45 глава(последна)
В това време Ън Джи и Джонгхюн тръгнаха из парка
- Трябва да се прибирам – каза му тя тихо
- Да не би да си изморена? – попита я той и я погледна
- Не,но утре съм на работа – въздъхна тя
- Исках ли да хапнем? – попита я той и искаше да остане още малко с не
- Добре,но искаш ли аз да сготвя? – каза му тя уверено
- Стига да не е проблем – каза той сериозно и Луци започна да подскача
- Колко е шастлив – засмя се Ън Джи
Динно кимна и го взе на ръце
- Охх много го глезиш – каза му тя ядосано
- Някой трябва да го глези – усмихна се той
- А не е честно само него – намуси се тя
- Добре.Как да те поглезя? – попита я той и тя с еосъзна на къде отиват нещата
- Ами аз......искам някой да ме прегърне – измърмори си толкова тихо,че той да не е чуе
Блинги я прегърна,дори не е беше чул.Тя се изненада и остана в неговите прегръдки.Луци също се намърда между тях.
- Хехехе ревнува – засмя се Джонгхюн
- Ще му кажа аз. – погледна го злобно тя
Луци сведе глава и започна да скимти
- Не бъди толкова лоша – стисна я той по силно
- Не е честно той да получава всичко – възмути се тя
- Какво искаш да получиш? –попита я той без да се замислu
- Ами... – сведе тя глава
- Кажи де – повиши тон той
- Оххх трябва да тръгвам – отдръпна се тя и взе Луци
Луци започна да лае и подскокна на земята и тръгна към Джонгхюн
- Луцифер!Ела тука веднага! – скара му се тя и то започна да скимти
- Не му се карай – взе го на ръце Динно
- Оффф ще ме уморите вие двамата – извъртя тя очи
- Хайде да ми сготвиш – усмихна се той
- А да забравих – плесна се тя по челото
- Гледай я Луци иска да се отърве от мен – галеше го Блинги и Луци мъркаше като коте
Двамата тръгнаха и Ън Джи не спря да гледа злобно Луцифер.
В това време Мин Йон отиде на работа,а Минхо се прибра вкъщи.
- Де ходи бе? – ядоса се лидера
- Ами бях при Мин Йон – погледна го пляхо
- След половин час трябва да сме в студиото на Strong Heart,а ти още се моташ? – развика му се Оню
- Съжалявам хюнг – сведе глава Фламинг Харисм
- Айде отивай да се оправяш.Добре че мениджъра не е дошъл,че само Харисма без Фламинг ще ми станеш – посочи му стаята и седна на стола
Минхо отиди в стаята си и набързо се изкъпа и се облече.След 10 минути направо блещеше
- Ахх изглеждаш страхотно- каза му мениджъра и погледна към Оню който миришеше на пилешкo
Тримата потеглиха към студиото.В това време Кий и Со Ън се излежаваха в леглото прегърнати.Тя галеше нещо ръката му и не си мисляше че ще лежи заедно Кий.
