17-та глава
По пътя към хижата.
Минхо бе подхванал Джоана през кръста с лявата си ръка, а в дясната бе ръката на пациентката, която нямаше търпение да се добере до легълцето си. Всичко я болеше. След цялата история този ден нямаше намерение да се занимава с нищо друго освен със спане. От лявата й страна бе Темин, който не спираше да я гледа в краката- да не би да се препъне. Бе толкова улисан, че не забеляза клона на приближаващото го дърво. Цапна го централно между очите, но не мисли много за това. Продължи предното си занимание толкова сериозен, сякаш не изпитваше никакви емоции.
-Моля те, престани да й гледаш краката, държа я достатъчно здраво. Няма да падне! Но не искам да нося двама, тогава със сигурност ще има пострадали по някое време.-сепна го Минхо.
Макнето изостана назад и след като се отдалечиха с няколко крачки се хвана за челото и започна да се превива нагоре и надолу. Разликата му в този момент с червея би била само, че той не бе легнал на земята. „Мамка му, нацелих изгорялото!” пусна някоя и друга псувня той и пак продължи.
Другите двама вървяха мълчаливи. Не бяха проговорили откакто се сбогуваха с колегите си. Оню не издържаше повече. Бе го глождило от прекалено дълго време и сега то бе по-силно от него.
-Кий да си вдигал палатки пред или по повод Джоана?
-И ти ли си удари главата силно? Приказваш несмислено.-отвърна другия.
-Не съм! Отговори ми!
Кий го гледаше с недоумение. Мигаше на парцали, а мозъкът му се опитваше да анализира въпроса на неговия хьонг.
-Стига си гледал като паднал от Марс! Кажи ми!-настояваше лидерът.
-Не съм сигурен, че те разбирам.
-Е, как? Добре.-въздъхна и промени изразите- Да си вдигал самолета пред нея?
-Не аз съм този, който иска да става авиатор!-ядоса се Дивата на глупостите му, но в същия момент разбра мисълта на другия. Изражението му се промени. Бе останал с отворена уста.- Ти наистина доста си се хакнал!-заключи накрая.
-Не съм!
-Защо си мислиш, че това се е случвало?
-Ами днес, когато паднах и повлякох и Джоана, тя ме попита нещо доста странно.
Оню разказа всичко, което се случи по стълбите, на Кий и то с всички подробности.
-Кажи нещо! Чувствам се извратен.
-И си сигурен, че главата ти не пострада при падането?
-Да абсолютно съм сигурен!- ядоса се разказвачът.
-Не съм получавал никакви имейли от хормоните си пред нея.-започна да разсъждава на глас другият.
-Тогава кой?
Двамата се загледаха напред и видяха, какви грижи получаваше обсъжданото от тях момиче. Еднакви мисли минаха през мислите и на двамата. Те бавно обърнаха глави един към друг и пак погледнаха напред.
-Трябва да вземем мерки!- заговори пръв Кий с глас, в който се усещаше някакво напрежение.
-Така е Джунгхюн ще ни погребе живи ако не опазим братовчедка му. Плюс това виждам, че е хвърлила око на лидера на Big Bang.
Дивата го изгледа учудено.
-Че тя кога е говорила с Т.О.P., че да го хареса?
-Лидерът не е той! Говоря ти за другия рапър!
-А, да вярно. Той беше. Започвам да ги бъркам вече. То едно нещо ли е, че да се помни?
-Мисля, че ще са хубава дво…-замисли се Оню.
-Опа, хьонг не исках. Стана без да искам. Просто съм много уморен и ми се прииска да се протегна.-Кий бе ударил говорещия в тила докато се „протягаше”.
***
-Сигурна ли си, че можеш сама от тук нататък? – загрижи се Харизмата.
-Естествено! Колко пъти ти казах по пътя да ме пуснеш. Можех и сама. Преживяванията с мъже в тоалетната ми идват в повече. Не определено не те искам тук!-отвърна Джоана и тръшна вратата на мястото за уединение, облекчение и раждане на велики идеи под носа на момчето.
