The Forbidden Fruit

Nanna · 1 The Forbidden Fruit Съб Сеп 25, 2010 6:01 pm

Nanna

Almighty ♛

Брой мнения : 4275
Electric Hearts : 10170
Reputation : 104
Join date : 27.08.2010
Age : 28
Местожителство : Сливен

First topic message reminder :

1-ва глава

Оню отвори очи. Бе 5 часа сутринта. Не успя да спи много след успешния концерт. Стана, протегна се лениво и дръпна завесата. „Явно се очертава прекрасен ден” помисли си той и се усмихна. И изведнъж идеята го осени. Сякаш цял един век е стояла на главата му, а точно в този прекрасен ден някой го удря като с чук по главата и тя се намества сред стотиците останали. Но точно тази нямаше как да остави в раздел „неизпълнени”. Толкова се зарадва, че като излизаше от стаята бягайки се хлъзна и падна по лице. За щастие му нямаше нищо, изправи се и продължи с плана си.
Когато станаха и останалите и бяха достатъчно будни, за да се зачудят какво прави техният лидер, отидоха и надникнаха над рамото му. На екрана на компютъра имаше снимки на хижи. „Жалко, помислих, че веднъж ще го хвана на местопрестъплението- да гледа порно и да си бие чикии” въздъхна Темин.
-Добро утро на всички!-каза Оню толкова жизнерадостно, че всички се запитаха какво ли е намислил- Имам изненада за вас. Вчера направихме един незабравим концерт, нали така?
-Ами определено ще се запомни от феновете.- отговори Джунг.
-Точно така! Днес като станах една идея ме осени. Обадих се на мениджъра и той се съгласи с мен. Издействах ни двуседмична почивка! И сега разглеждам какви промоции имат хижите по крайбрежията, но не тук, а в чужбина! Все пак е лято- време за забавления! Let’s party!
-Яя, хьонг, от кога се молех за такова нещо!- каза Темин и го запрегръща.
-Идеята изобщо не е лоша!- добави Минхо.
-Ам, хора, аз ще пропусна. Не ми е добре, а ако пътувам със самолет ще ми стане още по-зле. А ако пътуваме с кола една седмица ще изминем само в пътуване.
-Е, Джунг, щом е така наистина си почини добре.- каза лидерът и се обърна към Кий- Ами ти? Ще дойдеш ли?
-Не, хьонг, ще остана при Джунг да му правя компания. И на мен нещо не ми се пътува. Искам да си прекарам почивката в позната обстановка.
-Е, добре тогава.- въздъхна Оню, след което веднага промени настроението си от унило към весело, извика-Да отидем на почивка! Темин, Минхо какво чакате- някой да дойде да ви натисне бутона за стартиране? Бягайте да си стягате багажа! Утре тръгваме!
-Хьонг , да ти напомняме ли, че и ти не си стегнал твоя?-каза Темин с лукава усмивка.
-Не е нужно. Вече го стегнах.- отвърна горделиво момчето-Е сега може би чакате някоя муха да влезе в тези отворени до земята усти. Отивайте да си стягате багажа! Да не се окаже накрая, че сме забравили нещо важно. Аз ще поровя още малко и ще се обадя на няколко места. Хайде да ви няма- не мога да се концентрирам така…. Ама вие какво? Говоря на корейски, а не на патагонски или какъвто си изберете там език, който не знаете! Я бързо изчезвайте, че никаква екскурзия няма да има!- при резултатът от последните си думи Оню се усмихна и продължи от там, докъдето беше прекъснат.
Минхо и Темин се изнизаха първи- сякаш някой ги гонеше и ги заплашваше да ги жигоса. Те влетяха в стаята, в която спяха, извадиха куфарите изпод леглата, отвориха гардеробите и започнаха да подреждат дрехите в куфарите си.
-Минхо хьонг , само това ли ще си вземеш?-попита изненадано най-младия член на групата, гледайки куфара му и купчината от куфари за себе си.
Минхо се обърна и подскочи.
-Яяя Темини, ти цялата покъщнина ли помъкна?
-Не в тези три куфара от всичките 5 са ми мобилните телефони.
-Вземи само един телефон. За какъв чеп са ти 3 куфара телефони?
-Ами може да потрябват.
-А един не може ли да ти свърши работа? И от къде имаш толкова телефони?
-Не. Този куфар е с Touch screen-и с различни функции. Този- с ipad-и, а този с по-обикновени. Знам ли кое ще ми потрябва. Всичките са все купувани, поради простата причина, че губя предишния, но в крайна сметка го намирам.
Минхо се ядоса и взе трите куфара, остави ги на леглото и каза на Темин да ги отвори. Темин го погледна виновно, но не направи нищо. Все още ядосан, Минхо отвори първия куфар.
-Толкова много шоколад!!! – възкликна той.
Отвори втория- снаксове. Погледна го строго и отвори третия- аксесоари.
-ЯЯЯЯЯЯ!Темин на ревю ли отиваш или на почивка? И за какво, по дяволите, си помъкнал всичката тази храна? На всичко отгоре помисли ли, че е лято и е горещо. Какво мислиш ще стане с шоколада?
-О! Наистина не помислих за това- каза извинително момчето, с поглед забит в пода.
-Какво има в другите куфари?
-Само дрехи!! Не си струва да ги отваряш- претъпкани са!
След дълъг разбор на дрехи Темин остана с един куфар с дрехи, телефон, шоколад и снакс (за из път- ако огладнееше).
Младото момче все още гледаше виновно пода. Минхо съжали, че се държа толкова гадно и реши да промени тактиката.
-Темин, знам, че искаш да вземеш тези неща, но и там ще ги има. .. А дори да ги няма като се върнеш ще наваксаш.
Младокът разбра какво се опитва да направи неговият хьонг. След като размисли и се увери, че е сгрешил, вдигна глава, усмихна се и го прегърна.
Все още не знаеше, че точно той бе слабото място на Минхо и след тази прегръдка по-големият седна, защото едва се крепеше на краката си.
*** на следващия ден***
-Хайде дечица, ставайте!- каза с меден гласец Оню.
След 15 минути.
-Ставайте мързеливи магарета с вас магарета, ще си изпуснем полета. Побързайте!
„За какво им трябваше да си лягат в 5?” замисли се той.
Както и да е, двамата поспаланковци станаха и се оправиха за изненадващите 5 мин.(Учудващо как, след като очите им не можеха да се отворят.) Успяха да пристигнат на летището навреме и засега всичко вървеше по план.Местата на тримата бяха едно до друго. Темин бе седнал до прозореца, Минхо до него, а Оню от страната на пътеката.
- Я ми напомни пак защо трябва да пътуваме в тази класа?
- Защото е най-изгодно. Пък и като сме облечени по-обикновено никой не може да ни познае.
- А може би това е така, защото тука има само бабички и дядовци!- отвърна Темин.
- Гледай от положителната страна- поне няма да ти шумят докато спиш или да ти ритат седалката. – каза Оню и се изхили.
Недоволният младок се обърна към прозореца до него и се замисли, дали не отиваха в някой старчески лагер с този късмет. Изведнъж усети нещо върху слабините си.
Когато се обърна видя, че спящия до него Минхо се е извъртял така, че ръката му е паднала там, където бе сега. Намести го на седалката му и го остави да спи. Все пак не бяха спали много. Продължи да си гледа през прозореца, но по едно време гледката започна да се замъглява. Прозя се и се отпусна в прегръдките на съня, викащ го още откакто се качи в самолета.