- За какво мисиш? – попита я той
- Нищо – леко повдигна рамене
- Виждам че нещо те тревожи – гледаше я той
Тя го погледна и се стресна
- Ама какво си ме зяпнал – шокира се тя
- Гледам най красивот момиче – целуна я той нежно по рамото
- Аххх мазниш ли се? – погледна го подозрително
- Да,искам още един рунд – усмихна се лукаво
- Мхммм добре,но след като хапнем- впи устни тя в неговите
- Е не може ли... – започна той
- Кий много порно си гледал.Знам Джонгхюн ми каза – засмя се тя
- Айгооо и ти вярваш на тоя плейбой – повдигна си той едната вежда и започна да се облича
- Мда вярвам му,след като покажа лаптопа ти – обу си дънките тя и го гледаше строго
- Аз не бях.Джонгхюн беше – отричаше до последно
- Ейш че ме лъжеш ама – излезе тя от стаята и той хукна след нея
Влязоха в кухнята и на Со Ън телефона звънна
- Ало – каза тя тихо
- Хей Со Ън.Как си? – попита я Мин Йон
- Ооо Мин Йон.Аз съм добре.А ти? – зарадва се Со Ън
- Хайде да се видим днеска – каза тя сериозно
- Какво има?Гласа ти.... – започна Со Ън и Кий я прегърна
- Ами утре ще заминавам за Австрия.Там живеят родителите ми – обясни й тя
- Омо........ами Минхо..... – натъжи се Со Ън и Кий се напрегна
- Нищо не съм му казала.Не искам да се разделяме- започна да плаче Мин Йон
- Мин Йон къде ще дойда при теб – каза й притеснено Со Ън
- Хайде довечера да се видим в кафенето – каза й едвам и затвори
- Лелелеле – хвана се за главата Со Ън
- Какво има? – попита я той и отмести леко косата й
- Мин Йон си заминава – сведе глава
- Къде ще ходи? – попита я той
- За Австри при родителите си имай ще е за дългоо.Даже не е казала на Минхо – въздъхна тя
- Оххх ще бъде съкрушен – отдръпна се от нея и започна да приготвя вечерята
- Оттоке...... – седна тя и си подпря главата и започна да пуфти
- Скъпа тя трябва да отиде при родителите,но Минхо аххх не ми се мисли...... – поклати той глава
Мини в това време се върна от СМ enter и радостно подскачаше.Тъкмо стигна пред тях и един мъж чакаше пред вратата заедно с Джин Сy
- Ооо Джин Су – усмихна се той,но тя бе сериозно
- Ти ли си И Темин? – попита строго мъжа,който беше около 1,9 метра висок,с брада,костюмиран и едър
- Да аз съм – каза той плахo
- Значи ти си този който излиза с дъщеря ми – каза тойс трого
- Сър вижте,аз мнoгoхаресвам дъщеря ви – каза той сериозно и погледна къмнея
- Темин по добре да скъсаме – каза му тя тихо
- Какви ги говориш?Ако трябва ще дойдеш с мен в Япония – повиши той тон
- Момче,не можеш да излизаш с нея.Аконе беше айдол,нямаше да имам нищо против.НЕ искам дъщеря ми да страда – каза той тихо и я погледна
- Какво си мислите?Че като се разделим няма да страда ли?Ще направя всичко по силите си да не страда – отвърна му той уверено
Джин Су се приближи и хвана двете му ръце
- И аз те харесвам Темин,но няма да се получи.Простос е откажи от мен и ме забрави – каза му тя сериозно,като го пусна и тръгна с баща си
- Не!Не можеш!Не можеш да го направиш!Ти ме харесваш,както аз теб! – викаше той след нея
Джин Су не се сдържа и се разплака
- Отначало ще те боли,но после ще го забравиш. – потупа я баща й
Мини се строполи на земята и гледаше как тя бавно си тръгваше.Как бавно си тръгваше от неговите мисли и от неговото сърце.
„Няма да те забравя...ако ще да минат 10....20 години няма да те забравя” – помисли си той и дишаше тежко
Темин се качи бавно по стълбите и влезе вътре.
- Хей Темин – усмихна се Со Ън
- Здравей нуна – отговори й с полуотворена уста
- Какво ти има? – погледна го тя от близо и му видя червените очи
- Омо ама да неси плакал? – изненада се тя
- Отивам в стаята си – каза й той и бавно се насочи натам
Докато стоеше в стаята си изведнъж телефона му звънна.Той подскокна като си мислеше че е Джин Су
- Ало – каза той и дишаше очестено
- Здравей Темин.Аз съм ХаНи – каза весело момичето
- А ти ли си – въздъхна той и не беше много шастлив от факта
- Искаш ли да се видим? – попита го тя
- Не благодаря – отвърна й той и затвори
Мини легнана леглото си и започна да плаче.
