Кафенето

First topic message reminder :

1 глава

В една пролетна утрин едно момиче бързаше за работа.
"Малеееееее много закъснявам.Аххх само да не меуволнят отново" - помисли си тя и бягаше със всичка сила.Стигна спирката и се качи на автобуса.Момичето се дръжаше здраво и автобуса бе пълен.Повечето се побутваха,други се настъпваха,трети миришаха,а четвърти слушаха музика и се изолираха от обилащия ги свят(пфуууу как може).След няколко спирки момичето слезе и започна да чете.След около 10 минути тя стигна и изведнъж видя един човек и се поклони.
- Добро утро шефе - каза тя учтиво
- Добро утро Со Ън.Мхмхм....пак закъсняваш! - каза й той и погледна часовникал.
Со Ън бе слабо момиче с дълга кестенява коса, висока е 1,72см.Очите и бяха кафяви,но имаше лекпъсър отенък по края.
- Ооо не съм...вашия е много напред- усмихна се тя и показа своя часовник,който го бе навила малко преди да стигна.
- Да да добре.Хайде сега извади кафето и го наред.Знаещ реда - каза той сериозно и тя се спусна.
В това време SHINee приключаваха поредното записване.
- Охх човече ебати скуката - оплака се Джонгхюн
- Хей братле......то да не ти е Стар Трек- засмя се Дубу
- Кой каза Стар Трек?- огледа се Фламинг Харисмаи очите му направо щяха да изскочат
- Хъонг хайде да играем на Dragon Killer - каза младока и се усмихна дяволито
- Каква е тая игра бе малкия?То няма ли спорт,то не е игра.Ама знаеш ли че велик футболист през 1956 години го е казал,когато - започна да му обяснява и всеки един по един по се изнизваха.
Като остана сам Минхо се огледа и се намръщи.След няколко минути мениджъра ги извика и им напомни за следващото записване.
- Ебахти скуката- повтаряше през 5 минути Блинги
- Ей сега ще те развеселя- погледна го злобно Кий
- Еххх Кий......не бъди такъв.Не ти ходи на днешния ти грим- каза му спокойно Динно и се пъхна ръцете в джобовете.
- Нали?Знаех си.....после да не кажетенещо - погледнаго уверено и потупа по гърдите
В това време Со Ън обслужваше клиентите и им носеше поръчките.
- Госпожице.Искам да си поръчам - каза й единия господин и й намаха
- Госпожице,може ли още едно кафе - каза една възрастна жена
- Ей сега - отвърна им тя и забърза крачката
Со Ън като фурия за раздаваше от маса на маса.И клиентите,дори и малко да чакаха оставяха много доволни.Те бяха доволни от нейната усмивка.Винаги беше усмихната и работеше усърдно.Клиентите й оставях огромен бакшиш и тя бе много щастлива.
Като намаляха тя малко поседна да си почина.
- Днеска свърши много добра работа - каза й бармана,докато бършеше чашите
- Еее естествено и ти. - усмихна се тя и си огледа масите
След няколко часа SHINee излязоха от студиото и се насочиха към вкъщи.Мина известно време и изведнъж Дивата подскочи.
- Хъонг пий ми се кафе - каза Кий и се усмихна
- Не е хубаво на твоята възраст,толкова много кафета да пиеш- каза му сериозно мениджъра
- И не е хубаво толкова часове да работя,ама накойму пука - направи кисела физиономиятой
- Добре добре стига си филосовствал.Ооо ей тука има едно кафене - зарадва се мъжа и отби.
Кий слезе заедно с мениджъра и влязоха вътре.Имаше само 2 заети маси от възрастни хора.Кий се огледа и отиде към сервитъорка.
- Извинете.Бих искал едно дълго кафе,без захар,със кондезирано мляко - каза той учтиво
Со Ън се обърна и си глътна езика.
"Е неееее да не би да сънувам....Не може да е той" - мислеше си тя и мигаше на парцали
- Госпожице бързам,възможно ли е да си получа кафето скоро - ядоса се той
- Ооо извинете.Веднага Джу Ми едно дългокафе за вкъщи със кондезирано мляко без захар -каза му тя набързо и се усмихна на Кий
Довата се изуми че е запомнила,но още се чудеше защо го гледа така.
- Извинете... - започна тя тихо
- Да.Колко струва? - попита той и си извади портфейла
-3500 вона.Може ли един автограф само - отвърна тя и се смути
- Съжалявам госпожице без автографи - намеси се мениджъра
- Еее хъонг хайде сега.Разбира се - отвърна с усмивка и тя веднага подаде листче и химикалка
- Името ти? - попита я той
- Со Ън - трепереше й гласа
Тя му подаде кафето,а той подаде листчето.
- Благодаря ви - кланяше се тя и цялата сияше.


