skinny jeans, leather jackets, shiny boys [Кой?]

First topic message reminder :

Това мие първия фик, моля да ме извините ако е ужасно тъп ;дд
ГЛАВА 1

- Хей, приятелиии !! Ставайтее !! Имам важна новинаа !! – квичеше рано сутринта Таемин.
- Недей, Таемин. Не може ли да ни кажеш след 10 минути? – едва промълви Оню.
- Нее, наистина е много важноо !! Тя ще дойде !!! Приятели ще дойде !!
- Коя? – попита Кий едвам-едвам.
- Хе !! Да, тя ще дойде! Моята Хе Джунг! Боже, от кога не съм я виждал !
- Хйонг, за кого ми говориш?Нима още поддържаш връзка с онази актриса? – попита Кий.
- Какво толкова странно виждаш в това? Все тая, няма значение! Тя ще дойде !! Получих съобщение – днес по обед.. което значи че имаме само 2-3 часа да оправим тази бъркотия !
Въпреки полу заспали Оню, Кий,Мино и Джонг се стреснаха при новината, че трябва да чистят. Това бе най-омразното им занимание след бягането от ужасно многото им фенове от женски пол.

- Оммооо! – Стресна се изведнъж Джонг! – Ама аз днес имам да записвам предаване ! Най-сетне ще мога да видя. Жалко, че ще е за съвсем малко време. Приятели, знам, че ви се спи,но дайте да поуправим малко, че наистина има зловещ вид тая стая.


*половин час по-късно*

Пилето на Оню вече се печеше печката,а той го гледаше с огромна любов, Таемин събираше мръсните чорапи от пода, Кий чистеше пода с прахосмукачка, Мино гледаше тъпо, а Джонгхюн се чудеше коя вратовръзка да си сложи.

*още половин час по-късно*

- Ехаа! Изчистихме за по-малко от час ! Това е рекорд!! – радваше се Таемин повече от всякога.

Изведнъж се позвъни на входната врата. Оню отиде да отвори и на вратата забеляза момиче на около 14 години с кафеникава коса вързана на две опашки, големи очила с червени рамки и лунички по бузите.
Когато видя Лидера момичето се изчерви, подаде един пакет на Оню и избяга. Оню се зачуди кой може да е това и какво може да има в кутията. Момичето му изглеждаше много познато, но не можеше да се сети от къде. А какво може да има в кутията можеше само да гадае затова той я занесе в кухнята при осаналите от групата и го сложии демнстративно пред тях.
- Такааа, наистина ми е много любопитно какво съдържа този пакет, но предпочитам да си изям пилето,че да не вземе някой от вас, говеда, да ми го излапа! – каза Оню и се облиза лакомо.
- Добре тогава! Аз ще видя какво има вътре. Но, хьонг, от къде го взе? И кой звънеше преди малко? – попита Мини.
- Ами появи се едно дребно момиченце с огромни очила, не каза нищо, дадеми този пакет и излетя. – отговори насмешливо Оню, докато страстно вдъхваше аромата на запечената кожа на горкото животно.


Таемин взе тайствения пакет и настървено го разкъса, сякаш очакваше вътре да има торта с ягоди.
Но това което беше вътре се оказа не това което Таемин искаше, но апк доста щеше да задоволи огромния му апетит. Вътре имаше тава със сладки във формата на всеки един член на Шайнии.

Иип, изведнъж пак се позвъни на вратата. Този път Таймин отиде да провери кой е там. Но като отвори вратата просто не можа да повярва на очите си. На вратата седеше момиче на не повече от 19 години със дълга светлокестенява коса, разкошно тяло и убийствно секси поглед.
Таймин чисто и просто, без дори да се замисли се нахвърли върху нея прегърна я през кръста и я целуна страстно. След като и двамата останаха без дъх, той се отлепи от нея и я погледна влюбено. След малко се появиха и останалите от групичката.
Когато я видя Блинг, почуства нещо дълбоко в себе си. Дали не беше тъга? Или ревност? „Оо, моля ти се, Джонгхюн? Как може да си мислиш такива неща? Та ти туко що я видя?”, а друга част орт него нашепваше „Трябва да е твоя, Блинг, трябва да е твоя! Не, няма да е негова ! Твоя!”. Той гледаше като гръмнат и нищо че вниманието на останалите беше привлечено от новодошлата, това не остана незабелязано.

