The Forbidden Fruit

Извинявам се предварително са объркването с имената както и че главите ще се бавят малко понеже сега е периода на мъчението и за съжаление едва сега започва, ще се пострая да се качват по две на седмица (може би и това е малко), но не знам как ще се извъртят нещата
Още веднъж хиляди извинения (да ви кажа под секрет-автора е флегматичен, не му се сърдете )

Няма за какво да се извиняваш.. 1-2 на седмица си е малко за нас, но ще търпим

леле, пристрастих се към фика ти

tdsmt357 написа:. А лидерът не оставаше по-назад.
-Темин, да не би… да са те…изн…

Ох Мини, Теми, Ниий!

-Хьонг, не викай дявола! Ето, виждаш ли извика го!

-Не е хьонг, сега се храни. Можеш ли да споделиш с мен-Сминхо Ангелов, в предаването „искрено и (не)лично”, или искаш да ти го дам.

*удрям с крак по тавана* ти и без тва ме чу де оххх фика ти удължава моят живот !!!

оооо супер е тоя фик умирам си от смях докато го чета нямам търпение за следващата глава

ааааааааааааа тиии тии тиии си гении не спирам да се хилааа

Радвам се, че ви е допаднало толкова.
В интерес на истината не го очаквах
Е, ще се постарая и другите глави да ви харесат
Само дано не се изложа
И админке, давай го по-леко, ще срутиш къщата

