First topic message reminder :
Така знам че много ви харесва фика Съседи и затова реших да напиша продължение.Искренно се надявам да ви хареса.Благодаря че четете моите фикове
1 глава
В това време Кати заплака и сведе глава.
“Оффффф защо трябва да е така?Искам да бъда с него...” – мислеше си тя и искаше да изкрещи.Тя зивади телефона и искаше да му се обади,искаше да му каже колко много го обича и за нищо не света не иска да гонапуска.За първи път в живота й тя обичаше някого истински и той отвръщапе със същото/
“Никой няма да обичам,както обичам теб Кий” – помисли си тяи докоснакоремаси
В това време момчетата влязоха в летището и изведнъж видяха една голяма тълпа.Стана им ясно че Дивата е там.Мениджъра бързо отреагира и се спусна към него.Свали си якето и го покри.Изправи го и тръгнаха да излизат.
- Какво стана? – попита той сериозно
- Хъонг.....тя си тръгна....тръгна си завинаги – каза му той през сълзи
- Какво? – шокира се мениджъра.
Момчетата се качиха в колата и веднага потеглиха.Кий махна якето на мениджъра от себе си и сдържаше сълзите си.
- Поплачи си Кий – потупа го по рамото Дубу
- Ако го направя.......няма да мога да живея – каза той сериозно и започна да диша тежко
- Подобре е да си поплачиш хъонг – поглеедна го тъжно Минхо
- Да плаче ли?Ха.....вие не разбирате?Имам чувството че умирам и то бавно и мъчително – хвана се той за сърцето и сведе глава
- Ще я върнем – каза сериозно Джонгхюн
- Как умнико? – погледна ядосано Дивата
- Ще намерим начин.Какво искаш дами кажеш че се отказваш от нея ли? – повиши той Динно и се намръщи
Кий се обърна на другата страна и погледна телефона си.Натисна един бутон и се появи една снимка.На тази снимка бе Кати и той на вилата и по точно на плажа.Кий лекосе усмихна и сви на топка.
“Това няма да го преживеее” – помисли си Блинги и го погледна тъжно
“Май ще са нужните повече от няколко месеца”-помисли си лидера
‘Горкия Кий.Разбирам го……..няма да го преживее лесно” – помисли си Минхо
“Аз ако бях щях да я последвам.Ама нуна що прави така?” – помисли си Темин и скръсти ръце
След няколко минути те стигнаха и колата спря.Дивата по бърза да излезе и влезе по най бързия начин в сградата.Момчетата се спогледаха и слязоха.
- Наблюдавайте го – каза сериозно мениджъра и запали колата и тръгна
- Оффф и сега какво? – зачуди се лидера
- Сега ще видим – каза сериозно Минхо и тръгна да се качва
Останалите повдигнаха рамене и го последваха.Фламинг Харисма влезе и изведнъж чу шум идвашщ от кухнята.Той веднага се затича и влезе.
- Хей Минхо...сега започвам да сготвя.Вие прибирете къщата – каза спокойно той даже се усмихна
- Кий какво ти става?Кати си тръгна.... – каза той тихо
- Трябва ли да ми напомняш? – блъсна по масата той с ножа и го погледна ядосано
- Какво става тук? –попита Дубу и Минхо отиди в стаята си.
- Хъонг нямаш право така да му викаш! – ядоса се младока
- Ти малкия не се намесвай – каза му строго Кий и се обърна
Темин се намръщи и отиди към стаята си.
- Кий какво смятш да готвиш?- попита Динно
- АМи гледам тука някаква френска рецепта. – каза той спокойно
- Така ли?Ооо сигурно е вкусно – каза с усмивка Блинги и погледна лидера сериозно
- Ами така изглежда.Ще трябва да го науча тоя език– поклати глава Дивата и продължи с готвенето
“Напълно се е побъркал” – помисли си Джонгхюн и поклати глава.
Младока като влезе в стаята си видя Ема да спи.
“Явно много е изморена” – помисли си той и легна до нея.Мислеше как да й каже за сестра й.Той я погледна и я целуна по челото
В това време в другата стая Минхо започна да си упражнява гласа.След няколко минути извика Джонгхюн да му помага.
Кий не спираше да правеше най различни френски ястия.След около 3 часа готвене той седна и целия беше потен.Младока влезе и поклати глава.