- Блинг, да не ти е лошо? – попита го притеснен Кий.
Не последва отговор.
- Фриятел.. ко тфи имфъ? – опита се да формира въпрос Оню с уста пълна с пилешко. – Джонгфрюн? Ефооо!?!
- Оо, здравейте ! Забравих да се представя! – обади се новодошлата, хванала Макнаето през кръста. – Аз съм Хе Джунг. Приятелката или по-точно половинката на Таемин. – Погледна ги отгоре и им се усмихна някак си странно.. сякаш криеше нещо? Сякаш не можеше да покаже че е щастлива? Сякаш се измъчваше..
- Оугф, Ждрфрейте! Аж шъм Шоню! – Пак се опита да проговори Оню, но Кий го потупа по рамото и се представи. Тя го погледна някак накриво сякаш той й изглеждаше прекалено надменен за да го познава но все пак се усмихна.
- Аз съм Мино. – представи се следващия. – Чой Мино. Приятно ми е. – той се поклони до земята и след това я погледна в очите.
Тя го погледна със самодоволна, но някак мила усмивка и също се поклони.
- Аз съм .. а, аз съм ...
- Джонгхюн – тихичко му подсказа Кий със закачлива усмивка.
- Джонджюн – оплете се езика на Джонгхюн – Ъ, Дхондж.. Джонгхюн. Ким Джонгхюн.

Хе го погледна. Някак различно. Горещо.. Страстно..

ГЛАВА 7 ЧАСТ 2

- Мир?!? – зяпна Блинг. – Тъкмо говорехме за тебе, братле.- каза той и му даде едно high five.
- А..аа.. чакайте.. вие се познавате?? – учуди се Лий.
- О.. че как.. той е един от най-добрите ми приятели. – поясни Мир.
- О, между другото. Аз съм ти голям фен, Мир. – усмихна се Лий.
- И аз на теб Лий. Наистина много ми харесвам музиката ти. – отвърна Мир и показа неговата чаровна усмивка.
- Йоу! – появи се някакъв човек зад Мир.
- Ти пък кой си ? – попита Лий.
- Аз съм охраната. По-добре да влизате. – ухили се човека.
- Joon недей така дее.. остави ни да си поговорим - каза Мир.
- Oh Yeah! – изрецитира Joon, усмихна се и се запъти към залата.
- Хей, ча.. чакай.. не си тръгвай! Jooooon !! – врътна се Лий и заприпка на високите си токове след него.
-
- Хм, а ти какво правиш тук? – попита Мир - Хюн.
- Ами, дойдох с гадж .. с една приятелка да гледам кино. Сега като се зачудих, какво ли прави Лий тук. Сигурно и другите момчета са тук. Хайде да влизаме че верно ше изпуснем филма.

- Ааа, Хюн. Къде са пуканките ?? Нали за тях тръгна.? Между другото ме нападнаха циркаджиите. Погледни нагоре. – каза Хе и направи тъжна физиономия. Блинг погледна нагоре и на последния ред забеляза група странно облечени хора, които се замерваха с пуканки.
- Ооо, я вижте! Милата ни любовна двойка е тук. – извика Оню и се изхили дивашки.
- Та те дори не са си взели пуканки. Искате ли малко? – извика Кий и започна да ги замерва.
- Оо, гълъбчетата дали са гладни. – изкиска се Минхо, а Таймин само седеше и се оглеждаше. По едно време направи знак на Хюн да дойде при него и Блинг се запъти нагоре.
- Хей, шш.. да си виждал Лий? – попита той.
- Оо, ами да, случайно се блъснахме в коридора и после се появиха Мир и Joon и Лий отиде да си говори някъде с него. – заобяснява Хюн.
- Оо, да мерси ! – каза Мини и изхвърча от залата.
- Кфо му става па на тоя? – попита Хе.
- Ревнивец, бате. – изтърси се Хюн и се засмя.
- От кой бе, БАТЕ?!? – захили се Хе.
- Лий си говори някъде с Joon от MBLAQ. – каза Блинг, но в следващия момент усети че Хе вече не е до него – WTF?!? – извика Хюн и излетя от залата.
- Боже, какво им става на любовните двойки? И двете ги няма. – ухили се Оню. – Между другото, Кий, какво стана с пилешките крилца? – попита Оню. Кий, който досега го слушаше само направи физиономия и се обърна напред.
- Е?– попита Лидера.
- Аамии.. няма ги. – каза Кий.
- АМА КАК ТАКА ГИ НЯМА?!?? КОЙ ГИ ИЗЯДЕ? ТИ ЛИ ВЕ, ГРЕБЛО?! – изкрещя Оню.
- Не, ве, не. Минхо беше. – излъга Кий.
- А, кфо? – чу името си Минхо, но след това съжали. Оню вече го държеше за гушата с кървясали очи. – ТИИИ!! КАК СМЕЕШ, НЕБЛАГОДАРНИКО??


