15 глава
Той правеше страхотни неща и макар дизайнерката го съветваше да направи своя линия,той отговаряше,че тогава няма да има идеи или явно не иска да работи като дизайнер.Само Кий знае какво иска да работи и какво да му бъде хоби.Той се радваше,че това заема цялото му съзнание и не мислеше за Джонгхюн.Джонгхюн отиди в студиото,като записваха песните си.Той седна на бюрото и изведнъж започна да пише,каквото му беше на сърцето.Първите два куплета ги беше написал и телефона му звънна- беше Джун
- Ало Джонгхюн – каза весело той
- Да Джун – отвърна му спокойно Динно,макар че искаше да му се развика
- Как си Джонгхюн?Искам да те видя тази вечер – каза тихо той
- Ами днес......няма да мога – искаше да го накаже
- Разбирам.В следващите 2 седмици аз и групата ще бъдем много заети и .... – обясни му набързо
- Ами ще се видим след 2 седмици тогава – отвърна му Блинг Блинг сериозно
Джун нищо не каза,а просто затвори телефона.Динно го остави настрана и продължи да пише.Но около след 2 минути се отказа,тъй като нис хто не му идваше наум.Долу на земята имаше около десетина смачкани листа.Джонгхюн стана,взе листа с двата куплета и тръгна да се прибира.
Темин в това време купуваше захарен памук на Джеси.Той го подаде и тръгнаха към виенското колело.Изведнъж Джеси насочи захарния памук в носа на Темин.Той така се стресна,чак подскочи,а Джеси започна да се смее.От зах.памук носа му се оцвети в червено,но тя не му каза нарочно.Темин се спря на една машина и искаше да й вземе играчка.Сложи 500 вона и мръдна с ръчката.След малко той успя да хване едно плюшено коте и бавно я придвижи към “джоба’ и накрая успя да постави там.Джеси започна да подскача на едно място и да ръкопляска.Изведнъж младока се вгледа в прозореца и си избърса носа.Тя започна да се кикоти,а младото момче я погледна строго.
Тя хвана ръката му и се запътиха към “Влакчето на смъртта”
В това време Минхо се беше обадил на известния учител и си уредиха среща за следващата седмица.Той отиди в кухнята и си направи нещо за ядене.Изведнъж телефона му звуйна и го изкара от джоба си.Той си мислеше че е Темин,но бе Nickhyun от 2PM.Фламинг Харисма извъртя очи и дигна.
- Ало – каза той весело
- Ало Чой Минхо търся..... – каза Nickhyun любезно
- Я,хюнг аз съм – отвърна му,като повиши тон
- Хах.Минхо какво правиш?Да не те прекъсвам? – попита го плахо той
- Не хюнг.Добре съм.При теб как е? – отвърна му и леко се усмихна
- Всичко е наред.Да те питам свободен ли си тази вечер?С останалите от Dream Team ще се съберем,ако искаш.... – каза той,като се надяваше да дойде
- Ами незнам хюнг.Днеска не съм в настроение.Може би някой друг път – отвърна му тихо Минхо
- Ако все пак решиш,обади ми се – каза весело Nickhyun и леко се натъжи
- Все пак ти благодаря за поканата.Утре ще ти звънна – отвърна Фл.Харисма и се сети колко много се забавляваха двамата в Dream Team
- Добре ще чака.Трябвам да затварям .До скоро
- До скоро и се пази – каза сериозно Минхо и затвори
Минхо остави телефона си на една страна и продължи със готвенето.
В това време в студиото Кий правеше великолепни гривни и всякакви други аксесоари.Той изведнъж се ободе и изтърва счупената фиба на земята.Кий изпуфтя и извъртя очи.Той излезе от студиото и се чудеше какво да прави.Беше прекалено рано да се прибира.Кий извади телефона и се обади на приятелката си от f(x),но за съжаление й бе изключен телефона.Той се ядоса и тръгна да се прибира,като се надяваше Джонгхюн да не си е вкъщи
През това време в къщата Минхо не издържа на скуката и излезе.След няколко секунди се върна ядосан.