П.П Сори за късата глава.Много ще се зарадвам ако ви хареса

24 глава



Двамата влязоха и Мин Йон се смути.
- Това е стаята ми – усмихна се Минхо
- Хубава е – леко се усмихна тя
- Май не ти хареса,но всъщност смятам да сменя тапетите и….. – отвърна й той
- Не наистина ми харесва- започна да разглежда тя
Минхо изкара албумите от един шкаф и ги сложи на бюрото.
В това време Темин и Джин Су отидоха до реката и се качиха на ферибота.
- Много е красиво – гледаше тя към звездите
- Да……не ти ли студено? – отвърна й той
- Добре съм – каза му тя,но тялото й бе на друго мнение
Той свали якето си и го сложи на нея.Тя се усмихна и сведе глава от срамежливост.След няколко минути изведнъж от ъгъла се появи ХаНи с едно момче.Темин веднага се вцепени.
В апартамента на Шайни…..
- Ооо тук спечелихте на Инкигаю преди 2 месеца – усмихна се Мин Йон
- Да,но не помня много от него- замисли се той
- А тук…….лятото когато се спечелихте – зарадва се тя и разглеждаше наградите
- Мхмм.Да.Искаш ли да се посмееш?- попита я той
- Какво? – обърна се тя към него
- Албумите…… - мигаше той на парцали
- Ооо да…..- започна да ръкопляска тя и Минхо се развълнува
Двамата седнаха и Мин Йон хвана първия албум и започна да го разгръща.
Джонгхюн и Оню бяха в фирмата и записваха поредното кавър парче на някаква американска група.
- Виж Джонгхюн моя глас не се чува – скара му се лидера
- Че аз какво съм виновен,че не си добър във високите тонове- повдигна той рамене и се загледа в нотите си
- Отново – каза учителя сериозно и двамата започнаха
В това време на ферибота ХаНи и Темин се гледаха.
- Как можа да ме зарежеш? – викна му тя
- Ами мислех,че не искаш да ме виждаш.след като – обясни й се той тихо
- Не искам да слушам извиненията ти- намуси се тя.
Джин Су я погледна злобно и хвана под ръка Темин
- Сега има среща с мен.Ние си тръгваме- каза тя и задърпа младока
Хани се намръщи и се обърна
„Никой не си прави майтап с Ким Ха Ни” – помисли си тя и тръгна след двамата
Хвана Джин Су за косата и я задърпа. Настрани
- Я~!Ти коя си,че да ми говориш така- викна й ХаНи
- Хей пусни ме!- викаше от болка Джин Су
Темин се спусна да ги разтървава,но ХаНи го блъсна силно и той падна на земята.Той стоеше и мигаше на парцали.
- Аз имах среща с него- крещеше и продължаваше да я скубе.
- Пусни ме! – опитваше да се отскубне.Придружителя на Хани я хвана и я дръпна настрани,след като видя хората как ги гледат
- Мръсница!Кучка! – обиждаше я ХаНи и се опитваше да се измъкне от момчето,но не успя.
Младока отиди до Джин Су и я хвана за рамото.
- Добре ли си? – попита я той нежно
- Да добре съм.А ти?-отвърна му тя леко разтревожена
- И аз съм добре – стисна със зъби той и отиди при ХаНи
- Какво? – погледна го тя плахо
- Повече не искам да те виждам или да чувам за теб- каза й сериозно и отиди обратно при Джин Су.ХаНи дишаше дълбоко и нещо почувства.Но не беше приятно чувство,болеше я.
- Сега ще трябва да ходя на фризъор – извърна очи тя
- Защо?Би трябвало да ти хареса,че ще ходиш- усмихна се той
- Ами не.С тях как….да кажа не сме в приятелски отношения – усмихна се тя широко
- Джин Су,аз…..- започна Темин
- Знам.Съжаляваш.Недей а и вината не е твоя-повдигна тя рамене и какво винаги се усмихваше,за да прикрие истински й чувства
Темин кимна и сведе глава.Той започна да тупа дрехите,тъй като ония ден бе изчистилапода с дрехите си.
В това време в апартамента на Шайни…………
- Кий стига де! – бутна го тя от себе си
- Защо скъпа? – очуди се той
- Някой може да влезе – притисни се тя
- Никой не влиза в стаята ми освен ти – каза й той и започна да я целува по врата
- Кий~!!! – каза му тя
- Какво?Не искаш ли? – изнерви се той и неиздържаше повече,толкова близо до перфектното й тяло
- Не,ноо……. – започна тя и се изправи
Дивата извъртя очи и я погледна
- Но какво? – попита я той
- Просто Минхо и Мин Йон имат среща.Много искам да ги видя заедно – отвърна му тя и се усмихна
- Ще се получи,аз му казах някой неща,как да имае едно момиче…. – каза й той и се потупа по гърдите,който е спечилил двубоя за някаква женска
- Какво му каза? – зачуди се тя и се молеше да всичко да мине добре
В другата стая двамата гледаха снимките,смееха се и Минхо й разказваше за своето детство.Изведнъж Фламинг Харисма дръпна албума и я придърпа към себе си.Мин Йон се стресна и го погледна плахо.Tой погали лицето й и се наведе да я целуне.Мин Йон се уплаши и му удари един шамар.Изправи се и излезе от стаята.
- Со Ън – развика се момичето
- Какво стана?- отвърна й тя и тръгна към нея и Минхо излезе
- Мин Йон извинявай,не исках….- каза й той тъжно
Мин Йон прегърна приятелката си и заплака.
- Какво й направи?- попита строго Со Ън
- Ами…исках да я целуна-сведе глава той виновно и се чувстваше ужасно
- Как може?Первезник – скара му се Со Ън
- Аз много я харесвам.Исках да й покажа,но незнаех как.Затова попитах Кий и
той ми обясни
Мин Йон се обърна и го погледна
- Мин Йон съжалявам.Не исках.Прости ми моля те-започна да яумолява
Кий излезе от стаята си и отиди до него.
- Съжалявам Мин Йон,моя е вината.- каза й той и направи мили очички