Когато излезе от кътчето, се запъти към стаята си, но по пътя краката й не й се подчиниха. Колената й се огънаха и тя падна като парцалена кукла на земята. Започна да се изправя, когато една ръка й помогна.
-Знаех си, че ще ти е нужна помощ!-усмихна се доволно Минхо.
-Мога и сама.-запротестира момичето, очевидно неможещо да се изправи.
-Краката ти са като кашкавал. Утре ще ходиш нормално, но сега тялото ти е прекалено слабо.
-Добре тогава. Към света на почивката.-съгласи се тя като отправи замечтан поглед някъде напред.
-Къде?
-Леглото.
-Аааа. Разбрано.
Той й помогна и двамата благополучно стигнаха дестинацията. Той се увери, че всичко е наред и тя има всичко, от което се нуждае, след което бавно и внимателно затвори вратата. „Съпругът й ще е щастливец” мислеше си той по пътя към кухнята.
-Какво си се замислил?-сепна го гласът на Оню.
-Аз…ъъъ… мислех си за концертите. Следва турне в LA.
-Аз пък си мислех, че искаш да сваляш нашата гостенка.
-ХЬОНГ! Как може да си го помислиш!-той се доближи до другия и прошушна-Все още не спи! Сдържай си глупостите за себе си. Кога ще бъде готова вечерята?
-Кий излезе преди час и не се прибрал все още.
-Това автоматично прави мен готвача, нали?
Оню само поклати глава, а Минхо се отправи към кухнята.
***
Кий лежеше по гръб на дивана. Бе скръстил ръце зад тила си. Не бе успял да спи цяла нощ. Нещо го мъчеше, но и той не знаеше какво. Завиждаше на спящия до него Оню. Бе заспал щом му се затвориха клепачите и не бе мръднал от тогава. „Кой ли е вдигал самолета пред Джоана? Темин или Минхо? И защо излезе толкова рано? А да, спомена, че ще излиза с дракона. Какво толкова му харесва?” тогава си спомни думите на поспаланкото до него от вчерашния ден. „Е, може и да излязат хубава двойка…. А, не, не нещо не се връзва!”. Не искаше да продължава, затова затвори очи и се опита да заспи. За негово щастие успя да заспи. Или поне така си мислеше. Всъщност съзнанието му си правеше лоша шега с него. Той беше някакъв страничен наблюдател. Намираше се в някаква стая или по-скоро спалня. Беше вечер и вътре беше тъмно. По едно време вратата се отвори и през нея влезе Джоана. Тъкмо щеше да се запъти към нея, когато видя, че не е сама. Лидерът на Big Bang се появи зад нея. Тя се обърна към него, а той сложи ръка на кръста й като я придърпа към себе си. Гледаше я с поглед, изпълнен с желание. Тя му отвръщаше със същото. G-D я целуна страстно и продължително. Отдалечи устни от нейните едва когато и на двамата им бе нужен въздух. Не отделяше поглед от красивите й тъмни очи, замъглени от желанието и от изящното й лице. Пристъпи напред, а нейното тяло се движеше в такт с неговото. Насочиха се към леглото. Положи я и погледна ангела в леглото си. Наслаждаваше се на изяществото й, но не издържаше повече да гледа. Наведе се над нея и започна да я замайва с още по-завладяващи целувки. Остави устните й да си починат малко и продължи надолу по врата. Докато го целуваше, разкопчаваше копчетата на ризата, с която беше тя. Едно по едно копчетата спираха да вършат своята работа. След секунди пред G-D се разкри гледката, която Кий бе виждал няколко пъти, но не бе успявал да опознае докрай. А сега другият правеше точно това. Целуваше, галеше, задоволяваше.
Тя изви гърба си като дъга, когато той прокара езика си над ръба на дънките й. Усетил желанието напиращо в нея, той се върна обратно, но явно бе решил да я измъчва. Не я целуваше, а мърдаше глава на ляво и надясно, като допираше съвсем леко устните си в нейните. Джоана изстена, което бе прието като знак, че може да се продължи нататък. Впи устни в нейните, подпъхна дясната си ръка под гърба й, така че да може да я усеща по-близо до себе си, а с другата започна да разкопчава ципа на дънките й.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕ!-изрева Кий като див металист и се изправи в седнало положение.
