Сбъдната мечта

First topic message reminder :

1 глава Възможностите



Една късна вечер едно момиче седеше само в стаята си и се сърфираше из нета.Докато се ровичкаше попадна на една песен Ring Ding Dong,групата се казваше SHINee.След като я чу на нея много й хареса и я прати по нета на своята добра приятелка,за да сподели каква яка песничка е намерила.След като я изпрати момичето-Джеси,започна да се прозява и си легна на леглото.На следващия ден приятелкта й изпраща рано сутринта смс, в който пише че е много й харесала песничката.Джеси беше около 18г. Не много момиче,светло кестенява коса.Тя много обичаше да танцува,но не някои определен стил,не защото не и допадаха,но искаше да има свои собствен стил.След като се събуди седна на PC-то и започна да се рови и да намери повече информация за групата,която я хареса.След около 12ч.яко търсене,гледане на страници,тя изчети толкова много информация.Постепенно тя и нейната приятелка се превърнаха в фенки на SHINee.Теглиха техни песни,следяха за всичко какво се случва около тях.След половин година,Джеси намери някаккъв конкурс в Корея(откъде беше и SHINee),на който може да им прати видео материал,на който си е показала танцувалните си способности.Тя започна да танцува,но все нещо и липсваше.Джеси започна да взема уроци,след няколко урока тя се почувства готова да изпълня своя танц и да го прати в Корея.Всяка вечер когато техните заспят,тя излизаша и отиваше в парка.Пускаше музика и започваше да танцува.След като го приготви материала,го прати и щеше да е там след 30дни.През тези дни тяя ходеше на църква и се молеше да я приемат.Минаха почти 2 месеца откакто беше пратила своя видео материал.През тея 2 месеца тя тренираше много усилено.Беше делничен ден,Джеси беше станала рано.Отиди до кухнята да си направи кафе и чу как пощольона пъха писмата в кутията.Отиди до пощ.кутия и ги взема.Започна да ги преглежда,сметка за ток,писмо за майка й,пак сметка докато не видя един огромен плик, на който пишеше нейното име.Тя видя името на подателя и за малко да не изтърве чашата с кафето.На плика пишеше SMtowm Entertainment,Южна Корея.Отвори го и преди да прочете какво пишеше тя започна да се моли.След няколко пъти „моля те господи,да съм приета”,тя погледна писмото и разбра че е приета.Така силно изкрещя,че родителите й се събидха.Те отидоха при нея,за да видят защо така вика.Тя им каза новината,но те не я приеха така както тя искаше.В писмото пишеше,че трябва да си подготви определени документи и след като е готова с тях да замине.Като свърши с документите,които не бяха не толкова трудни за изпълнение,тя отиди до някоя тур. Агенция са самолетен билет.Полета й беше за вдругиден.Нейните родители поканиха роднини и приятели, в чест на заминаването й.Дните минаха толкова бързо,че оставаше само 2ч. до полета й.Тя се качи в колата на баща си и потеглиха към летището.В един момент тя се сети за своята приятелка и се проклиняше,че беше забравила да и съобщи.Но за жалост тя не можеше да и се обади,тъй като беше 4ч. през ноща.Помисли за секунда и си обеща,че някой ден ще я покани в Корея.Родители й я изпратиха и се качи в самолета.Щеше да лети за първи път.След няколко дълги часа тя най накрая пристигна в Корея.На летището я посрещна човек,който я попита на английски дали тя е Джеси.Тя кимна с глава и се насочиха към паркинга.През това групата SHINee разбраха,че ще имат нова танцьор.Това което ги притесняваше,че тя не е корейка.И трудно ще се спряват с езика.
- Защо трябва да е чужденец-мръщеше Jonghyun.
- Ами незнам и аз не съм доволен,но мениджъра така е решил.-каза Onew.

20 глава



P.P Това е най первезната глава,така че малки деца да не го четат


- Какво е това? - попита тя и се усмихна

- Мисля,че една супа нямаше да ти стигне,затова отидох да купя храна – отвърна й,като й подаде торбичката

В това време Минхо,Оню,Джонгхюн и Кий тъкмо ставаха от ресторанта и тръгнаха да се прибират у дома.Настана мълчание и Минхо започна да съжалява за одеве.

- Хей искате ли като се приберем да играем на Нинтендо? – попита той весело

Тримата се спогледаха и никoй не смееше да му отговори

- Аз съжалявам за преди малко,не исках..... – извини се той и сведе глава

Кий го прегърна и му прошепна:

“Защо не поиграеш с Темин на Нинтендото”

Фламинг Харисма започна да клати глава,не беше съгласен да е в една стая с него.След няколко минути пристигнаха.Влязоха вътре и Темин застана пред тях

Джонгхюн и Кий се спогледаха и набързо се изнизаха.Оню се усмихна широко и се изниза.Фламинг Харисма не му обърна внимание и започна бавно да се придвижва към стаята си.Младока веднага го хвана,за да не падне.

- Мога и сам! – стросна му се той

Младото момче се намръщи,но не му отвърна нищо.Темин вървеше отзаде му.Минхо влезе в стаята си и живеднъж се олюля.Темин веднага го хвана и бързо го заведе до леглото му.

- Добре ли си?Имаш ли нужда от нещо? – попита го разтревожено

Фламинг Харисма го гледаше втренчено и погали лицето му.Младока му се усмихна и го слеуна по челото.Фламинг Харисма целия настръхна,а сърцето му започна да бие лудо.

- Хайде почини си.Сигурно си изморен – каза тихо той

Фламинг Харисма го хвана за ръката и го гледаше втренчено

- Остани.Моля те – каза плахо той

Той му направи място и го подкани.Темин го погледна тъжно и преглътна.

- Минхо аз... – започна Темин и се чудеше как да му откаже

Минхо разбра и се разположи на цялото легло

- Мхм...можеш да ми донесеш една чаша вода – каза Минхо сериозно

- Да разбира се – отвърна му с усмивка младока и излезе от стаята

В другата стая Джонгхюн и Кий се целуваха нежно.Динно го хвана за дупето и го стисна.Кий с още по голяма страст започна да го целува навсякъде.Блинг Блинг бавно прокара ръката си под фанелата му и започна бавно да го гали.Almighty Кий целия настръхна.Блинг Блинг махна фанелата му и целуваше всяка една част от неговото тяло.Кий в същия момент стенеше.Когато Джонгхюн го целуваше с неговите нежни и изваяни устни,Дивата чувстваше че кожата му изгаря,а и всяка негова клетка го желаеше още и още.Той бавно слизаше надолу,разкопча копчетата на дънките му едно по едно.Динно махна дънките му и започна д асъблича и боксерките му.Динно се изненада от бързото порастване на малкия Кий.Той погледна към своя любим и му се усмихна.Дивата също се усмихна и леко се зарами.Джонгхюн започна да си играе с малката Дива.Блинг Блинг си помагаше с едната ръка.Той бавно движеше ръката си нагоре надолу,а езика му все едно танцуваше.Той ту го лапаше,ту си играше с зика.Това караше Кий още повече да стене,той взе възглавницата и покри лицето си.Динно се усмихна дяволито и прокара езика си от вътрешната страна на бедрото му,после се насочи малко по надолу,мина бавно по октупус баллс(хахахахах) и продължи към млъкия Кий.Джонгхюн продължи да си ихрае и “разходката” която я направи я повтори.Но на втория път Дивата не зидържа,хвърли възглавницата на земята и го придърпа към себе си.Целуна го страстно и го хвана за дупето.Сега беше негов ред.Кий го бутна и започна да го съблича.След като свали боксерките му,Дивата се зае веднага с малкия Динно.Ръката на Кий се двужеше много бързо,а устните му толкова меки и топли,нежно се докосваха с малкия Блинг Блинг.Almighty Кий го лапна почти целия и постепенно увеличаваше темпото.Джонгхюн искаше да крещи,но вместо това пушкаше.Той стисна с едната си ръка чаршафа,страстта му се увеличаваше със всяка секунда,но той едва се сдържаше да не му се нахвърли.Кий прокара езика си по неговите баллс и после до малкия и обратно.Дивата се наведе към своя любим и Джонгхюн затвори очи и пожела да го целуне,Но Дивата беше решил друго.Той прокара бавно единия си пръст по устните му и после го повтори.Almighty Кий още повече се приближи и обходи с език устните му.Динно целия настръхна,а Кий слезе надолу.Джонгхюн рязко го дръпна и го придърпа към себе си,като го целуна страстно.Блинг Блинг бавно започна да насочва малкия към дупето на Кий.След като си го вкара,Дивата се изправи и го забоял адски много.Джонгхюн за секунда се спря,но Кий сам се наниза на малкия..Дивата постепенно увеличаваше темпото,като същеверменно увеличаваше неговите стенания и пушкания



- f*** ме,f*** ме...... – викаше Дивата

Джонгхюн го хвана за кръста и започна много бързо да го вкарва.Кий извърташе очи издаваше мнoгoс транни звуци.Блинг Блинг се изправи и започна да го чука много hard.Подпря едната си ръка на едната буза,а другата си ръка леко повдугна другата буза.Динно започна по бързо и по бързо.....Кий ту охкаше ту стенеше.....Изведнъж Джонгхюн изведнъж се изправи рязко и отиди в банята.Кий също го последва.След като излязоха двамата легнаха и се гушнаха.Дивата нежно галеше гърдите на своя лъжведнъж се изправи рязко и отиди в банята.Кий също го последва.След като излязоха двамата легнаха и се гушнаха.Дивата нежно галеше гърдите на своя любим.

На следващата сутрин Минхо се опитваше да извърви повече разстояние.Но всеки път като увеличаваше с една или с няколко крачки,горчиви спомени го връхлитаха.

- По дяволите! – каза той,след като падна на земята

Той бавно се изправи и съвсем внимателно стъпваше обратно към леглото си.Фламинг Харисма твърдо бе решил да забрави Темин.Той легна за малко и обмисляше варианти,който може да му помогнат да го забрави.В същото време Джон и Джеси излязоха да се разходят.Двамата стояха цяла нощ будни и си приказваха за детството си.Те седнаха в едно от крайпътните малки заведения.Джеси изглеждаше привидно щастлива.Те закусиха и тръгнаха да се прибират в мотела.

