Кафенето

36 глава











Джин Су влезе в стаята и се усмихна.



- Нося нещо за хапване – каза тя и остави таблата на масата



Мини като видя и веднага се спусна.Взе си няколко и доволно започна да яде.Джин Су започна да се смее и Темин се чудеше какво става.Погледна хапките и ги скри зад гърба и се усмихна.



- Извинявай – почеса се той



- Гладе ли си? – попита го тя


- А нееее.Добре съм – седна той и дозяде останалите



- Мога да кажа на мама да сготви нещо – каза тя притеснено



- Не наистина съм добре – отвърна й сериозно



- Добре де – седна тя и извади учебниците



Джин Су сърдито отгърна учебника и Мини забеляза че нещо става.Той се сети че й се стросна.Стигаше му Кий,който се държи като мъжка.Но не беше правилно да й вика.



- Джин Су извинявай.Аз просто.....Кий хюнг се държи с мен като малко дете и – започна да й се обяснява



- Нищо не е станало – отгърна тя на страницата и му подхвърли учебника



- Ти се сърдиш – натъжи се той



- Не се сърдя – скръсти тя ръце



- Сърдитко петко празната му торбата – хвана той учебника



Тя се изправи и отиди до нощното шкафче.Отвори го и извади едно шишенце с хапчета.Отвори го и извади първо 1,но после размисли и добави още едно.тТя не усети,че Мини беше зад нея и я наблюдаваше.Тъкмо да ги лапне,когато той ги взе и ги хвърли.


-Яяяяяяяя! – извика тя



Той се приближи и я погали по лицето.Тя моментално се успокой и се усмихна.



- Не се ядосвай – каза й той нежно и я прегърна



- Кой се ядосва? – направена се на ударена



- Когато се почувствваш ядосано обади ми се аз ще дойда – каза й той сериозно



- Сериозно ли? – изненада се тя



- Да обещавам ти.Сега по спокойна ли си? – отдръпна се той и хвана лицето й с двете си ръце и краката й омекнаха и едвам се държеше



Сърцето и биеше като лудо и стана й горещо.Той я погледна в очите и се усмихна.



“Ахх неговата усмивка.........” – помисли си тя и след това не искаше да мисли



Мини леко се наведе и плахо я целуна по устните и веднага се отдръпна и чакаше нейнаа реакция.Джин Су стоеше като статуя и незнаеше какво да прави.



“Оттоке....оттоке.Чакай бях чела в книгата,като те целуна и ти да го целунеш.Завърташе се на 245 градуса и ......и после език....бляк.....ужас.Оххх искам да го целуна” – бореше се с себе си.



Темин помисли че е направил грешка и веднага се отдръпна от нея.



“Тя дали ме харесва?Охх ама нали ....еххх къде е Джонгхюн хюнг той ще знае.” – размишлаваше той и сведе глава потънал в мисли


Джин Су го погледна и бавно отиди към него.



- Хайде да учим – каза тя и веднага съжали



- Аз ще си ходя.Извинявай.....за.... – започна той но тя му сложи пръст пред устните му



Сърцето му спря,мозъка му спря да функционира....всички системи в неговото тяло просто спряха.Той я гледаше и искаше отново да я целуне.Нейните меки,топли и нежни устни.



- Не си тръгвай – усмихна се тя



- Но.....- преглътна той



Джин Су се наведе и го целуна по бузата и се усмихна



- Харесвам те И Темин – каза тя и се ичерви като домат



Мини като чу се ичерви и веднага я повдигна и я завъртя



- И аз те харесвам – отвърна й той с усмивка



- Пусни ме!Виж ме се сят – каза тя притеснено



- Добре – усмихна се той и я пусна



Джин Су малко се залюла и той я хвана да не падне.Двамата седнаха и започнаха да учат.Тоест Джин Су почна да му обяснява,а той само я гледаше и нищо не чуваше.



В това време Джонгхюн беше пред дома си и се опитваше да изгони Луци.



- Махай се де.Отивай при стопанката си – каза той ядосано



Луци го гледаше очудено и не разбираше,какво му говори Динно.Луци отиде до него и започна да подскача около него.



- Искаш да си играеш? – попита го с усмивка Джонгхюн



Кученцето кимна и изплези език.