В това време Со Ън тръгна към кафенето.Тя взе едно такси и след няколко минутис тигна.Слезе и влезе в кафенето.Бармана я поздрави и видя Мин Йон седнала на една маса
- Здравей – каза тихо Со Ън
- Здравей – изправи се тя и леко се усмихна
- Кога заминаваш? – седна Со Ън и я погледна тъжно
- Утре сунтринта – отпи от кафето си
- Имаж ли нужда от нещо? – гледаше я тъжно приятелката й
- Оххх Со Ън как да кажа на Минхо?Нямам сили,просто да се сбогувам с него – започна да плаче тя
- Ами не се сбогувай– поклати глава Со Ън
- Хъх? – погледна я очудено
- Кажи че отиваш да видиш родителите си,което си е така.И ще прекараш известно време там – повдигна рамене Со Ън
- Охх защо трябваше да ме хареса?Не искам да страда – избърса сълзите си тя и след малко влезе Оню и Минхо
- Хей Мин Йон – викна й той с прекрасната си усмивкa
- Здравей – помъче се да се усмихне тя
- Аз ще тръгвам – каза й тя и Мин Йон я погледна тъжно
- Моля те бъди до мен – каза й тя
- Ще се справиш.Прекарайте ноща заедно – усмихна се тя и я потупа - Оппа хайде да оставим влюбениете гълъбчета – усмихна му Со Ън
- Оо добре – погледна той към Минхо и тръгна
- Как си? – седна той
- Добре.Искаш ли да дойдеш у нас?Или да се разходим? – попита го тя сериозно
- Да – кимна той
Двамата излязоха и Мин Йон вплете пръсти в неговите.За първи път тя се почувства истински шастлива.Минхо я погледна и се усмихна.За първи път те бяха като нормална двойка.Отидоха до реката Хан и Мин Йон го погледна
- Минхо трябва да ти кажа нещо.... – започна тя сериозно
- Да,какво има? – обърна се той към нея
- Утре заминавам за Австрия при родителите си – каза му тя и сведе глава
- Какво? – спря му дъха
- Ами те живеят от доста време там и не са ме виждали.Ще отида там за определено време – допълни тя
- Колко ще стоиш там? – започна да му бие сърцето бавно
- Незнам – повдигна тя раменe
- Нали ще се върнеш? – попита я той плахо
Тя го погледна в очите и сълзите й веднага се стекоха.Фламинг Харисма разчете погледа й и се обърна на другата страна
- Защо не ми каза по рано? – ядоса се той и стисна парапета
- Не исках да ти казвам,защото... – започна тя
Минхо дишаше дълбоко и незнаеше какво да прави.Да се ядосва ли или да плаче.Но знаеше едно сърцето му го болеше адски много.Той се обърна и я погледна
- Аз ще те чакам – заплака той
- Недей – погали го тя нежно
Ръката й направо изгори лицето ми,но тази болка беше различна от тази в сърцето ми- тя бе изпепеляваща.
- Ще те чакам – едвам каза той
Тя впи устни в неговите и след това го прегърна силно
- Обичам те Минхо – едвам се сдържаше тя
След няколко минути те тръгнаха към дома й.Там Минхо остана през ноща.Двамата прекараха най страстната нощ в живота си.Минхо заспа,а Мин Йон седеше будна и го гледаше.Тя написа едно писмо и му го сложи в дънките.Докато той спеше тя бподготви багажи си и го целуна по челото
- Любов моя бъди силен.Някой ден ще се върна – леко се усмихна тя и заминa
На сутринта Минхо се събуди от слънчевите лъчи и потърка очите си
- Колко часа ти е самолета? – пипа с ръка до него мястото и разбра че е празно
Той веднага се изправи и се огледа.Всичко бе толкова тихо,само птичките пееха навън.Той веднага се изправи и се облече набързо.Сложи си якето и тръгна към летището.
В това време Кий се събуди и както винаги стана да направи закузка.Изведнъж с едното си око видя че някой готви в кухнята.