В този момент Мини и Хюн тичаха по коридора.
- Хей, Joon.. аз.. – започна Лий.
- Спри веднага, стръвнико !! – изкрещя Мини виждайки как Joon се навежда над Лий.

Скапа ми се настроението и реших да посветя нещо на йобо! Обичкам си те слънце <3
"Although we’re not under the same sky for today, please do not forget that my heart is always together with you !”
Съжалявам че не се е получило много добре.


Те бяха две. Две, неразделни души. Души със силна връзка.Връзка, която съединяваше чувствата им. Съединяваше емоции и мисли. Мисли. Какви бяха те? Мисли свързани с едно. Едно единствено, неповторимо нещо. Приятелство. Какво приятелство? Това ли беше връзката, която ги свързваше. Или беше нещо по-голямо? Нещо общо. Сърца.

Те бяха две. Две, неразделни души. Те бяха близначки. Идентични. Външно и вътрешно. Мислеха едно и също, чувстваха едно и също.. Учеха заедно, прекарваха свободното си време заедно, ядяха заедно, спаха заедно.. Една душа, разделена.. на две половини. Две идентични половини.
Тази нощ те не можеха да заспят. Не можеха да повярват на това , което се случваше. Лий.. тя трябвашеда замине. Далеч. Далеч от всичко свое, всичко мило и драго. А Хе.. Хе съо трябваше да замине. На друга страна. По обратния път. Към другото небе. Към други звезди. Към друг свят. За първи път в живота им щяха да бъдат разделени. Разделени от съдбата и техния собствен път.Щяха да бъдат на двата края на света. Делени от океани и морета. Делени от хиляди необятни пустини и незнайни полета. Празни полета. Несъзнаващи живота. Живота.. това живот ли беше?Съдба. Несправедлива съдба. Съдба разрушаваща животи. Връзки. Мечти.
Двете ронеха сълзи една след друга.Не можеха да спрат. А и не искаха. Трябваше да изкарат последните си часове заедно пълноценно. Но те просто не можеха. Не можеха да преоболеят това, което се събираше в тях. Всичката тази тъга. Всичката тази ирония на съдбата. Всичките тези сълзи, които чакаха своя ред. Но те никога нямаше да загубят това което имаха. Тази връзка, която ги съединяваше в едно цяло. Приятелството. Или нещо по-голямо от приятелство.

