Сбъдната мечта

Не си личи.- понижи гласа си Jonghyun
- Твой проблем. – каза му строснато Кеу
Jonghyun не издържа и удари стената(миличкия нуна ще го цунка),при което Кеу веднага хвана ръката и го дръпна към себе си и го прегърна.
- Jonghyun недей моля те – молише се Кеу
- Тогава ми кажи – отвърна му Jonghyun
- Не мога – каза му Кеу
Jonghyun седна на стола и се хвана за главата.Кеу седна до него и го галише по главата.Не измина много и Jonghyun стана погледна Кеу и му каза:
- Не ме карай да правя глупости.Не издържам,не стига че Минхо се влюби в танцьорката, а сега и ти не искаш да ми кажеш.
- Какво?Минхо се е влюбил в Джеси? – изненада се Кеу
- Да.Днес говорих с нея,тъй като Минхо искаше да разбера дали тя го харесва.Но тя ми каза,че не изпитва нищо.И сега незнам ако му кажа на Минхо – каза Jonghyun и въздиша тежко
Кеу стана прегърна го,но тази прегръдка беше по различна,тъй като устните на Jonghyun докоснаха рамота на Кеу.Двамата се почувстваха замаяни,но най вече Кеу. Jonghyun изпита огромно желание да го целуне поне още един път,вдиша аромата му,който го караше да се главозамайва. Jonghyun се престраши и пак го целуна на същото място.Кеу се отдръпна и го погледна,но погледа му беше като на дрогиран. Jonghyun прехапа долната си устна и без да мисли,впии устни в неговите.Кеу сложи ръката си на тила му и го целуваше страстно. Jonghyun го хвана за дупето и го стисна,Кеу подскочи и се отдръпна назад. Jonghyun му изпрати една въздушна целувка и му намигна.
- Йобо,много си непослушен – каза му дяволито Кеу.
- Мхм да.Ще ме накажеш ли? – усмихваше се Jonghyun
Кеу се доближи бавно,целуна го,после по врата и го захапа. Jonghyun каза: „Аучччччч.Това боли”.Кеу започна да се хили и му отвърна:” I’m just cool cat”.След като го каза Кеу го плесна по дупето и си прехапа леко долната си устна.
- Jonghyun къде си? Jonghyun? – викаше Минхо.
- Идвам.Йобо след малко ще дойда – каза му Jonghyun и му изпрати една въздушна целувка.
Кеу седна и беше много щастлив,не спираше да се усмихва и да мисли за нещата които иска да направят заедно с Jonghyun.
Jonghyun се запъти към всекидневната където беше Минхо и си мислеше за целувката.Минхо беше седнал на канапето,след като влезе той се изправи.
- Какво стана попита ли я? – питаше го нервно Минхо
- Да питах я.Но..... отговора й няма да ти хареса – каза му Jonghyun.
Минхо седна,хвана се за главата и започна да я клати Jonghyun седна до него и го прегърна.Мина седмица,но състоянието на Минхо не се беше променило.Все гледаше тъпо в една точка,не искаше да се храни,приличаше на труп. Jonghyun не можеше да го понесе,макар Jonghyun и Кеу да си прекарват чудесно,като го види и му се късаше сърцето като го гледа.Но и на Кеу му се късаше сърцето да гледа как Jonghyun страда.
- Jonghyun,искаш ли да помогнем на Минхо? – попита Кеу
- Разбира се.Но как?
- Имам една идея. – каза му Кеу
Кеу се наведе и му я прошепна на ушенце.Но винаги когато правеше така Jonghyun не можеше да си събере мислите.След като Кеу се дръпна от ухото му, Jonghyun впи устни в неговите.Докато го целуваше Jonghyun започна да му съблича фанелата.Кеу се отдръпна,тъй като досега не са стигали до там, пък това му е първия път. Jonghyun го погледна въпрсително,наведе се да го целуне,а Кеу просто стана и излезе от стаята. Jonghyun го последва,но по пътя го спря Taemin.
- Jonghyun трябва веднага да дойдеш.Минхо! – задъхано му каза
- Какво е станало с него?- попита разтревожено Jonghyun
- Няма време да ти обяснявам. – каза му Taemin.Той го задърпа и излязоха,качиха се в мини буса.Като стигнаха, Jonghyun видя как Минхо стои на ръба на една скала,а отзаде му Onew го разубеждаваше. Jonghyun изкара телефона си и набра номера на Джеси.На втория сигнал тя дигна.
- Ало – каза тя
- Ало нямам време.ще говоря направо.Минхо иска да се хвърли от една скала моля те поговори с него.-каза бързо Jonghyun
- Какво?Къде е?- тревожно пита Джеси
- Няма време,моля те говори с него
- Добре.
Jonghyun бягаше към Минхо,като стигна му трябваше 1минутка да си поеме въздух
- Минхо,недей.Джеси иска да говори с теб
- Лъжеш ме.- викаше Минхо
- Не те лъжа.Ако те лъжа няма да те спирам да скочиш.Става ли?- каза му Jonghyun,а Taemin и Onew не вярваха на ушите си,какво туко що каза Jonghyun.
Jonghyun му подаде телефона.Джеси и Минхо разговоряха около 5мин. Jonghyun се успокои че няма да скочи и то благодарение на Джеси.След малко Минхо отиди към Jonghyun и му подаде телефона.
- Тя иска да ти каже нещо.- каза Минхо и се усмихна.