“Охххх къде е този Темин.Още не се е прибрал....” - мислеше си си Минхо.Седна на дивана във всекидневната и пусна телевизора.След около 10 минути се прибра Джонгхюн.Той чу,че телевизора е пуснат и отиди към всекидневната
- Здравей Минхо – каза тихо той
Минхо се обърна и го погледна тъжно<
- Минхо но защо плачеш? – попита го притеснен Блинг Блинг
Той извърна глава и продължи да гледа телевизора.Динно се приближи и седна до него.Взе дистанционното и изключи телевизора.Фламинг Харисма наведе глава и сълзите му се стекоха по лицето му.Джонгхюн го прегърна и го потупа по рамото.
- Кажи ми какво стана? – прошепна му той на ухо
Фламинг Харисма се отдръпна и разказа за любовта,която изпитва към Темин.И макар вече несподелена,той не може да я изтръгне от сърцето си.Динно го прегърна и му се навлажниха очите.Минхо усети че Джонгхюн палче и се отдръпна от него.Погледна го тъжно и го погали по лицето
- Да не би да сте се скарали с Кий? – попита го той тихо
Кий в този момент се прибра и се насочи към кухнята.Но изведнъж чу,че Динно плаче.Той се приближи и леко надникна.Забеляза че Минхо също е при него
- Да нещо такова.Той ме избягва.И най лошото,че е влюбен в друг – отвърна му през сълзи Динно
Джонгхюн започна да хълца.Минхо стана,взе една кърпичка и му я подаде.
- Чакай ще ти донеса една часа вода – каза му нежно Минхо
- Не,не искам – отвърна му Блинг
Минхо седна до него и го прегърна.Джонгхюн се отдръпна и извади от джоба си листа с двата куплета.
- Виж какво написах докато бях в студиото – подаде му листа и ръката му започна да трепери
Фламинг Харисма взе листа и започна да чете.Двете му ръце се разтрепериха.Джонгхюн хвана едната и го попита:
- Харесва ли ти?
- Страхотна е!Трябва да е довършиш и да я запишеш – отвърна му Минхо,като се опита да се успокои.Той му върна листа и се изправи.
- Минхо ... – каза Джонгхюн
- Да – отвърна му той като се обърна
- Искаш ли да я изпеем заедно? – попита го Динно и леко се усмихна
Минхо като чу и сълзите му се стекоха
- Това да ли означава? – каза Блинг и се усмихна
Фламинг Харисма се спусна към него и го прегърна силно.Кий беше чул всичко,което го накара и той да се разплаче.След малко той отиде в стаята си и легна на леглото си.
Джонгхюн отиди към кухнята,като чу шум идващ от стаята на Кий.Той бавно се приближи и отвори вратата.Дивата се стресна и подскочи.
- Я~!Уплаши ме! – развика се Динно
Кий го погледна въпросително.Джонгхюн го погледна тъжно и тъкмо си тръгваше...когато:
- Джонгхюн гладен ли си? – попита го нежно Кий
- Не отиди да правиш храна на любимия си – стросна му се той
Блинг Блинг излезе от стаята,като тръшна вратата.Almighty Кий стана и отиди във всекидневната,къдете беше Минхо
- Здравей Минхо – каза весело Кий и седна до него
- Ооо Кий..........кога се прибра? – попита го изненадан
- Преди малко – отвърна му Кий и въздиша тежко
Дивата видя листа на масата и го взе.След като прочете двата куплета,двете му ръце се разтрепериха
- Кий добре ли си? – попита го разтревожен
- Да добре съм – отвърна му и стана.Той сe запъти към кухнята
Дивата влезе и се огледа.Видя как Джонгхюн яде чипс и гледа някаквo списание
- Джонгхюн...... – каза тихо той и гледаше ту наляво ти надясно
Но Динно явно не го чу,тъй като продължаваше да си чете списанието.Кий бавно се доближи и го докосна по ръката.Динно така подскочи,че за малко щеше да падне на земята
- Я~!Знаеш ли как ме стресна! – развика се Блинг Блинг
Кий наведе глава и Джонгхюн го потупа по рамото.