- Луци!Къде си момче? – викаше стопанката му



- Тук е! – извика Блинги



- Хей Луци не й давай да се приближи до никого освен мен – погали го той и Луци кимна сякаш го разбра



- Ето къде си – извъртя тя очи



- Довиждане – каза любезно той,поклони се и се обърна



- Благодаря – каза тя и зачака



- За какво? – обърна се Динно



- Че ме изчаках те – усмихна се тя



- Напъвих за кучето.Не исках да се изгуби отново – натърти на последната дума



- Какво искате да кажете?Че не се грижа за него ли – ядоса се Ън Джи



- Нищо – обърна се оноо и тръгна,но тя го хвана за ръката



- Какво искате от ме?Оставете ме – дръпна си ръката той



- Ако искате да ми кажете нещо кажете го – каза тя гордо



- Добре.Сама го поискате.Като толкова се обичате вашия любимес толкова,грижете се по добре.Играйте с него – викна й той и кръвта му кипна



Ън Джи сведе глава и знаеше че той е рпав.Нямаше време да си играе с Луци.



- Ела тук – усмихна се той на Луци и го взе в ръцете си.Кучето започна да го ближе и дошаше очестено



- Хей гъдел ме – засмя се Блинги и го пусна



Луци започна да лае и го гледаше.



- Сега вие го вземете.Дайте му да разбере,че го обичате – каза й той спокойно и тръгна да се прибира



Тя погледна към Луци и клекна.Кученцето я погледна плахо и леко сведе глава.



- Спокойно миличък – каза тя нежно и бавно го взе в ръцете си



Луци се огледа и после погледна към нея.Тя се усмихна и го гушна леко.Луци започна да я ближе и да лае. Ън Джи му се усмихна и го погали нежно



Динно влезе в къщи и блъсна вратата.



„Оффф защо трябваше пак да я видя?Защо?Хъх!Не е честно” – блъсна той по масата и Кий влезе в кухнята



- Какво има? – извади от хладилника мляко Диватa


- Нищо.Отивам в стаята си.Не ме търсете през следващите дни – каза той строго и тръгна към стаята си



Дивата се погледна,после млякото,после стаята и не разбираше какъв е проблема.



Со Ън в това време свърши смяната и тръгна да се прибира.



„Ах мразя тая къща” – застана пред тях тя и ритна вратата.Влезе вътре и я огледа



„Но тука имам толкова много спомени......не мога „ – седна тя на леглото и се хвана за главата.



Тук бе родния й дом.Тук мъжка и баща й бяха я огледалиТук за първи път се целуна с момче,тук й беше първия път с момче.Тя се натъжи и се огледа.Отиди до хладилника и изведнъж вратата падна.



- Мамичката ти.Колко пъти да те оправям? – ядоса се тя и я срита - Всичко се чупи в моя живот – започна да се депресира тя



След като се успокой малко,тя взе един чук и провери в задния двор дали има друга врата,която ще пасне на хладилника й.



Мини се прибра и Дивата го чакаше.



- Къде беше? – попита го той строго


- Бях с Дхзин Су нали ти казах че ще учим – каза му той и извъртя очи



- Момченце не ми се прави на остроумен.1 часа през ноща е.Не бива да оставаш толкова късно у тях.Какво ще си помисли майка й. – започна да му се кара,но на Мини не му се слушаше



Той беше изморен,а и утре го чакаше даскало.



- Утре си на училище.Как ще станеш? – викаше му той и останалите дойдоха и като видяха колко е бесен Кий веднаха се върнаха по стаите си



- Ще стана.Вече не съм малък.Пък и не спим,заради концерти,предавания,упражнения и така нататък.Свикнал съм да не спя много – викна му Мини и момчетата се появиха



- Темин........знаеш че нашия живот не е лесен.Искам да ти го улесня – снижи тона той и останалите се изненадаха



- Хюнг знам това.Но няма как да стане,а и съм влюбен в най прекрасното момиче – изчерви се той



- Така ли?Джин Су? – леко се усмихна Дивата



Мини кимна И се усмихна.



- Яяяяяя момче.Страшен си – разроши косата му лидера



- Off лягам си – отиди да към стаята си Динно



- Честито – усмихна му Минхо и го прегърна



- Хайде по леглата.Утре е петък.Искам да поспя повече – каза той сериозно И буташе Мини към стаята му



В това време Джин Су се опитваше да заспи,но нещо не я ловеше.Тя докосна устните си и се изчерви.Изведнъж се изправи и започна да търси в интернет.



“Другия път ще бъда подготвена” – каза сит я уверено



В това време Мин Йон се събуди и погледна до себе си празното място.



“Айгоо ще полудея вече” – изправи се тя и започна да обикаля стаята си