skinny jeans, leather jackets, shiny boys [Кой?]

First topic message reminder :

Това мие първия фик, моля да ме извините ако е ужасно тъп ;дд
ГЛАВА 1

- Хей, приятелиии !! Ставайтее !! Имам важна новинаа !! – квичеше рано сутринта Таемин.
- Недей, Таемин. Не може ли да ни кажеш след 10 минути? – едва промълви Оню.
- Нее, наистина е много важноо !! Тя ще дойде !!! Приятели ще дойде !!
- Коя? – попита Кий едвам-едвам.
- Хе !! Да, тя ще дойде! Моята Хе Джунг! Боже, от кога не съм я виждал !
- Хйонг, за кого ми говориш?Нима още поддържаш връзка с онази актриса? – попита Кий.
- Какво толкова странно виждаш в това? Все тая, няма значение! Тя ще дойде !! Получих съобщение – днес по обед.. което значи че имаме само 2-3 часа да оправим тази бъркотия !
Въпреки полу заспали Оню, Кий,Мино и Джонг се стреснаха при новината, че трябва да чистят. Това бе най-омразното им занимание след бягането от ужасно многото им фенове от женски пол.

- Оммооо! – Стресна се изведнъж Джонг! – Ама аз днес имам да записвам предаване ! Най-сетне ще мога да видя. Жалко, че ще е за съвсем малко време. Приятели, знам, че ви се спи,но дайте да поуправим малко, че наистина има зловещ вид тая стая.


*половин час по-късно*

Пилето на Оню вече се печеше печката,а той го гледаше с огромна любов, Таемин събираше мръсните чорапи от пода, Кий чистеше пода с прахосмукачка, Мино гледаше тъпо, а Джонгхюн се чудеше коя вратовръзка да си сложи.

*още половин час по-късно*

- Ехаа! Изчистихме за по-малко от час ! Това е рекорд!! – радваше се Таемин повече от всякога.

Изведнъж се позвъни на входната врата. Оню отиде да отвори и на вратата забеляза момиче на около 14 години с кафеникава коса вързана на две опашки, големи очила с червени рамки и лунички по бузите.
Когато видя Лидера момичето се изчерви, подаде един пакет на Оню и избяга. Оню се зачуди кой може да е това и какво може да има в кутията. Момичето му изглеждаше много познато, но не можеше да се сети от къде. А какво може да има в кутията можеше само да гадае затова той я занесе в кухнята при осаналите от групата и го сложии демнстративно пред тях.
- Такааа, наистина ми е много любопитно какво съдържа този пакет, но предпочитам да си изям пилето,че да не вземе някой от вас, говеда, да ми го излапа! – каза Оню и се облиза лакомо.
- Добре тогава! Аз ще видя какво има вътре. Но, хьонг, от къде го взе? И кой звънеше преди малко? – попита Мини.
- Ами появи се едно дребно момиченце с огромни очила, не каза нищо, дадеми този пакет и излетя. – отговори насмешливо Оню, докато страстно вдъхваше аромата на запечената кожа на горкото животно.


Таемин взе тайствения пакет и настървено го разкъса, сякаш очакваше вътре да има торта с ягоди.
Но това което беше вътре се оказа не това което Таемин искаше, но апк доста щеше да задоволи огромния му апетит. Вътре имаше тава със сладки във формата на всеки един член на Шайнии.

Иип, изведнъж пак се позвъни на вратата. Този път Таймин отиде да провери кой е там. Но като отвори вратата просто не можа да повярва на очите си. На вратата седеше момиче на не повече от 19 години със дълга светлокестенява коса, разкошно тяло и убийствно секси поглед.
Таймин чисто и просто, без дори да се замисли се нахвърли върху нея прегърна я през кръста и я целуна страстно. След като и двамата останаха без дъх, той се отлепи от нея и я погледна влюбено. След малко се появиха и останалите от групичката.
Когато я видя Блинг, почуства нещо дълбоко в себе си. Дали не беше тъга? Или ревност? „Оо, моля ти се, Джонгхюн? Как може да си мислиш такива неща? Та ти туко що я видя?”, а друга част орт него нашепваше „Трябва да е твоя, Блинг, трябва да е твоя! Не, няма да е негова ! Твоя!”. Той гледаше като гръмнат и нищо че вниманието на останалите беше привлечено от новодошлата, това не остана незабелязано.