- Извинявай че ти се развиках – каза нежно Динно
Almighty Кий веднага настръхна и започна да трепери.Джонгхюн забеляза и на момента го прегърна
- Добре съм.Не се тревожи
Кий отначало го прегърна плахо,но после даже и го придърпа към себе си.Джонгхюн се наслаждаваше на м омента и вдишваше от омъжващия му аромат,който го караше да губи ума си.Дивата в този момент искаше да го целува по цялото му тяло,да докосва кожата му,което го кара всяка една негова клетка да подлудява.Almighty Кий го искаше сега....желаеше го.Той леко приближи устните си към врата му и тъкмо да го целуне,когато Джонгхюн се отдръпна от него.Той седна обратно и се зачете в списанието.Дивата остана като гръмнат
- Мхмм...Кий...днеска ходи ли да видиш гаджето си? – попита го той и смачка списанието
- Какво?Мхм.....не..не съм.Защо p иташ? – незнаеше какво да отговори
- Ами...аз искам...да те видя щастлив.Отиди да го видиш,ще се почувстваш по добре – отвърна му с усмивка Блинг Блинг и хвърли “без да иска” списанието на земята
"Ама....той....наистина ли....ахххх ще полудея.Значи ми е повярвал.Айшш...тоз Блинг Блинг “ – мислеше си Кий
Кий кимна и излезе доволен.
“Значи щом си ми повярвал,да не би да ревнуваш.....Ахх и как смачка списанието...” – помисли си Дивата и се отправи към стаята си.
След няколко минути се прибра Темин.Той чу,че Минхо играе на някаква игра и се запъти към него.
- Ахх!Давай!Стреляй......Yes!Го!....Спечелих! – крещеше Фламинг Харисма
Младока острани го наблюдаваше и видимо му сес радваше.Няма да му омръзне да гледа как Минхо играе.Начина по който играе,мимиките и жестовете,които използваше и момента когато спечели са неповторими.Младото момче дълбоко се бе замислил,че не чу как Минхо го вика.Фламинг Харисма се приближи и го докосна,а младока подскочи
- Извинявай но ти така беше замислен – каза тихо Минхо
- А...съжалявам.Какво прави днес? – отвърна му Темин като седна на дивана
- Аз сега ще излизам.Така че...отивам да се преобличам – каза тихо и бавно се насочи към стаята си
- Чакай малко с кого ще излизаш? – любипитстваше младока
- Ще бъда с Dream Team.Nickhyun настояваше да отида,тъй като съм му липсвал – отвърна му сериозно Фламинг Харисма и тръгна към стаята си
След като затоври вратата на стаята си,си отдъхна
“Оффф защо му е да ме пита такива неща?” – мислеше си Фламинг Харисма
Той си взе един бърз душ.Като излезе от банята се изненада,че младока седи на леглото му.Темин стана и се приближи към него,а Минхо започна да отстъпва назад.Изведнъж Минхо залитна.Темин се спусна да го хване,но за жалост Фламинг Харисма падна и се удари много лошо.За момент му причърня и Темин се уплаши като започна да му бие леки шамари,за да не заспива
- Минхо недей да заспиваш.Минхо! – крещеше Темин
Минхо леко се усмихна и надугна ръката си,за да го погали,но затвори очи и Темин му хвана ръката
- Помощ!Кий~!Джонгхюн!Бързо елате!Помощ! – крещеше силно младока.След малко двамата влязоха и се шокираха
- Какво е станало? – попита Кий притеснен.А в това време Джонгхюн се обаждаше на Бърза помощ.темин накратко му обясни какво стана
- Кий...моля те кажи ми че ще се оправи – започна да плаче Темин
Дивата го прегърна силно и му прошепна:
“Той ще се опъвиш.Ще видиш.Скоро ще го видиш как играе на някоя игра и ще се радвате,като победи”.