- Хъонг защо не отидеш в Франция? – каза му сериозно той
- Ти луд ли си?Грам френски незнам – погледна го строго и започна да разгръща готварската книга
- Да не мислиш,че Кати знае – повдигна едната си вежда той
- Като иска да бяга от мен....добре.Повече не й споменавай името й- ядоса се той и отново се изправи и придължи с готвенето
Темин започна да цъка и се върна обратно в стаята си.Тъкмо затвори вратата,когато Ема се събуди.
- Темин къде е Кати? – попита го тя и потърка очите си
- Ами.....Ема.....виж.... – започна да увъртя
- Ясно.Избягала е.Типично – намръщи се Ема
- Типично? – зачуди се Темин
- Да.Преди 2 години ходеше с едно момче и когато възникнаха някакви проблеми тя просто бягаше – обясни му тя
- Ама тя е бременна....офффф сега Кий готвя цял ден френски ястия – въздиша тежко той
- Ако тръгне да я търси,няма да я намери.Тя когато поиска ще отиде при него – каза сериозно тя
- Ама сигурен ли си,че ще се върне? – зачуди се той
- Естесвено,но като й знам чувствата й започвам да се съмнявам – позамисли се тя
- Да се надяваме да се върне – извъртя очи Темин и седна до нея.
- Дам искам да знам дали имам племенник или племенница – усмихна се тя
Измина цяла седмица откакто Кати си тръгна.Всички вършеха ежедневните си занимания и бяха тъжни заради Кий.Дивата цяла седмица в кухнята седеше и готвеше.После или момчетата я изяваха или я хвърлиха.На сутрнта Минхо се изправи и протегна ръце.
- Добро утро поспаланко – каза женски глас
Минхо се обърна и подскочи.
- Яяяя! – извика той и я посочи
- Скъпи не е културно така – усмихна се Лиз и се приближи към него
- Но как влезе – зачуди се той
- Лесно – усмихна се тя и го погали по лицето
Фламинг Харисма я погледна и впи устни.Повдигна я и я сложи на леглото.Набързо и разкъса дрехите и започна страстно да й целува тялото.Лиз стенеше и прехапваше долната си устна.Минхо бавно проникна в нея и изведнъж тя леко го избута.
- Какво има скъпа? – попита я той
- Ами Минхо....аз..... – отдръпна се от него и го погледна сериозно
- Какво мила? – зачуди се той и я погледна
- Ами......искам да живеем заедно. – каза му сериозно тя
- Знаеш че не може – отвърна й той и се натъжи
- Дори и да се виждаме така – каза сериозно тя
- Ама не се ли връщаш за постоянно? – попита я той
- Не.Вчера ме преместиха в Гърция – отвърна тя и сведе глава
- Какво? – изправи се той и прокара ръка през косата си
- Съжалявам Минхо и аз не искам да съм далеч от теб – каза му тъжно тя и отиди до него
- Остави ме – махна ръката й
- Но.....бейбииии – отвърна му тя нежно
- Какво,ще трябва да те виждам само за няколко часа? – започна да повишава тон
Лиз сложи една негова фанела и един негова анцуг.Фламинг Харисма като я видя и замалко се разконцентрира.
- Затова ти предлагам да живеем заедно – каза му тя и сложи ръката си на рамото му
- Няма да стане.Защо не напусниш работа?Писна ми да те чакам и да се чудя кога ще се върнеш – развика се той и събуди всички
- Съжалявам Минхо,аз... – започна тя,нотой не я остави
- За какво съжаляваш?По добре да се разделим – каза той сериозно и се обърна с гръб към нея и наблюдаваше през прозореца
- Какво?Късаш с мен? – изненада се тя и прекара ръката си през косата си
- Да,не мога повече.Мислех че ще издърна,но това е прекалено-погледна я злобно той
- Добре- каза тя и едва сдържаше сълзите си.Лиз си взе палтото и чантата и излезе.Минхо отгоре я наблюдаваше как се качва в колата.
- Ало господин Виц президент... –каза тя,докато се наместваше в лимузината
*от другата страна
- Искам да напусна – каза сериозно
*от другата страна
- Утре си подавам оставка – сдържаше сълзите си тя
*от другата страна
- Шефе искам да работя в Корея.Не мога да работя така – каза му тя сериозно
*от другата страна
- Наистина ли?Омо.....благодаря ти шефе.Благодаря – зарадва се тя и затвори
- Шофъор закарай ме до сградата където бях преди малко – каза щастливо тя и захапа долната си устна
- Да госпожице – каза той и веднага направи обратен завой
В това време Минхо плачеше и не издържаше повече.
