First topic message reminder :
Така знам че много ви харесва фика Съседи и затова реших да напиша продължение.Искренно се надявам да ви хареса.Благодаря че четете моите фикове
1 глава
В това време Кати заплака и сведе глава.
“Оффффф защо трябва да е така?Искам да бъда с него...” – мислеше си тя и искаше да изкрещи.Тя зивади телефона и искаше да му се обади,искаше да му каже колко много го обича и за нищо не света не иска да гонапуска.За първи път в живота й тя обичаше някого истински и той отвръщапе със същото/
“Никой няма да обичам,както обичам теб Кий” – помисли си тяи докоснакоремаси
В това време момчетата влязоха в летището и изведнъж видяха една голяма тълпа.Стана им ясно че Дивата е там.Мениджъра бързо отреагира и се спусна към него.Свали си якето и го покри.Изправи го и тръгнаха да излизат.
- Какво стана? – попита той сериозно
- Хъонг.....тя си тръгна....тръгна си завинаги – каза му той през сълзи
- Какво? – шокира се мениджъра.
Момчетата се качиха в колата и веднага потеглиха.Кий махна якето на мениджъра от себе си и сдържаше сълзите си.
- Поплачи си Кий – потупа го по рамото Дубу
- Ако го направя.......няма да мога да живея – каза той сериозно и започна да диша тежко
- Подобре е да си поплачиш хъонг – поглеедна го тъжно Минхо
- Да плаче ли?Ха.....вие не разбирате?Имам чувството че умирам и то бавно и мъчително – хвана се той за сърцето и сведе глава
- Ще я върнем – каза сериозно Джонгхюн
- Как умнико? – погледна ядосано Дивата
- Ще намерим начин.Какво искаш дами кажеш че се отказваш от нея ли? – повиши той Динно и се намръщи
Кий се обърна на другата страна и погледна телефона си.Натисна един бутон и се появи една снимка.На тази снимка бе Кати и той на вилата и по точно на плажа.Кий лекосе усмихна и сви на топка.
“Това няма да го преживеее” – помисли си Блинги и го погледна тъжно
“Май ще са нужните повече от няколко месеца”-помисли си лидера
‘Горкия Кий.Разбирам го……..няма да го преживее лесно” – помисли си Минхо
“Аз ако бях щях да я последвам.Ама нуна що прави така?” – помисли си Темин и скръсти ръце
След няколко минути те стигнаха и колата спря.Дивата по бърза да излезе и влезе по най бързия начин в сградата.Момчетата се спогледаха и слязоха.
- Наблюдавайте го – каза сериозно мениджъра и запали колата и тръгна
- Оффф и сега какво? – зачуди се лидера
- Сега ще видим – каза сериозно Минхо и тръгна да се качва
Останалите повдигнаха рамене и го последваха.Фламинг Харисма влезе и изведнъж чу шум идвашщ от кухнята.Той веднага се затича и влезе.
- Хей Минхо...сега започвам да сготвя.Вие прибирете къщата – каза спокойно той даже се усмихна
- Кий какво ти става?Кати си тръгна.... – каза той тихо
- Трябва ли да ми напомняш? – блъсна по масата той с ножа и го погледна ядосано
- Какво става тук? –попита Дубу и Минхо отиди в стаята си.
- Хъонг нямаш право така да му викаш! – ядоса се младока
- Ти малкия не се намесвай – каза му строго Кий и се обърна
Темин се намръщи и отиди към стаята си.
- Кий какво смятш да готвиш?- попита Динно
- АМи гледам тука някаква френска рецепта. – каза той спокойно
- Така ли?Ооо сигурно е вкусно – каза с усмивка Блинги и погледна лидера сериозно
- Ами така изглежда.Ще трябва да го науча тоя език– поклати глава Дивата и продължи с готвенето
“Напълно се е побъркал” – помисли си Джонгхюн и поклати глава.
Младока като влезе в стаята си видя Ема да спи.
“Явно много е изморена” – помисли си той и легна до нея.Мислеше как да й каже за сестра й.Той я погледна и я целуна по челото
В това време в другата стая Минхо започна да си упражнява гласа.След няколко минути извика Джонгхюн да му помага.
Кий не спираше да правеше най различни френски ястия.След около 3 часа готвене той седна и целия беше потен.Младока влезе и поклати глава.
- Хъонг защо не отидеш в Франция? – каза му сериозно той
- Ти луд ли си?Грам френски незнам – погледна го строго и започна да разгръща готварската книга
- Да не мислиш,че Кати знае – повдигна едната си вежда той
- Като иска да бяга от мен....добре.Повече не й споменавай името й- ядоса се той и отново се изправи и придължи с готвенето
Темин започна да цъка и се върна обратно в стаята си.Тъкмо затвори вратата,когато Ема се събуди.