Оню се стресна, подскочи и при реакцията си фрасна Кий по челото, при което той си легна наново.
-Какво стана?-появиха се и другите двама.
-И аз това питам.-присъедини се към тях лидера.
Кий скочи и започна да се съблича пред останалите.
-Какво ти става?-посмя да изкаже мислите на всички останали Минхо.
-Трябва да изляза. Къде ми е мп3-ката?-попита все така невменяем Кий.
-На масата.-отвърна макнето, сериозно притеснен за своя хьонг.
-Излизам. Ще се видим по-късно. Чао.-не им даде възможност да попитат нищо повече Дивата.
Затвори вратата, пъхна слушалките в ушите си и започна да тича по някаква пътека. Не знаеше къде води, но имаше нужда да остави мислите си на страна.
***
Бягаше вече половин час без да е спирал и за минута, когато се блъсна в някой.
-Извинете!-каза той и се поклони.
Без да поглежда човека, подмина и тъкмо да започне да бяга отново, когато блъснатият го хвана за ръкава на тениската му. Обърна глава и видя предпоследния човек, който искаше да види-Джоана.
-Какво става? Защо тичаш така?
-Трябва да пазя форма.-обясни простичко той.
-Добре, но се оглеждай къде бягаш, за малко да счупя подаръка.-помоли го тя.
-Подарък? Вече и на подаръци сте минали, това е чудесно.
-За рожденият му ден е!
-Честити му и от мен.-каза с унил глас Дивата.
-Ти няма ли да дойдеш? Кий, най-малкото ти е колега! Не се дръж като депресирано влюбен хлапак.
-Ще се държа както си искам, не ми се меси!-той бе на път да пусне пак плейъра си, когато думите й го заковаха на място.
-Поне му честити лице в лице. Бил си голям глупак. Темин ще бъде разочарован. Отивай да си бягаш на спокойствие и пази форма за фенките си, все пак една година бе наранен заради тях, ще кажа на другите, че е било нещо неотложно, ще измисля нещо. Само не ми се изпречвай повече.-тя тръгна по пътя си, а Кий стоеше като истукан. Той я настигна и единственото, което попита бе:
-Темин?
-Да, по дяволите! Темин! Ли Темин, твоят колега, който днес има рожден ден и се надява поне да му честитиш!-изсъска тя.
-Забравих!-получи просветление Кий.
Джоана не каза нищо и си продължи по пътя, а Кий я следваше по петите като послушно кученце.
Минаха 10 минути.
-Добре, виждам, че съжаляваш, ще ми помогнеш ли в плана.-съжали го тя.
-Благодаря. И да с радост ще помогна.-зарадва се унилият.
-Добре, слушай сега.-тя му обясни какво е намислила и двамата се усмихнаха дяволито.
***
-Темин, няма ли да си стягаш багажа вече? Полетът ти е след 2 часа. Побързай!-скара се Оню на макнето.
-Но, Хьонг, аз днес имам…
-Полет! Побързай!-лидерът си играеше ролята перфектно.
Темин се заизкачва по стълбите към стаята. Влезе вътре и започна да събира дрехите си. Изведнъж от куфара на леглото се чу непознато звънене. Младокът се обърна и се зачуди, защо Минхо ще си оставя телефона в куфара. Вдигна рамене и реши да му го даде, поне да не кара обаждащият да чака. Не се замисли, нито пък се загледа какъв е телефона и кой се обажда.
-Добър ден. Минхо в…
-Честит рожден ден!- чуха се 4-ри познати гласа от другата страна.
Макнето остана със отворена уста. Цял ден се бе опитвал да намекне, че има рожден ден и вече се бе отказал, а сега точно в най-неочакваният за него момент се оказва, че всъщност никой не е забравял. Или поне така си мислеше. Бе толкова щастлив, че се просълзи. Когато се обърна другите стояха на вратата и го наблюдаваха. Той скочи върху тях и едвам не ги събори. Прегърна ги силно и им благодари.
-Сега вече може и да успееш да напълниш три куфара.-закачи го Харизмата.