Последната промяна е направена от SHINeeGirl на Съб Сеп 25, 2010 7:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път

tdsmt357 · **101** Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 9:28 am

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

19-та глава

Кий очакваше своя отговор и наблюдаваше всяка малка промяна в изражението й. Гамата от чувства премина от гняв през приятни спомени и завърши със сълзи. Той наблюдаваше как тя посърва и не казва нищо. Сви устни готова във всеки момент да заплаче, преглътна и заговори:
-Това…това беше гаджето ми в гимназията.
-Но нали си учила в девическо училище?
-Исках да ти привлека вниманието.-отговори простичко тя и подсмръкна, а сълзите напираха все повече и повече.
-Ей, успокой се.- Дивата се надигна с едната ръка, а другата бе сложил на главата й, лежаща върху гърдите му. Когато седна я прегърна с двете ръце, искайки да я утеши.
-Заряза ли те?-попита тихо той. Бе започнал несъзнателно да я полюшва.
-Не…-едвам се чу гласът й- познавахме се от малки деца…бяхме като брат и сестра,…но чувствата прераснаха в нещо повече. Станахме гаджета, той бе страхотен, но съдбата си изигра лоша шега с мен…
-Намери си друга?
-Не… бяхме на едно диво парти на една приятелка, което трябваше да бъде спокойно, без пиячка и така нататък, но се случи точно обратното. … Ние отидохме и разбрахме каква е работата, решихме да останем за малко, колкото да я уважим и после да тръгваме. Но един от гостите бе толкова пиян, че запали не цигарата си, а пердето и започна да го гаси като му ливна алкохол отгоре. Някак си само за секунди пламъците нараснаха тройно. –продължаваше историята си тя, а в гласът й се усещаше болка- Всички изтичахме навън. Потърсих сред тълпата приятелката си, но нея я нямаше. Тим-така се казваше той, влезе в горящата къща за да я потърси. Минаха няколко минути, а него все още го нямаше… Пристигнаха линейка и две пожарни. Наблюдавах как гасяха пожара, но влезлите вътре пожарникари не излизаха. … -сълзи се стичаха по бузите й, а очите й бяха като езера- Най-накрая двама го донесоха, сложиха го на носила, лекарят потърси пулс, опита се да чуе дишане… но….но…
-Но е нямало такива.
Тя само поклати глава.
-О, толкова съжалявам. Не трябваше да те питам.-Кий продължи да я люшка и я прегърна по-силно.
-Шшш, спокойно, това е минало. Времето лекува. Стига някой глупак да не отвори раната.
Когато спря да говори, чу кикот. Моментално спря и я погледна. Тя едвам се сдържаше да не се разхили и да събуди всички. „До къде води любовта!!!” ужаси се Кий.
-Ти наистина се върза.-каза тя когато се поуспокои.
Прегърналото я момче не разбираше нищо и гледаше сякаш бе извънземно, незнаещ как да реагира.
-Да не ме помислиш за луда. Просто съм добра актриса и имам сиво вещество, което се включва моментално. Това, което ти казах е мое творение, никога не съм имала гадже на име Тим. Момчето от снимката ми е просто много близък приятел, който посещава курсовете по актьорско майсторство.- тя едвам обясни и пак започна да се смее.
-Първо: Млъкни, че ще събудим другите!
И второ: ЯЯЯЯЯЯЯ-викна той- Ти си луда! Как може да си играеш така с хората и как смееш да лъжеш така безсрамно и нагло. Но ти признавам добра актриса си! Чак мен успя да заблудиш!
Той я бутна достатъчно силно, че да се изправи без да му пречи, но и не прекалено, че да я нарани.
-Ей, Ким Ки Бум! Приеми го като реванш за белезниците и спалнята, в която не знам какво е ставало, но не ми хареса.
Разяреното биче се обърна на прага на вратата метна й един злобен поглед и си помисли „Глупачка!”. Странно защо отговорът от другата страна бе същият.
Дивата затвори вратата и се огледа в тъмнината. Всъщност не бе толкова тъмно-лунната светлина влизаше свободно пред прозореца и бе достатъчна за да различи различните предмети, както и спящият Оню. Кий заби поглед в тавана и се замисли за историята, която бе чул току що и как като първият наивник й бе повярвал.
Чу се един тъп удар. Мислителя залитна и падна на земята с нови болки в главата. Като че ли предишните не му стигаха. Обърна се и що да види. Лъжкинята бе подала глава зад вратата- явно се бе опитала да влезе, но е имала препятствие на пътя си и е решила да го премахне. От друга страна пък тя го гледаше притеснено. Това не бе планирано, не че историйката й беше, но сега ситуацията беше съвсем различна. Последното място, където искаше да го удари бе главата. Играеше честно- главата му не бе добре от предния ден и сега съжаляваше, че го е ударила, колкото и примамливо да изглеждаше варианта да му се присмее.
Кий погледна пак тавана и каза:
-С какво толкова съм съгрешил, че ми изпращаш този… не знам как да го нарека, дяволът е по-миролюбив от нея!
-Ти защо не гледаш къде заставаш?!-ядоса се тя. Гневът й бе предизвикан и от притеснение, но сега то се бе изпарило.
-А ти не успя ли да замахнеш по-силно с вратата. Поне сега нямаше да те чувам.
-Няма да ти направя тази услуга!
-Услуга. Хм, точно така, услуга. Не ми е писано да съм щастлив.-изведнъж болката се върна и той се присви.
-Добре ли си?-загрижеността й към него се възвърна с всички сили.
-Да, напълно! Само дето една врата ме трясна току що. Ама вече трябва да съм свикнал.
-Като ти обърша един, ще се съвземеш. Да пробваме!-ядоса му се тя, но после продължи по-спокойно.-Ела, да идем да се разправяме в моята стая, че ще събудим Оню.
Току що споменатият спеше като пън на дивана и не бе чул нито спора, нито удара. Обърна се на една страна премлясна и запя „Я елате пиленца при батко, да ви сготви сладко сладко!”.