Кий се натъжи и сълзите му се стекоха по лицето.Джонгхюн просто излезе от стаята и отиди в тоалетната.След няколко минути дойде линейката и отведоха Минхо в болницата.Всички чакаха в чакалнята и времето минаваше много бавно.Всеки се занимаваше с нещо единствено Темин обикаляше в кръг
- Кога ще свършат тези изследвания?Защо се бавят? – нервничеше Темин и през 10 минути едно и също питаше.Оню беше прекъснал снимките за мюзикъла,за да дойде.След 3-4 часа дълго чакане най накрая доктора излезе и всички го наобиколиха.
- Как е той докторе? – попита първи младока
- Неговото състояние е добро,но не затова правихме изследвания.Тъй като се е ударил много лошо по главата си мислехме че е получил леко сътресение.... – започна да обяснява и се чудеше как да им каже
- Но какво....кажете докторе,той ще се оправили? – нервничеше Темин
- Да физически е напълно здрав,но .....удара по главата....в момента не помни нищо.Има амнезия и вие ще трябва да му помогнете да си спомни – каза доктора бавно
- Какво?Амнезия! – казаха всички в един глас
Темин се обърна и излезе тичешком.Кий веднага го последва
- До половин час ще можете да влезете.Но един по един – каза сериозно той и се отправи към кабинета си.Джонгхюн не можеше да сдържа сълзите си.Оню отиди при него и го прегърна
- Хюнг какво ще правим?Минхо....защо му се случва..... – каза хълцайки
- Шшчс...тихо.Той ще се орпави.Ние ще му помогнем да си спомни.Трябва да сме силни,ако ни види сега.....какво ще си помисли – опитваше се да го успокои малко
В това време Темин беше седнал на една пейка,която беше срещу болницата.Дивата го забеляза и бавно се приближи
Темин беше закрил лицето си с ръце и плачеше.Almighty Кий седна до него и го прегърна.Младока хвана фанелата му и каза
- Хюнг не е честно.По добре аз да бях на неговото място
- Недей да говориш така.Знаеш,че Минхо те обича прекалено много и не би позволил нещо да ти се случи – стросна му се Кий
Сълзите на Темин се стичаха като река.Той се чувстваше виновен,заради него Минхо падна
- Аз съм виновен,че Минхо...... – каза през сълзи младока като не можа да довърши изречението.<о:p>
- Не,не си виновен.Хайде успокой се.Всичко ще бъде наред.Сега трябва да сме до него - каза му нежно Умма Кий и го целуна по челото
Темин избърса сълзите си и тръгнаха към стаята на Минхо.След няколко минути бяха стигнали и Джонгхюн тръгна към Темин и го прегърна
- Темин ние ще те подкрепяме.Помогни на Минхо да си спомни,моля те – каза му тихо Блинг Блинг и се разплака
- Да хюнг.Аз.... – отново му се стекоха сълзите
След малко Джонгхюн се отдръпна от него и му избърса сълзите.
- Сега отиди първи при него – усмихна се той леко
- Но защо аз.... – изненада се младока
- Върви сега.Помогни му да си спомни – отвърна му тихо Динно
Темин бавно тръгна към стаята,отвори я бавно и влезе
- Дали Минхо ще си спомни,че го обича? – попита Джонгхюн Дивата
- Надявам се нещата между тя да потръгнат – отвърна Кий
В този момент Темин бавно пристъпваше напред към Минхо.Той лежеше и изглеждаше че спи.В този момент Фламинг Харисма се стресна и подскочи.Младока също подскочи.