Така знам че много ви харесва фика Съседи и затова реших да напиша продължение.Искренно се надявам да ви хареса.Благодаря че четете моите фикове
1 глава
В това време Кати заплака и сведе глава.
“Оффффф защо трябва да е така?Искам да бъда с него...” – мислеше си тя и искаше да изкрещи.Тя зивади телефона и искаше да му се обади,искаше да му каже колко много го обича и за нищо не света не иска да гонапуска.За първи път в живота й тя обичаше някого истински и той отвръщапе със същото/
“Никой няма да обичам,както обичам теб Кий” – помисли си тяи докоснакоремаси
В това време момчетата влязоха в летището и изведнъж видяха една голяма тълпа.Стана им ясно че Дивата е там.Мениджъра бързо отреагира и се спусна към него.Свали си якето и го покри.Изправи го и тръгнаха да излизат.
- Какво стана? – попита той сериозно
- Хъонг.....тя си тръгна....тръгна си завинаги – каза му той през сълзи
- Какво? – шокира се мениджъра.
Момчетата се качиха в колата и веднага потеглиха.Кий махна якето на мениджъра от себе си и сдържаше сълзите си.
- Поплачи си Кий – потупа го по рамото Дубу
- Ако го направя.......няма да мога да живея – каза той сериозно и започна да диша тежко
- Подобре е да си поплачиш хъонг – поглеедна го тъжно Минхо
- Да плаче ли?Ха.....вие не разбирате?Имам чувството че умирам и то бавно и мъчително – хвана се той за сърцето и сведе глава
- Ще я върнем – каза сериозно Джонгхюн
- Как умнико? – погледна ядосано Дивата
- Ще намерим начин.Какво искаш дами кажеш че се отказваш от нея ли? – повиши той Динно и се намръщи
Кий се обърна на другата страна и погледна телефона си.Натисна един бутон и се появи една снимка.На тази снимка бе Кати и той на вилата и по точно на плажа.Кий лекосе усмихна и сви на топка.
“Това няма да го преживеее” – помисли си Блинги и го погледна тъжно
“Май ще са нужните повече от няколко месеца”-помисли си лидера
‘Горкия Кий.Разбирам го……..няма да го преживее лесно” – помисли си Минхо
“Аз ако бях щях да я последвам.Ама нуна що прави така?” – помисли си Темин и скръсти ръце
След няколко минути те стигнаха и колата спря.Дивата по бърза да излезе и влезе по най бързия начин в сградата.Момчетата се спогледаха и слязоха.
- Наблюдавайте го – каза сериозно мениджъра и запали колата и тръгна
- Оффф и сега какво? – зачуди се лидера
- Сега ще видим – каза сериозно Минхо и тръгна да се качва
Останалите повдигнаха рамене и го последваха.Фламинг Харисма влезе и изведнъж чу шум идвашщ от кухнята.Той веднага се затича и влезе.
- Хей Минхо...сега започвам да сготвя.Вие прибирете къщата – каза спокойно той даже се усмихна
- Кий какво ти става?Кати си тръгна.... – каза той тихо
- Трябва ли да ми напомняш? – блъсна по масата той с ножа и го погледна ядосано
- Какво става тук? –попита Дубу и Минхо отиди в стаята си.
- Хъонг нямаш право така да му викаш! – ядоса се младока
- Ти малкия не се намесвай – каза му строго Кий и се обърна
Темин се намръщи и отиди към стаята си.
- Кий какво смятш да готвиш?- попита Динно
- АМи гледам тука някаква френска рецепта. – каза той спокойно
- Така ли?Ооо сигурно е вкусно – каза с усмивка Блинги и погледна лидера сериозно
- Ами така изглежда.Ще трябва да го науча тоя език– поклати глава Дивата и продължи с готвенето
“Напълно се е побъркал” – помисли си Джонгхюн и поклати глава.
Младока като влезе в стаята си видя Ема да спи.
“Явно много е изморена” – помисли си той и легна до нея.Мислеше как да й каже за сестра й.Той я погледна и я целуна по челото
В това време в другата стая Минхо започна да си упражнява гласа.След няколко минути извика Джонгхюн да му помага.
Кий не спираше да правеше най различни френски ястия.След около 3 часа готвене той седна и целия беше потен.Младока влезе и поклати глава.
