skinny jeans, leather jackets, shiny boys [Кой?]

First topic message reminder :

Това мие първия фик, моля да ме извините ако е ужасно тъп ;дд
ГЛАВА 1

- Хей, приятелиии !! Ставайтее !! Имам важна новинаа !! – квичеше рано сутринта Таемин.
- Недей, Таемин. Не може ли да ни кажеш след 10 минути? – едва промълви Оню.
- Нее, наистина е много важноо !! Тя ще дойде !!! Приятели ще дойде !!
- Коя? – попита Кий едвам-едвам.
- Хе !! Да, тя ще дойде! Моята Хе Джунг! Боже, от кога не съм я виждал !
- Хйонг, за кого ми говориш?Нима още поддържаш връзка с онази актриса? – попита Кий.
- Какво толкова странно виждаш в това? Все тая, няма значение! Тя ще дойде !! Получих съобщение – днес по обед.. което значи че имаме само 2-3 часа да оправим тази бъркотия !
Въпреки полу заспали Оню, Кий,Мино и Джонг се стреснаха при новината, че трябва да чистят. Това бе най-омразното им занимание след бягането от ужасно многото им фенове от женски пол.

- Оммооо! – Стресна се изведнъж Джонг! – Ама аз днес имам да записвам предаване ! Най-сетне ще мога да видя. Жалко, че ще е за съвсем малко време. Приятели, знам, че ви се спи,но дайте да поуправим малко, че наистина има зловещ вид тая стая.


*половин час по-късно*

Пилето на Оню вече се печеше печката,а той го гледаше с огромна любов, Таемин събираше мръсните чорапи от пода, Кий чистеше пода с прахосмукачка, Мино гледаше тъпо, а Джонгхюн се чудеше коя вратовръзка да си сложи.

*още половин час по-късно*

- Ехаа! Изчистихме за по-малко от час ! Това е рекорд!! – радваше се Таемин повече от всякога.

Изведнъж се позвъни на входната врата. Оню отиде да отвори и на вратата забеляза момиче на около 14 години с кафеникава коса вързана на две опашки, големи очила с червени рамки и лунички по бузите.
Когато видя Лидера момичето се изчерви, подаде един пакет на Оню и избяга. Оню се зачуди кой може да е това и какво може да има в кутията. Момичето му изглеждаше много познато, но не можеше да се сети от къде. А какво може да има в кутията можеше само да гадае затова той я занесе в кухнята при осаналите от групата и го сложии демнстративно пред тях.
- Такааа, наистина ми е много любопитно какво съдържа този пакет, но предпочитам да си изям пилето,че да не вземе някой от вас, говеда, да ми го излапа! – каза Оню и се облиза лакомо.
- Добре тогава! Аз ще видя какво има вътре. Но, хьонг, от къде го взе? И кой звънеше преди малко? – попита Мини.
- Ами появи се едно дребно момиченце с огромни очила, не каза нищо, дадеми този пакет и излетя. – отговори насмешливо Оню, докато страстно вдъхваше аромата на запечената кожа на горкото животно.


Таемин взе тайствения пакет и настървено го разкъса, сякаш очакваше вътре да има торта с ягоди.
Но това което беше вътре се оказа не това което Таемин искаше, но апк доста щеше да задоволи огромния му апетит. Вътре имаше тава със сладки във формата на всеки един член на Шайнии.

Иип, изведнъж пак се позвъни на вратата. Този път Таймин отиде да провери кой е там. Но като отвори вратата просто не можа да повярва на очите си. На вратата седеше момиче на не повече от 19 години със дълга светлокестенява коса, разкошно тяло и убийствно секси поглед.
Таймин чисто и просто, без дори да се замисли се нахвърли върху нея прегърна я през кръста и я целуна страстно. След като и двамата останаха без дъх, той се отлепи от нея и я погледна влюбено. След малко се появиха и останалите от групичката.
Когато я видя Блинг, почуства нещо дълбоко в себе си. Дали не беше тъга? Или ревност? „Оо, моля ти се, Джонгхюн? Как може да си мислиш такива неща? Та ти туко що я видя?”, а друга част орт него нашепваше „Трябва да е твоя, Блинг, трябва да е твоя! Не, няма да е негова ! Твоя!”. Той гледаше като гръмнат и нищо че вниманието на останалите беше привлечено от новодошлата, това не остана незабелязано.