Рожденикът разгледа обстойно телефона и установи, че е последен модел с доста екстри.
5-мата слязоха долу. Масата бе сложена, имаше балони и гости. Това бяха Big Bang и 2ne1. Празнуваха до толкова, доколкото им позволяваше времето. Гостите имаха да изнасят концерт за това не останаха много, а нашите герои си изкараха един страхотен рожден ден и то само за час и половина.
***
-Нунааа, ще се видим пак, нали?-проплака Темин.
Бяха на летището и изпращаха своя приятел.
-Естествено! Голям сладур си! Мислиш ли , че ще ви лиша от моята особа?-зарадва му се тя и го щипна по носа.
-По-добре е без нея.-подметна Кий.
Тя се доближи до дразнителя, извъртя глава, така че да може да достигне ухото му и зашушна:
-Виждам, че искаш да признаеш какъв непокист си пред другите.
Той я погледна, усмихна се, прегърна момичето до него и каза възможно
най-жизнерадостно:
-Момчета, добре ни е дошла по всяко време, нали така.
Останалите 3-ма останали гледаха с любопитство, подбудено от въпроси от рода на: „Какво става между двамцата?”; „Какво ли му е казала?”и т.н.
В крайна сметка изпратиха своето раче и се върнаха в къщата. Бе 5 часа. Не им се ходеше на плаж, така че решиха да си останат в хижата и да си почиват.
Минхо не можеше да стои повече на едно място, трябваше да се движи.
-Да играем волейбол!
Останалите 3-ма, седнали на масата: Оню и Кий пак бяха подхванали картите, а Джоана разглеждаше някакво списание.
-Съгласна! Но къде?
-Отзад има площадка!-отвърна ентусиазирано Оню.
Всички се вгледаха в Кий.
-Добре, хайде.-въздъхна той.
Дружинката отиде на площадката. Следваше разпределянето.
-Да теглим карти!-досети се лидерът. Още докато го казваше се затича към вратата на къщата, но както знаете, за съжаление, човека е спънат и не изпуска и една удобна секунда да падне. Спъна се в прага на вратата и се извъртя по такъв начин, че седна по турски.
-Като не ти се играе си кажи. Още не сме започнали и ти си седна.-закачи го Минхо.
Все още ентусиазиран (и спънат) се изправи, забяга се отново и след минута бе с 4-ри карти в ръка.
Разпределението бе следното: Минхо и Джоана срещу другите двама. На площадката имаше и мрежа, сякаш са гледали в бъдещето и са разбрали, че посетителите ще искат да играят волейбол.
Играта се оказа доста добра, рядко изпускаха топката и подаванията бяха идеални.
-Кий, как така си промени решението за посещенията на Джоана?-запита го съотборникът му.
-Не исках да разочаровам милото детенце.-вдигна рамене Дивата.
„О, така ли?”ядоса се Джоана. Топката идваше точно към нея, но не я бе видяла. Забеляза я в последния момент и пусна крак, за да не падне, но не беше леко подаване, а силно изшутване. Дали бе чист късмет или беше точна до сантиметър и самата тя не знаеше, но нацели лъжецът съвсем малко под гръдния кош. А точно това място бе и там, където се намираше диафрагмата. Кий се сви на две, не можеше да диша. Задушаваше се. Започна да се панира, като същевременно се бореше за въздух.
Джоана реагира светкавично, колкото и да е й се искаше, знаеше, че другите двама няма да знаят, какво да правят и бяха прекалено притеснени за да достигнат до начина по пътя на логиката. Тя премина под мрежата и помогна на пострадалия да легне. Тя самата не знаеше как да помогне. Въпреки, че можеше да се отзовава на минутата, тази ситуация не й бе позната. Реагира по първия начин, за който се сети. При обикновена тренировка би протестирала и би рискувала да я изхвърлят като бъхливо коте навън, но да не прави дишане уста в уста на човека, който я дразнеше като за световно. Но нямаше избор. Запуши носа му пое си въздух и направи необходимото. Повтори действието няколко пъти. В крайна сметка успя да му помогне и боренето за въздух престана. Сега Кий дишаше учестено.