[color=indigo]26 глава












Со Ън се обърна и се изненада че го няма.Тя отиди до бара и веднага звънна на Минхо.Но той не отговаряше на телефона си. Со Ън се ядоса на ината му и звънна на Мин Йон.

- Кажи колежке – усмихна се тя

- Ам……трябва да ми направиш Една услуга – каза тя леко притеснено

- Каква? – зачуди се момичето

- Ами вчера съм си забравила телефона у Кий.Можеш ли да отидеш да го вземеш? – каза й тя тихо

---- Какво?Ти луда ли си?Ами ако видя Минхо-ши – викна й тя

- Моля те. – започна да я умолява

- Оффф длъжница си ми.Надявам се да не го видя – ядоса се тя и затвори

Со Ън се засмя и затвори телефона.Мин Йон въздиша тежко и започна да клати глава.

“Ейш тъй момиче.Офффф ами ако го видя,незнам какво да правя….:” – помисли си тя и започна да се облича
Минхо започна да обикаля с наведена глава и сълзите му се стичаха.

“Оффф какво толкова направих,че да заслужа това?Само заради Кий хюнг е всичко” – мислеше си той


В това време Мин Йон излезе от вкъщи и се запъти към апартаменто на Шайни.След няколко минути докато вървеше съвсем случайно се сблъска седин човек.

- Извинявайте – поклони се тя
“Ооо това е нейния глас” – помисли си Минхо докато се покланяше.Мин Йон се обърна и тръгна.Минхо тръгна след нея и хвана ръката й.