[9-та глава

Джоана бе готова за пътя, но сякаш нещо й липсваше. Ходеше из общежитието като муха без глава или, както биха казали химиците, като свободен електрон. Но какво търсеше, и тя сама не знаеше. Отиде в кухнята, огледа всеки шкаф, прерови дори хладилника. Не намери нищо, но пък за компенсация си взе един шоколадов бонбон от кутията, скрита на доста закътано място. Отиде в хола, гледа под дивана, масата, дори и килима- нищо! Запъти се отново към стаята си, но на прага на вратата се блъсна в нещо.
Тя погледна нагоре, опули се и извика:
-Джунг, помощ! Тази горила, не е от моите!
-Каква ти горила.-отговори познат глас.
-Кий?-попита тя несигурно.
-Че кой друг? И моля, моля не е толкова зле.
-Кога успя да мутираш така?!- тя заоглежда планината пред нея.
-За един час как мислиш се мутира? Подплънките са му майката.
-Приличаш на мутра! И изобщо не ти отива! Леле, увеличили са ти размера два пъти. И какъв мускулест изглеждаш! А главата ти е като грахово зърно в сравнение с тялото.- тя го измери с поглед отдолу нагоре и когато стигна главата се стъписа- Какво, за Бога, си направил с косата си. Сякаш те е лизала някоя крава. И какъв е този цирей на дясната ти ноздра?
Напуши я на див смях. Просто не успя да се сдържи,а комичният й ден продължи с пълна сила.
-Много смешно! Знаеш ли какви зверове дебнат отвън! Само да си подам нокътчето и е свършено с мен. Затова ми е нужна дегизировка. И не, не ме е лизала крава. Явно си доста назад с материала- нарича се гел.
-Мда, сигурно.-завъртя очи тя.- И мислиш, че перфектното прикритие е мазна пъпчива мутра?
-Всъщност да! Да имаш някакви по-брилянтни идеи!?
Тя отвори уста, но той протегна ръка в знак „стоп” и каза:
-Спести си ги! Трябва да тръгваме, в противен случай ще си изтървем полета.
***
-Ох, най-сетне. Това задръстване ми взе здравето. Добре, че шофьора караше като във формула 1 след като се измъкнахме.
-Говори за себе си! Аз се бях вкопчил в седалката пред мен, имах чувството, че ще изхвърча във всеки момент през предното стъкло!
-Пъзльо!
-Това, че си момиче ме спира да…
Двамата тъкмо се гласяха да седнат, когато едно момиче секна кавгата им. Беше с щампирана тениска, изобразяваща SHINee и в средата на тениската кой мислите бе с най-големи размери?
Нашият Кий разбира се!
-Извинете, можете ли да ми помогнете с багажа. Много е високо…-каза тя и посочи мястото за ръчен багаж над главите им.
-Разбира се!-каза Кий като си извърташе главата настрани, за да не го познае.
Когато напъха всичко и затвори капака, се обърна и се усмихна на момичето.
-Струвате ми се познат. Виждали ли сме се друг път?
-Канг Джи Мин, няма ли да идваш? Имам да ти казвам нещо.-намеси се Джоана, притеснена, че планът ще се провали.
Кий се досети какво прави и продължи с изкусно актьорско майсторство.
-Да скъпа идвам.-провикна се той, след което се обърна и каза на фенката си- Не мисля, че сме се виждали преди, а сега ако няма друго, трябва да се връщам при съпругата си.
-Може би се бъркам. Е, приятен полет и благодаря.
-За нищо.-отвърна и седна най-сетне до спасителката си.
-Благодаря.-промърда само устни Кий.
-Какво? Не те чух.
-Да си чула!
-Така ли? Добре тогава.-тя най-неочаквано разкопча предпазния колан, стана рязко, хванала се за предната седалка и извика- Хей, всички, това ееее Киии….-Изведнъж отново си седна на задните части. Кий се бе досетил какво прави и я дръпна навреме. Стана и каза:
-Извинете съпругата ми. Просто е превъзбудена-за пръв път лети със самолет. Наведе се напред извинително и си седна на мястото.
-Ти червейчета ли имаш в Д-то, че не можеш да си седиш на мястото?
-Какви червейчета те гонят?
-Благодаря!-каза и той този път високо.
-За теб винаги Канг Джи Мин.-отвърна му тя с победоносна усмивка.
След 15 минути.
Кий стана и ритна краката на дремещата австралийка. Тя се сепна и се заогледа като подивял заек.
-Мръдни! Трябва да отида до тоалетната.
-О, колко си мил!-нацупи се тя и си сви краката. След като Кий отмина тя задейства бойния план, който приготвяше за всеки случай. „Дано да се забави!”. Откопча колана си и взе мп4-ката си. Запъти се към тоалетните и махна слушалките-така включваше високоговорителя. Остави я до вратата на тоалетната и се върна спокойно на мястото си. „Колко съм гадна! Но си го заслужава. Добре, че съобразих да сложа един интервал от 1-2 минути тишина. Така изглежда, че съм отишла да ползвам тоалетната, но е била заета. Ще види кой има червейчета и кой не. Тааа, шоуто започва след 3, … 2,…1. Начало!”