Двамата будни завъртяха очи и се заеха със задачата си. Джоана му помогна да се изправи и му служеше за опора по пътя към стаята си. На прага Кий се спря и я погледна.
-Какво?-попита тя.
-С този късмет сега ще вземеш да ме изнасилиш!
-Господин професора да си затваря устата, че ще си изповръщам всичко.
-Яла ли си, че да повърнеш нещо?
-Не, но ако продължаваш с глупостите няма да остана с вътрешности! Млъквай и влизай!
Дивата се подчини и влезе. Тя го остави на леглото и съобщи, че отива за лед. Кий бе толкова изморен, че чак си въобрази, че възглавницата му нашепва да легне върху нея. Не му беше удобно, затова я взе, легна на матрака, а нея прегърна.
-Виж до сега разправяше, че ме мразиш, а сега ми прегръщаш възглавницата. Как да го приемам?-закачи го Джоана.
-Представи си, че това си ти в съня си.-каза той и стисна възглавницата така сякаш я души.
-А, представи си, че това си ти без лед на тиквата! Хмм каква ли цицина ще излезе?-хвана се за брадичката тя, усмихна се и отправи поглед в празното пространство.
-Я виж пак. Нещо не си разбрала.-промени тактиката си пациента и замилва възглавницата.
Тя разбра намека и му подаде леда без повече приказки излезе и след 5 минути се върна с 4-ри сандвича.
-Прасе, как може да ядеш по това време и то толкова много!
-Главата с неравностите да си трае. Още една приказка и няма да ти дам твоето! Гъсок, ти да му направиш нещо за ядене, той да те съска като че ли пред него стои някой застрашаващ здравето му.
-Гъсокът сърдечно се извинява.
-О, ама ти си имал сърце! Мислех, че са ти го отскубнали отдавна.
-Да не ти отскубна твоето! Давай клюпачката, че съм гладен.
-А отскубни нещо, па после да видим на кого какво ще му липсва. Дръвник! Отивам за още една чиния, че ще направим всичко в трохи.
-Ама ти си била и умна!
-А ти тъп!
Кий и Джоана ядяха без да си кажат и думичка. Бяха сключили негласен, краткотраен мирен договор. И двамата бяха премрели от глад, но ядяха бавно за да не излязат като първобитни хора. Като приключиха тя отиде да занесе чиниите и да ги измие, а пострадалия се изпъна блажено на леглото. Бе сит и доволен…докато кошмарът му не се завърна.
-Къде ще спиш?-попита той с нотка на ужас в гласа. Бързо разпери ръце и крака.-Тук няма място.
-Момченце, ако не искаш да ти се случи още нещо в ранните часове на денонощието, престани да се правиш на девственица в първата си брачна нощ. Ще спя на фотьойла.-посочи „леглото” си тя, намиращо се в другия край на стаята. Взе си едно одеало, но се сети, че има да се грижи за едно дете. Отиде до него и подаде ръката си с дланта нагоре. Той я следеше внимателно, но не разбра целта на последното й, неочаквано движение.
-Ааа, не ми се танцува, мерси.
-Глупако, дай си торбичката с лед, че да го сменя. Вече сигурно е останала само вода.
Той се подчини и направи каквото му каза. Тя се върна в торбичката, но преди да я сложи, каза наставнически:
-Обърни се.
„Знаех си, че ще се случи. Е Кий Bye bye life, bye bye happiness, hello loneliness, I think I’m gonna be raped. Това няма да се случи. Все пак съм по-силен от нея. Или се заблуждавам? Сега ще разберем.” Обърна се на една страна и усети, че тя прави нещо с косата му. „Странен метод. Но трябва да й призная- пипа нежно. Може пък и да ми хареса. … Защо пипа само косата? Да свали малко по-надолу.” Той започна да си представя най-различни неща и без да иска изстена. Джоана се учуди на реакциите му и реши да му развали удоволствието като дръпна кичур коса, но за съжаление бе по-силничко и той остана в ръката й.
-Аааууу, какво правиш бе!?
-Гледам ти цицината, ама пръстена ми се заплете в косата ти.
-Ти не носиш пръстени!
-Ай на бас! Не съм носела!-тя погледна голите си пръсти и посегна към нощното шкафче, където бе оставила пръстена си. Носеше го рядко, но сега бе от значителна важност. Зави оскубаното момче и му нареди да заспива. Той сложи леда на главата си и заспа на минутата. Здравенцето му бе взето.
Момичето последва примера му, сви се на фотьойла, зави се и преди да заспи си помисли „Какви жертви правя за един перверзник. Кой знае какво си е представял!”
В този ред на мисли и сънят й не се оказа много „чист”, но от нея да мине.
***
Кий се събуди към 5 часа. Бе се отвил и му стана студено. Седна и потърси одеалото, което бе изритал на земята. Взе го и погледна в другия край на стаята, където медицинската му сестра се бе свила в неудобна поза фотьойла. Съжали я, стана и отиде до нея. Загледа се в спящата топка, след което я взе на ръце и я остави да си легне спокойно в леглото, но от напрягането да я носи му се завъртя свят и установи, че няма да може да се върне при своето другарче, викащо пиленцата като някой пилешки сутеньор, само че те щяха да бъдат само за него. Близко сме до истината, защото в момента лидера сънуваше, че се намира с харема си- пълен от изпечени пилета, танцуващи му съблазнителни танци.
Да се върнем на будната част от къщата. Дивата само бутна Джоана да влезе по-навътре. В крайна сметка я изолира до стената и легна в леглото. Обърна гръб на момичето и почти се бе унесъл, когато се сети, че не ги е завил. Свърши и тази работа и пак зае предишната поза. И точно тогава сякаш като знак на благодарност Джоана сложи ръката си на кръста му и се притисна към него толкова плътно, че той стоя и гледа изцъклено шкафа срещу него, а мислите, които му минаха през главата бяха толкова объркани и противоречиви, че чак той се замисли дали собственоръчно да не си извади жълтата книжка.