- Извинете – каза й той тихо

- Aм познаваме ли се? – попита тя очудено и той вдигна глава и Мин Йон се стресна

- Здравей – леко се усмихна той и тя сложи ръка пред устата си

- Ти…..но как? – едвам му отвърна тя

- Ами бях в кафенето при Со Ън и после тръгнах да се прибирам – обясни й той

- Аха.Ами тя си е забравила телефона у вас – извъртя очи Мин Йон

- Ако нямаш напротив да те придружа до нас – каза спокойно той

- Ами ……добре – съгласи се тя

- Наистина ли? – очуди се той и очакваше тя да откаже

- Да,аз…….не трябваше да реагирам така вчера – започна тя тихо

- Ооо не,аз съм виновен не трябваше да те целувам.Съжалявам – сведе той глава

Мин Йон го докосна по рамото и му се усмихна.

- Радвам се че ме целуна – усмихна се тя широко

- Моля? – спря се той и я погледна

Тя се изчерви и продължи напред

- Чакай – хукна след нея той

В това време в училището…………..



- Хей хюнг как мина срещата вчера? – попита го Джин Сyк

- Не питай.Ужас – поклати глава и Джин Су го гледаше от съседния чин

- Що бе братле? – зачуди се той
- Ти ми кажи как мина ученото с ХеМи? – повдигна едната си вежда той

- Супер.Говорихме за много неща и ми помогна малко по английски и по математика - усмихна се той и погледна към момичето,която стоеше до сестра му

- Хммм братле трябва да ти кажа нещо,но след часа – каза сериозно Темин




- Добре.Нямаш проблема.Абе тея задачи започвам да ги чаткам – зарадва се той и започна да пише




Звънеца звънна и Джин Су се намръщи тъй като докрая на деня,няма да е с Темин.Темин и Джин Сyк излязоха в двора и седнаха на една пейка.

- Вчера,ХаНи се държа много грубо с мен и се развали срещата…. – започна той

- Много кофти – отвърна му тъжно

- Бях се прибрал вкъщи и изведнъж сестра ти ми се обади – продължи той тихо

- Какво?Аххх ще я… - започна да се ядосва

- Споко.Тя ме покани да хапнем сладолед и аз приех – леко се усмихна той

- Какво?Братле не си добре – пипна го по челото,да провери случайно да не е болен

- Защо?Сестра ти е много добра и мила – започна Темин

- Хей пич не се влюбвай в сестра ми – каза му ядосано той

- Защо? – очуди се той

- Забравил ли си ХаНи?Наистина ли обичаш сестра ми?Докато не си сигурен в отговора моля те - каза му той сериозно

- Да прав си.Но ХаНи се държа като някаква супер богаташка и ….. – започна да му разказва всичко

В това време Джин Су и ХеМи си говореха.

- Е какво стана с Темин? – побутна я тя леко

- Ами нищо.Смисъл…..незнам.Много го харесвам,но той май още е влюбен в оная овца.Ахххх ако бяхме само двете щях да й покажа черния си колан по карате – ядоса се тя

- Спокойно.Разбирам те,но не трябва да го чакаш. – погледна я тъжно ХеМи

- Ще го чакам.С нег? мога да се отпусна,чувствам се спокойна – усмихна се тя

- Хахахахах – изсмя се момичето

- Какво стана с брат ми? – побутна я тя

- Ами…..внимателен е – смути се тя

- Хайде,изплю камъчето – засмя се Джин Су
- Супер е брат ти.Аххх вчера беше невероятно.Беше толкова мил и внимателен. – замечта се тя

- Ами аиди взимай го,че да не ми досажда – намръщи се тя

- Наистина ли ми разрешаваш? – очуди се тя

- Абе момиче,щом се харесвате,няма смисъл да ме питаш – смигна й тя и извади сандвича си

- Благодаря ти – взе й го от ръка и отхапа Една хапка

- Я~!Дай ми го – ядоса се тя

В това време Минхо и Мин Йон влязоха в апартаменто

- О здравей………….Мин Йон – изненада се той

- Здравей Кий-ши – усмихна се тя

- Am хюнг Со Ън си е забравила телефона – каза му сериозно той

- Хмм….нищо не е забравила – замисли се той
- Аххх нарочно…… - леко се намръщи,но след малко се усмихна и погледна към Минхо

- Съжалявам.Ако искаш да те изпратя до вас или изчакай дъжда да спре – каза й той спокойно

- Ами ще изчакам да спре дъжда – каза тя тихо

- Добре.Гладна ли си? – попита я той




Тя кимна и се изчерви.