В момента, в който си го помисли от към тоалетната се чуха стенания на мъж. Всички се обърнаха към тоалетните и се чудиха как може да си позволяват такива волности в самолет.
-Не го е срам! Да се самозадоволява точно сега!-каза една възрастна жена, стояща на седалката пред Джоана, която едвам се сдържаше-цялата беше червена.
-Мамо, да не би момчето да го боли нещо. Или има запек?-попита едно момиченце от другата редица.
Не можеше да издържи повече, хвана се за стомаха и се преви към краката си, не можеща да си поеме въздух. Това бе един от най-добрите номера, които е спретвала. А реакциите са само доказателство за нейния брилянтен ум. Ако не й беше толкова смешно би се просълзила от щастие-нейния ум беше брилянтен. „Благословено да си мозъче мое!”помисли си тя и в същия момент Кий дойде до нея-целия червен от срам и гняв.
Записът бе спрял отдавна, а тя продължаваше да се смее без глас.
-Това не е ли твое?
-Дааа, мое е мерси, че си го намерил. Освежи ли се? – попита тя и пак започна да се смее.
-Стига си се тресяла, а направи място да мина.
-Иде ти да потънеш в земята, нали?
- Неее, няма такова нещо.-каза спокоен той.”Само се разсей и ще ти покажа как на теб ще ти се иска да потънеш в земята!”
Тя се зачуди защо е толкова спокоен. “Намислил е нещо. Твърде бързо го прие. Трябва да внимавам!”
„Това ще е гадно и за мен, но тя ще изпадне в още по-голяма истерия.”
Дивата си сложи слушалките и започна да слуша музика, като с крайчеца на окото си наблюдаваше как момичето до него бавно се унисаше и заспиваше.
Когато заспа, той отвърна на огъня с огън. „Добре е, че съм запасен за всяка една ситуация! Колко е миролюбива докато спи, а като се събуди е такъв цербер.”
***
-Ммм, мамооо, още малко, само още малко да поспя и тръгвам за училище…
-Госпожице, не е майка Ви. Аз съм стюардеса от самолета, в който пътувате. Трябва да се събудите. Пристигнахме.
Джоана се осъзна, отвори очи и видя милото лице на жената, изкарала я от съня с милионите почитатели на номерата й.
-Благодаря Ви. Сега ще сляза. Само да си взема багажа.
-Добре.-отвърна жената и се отдалечи.
Поспаланката се протегна но нещо тежеше на ръката й. Тя се обърна видя, че тежестта е ръката на спътника й- заспал зимен сън. Идеше й да изкрещи-ръката й бе закачена за тази на другия с белезници!
-Кий, събуди се!
(В съня на Кий: той се прибира вкъщи от тежкия работен ден, а жена му грижовната Джоана го посреща:
-Кий,прибра се!-каза тя жизнерадостно.
-При грижовната си съпруга. Как мина денят ти?)
-Как мина денят ми ли? Страхотно, докато не се оказах вързана за теб!-Започна да повишава тон тя.
(в съня:
-Как мина денят ми ли? Страхотно, всеки миг е такъв, щом съм омъжена за теб!
-Ти си най-добрата съпруга на света!)
„Какво ли сънува? Нямам време да се занимавам с това!”
-Халанкооо, събуди се!
(в съня:
-Зайкооо, съблечи се!
-Добра идея, топло е.)
-Абе, кое ти е топло, беее? Аа, сетих се- мозъка ти прегрява. Събуди се!
(в съня:
-Абе, как няма да е топло? Печката сумати и дърва изгаря. Съблечи се!
-А какво друго да правя?)
-Какво ли? Да ти кажа? Гръмни се!
(в съня:
-Какво ли? Сега ще ти кажа! Съблечи се!-тя промени тона си на флиртаджийски.
-Какво си намислила?)
-Ще видиш след като слезем от самолета!
(в съня:
-Ще видиш след като спуснем всичките пердета!
-Напред към спалнята!-каза той в съня си толкова ентусиазирано, че заприлича на генерал, командващ армията.)-Спалня! „Нещата не вървят на добре. По-добре да действам директно”-тя го зашлеви толкова силно, че чак нея я заболя дланта.
-Аауууу! Какви ги вършиш , нали бяхме на път да…
-Да какво Кий?
-Да… слизаме от самолета-каза осъзнал се той.
-Правилно, а по пътя натам ще ми обясниш как се оказах вързана за теб с белезници. А, я дай ключа, че ме дразнят.-той започна да търси. Никакъв отговор. –Не ми казвай, че си ги загубил!-започна да нервничи тя.
Дивата я погледна с изплашен поглед и си мислеше „Знаех си, че ще подейства!”.
-Ами сега, какво ще правя?-Тя си ги представи и двамата като старци, седнали в люлеещите си столове. Разтърси глава.-Не, в никакъв случай! Ако трябва ще ти отрежа ръката!
-Не е нужно, ключът е точно тук!-каза злодеят и бръкна в празния си джоб.-Не, тук беше.-засмя се и бръкна в другия също толкова пълен джоб.
-Ами сега, господин „нали бяхме на път да… слизаме от самолета”?
-Еми, какво, какво. Ще поседим малко заедно.-каза уж нехайно Кий. Всъщност не знаеше какво иска-беше му интересно как ще реагира тя на неговата новина, но и не искаше да стои вързан за нея.
Двамата бяха в сградата на летището, все още вързани един за друг.
-Такааа, имаме проблем. Сега на мен ми се ходи до тоалетната!-сервира му прекрасната новина тя.