Nanna · **102** Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 10:14 am

Nanna

Almighty ♛

Брой мнения : 4275
Electric Hearts : 10170
Reputation : 104
Join date : 27.08.2010
Age : 28
Местожителство : Сливен

„Я елате пиленца при батко, да ви сготви сладко сладко!”.

Aigoo,faster faster,давай,че не мога да им се начета на тея двамата The Forbidden Fruit - Page 5 196680

nasa__ · **103** Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 11:59 am

nasa__

You’ve got to be the climax of my life ★

Брой мнения : 495
Electric Hearts : 565
Reputation : 31
Join date : 31.08.2010
Age : 29
Местожителство : Столът пред компютъра n_n..Добре де,Разград.. xD

Оню, мисличкя, как не усеща какво става под носа му..
Чакаам продължениее

jongminfan · **104** Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 9:04 pm

jongminfan

We're living in the SMTOWN! ☆

Брой мнения : 3653
Electric Hearts : 5635
Reputation : 55
Join date : 19.09.2010
Age : 31
Местожителство : София

aigooо

страхотни са двамата The Forbidden Fruit - Page 5 196680

чакам с нетърпение следващата глава The Forbidden Fruit - Page 5 726853

xTheUglyTruthx · **105** Re: The Forbidden Fruit Сря Окт 27, 2010 8:43 pm

xTheUglyTruthx

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 162
Electric Hearts : 185
Reputation : 13
Join date : 03.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

Авторе , авторе... откога не съм ти хвалила фика... Просто мързел, не че не се побърквам при всяка нова глава... Лудница хД Тея двамцата си живеят в заблуда , вместо да земат да се минат лол ама на мене ми е интересно какво става с Джонг ... него го забрави ;Х Айде чакам некст и под секрет така съм се вглъбила , че почнах да го сънувам *epicfail* :DDDD Не си мисли , че не се чете. Ако спреш да пишеш, ще ми съкратиш живота...

tdsmt357 · **106** Re: The Forbidden Fruit Чет Окт 28, 2010 5:30 pm

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

Не се притеснявайте, и неговият ред идва в следващата глава, която е замислена, но все още не е написана. The Forbidden Fruit - Page 5 814388

Само да имам време (което се надявам, че ще стане утре) пиша си идеите черно на бяло и пускам да четете The Forbidden Fruit - Page 5 15286