- Кий хюнг направи нещо за ядене – заповяда му Минхо и Кий веднага се зае.




Двамата отидоха в всекидневната и Минхо извади едно одеало.




- Ето.Да не настинеш – завия той




- Охх Минхо –ши …..- погледна го тя сериозно




- Не искам да се разболееш – каза той строго и пусна телевизора.




Минхо отиди до кухнята и започна да прави чай.Кий го погледна и се усмихна.



- Какво правиш? – попита го Дивата




- Правя чай на Мин Йон – каза той сериозно




- Още ли ще ми се цупиш – въздъхна той




- Да – каза строго и продължи




Кий поклати глава и незнаеше какво да направи.Изведнъж той му хрумна да говори с Мин Йон.Той отиди в другата стая и застана до нея.




- Мин Йон може ли да те помоля за услуга?Знам,че направих грешка и се надявам да ми простиш за вчера – каза й той спокойно



- Разбирам те Кий-ши.Няма проблема.За каква услуга? – усмихна се тя




- Минхо ми се сърди и не иска да говори с мен,може ли … - започна той

- Ти какво правиш тук? – каза му строго Фламинг Харисма

- Am питах я за Со Ън кога свършва смяната – каза набързо той и излезе

- Какво пак ти е наговорил? – каза строго той

- Нищо.Питаме кога свършва смяната? – каза му спокойно тя

- Ето донесох ти чай – усмихна се той и го сложи на масата

- Нямаше нужда.Добре съм.Но защо се дъжиш така с Кий-ши?? – каза му тя сериозно

- Защото заради нег?…. – започна той и извърна глава

- Той искаше да ти помогне.Хайде сдобрете се моля те – каза му нежно тя

- Не.Не мога – каза той строго

Мин Йон се проближи до нег?,но той се отдръпна.Тя постави ръце на раменете му и се приближи още повече.




- Минхо-ши моля те – направи физиономия на кученце




- Офффф – извъртя очи той




Мин Йон го целуна по бузата и сърцето му биеше лудо.




- Добре,ще се опитам – каза той




Мин Йон го прегърна и се усмихна.Минхо също се усмихна,защото сега имаше шанс да са заедно.Той помириса косата й и направо му се зави свят.



[/color]

ахххххххххххххххххххх

Йейй Мино и Мин Йон се сдобрихаа Нямам търпение за следващата

Браво,страхотна глава Много се радвам че Темин най-сетне се осъзна и забрави тая ХаНи Чакам следващата глава да разберем нещо повече за мистериозната приятелка на Оню
ПП. Знам че тука не му е мястото , ама нали не спираш продължението на съседи

31 глава







- Ами тогава? – повдигна едната си вежда Мин Йон

- Просто бе хубава нощ – изчерви се тя

- Ауууу мръсница – засмя се колежката й

- Хайде бягай при Минхо – изкикоти се Со Ън

- Отде знаеш че ще ходя там? – зачуди се Мин Йон

- Предусещам ги аз – отвърна й Со Ън и се засмя

- Добре мила.Лека работа.Аз трябва да тръгвам – усмихна се Мин Йон и излезе

В това време Темин се приготваше за даскало.

- Оффф пак нищо не мога да си намеря – зачуди се той и започна да се почесва по главата

- Темин закъсняваш! – викна му лидера

- Да хюнг,но какво да облека?Къде е Кий хюнг? – започна да с епаникьосва

- Няма го.Оправяй се сам.Голям вече си станал,чакаш майка ти да дойде да ти избърше..... – кресна му Оню

- Стига сте викали! – влезе в къщата Дивата

- Кий хюнг – затича се към него и го прегърна

- Хайде да ти намерим дрешки – усмихна се Кий и погледна злобно лидера

След около 10 минути бе готов.