П.п. с тези животни се изкарах голяма селянка- жертвите на професията. Надявам се да ви е хареало.

-Халанкооо, събуди се!

Хммм усещам нещо мое тук Тея двамата са много готини,ако се земат ще са супер двойка

Какво чакаш сваляй гащите.
-Обърни се поне!!!
-А, да вярно.
На жената просто й се отходи. Излезе потресена от това, което бе чула.
-Ох, свобода.
-Айде, действай по-бързо, че ме раздразни още повече.
-Виждаш ли колко е приятно!
-Не ми се обяснявай, а побързай!

*удрям с крак по масата* Тея двамата ме кефат!!! ДжоКий

Олеле админката срути къщата , а аз като по-въздържана единствено монитора ми пострада ;/ Продължавай момиче, не помня откога не съм се хилила така...

ооо супер е фика с нетърпение чакам следващата глава :145: Кий и Джоана ще са супер двойка...много сладко се карат

tdsmt357 написа:10-та глава
-Че много мека кожа имаш за бедро.
-Така е, мекичък съм.
-Ами китките?

xDDDD

..

наистина Кий и братовчедката ще се вземат накрая май

12-та глава


8:30 часа сутринта. Цялата къща спeше. Джоана не се цепеше от колектива, докато не се извъртя на една страна и не се изтърси на пода. Стана, разтърка натъртеното в областта на таза и бедрото, протегна се лениво,наподобявайки котка и погледна красивото утро. Виждаше пустия плаж, хипнотизиращото плискане на вълните- една след друга. Както винаги, тя искаше да опознае всяка подробност – от малка си бе такава. Радваше се, че сънят й бе приключил, защото щеше да премине в кошмар в най-скоро време, а странното бе, че въпреки този факт тя бе спала като къпано бебче и пън в едно. Усмихна се на тишината и спокойствието, на красотата изобразена в рамката, представляваща касата на прозореца. Но ето, че хубавия момент отмина когато тя извъртя главата си на дясно-където можеше да се види входната врата на къщата и площадката пред нея. Още щом извърна глава усмивката й премина в толкова силно стиснати от гняв устни, че чак побеляха. Не можеше да стои повече-изхвърча на минутата. Не съобрази обаче, че в другата стая - холът на дивана спяха две ангелчета (или поне докато спят, ако питате нея). Тя отвори вратата с такъв замах, че както Оню си спеше най-спокойно и сънуваше флегматично движещи се фенове да плачат на баладата му, а той- доволен от това, че е еизпял песента толкова добре, че всички се обезводниха да плачат, скочи като петел на натрапник, само че не от пазене на територия, а от сепване от силните звуци. В същото време другия до него, който беше преметнал крак отгоре му, бе брутално изхвърлен от тясното диванче от несъзнателната му реакция .
-Темин, пак ли си в тоалетната.-провикна се лидера, озъртащ се сънено.
-Как смеят да ми затварят дечицата в клетки?! Ще ги направя на две стотинки само да ми паднат!- мърмореше Джоана, сякаш играеше в театрална постановка, а ролята й бе на лошата свекърва. Стойката й беше абсолютно в тон с тази роля- лицето й се бе сбръчкало от гняв, зъбите й се показваха (абе чудовище от всякъде), а ръцете й бяха на кръста, докато не отвори входната врата. Щом стигна до клетките, ги отвори и запрегръща любимците си.
-Толкова ми липсвахте!
-Кий, случайно да си забравил да споменеш нещо?
Двамата сънливковци стояха седнали на диванчето, очите им все още бяха на принципа полусъединител-отворени дотолкова, че да видят какво става, но не и повече. След като си омачкоти „децата” едно хубаво, маймунката й се качи на рамото, игуаната си стоеше мирно в ръката й, а костенурката отиде да пасе от тревата из двора.
-Оню, запознай се с моята Сю Ре (маймунката) и Ха Мин (игуаната).
-Много са… послушни.
-Така си мислиш ти! Нямаш си на идея каква лудница предизвикаха в общежитието ни. А на костенурката, как му беше името?
-Ун Джи.
-Същия, та на него да съм му теглил един нож ако не беше нашата гостенка.
-Ще теглиш ти, ама после ще те гони сатъра.
-Има земетресение! Всички залягайте! Покривайте се! Това наистина е земетресение, Темин спеше до мен като се случи! Бързо!-Минхо влезе направо с вратата, водеща към стълбите, които пък от своя страна водеха към втория етаж и по-точно до една стаичка там. След като бе чул трясъците и бе видял, че не ги причинява Темин, реши че наистина има земетресение.
-Спокойно! Представям ти нашата хала-Джоана. Ще имаш да се наслаждаваш на такива сутрини докато тя е с нас.
Джоана тъкмо се обърна към Дивата и бе отворила уста, когато Каризмата побърза и попита:
-А тези животни?
-О, това са моите дечица или поне част от тях. Това е Сю Ре,-каза тя и посочи черната топка козина на рамото си- а това Ха Мин- надигна игуаната тя.
-Сладурани!- възкликна макнето.
-На теб май всяко животно ти харесва.-усъмни се онзи, който има възможност да го замерят със сатъри.
-Какво да направя, хьонг? Любвеобилен съм.
-Както и да е. И без това е време да ставаме и да се приготвяме за дългоочаквания ден. Особено от Темин снощи ми се опънаха всичките нерви докато го накарам да заспи.-оплака се Минхо.
Както обичайното- с караници, смях, падания и ставания, нашите герои се приготвиха за дългоочаквания момент.
***