- Блинг, да не ти е лошо? – попита го притеснен Кий.
Не последва отговор.
- Фриятел.. ко тфи имфъ? – опита се да формира въпрос Оню с уста пълна с пилешко. – Джонгфрюн? Ефооо!?!
- Оо, здравейте ! Забравих да се представя! – обади се новодошлата, хванала Макнаето през кръста. – Аз съм Хе Джунг. Приятелката или по-точно половинката на Таемин. – Погледна ги отгоре и им се усмихна някак си странно.. сякаш криеше нещо? Сякаш не можеше да покаже че е щастлива? Сякаш се измъчваше..
- Оугф, Ждрфрейте! Аж шъм Шоню! – Пак се опита да проговори Оню, но Кий го потупа по рамото и се представи. Тя го погледна някак накриво сякаш той й изглеждаше прекалено надменен за да го познава но все пак се усмихна.
- Аз съм Мино. – представи се следващия. – Чой Мино. Приятно ми е. – той се поклони до земята и след това я погледна в очите.
Тя го погледна със самодоволна, но някак мила усмивка и също се поклони.
- Аз съм .. а, аз съм ...
- Джонгхюн – тихичко му подсказа Кий със закачлива усмивка.
- Джонджюн – оплете се езика на Джонгхюн – Ъ, Дхондж.. Джонгхюн. Ким Джонгхюн.

Хе го погледна. Някак различно. Горещо.. Страстно..

БОНУС ГЛАВА

- Хей, хей, мило, събуди се , събуди се – подутваше лекичко Хе – Джонг.
- Ъъх.. Чинг.. Чинг .. Кий .. аз .. Мин .. – бълнуваше Блинги.
- Каква Чинг Кий Мин ми бълнуваш бе !?! – заби му шамар Хе.
- А, оо.. Хе .. ами аз.. такова ..
- Е?
- Ами.. сънувах,че .. ти си сестра на Кий, който е половинката на Чинг Хе, която е сестра на Джун Ке, която е по.. – започна да изрежда Блинг. - .. ловинката на Мини, който е брат на Лий, а е Джун е най-добрата приятелка на Лий, която ми е половинка, а аз имам сестра на име Мин Джуу, която е половинка на Минхо, който има брат Иво – „ Що за тъпо име” – помисли си Хе - , който е най- добрия приятел на Оню, а ти си ми BFF.
- Как пък не изкара момчето със странното има гей? – ухили се Хе.
- Хей, а знаеш ли, че Чинг Хе беше ниска, дебела и обръсната, като Кий в Лусифър?
- Чинг Хе.. виджуал кей-то на Корея? – попита учудено момичето.
- Мхм – кимна убедено Блинг.
- Дебела.. ниска... ОБРЪСНАТА ?!?! – изкрещя Хе. – Ебаси секси пича!!!!
- Лол.. – успя да каже само Блинг.

п.п. - хах извинявайте че е малко доста късо ;д ама исках да вкарам тази част а и е бонус така чее. .. ;ддд

Нарушение на авторското право относно израза "ебаси секси пича" ! Рали... Иначе фика кърти Продължавай!!!

ама краво замлатенаааааааааа когато казах ниска,дебела и обръсната се шегувах разбира се ...няма значение аре пиши по-бързо

ПредПис ;дд : Така, искам да кажа че тази предишната бонус глава няма нищо общо със историята поне засега, да не се бъркате.

Също така искам да се извиня за дългото неписане, просто не ми идваха идеи, нито имах време и настроение.