- Как мина снощи? – повдигна едната си вежда Кий

- Супер.Джин Су е страхотна – усмихна се той

- Радвам се че си щастлив – леко разроши косата му

- Хюнг развали ми косата – намуси се той

- Ехх споко де.Тя и така ще те хареса – засмя се той и излезе

Темин се погледна в огледалото,взе якето и чантата и излезе.След няколко минути той слезе от колата на Шайни и видя Джин Су с други момчета.Той стисна със зъби и не можеше да гледа.Изведнъж пред очите му се появи ХаНи.

- Здравей – усмихна се тя

- Какво правиш тук? – намръщи се той

- Дойдох да те видя – леко го бутна и му смигна

- Ето видя ме.Сега можеш да си ходиш – тръгна напред

- Темин как си? – попита го тя нежно

Той се обърна и я погледна объркано

- Добре...... – отвърна тoй

Тя му намаха и си замина.

“Туй момиче много е странно” – помисли си той и продължи напред.Видя Джин Су как говори с момчетата и я подмина.Джин Су естествено го забеляза,но нищо не направи продължи да говори с тях.Той влезе в класната стая и Джин Сyк и ХеМи си говореха.

- Ей братле! – намаха му той

- Какво става? – погледна го ядосано

- Какво ти има? – попита го приятеля му

- Нищо – седна до него и си извади учебниците

- Как мина снощи? – попита го ХеМи

- Добре – извади си химикала

- Братле виждам че нещо е станало.Кажи ми – каза му тъжно той

- Тя какво прави с толкова момчета отвънка? – хвърли химикала си той

- Ти ревнуваш? – изненада се ХеМи

- Пич успокой се сестра ми е не е такава – потупа го по рамото

В този момент тя влезе в стаята с усмивка.Джин Су погледна към Темин,но той извърна глава на една страна.Тя се приближи към него и го погледна.

- Темин-ши.... – каза тя

- Да – погледна я сериозно

- Защо си ядосан? – попита го тя

- Питай... – тъкмо щеше да й викне когато учителя влезе

- И така деца,днеска ще ви мъча.някой ще правят контролни,а други ще ги изпитвам – каза даскала и седна бюрото

- Темин не съм учил – погледна го плахо

- Споко.Ще ти помогна – каза сериозно той

Часът свърши и Темин се изправи и по най бързия начин си прибра нещата.

- Мерси братле!Спаси ми живота – усмихна се Джин Сyк

- Трябва да тръгвам – каза му той сериозно и излезе от стаята

Джин Су погледна към брат си,а той повдигна рамене.Джин Су тръгна след него.

- Хей Темин-ши чакай! – извика му тя

Той се спря и дишаше очестено.

- Какво става? – настигна го тя

- Нищо.Трябва да отида да записвам с останалите – каза той и едвам се сдружаше

Тя го погали по лицето и се усмихна.

- Не се преуморявай – усмихна се тя широко

- Какви бяха тези момчета там? - изпусна се той

- Какво?Преди часа ли? – изненада се тя

- Да.- кимна той

- Просто се запознах с тях – подвижна рамене тя

- Добре – изсъска той и се обърна

- Темин какво има? - попита го тя

- Трябва да тръгвам – каза й той и тръгна напред

Джин Су се натъжи и се върна обратно в стаята.

- Оппа той каза ли ти нещо? – попита го тя

- Джин Су мисля че той ревнува,като те е видял с момчетата отвън – каза й тихо приятелката й

- Ооо не – седна тя и сведе глава

- Сама си виновна – намръщи се брат и си извади телефона

- Оппа помогни ми – замоли го тя

- Защо? – изненада се той

- Моля те.Много го харесвам – щеше да се разплаче

- Добре,добре – поклати той глава и ХеМи се усмихна

- Оппа много си мил – любуваше се тя на него

Той я погледна и се изчервu

- Ааа вие двамата си вземете стая – стана Джин Су и отиди на другия чин

ХеМи седна до него и двамата се гледаха втренчено няколко минути.

Темин вървеше по улицата и подритваше някакво камъче.Изведнъж телефона му звънна.