Плажът бе сравнително пуст, като под сравнително разбирайте 20Хброя на обитателите в хижата и ще разберете приблизително колко хора е имало там. Сега да се отдалечим от гадната математика и да се върнем на пустия плаж. Дружинката си вървеше най спокойно и оглеждаше за другата част. Накрая видяха група не от 9, а от 12 души.
-Юхууу, насам!-провикна се Де Сънг.
Минхо отпра една доволна усмивка и побягна към другата група, докато нашата се движеше мудно по парещия пясък.
-Виждам, че групичката ви е по-голяма отколкото очаквах.-изпроси си да узнае отговора Каризмата.
-Да. Новите попълнения са гримьорките на 2nе1. Много добри приятелки са.- отговори T.O.P.-Виждам обаче, че и вие водите сочно парче.
-Аааа, не! Без такива. Това е третата братовчедка на Джунгхюн.
-Братле, познавам я от някъде.- този със страшния поглед се върна назад в миналото и се усети-Даа, определено, я познавам. Почитател съм й!
-Ама тя не е известна.
-О, сред нашата група е! Момчета вижте кой се присъедини към нас!
Останалите 4-ма се обърнаха и се загледаха в новодошлата.
-Пич, това е мацето дето те повали миналото лято!-обърна се засмян към G-D Те Янг.
Щом я видя, G-D разтърка бузата си, която все още помнеше формата на нейната длан.
-Нямам намерение да те удрям пак ако не си го изпросиш.- успокои го Джоана и се обърна към другия рапър в групата-А ти ако не престанеш да намесваш други хора във вашите басове, ще ти се случи случка.
Всички от групата прихнаха и естествено и Кий бе с тях, но по едно време стана сериозен.
-Момчета само да ви кажа-не искате да се изправяте срещу нея. Ще ви помете за 2 минути с нейната зоологическа градина.
-Започваме с много изострени отношения. Нека началото е друго. Прятели?-подаде й ръка Де Сънг.
Тя я прие с топла усмивка и споразумението беше направено.
2nе1 наблюдаваха нажежената обстановка и на Минзи й дойде на ум да направят малко шоу. Тя бутна останалите и се скупчиха така, сякаш гледате отбор по хокей да се надъхва. Обсъдиха идеята й и преминаха към действие. CL свирна с уста за да привлече вниманието и четирите хванаха рокличките си за края.
-Какво правят?-зачуди се Джоана.
-Нямам си и представа!-отвърна лидера, стоящ до нея.
Момичетата започнаха да пеят песента на Rainbow-A , имитирайки танца им съблякоха рокличките и останаха по бански.
-Добра работа момичета!-възкликна Минзи-А сега, след като ви привлякохме вниманието, имаме предложение. Искате ли да играем волейбол?
Всички отговориха с едно хорово „да”, наредиха се в кръг и започнаха да играят.
Играта продължи към час, когато Джоана усети, че трябва да се прибере под чадъра. Темин имаше същото усещане. Никой не се бе съблякъл по бански освен момичетата от 2nе1. Болките им sсигурно после щяха да се равняват на тези на Темин. След като макнето и любимата му братовчедка от тези на Джунгхюн се настаниха под един чадър, трите гримьорки отидоха до магазина, защото бяха забравили да вземат за хапване и пиене.
Магазинът за жалост бе доста далеч, но не им се ходеше с кола. И за да не ги „открадне” някой Те Янг, Де Сънг и Сънг Ри отидоха да им правят компания. В играта останаха момичетата от 2nе1, Оню, Минхо, Кий, G-D иT.O.P. Играта стана доста забързана. Дара удари по-силно топката идваща към нея и я насочи към по-големия рапър от Big Bang, който пък я насочи към по малкия. За съжаление удара бе по- силен и G-D трябваше да се хвърли за топката. Удари я с едната ръка и я върна в игра, но самият той продължи да се бори да запази равновесие, което ако трябва да се сравни с нещо, то това е ядосан гъсок, каращ се на дразнителя и бягащ към него. В случая обаче, той не се караше, а звукът, който издаваше се свеждаше до едно „ААААААААААААА”, което дали бе предупреждение за Джоана или боен вик от рода на „Напреееед!” – учените още работят по въпроса за да го установят, но за сега няма напредък. Какво се случи накрая- нещо приятно за гъсока. Падна на меко. Джоана сложи внимателно книгата, която четеше на хавлията до нея и погледна този, забил глава в гърдите й.