- Темин къде е Кати? – попита го тя и потърка очите си
- Ами.....Ема.....виж.... – започна да увъртя
- Ясно.Избягала е.Типично – намръщи се Ема
- Типично? – зачуди се Темин
- Да.Преди 2 години ходеше с едно момче и когато възникнаха някакви проблеми тя просто бягаше – обясни му тя
- Ама тя е бременна....офффф сега Кий готвя цял ден френски ястия – въздиша тежко той
- Ако тръгне да я търси,няма да я намери.Тя когато поиска ще отиде при него – каза сериозно тя
- Ама сигурен ли си,че ще се върне? – зачуди се той
- Естесвено,но като й знам чувствата й започвам да се съмнявам – позамисли се тя
- Да се надяваме да се върне – извъртя очи Темин и седна до нея.
- Дам искам да знам дали имам племенник или племенница – усмихна се тя
Измина цяла седмица откакто Кати си тръгна.Всички вършеха ежедневните си занимания и бяха тъжни заради Кий.Дивата цяла седмица в кухнята седеше и готвеше.После или момчетата я изяваха или я хвърлиха.На сутрнта Минхо се изправи и протегна ръце.
- Добро утро поспаланко – каза женски глас
Минхо се обърна и подскочи.
- Яяяя! – извика той и я посочи
- Скъпи не е културно така – усмихна се Лиз и се приближи към него
- Но как влезе – зачуди се той
- Лесно – усмихна се тя и го погали по лицето
Фламинг Харисма я погледна и впи устни.Повдигна я и я сложи на леглото.Набързо и разкъса дрехите и започна страстно да й целува тялото.Лиз стенеше и прехапваше долната си устна.Минхо бавно проникна в нея и изведнъж тя леко го избута.
- Какво има скъпа? – попита я той
- Ами Минхо....аз..... – отдръпна се от него и го погледна сериозно
- Какво мила? – зачуди се той и я погледна
- Ами......искам да живеем заедно. – каза му сериозно тя
- Знаеш че не може – отвърна й той и се натъжи
- Дори и да се виждаме така – каза сериозно тя
- Ама не се ли връщаш за постоянно? – попита я той
- Не.Вчера ме преместиха в Гърция – отвърна тя и сведе глава
- Какво? – изправи се той и прокара ръка през косата си
- Съжалявам Минхо и аз не искам да съм далеч от теб – каза му тъжно тя и отиди до него
- Остави ме – махна ръката й
- Но.....бейбииии – отвърна му тя нежно
- Какво,ще трябва да те виждам само за няколко часа? – започна да повишава тон
Лиз сложи една негова фанела и един негова анцуг.Фламинг Харисма като я видя и замалко се разконцентрира.
- Затова ти предлагам да живеем заедно – каза му тя и сложи ръката си на рамото му
- Няма да стане.Защо не напусниш работа?Писна ми да те чакам и да се чудя кога ще се върнеш – развика се той и събуди всички
- Съжалявам Минхо,аз... – започна тя,нотой не я остави
- За какво съжаляваш?По добре да се разделим – каза той сериозно и се обърна с гръб към нея и наблюдаваше през прозореца
- Какво?Късаш с мен? – изненада се тя и прекара ръката си през косата си
- Да,не мога повече.Мислех че ще издърна,но това е прекалено-погледна я злобно той
- Добре- каза тя и едва сдържаше сълзите си.Лиз си взе палтото и чантата и излезе.Минхо отгоре я наблюдаваше как се качва в колата.
- Ало господин Виц президент... –каза тя,докато се наместваше в лимузината
*от другата страна
- Искам да напусна – каза сериозно
*от другата страна
- Утре си подавам оставка – сдържаше сълзите си тя
*от другата страна
- Шефе искам да работя в Корея.Не мога да работя така – каза му тя сериозно
*от другата страна
- Наистина ли?Омо.....благодаря ти шефе.Благодаря – зарадва се тя и затвори
- Шофъор закарай ме до сградата където бях преди малко – каза щастливо тя и захапа долната си устна
- Да госпожице – каза той и веднага направи обратен завой
В това време Минхо плачеше и не издържаше повече.
Така знам че много ви харесва фика Съседи и затова реших да напиша продължение.Искренно се надявам да ви хареса.Благодаря че четете моите фикове
1 глава
В това време Кати заплака и сведе глава.