Надявам се да ви се харесат The Forbidden Fruit - Page 5 235760

tdsmt357 · **107** Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 8:19 pm

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

20-та глава

Темин тихичко отключи вратата, остави багажа си на една страна и се промъкна тихичко. Джунгхюн бе седнал пред компютъра, а едната му ръка беше някъде в скута.
„Ей сега те спипах!” зарадва се макнето и се промъкна иззад него само и само да успее с плана си.
-Не, Темин, не гледам порно и не си бия чикии. Остря си молива за да порисувам малко.
Малчото остана с пръст в устата, разочарован от неуспеха си.
-Че какво ще рисуваш?-не получи отговор и се опита да отгатне- Пак ли нея?
Блинг кимна.
-Стига бе, последно се скарахте, а сега я рисуваш, че дори по цял ден сигурно си й гледал снимките.
-Как може да говориш така за нея, та тя е… О, Темин, забравих да те предупредя, ще имаме гости. –смени бързо темата Динно.
-Какво гости, хьонг?
-Две приятелки на дъщерята на мениджъра. Нямало къде да ги сложат и понеже ние сме с намален състав, ще спят тук.
-Ами ок. Отивам да си оправя багажа. И как, по дяволите, ме чу. Ейш, пак не нацелих момента.-мърмореше си той по пътя към коридора.
***
Тъкмо си прибираше бельото, когато на вратата се звънна. „Това ще са те.”предположи Темин и се запъти да отвори. Сблъска се с Джунг в коридора и двамата отвориха вратата. Пред тях бяха застанали две момичета, които си приличаха страшно много, но определено не бяха близначки. С тъмни прави коси, открити дружелюбни лица и лепнати на тях стокаратови усмивки. Момчетата нямаха друг избор и им се усмихнаха в отговор.
-Вие сигурно сте Темин и Джунгхюн. –проговори по-високата.
-Точно така. Само, че ние не сме запознати с подробности за вас.-обясни Блинг.
-Ще може ли първо да ни пуснете вътре? Чантите доста тежат.-продължи момичето.
-Естествено. Добре дошли! – засия гъбката.
Момичетата влязоха, събуха се, и започнаха да разглеждат свободно жилището.
-Тааа, вие сте?-подкани ги нетърпеливо Джунг. Започваха да го дразнят с нахалството си. Темин го ръгна и му смъмри „Отпусни си ченето и не съскай насреща им!”, след което се усмихна по сладурския си начин.
-Айгууу, на нуна хубавеца.-защипа го за бузите очевидно по-голямата – същата, която водеше разговорите до сега. Другата бе някак срамежлива. Пълната й противоположност.-Аз съм Джейн,-при това име очите на щипания издадоха недоволство и болка.-а това е Сара. Темин-и да не те ощипах прекалено силно, нещо недоволен ми се струваш.
-Не, просто не обичам да ме щипят по бузите.-той казваше истината, но не това го бе накарало да направи тази физиономия.
-Добре тогава, нуна ще спре да те щипе.-съобщи тя и го плясна по задника, като не си мръдна ръката и хвана колкото може повече-Сменям тактиката.
Момчето не знаеше как да реагира, бе застанал като статуя. Стресиран от сконфузената ситуация, очевидно само за него- нуната очевидно се забавляваше.
Блинг бързо хвана ръката на Темин, издърпа го и съобщи, че излизат да разходят кученцето му.
Излязоха навън и вървяха тихо, докато любимецът на Джунг препикаваше всяка срещната пръчица. „Явно доста голям резервоар има.”заключи Темин и продължи да гледа върховете на обувките си.
-Хей, ще си тръгнат утре. Спокойно. Само за една вечер трябва да ги изтраем.-обади се чак след час тишина героят на деня.
-Момичетата с името „Джейн” не и допадат особено.-каза тихо макнето.
-Да забелязах. Сега да измислим какво да вземем за ядене и да се прибираме, че ще започне да се стъмнява скоро.
-Сега дните са по-дълги от нощите имаме време. Да се поразходим още малко.-помоли го спътникът му.
-Ясно. Но не можем цяла вечер да се разхождаме.
-Знам. Капнал съм и мога да заспя прав. Само още малко, моляяяя.-заподмазва му се гъбката.
-Добре, но трябва и да напазаруваме.
-И това знам.
Продължиха да се разхождат за още половин час, напазаруваха и се върнаха в жилището си. Темин бе застанал на прага до Джунг и си мислеше как ще се справи с новата заплаха. Въздъхна и натисна дръжката на вратата. Двамата влязоха като си пазеха гърбовете. Никога не можеха да знаят от къде ще изскочи нуната. Заключиха и безпрепятствено достигнаха до кухнята,оставиха продуктите и се опитаха да намерят новите си съквартирантки. Оглеждаха спалните, банята. И в кухнята не бяха, защото вече, както знаем, бяха там. Оставаше холът. Момчетата се прекръстиха и надникнаха. Бяха толкова превъзбудени, че не бяха чули по-рано. Чак сега като погледнаха, забелязаха, че двечките гледат Sensitive pornograph.
Темин и Джунгхюн бързо се скриха зад стената, сякаш бяха на някоя тайна операция и ги заплашваха с обстрелване. Спогледаха се и казаха в един глас тихо:
-Хентай?!
После пак погледнаха, но момичетата бяха обърнати към тях и този път нямаше смисъл да се връщат в предишната позиция. Бяха хванати в крачка.
-Ооооо, момчета. Върнахте се. Елате да погледаме малко.
-Ааа, не, не, мерси на мен ми се спи, при това много. Лека нощ!-изниза се Темин.
-Ще му помогна да си оправи леглото!-бързо добави Динно.
-Вие двамата не искате да гледате, а да действате сами, а?-смигна им Джейн.
-В никакъв случай!-извикаха двамата един след друг.
-Ясно, ясно. Ще видим. Сега може ли да си доизгледаме анимето?
-Не е ли хентай?
-Така си е, но не мислех, че имате такива познания. Явно сте любители.
-Не, мои близки обичат да го гледат.
-Вземи ме запознай с тях. Може да станем близки!
-Много са далече!-отвърна макнето и побърза да се махне. Блинг го последва.
Минаха първо през кухнята за да си вземат нещо за ядене и отидоха в стаята, в която щеше да спи Темин. По пътя се отбиха до хола, съобщиха, че храната е в хладилника, диванът се разпъва и те ще спят там. Казаха последната дума и образите им изчезнаха.
-Дали не трябва да спим в една стая?-попита уплашено по-малкият, докато оправяха леглото му за да си легне.
-Че да си помислят, че сме се…няма нужда да обяснявам. Все пак са жени, ще се справим с тях. Ммм, май ще вали.
-Добре тогава, аз ще си взема бухалката за всеки случай.
***
Темин се събуди през нощта. Мехурът му алармираше, че има нужда да бъде изпразнен. Стана и с лениви крачки се запъти към вратата, свърши си работата и чу нещо странно, някакво почукване на метал с метал. Стана му интересно, но за да не го изненада някой в гръб или по друг начин, взе брадвата от килера, която ползваха зимата- да цепят дръвчица за печката.
Насочи се към звукът, който идваше, учудващо защо, от стаята на неговия хьонг.
Нямаше какво да прави отвори вратата и видя нещо, което никога не бе виждал на живо. Благодарение на нощната лампа, светеща със слаба светлина, пред него се показа следната гледка- Джунгхюн, вързан с някакви кожени колани за леглото, устата му-завързана с някакъв дълъг розов парцал, пречещ му да протестира силно. Беше гол до кръста. За щастие не му бяха съблекли и долнището на пижамата, но пък правеха друго. Сара го целуваше по гърдите и плочките и стенеше докато Джейн мачкаше гърдите й, застанала зад нея. Ръцете на малката бяха ненаситни и се запътиха към пакета на жертвата. Темин не издържаше повече и се намеси, но гласът му бе някак променен от съня и излезе странно-дебел и дрезгав.
-Оставете го или ще ви накълцам!-В подкрепа една гръмотевица и светкавица удариха заедно и макнето изглеждаше като излязъл от филм на ужасите.
Момичетата се разпищяха и хукнаха да бягат към хола.
-Не ти ли казах нещо?-напомни този с брадвата в ръка на сексуалната играчка.
Освободи го от всичките неща, които му пречеха да се съпротивлява. В последствие откри, че е имало и още доста играчки, които са донесли и които са дрънчали.
-Добре ли си?-запита го той.
-Мисля, че да. О, Темин-аа, толкова те обичам, ако не беше ти сега щях да бъда…. Дори не искам да си го помислям.
-Доста ти се струпва напоследък. Любовните мъки, заради глупавите и фалшиви новини с онази актриса.
-Беше преди години!
-Но се отрази на нас и по-важното на теб и м…
-Знам.-прекъсна го Джунг и наведе глава надолу- Наистина не го исках, но трябваше. Нямах друг избор. … Тя го разбра погрешно и не пожела да ме изслуша.
-Беше прекалено наранена за да те изслуша! Как очакваш след всичко да иска да чуе гласа ти?
-Темин, нека оставим тази тема, отивай да спиш.
-Добре, но ела и се заключи, че не знам дали ще мога да ти помогна следващия път.
-Не се притеснявай! Ще взема чука, дрелката, флекса, електрожена, лопатата, мотиката, бокса, о и гаечния ключ!
-И се заключи, че дойдат ли не се знае ще се добереш ли до всичките си запаси!
-И това съм го включил в плана! Като започнат да блъскат по вратата вземам всичко, ще съм по-оборудван и от Арнолд Шварценегер, Джеки Чан, Анджелина Джоли и Брат Пит във всичките им филми взети заедно.
- Не забравяй търмъка!
-О, да вярно!
- Лека тогава!
-Няма да е, но мерси все пак.-въздъхна наранената душица и се запъти към килера….

Nanna · **108** Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 8:30 pm

Nanna

Almighty ♛

Брой мнения : 4275
Electric Hearts : 10170
Reputation : 104
Join date : 27.08.2010
Age : 28
Местожителство : Сливен

-Не се притеснявай! Ще взема чука, дрелката, флекса, електрожена, лопатата, мотиката, бокса, о и гаечния ключ!