- Джеси? – каза той и постави ръцете си в джоба

- Да джон – отвърна му тя мило

- Искаш ли да живееш при мен?Апартамента ми е голям,ще спиш в стаята за гости и .... – предложи й той тихо,като наведе глава.Тя се усмихна и му отговори:

- Мерси за предложението,но ще ти откажа.Много си мил с мен и незнам как ще ти се отблагодаря

- Като дойдеш да живееш при мен – погледна я и се усмихна

- Точно в момента искам да съм сама.Да си събера мислите.... – отвърна му тя тъжно

- Разбирам.Но пак ще се виждаме,нали? – каза той и я погледна весело


Тя кимна и започна да се смее.Джон я караше да се усмихва,тъй като така изглеждаше много по красива.

В това време Темин се събуди,разтърка очите си и стана от леглото.Отиди в банята и се погледна в огледалото.Той си взе един душ и реши да потърси Джеси.Младока набързо се облече и излезе.Първо реши да отиди в студиото.

Джон тъкмо си вземаше довиждане с Джеси и се запъти към студиото.Макар и да не му се тръгваше,той бе длъжен да ходи на тренировките.По пътя си мислеше,как хореографа ще им покаже “нови движения”.Джон се усмихна леко и забърза крачката.

След като Темин слезе от таксито се забърза да влезе вътре.Той отиде до женската съблекалня,но там нямаше никoй.После отиди в мъжката,която беше в другия край на коридора.Но и там нямаше никoй.Тръгна към стаята където тренират и както си вървеше се сблъска с едно момче.

- Внимавай къде вървиш? – стросна се младото момче.Той се извинин и се поклони и беше навел виновно глава

- Няма нищо.Аз съжалявам,тъй като бързам,за да не закъснея за тренировка – отвърна му спокойно Джон и се усмихна

Младока дигна глава и погледна някак си странно.Познаваше този човек отнякъде,но не можеше да се сети.

- Кой ти е хореографа? – попита го сериозно Темин

- Канг Джун Хо.Защо? – отговори му очудено

- И аз съм се запътил натам.А сигурно познаваш едно от момичетата,казва се Джеси? – небрежно му каза,като тръгнаха към стаята

Джон се чудеше какво да му отговори.И тъй като знаеше за тяхната връзка,той му отговори честно

- Да познавам я – отвърна сдържано той

Темин го бутна към стената и го погледна серизоно

- Знаеш ли къде е?Ако знаеш моля те кажи ми – каза той тихо и в очите му се четеше болка

Джон кимна,а младока го задърпа и се отправиха към изхода.

- Пусни ме!Хореографа...auch! – пищеше Джон

Темин извади от джоба си набра номера на хореографа.Младока му обясни,че Джон е с него и няма да може да тренира днес.Естествено че Джо няма да се размине безнаказано.За утре трябваше да научи стъпките.Джон се намуси и стисна ръката си в юмрук

- Спокойно Джон.Аз ги знам,ще ти ги покажа – каза му с усмивка младото момче

Джон гледаше през прозореца и за нещо се бе змаислил.След няколко минути те слязоха от таксито.Джон влезе в мотела,а младока плътно го следваше.Джон застана пред стаята и почука.Тя отвори вратата,зарадва се да види Джон,но той изглеждаше тъжен.Той се отдръпна и тя видя Темин.Джон бавно се изниза и реши все пак да отиде на тренировката.

- Може ли да вляза? – попита я той тихо

Тя кимна и се насочи към леглото си.темин влезе и затвори вратата.Той се изненадата в кочината в която живеее.Навсякъде имаше боклуци,но това не беше всичко.Стаята като цяло изглеждаше супер мизерна.темин стисна зъби,той искаше да я отвлече,да отидат някъде надалеч,да започнат наново....но това му се струваше невъзможно.

- За какво си дошъл? – стросна се тя,като гледаше на една страна

- Исках да те видя...и.....как е възможно да живееш в такава стая? – започна тихо и изведнъж започна да й крещи

- Това си е моя работа – отвърна му строго

Ммладока погледна встрани и се шокира да види много наредни ботулки соджу.Той се приближи и започна да разтърсва тялото й,като я беше хванал за раменете



- Защо ми го причиняваш?Защо си пила?Защо? – викаше й той

21 глава







Тя просто стоеше и сълзите й се стичаха по лицето.Темин се хвана за главата и седна до нея

- Аз съжалявам,че ти се развиках – каза й той тихо

Младия член на групата я хвана ръката на момичето и я сложи в областта на сърцето си.Погледна ятъжно и я целуна нежно по бузата

- Трябва да тръгвам – каза му тя,като си дръпна ръката от неговата.Той се изправи бавно и една сълза се стече по красивото му лице.Темин бавно вървеше към вратата.След като си тръгна,Джеси затвори очи и дишаше тежко.Тя сложи ръката си на гръдта си и усети как сърцето й препускаше.

В това време Джонгхюн и Кий правиха заедно закуска.Динно само помагаше,не искаше да се заесма с нещо такова.Дивата се обърна и с едната ръка държеше дървена лъжица,а с другата капака на тенджерата.

- Опитай – каза му нежно Кий

Джонгхюн леко сръбна и се усмихна

- Вкусно е! – отвърна му Динно и го целуна по бузата

Almighty Кий се усмихна и шляпна по дупето.Блинг Блинг прехапа долната си устна и застана зад Кий плътно.Наведе се и вдиша от аромата му,който му действаше като наркотик.Доближи устни и нежно го целуна по врата.Това накара Almighty Кий да настръхне

- Ще отида да видя как е Минхо – прошепна му той нежно

- Добре...ухммм след малко ще е готова закуската – отвърна му Кий,докато се осъзнаваше къде се намира.Джонгхюн излезе и се запъти към стаята на Минхо.Той леко товори вратата и видя че Фламинг Харисма чете някаква книга.Блинг Блинг бавно се приближи към него.

- Минхо какво правиш? – попита го той и го гледаше очудено


Фламинг Харисма затвори книгата и я остави на нощното шкафче.Той се обърна към Динно и го погледна тъжно.Блинг Блинг седна до него и хвана ръката му.

- Какво има?Знаеш,че можеш да ми кажеш всичко – каза му тихо той и се усмихна

- Хюнг хайде днеска пак да излезем!Не ми се стои в тази стая – отвърна му високото момче и сведе глава

- Добре – отговори му,като си мислеше къде да отидат този път.

“Трябва да се посъветвам с другите.” – помисли си той

- След малко закуската ще е готова – усмихна му се Динно

Фламинг Харисма кимн ай бавно се изправи.Джонгхюн стоеше плътно до него за всеки случай.

- Джонгхюн хюнг ...мога и сам! – каза тихо Минхо

Динно кимна и се отправи към кухнята.Фламинг Харисма влезе в банята и се погледна в огледалото.Всички спомени с Темин отново и отново го връхлитаха.Той поклати глава и бавно я наведе.

“Защо не мога да те изтръгна от сърцето си...?” – помисли си Фламинг Харисма

След като си взе душ,отиди до бюрото и отвори първото шкафче отдясно.Под парите си стоеше една тяхна снимка.Той я извади и леко се усмихна.Минаха няколко минути и Минхо продължаваше да я гледа.Фламинг Харисма затвори очи и я скъса.Една част на кяото беше Темин я хвърли в кофата,а другата я прибра обратно.Минхо сложи пари в джоба си и бавно се запъти към кухнята.В същото време Темин вървеше безцелно.Той бе....опустушен,след като Джеси се държа така студено към него.Много фенове по пътя се спираха и правиха снимки,клипчетяа и крещяха името му.Но тъй като не им обърна внимание,те сериозно се змаислиха,какво става с него,че да е такъв..В фен клубовете,форумите,чатовете и т.н се разпостраняваха снимки и клипове на тъжния темин.Милиони или по скоро милиярди фенове по света обсъждаха,каква може да е причината.Снимките и клипчетата,стигнаха до Директора на SM enter.Той беше много бесен на мениджъра,че позволява на Темин да прави каквото си иска.Някои от феновете,стигнаха до истината,че “техния” оппа е влюбен

В къщата на SHINee лидера на групата – Оню разговаряше по телефона с мениджъра.Бих казала,че не беше разговор

- Да господин Мениджър – отвърна му тихо лидера

- И това повече да не повтаря!Ясно ли е? – продължи да му крещи

- Да – отговори му и чу свободен сигнал

Лидера затвори телефона и отиди в кухнята

- Хей момчета.Аз излизам,ако се върне Темин ми се обадете- каза той нежно и излезе

Джонгхюн и Кий го гледаха подозрително,но не смееха да попитат

Минхо спокойно си хапваше от вкусната закуска на Кий

- Я~!Минхо какво ти става? – попита го очудено Дивата

- Какво да ми става? – отвърна му той и продължаваше да яде

Almighty Кий се ядоса и взе клечките и купичката му

- Я~!Кий! – развика се Минхо

- Може да е станало нещо с Темин.не се ли притесняваш за него? – попита го тихо той

Фламинг Харисма се изправи рязко и блъсна по масата.

- Писна ми!Не искам да слушам за него!Той реши да е с Джеси,сега ще си понася последствията – развика се Минхо и излезе от кухнята

Джонгхюн погледна ядосано Дивата и му каза:

“Виж какво направи!без това му е тежко!” – Динно последва Фламинг Харисма,а Almighty Кий сведе глава и седна на един стoл

В това време Оню търсеше Темин.беше отишъл до местата,където обича да ходи.След като не го намери,се качи на такси и продължи с търсенето.