- Я~!Знаеш че в кухнята само аз готвя – развика се Дивата
- Така ли?Мислех че откакто се нанесох,мога да ви помагам – леко се усмихна Со Ън
- Ооо ти ли си?Помислих че... – започна той
- Какво помисли? – приблоижи се тя и го целуна страстно
Кий веднага се събуди и я повдигна.Сложи я на масата и прокара ръката си по бедрото й
- Добро утро – каза тихо Мини и двамата веднага станаха и всеки започна нещо да прави
- Добро утро Темин – каза му Кий
- А мен все едно ме няма – влачеше се той
- Какво му има? – погледна той към Со Ън
- Май любовна мъка – сведе глава Со Ън
- Джин Су ли?Охххх боже – поклати той глава
Джонгхюн в това време се събуди и протегна ръце.
- Охх как не ми се става – прозя се той
Огледа се и се усмихна.Спомни си за снощи. Ън Джи беше приготвила виетнамско ястие и двамата вечеряха на свещи.Луци ходеше ту при единия тупри другия и просеше храна.Двамата се смееха и седяха пред камината и пиеха червено вино.За малко Джонгхюн да я целуне,но тя се отдръпна<о:p>
„Аххх тази част от вечерта не ми харесва” – поклати той глава
Изведнъж телефона му звънна и той веднага го грабна
„Джонгхюн-ши добро утро.Надявам се да не те събудих.Днеска ще се видим ли?Знам че утре сутрин заминаваш за Япония. Ън Джи”
„Охххх сега ще й напиша да се видим.” – мърдаше той с краката си
В другата стая Оню говореше по телефона с Хюн Джи
- Та сега какво правиш? – попита я той
- Нищо смятам да закусвам и след това да си взема душ – усмихна се тя
- Е не се ли взима преди това? – изненада се той
- Да,нормалните хора това правят.Но аз така съм свикнала – повдигна тя рамене
- Хммм аз преди го правех,но отвикнах от тоя навик – замисли се той
В това време Минхо стигна летището и започна да го обикаля.Най накрая като се измори погледна към таблото.
„Защо няма Австрия?” – зачуди се той и отиди да попита при Информация.Те от своя страна му казаха че самолета е излетял преди един час и половина
- Мамка му – обърна се с гръб към служителката.
Той тръгна към вкъщи пеш.Фламинг Харисма сведе глава надолу и бавно се запъти към вкъщи.
В това време Джонгхюн отиди да закуси и седна на масата
- Днеска си много щастлив? – повдигна едната си вежда Кий
- Охх къде ми е телефона? – зачуди се той
- Пред теб – погледна го строго
- Мерси Кий – отвърна му той и започна да пиш съобшетение
„Добро утро Ън Джи.Тъкмо закусвам.Ти кога си свободна да се видим?Прегръщам те.Джонгхюн”
След като го изпрати Динно си тъпчеше храната в устата
- Ейш хич не уважаваш храната значи – ядоса се Дивата
- Кий бързам.Трябва да се оправям – отвърна му с пълна уста
- Оффф хубаво – махна му с ръка и се обърна с гръб
В самолета Мин Йон гледаше снимки на Минхо на телефона си
„Мнoгo ми липсваш.А едвам съм тръгнала...” – сведе тя глава
Минхо се прибра и погледна Кий и Со Ън
- Минхо... – каза тя тихo
- Ооо ела да закусваш – усмихна му се Кий
- Не съм гладен – погледна ги сериозно и тръгна към стаята си
- Минхо-ши чакай – тръгна след него Со Ън
- Какво? – обърна се той
- Тя няма да иска да те види такъв. – каза му тихо тя
- Мдаааа,тъй че няма да ме види – отвърна й той и се заключи в стаята си
- Скъпа той ще се оправи – хвана я за рамото Кий
- Надявам се.Аз ако бях на нейно място,незнам какво щях да павя без теб – прегърна го Со Ън
- Охх мила недей да говориш така.Настръхвам само при мисълта – поклати той глава
Изминаха няколко часа и Минхо стоеше в стаята си и гледаше тавана.Кий,лидера и Со Ън почукваха на вратата и го викаха да играят баскетбол и какъв ли не спорт,да рапира и все любимите му занимания,но той нищо не отговоряше.Беше дръпнал завесите и в стаята му беше пълен мрак
Мини същата работа,само че той започна да хвърля книгите и не искаше да учи.Изхвърли книгите си пред вратата и легна обратно в леглото си.В това време Ън Джи беше излязла в почивка и се срещна с Джонгхюн.Тя беше естествено с Луцифер.
