Кафенето

First topic message reminder :

1 глава

В една пролетна утрин едно момиче бързаше за работа.
"Малеееееее много закъснявам.Аххх само да не меуволнят отново" - помисли си тя и бягаше със всичка сила.Стигна спирката и се качи на автобуса.Момичето се дръжаше здраво и автобуса бе пълен.Повечето се побутваха,други се настъпваха,трети миришаха,а четвърти слушаха музика и се изолираха от обилащия ги свят(пфуууу как може).След няколко спирки момичето слезе и започна да чете.След около 10 минути тя стигна и изведнъж видя един човек и се поклони.
- Добро утро шефе - каза тя учтиво
- Добро утро Со Ън.Мхмхм....пак закъсняваш! - каза й той и погледна часовникал.
Со Ън бе слабо момиче с дълга кестенява коса, висока е 1,72см.Очите и бяха кафяви,но имаше лекпъсър отенък по края.
- Ооо не съм...вашия е много напред- усмихна се тя и показа своя часовник,който го бе навила малко преди да стигна.
- Да да добре.Хайде сега извади кафето и го наред.Знаещ реда - каза той сериозно и тя се спусна.
В това време SHINee приключаваха поредното записване.
- Охх човече ебати скуката - оплака се Джонгхюн
- Хей братле......то да не ти е Стар Трек- засмя се Дубу
- Кой каза Стар Трек?- огледа се Фламинг Харисмаи очите му направо щяха да изскочат
- Хъонг хайде да играем на Dragon Killer - каза младока и се усмихна дяволито
- Каква е тая игра бе малкия?То няма ли спорт,то не е игра.Ама знаеш ли че велик футболист през 1956 години го е казал,когато - започна да му обяснява и всеки един по един по се изнизваха.
Като остана сам Минхо се огледа и се намръщи.След няколко минути мениджъра ги извика и им напомни за следващото записване.
- Ебахти скуката- повтаряше през 5 минути Блинги
- Ей сега ще те развеселя- погледна го злобно Кий
- Еххх Кий......не бъди такъв.Не ти ходи на днешния ти грим- каза му спокойно Динно и се пъхна ръцете в джобовете.
- Нали?Знаех си.....после да не кажетенещо - погледнаго уверено и потупа по гърдите
В това време Со Ън обслужваше клиентите и им носеше поръчките.
- Госпожице.Искам да си поръчам - каза й единия господин и й намаха
- Госпожице,може ли още едно кафе - каза една възрастна жена
- Ей сега - отвърна им тя и забърза крачката
Со Ън като фурия за раздаваше от маса на маса.И клиентите,дори и малко да чакаха оставяха много доволни.Те бяха доволни от нейната усмивка.Винаги беше усмихната и работеше усърдно.Клиентите й оставях огромен бакшиш и тя бе много щастлива.
Като намаляха тя малко поседна да си почина.
- Днеска свърши много добра работа - каза й бармана,докато бършеше чашите
- Еее естествено и ти. - усмихна се тя и си огледа масите
След няколко часа SHINee излязоха от студиото и се насочиха към вкъщи.Мина известно време и изведнъж Дивата подскочи.
- Хъонг пий ми се кафе - каза Кий и се усмихна
- Не е хубаво на твоята възраст,толкова много кафета да пиеш- каза му сериозно мениджъра
- И не е хубаво толкова часове да работя,ама накойму пука - направи кисела физиономиятой
- Добре добре стига си филосовствал.Ооо ей тука има едно кафене - зарадва се мъжа и отби.
Кий слезе заедно с мениджъра и влязоха вътре.Имаше само 2 заети маси от възрастни хора.Кий се огледа и отиде към сервитъорка.
- Извинете.Бих искал едно дълго кафе,без захар,със кондезирано мляко - каза той учтиво
Со Ън се обърна и си глътна езика.
"Е неееее да не би да сънувам....Не може да е той" - мислеше си тя и мигаше на парцали
- Госпожице бързам,възможно ли е да си получа кафето скоро - ядоса се той
- Ооо извинете.Веднага Джу Ми едно дългокафе за вкъщи със кондезирано мляко без захар -каза му тя набързо и се усмихна на Кий
Довата се изуми че е запомнила,но още се чудеше защо го гледа така.
- Извинете... - започна тя тихо
- Да.Колко струва? - попита той и си извади портфейла
-3500 вона.Може ли един автограф само - отвърна тя и се смути
- Съжалявам госпожице без автографи - намеси се мениджъра
- Еее хъонг хайде сега.Разбира се - отвърна с усмивка и тя веднага подаде листче и химикалка
- Името ти? - попита я той
- Со Ън - трепереше й гласа
Тя му подаде кафето,а той подаде листчето.
- Благодаря ви - кланяше се тя и цялата сияше.