- Кой си ти? – попита подозрително Минхо,като гледаше Темин отгоре до долу
- Аз се казвам И Темин.А ти как се казваш? – отвърна му той и се усмихна.Отначало Минхо не смяташе да му отговаря,но сякаш му се измъкна от устата
- Аз съм Чой Минхо,поне така казаха че се казвам – отвърна той
- Да така се казваш.Мхм...откъде да започна..... – каза младока и се почеша по главата
- Вярно ли е че пея и танцувам? – попита той очуден
- Да ти член на групата SHINee.Живеем заедно – отвърна му младото момче и видимо се беше поотпуснал
- Значи..... и ти ли си от групата?
- Да и отвънка са останалите.Ако искаш да ги повикам? – отговори му Темин и се запъти към вратата
- Не,засега не – спря го Фламинг Харисма
Минхо не знаеше защо се чувства толкова добре в неговата компания.Той разтърси глава и го погледна.Темин хвана ръката му и му каза нежно
- Ще ти помогна да си спомниш,но не само аз.Също и останалите от групата
Фламинг Харисма кимна и започнаха да му се затварят очите.Младока му пусна ръката,а Минхо леко се изправи
- Може ли да останеш с мен? – помоли го той
- Ами.....аз..да разбира се.Само да кажа на останалите.Ей сега идвам – отвърна му и набързо излезе
- Какво стана?Разказвай! – каза като повиши глас Кий
- Говорехме.....засега нищо не си спомня.Иска да остана с него през ноща – отвърна младока и се изчерви
- Това е страхотно.Ам....Джеси беше преди малко тук – отговори Кий с половин уста
- Сериозно?Защо не ме извикахте? – скара се младока
- Ако искаш й се обади.Ние ще тръгваме.Утре ще дойдем – каза сериозно Джонгхюн
Младото момче кимна и влезе обратно при Минхо.Фламинг Харисма не беше заспал още,тъй като го чакаше.Той извади телефона си и набра Джеси.
- Ало Джеси
- Ало Темин.Как си? – отвърна му тя
- Да добре съм.А ти как си? – отговори й той
- Минхо добре ли е?Наистина ли не помни нищо? – попита го притеснена
- Той е добре и нищо не помни – отвърна й тихо той
В този момент Минхо се изправи и искаше да вземе чашата с вода,но не я достигаше.Той се протегна и успя да я докосне.Опита се да я придърпа,но вместо да я придърпа я избута и тя падна на земята.Темин подскочи,обърна се към Минхо и каза на Джеси че трябва да затваря.Младока събра парченцата и ги хвърли в кофата за боклук.Той отиди до банята и взе друга чаша.Наля му вода и му я подаде.Фламинг Харисма я изпи на един дъх.Младото момче я взе и я сложи на нощното шкафче.Той седна на стола и взе някакво списание.
- И Темин няма ли да спите? – попита го учтиво Минхо
- Просто Темин.Не е нужно да ми говориш формално.Все още не ми се спи – отвърна му с усмивка той
Фламинг Харисма кимна и затоври очи.
На следващата сутрин Джонгхюн беше станал рано и почука на вратата на Кий.Дивата се събуди от неговото чукане по вратата.С нежелание стана и отиди до вратата.Отвори я и едва фокусира Динно.Той влезе в стаята му и седна първия стол,който видя
- Добро утро – каза Кий и легна обратно в леглото си
- Кий ставай.Нали ще ходим при Минхо – повиши тон,като го буташе да стане
- Оффф....остави ме да спя.По късно щ еотидем – отвърна му Кий и се прозя
Джонгхюн се наведе към ухото му и изкрещя:
“Ставай~!!!”
Дивата така се изправи,че чак Джонгхюн се изненада.Разстоянието между тях двамата беше само няколко милиметра.Динно искаше да го целуне,както и Кий,Но Блинг Блинг не можеше,тъй като Кий си има гадже.Динно се отдръпна и докато излизаше му каза:
“До 10-15 минути да си готов,иначе ще тръгна с Оню”
Той блъсна вратата,а Дивата през това време се насочи към банята.Трябваха му няколко минути,за да се осъзнае.заради близостта с Джонгхюн,Кий не беше на себе си.Almighty Кий излезе и си мислеше единствено за Динно.След около минута две се почука на вратата.Но Дивата беше потънал в мислите си и съвсем не чу,че се чука на вратата.Джонгхюн влезе и тъкмо да му се развика,когато го видя гол до кръста и си изгуби ума.