“Къде си Темин?Къде?” – мислеше си лидера,докато се оглеждаше за него

След около половин час Оню забеляза струпали се на едно място момичета.Той веднага слезе от таксито и започна да се бута из тълпата.След няколко секунди видя младока седнал на една пейка и яде сладолед.Лидера го хвана за ръката и го задърпа.Докато го дърпаше,младока си изтърва сладоледа и сведе глава надолу.Фенките като видяха Оню,започнаха да кещят и да викат името му.Той и Темин се качиха в едно такси и се запътиха към сградата на SM enter.

В това време Блинг Блинг се опитваше да развесели мрачния Минхо

- Не му се сърди.Кий той..... – започна Динно - Нали каза,че ти излиза хайде да тръгваме

- Не искам.излезте вие.Оставите ме сам! – стросна му се Фламинг Харисма

Джонгхюн нищо не му отговори.Искаше да го изкара от тази мрачна стая.Хрумна му една идея.

- Минхо....искаш ли да отидем до студиото и да изпълним някоя песен? – каза му той и се усмихна

Минхо помисли малко и му отказа.в продължение на 20 минути Джонгхюн му предлагаше какво ли не,но Фламинг Харисма бе категоричен.

- Добре щом искаш да останеш тука.Аз ще отида с момчетата от MBLAQ да поиграм малко футбол – каза му небрежно и тръгна да излиза

- Чакай! – отвърна му той и извъртя очи

Джонгхюн се усмихна и се обърна

- Искам и аз да дойда – каза Фламинг Харисма и наведе глава

“Oфффффф трябваше по рано да предложа,а не да се мъча тука” – помисли си Динно

Айй, толкоз кратко.. чакам другата глава с нетърпение

малеееее това съм го писала лятото смятай.Макар че малко късно го публикувам,хаахахахахаха значи предричам бъдещето

30 глава





След като излезе от стаята Минхо хвана ръката му и го погледна тъжно.

- Кий знам какво ти е казал Джонгхюн.Но това което ти е казал не е вярно.Излъгал те,тъй като не можеше да ти прости.Моля те....послушай ме.Като дойдохме с Темин,той стоеше до теб,хванал ..... – искаше да помогне да Динно

- Какво той.... – шепнеше Дивата

- Той се разпадна.Не бях го виждал такъв.Джонгхюн те обича Кий!Ти за него си......въздуха – продължи тихо той

Младока острани се замисли над думите на Минхо.Но за него той и Джеси бяха като въздуха.Темин леко се намръщи и излезе от стаята,искаше да помисли,да подреди мислети си и трябваше да реши.Той знаеше,че избора,който ще направи,няма да е лесен.След няколко минути Динно и доктора влязоха в стаята на Кий.Доктора започна да го преглежда,а Джонгхюн следеше действията на лекаря.Доктора извика сестрата


- Трябва да му бия инжекция – каза сериозно той

Динно започна да се паникьосва.Фламинг Харисма отиди до него и го хвана за рамото.Сестрата влезе и започна да приготвя иглата,като я напълни с някаква течност.Блинг Блинг сложи главата си върху гърдите на Минхо и си закри очите си.

Сестрата дезинфенктира частта,където ще му бие иглата и след малко го ободе с иглата.Джонгхюн надничаше и забеляза,че Кий не издаде никакъв звук.

- Готово – каза тя и излезе от стята

Динно се приближи до Кий и погледна към ръката му

- Как се чувстваш?Заболя ли те? – попита го тихо Блинг Блинг

Кий извърна глава и затвори очи.Той наведе глава и бавно се отправи към вратата

- Кий!Несправедлив си! – ядоса се Харисмата и тръгна след Джонгхюн

Минхо го спря,като го хвана за ръката,но Динно я дръпна

- Джонгхюн! – стросна му се Минхо

- Какво? – отвърна му жално

- Дай му време.... – каза тихо Фл.Харисма

- Той не ми даде......съжалявам не мога – ядосваше се Блинг Блинг и тръгна да се прибира

Фламинг Харисма въздиша тежко и се върна при Кий.Той се доближи и леко облица устните си.

- Големи сте инати и двамата – възмути се той

Дивата се обърна и го погледна тъжно

- Така ако продъзлхавате никога няма да бъдете щастливи – стросна се Минхо и излезе от стаята

По лицето на Кий се стивхаха сълзи.Фламинг Харисма имаше право,но той му наговори такива неща и не можеше да ги забрави така лесно.Младока с една кърпичка избърса сълзите му,след което хвана ръката му

- Хюнг....оправяй се по бързо.Не го пускай.....от сърцето си – каза му нежно младока

В същото време лекаря влезе в стаята и застана пред него

- Сега ще трябва да си починете.По късно ще ви направил изследвания – каза сериозно той и хвърли бърз поглед на младото момче

- Хюнг аз ще тръгвам.Утре ще дойда пак – приближи се Темин

Двамата с доктора излязоха и го попита:

- Докторе той ще се оправи ли?

- Ако резултати са добри ще го изпишем – отвърна му той

Младока се поклони и тръгна да се прибира.Като излезе от болницата вече се бе стъмнило

- Аргххх...студено – възмути се той и целия настръхна


Тъкмо да се отправи към едно такси,когато някой извика името му.

- Темин-а! – извика мъжки глас

Той се обърна и се усмихна

- Хюнг мислех че си тръгнал – отвърна изненадан той

- Няма да те оставя да се прибираш сам – засмя се Минхо

Устните на Темин трепериха,но не само те,а и цялото му тяло.Минхо си свали сюитчъра и го даде на младока

- Облечи го!Защо си тръгнал така? – почти му се скара Фламинг Харисма и го прегърна за да го стопли

Младока леко се усмихна и се наслаждаваше на топлината,която идваше от Минхо

- Хайде да тръгваме – отдръпна се от него Минхо и тръгна напред

- Хюнг чакай – затича се към него младото момче

Двамата се качиха в таксити и потеглиха към вкъщи.В къщата на SHINeе в това време Динно се напиваше

- Той.....не ме обича!Хахаха....Не ми пука! – разсъждаваше на глас или по скор си изкарваше яда.Джонгхюн хвърли празната ботилка и тя се счупи на малки парченца.Блинг Блинг се влгеда в парченцата и стана.Динно се олюла и се подпря на мсата,като не отместваше поглед от тях.

- Така излежда и моето сърце.Хахах....щом искаш,така да бъде Кий.Ще те изтръгна от сърцето си

Динно седна на земята и започна да събира парченцата.Даже не усети болка,когато едно от парче го поряза.

В това време Джон влезе в мотелската стая,като носеше Джесии на ръце.Сложи я на леглото и я зави.Тъкмо се обърна да си тръгва,когато тя го хвана за ръката

- Остани! – каза тя тихо и едва го погледна

Той се обърна,въздиша тежко и седна на стола

“Чувствам че ще съжалявам” – помисли си той

Докато пътуваха по пътя имаше две неща които тревожиха Минхо

“Кий дали ще се оправи?” и “Темин.....ще бъде ли с Джеси или с мен?

(но точно в момента беше наблегнал на второто)

Темин се чувстваше много странно.Искаше да е близо до него,да сподели всичко каквото мислеше и чувстваше,да го докосва,да го целува.Той поклати глава и незнаеше какво да прави.След няколко минути пристигнаха и младока побърза да плати на шофьора.Минхо слезе и се изненада.Той направи някаква странна физиономия и се отправи към вкъщи.Младока вървеше бавно,погледна към къщата и се страхуваше от това което може да се случи.Той седна на пейката и се хвана за главата.Фламинг Харисма влзе и започна да търси Джонгхюн.Изведнъж чу шум идващ от кухнята.Отиди да провери какво става.Минхо бавно отвори вратата и се шокира да види Динно да събира парченца стъкла и целите му ръце бяха в кръв

- Джонгхюн! – викна му Минхо,като се спусна към него

Той надигна поглед и го погледна тъжно.Фламинг Харисма взе парченцата от ръцете му и ги хвърли в боклука.Извади от шкафа аптечката и започна да му промива раните.

- Полудя ли?Виж си ръцете....Аргххх ще полудея – скара му се Минхо

Блинг Блинг се изправи и седна на стола.Фламинг Харисма тъй като се ядоса на Джонгхюн,не усети как се поряза на едно от стъклата.В това време Темин колко и да се опитваше,не можеше да си по дреди мислите.единственото за което мислеше е да бъде до Минхо и това да е колкото е възможно по скоро.Сякаш не му достигаше въздух,когато Минхо не е до него.Темин се изправи и се затича към вкъщи.Той влезе вътре и тръгна към неговата стая,но за момент се спря

- Минхо ръката ти кърви! – извика Джонгхюн

Минхо леко изръмжа и излезе от стаята бесен.Темин веднага го спря и хвана леко ръцете му и ги погледна.Целите бяха окървавени

- Минхо! – каза тъжно момчето

- Аз трябва да изхвърля....стъклата. - отвърна му тихо той

Младока се намръщи и отиди до стаята си.Фламинг Харисма взе стъклата и излезе да изхвърли боклука.След като се върна младото момче го чакаше с аптечката.Фламинг Харисма се приближи и го гледаше плахо.Темин отвори аптечката и започна да промива раните му.Докато държеше ръката му,се чувстваше страхотно,но ръката му показваше съвсем друго

- Темин какво има? – попита го тихо Минхо

- Какво имаш предвид? – птвърна му,като се чудеше за какво му говори

- Ръката ти трепери – отвърна му сериозно и излеждаше притеснен.

Младока погледна ръката си,шокира се и веднага си я отдръпна

- Да не би да криеш нещо? – подозираше Фламинг Харисма

- Не просто….аз….като видя кръвта и ..незнам – опита се да се оправдае

- Аз съжалявам – сведе глава Минхо

- Няма нищо – леко се усмихна Темин и продължи да му чисти раните

След като приключи Минхо се запъти към кухнята,да провери какво прави Блинг Блинг.Джонгхюн беше заспал веднага след като Минхо излезе.Фламинг Харисма го взе на ръце(малко трудно) и го занесе към стаята му.През това време младока остави аптечката на мястото си и отиди към стаята на Минхо.След няколко минути Фламинг Харисма влезе и подскочи.