Горкия Джонги,брутално изтормозен The Forbidden Fruit - Page 5 778320

nasa__ · **109** Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 9:28 pm

nasa__

You’ve got to be the climax of my life ★

Брой мнения : 495
Electric Hearts : 565
Reputation : 31
Join date : 31.08.2010
Age : 29
Местожителство : Столът пред компютъра n_n..Добре де,Разград.. xD

Kакво ли се върти около Jjong..
Чакам следваща главааа

jongminfan · **110** Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 9:45 pm

jongminfan

We're living in the SMTOWN! ☆

Брой мнения : 3653
Electric Hearts : 5635
Reputation : 55
Join date : 19.09.2010
Age : 31
Местожителство : София

-Оставете го или ще ви накълцам!-В подкрепа една гръмотевица и светкавица удариха заедно и макнето изглеждаше като излязъл от филм на ужасите.

ее тая глава ме уби направо The Forbidden Fruit - Page 5 951866

тия момичета са баси сексуалните маниачки The Forbidden Fruit - Page 5 778320

чудно за кое момиче(актриса) си говорят блинги и темин The Forbidden Fruit - Page 5 699691

(макар,че имам някаква идея) чакам с нетърпение следващата глава The Forbidden Fruit - Page 5 10044

tdsmt357 · **111** Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 12:24 pm

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

21 глава

Темин се събуди още с първите лъчи на слънцето. Не можеше да си позволи да седи още в това легло. Притесняваше се за своя хьонг. Дали неговият Арнолд Шварценегер бе успял да се опази? Колкото и да беше тренирал, онези лами за среднощни изживявания бяха опасни и не се знаеше как може да го халосат изотзад и после да си правят каквото искат с него. Тези мисли не оставиха макнето цяла нощ, през която бе наострил слух и съжаляваше, че не е прилеп, че да засича с радар случващото се. Та героят на вечерта стана, взе брадвата си и отключи вратата. Подаде се една глава, след нея брадва, след като се подсигури, че терена празен, излезе и застана с гръб към стената, като се оглеждаше като подгонен заек и освирепяла катерица взети заедно. Правеше бавни и отмерени крачки. За негов ужас и умопомрачение, вратата бе отворена, а стаята празна.
Въздъхна и се подготви за тежка битка. Продължи към хола и по пътя, чу, че има някой в банята, който си вземаше душ и пееше. „Доста женствен глас за да е хьонг. … Което означава, че една от тях двете е с него в другите стаи, или са го взели с тях в банята. Омо, да не би да му правят пак нещо против волята. Този път наистина ще ги накълцам. Приятелки, неприятелки, каквито и да се на дъщерята на мениджъра, не ме интересува. Ще има сеч!”нахъса се Темин и отиде направо в хола и изпадна в шок. „Невъзможно! Сигурно са го дрогирали! Не може да се съгласи сам да направи нещо подобно с тях! Хьонг, идвам!” Темин се запъти към разпънатият диван, върху който две фигури се забавляваха. Не можеше да каже кой кой е защото бяха покрити с чаршаф, но бе сигурен, че става нещо, защото се чуваха стенания с високи децибели.
Не си позволи да погледне. Надигна чаршафа и хвана първата китка насреща му и задърпа притежателя й. По едно време се усети, че е прекалено нежна да е Блинг. Обърна се и видя, че това е Сара- по-тихичката. Успокои се, че щетите, ще са по-малки, смънка едно извинение. Като надигна глава видя, че не е закъснял много- само горнището на пижамата й липсваше. Сутиена си беше на мястото, долнището също. Зарадва се и с танцова стъпка отиде до леглото и задърпа другия участник в сутринния маратон. Хвана го и заподскача обратно към стаята на Джунг, но тъкмо, когато бе на прага на хола и на път да излезе един женски глас го сепна.
-Искаш нуна да ти помогне с мъничето ли?
Темин се обърна като втрещен и дръпна като попарен.
-ТИИ? И тя? Вие… двете? Сестри? Как може? Би? Аааа, не много ми дойде за тази сутрин отивам да си легна, заболя ме главата.
-Искаш ли нуна да ти я размачка?
-Няма нужда, ще пия един аналгин.
-Ама аз не говорех за тази главичка горе, а за онази долу.
Темин си взе брадвата и се затътри към стаята си без да каже нищо. Тъкмо си седна на леглото и на вратата се почука.
-Не, не искам да ме мачкаш, не искам дори да ме пипаш, още по-малко да ми лапаш нещо!-провикна се той.
-Темин, не съм дошъл да ти лапам нищо. Отвори ако обичаш, искам да се уверя, че си добре.
-Хьонг!-извика този с главоболието и отиде да отвори.
-Добре ли си?-попита Джонг само по една хавлия около кръста.
-Значи ти си бил с женствения глас в банята.
-Ами да, пробвах да взема няколко високи тона. И да си отмъстя малко за снощи.
-Нямаше да те чуят, бяха заети.- макнето заразправя за случката си преди малко, а Блинг бе едновременно ужасен и развеселен от това, какво си е помислил Темин за него и сестрите.
-Знаеш, че няма да им се дам толкова лесно. Пък и си имам една единствена, с която, както ти казах и по-рано и знаеш много добре, сме скарани заради глупостите на медиите.
-Знам, все пак я познавам добре! Но помислих, че са те дрогирали!
-Спокойно, не са. Преди малко си опаковаха багажериите.
-Ура! Тръгват си!
-А кога ще дойде тя?
-Не знам. Може би когато се почувства по-добре.-наведе глава макнето. Наистина искаше всичко да е наред.
***
(Обратно при другите герои)
Джоана се намираше в някаква гора. Имаше и лека мъгла, спускаща се като пелерина, пречеща й да се ориентира. Тя тръгна в някаква посока, дали бе правилна не можеше да установи все още, но при третата крачка чу изпукване – счупване на пръчка. Обърна се рязко. Зад нея, на около метър от нея стоеше някаква фигура. „Не ми казвайте, че това е G-D като Тарзан. Писна ми вече от глупости. Като гледам си в костюм, значи продължаваме сватбата. Така ли?” започна да приказва тя, но не бе отразена. „Ехо! Глух ли си? И къде ми е роклята? Защо съм си в нормалните дрехи? Ще има промяна. Този път явно няма да се омъжвам! Сто пъти „ура” за тази страхотна новина!” тя започна да подскача, но когато фигурата си надигна главата и си разкри лицето, краката й не я издържаха при приземяването от последния скок и се стовари директно на земята.
-Ти?!-посочи го тя и остана без думи.
-Аз. Кий Кълън. Онзи, който те преследва в сънищата ти!
-Да да. Преследвал ме бил, друг път. Къде ми е неандерталеца с пръчката?
-Не знам.
-А къде е Едуард?
-Пребих го и заех мястото му.
-Не може да бъде. Лъжеш.
-Ако не ми вярваш ще те заведа да видиш кучешките му зъби. Само това остана от него след всичките изтезания.