ГЛАВА 6 ЧАСТ 1

Те стояха няколко секунди и се гледаха, но точно тогава през вратата влетя мениджъра, мокър ама толкова мокър че и Джонгхюн остана в потрес. Той влезе, трясна вратата събу си обувките и погледна злобно всички в хола. Тогава по лицето му се изписа инзненада.
- Така, ъъ, имам няколко неща да казвам. Така. Първо - Честито момчета, печелите три награди. По-точно Лусифър печели две от тях, а Хюн печели третата. – като чуха това всички се опулиха на Джонг. – Таа. Лусифър печели награда за най-добра песен и най-добра хореография на годината, за което ще благодарите на хореографа. – ухили се той злобно. – А, ти, Джонг. Ами.. ъъ.. как да го кажа..
- Хайде кажи де ! – изнерви се Кий.
- А, еми .. кхм .. историята ти със Шин Се Кюнг.. печели награда за история на годината. – каза мениджъра и се изчерви.
- Да, браво на нея, не ми пука особено. – каза Блинг и тръгна нагоре.
- Хъм, Блинг стой тук имам още да казвам. Тъй, хм .. второто - кои са тези две очарователни дами? – попита той като се обърна към момичетата и зяпна. - О, боже ! Лий Ши ! Супер Поп Звездата?!? Приятно ми е да се запознаем! – пусна той в акция своята мазна усмивка.
- И на мен, и на мен ! – усмихна се също тя.
- Аа, това трябва да ее.. – замисли се той. – Оо,да сетих се ! Хе Джунг, ако не бъркам? Актрисата дебютирала в Япония със филма „Неизвестна мечта”?
- Дам приятно ми е да се запознаем. – каза също Хе.
- Оо, удоволствието е мое ! – усмихна се мениджъра.
- Имаш ли нещо друго да казваш, шефе, или можем да си ходим? – попита Блинг.
- Ей, ей! За къде бързаш толкова? – извика мениджъра, тогава Хе погледна Блинг със един такъв.. странен поглед. – Та тепърва идва най-интерестната част! – каза мениджъра.
- Добре де, добре.. за никъде не бързам! Казвай каквото имаш да казваш че бързам. – каза Джонг, дори неразбирайки какво казва.
- Да, добре бързаш , не бързаш, аз съм по-важен. – изду се мениджъра гордо. – Таа.. да си дойдем на думата.
- Хей, искам сладолед ! – изкрещя Мини и излетя към кухнята.
- Ама.. ей.. – опита се да го върне мениджъра.
- А, аз искам пилешко ! – сети се Оню и и той изхвърча.
- Ама, момчета.. – каза безпомощно шефа. – Ех, винаги са си били такива.. – въздъхна той и всички се засмяха.

Докато чакаха лакомниците да се наядат Шефа започна да разпитва Хе и Лий.
- Та, кхм.. Лий.. мм.. може ли да те попитам какво търсиш тук при моите момчета?? – обърна се той към девойката.
- Аа, ами вчера срещнах Хюн на снимачната плащадка и той ме покани на вечеря. – отговори тя.
- О, значи си спала тук .. С КОЙ??? – попита я изпитателно мениджъра, при което Таймин, който тъкмо се беше върнал се изчерви, а другите се разсмяха.
- О, ами с Таймин. – отговори най-спокойно тя..
- О, добре.. радвам се за .. вас. – каза той и се усмихна най-сърдечно. - .. А ТИ С КОЙ СПА?!? – обърна се този път мениджъра към Хе, при което останалите вече се спукаха от смях.
- О, ами ..аз ..със.. – започна Хе.
- ТУК СЪЪМ!! – изведнъж се обади се Оню, който идваше от кухнята.
- Оу, чудесно. Сега.. да си дойдем на думата.. отново.. и не, няма да ходите да ядете! – каза застрашително мениджъра.
- Хей, ис..
- НЕ !! – изкрещя мениджъра на Кий. – Та.. НЕ .. – повтори той на задаващият се пръст а Мино. – Аве ей искам да ви кажа нещо важно !
- ЦАРЕВИЦААА ! – изрева Хюн и започна да се смее.
- ... Така.. – не му обърна внимание мениджъра. – От KBS World ви канят да участвате във Състезанието : Сурвиор .. мисля че така беше..
- Сервитьор? – попита объркан Минхо.
- Нее, не.. нещо друго беше.. Сър.. сур- ви – вор.. – започна да срича той.
- Сър Сурвивор? – попита този път Кий.
- Нее, не .. тъпаци такива.. Сур Ви Вор!
- Ааа.. мисля че има предвид Сървайвър ! – досети се Лий. – Ауу, това ще е толкова сладкоо !!
- Дааа !! Да точно това имам в предвид ! Сър Вайвър !
- Не, Сървайвър – поправи го Лий.
- Все тая. Та, са ви поканили да участвате и аз предлагам да приемете, но и да вземете двете момичета с вас. Какво мислите?
- Жестоккоооо !!! – извикаха всички.
- Добре, значи ви искам утре пред сградата на KBS World заедно с момичетата, за да се уговорим със сценариста на Сър Варвар! Капиш?
- Капош ! – отговориха всички в хор и се разсмяха.