- Аххх че ме изплаши!Какво правиш тук,няма ли да си лягаш? – леко повиши тон

Темин се приближи и го погали нежно.Фламинг Харисма целия настръхна се отдръпна от него

- Спомни ли си какво ти казах по рано днес – каза му тихо младока,като направи една крачка напред

Фламинг Харисма леко се усмихна и направи една крачка напред.Мъкнето не искаше и не можеше да чака още.Той му се нахвърли и започна да го целува навсякъде.Отначало Минхо се изненада,но след като го целува така,той започна да му отвръща на целувките.

В същотo време в болницата Кий се опитваше да заспи.Опитваше да си избие Джонгхюн от главата си,но не успяваше.Той взе телефона си и започна да разглежда снимките и то на които са те двамата.

На сутринта Джеси се събуди с ужасно главоболие.Тя леко се изправи,олюля се и се тръшна на леглото.С много усилия,тя се изправи и се запъти към банята.Взе си един душ икато погледна към часовника,се разбърза да не закъснее за първия си работен ден.Тя съвсем не забеляза Джон,който беше заспал на стола.Джеси го мерна с периферното си зрение и се обърна да види дали не сънува

- Ох боже!Какво ли съм правила снощи? – възмути се тя

След като се оправи,тя го бутна,да го събуди

- Какво? – подскочи той

- Хей добро утро! – каза му тя нежно

- Добро утро – прошепна той,като търкаше очите си

- Аз след малко ще тръгвам за работа – каза тя

Той отиди в банята да се оправи.Тя му написа бележка,остави я на масата и излезе.След няколко минути Джон излезе от банята и бършеше лицето си с кърпа

- Хей Джеси как се чувстваш? – попита той

След като не му отговори,той махна кърпата и се огледа.

- О~ къде си? – изненада се той

Джон забеляза че има оставена бележка на масата.Тя гласеше:

“Хей Джон съжалявам за снощи.Обади ми се по късно.Чао и благодаря ти.Джеси”

- Това момиче ще ме умори! – усмихна се той

В болничната стая в това време Кий беше написал едно много дълго писмо или по скоро се опитваше.Макар и да имаше много смачкани листи по земята ,той не се предаваше.След малко влезе сестрата и гледаше нещо на апратите<о:p>

- Сега ще ти направим изследвания – каза му тя тихо и започна да го гледа странно

Той кимна,погледна към това което бе написал за Джонгхюн,смачка го и го хвърли на земята.Сестрата излезе от стаята и след малко се върна с инвалидна количка.Дивата се изправи б авно и почувства “лека” болка в областта на сърцето.Той седна,стисна със зъби и сестрата го заведе при ЯМР

В къщата на SHINeе Блинг Блинг се събуждаше.Той отвори очи И главата го болеше.Джонгхюн стана от леглото И всичко го болеше.Бавно се придвожи към банята,като на няколко пъти се спъна.След като излезе от б анята се отправи към гардероба си.Облече любимите си светли дънки И една прилепна по него тениска.Динно седан на бюрото си и гледаше телефона си.Той го постави на една страна И започна да сърфира в Интернет пространството.

След няколко минути Джонгхюн удари по бюрото,взе телефона си и излезе от стаята.<о:p>

В това време Темин се събуди и се усмихна широко.Обърна се и целуна Минхо по бузата.Той спеше толкова сладко.Младокалежеше и го гледаше нежно.Докато го гледаше се сети за оная вечер,когато бе с Джеси.Изражението му веднага се промени и се обърна с гръб към Минхо.Той стана бавно и го погледна тъжно.

“По дяволите!” – помисли си той и започна да се облича

Младото момче седна да си обуе дънките и изведнъж Фл.Харисма го пергърна

- Хей къде отиваш? – попита го той тихо

- Аз…. – започна Темин,но И той самия незнаеше

- Ела…. – каза му нежно И го дръпна към себе си

Фламинг Харисма отмести дългата му косица и го целуна нежно.Темин настръхна и знаеше че няма да може да се измъкне.Той му отвърна на целувката и легна до него.Фламинг Харисма тихо изпуфтя и извъртя очи

“Какъв съм идиот.Той сигурно иска при Джеси” – мислеше си Минхо

- Ако имаш нещо да правиш върви – каза му спокойно той

- Не нямам – отвърна му младока и изглеждаше че мисли за нещо или за някого

- Сигурен ли си? – искаше да се убеди Фл.Харисма

-Да хюн – отговори му тихо той


Фламинг Харисма се и знерви и стана да се облича.Той се болече спортно и си мислеше да побяга малко,за да се успокои.

- Хюнг къде отиваш? – попита го изненадан темин

- Отивам малко да потичам – отвърна му сериозно Минхо

- Но...ти няма ли да останеш? – не вярваше че точно сега му се тича

- Ами не...сетих се че имам да свърша още няколко неща – излъга го,като не го гл едаше в очите

Всички се познаваха толкова добре,пък и Минхо не го биваше да лъже.

- Хюнг! – стросна му се малкия

- Какво? – повиши тон той

- В момента ме лъжеш – развика се младока и стана от леглото

Минхо направи физиономия и го погледна ядосано.

- Съжалявам но няма ли да ходиш при Джеси? – попита го той

Младока въздиша тежко и започна да вика

- Защо винаги я намесваш?

- Защо ли??Защото искаш да си с нея.Отивай,няма да те спирам,но после не ме търси.Ще поддържаме само професионално отношения – изля си всичко и се обърна с гръб

- В момента искам да съм с теб,хюнг..... – отвърна му нежно той

Фламинг Харисма затвори очи и много му се искаше да му повярва,но не можеше

- Аз тръгвам.Много пзодрави на Джеси от мен – отвърна му сериозно и тръгна да излиза


Младока веднага застана пред вратата и се подпря на нея

- Дръпни се! – заповяда му Минхо

- Няма! – инатеше се младото момче

Фламинг Харисма въздиша тежко и го хвана за ръката,да го дръпне от вратата.Тогава Темин му се нахвърли и замалкo щяха да паднат.

- Какво правиш по дяволите? – ядоса се Фламинг Харисма

Темин се усмихна и го целуна нежно по врата.Минхо пусна сака и започна да му треперят краката.Младия член на групата продължаваше да го целува,докато Минхо не го хвърли на леглото и започна да го целува страстно.

В това време Кий го местиха от едни изследвания на други.По принцип пациентите се изнервяха,но Дивата мислеше за Джонгхюн и не го интересуваше нищо.След 2 часа изследвания сестрата го заведе в стаята му.

- Какво правиш тук? – попита го сериозно Дивата,като видя че Джонгхюн седи на единс той и чете някакво списание

- Дойдох да те видя.Как си? – отвърна му спокойно Блинг Блинг

- Добре съм.А сега можеш да си вървиш – повиши тон и легна на леглото си

Динно се изправи и го зави.

- Радвам се.Оправяй се по бързо.Аз ще тръгвам – отвърна му хладнокръвно Джонгхюн и му намаха

Дивата видя белезите по ръцете му и се уплаши.

- Чакай били ми донесъл нещо за хапване? – каза му и го гледаше тъжно

Блинг Блинг се приближи до него и хвана ръката му

- Какво ти се яде? – попита го той

- Вземи ми от любимото ми – отвърна с усмивка Дивата

- Добер отивам – каза Джонгхюн все още сериозно и излезе

В това време Джеси “преподаваше” РнБ танци(не точно,тъй като е самоука и както й дойде отвътре).Винаги е било трудно да запони танците.В първия си работен ден имаше само 2 ученика.Тя пускаше избрани песни (е то се знаеше SHINeе,Suju,МBLAQ,B2ST и други)

Почти всяка седмица в продължение на 1 месец идваха по 2-3 ученика.Учениците й се забавляваха много.Докато тя работеше усърдно,Темин не се бе отдал на танците както преди.Той с Минхо може да се каже че са заедно.Младока мислеше за Джеси,а Фламинг Харисма мислеше за него.Той бе наясно,че не заема специално място в сърцето му,както преди,но просто не можеше да си представи,ако бъде сам.Кий бе излязъл след 3-4 дневно лечение в болницата.единственото което се бе променило,че с еопитваше,бореше се със себе си да забрави Джонгхюн.Дори и да не бяха вече заедно,на двамата чувствата не бяха се променили – те се обичаха,дори и да го отричаха.Блинг Блинг се събра с Джун от МBLAQНо само правиха секс и всеки ставаше по вълнуващ,по страстен,наблюдателите винаги бяха на лице,с повече пози и много други интересни неща

Лидера на групата се занимаваше както обикновенно с мюзикъли,учащия в най различни развлекателни програми и не му оставаше никакво време да разговоря поне с останалите от групата

След като приключи работа Джон я чакаше пред вратата.Тя си прибра нещата и тръгна да се прибира

- Ооо Джон здравей.незнаех,че си дошъл – изненада се тя

- Всъщност току що дойдох.Джес трябва да поговорим – каза той сериозно и я погледна тъжно

-Добре ако искаш да седнем да пием по едно кафе? – отвърна му тя тихо

Той кимна и двамата се насочиха към близкото кафе

В това време Минхо и Темин отново се скараха

- Видял си я? – попита го изненадан Минхо

- Да но закратко – отвърна му той тихо

Минхо удари по бюрото и стисна с зъби.През изминалия месец само се караха,но нищо повече,но днес просто преля чашата

Темин се уплаши и наведе глава.Фламинг Харисма бесен излезе от стаята и отиде да подиша чист въздух.Младока седна на леглото и се хвана за главата.