[b]ГЛАВА 8 ЧАСТ 2

През целия филм ‘идиотите’ не спряха да си шушнат, да се хилят,като луди, да ходят до тоалетна по ‘голяма’ нужда, да замерват с пуканки Хе и Блинг, да правят физиономии и да подскачат на седалките си. Но разбира се за това си държание получиха не малко, а направо куп злобни погледи от куп хора. Но на момчетата толкова им пукаше, колкото можеш да научиш маймуна да танцува като Таймин. Междувременно Тае и Лий се бяха отдали на страстите си в единия ъгъл на залата и дори не разбраха кой филм бяха дошли да гледат. А ‘идиотите’ изобщо дори не разбраха, че те не са с тях. Беше им толкова забавно, че дори, когато цялата зала се разрева, че Едуард напусна Бела, Оню се изцепи с това: - „Ма кфи са тея задници, дет се разхождат полуголи, а са толкова грозни?!?” – тогава едно дете се обърна към него и изкрещя – „ Аре млъкни бе, мазно копеле!” . В този момент цялата зала избухна в смях.
След като филмът свърши и светлините светнаха всички изпаднаха в шок. На изходите се бяха наредили редици от охранители с вторачен поглед в ‘идиотите’. Те замръзнаха на местата си, кой прав, кой крив и също се вторачиха в тях.
Кий изпращаше своя недоверчив поглед, а Оню не спираше да намига. В същото време Тае и Лий дори не бяха разбрали, а Блинг си бършеше устата с пръст, докато Хе беше зяпнала редиците.
- Вие, Г-н Джинки, Г-н Кибум и Г-н Минхо сте арестувани заради неприлично държание по време на хитов филм. – чу се мощен, но доста познат глас.
- Кфо? Викаш че тая боза е хит? – опули се Кий. – Ма на мен сериозно ми прилича на боза. И малко кашкавал. – направи физиономия Дивата.
- Моля, да се приближите, за да ви сложим белезници. – чу се пак гласът.
- Ааа, не! Тая нема да я бъде, аз се омитам! – каза Кий и тръгна в другата посока, но чак тогава забеляза любовната двойка, спъна се и падна точно върху тях, долепвайки устни до тези на Лий. Кий се беше опулил все едно е видял женска версия на Джун. С мускулите. Тогава му светна. Джун. Той с образно непритеснение се изправи и погледна редиците на изходите и изкрещя:
- Ей, Джуун. Покажи се да не ти сритам мускулестия задник. – всъщност отвътре той се ядеше. Отдавна я харесваше, но го беше страх да го покаже. Страх го беше от .. wtf ..от Таймин ли го беше страх? От макнаето? Великия Allmighty Key го беше страх от тоя танцуващ пикльо? FTW пикльо? Нее, Таемин не е пикльо. Той танцува страхотно.
- Лий, обичам те. – изтърси се Кий, след това зяпна, запуши си устата, изчерви се и избутвайки всички по пътя си излетя от залата.
[b]

woww объркване и половина яко е давай йобо

ГЛАВА 9 ЧАСТ 1

Кий тичаше по коридора с пълна сила и не можеше да спре. Едри капки се стичаха от очите му, а той дори не осъзнаваше това. Тичаше така сякаш го гонеше нещо ужасно. Нещооо.. голяяямо иии дебееело. Тлъсто, грозно и смърдящо.. и космато. А, това беше Кинг Конг. „Не бе, Кий сънуваш.”, „Не, Кий не сънуваш”. „ Абе, какво правя??”. Кий се закова на място.
- Лол, сети се да спреш. Няма да тичам като подгонена кранта, я! – чу Кий глас зад него.
- Какво искаш? – обурна се ядно Кий, за да се озове лице в лице с Лий. Когато я видя сълзите му се застичаха още по-силно.
- Защо.. защо плачеш? – попита плахо тя.
- Защо? Защо ли.. ами защото нищо не се получава в този скапан живот. Знаеш ли от колко време те харесвам? От колко време съм влюбен в теб? Е не е отдавна – е си кажеш ти – та ние се запознахме вчера. Това си мислиш нали? – тя кимна. – Грешиш.. грешиш. Още първия път.. първия път, когато те видях.. На едно участие. Ти беше там, тогава за първи път те видях. Беше с къса черна рокля, в която изглеждаше великолепно. Тогава за мен ти беше най-красивото момиче на света. Но сега е друго. Аз съм влюбен в друга.. но все още не мога да преодолея теб. Особено сега, когато ти се появи и едва ли не живееш с нас. Опиах се да се държа наутрално и да не обръщам внимание,но вече не издържам. Моля, те.. Лий.. махни се.. – прошепна Кий.
По лицето на Лий се застичаха сълзи. Не беше очаквала това.. Не беше очаквала да бъде изгонена.
- З-защо? – попита тя през сълзи.
- Защото.. незнам.. не мога да го търпя повече.. това тук – докосна той сърцето си. – Тази болка, която ме изгаря.. която ме унищожава. Която унищожава и теб.

П.П. - извинявам се че е ужасяващо къса ама е тука един дето му се вика баща ми ме подкокоросва да ставам ;д

аааа ма МИНИ !!! Толкова съм енгри сегаааааааааааааааааааа кой е тоя умник дето ни е обединил мозаците че мислим толкова еднакво мамка мууу!!!От къф зор го е направииииил.... .... и така да обясня .... -.- мислех същото и за моя фик ....xD shit...

първа съм си allmighty

еее дааа вече заради джун само се съмнявате кой кой е