П.П Сори за късата глава.Много ще се зарадвам ако ви хареса

Гледам да не разочаровам феновете ми

10 глава



Младока като взе салфетката и прочете телефонния номер на ХаНи.Темин се усмихна и го прибра в джоба си.След малко Хани се върна с горещия шоколад.
- Заповядайте- каза ХаНи като го остави на масата
- Мм извинете....бих искал и една пастичка.Можете ли да ми кажете коя е най вкусна?- попита младока
- Днеска пристигнаха две:със ягод и йогурт и плодова – отвърна му с усмивка ХаНи
- Искам с ягоди и йогурт-каза младока
- Веднага – отвърна момичето и се запъти към другите маси
- Яяяя малкия...тая не е за теб. – стросна му се Кий
- Хъонг на мен ми харесва – скръсти той ръце
- Абе момче......няма да те спасявам после от нея да знаеш.Не е за теб – каза му сериозно Дивата
- Кий хъонг не мисля знаеш коя за мен и коя не-каза му той ядосано
- Знам.Трябва ти някое добромомиче,а не това........- започна тойиТемин се изправи
- Аз си тръгвам – ядоса се Темин
- Добре де стой......няма да говоря нищо против нея – извъртя очи Кий
Младока седна и си отпи от горещия шоколад.
Момчетата поседяха още малко и си тръгнаха.Кий даже не погледна към Со Ън,Темин гледаше към Ха Ни и замалко да се блъсне във вратата.Тя от своя страна не отделяше очи от Кий.
Двамата се качиха в такси и се отправиха към вкъщи.
- Хъонг нали ще ми сготвиш пт любимото? – попита го младока
- Естествено Темин нали съм обещал – каза му спокойно Кий и младока започна да се радва
В това време в кафенето се бе разпостранило че Кий и Темин са били тук.Со Ън не обръщаше внимаие и си гледаше работата
- Со Ън Кий колко е прекрасен – започна да си мечтае ХаНи
- Скъпа стига си мечтала,а работи – скара й се Со Ън
- Айгооо много си лошо – погледна я на криво ХаНи и отиди към масите
Со Ън изпуфтя и си занесе поръчката.Кий и Темин се прибраха и Дивата седна.
- Темин можели после да ти сготвя? – попита го той и очите му се затваряха
- Добре хъонг – усмихна му се той и отиди към стаята си
Дивата се довлачи до стаята си и се просна на леглото.
След няколко часа Джонгхюн се събуди и отиди до кухнята.Отвори хладилника и взе една бутила минерална вода. Погледна навън през прозореца и беше се стъмнило почти.Изведнъж корема на Динно изкъркори и той направи крива физиономия.
“Къде ли е Кий?Що не е сготвил досега?” – помисли си Джонгхюн
В това време Со Ън обслужваше масите и ХаНи стоеше на един стол и си почиваше.
- Извинете госпожице – извика я единия господин и тя веднага подскочи и отиди към него
Со Ън погледна към часовника и наближаваше 18.00 часа.Тя се чудеше дали Кий се шегуваше или говореше сериозно.
Тя се чудеше какво да прави,ако той бъде пред тях.
В това време Джонгхюн събуждаше Кий.
- Кий ставай!Наближава време да направиш вечеря! – буташе го силно той и викаше
- Ооо стига си викал!!!Колко е часа? – попита го той и направи крива физиономия
- Наближава 18.00 часа.Хайде ставай- отвърна му той и отново започна даго бута
- Какво 18.00 часа?Майкооооо – стресна се той и веднага се изправи и отиди в банята
- Какво ти стана?ЗНачи да те будя винаги по това време – усмихна се Блинги и отиди в стаята си
Останалите се събудиха и бавно започнаха да се оправят.
Дивата се изкъпа отиди в кухнята и започна да готви и тонещо бързо.
“Трябва да побързам.След малко трябва да се видя със Со Ън” –мислеше си той докато режеше зеленчуците
След 20 минути той започна да готви и извика Темин.Младока отиде в кухнята и го гледаше очудено.
- Хъонг какво става с теб?-попита го той като го гледаше как бързо се оправя
- Изчакай да завари,изключи котлона и го остави така за 5 минути разбра ли? - каза му набързо
- Амммм дааа....но къде отиваш? – шокира се той
- Не те интересува,щом си разбрал излизам – усмихна му се той и на бързо излезе от вкъщи
- Хъонг.... –извика след него,но Дивата самому намаха и младока сведе глава и отиди към кухнята
Дивата взе едно такси и каза на аджоши да кара бързо.
Джонгхюн отиди в кухнята и се изненада да види само Темин.