“Защо?Защо не мога да оставя нито Минхо нито Джеси?” – мислeше си той

В другата стая Джонгхюн разговоряше по телефона с Джун

- Хюнг ...ами днеска няма да мога да дойда.Зает съм – излъга го Блинг Блинг

- Добре.Жалко.Много ми липсваш Джонги.Някой друг път тогава.Аз имам да свърша нещо сега.До скоро – говореше му нежно Джун

- И ти ми липсваш.Обичам те.Чао.Ще ти се обадя по късно скъпи. – отвърна му Блинг Блинг и се у смихна

- Добре.хайде чао – натъжи се Джун

- Офффф не може без да се обади и да ме пита кога ще се видим.И то по 5 пъти на ден,сякаш имам време – възмути се Джонгхюн

Той хвърли телефона си на лeглото и отиди в кунята.Там завари Дивата,който в момента приготвяше вечерята.И като друг ден не мина без да го боиди<о:p>

- Оню добре ли се целува?Ако е така,много искам и аз да го целуна – каза сериозно Блинг Блинг<о:p>

Но откакто се разделиха Кий не му обръщаше много внимание какво говори.Той продължи да реже зеленчуците,когато изведнъж Джонгхюн отиди до него и си взе една краставичка.Дивата го удари по ръцете и го погледна строго.Динно му се усмихна широко и тръгна да излиза,когато се блъсна в Оню.Блинг Блинг беше разсеян,когато дразнеше Almighty Кий.Или се блъска в хората,пада,спъва се,просто феновете живи да не бяха

- Джонгхюн! – стросна се лидера

- Какво? – отвърна му Динно


- Нали искаше да го целунеш.Какво чакаш? – подтикна го Кий

И за да го вбеси Джонгхюн си пое дълбоко въздух и впи устни в неговите.Оню отмачало се дърпаше,а и целувката не бе кратка.Дивата стоеше отстрани шокиран и незнаеше къде се намира.Джонгхюн се отдръпна и се усмихна на Оню.Обърна се към Кий и му намигна

- Ахххх незнаех,че нашия лдиер може да се слеува толкова добре.И тези топли устни...ммммм – каза доволно Динно

Кий остави ножа и се доближи до Джонгхюн,след което го удари.Блинг Блинг извърна леко глава от шамара и се усмихна

- Джонгхюн,забавляваш ли се?Не може да целуваш просто така?Ти...... – развика се Дивата

33 глава


- Хайде Мир!Само една целувка.. – каза му нежно лидера и се облица
- Не~!Не искам!Аз обичам Джун,разбери го най сетне! – крещеше му Мир и го избута
Но тъй като Мир не бе достатъчно силен да го отблъсне,Seungho обгърна кръста му с ръце и го придърпа към себе си.Мир със всички сили се опитваше да го отблъсне,но безуспешно.Лидера бе по силен.Той се опита да го придърпа още тялото му още по близо.
- Знаеш,че аз ще спечеля!Не се съпротивлявай! – усмихваше се той
- Отвращаваш ме! – направи кисела физиономия
Докато се бориха,кой ще вземе надмощие,в другата стая Джун се опитваше да съблъзни Джонгхюн.Блинг Блинг му беше приятно да си говори с него и да обсъждат всичко което ги заобикаля.Но само до там,чувстваше го като приятел,а секса с него е – да направи напук на Кий.Колкото и да се опитваше да го забрави,толкова му се увеличаваше желанието да бъдат заедно.Мир докaто буташе своя хюнг,настъпа дистанционното и загуби равновесие,за малко да падне,но добре че Seungho го държеше здраво.Той се наведе и нежно го целуна по устните.Отначало тялото на Мир потрепери и незнаеше какво да прави.Лидера се опита да си вкара езика,но Мир стоеше като статуя.Той реши да го остави на мира,да не го притиска повече.Seungho се изправи заедно с него и се усмихна.Тъкмо излизаше когато Мир докосна рамото.Лидера се обърна и изведнъж Мир впи устни в неговите.Seunghо без да мисли,защо си е променил мнението му отвърна на целувката и ръката обхвана врата му.Мир се доближи още повече към него.Лидера отдели устни и дишаше очестено.Мир леко се усмихна се обърна,но на Seungho не му бе достатъчно.Той искаше още и още,затова го придърпа към себе си рязко и впи сутни в неговите.Изведнъж лидера повдигна тялото и краката мукоито обхванаха кръста му.Той бавно се доближи до леглото и го положи върху него.В това време Джун отвори вратата и се шокира,Seungho и Мир се целуваха.Seungho подскочи и стана от леглото.Мир се завий през глава от срам.Джун се усмихна и Seungho разбра,че няма никакъв проблем да бъде с Мир.Джун се върна обратно при Джонгхюн.
- Не искаш ли да излезем някъде? – попита го Динно
- Ами всъшност не – отвърна му той и се приближи до него.
Обхвана вратата му с една ръка и нежно го погледна.Бавно се наведе но Блинг Блинг се отдръпна.Джун го гледаше със широко отворени очи.
- Джун аз.......ние.......нека да се разделим.Чувствам те като приятел – каза тихо Джонгхюн и го погледна тъжно
Джун бавно вървеше назад и все още не можеше да възприеме какво му бе казал току що.
- Не можеш....не искам......аз те обичам – отвърна му тихо той
- Ти така си мислеш.Мир те обича,сигурен съм че.... – започна той
- Не....не можеш... – клатеше глава той и си запyши ушите да не чува
Мир в другата стая чу че нещо става и веднага се отдръпна от лидера.
- Мир какво има? – очудено го погледан той
Мир само го погледна и след това излезе.Видя Джун,седнал на земята и плаче,а Динно го успокоява острани.
- Я~!Какво става тук?Джун хюнг защо плачеш? – викна мъкнето
- Това не те засяга – сопна му се холивудската звезда
Мир стоеше и гледаше.Той бавно се приближи към него и клекна.Мир го прегърна силно,макар Джун искаше да го избута от една страна,той чувстваше нужда от близост,затова се остави в прегръдките на Мир.
В болницата Джеси лежеше в стаята си,като се бе хванала за главата и се чудеше какво да прави.
“Бременна си” – отекваше в ушите й,след като потвърди гинеколожката.Това беше просто нечестно,искаше да дари живот на това дете,даже ако трябва да го гледа сама.
Възникваше въпроса дали да каже на Темин,но в следващия момент си мислеше че по хубаво да не му казва.Докато обмисляше какво да прави от тук нататък тя не чу,кога Джон влезе в стаята
- Здравей Джес.Как си? – прекъсна я от мислите той
Тя го погледна уплашено и незнаеше какво да му отговори.
- Здр-вей.Аз съм добре.А ти как си? – отвърна му тя и се опита да бъде хладнокръвна
- Какво има? – попита я той сериозно и седна до нея
Тя хвана ръката му и го погледна тъжно.
- Хайде да тръгваме за Америка.Не искам да стоя и минута повече тук – каза тя тихо
Джон я гледаше ине вярваше на ушите си.
В това време Кий се беше разделил с приятелите си и вървеше право към вкъщи.Незнаеше защо,но стари спомени го връхлетяха.Диват поклати глава и искаше да не мисли за миналото.Almighty Кий прехапа долната си устна и извади телефона си от джоба си.На дисплея бе тяхна снимка – прегърнати и щастливи.Той прати въздушна целувка на Джонгхюн
В къщата на SHINee Минхо приготвяше обяда,а Темин седна на бюрото си и започна д си пише домашните.Докато добяваше продукти в тенджерата изведнъж телефона му иззвъння.Той се обърна и забеляза,че младока си го е оставил.Минхо леко се намръщи и тръгна към стаята си,за да му го даде.Фламинг Харисма погледна към дисплея и бе изписаното името “Джон”.Минхо леко изръмжа и отвори вратата.
- Търсят те по телфона – каза сериозно той
Младото момче се приближи към него,взе го и надигна
- Ало – каза той
Фламинг Харисма се върна обратно към кухнята и си мърмореше нещо под носа.След няколко секунди чу тропане и блъскане на врата.Фламинг Харисма застана в коридора и изведнъж настана пълна тишина.Минхo се върна по най бързия начин,иначе щеше да изгри яденето.Той изключи котлона и се чу блъскане на врата.Запъти се към вратата да види,кой блъска и видя Джонгхюн,който върви към стаята си с наведена глава.
- Хей хюнг какво има? – каза му той тихо
Но Динно влезе в стая си и блъсна вратата.Фламинг Харисма бавно отвори вратата и пристъпи напред.Блинг Блинг бе седнал на леглото си главата му беше наведена.Минхо седна до него и го прегърна.Джонгхюн положи главата си върху гърдите му и му се навлажниха очите.Минхо го галеше бавно и нежно.
В това време в болницата Джон влезе в стаята й и седна до леглото.Той хвана ръката й и я погледна нежно.
- Обадих се на Темин – каза той тихо
Джеси дръпна ръката си и изкрещя
- Какво?Но защо?.....Какво му каза?
- Казах му че не си добре и да дойде тук – отвърна той шеонейки
- Айгоооо....Джон – изпуфтя тя и сдържаше гнева си
Младока се качи в едно такси и каза на шофьора да кара по бързо.Докато пътуваше към болницата какви ли не мисли минаха през ума му.След 10 минути таксито спря пред входа на болницата.Младото момче му даде парите и изхвърча,преди шофьора да е блгодарил за бакшиша.След няколко минути лутане и питане най накрая стигна до стаята й.Той си пое дълбоко въздух и влезе.Джон като го видя веднага стана и излезе
- Здравей – каза той нежно
- Здрасти –отвърна му тя и се усмихна
- Как си? – попита той притеснено,като седна на стола
- Добре съм.Напразно си дошъл.Джон обичаш да преувеличава – отвърна му тя спокойно и се засмя
- Какво стана? – искаше да узнае всичко
- Ами от много тренировки.Започнах работа в едно малко студио и опитвам да усъвършенствам уменията си – обясни му тя и надяваше да й повярва
- Това е супер.Другия път не се пренатоварвай много – отвърна й той и я целуна по челото
Джеси умираше да разбере,как вървят нещата около него.Не бяха се виждали повече от месец.Тя го гледаше така,нежно и искаше да му каже,че го обича и не може да спре да мисли за него.
- Радвам се че си добре.Ам..... аз трябва да тръгвам.Обади ми се някой път да излезем – каза той тихо и се усмихна
Джеси дълго време гледаше устните му,те бяха.....просто съвършени,а и тази усмивка я караше да с еусмихва дори и сега
- Да добре ще ти се обадя – усмихна се тя широко
Темин я целуна по бузата и излезе от стаята.В момента в който той се обърна изражението й коренно се промени.След като затвори вратата сълзите й се стичаха по лицето.Тя не можеше да му каже нито едното нито другото.
Темин докато излизаше от болницата усети онази стягаща болка,която бе усетил по рано.За секунда му мина през ума за Минхо,но се успокои,тъй като от последния път.Младока спря едно такси и се качи в него.
В това време Кей отвори входната врата и влезе.Докато си събуваше любимите си кецки,Минхо застана пред него и скръстил ръце пред гърдите си.
- Оо Минхо уплаши ме – каза Ки,като се изправи
- Ела с мен – отвърна му сериозно той.
Той хвана ръката му и го задърпа в стаята на Джонгхюн.Almighty Кий разбра на къде го води и се опита да се отскубне,но Фламинг Харисма бе силен и опитите му бяха безуспешни.Минхо го вкара в стаята,излезе и заключи.
-Минхо веднага отключи вратата.Минхо! –блъскаше и крещеше Кий
Фламинг Харисма отиди в кухнята и се усмихна дяволито.Дивата в продължение на няколко минути блъскаше по вратата и кълнеше Минхо и също така се заканваше,че като излезе ще си го върне.
-Хей я по тихо! – каза Блинг Блинг и наведе глава.
Almighty Кий се обърна и се шокира.Джонгхюн бе седнал на земята ,точно до леглото си и около него бяха няколко бутилки соджу.Динно надигна глава И вместо да отпи той изсипа течността върху гърдите си.
- Мамка му- изкрещя той
Блинг Блинг се помъчи да фокусира,далиоколо него няма друга пълна ботилка.
Кий извъртя очи и отиде до него.Той събра всички шишета и ги изгвърли в кофата за боклук.
- Я~!Какво правиш?Не съм ги изпил още –изкрещя му той и се помъчи да стане
- Те са празни.Виж се,пиян си – скара му се Кий
Той отиде до него ,с мъка го изправи И го сложи да си легне.Блинг Блинг го дръпна И Дивата падна точно върху него.Джонгхюн го прегърна И изведнъж той заспа.Almighty Кий се опита да се измъкне,но Динно стискаше здраво и не го пускаше.След няколко минутно пуфтене и въртене на очи,Кий се ядоса и го захапа с всичка сила.Джонгхюн подскочи и изкрещя.
- Ayyyччччч!Това боли
Дивата се измъкна и се усмихна доволно.Блинг Блинг с примежен поглед го погледна и иронично се усмихна.
- Хм...... и ти вече не ме обичаш.Никoй не ме обича – каза той тъжно и една сълза бавно се стече по подпухналато му лице.
Дивата наведе глава и искаше да му каже че не е така,че го обича.Блинг Блинг се изправи и го посочи с пръст.
- Ти…..ти си виновен – опита се да го каже ясно,тъй като чувстваше че езикът му е “вързан”
- Не е вярно!Знаеш че не е така!Ти беше този който до преди месец ме вкара в болница….- крещеше му Кий и се чувсташе много зле,след като го обвинява така нагло.
Настъпи кратко мълчание.Дивата се приближи към него и го постави да седне,след което седна до него.Тъкмо се чудеше какво да му каже,когато изведнъж Джонгхюн му хвана ръката и започна да пее малка част от Обсесион.
В това време Темин се прибра и чу гласа на Динно.Той се натъжи и тръгна към стаята на Минхо.Отвори вратата,но него го нямаше.Тръгна към неговата стая и там го нямаше.Младока започна малко да се притеснява.Извади телефона от джоба си инабра номера му,но от оператора разбра,че му е изключен.
“Минхо къде си?-мислеше си той.
Той седна на бюрото си отвори едно чекмедже,което се намираше от дяснатя му страна.Измежду бележките му стоеше една снимка,на нея бяха Джеси и той.Темин леко се усмихна и целуна снимката.
В болницата където лежеше Джеси,Джон вървеше по коридора към нейната стая.Той дългомислеше и не беше правилно,Джеси да крие от Темин за състоянието си.Той стигна и почука на вратата.След като го покани,той влезе и бавно се приближи.Тя го погледна ядосано от горе до долу.
- Говорех с лекаря ,днес или утре ще ме изпишат.Ти приготви ли документите за Америка? – каза тя строго
Той я погледна тъжно,но тя продължи да го гледа сериозно.
- Не съм още.Сигурна ли си,че искаш сега да заминеш? – отвърна й той тихо
Тя кимна и извърна глава.Джон се намести удобно на стола,дори да не й харесваше да си тръгва скоро.В продължение на няколко часа медицинската сестра идваше и проверяваше състоянието й и всеки път й биеше по едно инжекция.
Почти се стъмнинавън,когато тязаспа.Джон тихомълком излезе от стаята И отиди да говори за състоянието й с доктора.
В това време в къщата на SHINeе Темин обикаляше на няколко пъти къщата и през 2 минути набираше номера на Минхо.