- Хей малкия – зарадва се Динно и го прегърна
Ън Джи се намръщи и го погледна
„Ейш първо Луци прегръщам......ако иска да му го подаря.....” – позамисли се тя и се отнесе в мислите си
- Хей Сеул вика Ън Джи – махаше с ръка пред лицето й
- Аааа да – погледна го тя объркано
- Къде витаеш? – усмихна се той
- В облаците къде може – сопна му се тя и тръгна напред
- Какво има? – тръгна след нея и се чудеше дали е направил нещо грешно
- Нищо ми няма.Къде ще ходим? – попита го тя сериозно
- Искаш ли пак в парка? – усмихна се той
- Все тая – повдигна тя рамене и той се намръщ
- Хайде Луци стига толкова.......- пусна го той и Луци започна да лае
- Май не му харесва да е отблъснат – каза тя и леко се усмихна
Блинги я погледна и я дръпна към себе си,като я прегърна. Ън Джи се изненада и Луцифер започна да ръмжи.Тя му се изплези и обхвана кръста му.Той се отдръпна и видя прекрасната й усмивка
- Бре.....значи като си ядосана ще те прегръщам – засмя се той
Ън Джи му се изплези и взе Луцифер в ръцете си.Джонгхюн се изчерви и тръгна след нея.Те отидоха в парка и започнаха да си играят с Луцифер.мятаха му пръчка и двамата и то горкото се побърка.Времето минавахе толкова бързо когато са заедно и стана време тя да се връща на работа.Той я изпрати и я прегърна
- Може ли да се видим по късно? – попита я той
- Да.Мини да ме вземеш от тук към 20.00 часа – усмихна му се тя и го целуна по бузата
Динно се изчерви и Луци лаеше чак се късаше.Двамата се засмяха и Джонгхюн й намаха и тръгна да се прибира.
Мини в това време в апартамента отиди в кухнята и Кий го гледаше ядосано
- Темин ще си намериш друго момиче.Имаш толкова много фенки,които буквално искат да те разкъсат – засмя се той
- Не хюнг не искам – поклати той глава и взе ботилка минерлна вода от хладилникa
- Нищо не си хапвал.Какво да ти направя? – изправи се Дивата
- Нищо не съм гладен – повдигна той рамене и тъкмо да тръгне,когато Кий го хвана за ръката
- Идвай.Утре ни е концерта.Трябва да имаш сили.Ти си нашия танцьор.Ами ако се измориш на първата песен,после какво ще правим? – викаше му Дивата
- Споко хюнг.Не напразно ми викат dance машине – леко се усмихна и седна на стола
- Дай си телефона – каза мус трого
Без да се замисли той си го даде и Дивата видя номера на Джин Су и се обади от неговия
- Ало – каза тя плахо
- Здравей аз съм Кий от Шайни.Можеш ли да дойдеш до нас? – попита я той направо
- Ами....аз....не мисля...че – започна тя и Кий отиди в стаята си
- Темин не е на себе си.Не е хапвал,а утре ни е цонцерта.Как можа точно сега? – започна да й вика
- Съжалявам,но баща ми... – започна тя
- Мислиш ли че като се разделите,ще си направите добро един на друг?Ти ще страдаш,той ще страдаш и след време ще се питаш :” Ако се борех,ако бях с него...” – опита се да я убеди
- Кий-ши наистина ли той не хапвал нищо? – притесни се тя
- Да нищо и си изхвърли всички книги – сопна се той
- Ще дойда – въздиша тя
- Благодаря ти..А относно баща ти....кажи му че може да сте заедно.Стига само папараците да ни видят.Знам че не е живот,но ако го обичаш – обясни й той,но тя затвори
- Гледа я,аз се мъча да са заедно,а тя... – гледаше дисплея и се ядосваше
Кий се върна в кухнята и започна да готви
- Сега ще ти направя от твоя рамен – засмя се Дивата
- Отивам в стаята си – изправи се той
- Аааа не ела да ми помогнеш – каза му той сериозно
След около 30 минути на вратата се позвъни
- Темин отиди да отвориш – каза му Кий
- Да хюнг – бавно се запъти и отвори вратата
- Здравей Темин – каза му Джин Су
Той стоеше и не вярваше.Премигна на няколко пъти,а сърцето му заби по бързо
- Тии...... – едвам каза
Тя влезе вътре и се събу.