- Блинг, да не ти е лошо? – попита го притеснен Кий.
Не последва отговор.
- Фриятел.. ко тфи имфъ? – опита се да формира въпрос Оню с уста пълна с пилешко. – Джонгфрюн? Ефооо!?!
- Оо, здравейте ! Забравих да се представя! – обади се новодошлата, хванала Макнаето през кръста. – Аз съм Хе Джунг. Приятелката или по-точно половинката на Таемин. – Погледна ги отгоре и им се усмихна някак си странно.. сякаш криеше нещо? Сякаш не можеше да покаже че е щастлива? Сякаш се измъчваше..
- Оугф, Ждрфрейте! Аж шъм Шоню! – Пак се опита да проговори Оню, но Кий го потупа по рамото и се представи. Тя го погледна някак накриво сякаш той й изглеждаше прекалено надменен за да го познава но все пак се усмихна.
- Аз съм Мино. – представи се следващия. – Чой Мино. Приятно ми е. – той се поклони до земята и след това я погледна в очите.
Тя го погледна със самодоволна, но някак мила усмивка и също се поклони.
- Аз съм .. а, аз съм ...
- Джонгхюн – тихичко му подсказа Кий със закачлива усмивка.
- Джонджюн – оплете се езика на Джонгхюн – Ъ, Дхондж.. Джонгхюн. Ким Джонгхюн.

Хе го погледна. Някак различно. Горещо.. Страстно..

НИКОЙ НЕ Е КАЗАЛ ЧЕ ЩЕ УМИРА
но ми даде идея...

leetaeminrally написа:НИКОЙ НЕ Е КАЗАЛ ЧЕ ЩЕ УМИРА
но ми даде идея...

еми пише "която не даваше признаци да е будна" и просто като го прочетох все едно е умряла за тва така казах...аа ква идея са да не умре и да се съживи

ми може да те убия и ти да се превърнеш в блатно чудовище

Блатни чудовища, умирнаки за какви работи говорите ама тя само е припаднала

лол не разбра ли досега ;ддд сиг 4 пъти съм го писала
колко си ми тъпо само софчее