Пускай следваща   

34 глава





Отпритеснение не бе ял цял ден.В другата стая Джонгхюн се бе събудил и разтърка
леко очи.Обърна се и подскочи,като видя Кий да спи в неговото легло.Блинг
Блинг се позамисли и се помъчи да си спомни,но за жалост не помнеше,Дивата
да е влизал в неговата стая.Това определено щеше да го помни.Единственото
нещо което помнеше,е че Минхо го бе прегърнал,докато седяха на земята.


- Хей Джонгхюн добре ли си?-попита го тихо Дивата,като го докосна по рамото
Динно подскочи и се обърна към него.Той го гледаше втренчено и се напъна да си спомни,но нищо

- Аз….нищо не помня…..Съжалявам….ако… - започна той тихо и се чудеше дали е направил нещо.Дивата го погали по лицето и го целуна по бузата.Джонгхюн леко потрeпери и се усмихна.


- Не се притеснявай.Как се чувстваш? –отвърнаму с усмивка Almighty Кий


- Добре само малко ме боли главата – докосна си челото


- Нормално.Беше много пиян. –каза Кий и стана от леглото.Взе една малка кърпа и я намокри.Дивата я сложи върху челото му и Динно легна.


- Кий! –каза той тихо


- Да


- Разкажи ми какво сам правил,като съм бил пиян
Дивата се засмя и кимна с глава.