-Айде тръгвай, че искам да си ги присъдя. Много ми отиват вампирски зъби.-усмихна се тя и го побутна, след като се изправи. –Значи и ти си вампир?
-Да и мога да ти изпия кръвчицата тук и сега.-погледна я лукаво той.
-Виж сега, не съм ти кафе машина, че да ти произвеждам нужната доза наркотик за деня. Ако искаш нещо от мен няма да мине без бой.
-Дори и да пробваш, не можеш да ме улучиш.
Тя се засили и направи така, че уж ще мине изотзад, а всъщност атакува с фронтална атака на най-чувствителното му място. Той се сви и падна на земята в ембрионална поза.
-Какво ти казах? Аз съм супер бе! Само да си ме пипнал- няма и наследство да можеш да имаш.
-Ще ме скопиш ли?-каза едвам едвам с изтънял гласец той.
-Не, ще те убия, че да няма повече изроди на тази планета. Или поне от твоя вид.
Тя тръгна напред, но нещо я разтресе по рамото. Обърна се, но другият все още лежеше на земята. Чу името си и усети как се отдалечава от тази странна гора.
-Събуди се!- прошушна Кий остро.
Тя отвори очи и разбра, че е сънувала.
-Какво искаш?
-Да си махнеш крака!
Тя погледна надолу и видя, че не само кракът й е между неговите два ами и че ръката й е на кръста му, на всичкото отгоре се бе притисната до него. Съжали, че го е ударила, това не бе част от отмъщението.
-Виж това не се брои, когато спя не е умишлено. Много ли те заболя?
-Кое да ме е заболяло?
Тя погледна към краката им. Той проследи погледа й и разбра какво го пита.
-Ти не си ме удряла.-обясни й простичко и се подсмихна на загрижеността й, преминала в объркване.-Ти просто бавно си намърда крака на мястото, на което е в момента, не е имало удар.
-А, добре.-успокои се тя, но й се спеше толкова много, че пак започна да се унася.
-Не заспивай! 10 часа е. Трябва да измислим оправдание за отсъствието ми от къщата снощи.
-Ти беше тук… ааа, ясно. Ами, напил си се, забил си някоя и си се забавлявал.-каза простичко тя и пак се отпусна на меката възглавница.
-Звучи логично, само, че нямам вид да съм прекарал нощта прекрасно.
Тя разроши косата му и каза:
-Имаме напредък, сега поне си я прекарал диво.
-ЯЯя, събуди се дяволите да те вземат!
-Ай дано и ти не останеш по-назад. Ще си правим компания в ада.
Дивата смени тактиката.
-Какъв Кълън викаше в съня си?
-Ти от къде знаеш?
-Говореше на сън.
-Абе онзи от „Здрач”.
-Косматкото ли?
-Същият.-прозя се тя.
-Този не си ли беше правил за удължение на онази работа?
-Ами май имаше нещо такова. Защо питаш? Искаш да му се обадиш и да го попиташ при кого е ходил, че да пробваш и ти ли?-засмя се тя.
-Колко пъти да ти казвам, че нямам нужда от никакви изкуствени спомагателни средства. Имам си предостатъчно. Ооо, разбирам.
-Какво разбираш?
-Просиш си да го видиш. Още от снощи си ми се молела, а аз така грубо да ти откажа. Съжалявам, но няма да те зарадвам и този път.
Тя го изгледа с поглед „Прилоша ми” и пак затвори очи, но след малко ги отвори.
-Какво? Защо ме гледаш така?
-Ами ако не си забелязал ти може да не искаш да ми го покажеш ама той напира да се представи.-подсмихна се тя.
Кий погледна надолу и видя, че дънките му бяха издути в една определена област.
-Ъъъ, от чорапите е, не съм ги извадил все още.-излъга той.
-Напротив, на шкафа са. Не умееш да лъжеш като мен сладурче.-смигна му тя и се засмя, но той запуши устата й с ръка.
-Тихо! Чувам Оню да се запътва нанякъде.
Те се вслушаха в ленивите стъпки, завършващи със затварянето на врата.
-В банята е.-отдъхна си момчето и погледна момичето до себе си-Знаеш ли като не приказваш си много хубава.- „Глупак! За какво я изтърси тази глупост?”-Извинявай, нещо ми става, от алкохола е.- усмихна се и се запъти да стане, но бе забравил,че ръката и кракът й си стояха все така на мястото от часове. Той й отправи умолителен поглед, но тя не го разбра.
-Какво?-в същия момент пак се чуха стъпки. Кий побърза да я спре, за да не ги хванат и сложи ръка на устата й, като гледаше към вратата. Когато опасността отмина, се обърна и за негова изненада установи, че ръката му е на бузата й, а не на устата. Тя си бе извъртяла главата, точно преди той да я възпре да говори. Онзи във всекидневната не спираше да снове и за да се подсигури, Дивата сложи палеца си на устните й, но след като ги докосна започна да действа без да мисли. Пръстът му се плъзна по тях, след което ръката му се насочи към меката кожа на врата й. Приближи се като следеше реакциите й. Тя не го отблъскваше, не го приемаше, не знаеше какво да прави. Усети устните му върху своите и я заля вълна от топлина. Отвърна на ласката, при което той продължи по-смело. Продължаваше да я целува, а ръката му премина от шията, по гърдата, стомаха и се озова под блузата. Тя се притисна по-близо до него ( ако това бе възможно) и изстена, когато ръката му докосна голата й кожа.
На вратата се почука и двамата вдигнаха рязко глави.
-Кой е?-попита с дрезгав глас Джоана. Прокашля се за да го оправи.
-Аз съм. Оню.
-Чакай! Не съм облечена!-провикна се, после се обърна до този до нея-Бързо! Под леглото.
Той изпълни заповедта, а тя стана и отиде до вратата.
-Добро утро, оппа! Как спа?
-Добре, но Кий го нямаше цяла вечер. Имаш ли идея къде може да е?
-Че аз пък от къде да знам? Сигурно лудува някъде. Нали все пак е Дива.
-Сигурно си права. Ще ходим на плаж нали?
-Естествено! Минхо будeн ли e?
-Не е. Спи като пън.
-Ей сега се оправям и идвам на помощ на операция „Събуждане на търтей”.-смигна му тя и затвори вратата.
-Лудува някъде?-запита онзи под леглото, докато излизаше от там.
-Какво искаш да кажа? До сега се целувах с него, под леглото е?
-Не забравяй и му се натисках.-отправи й един много секси-подигравателен поглед той.
-Ти ли ще скочиш през прозореца или аз да те хвърля от там. За жалост сме на първия етаж и няма да има вреди.
-Аз сам, но преди това…-той се приближи до нея, и я гледаше с поглед пълен с желание.
-Какво правиш?
-Шшт. –прошушна нежно той и я прикова до вратата, прегърна я през кръста и я целуна лениво. Допря челото си в нейното и я погледна.-Знаеш ли, сега наистина съм прекарал нощта с момиче и от части беше хубаво, така че само половината ще е лъжа, но ако продължаваме така ще трябва да се крием, нали знаеш.
-Защо?
-Защото ти си братовчедката на Джунг. Разбере ли какво става, ще ни откъсне главите.
Ти си един вид забранен плод за нас.
-Да, но този плод все някога бива откъснат.-каза тя и му се усмихна съблазнително, преди той да скочи навън.