ГЛАВА 13

Ханаки вече беше на летището, с три куфара под ръце, пет чанти, осем портмонета с по 32 кредитни карти и няколко хиляди долара в шепа. Тя стоеше и чакаше мениджъра си, който трябваше да се появи всяка минута. Ханаки беше висока,със светла кожа, дълга тъмна коса и блестяща усмивка.Очите й бяха изкрящо сини. Погледът й беше изпълнен с топлина, нетипична за тези сини очи. С 10 сантиметровите си обувки на токове, с кристални орнаменти и късата си синя рокля, която подчертаваше очите й тя изглеждаше великолепно. Много хора се обръщаха по няколко пъти , за да я огледат хубаво, но една весела усмивка се появяваше на лицата им, щом видеха багажа й. Ето че и мениджъра се появи от никъде. Той беше нисък дундест човек, със тъмна коса, която почти не беше останала и кафеви очи, които гледаха строго. Той беше много изискан и възпитан човек, което не му позволяваше да говори на „ти” дори на собствените си клиенти. Той уважаваше хората, по-нисши и по-висши от него и винаги се отнасяше с уважение. Точно както и сега, когато той видя Ханаки, той се спря и се поклони и се усмихна строго.
- Добър ден, госпожице. – поздрави той. – Извинявам се, че закъснях. Имах малко проблеми по пътя. Надявам се да ме извините. – пак се поклони той, направи знак на момичето да я последва и закрачи към пунктовете за изпращане на багажа, оставяйки топ-модела да си влачи куфарите самичка.
- Добър ден. – поздрави той жената зад бюрото, взе единия от куфарите на Ханаки и го постави на движещата се лента. Кантарът отчете 15 килограма. Вторият също беше 15 килограма. Дотук добре, но останалите пет чанти тя трябваше да вземе за ръчен багаж. След като мина проверката на дрехите и ръчния багаж, при която едва не я съблякоха по долни гащи, тя стигна до гейт 23А, от който трябваше да излети. След около 1 час, през който тя цъкаше на iphonе-а си отвориха гейта и тя се качи в самолета. Беше настанена във ВИП класа така, че полетът й мина удобно, без притеснения и досадни смърдящи хора, които говореха на сън. Когато слезе на летището в Seoul беше около 4 часа следобед и ръмеше. Тя слезе на ръкав, затова дребните дъждовни капки не я докоснаха. Никой не я посрещна и тя трябваше да се оправя сама. Тя взе куфарите си и се запъти към изхода, след като излезе пред летището тя звънна на мениджъра си. Той подробно й обясни къде се намира 5 звездния й хотел и как да стигне до него. Тя си хвана такси и след половин час беше в хотела, където момичето на рецепцията я гледаше с голям интерес. Изглежда здраво й завидя. Ханаки беше настанена на 8мия етаж (О.О) в някаква огромна стая с три гардеробни за всичките й дрехи, която мениджъра беше подбрал за нея. Тя остави чантите си на земята и извади iphone-а си, след което набра някакъв номер и сложи слушалката на ухото си.
- Ало! - обади се някакъв момичешки глас.
- Моши-мош! – каза весело Ханаки и се засмя звънливо.
- Ханакиии!!! – позна я веднага Хе. – Къде си?? Кацна ли?? Мениджъра на.. разбрах че ще идваш тук в Корея! – поправи се веднага тя.
- Зарежи това! Как заби така Блингозата!?! И какво стана с оня другия? – извика Ханаки и се засмя.
- О, от къде знаеш?? – учуди се Хе.
- Ох, моля ти се ! Има ли нещо което да не знам!
- Знаеш ли, че „оня другия”, дет си има име е зает с друга?
- Бе, какво ми пука за тоя дребосък?? – засмя се топ-моделката.
- Нали беше влюбена в него?? – попита Хе, при което останалите, които бяха в болничната стая с нея зяпнаха. За щастие Лий не беше там иначе телефона вече щеше да е в нея, а всички тъпанчета на земята.
- Ама, моля ти се.. та той е 5 години по-млад от мен.
- Хубаво. – каза Хе и се усмихна. – Хайде, сега кажи къде си и кога ще се видим?
- Еми, аз сега съм в хотале си, ти къде си?
- Ама, аз такова.. в болницата съм.
- Кфо ти е?!? – облещи се Ханаки.
- А, нищо особено, по-рано през деня припаднах, сигурно от топлото.
- Ох, ама ти не си нормална. Окей, ако искаш чак на предаването ще се видим.
- Добре, ако искаш ще минем да те вземем?
- Добре, към колко?
- Еми, ние ще тръгнем към 6, така че 6 и 10 пред хотел „Капитал”. Там си нали? – каза тя и се засмя.
- Ех, как ме познаваш.
- Ем, не се сещам за друг хотел, който да е достатъчно луксозен за теб.

:: В БОЛНИЧНАТА СТАЯ ::

- Искаш да кажеш, че топ-модел е била влюбена в макнаето ни? – учуди се Минхо.
- Беше преди две години. Докато още снимах филм и се запознах с нея. Тя беше лудо влюбена в Тае, но тогава ние ходихме. Дори и да ми завиждаше, тя си остана истински приятел.
- Значи, дори да е била влюбена до уши в твоя приятел тя ти е останала вярна?
- Да, тя е прекрасен човек.
- Хеей, хора колата ще дойде след 2 часа. Не е ли по-добре да отидем до вкъщи? – показа се Лий на вратата, отникъде.
- Да, права си, мила. Наистина трябва да се приберем, за да се преоблечем и оправим.
- Айде, народе ! Юруш, към вкъщи ! – извика Оню и всички станаха и се запътиха към вратата.
- Оф, заболя ме задникът от седене. – каза Блинг и всички се засмяха.


п.п. - сори че нищо не се случва в тая глава ама и аз нз