- Я~!Кий!Защо не си готов? – повиши тон той
Кий н изхто не каза,а отиде до гардероба си и гледаше в една точка.Джонгхюн отиди до него и го разтърси на няколко пъти.
- Какво? – каза тихо Кий
- Хайде приготви се .Трябва да тръгваме – отвърна му нежно Джонгхюн
Дивата изведнъж го докосна по лицето и го погали нежно.Динно имаше чувството че му се вие свят.Той бавно се наведе към него и впи устни,но Кий стоеше като статуя.Блинг Блинг не искаше да отделя устни от неговите и се питаше защо му причинява такава болка.Той се отдръпна и тръгна да излиза.Кий се осъзна,хукна след него,дръпна го и го целуна страстно.Динно естесвено отвърна на целувката.
В това време Темин беше се събудил и видя,че Минхо го няма в леглото.Той се шокира,надигна глава и видя че той е на прозореца.Младока беше заспал на стола и всичко го болеше
- Минхо как си?Добре ли спа? – попита го тихо младото момче
Фламинг Харисма се обърна и го погледна тъжно.Причината да стане толкова рано е че си спомни как двамата се целуват
- Минхо добре ли си? – притесни се Темин
Минхо се обърна и продължи да гледа през прозореца.Младока отиди до него и го докосна по рамото.
- Кажи ми.Да не си спомни нещо – каза му нежно
Фламинг Харисма се сети какво си спомни и целия настръхна.Тъкмо тръгна към леглото си,когато Темин го спря,като го хвана за ръката
- Минхо кажи ми какво има? – повиши тон м ладока
- Остави ме намира.Няма ли да се прибираш – развика му се той и си дръпна ръката
Младока се ядоса и излезе от стаята.В този момент Фламинг Харисма го заболя главата много силно и легна на леглото.Той стискаше зъби и едвам едвам натисна червеното копче.В същото време Джеси бе в студиото и се опитваше да повтори танца,но не можеше.Цяла нощ се опитваше да го изтанцува и всеки път като си мислеше че е успяла,след малко се проваляше.Тя седна на земята и покри лицето си с ръце.След около 10 минути телефона й звънна.Тя без да погледне кой е го дигна
- Ало – каза тя строго
- Ало Джеси.как си? – попита Темин тихо
- Оо Темин здравей.Добре съм.А ти как си?Ами Минхо добре ли е? – отвърна тя и леко се притесни
- Преди малко се скарахме.Незнам какво му стана.Иначе е добре – отговори той и повиши тон
- Аха.Явно защото не може да си спомни,трябва да бъдеш по търпелив.Искаш ли да се видим? – каза тя нежно
- Днеска няма да мога.Минхо ще се връща вкъщи.Съжалявам
- Няма нищо разбирам.Може да мина по късно да го видя.Хайде аз ще затварям.До скоро - отвърна тя набързо и затвори
- Чаоооо – каза той и прекъсна линията
Джеси започна да плаче.Дойдоха останалите танцьори,тя избърса сълзите си и стана д ги поздрави..След като започна да говори с тях на разични теми,забрави за Темин и за всичко останало.Хореографа покажа отново танцац и всички започнаха да се упражняват.Джеси го правеше добре но на едно и също място тя правеше грешка.Тъй като й бе трудно да направи движението,хореографа отиди до нея и покажа движението.тя се опита,но падна.Отново и отново.....again and again.....отново и отново.Хореографа се отказа тотално,но тя не.Остана в студиото,когато другите тръгнаха да се прибират.Тъкмо започна да го прави,когато едно високо момче влезе в студиото.