- Ало – каза той строго

- Братле!Идвай щот имаме английски – каза му Джин Сyк притеснен

- Тя сестра ти нали е там.- повдигна рамене

- Не бе.Учителя ни търси да ни изпитва и най вече теб – каза му сериозно той

- Тей ли?Оттоке.... – въздиша той

- Връщай се. – заповяда му приятеля му

- Добре.Но кажи на сестра си че не искам да я виждам – сопна му се той и затвори


- Еее какво ти каза? – чакаше Джин Су

- Ще дойде,но не иска да те вижда.Бре незнаех,че е толкова ревнив – засмя се той

- Не е смешно – перна го тя по рамото

Учителя влезе и всички седна по местата си и отвориха учебниците.Темин влезе и се поклони

- Извинявам се за закъснението – каза той

- Сядай – усмихна се даскала

Мини отиди и седна при едно момиче,коете идваше да изпищи.Темин й намигна и се усмихна.Тя за малко да припадне.

В това време Мин Йон влезе в сградата и се качи по стълбите.Тя звънна на звънеца и зачака.

- Здравей Мин Йон – усмихна се Кий

- Здравей Кий-ши – каза тя и влезе вътре

- Влизай.Той Минхо си е в стаята – каза той с усмивка

Тя кимна и се запъти към стаята му.

- Минхо – ши – почука тя

- Хей – отвори вратата той и се усмихна

- Здравей – изчерви се тя

- Значи все пак реши да дойдеш – зарадва се той

- Дам – влезе тя вътре


- Ако искаш си легни да си починеш – каза й той

- Не,аз..... – поклати глава тя,но той я повдигна и я сложи на леглото и я зави.

- Спи.А гладна ли си? – попита я той

- Минхо-ши – каза му тя сериозно

- Спокойно,аз ще буда в другата стая – не искаше пак да си помисли че ще се възползва

- Минхо-ши ела..... – каза му тя

Той дойде малко по близо и я погледна.

- Е по близо де.Не ям хора – засмя се тя

- Знам,но...... – извърна глава той

- Седни – каза му тя и потупа по леглото

Той като послушно кученце седна и я погледна.

- Сега вече мога да заспя – каза тя и си затвори очите

- Ти сигурна ли си? – зачуди се той

- Да – усмихна се тя

След няколко минути тя заспя и той легна до нея и я гледаше.

“Колко е красива!Какво ли сънува?” – зачуди се той и нежно погали лицето й

- Минхо-ши – каза тя

- Айго момиче стресна ме – подскочи той

- Хахах знаех си няма да се стърпиш – погледна го тя строгo

- Виж не е това което си мислиш?! – каза й той и започна да клати глава

- Ами какво е тогава? – зачуди се тя и се изправи

- Ами....аз.....просто...изглеждаше толкова – започна той и погледна встрани

- Изглеждам.....как? – повдигната си веждата тя и се приближи към него<о:p>

- Трябва да говоря с Кий хюнг – каза той и излезе

Мин Йон се усмихна и се върна отново в леглото и прегърна едната възглавница.Минхо се подпря на стената и сърцето му биеше като лудо.

“Но защо го прави?” – зачуди се той и Кий го видя

- Какво ти става? – попита го той

Фламинг Харисма го бутна и влязоха в неговата стая.

- Мин Йон спи – каза му той тихо


- Ами какво правите? – шокира се той

- Нищо,просто е изморена от работа.Аз стоях и се любавах как спи.Докоснах лицето и тя се събуди или е била будна.После започна май да ме сваля – разтърси той глава

- Май си играе с теб – засмя се той

- Какво?Играе ли? – не разбираше Минхо

- Оффф отиди сега и я предизвикай – смигна му той

- Но как..... – незнаеше за какво му говори Кий

- Абе то ще си дойде от само себе си – усмихна се той и го избута от стаята си

Кий затвори вратата и отиди в банята.Минхо леко отвори вратата на стаята си и бавно пристъпи.Той седна на леглото и я погали отново.Тя отвори очи и го погледна.

- Ако ще лягаш,лягай – каза му ядосано тя<о:p>

Той легна до нея и незнаеше какво да прави.Чувстваше се притеснен,сърцето му биеше като лудо.

В училището........