- Здравей Кий – каза тя и се поклони
- Здравей Джин Су.Седни – усмихна се той и тя седна
Мини седна до нея и я гледаше втренчено.
- Ей сега ще хапнете – каза той спокойно
Джин Су погледна към Мини и той направо трепереше при близостта й.Тя му се усмихна и му хвана ръката
- Обичам те – мърдаше само устните си и той разбра
- И аз теб – отвърна той по същия начин и се усмихна
- Хей влюбените – викна им Кий
- Да хюнг – погледна го плахо Темин
- Отивам в другата стая.Само да съм чул странни звуци мисли му – погледна ги сериозно и се отправи към стаята си
Двамата избухнаха в смях и се погледнаха.Мини я прегърна силно и я целуна по челото.След като хапнаха те отидоха да си купят сладолед от същия като на първата им среща.
Джонгхюн се прибра и легна малко да си почине.Кий приготви багажите на всички и легна в леглото си. Со Ън беше на работа и Кий му беше тъжно.
Вечерта Джонгхюн излезе и чакаше Ън Джи.Тя излезе с Луци и му се усмихна.Той я погледна и вплете пръсти в нейните.Тя го гледаше шокиращо,но той само се усмихваше.Те отидоха до реката и гледаха към звездите
- Ето те – посочи му тя
- А ти си там – посочи й той,като й каза близо до ухото и тя направо настръхна
Той леко се наведе и я целуна по бузата и цялото му тяло се напрегна. Ън Джи се обърна към него и впи устни в неговите.Той обхвана кръста и направо се разтапяше.
Мини и Джин Су си прекараха страхотно.Живееца на Мини отново се върна и той отново се усмихваше.Темин се прибра вкъщи и беше забравил за концерта утре.Джонгхюн се прибра и не спираше да мисли за целувката си с Ън Джи
На сутринта всички станаха рано.То как няма да станеш Кий бе взел една тенджера и един черпак и блъскаше.Всички отидоха в банята и започнаха да се приготвят.Кий беше готов от доста време,той искаше да види Со Ън преди да тръгне.Тъкмо тръгваха когато тя се прибра.
- Ооо слава богу – задуха каза тя
- Да не си бягала? – попита я лидерa
- Много ясно.Не искам да заминате преди да съм ви пожела успех – усмихна се тя
- Мерси ноона – усмихна се тя
Кий се приближи до нея и я прегърна
- Ще ми липсваш – прошепна й той
- И ти на мен.Но са само 2 седмици – леко се усмихан тя и не искаше да плаче
Той я стисна силно и се отдръпна от нея.Целуна я по челото и те тръгнаха.Тя им намаха и се усмихваше.Като се блъсна вратата,сякаш това блъскане се повтаряше няколко пъти.
Шайни се качиха в колата и потеглиха към летището,а от там към Япония.
ние с братовчедката сме големи фенки... 
затова пиши още 
Не мисля, че трябва да спреш.. 
Искам да видя още как ще се развие 
Супер е иначе главата 
Естествено,че искаме 