- Добър вечер вие ли сте хореографа? – попита той любезно
Тя го погледна отгоре до долу.Беше около 25 години,изсухлени дънки,бял потник,който разкрива добре оформените му мускули,шапка на главата и беше по националност американец.
- Съжалявам.Хореографа преди малко си замина.Елате утре към 7.30 часа сутринта – каза му тя сериозно и се обърна.
Опита се да направи отново движението,но падна.Той се приближи и когато тя го направи,той й помогна като й хвана краката.Тя се стресна и падна
- Аз се казвам Джон.А вие? – каза й той учтиво
- Защо го направихте.Много се стреснах – скара му се тя
Той се отдръпна и без проблем направи същото движение.Тя се изненада,даже бе по добро и от хореографа
- Ще ме научите ли?Моля ви – умоляваше го тя
- Добре но при едно условие – отвърна й той с усмивка
- Какво е то? – погледна го подозрително
- Да ми кажете името си – отогвори той с широка усмивка
- Извинявайте.Аз съм Джеси.Приятно ми е – каза тя и се усмихна
- Много хубаво име.Откога ще започнем?
- Още отсега,ако не ви е проблем – отговори му и се усмихна
- Да стига да ми говори на “ти” – каза той и направи отново движението
“Тоя май нещо се фука.Ще види някой ден....кой ще се фука последен” – мислеше си тя<о:p>
Джеси започна усилено да тренира.В това време темин чакаше останалите да се върнат.След като се беше прибрал от болницата и се бе изкъпал.”Разговора му” с Минхо не му даваше мира.Докато той размишлаваше,в това време Кий бриготвяше багажа на Минхо
- Кий....може ли да те попитам нещо? – каза тихо Минхо
- Да разбира се – отвърна му с усмивка
- Аз....искам да....попитам.....разбирам ли се с Темин – заекваше Фламинг Харисма<о:p>
- По принцип да.Защо? – отвърна му тихо той
- Ами....
- Да не сте се скарали.....Пак ли? – възмути се Дивата и седна до него
- Кий.....аз си спомних....нещо..... или по скоро незнам дали е спомен – каза тихо и хвана ръката на Кий
- Кажи,няма значение...това е много хбаво – отвърна му с усмивка
- Аз...и Темин.....боже не мога да го кажа
- Кажи...няма нищо.Не се притеснявай – успокой го Дивата
- Ами ние с него.....се целуваме.Това вярно ли е? – преглътна Минхо докато го казваше
- Дам.Преди бяхте заедно,тоест ходихте,но.... – отвърна му,но накрая се спря
Минхо се шокира,покри лицето си с възглавницата.
- Минхо успокой се.Вече не сте заедно,но ти много го обичаше – отвърна му Almighty Кий и наведе глава
- Така ли?И защо? – отвърна,като се усмихна
- Ами...
- Да не е Джеси – отговори като незнаеше дали е тя
- Откъде разбра? – изненада се Кий
- Снощи двамата разговаряха по телефона – каза спокойно.
Кий нещо измърмори под носа си и стана
- Хайде да тръгваме – каза сериозно Кий като взе багажа му
Фламинг Харисма кимна и го последва.Джонгхюн и Оню оправиха документите по изписването му и ги чакаха.
- Хей Минхо! – повиши тон Джонгхюн и го прегърна силно
- Радвам се че си добре – каза Оню и го прегърна
Джонгхюн започна да говори за своите певчески умения.Кий го скастр,но Минхо се усмихна
- Като се приберем,да ми ги покажеш.А искате ли да излезем някъде да хапнем? – каза Фламинг Харисма и се усмихна
Всички се изненадаха,но се усмихна
- Да може на Увеселителния парк да отидем – каза въодушевлено Оню
- Супер,тъкмо щях да питам дали има някъде наблизо – отвърна Минхо и започна да ръкопляскa
Джонгхюн се спогледаха и Динно хвана ръката му,но Дивата се отдръпна.Минхо гледаше през прозореца.