“Оффффф защо трябва да е така?Искам да бъда с него...” – мислеше си тя и искаше да изкрещи.Тя зивади телефона и искаше да му се обади,искаше да му каже колко много го обича и за нищо не света не иска да гонапуска.За първи път в живота й тя обичаше някого истински и той отвръщапе със същото/
“Никой няма да обичам,както обичам теб Кий” – помисли си тяи докоснакоремаси
В това време момчетата влязоха в летището и изведнъж видяха една голяма тълпа.Стана им ясно че Дивата е там.Мениджъра бързо отреагира и се спусна към него.Свали си якето и го покри.Изправи го и тръгнаха да излизат.
- Какво стана? – попита той сериозно
- Хъонг.....тя си тръгна....тръгна си завинаги – каза му той през сълзи
- Какво? – шокира се мениджъра.
Момчетата се качиха в колата и веднага потеглиха.Кий махна якето на мениджъра от себе си и сдържаше сълзите си.
- Поплачи си Кий – потупа го по рамото Дубу
- Ако го направя.......няма да мога да живея – каза той сериозно и започна да диша тежко
- Подобре е да си поплачиш хъонг – поглеедна го тъжно Минхо
- Да плаче ли?Ха.....вие не разбирате?Имам чувството че умирам и то бавно и мъчително – хвана се той за сърцето и сведе глава
- Ще я върнем – каза сериозно Джонгхюн
- Как умнико? – погледна ядосано Дивата
- Ще намерим начин.Какво искаш дами кажеш че се отказваш от нея ли? – повиши той Динно и се намръщи
Кий се обърна на другата страна и погледна телефона си.Натисна един бутон и се появи една снимка.На тази снимка бе Кати и той на вилата и по точно на плажа.Кий лекосе усмихна и сви на топка.
“Това няма да го преживеее” – помисли си Блинги и го погледна тъжно
“Май ще са нужните повече от няколко месеца”-помисли си лидера
‘Горкия Кий.Разбирам го……..няма да го преживее лесно” – помисли си Минхо
“Аз ако бях щях да я последвам.Ама нуна що прави така?” – помисли си Темин и скръсти ръце
След няколко минути те стигнаха и колата спря.Дивата по бърза да излезе и влезе по най бързия начин в сградата.Момчетата се спогледаха и слязоха.
- Наблюдавайте го – каза сериозно мениджъра и запали колата и тръгна
- Оффф и сега какво? – зачуди се лидера
- Сега ще видим – каза сериозно Минхо и тръгна да се качва
Останалите повдигнаха рамене и го последваха.Фламинг Харисма влезе и изведнъж чу шум идвашщ от кухнята.Той веднага се затича и влезе.
- Хей Минхо...сега започвам да сготвя.Вие прибирете къщата – каза спокойно той даже се усмихна
- Кий какво ти става?Кати си тръгна.... – каза той тихо
- Трябва ли да ми напомняш? – блъсна по масата той с ножа и го погледна ядосано
- Какво става тук? –попита Дубу и Минхо отиди в стаята си.
- Хъонг нямаш право така да му викаш! – ядоса се младока
- Ти малкия не се намесвай – каза му строго Кий и се обърна
Темин се намръщи и отиди към стаята си.
- Кий какво смятш да готвиш?- попита Динно
- АМи гледам тука някаква френска рецепта. – каза той спокойно
- Така ли?Ооо сигурно е вкусно – каза с усмивка Блинги и погледна лидера сериозно
- Ами така изглежда.Ще трябва да го науча тоя език– поклати глава Дивата и продължи с готвенето
“Напълно се е побъркал” – помисли си Джонгхюн и поклати глава.
Младока като влезе в стаята си видя Ема да спи.
“Явно много е изморена” – помисли си той и легна до нея.Мислеше как да й каже за сестра й.Той я погледна и я целуна по челото
В това време в другата стая Минхо започна да си упражнява гласа.След няколко минути извика Джонгхюн да му помага.
Кий не спираше да правеше най различни френски ястия.След около 3 часа готвене той седна и целия беше потен.Младока влезе и поклати глава.
- Хъонг защо не отидеш в Франция? – каза му сериозно той
- Ти луд ли си?Грам френски незнам – погледна го строго и започна да разгръща готварската книга
- Да не мислиш,че Кати знае – повдигна едната си вежда той
- Като иска да бяга от мен....добре.Повече не й споменавай името й- ядоса се той и отново се изправи и придължи с готвенето
Темин започна да цъка и се върна обратно в стаята си.Тъкмо затвори вратата,когато Ема се събуди.