Щастливецът надигна глава и Джоана го дари с нейната шейсеткаратова … плесница. Шейсеткаратова, защото когато го удари, на G-D му се привиждаха звездички не от злато, а направо от диаманти, блестящи по-силно и от слънцето.
-Горкият G-D, няма късмет с нея.-въздъхна T.O.P.
Пострадалият се върна в игра, като разтъркваше бузата и ченето си през 5 минути.
„За малко да го счупи” помисли си той „Ама и на мен не ми е работа да се вра там де.”
-Нуна, напомни ми да стоя далеч от теб.
-Че защо? Да си ми направил нещо?
-Не, но ако падна без да искам ще се видим на погребението ми.
Двамата се засмяха, след което тя заби поглед в пясъка и започна да размишлява.
-Нещо не е наред ли, нуна?
-Мислех си какво ли означава съня ми. Беше много странен.
-Разкажи ми, може пък и да ти помогна.
-Ами, сънувах, че съм 12-ти клас и съм си в класната стая. Излязохме в междучасие и изведнъж коремът ми порасна, при което се ужасих и се огледах из стаята- да не би случайно някой да знае отговора. Една съученичка ми се усмихна най-спокойно и ми каза, че съм бременна, при което се зачудих, кога се е случило това нещо, защото не помня дори кой е бащата. Реших да ида в болницата да видя дали не е станала някаква грешка и вече доволна, че съм слязла на площадката, защото не си виждах краката (бях на 2-рия етаж), взеха, че ми изтекоха водите и бебето с тях, но никой друг не го видя и тъкмо щяха да ме карат в болницата, когато се озовах в една стая с най-добрата си приятелка, която хич я няма в биологията. А представяш ли си, нашата станала акушерка и ще ми изражда детето. В крайна сметка дойде уж времето да раждам, а това, за което се притеснявах, не бяха предстоящите болки, а как да кажа на майка си, която не знае дори, че имам гадже. То не, че аз знаех де. ..Темин, кажи нещо.
-Нуна, или имаш голямо въображение, или си психясала от толкова много момчета около теб.
-Не е второто, защото в цялата рода е пълно с момчета.
-Другия вариант е да си се отвратила от тях и да не искаш деца, което те прави директно от другия отбор.
-Какъв отбор?
-Нали знаеш-другия бряг, лява резба, мека китка…
-Темин, ако не престанеш, ще ти се видят звездички посред бял ден. И това не е.
-И аз сънувах нещо доста странно.
-Разказвай!
-Сънувах, че се намирам на една зелена полянка с висока, мека трева, достигаща до кръста ми. Бях се загледал в далечината. Изведнъж видях едно момче в бяла рокля да бяга към мен. То бягаше някак… влюбено към мен. Когато се приближи достатъчно, забелязах, че това е Ема Уотсън- с новата си прическа.
Той започна да витае в облаците, затова Джоана го плесна по изгорелия прасец.
-Ау, това боли!
-Продължавай да разказваш!
-Ами нататък не е интересно. Тя взе, че се превърна в бял, злобен пинчър и ме захапа за дупето, след което се въртях сумати и време , докато то не изхвърча като фризби в близката горичка.
Това нямаше как да не се удостои със смях.
-Нуна, нали знаеш, че трябва да си поемеш въздух.-каза спокойно макнето.
-Знам,ох знам.-каза тя, пое си дълбоко въздух и с нови сили се завъргаля в пясъка.
Темин извика на другите.
-Момчета, нека да поплуваме, че тук има хора, които започват да се задушават, нека поне да е от удавяне.
-Съгласен!-извика Кий.
Играта бе прекъсната. Четирите момичета от 2не1 затърчаха като спасителки на плажа към водата, а момчетата дойдоха и заобградиха истерично смеещото си момиче.
-Тя добре ли е?-попита G-D.
-Това си е обичайното й състояние.-въздъхна Дивата.
Истеричката тъкмо бе престанала да се хили и като по часовник шест момчета, наредени в редица пред нея, сякаш бе на конкурс мистър мускул, си съблякоха първо тениските, после и шортите, под които, странно защо, бяха с почти едни и същи бански костюми-всичките прилепнали.
„Леле, колко пакети- 6 броя. Не, имам грешка. Това не са пакети, а колети!” при тази мисъл от носа й се стече струйка кръв.