- Темин! – вика Джин Су

- Какво? – обърна се той,като излизаше от стаята

- Искам да поговорим – каза тя сериозно


- За какво? – очуди се той

- Защо се държиш така?Вчера си прекарах много добре – каза тя и леко се усмихна

- Виж не мисля че трябва да да стигаме подалече.Аз съм айдол и ... – започна да се обяснява той

- Така ли?Защото ме видя да говоря с някакви момчета,не означава че ти нищо не означаваш за мен – ядоса се тя

- Джин Су..... – каза той едвам

- Какво? – погледна го тя очудено

- Хайде да отидем някъде на по спокойно място – отвърна й той и я задърпа

- Но защо имам час по история.... – ядоса се тя

Двамата излязоха навън и Джин Су си дрипна ръката.

- Имам час! – сопна се тя

- Fine – отвърна й той и тръгна напред

- Темин.... – започна да плаче тя

Мини се обърна и я видя да плаче.Той се върна и я дръпна отново.

- Къде отиваме? – попита тя докато си бършеше сълзите

- Ще видиш – каза той ядосано и закрачи напред

В това време Дивата се изкъпа и се облече.Той излезе и двамата с мениджъра тръгнаха към радиото.Оню излезе от стаята и ядеше пилешко бутче.Лидера седна в кухнята и сладко сладко си хапваше от бутчето.Изведнъж Минхо се появи и отвори хладилника.

- Хюнг твой ред да бъдеш в ме2day – каза му сериозно

- Е аз ония ден бях – възмути се той

- Аз снощи бях – повдигна си едната вежда той

- Добре добре – съгласи се той и отиди до мивката да си измие ръцете


Фламинг Харисма отвори хладилника и се чудеше какво да направи за Мин Йон.

В това време ХаНи беше навънка със своите приятелки.

- И какво стана? – попита я отляво приятелката й

- Какво може?Той вече не ме харесва,а оная.... – намръщи се тя

- Той може да не е за теб – каза й другата тихо

- Ти чуваш ли се?Естествено е че за мен – каза тя гордо и тръгна напред

Двете приятелки се погледна и повдигнаха рамене.

В това време Темин и Джин Су отидоха в парка.

- Темин защо дойдохме тук? – зачуди се тя

- Не ти ли харесва? – запита я той

- Не,но...... – огледа се тя

- Спокойно по това време никoй не минава – усмихна се той

- Отде знаеш? – притесни се тя


- От време на време идвам тук и се наслаждавам на природата – каза той и се загледа в дърветата

- Красиво е – огледа се той

Темин се загледа в цветята и се усмихна

- Темин трябва да се връщам.Ще ме изпитват – каза тя тъжно

- Добре.Отивай аз ще остана тук – не откъсваше поглед от цветятата

- Не искам да те оставам сам – хвана ръката му тя

Той се обърна и очите му блестяха като звезди.

- Ако искаш върви... – леко се усмихна той

- Не,ще остана с теб... – каза тя сериозно

Настъпи мълчание.........

- Темин ти да не ревнуваш че говорих с момчетата по рано? – плахо го попита

- Аз....... – погледна я той и незнаеше какво да каже

Тя го погали по лицето и се усмихна.

- Глупчо....... – засмя се тя

- Кой е глупчо?Знаеш ли колко ми е коефициента? – повдигна си едната си вежда

- Колко? – заинтересува се тя

- Всъщност незнам,ама е много висок – замисли се той

Джин Су започна да се смее гръмогласно.


- Как се смее? – погледна я той сериозно

- Забавен си – усмихна се тя

“Радвам се че мислиш така.Също да видя прекрасната ти усмивка” – помисли си той

- И кога ще тръгваш за Япония? – снижи тя тона

- Нека да не говорим за това – обърна се на другата страна

Той не бе мислил как ще прекара 2 седмици без нея.

- Защо?Сигурно ще е забавно.Толкова много фенове – усмихна се тя

- Искаш да кажеш,че..... – започна той,но тя го прекъсна

- И ти ще ми липсваш,но ти имаш фенове.Не мога да го променя това,а и все пак и аз съм фен на групата – призна си тя и се изчерви