- Темин къде е Кати? – попита го тя и потърка очите си
- Ами.....Ема.....виж.... – започна да увъртя
- Ясно.Избягала е.Типично – намръщи се Ема
- Типично? – зачуди се Темин
- Да.Преди 2 години ходеше с едно момче и когато възникнаха някакви проблеми тя просто бягаше – обясни му тя
- Ама тя е бременна....офффф сега Кий готвя цял ден френски ястия – въздиша тежко той
- Ако тръгне да я търси,няма да я намери.Тя когато поиска ще отиде при него – каза сериозно тя
- Ама сигурен ли си,че ще се върне? – зачуди се той
- Естесвено,но като й знам чувствата й започвам да се съмнявам – позамисли се тя
- Да се надяваме да се върне – извъртя очи Темин и седна до нея.
- Дам искам да знам дали имам племенник или племенница – усмихна се тя
Измина цяла седмица откакто Кати си тръгна.Всички вършеха ежедневните си занимания и бяха тъжни заради Кий.Дивата цяла седмица в кухнята седеше и готвеше.После или момчетата я изяваха или я хвърлиха.На сутрнта Минхо се изправи и протегна ръце.
- Добро утро поспаланко – каза женски глас
Минхо се обърна и подскочи.
- Яяяя! – извика той и я посочи
- Скъпи не е културно така – усмихна се Лиз и се приближи към него
- Но как влезе – зачуди се той
- Лесно – усмихна се тя и го погали по лицето
Фламинг Харисма я погледна и впи устни.Повдигна я и я сложи на леглото.Набързо и разкъса дрехите и започна страстно да й целува тялото.Лиз стенеше и прехапваше долната си устна.Минхо бавно проникна в нея и изведнъж тя леко го избута.
- Какво има скъпа? – попита я той
- Ами Минхо....аз..... – отдръпна се от него и го погледна сериозно
- Какво мила? – зачуди се той и я погледна
- Ами......искам да живеем заедно. – каза му сериозно тя
- Знаеш че не може – отвърна й той и се натъжи
- Дори и да се виждаме така – каза сериозно тя
- Ама не се ли връщаш за постоянно? – попита я той
- Не.Вчера ме преместиха в Гърция – отвърна тя и сведе глава
- Какво? – изправи се той и прокара ръка през косата си
- Съжалявам Минхо и аз не искам да съм далеч от теб – каза му тъжно тя и отиди до него
- Остави ме – махна ръката й
- Но.....бейбииии – отвърна му тя нежно
- Какво,ще трябва да те виждам само за няколко часа? – започна да повишава тон
Лиз сложи една негова фанела и един негова анцуг.Фламинг Харисма като я видя и замалко се разконцентрира.
- Затова ти предлагам да живеем заедно – каза му тя и сложи ръката си на рамото му
- Няма да стане.Защо не напусниш работа?Писна ми да те чакам и да се чудя кога ще се върнеш – развика се той и събуди всички
- Съжалявам Минхо,аз... – започна тя,нотой не я остави
- За какво съжаляваш?По добре да се разделим – каза той сериозно и се обърна с гръб към нея и наблюдаваше през прозореца
- Какво?Късаш с мен? – изненада се тя и прекара ръката си през косата си
- Да,не мога повече.Мислех че ще издърна,но това е прекалено-погледна я злобно той
- Добре- каза тя и едва сдържаше сълзите си.Лиз си взе палтото и чантата и излезе.Минхо отгоре я наблюдаваше как се качва в колата.
- Ало господин Виц президент... –каза тя,докато се наместваше в лимузината
*от другата страна
- Искам да напусна – каза сериозно
*от другата страна
- Утре си подавам оставка – сдържаше сълзите си тя
*от другата страна
- Шефе искам да работя в Корея.Не мога да работя така – каза му тя сериозно
*от другата страна
- Наистина ли?Омо.....благодаря ти шефе.Благодаря – зарадва се тя и затвори
- Шофъор закарай ме до сградата където бях преди малко – каза щастливо тя и захапа долната си устна
- Да госпожице – каза той и веднага направи обратен завой
В това време Минхо плачеше и не издържаше повече.
Как може най - яката двойка да страдат по най - гадния начин 
Нямам търпение за следващата глава 
ОМО!! Искам Джонги и Диди пак да се съберат и всички да си заживеят щастливо както преди 
Сега особено като Кати ще ражда скоро 
Чакам следващата глава с нетърпение 
Жалко,че ще е последна 
Жал ме е че свърши, но какъв край само 
Суупер много се радвам за Блинги и Диди, тооолкова са сладки заедноо 
Да, Кати се поизмъчи докато роди, но си заслужаваше 
Сън А, прекрасно имеее.А Кий 
За напред се надявам да попадам на още твои творби.Успех 
Мерси,че можахме да прочетем този фик.Да ни радваш с още за в бъдеще 
