се събудих го нямаше.Опитах се да му се обадя,но телефона му беше изключен.Излязох и след известно време съученика ми се обади.видяхме се и отидохме у тях.Правехме си снимки и изведнъж той ме слеуна и го засне.Аз естествено го избутах,но беше късно той вече ни бе снимал.Исках да я скъсам но не можах да я измъкна от ръцете му.Като си тръгвах,той бе сложил снимката в чантата ми нарочно.Минхо я видя и единственото нещо което направи е да не ми говори.И така 5 дена не си говорехме.даже той си взе отделна стая,само ме проверяваше преди да си легне дали съм в стаята си.А сега имам чувството,че не ме обича.Той гледа Оню хюнг по много странен начин.Ахххх……. – изпуфтя той
Блинг Блинг го погледна тъжно и незнаеше какво да му каже.Той и Кий,знаеха че Оню обича Минхо,но незнаеха,че Фл.Харисма ще изпитва чувства към него.
- Мисля че трябва всичко по силите си да направиш,за да му покажес колко много го обичаш и оново със снимката е било подъл номер на твоя съученик.Можете да отидете да поиграете футбол.Прави неща,които той обича – отвърна му сериозно Блинг Блинг и се надяваше отношенията между тях да се оправят
Тъкмо да каже нещо младока,когато Минхо и Кий дойдоха.Динно се изправи рязко,а темин наведе глава
- Какво стана? – попита с треперещ глас Джонгхюн
- Ще се оправи.Ще постой няколко часа,да го наблюдават и после ще го изпишат – усмихна се Минхо и Динно въздиша тежко и го прегърна
Almighty Кий гледаше младока и се чудеше какво става в главата му.Темин беше навел глава и я беше хванал с двете си ръце.Фламинг Харисма отиди до него и го докосна по рамото.Но младото момче не дигна глава,Минхо отдръппна ръцете му и повдигна брадичката му.Очите на младото м омче бяха навлажнени и щом срещна погледа на своя хюнг сълзите му веднага се стекоха.
- Хей.Той е добре – каза тихо Минхо и се усмихна
Темин му отвърна с усмивка,но нисто не каза.Тъкмо Минхо стана и младока го хвана за ръката.
- Смятам да се прибирам вкъщи - каза сериозно Темин
- Добре.Ще се приберем заедно – отвърна му спокойно Фламинг Харисма
- Искам да съм сам – отговори му младока и го погледна сериозно.
Минхо го погледна въпросително и се чудеше какво става.Той въздиша тежко и затвори за миг очи.
- Ще се прибереш с Кий.Точка – заповяда Минхо и го погледна сериозно
Темин се обърна и тръгна да се прибира.Кий тръгна след него.Рано сутринта младока тренираше усилено.Не беше спал,нито ял,нищо,само тренировки.Дивата беше заспал дълбоко и не е усетил кога темин е излязъл.
Госпожица Лий стоеше в офиса и четеше някаква книга.изведнъж се почука и асистента й влезе
- Добро утро госпожице Лий! – каза сериозно той,като сложи куп папки и кафе на масата.
- Добро утро и на теб – усмихна се тя,като остави книгата на бюрото си
- Днеска имате среща в 8.30 часа с визепрезидента на компанията от Америка,после в 10.30 часа….,11.30 часа… - започна да рецитира Джон
- Джон знам си графика.Знам къде ще бъде новата ни с града.Тази няма да е продавам,просто ще направя ремонт – отвърна му тя,докато отпиваше от кафето си
- Но…. – шокира се той
- Не се притеснявай.изготвила съм доклад.Погледни го и после кажи дали си съгласен – каза тя
сериозно и му метна една дебела огромна папка.Госпожица Лий веднага се зае със задълженията си.Асистентът й взе огромната папка и излезе от офиса й.
Наближаваше обяд когато Минхо,Оню и Джонгхюн се прибраха.Естесвено,че Фламинг Харисма ще се накара,но първо да стигнат вкъщи.Като заговорихме за вкъщи Кий обикаляше къщата и звъннеше на Темин
- Къде си по дяволите!Минхо ще ме убие! – паникьоса се Almighty Кий.След няколко опита Темин най накрая дигна
- Да Кий – каза той спокойно
- Темин!Веднага се я връщай!По дяволите къде се губиш? – крещеше Дивата
- Добре хюнг – прибирам се – отвърна му тихо той и затвори
Almighty Кий седна an стола и започна да пуфти
- Туй момче,само да се прибере……Ще види той!Бял ден няма да види! – закани му се Умма Кий
След няколко минути тримата се прибраха и Кий веднага изстича да ги посрещне.прегърна Оню и се усмихна