-Нуна, добре ли си?
-Напълно!-отговори тя. Усети се, че ги зяпа с отворена уста, от която се стичаха лиги, а в комбинация с носа си помисли, че прилича на олигофрен. Беше права.
„Заприличвам на Сунако-чан, с изключение на лигите и устата.” установи тя. (Пояснение:Сунако-чан е героиня от анимето The Wallflower, която при вида на красиви момчета получава )
-Да нападаме!-извика рачето.
-Правилно!-съгласи се Джоана. „Темин, благодаря ти!” помисли се тя и го изрази в един поглед към спасителя си.
Всички се втурнаха напред, влязоха в морето, плискаха се, смееха се, хвърляха се един друг във водата, събаряха се- с други думи веселбата беше на 6.
Когато излязоха, бяха като парцали. G-D реши, че ще отиде до близката шатра да му направят масаж и тогава на нашата Сунако-чан й просветна, бе време за отмъщение.
Тя пробяга метрите до хижата за секунди и взе любимкте си- за Ун Джи (костенурката) нямаше време. Пробяга обратното разстояние още по-бързо и каза на дресираната си маймунка какво да прави, а игуаната взе за галене, докато се любува на гледката.
Планът бе следния: тя трябваше да забаламоса масажистката, а маймункта да масажира нейния неприятел. На Сю Ре (маймунката) й бе разрешено да прави каквото си поиска- стига да е отмъщение. Планът бе задействан. След 10-тата минута завесата на шатрата се вдигна и това, което можеше да се види е стена от пясък, хвърлян във въздуха от нечии крака. G-D бе духнал. „Добра работа, Сю Ре! Мама ще те черпи довечера с бананова тортичка.”зарадва се собственичката.
След всичките тези страсти имаше и други, но на героите ни им дойде много печенето в тази фурна и решиха да се приберат да си починат, а вечерта да излязат пак с другата групичка от знаменитости.
Пробраха се и започнаха един след друг да влизат в банята за да си вземат душ. Пръв беше Темин, който с излизането се намаза с ментоловия гел, качи се в стаята горе, просна се на леглото и заспа.Примерът му бе последван и от Каризмата, който бе станал като луд. Не знаеше защо, но докато играеха волейбол му подаваха или много високи или много силни топки. И нали е борбен трябваше да търчи от единия до другия край – напречно на плажната ивица.
Когато в банята влезе лидера, другите двама седнаха да гледат телевизия. Кий прехвърляше каналите, когато вратата на банята се отвори и Дубу му поиска сапун. Джоана пък си оглеждаше дланта- доста удряше с нея напоследък.
Дивата се върна и двамата се загледаха във филма, който даваха по това време. И тъкмо им стана интересен, когато този филм се превърна в онзи тип, при които една баба е казала на своите внуци „Кашмери, баба, кашмери, недейте гледа!”, след което е попитала родителите на децата „Кога ще го дават пак?”.
Правеха се на безразлични, но и двамата си отдъхнаха, когато сцената свърши.


П.п. Предполагам ви е дотегнало да четете само сънища, извинявам се за което
Тази глава стана леко по-дълга от останалите, надявам се не съм ви отегчила.
Админке, има специален поздрав за теб в тази глава
Ако съвсем ви е досадило с тези сънища казвайте, защото аз правя какво правя и все сънища има- получава се без да искам
Е, това е от мен за тези събота неделя и понеделник, ако ви хареса ще се пострая да измисля нещо и да пусна още няколко глави следващщите почивни дни

Нуна, напомни ми да стоя далеч от теб.
-Че защо? Да си ми направил нещо?
-Не, но ако падна без да искам ще се видим на погребението ми.

хаха супер глава..на G-D нещо не му върви чакам с нетърпение следващата глава

Изведнъж видях едно момче в бяла рокля да бяга към мен. То бягаше някак… влюбено към мен. Когато се приближи достатъчно, забелязах, че това е Ема Уотсън- с новата си прическа.

Тя взе, че се превърна в бял, злобен пинчър и ме захапа за дупето, след което се въртях сумати и време , докато то не изхвърча като фризби в близката горичка.

Тая братовчедка опасна ей,само шамари раздава