- Къде е Кий? – попита го Динно и се огледа
- Ами излезе,незнам къде е – отвърна му и повдигна рамене
- Нетипично за него да остави манджата на теб – очуди се той и седна на масата
- Знам хъонг – каза му Темин и гледаше към тенжерата и се натъжи
След около 15 минути Кий слезе от таксито и плати на шофъора.Той се огледа и не я виждаше.Погледна към къщатата,но беше тъмно.
“Охх пристигнал съм рано.Слава богу” – отдъхна си той.
Со Ън отиди в магазина,но като погледна продуктите и незнаеше какво да купи.
“Оффф по дяволите.Нищо няма даси купя.”- ядоса се тя и излезе от магазина.тя вървеше със сведена глава и не гледаше накъде върви.
- Извинете госпожице можете ли да ми кажете.Как да стигна до центъра? – попита я Кий и се усмихна
Со Ън дигна глава и го погледна.
- Ооо ти си тук?Мислех.... – каза му тя
- Мислеше че се шегувах ли? – повдигна едната си вежда той
- Амм да – отвърна тя и повдигна рамене
- Не се шегувам.Сега може ли да влезем у вас,че ми е много студен? –попита я той и се усмихна
- Ам да извинявай-отвърна тя и се запъти да отключва
След като отключи Кий отиди към хладилника и го отвори
- Абе момиче трябва да напазариш – каза й той сериозно
- Бях в магазина ама незнам какво да купя- каза тя и повдигна рамене
- Добре.Ела с мен – отвърна й той и я хвана за ръката
Тя гопогледна очудено и той се усмихна широко.Отидоха до магазина и хората ги гледаха.Дивата започна да й обяснява и слагаше в количката.
- Разбра ли?-попита ятой
- Кий всички ни гледат.Мисля че не е добре да се виждаме заедно – отвърна му тя и се смути
- Спокойно Со Ън.Не се тревожи – усмихна се той
- Как да не се тревожа?Ще си довлечеш неприятности- каза му тя и сведе глава
- Виж трябва да си купиш кафе,захар,мляко,така и какво друго.......Днеска какво да ти сготвя? – мислеше той на глас и тя бе изумена
“Той наистина......колко е мил и грижовен.....”- въздъхна тя и го гледаше
Кий й говореше нещо но тя нищо не чуваше.Смао чуваше колко бързо й бие сърцето и гледаше лицето му.Той се обърна и я погледна.
- Какво има? – попита я той загрижен
- Аммм нищо – отвърна му тя и се усмихна
Те отидоха до касата и Со Ън изкара пари.
- Прибири ги – заповяда й той
- Но Кий...моля те – погледна го мило тя
Но той не й обърна вниманиеи плати сметката.Кий взе торбите,а Со Ън искаше да вземе една или две но той не й даде.
- Защо си такъв инат? – ядоса се тя
- Как може да ги носеш?Тежки са – каза той сериозно
- Е хайде де,само една.Не стига че дето плати.Моля те – започна да го умоляв аи да го гледа с тъжни очи
Дивата не можеше да отдели очи от нейните и подаде едната торба.
- Благодаря ти – зарадва се той и той се усмихна
След няколкоминути те стигнаха и Со Ън отключи.
- Така да се залавям – нави ръкави Дивата и започна да се приготвя да готви
- Да ти помогна ли с нещо? –попита го тядокато прибираше продуктите в хладилника
- Не няма нужда.Просто седни и гледай – усмихна сетой
- Какво искаш да кажеш че не мога да ти помогна ли?! – запита го тя и то сериозно
- Не просто не обичам някой да имаоколо мен,докато готвя – повдигна рамене той
- Дори и аз – каза му тя и изведнъж си покри устата
- Ами аз......ами.... – чудеше се какво да отговори
- Ще те оставя да готвиш – отвърна му сериозно тя и отиди към банята
“Аххх глупак.....голям си идиот Кий”- мислеше си той
“Ама че си глупачка,как може да гопиташтова?Да не сте гаджета,че......ама като се замисля,би било хубаво” –помисли си тя и си махаше малкото грим
Тя излезе от банята и го погледна сериозно.
- Ела да ми помогнеш – извика я той
- Не трябва да изпера дрехите си – каза му тя и си взе работните си дрехи и отиди в банята
- Добре – каза й Дивата и сведе глава
Со Ън отиди в банята и започна да си пере дрехите и се удряше по главата

Хареса ми новата глава :)

Може би ако ми дойде музата.....но не е ли достатъчно че има продължение на Нов живот

лол признаха си най накрая...дано музата да те посети хд

Спокойно тя ме посещава от време на време.