След няколко минути Минхо се прибра и беше целия мръсен.Младока чу че се затваря входната врата и изтича да види.
Като видя Минхо му скочи на врата и започна да го целува.Той не беше щастлив да го види.Темин забеляза и се отдръпна от него.
- Хъонг какво има? –попита го той тихо
- Нищо – стросна се той
- Минхо! –тропна с крак младока,но той не се спря,а продължи към стаята си
Младото момче стисна със зъби и го последва.Отвори вратата на стаята му и приближи към него.
- Минхо,моля те!Цял ден ти звънях.Къде беше? – каза му притеснено
- Темин излез!Остави ме сам – отвърна му той,като се сдържаше да не се развика
- Няма да си тръгна,докато не микажеш – повиши глас младия Темин
Фламинг Харисма се изправи и го погледна сериозно.
- Излез веднага! – изкрещя той
- Няма! – отвърна му със същия тон
Минхо извърна глава ипрехапа долната си устна.Ядосваше се на себе си че не може да си изтръгне Темин от сърцето си.Колкото и да се опитваше,даизбяга от желанията си,те винаги се връщаха за секунди и няма измъкване.Все едно беше в капан.Младока леко се почувства замаян,погледна Фламинг Харисма и после встрани и всичко му се въртеше.Той се хвана за рамото на Минхо и замалко да падне на земята,добре че го хвана навреме Минхо.Темин затвори толкова бързо очи,колкото и му прилоша.
- Темин!Събуди се! – викаше Минхо и разтърси тялото му
Той го постави на легото и напълни една чаша с вода.Повдигна главата му и дооближи чашата до устните му.
- Пий!Темин....моля те! – тъжному каза
След известно време Темин бавно отпи и се задави.
- Спокойно!Бавно... – каза му нежно Фламинг Харисма
Темин искаше да се изправи,но Минхо не му позволи.
- Недей да ставаш.Ще извикам лекар да те прегледа – каза той хладнокръвно,но отвътре умирашеот страх
Младока взе телефона му от ръцете му и леко се изправи.
- Хъонг не искам лекари.Кажи ми защо искаше да ме изгониш от стаята си? – отвърна му той и го погледна тъжно
Минхо изтръгна телефона от ръката му и набра номера на лекаря.Младото момче извъртя очи и се опита да стане,за да го спре,но му се зави свят и легна отново.Той затвори очи и слушаше гласа на Минхо.След няколко минути Фламинг Харисма седна до него.
- Как се чувстваш? – попита го той тихо
- Замаяно....-отвърнаму той и се опита да го хване за ръката.Минхо се усмихна и хвана ръката му.
- Темин сега ще дойде лекаря – каза му той нежно и го целуна по челото
Младока почувства че челото му изгаря,а тялото му настръхна.
В другата стая Кий разказваше всичко на Джонгхюн.
“Джонгхюн ти ми каза,че никой не те обича включително и аз.После ме обвини,че за всичко съм виновен аз.Аз ти отговорих,че не е така.Седнах до теб и ти ми запя малка част от Obssesion,като ми хвана ръката.След това,аз ти се извинихи тими се извини.Казах ти,че преди месец,когато ме целуна Оню тогава бях депресиран и се чувствах виновен,че не го отблъснах.А и ти катодойде,просто замръзнах.... Джонгхюн искам да ти кажа,че не съм спирал да те обичам и ми липсваш ужасно много.След като ти го казах,ти....ме целуна.....хм...не миистави въздух,а и ....аз на теб.Малко след това ти се доспа и легнах до теб,явно и аз съм заспал.На кратко това се случи”
Джонгхюн седеше и гледаше втренчено.Дивата започна да си мисли,че той е направил грешка като са се целунали и се съжалява.Тъкмо да каже нещо,когато Минхо отключи вратата и влезе.
- Минхо!Ти ми трябваш! – стросна се Кий
- Кий не сега!Темин не едобре.Извиках лекар – отвърнаму той и наведе глава
- Минхо какво стана? – попита го разтревожено Динно
- Незнам.Тъкмо се карахме,когато се подпря на мен и за малко да се строполи на земят.Добре че го хванах... – обясни им той тъженглас
Дивата и Блинг Блинг се доближиха иго потупаха по рамото.
- Той ще се оправи – каза Кий
- Не се притеснявай.Той е силен – каза Джонгхюн и го прегърна
В това време Джон се прибра в общежитието и незнаеше какво да прави.Джеси в това състояние не може да пътува,ка му ли да се подлага на професионално обучение за танцъори.Всеки уважаващ се себе си танцъор мечтае да отиде там,но не на всеки се пада тая възможност.Той трябва да разговоря и с мениджъра.Джон му изпрати кратко съобщение и се надяваше всичко да мине гладко.След няколко минути мениджъра му звънна.Той си пое дълбоко въздух и натисна зелената слушалка.
- Ало – каза той тихо
- Здравей Джон.За какво искаш да говорим? – каза притеснено мъжа
- Да,но не е за телефон.Утре ако имате време,да се видим.Много в важно – отвърна му сериозно той
- Добре,момент само да си видя графика(минута мълчание).....Удобно ли ти е към 17.30 часа?
- Да перфектно е.До утре тогава.Спокойнанощ
- Да и на теб.Чао
- Чао –отвърна му Джон и сърцето му биеше толкова бързо,че му трябваха няколко минути,за да се успокои.Той легна на леглото си и се убеждаваще.че мениджъра трябва да узнае за състоянието й и не може да замине сега за Америка
В това време в болницата Джеси я заболя главата.Болката се увеличаваше със всяка секунда.Джеси имаше някакъв тренинг от преди.Но болката се увеличаваше и колкото да стискаше със зъби,тя ставаше непоносима.Тя едва се домогна до копчето,което се намираше зад нея и го натисна.След около 2 минути дойде сестрата и тя изпищя от болка.
- Госпожице какво има?Къде ви боли? – попита я притеснено
- Главата....главата ми ще се пръсне – отговори през зъби тя
Сестрата отиди да извика лекаря.След няколко минути той дойде и се изненада,да я види на земята и хванала се за главата.Доктора каза на сестрата да й бие инжекция.Медицинската сестра едва дръпна ръката й.Джеси не искаше да й бият инжекция.
- Госпожице моля ви – каза й любезно сестрата
Джеси изпищя от болка отновои си подаде ръката.Сестрата й би и доктора се приближи до нея.Те я повдигнаха и я сложиха да си легне.За жалост трябваше да търпи непоносимата болка,тъй като е бременна.
В къщата на SHINee Минхо обясняваше на доктора и стигнаха до неговата стая.Доктора влезе и затвори след себе си вратата.Джонгхюн и Кий седяха в кухнята и никойот тях не обели дум.Фламинг Харисма влезе в кухнята,хвърли им един поглед и отвори хладилника.Забеляза,че нищо свястно няма.
- Кий ще отидеш ли до магазина.Мисля че Темин не е ял.Трябва...... – каза притеснено той,но Дивата веднага го прекъсна
- Да няма.Ако не ме беше закючил в стаята на Блинги щях да наготвя.Добре ще отида – отвърна му ядосано Умма Кий и погледна към Динно,който беше навел глава.Кий се изправи и излезе от стаята.
Минхо гледаше Джонгхюн не разбиращо.
- Хей Джонгюн! – извика му той
- Какво? – стросна се Блинг Блинг
- Няма ли да отидеш с Кий? – попита го той и се чудеше какво става
Динно изпуфтя,а Минхо го перна по врата.
- Минхо! – извика му Динно,като се хвана за врата
- Какво?Отивай с него,хайде тръгвай скара му се Фламинг Харисма
Джонгхюн извъртя очи и тръгна към Кий,като мърмореше нещо под носа си.Минхо отиди към стаята си,да види дали доктора е приключил прегледа.Той се подпря на стената и зачака.След няколко минути доктора излезе и Минхо подскочи.
- Докторе той ще се оправи ли? Попита го уплашено Фламинг Харисма
Лекаря леко се усмихна и му отговори спокойно:
- Той ще се оправи.Има нужда от малко грижи.Да си почива и да се храни.Оставил съм заръките на масата.Трябва да тръгвам,че имам друг пациент
Фламинг Харисма кимна и изпрати лекаря до вратата,като му благодари.Той се върна обратно,като тичаше.Леко отвори вратата и едва дишаше.Темин лежеше на леглото и гледаше в празното пространство.
- Темин как се чувстваш? –попита го тихо и бавно се приближи.
Младока бавно се изправи и го погледна.
- Недей да ставаш!Моля те Темин!Ако искаш нещо,аз ще ти донеса – разтревожи се Минхо и седна до него
- Хъонг....искам...да ми кажеш....защо се държеше гадно с мен?-попита го едвам едвам,като преглъщаше трудно
Фламинг Харисма не искаше да говори за това в момента,искаше просто той да се оправи.Той наля една чаша с вода и му я подаде
- Благодаря хъонг! – каза тихо младока
- Темин,държах се с теб така.....защотокато видях кой ти звънн и изревнувах –отвърна му той и извъртя очи,но това не бе истинската причина.Той разбра за състоянието й.Сега не му е момента,а и тя трябва да му каже.
Младока започна да се смее.Минхо сведе глава виновно и не смееше да го погледне.Младия член на групата го погали нежно по бузата и му каза нежно.
- Минхо как може да си го помислиш.За мен никой друг не съществува освен теб
В това време Джонгхюн и Кий стигнаха магазина и влязоха.През целия път никой не обели думичка.Дивата взе една количка и потърка ръце.Нямаше щанд или място където не е огледал всичко.Бавно количката се пълнеше.След 15 минути Блинг Блинг не издържаше,пазаруването не беше за него.Той си взе нещо сладко и излезе навън.Най накрая след половин час Дивата излезе и Динно се спусна да му помогне за торбите.
- Какво толкова купи? – възмути се той
- Отдавна не съм готвил.Много работи трябаше да се купят – отвърна му спокойно Дивата
По пътя Дивата се спря да си купи сладолед.Докато си избираше какъв сладолед да си вземе,той леко се обърна и видя че Динно разговоряпо телефона.Almighty Кий се натъжи,тъй като Джонгхюн не му дал знал дали са заедно или не.Той взе сладолед и за него(от любимия му).Кий седна на пейката и започна да яде сладоледа си.Дивата си изяде сладоледа,а Джонгхюн още разговоряше по телефона.Дивата се намуси и хвърли сладоледа му,но в това време Динно го видя.След около минута затвори и отиди при Кий.
- Къде ми е сладоледа? – попита го той сериозно
Дивата се изненада и незнаеше какво да му отговори.
- Видях те да взимаш още един.Предполагам че е за мен
- Ами аз....той се разтопи и трябваше да го хвърля – отвърна му Умма Кий и наведе глава
- Ще ми купиш ли сладолед? – попита го нежно Динно
Дивата кимна и плахо го погледна.Той се обърна и тръгна към сергията.Джонгхюн наблюдаваше всяко негово движение,как говори на продавачката,как си прокарва ръката през косата.Дивата се върнаи му подаде сладоледа.Блинги се усмихна и седна на пейката.Кий също седна и гледаше дали всичко е купил,да не би да е забравил нещо.Динно погледнанагоре към небето и хвана ръката му.Той впървия момент се стресна и след това го погледна.Джонгхюн гледаше звездите и се усмихваше.Кий също погледна нагоре и се усмихна.След около 2-3 минути Кийтръгна да се изправя,но Динно нему позволи.
- Джонгхюн!Трябва да тръгваме,Темин сигурно...... –започна да му обяснява,че трябва да сготви,да види сина си,но Блинги не му се слушаше,затова му запуши устата,като го целуна.Дивата обхвана врата му и се приближи по близко до него.Динно осъзна,че дори и да иска неможе да го забрави.Джонгхюн се чувстваше ужасно след като не помни по ранната им целувка и че му е изневерил.Тази вечер просто не можеше да удиржи желанието си да го прегърне,да го целуне,да гали нежната му кожа.Джонгхюн бавно отдели устнии го прегърна силно.Дивата се чувстваше на седмото небе и незнаеше същевременно къде се намира