Хахахахааха много ми хареса частта където не оставяха горкия си мениджър да си каже каквото му е на душата точно тогава всичките огладняха ...ами Сър Вайвър ! уникално е просто. Страхотна глава

Изглежда съм се навила за някакви бонус глави със героите, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО С ИСТОРИЯТА !! Просто ми идва музата! ;д

ПЕСЕН ОТ СЪРЦЕ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДИ ДА ЧЕТЕШ !! -> https://www.youtube.com/watch?v=kVTrd8hFl_s/

Хе едвам заспа от тъга. Сълзи се стичаха по лицето й няколко часа, но тя не беше единствената. Блинг също не можеше да заспи. Имаше чувството че сърцето му се разкъсва, че всяка една част която се отделяше от него гореше и се разпръскваше на хиляди частици, които оставаха там, да причиняват болка, да отварят раната. А тази болка беше толкова неудържима. Не беше физическа .. Беше вътре, вътре в него .. не му позволяваше да се успокои да спре да рони сълзи една, след друга .. една, след друга. Това продължаваше да му напомня.. скоро, скоро той щеше да я загуби. Щяха да бъдат разделени от незнайното и необятното за неизвестно време. Щеше да остане празен.. без сърце и душа. Сърцето си дал на любимата, а душата загинала в мъка. „Не, той не можеше да я пусне. Не можеше да я остави да си тръгне. Не и преди да е сигурен че ще се върне. Рано или късно. Не преди това ..” .. Най-сетне те заспаха в нежна прегръдка, която не им позволяваше да се отделят един от друг. Но това не трая дълго. Мъката си каза думата. Не след много Блинг се събуди с познатото чувство, че нещо огромно е заседнало в гърлото му. За миг той се осъзна и се сепна, защото цялата болка, която се беше изолирала в съня му сега се стовари върху него с цялата си тежест.
Хе също не издържа дълго без своята любов и се събуди. Тогава тя чу нещо, което не очакваше. Нещо, което идваше от толкова близо, но и от толкова далеч. Песен. Хюн я беше прегърнал през раменете и пееше

.





М.. Това ми дойде докато слушах песнта една вечер и реших да го постна;дд
Надявам се да ви хареса

хах мерси

- Добре де, добре.. за никъде не бързам! Казвай каквото имаш да казваш че бързам. – каза Джонг, дори неразбирайки какво казва.
- Да, добре бързаш , не бързаш, аз съм по-важен. – изду се мениджъра гордо. – Таа.. да си дойдем на думата.
- Хей, искам сладолед ! – изкрещя Мини и излетя към кухнята.
- Ама.. ей.. – опита се да го върне мениджъра.
- А, аз искам пилешко ! – сети се Оню и и той изхвърча.
- Ама, момчета.. – каза безпомощно шефа. – Ех, винаги са си били такива.. – въздъхна той и всички се засмяха.

Като не им изнася да го слушат и решават,че са гладни И това със Сървайвър хаха Супер е главата Бонус главата е толкова нежна и тъжна Тази песен е невероятна

Охх ненормална глава Дали имаше и 3 реплики дето не ме накараха да падна под стола от смях