- Да?- каза Jonghyun
- Трябва да се видим.Ти кажи кога и къде - каза сериозно Джеси.
- Но защо? – попита Jonghyun
- Искаш ли Минхо да е щастлив? – каза му тихо тя
- Да искам – каза й Jonghyun
- Значи ще се видим – каза Джеси и затвори.
През това време Минхо не спираше да вика,да скача,търкаляше се по земята.Но никои не разбра дали е от мъка или от радост.
- Минхо спри.Кажи какво стана?Какво ти каза Джеси? – попита Jonghyun
- Имам среща с нея. – каза Минхо и продължи да крещи.
Всичките си отдъхнаха,най вече Jonghyun.След като се прибраха вкъщи,Минхо умираше от глад,отвори хладилника и започна да се тъпче.
По това време в стаята на Джеси,Кеу обикаляше нервно.Тя го наблюдаваше и най накрая го попита.
- Защо трябва да се срещам с Jonghyun?
- Недей да задаваш въпроси. – стросна й се Кеу
- Добре. – каза тя.
Кеу искаше да разбере какво иска Jonghyun.По точно как да го задоволи(оххххх женичката ми той как се притеснява ще го скъсам за ресните).Кеу се прибра и видя Jonghyun пред себе си.Събу се и влезе,мина покрай Jonghyun без да обеле и една дума. Jonghyun го хвана за ръката и го задърпа към стаята си.Влязоха вътре и бутна Кеу,така че той да падне на леглото.
- Много неучтиво от твоя страна – каза ядосано Jonghyun
- За какво говориш? – попита го Кеу
- Как за какво? Първо не ме поздрави и второ.......– започна да вика Jonghyun.
Но Кеу го спря с една страстна целувка.Този път Кеу го хвърли на леглото и започна да го целува навсякъде.След първата целувка Jonghyun забрави за какво му беше ядосан.Докато се целуваха той започна да съблича фанелата на Кеу,но Кеу го спря и се отдръпна от него.Той се изправи и седна на стола. Jonghyun го гледаше въпросително,стана от леглото и тръгна към Кеу.
- Недей. – каза Кеу
- Какво недей?Не те разбирам. – каза раздразнено Jonghyun
- Нищо.Отивам да спя. – каза тъжно Кеу.
Jonghyun замълча за момент и му светна,че може би не е готов за такава крачка.Ядоса се на себе си,че не е помислил за Кеу и излезе от стаята.От своя страна Кеу си помисли,че понякакъв начин го е засегнал.На следващата сутрин Минхо беше станал много рано,направи закуската и си тананикаше.Останалите станаха и чуха тананикането на Минхо.Поздравиха се и седнаха на масата.
- Минхо днеска какво ще прави? – попита го заинтересовано Jonghyun
- Трябва да си купя дрехи.Да помисли къде да заведа Джеси – лаза въодушевен Минхо
- Искаш ли да ти правя компания? Все пак трябва да има второ мнение когато си купуваш дрехи – каза Jonghyun
- Супер.След 1ч. смятам да тръгвам. – каза Минхо и му смигна(тъй като Jonghyun му трябва много повече време да се оправи)
На Кеу не му се хареса тази идея.Стана и се отправи към стаята си.След малко се чу „трясък” ,след това още няколко.Наподобяваше звука на счупена чаша. Jonghyun се усмихна на останалите,стана и се насочи към неговата стая.Като влезе видя ръката на Кеу да кърви.Направо щеше да припадне,от мисълта че любимия му се е наранил.Той намери някаква кърпа и превърза ръката му.Кеу легна налеглото по заповед на Jonghyun и той през това време търсеше аптечката за да дезинфектира раната.След като я намери,махната кърпата,напои един тампон с кислор.вода и го сложи върху раната.Кеу изпищя толкова силно,че останалите дойдоха толкова бързо,че Jonghyun не ги усети.
- Хей какво става? – попита Минхо
- Какво да стане? Кеу се поряза и сега му промих раната – каза ядосано Jonghyun
- Кеу добре ли си? – Минхо,Onew и Taemin го попитаха едновременно
- Да добре съм. – им отвърна
- Jonghyun остани с Кеу. Taemin ще дойде с мен. – каза Минхо като гледаше Taemin.
- И аз ще дойда.Ако има нещо звънете – каза сдържано Onew
Кеу се усмихваше от едната страна,че Jonghyun ще остане при него,но от друга му беше кофти,че когато страста му надделе той няма да знае какво да прави.След около часа Jonghyun и Кеу останаха насаме.
- Искаш ли да ти донеса нещо- попита го загрижено Jonghyun
- Не съм сакат.Не,не искам – разкрещя му се Кеу
Jonghyun излезе от стаята,защото не искаше да се карат.
- Хей къде отиваш? – попита го Кеу
- Не мога да съм до теб сега.Изнервен си.Ако има нещо в стаята съм – каза измъчено Jonghyun
- Не си тръгвай стой при мен.Не ме оставай сам.- каза Кеу и в очите му се четеше тъга
Jonghyun въздиша тежко и седна до Кеу.Кеу му хвана ръката и я сложи там,където му се намира сърцето. Jonghyun усети как силно му бие и си отдръпна ръката.
- Е вече знаеш.- усмихваше се Кеу
- Какво знам? – попита го Jonghyun
- Така бие сърцето ми за теб.Като лудо. – каза Кеу и се засрами (хахахахахах туй трябва да се види).[/right][/color][/left]