35 глава


- Обичам те! – прошепна на ухо Кий
Джонгхюн като чу,се разплака и го стисна по здраво.Дивата го болеше,но беше щастлив и останалото нямаше значение.Блинг Блинг се отдръпна от него,взе торбите и тръгна напред.
- Я!Джонхюн! – изкрещя Кий,докато взимаше останалите торби и тръгна след него
В това време в къщата на SHINee Минхо бе поръчал храна за вкъщи.Темин се изправи и взе телефона му.Провери обажданията му и имаше доста непознати номера.
- Темин какво правиш? – каза строго Фламинг Харисма
Младока го погледна тъжно и остави телефона.
- Съжалявам......Какви са тея номера? – повиши тон накрая
Минхо преглътна и незнаеше какво да отговори.
- Не е твоя работа.Не съмти разрешил да ми ровиш в телефона – скара му се и се опита да се измъкне
Младото момче изпуфтя и се помъчи да се изправи.
“Така ли??Не е моя работа?!Ще видиш ти!” – помисли си той,докато се изправяще
Фламинг Харисма веднага отиди при него и го хвана,да не се нарани.
- Пусни ме.Отивам в стаята си – стросна се той,като го отблъсна от себе си
С всяка крачка му се замайваше главата,а Минхо стоеше плътно до него.Малко преди да стигне вратата,той докосна челото си и леко се олюля.Фламинг Харисма го пренесе на ръце и го сложи да легне.Минхо се наведе и го целуна по челото,като стискаше очите си.Знаеше че ако му каже,ще го изостави и ще бъде с Джеси,но и ще си навлече много неприятности.Незнаеше какво да прави,трябва да сподели с някой,това го разкъсваше от вътре.
- Хъонг какво има?Защо плачеш? – попита гопритеснен младока
Той не бе усетил,кога сълзите му се стекохапо лицето.Минхо ги избърса и се изправи.
- Аз....просто...много ме притесни,а и немога да те гледам така на легло. – отвърна му той тихо и пъхна ръцете си в джобовете
Тъкмо да каже нещо Темин,когато се звънна на вратата.Той отвори и един младеж му подаде 3 торбички.Минхо ги взе и плати на момчето.
- Храната пристигна – каза с влизането си и погледна,дали са сложили клечки
Младото момче се усмихна и леко се повдигна.Фламинг Харисма извади всички кутии и ги отвори една по една.Темин грабна първата кутия,която имаше спагети,взе едни клечки и започна да се тъпче.
- Хей..по полека.Знам че си гладен,но ще ти стане лошо – каза сериознотой и се усмихна,като го видя как се тъпче като прасе
Темин кимна и го послуша.Минхо с голяма радост гогледаше как се храни.
- Хъонг ти няма ли да ядеш? – спря той за малко и го погледна
- Яж!Не ме мисли! – отвърна му Минхои започна да се смее
Младока леко се намръщи и остави кутията на една страна.
- Какво не ти ли харесват? – изненада се Минхо
Младока погледна в другите кутии и забеляза,че в едната има свинско месо и зеленчуци.Той с клечките взе едно парченце и го подаде на Минхо.Но той вместо да отвори уста,поклати глава и я извърна на една страна.
Младока го върна обратно в кутията и скръсти ръце пред гърдите си.Минхо започна да се смее,изглеждаше толкова красив,когато е ядосан,а и прави една много сладка физиономия.Той се приближи и го целуна по бузата.Младока му хвърли един злобен поглед и бутна “без да иска” кутията с месото и зелечуците.
- Яяяяяя! – извика Фламинг Харисма и се чуди какви ги върши
- Не съм гладен.Искам да поспа – стросна се той и се обърна с гръб
“Офффф няма един ден в който да не се скараме” –мислеше си Темин
“Офффф не минава и ден в който да не е претенциозен” – мислеше си Минхо,докато прибираше храната
- Сигурен ли си че неси гладен?Ако е така,аз ще я изям... – каза сериозно той и очакваше поне да хапне още малко
- Ами..... – започна Темин,като се обърнакъм него
- Искаш ли да ядем? – натърти на последната дума и се усмихна
Младока се изправи,но нищо не му каза.ФЛаминг Харисма изкара пак храната и я сложи посредата между двамата.
В това време Джонгхюн се прибра и отиди да остави торбите в кухнята.Той набързо отиде в стаята си.Няколко минути по късно Кий се прибра задъхан.Той бе гонил Динно.Дивата влезе в кухнята и видя оставените торби.Той постави продуктите в хладилника и като прикючи отиди да види как е Темин.Кий застана пред вратата на Минхо въздиша тежко,избърса сълзите си ипочука.
- Влез –каза Минхо
Almighty Кий влезе и им се усмихна
- Хей Темин как си? –попита го той и седна до него
Младока погледна към Фламинг Харисма,който прибираше храната.
- Сега съм по добре.Минхо хъонг поръча храна и тъкмо се наяохме – каза синчето и погледна тъжно майка си
Кий се усмихна и го прегърна.
- Утре ще ти сготвя нещо вкусно.Не бива да ядеш такава храна – леко му се скара Кий
- Много се забавихте – отбеляза Минхо
- Да съжалявам.Нали ме знаеш,като вляза в магазин и се забравям – отвърна му с усмивка Дивата
- Темин ей сега ще дойда,искам да поговоря с Кий – каза спокойно той и погледна ядосано Дивата
Кий знаеше че е виновен и сега Минхоще му чете конско.Той стана и последва Минхо.Двамата отидоха къмкухнята.Фламинг Харисма затвори вратата и седна на стола.
- Кий не знам какво да правя?Ще полудея! – искаше да изкрещи той и се хвана за главата
- Минхо успокой се,кажими какво е станало – отвърна му тихо и хвана ръцете му
- Кий преди да ти разкажа трябва да ми обещаеш,че на абсолютно никой няма да кажеш,моля те на НИКОЙ – каза през сълзи Минхо и погледна в очите
- Обещавам ти че на никой няма да кажа.Само се успокой – притесни се Умма Кий и го погали по главата
Фламинг Харисма преглътна и започна своя разказ от момента вкойто Джон звънна на Темин.
Малко по надолу по коридора в стаята наДжонгхюн хвърчаха дрехи и всичко което може да лети.Динно беше бесен на себе си,но и отчасти на Кий.След като се измори той седна на земята и обхвана главата си с двете си ръце.В главата му беше пълен хаос.Мислеше си за Джун,за изминалия месец,после за Кий и тука всичко му се обръщаше с главата нагоре.Блинг Блинг избърса сълзите си,облече якето си и излезе.В стаята на Минхо Темин се чудеше за какво толкова си говорят.Той се помъчи да се изправи,но отновому се зави свят.Младока легна и удари с ръка по леглото.
- По дяволите! – ядоса се той
Тъкмо когато щеше да заспи Минхо влезе и седна на бюрото.Той сведе глава и думите на Кий отекваха в ушите му.
“Минхо трябва да му кажеш!Той трябва да узнае!”
В кухнята Дивата си мислеше,че и по зле не може и да стане.Кий се разплака,като научи за Джеси,през какво трябва да премине.Той бе обещал на Минхо,че няма да казва на никой,но Фламинг Харисма бе длъжен да му каже.Кий се замисли над думите на Минхо.
“Кий представи си,че разбере.Помисли си какво ще направи.Ще си създаде много проблеми с мениджъра,а не само с него”
Минхо имаше право,ако Темин научи,ще действа неразум но и ще направи някоя глупост.Дивата се хвана за главата и имаше чувството че след малко ще се пръсне.Кий стана и отиди към стаята си.Но неговата стая се намираше в непосредствена близост до стана на Джонгхюн.Той погледна към вратата и беше забравил,че по рано го гонеше.Той трябваше да разбере причината и то сега,застова си пое дълбоко въздух и почука.След като Динно не го покани,реши да влезе.Бавно отвори вратата и се шокира.Огледа се и се чудеше какво е станало.Всичко бе на земята,секцията и гардеробя бяха изпразнини.Дивата извади телефона си и набра номера му.След около 5ия сигнал Джонгхюн вдигна.
- Kaжи Кий – каза той сериозно
- Джонгхюн какво е станало в стаята ти,сякаш е имало торнадо? – попита го той притеснен
- Това не те засяга.Затова ли ми се обаждаш-стросна му се Динно
- Всъщност не.Искам да поговорим.Ако не си зает,прибири се –отвърна му спокойно Дивата
- Зает съм,забрави ли че излизам с Джун от MBLAQ?! – през зъби му отговори Блинг
Кий не вярваше на ушите си,сълзите му се стекоха по лицето му
- Забравих.....съжалявам.Ще поговорим друг път...мхм....аз ще затварям,че трябва да сготвя нещо наТемин – отвърна му едвам едвами му трепереше гласа
Джонгхюн въздиша тежко и Дивата да му затвори.Дивата отиди в стаята си и се просна на леглото си,като “пусна” сълзите си по лицето си.Той не можеше да повярва,че така си играе с него.
Спомни си как допреди малко гледаха заедно звездите и се държаха за ръце.
“Това беше най хубавия спомен в живота ми.Джонгхюн ще те забравя и никога,ама никога няма да пролея и една сълза за теб”-помисли си той и сърцето му кървеше от болка.
В това време Динно съжали,че се е държал така с него,просто в момента незнаеше как да реагира по друг начин.Той стигна до едно малко магазинче и си купи една бира.На 50 метра от магазинчето се намираше една детска площадка.Той седна на люлката и отпи малко от бирата.Извади телефона си и много искаше да се извини наКий,не беше прав да му говори така.След няколко минути той набра смелост и набра номера му.Almighty Кий взе телефона си и като видя,че му звънни Блинги му затвори.Кий беше решил твърдо,че ще изтръгне Джонгхюн от сърцето си и от ума си.След няколко секунди Блинги му звънна и то продължително.
- Ало –каза ядосанотой
- Защо ми затваряш?Ами ако имам нужда отпомощ или се бе случило нещо с мен –каза му сериозно Джонгхюн
Кий нищо не отговори,а само стисна със зъби.
- Кий?
- Да Джонгхюн.За какво ми сеобаждаш? – стросна се Дивата
- Ще можеш ли да дойдеш?Не мога да се прибира сам.Адреса е....-отвърна му и замалко щеше да падне.
Кий се изненада,че се намира толкова далеч.Динно започна да бръщолеви нещо,а Кий и думичка неразбираше
- Джонгхюн стой където си!Идвам..-заповяда му и извъртя очи
- Слушам сър –отговориму той и започна да марширува
Кий започна да се облича и мърмореше нещо под носа си.
В другата стая Минхо се съблече и легна до Темин.Сега като сподели с Кий,се чувстваше ужасно и по объркан и отпреди.Той леко разроши косата си и затвори очи.Не искаше Темин да страда и да го гледа острани,безсилен срещу неговото нещастие.Той твърдо реши че няма да му каже.В стаята си младока се чудеше защо неговия хъонг не идва.Той се огледа и видя че телефона му е на бюрото.Докато се опитваше да се изправи Темин мърмореше под носа си.За негово очудване не му се зави свят.Той бавно се приближи към бюрото и се зачуди дали направо да не го потърси.Темин се спря до бюрото,направи кратка почивка и бавно тръгна към вратата.Като стигнадо нея се усмихна и я отвори.
- Минхо! – извика той и се огледа.За момент се заслуша,но единственото което чуваше бе тишината.





П.П Съжалявам,за закъснението.Но тъй катосъмв Германия и си забравих листите в БГ и брат ми ги сканира.Тпест завися от него.