- Хъонг защо не отидеш в Франция? – каза му сериозно той
- Ти луд ли си?Грам френски незнам – погледна го строго и започна да разгръща готварската книга
- Да не мислиш,че Кати знае – повдигна едната си вежда той
- Като иска да бяга от мен....добре.Повече не й споменавай името й- ядоса се той и отново се изправи и придължи с готвенето
Темин започна да цъка и се върна обратно в стаята си.Тъкмо затвори вратата,когато Ема се събуди.
- Темин къде е Кати? – попита го тя и потърка очите си
- Ами.....Ема.....виж.... – започна да увъртя
- Ясно.Избягала е.Типично – намръщи се Ема
- Типично? – зачуди се Темин
- Да.Преди 2 години ходеше с едно момче и когато възникнаха някакви проблеми тя просто бягаше – обясни му тя
- Ама тя е бременна....офффф сега Кий готвя цял ден френски ястия – въздиша тежко той
- Ако тръгне да я търси,няма да я намери.Тя когато поиска ще отиде при него – каза сериозно тя
- Ама сигурен ли си,че ще се върне? – зачуди се той
- Естесвено,но като й знам чувствата й започвам да се съмнявам – позамисли се тя
- Да се надяваме да се върне – извъртя очи Темин и седна до нея.
- Дам искам да знам дали имам племенник или племенница – усмихна се тя
Измина цяла седмица откакто Кати си тръгна.Всички вършеха ежедневните си занимания и бяха тъжни заради Кий.Дивата цяла седмица в кухнята седеше и готвеше.После или момчетата я изяваха или я хвърлиха.На сутрнта Минхо се изправи и протегна ръце.
- Добро утро поспаланко – каза женски глас
Минхо се обърна и подскочи.
- Яяяя! – извика той и я посочи
- Скъпи не е културно така – усмихна се Лиз и се приближи към него
- Но как влезе – зачуди се той
- Лесно – усмихна се тя и го погали по лицето
Фламинг Харисма я погледна и впи устни.Повдигна я и я сложи на леглото.Набързо и разкъса дрехите и започна страстно да й целува тялото.Лиз стенеше и прехапваше долната си устна.Минхо бавно проникна в нея и изведнъж тя леко го избута.
- Какво има скъпа? – попита я той
- Ами Минхо....аз..... – отдръпна се от него и го погледна сериозно
- Какво мила? – зачуди се той и я погледна
- Ами......искам да живеем заедно. – каза му сериозно тя
- Знаеш че не може – отвърна й той и се натъжи
- Дори и да се виждаме така – каза сериозно тя
- Ама не се ли връщаш за постоянно? – попита я той
- Не.Вчера ме преместиха в Гърция – отвърна тя и сведе глава
- Какво? – изправи се той и прокара ръка през косата си
- Съжалявам Минхо и аз не искам да съм далеч от теб – каза му тъжно тя и отиди до него
- Остави ме – махна ръката й
- Но.....бейбииии – отвърна му тя нежно
- Какво,ще трябва да те виждам само за няколко часа? – започна да повишава тон
Лиз сложи една негова фанела и един негова анцуг.Фламинг Харисма като я видя и замалко се разконцентрира.
- Затова ти предлагам да живеем заедно – каза му тя и сложи ръката си на рамото му
- Няма да стане.Защо не напусниш работа?Писна ми да те чакам и да се чудя кога ще се върнеш – развика се той и събуди всички
- Съжалявам Минхо,аз... – започна тя,нотой не я остави
- За какво съжаляваш?По добре да се разделим – каза той сериозно и се обърна с гръб към нея и наблюдаваше през прозореца
- Какво?Късаш с мен? – изненада се тя и прекара ръката си през косата си
- Да,не мога повече.Мислех че ще издърна,но това е прекалено-погледна я злобно той
- Добре- каза тя и едва сдържаше сълзите си.Лиз си взе палтото и чантата и излезе.Минхо отгоре я наблюдаваше как се качва в колата.
- Ало господин Виц президент... –каза тя,докато се наместваше в лимузината
*от другата страна
- Искам да напусна – каза сериозно
*от другата страна
- Утре си подавам оставка – сдържаше сълзите си тя
*от другата страна
- Шефе искам да работя в Корея.Не мога да работя така – каза му тя сериозно
*от другата страна
- Наистина ли?Омо.....благодаря ти шефе.Благодаря – зарадва се тя и затвори
- Шофъор закарай ме до сградата където бях преди малко – каза щастливо тя и захапа долната си устна
- Да госпожице – каза той и веднага направи обратен завой
В това време Минхо плачеше и не издържаше повече.