Последната промяна е направена от tdsmt357 на Пон Ное 01, 2010 1:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Nanna · **112** Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 12:33 pm

Nanna

Almighty ♛

Брой мнения : 4275
Electric Hearts : 10170
Reputation : 104
Join date : 27.08.2010
Age : 28
Местожителство : Сливен

-Ти?!-посочи го тя и остана без думи.
-Аз. Кий Кълън. Онзи, който те преследва в сънищата ти!
-Да да. Преследвал ме бил, друг път. Къде ми е неандерталеца с пръчката?
-Не знам.
-А къде е Едуард?
-Пребих го и заех мястото му.
-Не може да бъде. Лъжеш.
-Ако не ми вярваш ще те заведа да видиш кучешките му зъби.

YESSS,YES YESS

Е това ме изпълни !!

nasa__ · **113** Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 1:53 pm

nasa__

You’ve got to be the climax of my life ★

Брой мнения : 495
Electric Hearts : 565
Reputation : 31
Join date : 31.08.2010
Age : 29
Местожителство : Столът пред компютъра n_n..Добре де,Разград.. xD

Whaaaa Най-сетне Кий и Джоана имат напредъъък Давай следващата главааа!!
Пп: Ей Джонги, пак с коя се забърка..

jongminfan · **114** Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 2:56 pm

jongminfan

We're living in the SMTOWN! ☆

Брой мнения : 3653
Electric Hearts : 5635
Reputation : 55
Join date : 19.09.2010
Age : 31
Местожителство : София

айгуу кий и джоана The Forbidden Fruit - Page 5 726853

чакам следващата глава The Forbidden Fruit - Page 5 625901

didence · **115** Re: The Forbidden Fruit Чет Ное 04, 2010 8:11 am

didence

Her whisper is the Lucifer ★

Брой мнения : 1000
Electric Hearts : 1164
Reputation : 28
Join date : 31.08.2010
Age : 34
Местожителство : Варна/Varna, BG

хахахах Кий Кълън The Forbidden Fruit - Page 5 119963

много са ми сладки Кий и Джоана като двойка.. шматки The Forbidden Fruit - Page 5 726853

tdsmt357 · **116** Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 9:21 am

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

22-ра глава

Кий отвори вратата, целият в листа, трева и пръст. Имаше отнесен поглед и едвам се крепеше на краката.
-Какво ти се е случило?- попита шокиран Оню.
-Хьонг, мноу та увжааам!-каза новопристигналият като хлъцна на две места за по-голяма достоверност.
-Я ми дъхни.- приближи се до него лидера.
Дивата изпълни нареждането отвори широко уста и дъхна на другия, точно толкова, че само за част от секундата инспектиращият падна на земята.
-Не стига, че си пил ами и чесън си ял.
-Хьонг, аз не съм пил! Само едно шотче.
-Като гледам са били поне 20.
-Аааа, не само добави още… 4… или 5… абе май 6.
Оню не каза нищо повече. Отиде до него, подпря го на себе си и му помогна да се затътри до дивана.
-Ти, стой тук. Ей сега идвам.
Отиде в кухнята и се зае да прави кафе, при това доста силно. Подготви всичко и пусна машината да върши работата си. И се обърна към готвачите.
-Хора, имаме си маймуна.
-Знаем това. Но тя се казва Сю Ре. Не е просто маймуна. Тя е принцесата на мама.-подразни се Джоана.
-Сю Ре е отделен случай. Говоря ви за една почти мъртво пияна маймуна.
-Кий?-обади се Минхо.
-Да.-въздъхна Дубу- На кого мислите правя кафе почти без вода? Нашия се натъпкал с чесън и ром.
-Чесън! / -Ром? –извикаха Джоана и Минхо заедно.
-От къде ги е намерил?-зачуди се Харизмата- И къде ли е бил цяла вечер?
-Нямам представа, но се е забавлявал като за световно, ако не бяха дрехите, с които беше вчера, нямаше да го позная. В началото го помислих за просяк-бандит.
-Сериозно ли?
-Не, Минхо, на шега. Иди ако искаш да го видиш, но може и да е заспал. Сложих го на дивана.
-Аз ще отида да му занесе кафето, че да се осъзнае къде се намира.-съобщи момичето, което слушаше описанията и наливаше кафето в порцеланова чаша, на която имаше сърчица.
Другите двама отговориха с по едно „Добре.”- не им се занимаваше повече с пиянски истории. А щом имаше и желаещи да се занимават с проблемните пияници, за тях си беше направо късмет. Двамата се заговориха за онзи футболен мач, който бяха гледали вечерта, след като вечеряха, а Джоана се запъти към всекидневната. „Какво ли е правил за тези 40 минути?” мислеше си тя. Бе й много интересно, какви ги е надробил нейният вампир. Когато влезе в стаята, видя, че Кий лежи на дивана с ръка под тила, служеща за възглавница, изпънал се най-блажено и очакващ следващата серия актьорско майсторство.
Отиде до него и се прокашля. Никаква реакция. Прочисти си гърлото по-отчетливо, но без резултат.
-Ставай, нося ти кафе. –каза най-сетне.
Тишина.
-Ама ти наистина ли спиш?
-Не слушам ти гласа и се опитвам да си представя, че слушам някой славей, но нещо не ми се получава с тези грачения.
-Искаш ли да ти се зачерви гърбът?
-От какво?
-От горещото кафе, стичащо се бавно по него!
-А, не. Предпочитам да го използвам за евентуален махмурлук.-отвърна Кий, седна и пое чашата от момичето.
-Махмурлук?-тя седна до него и го загледа любопитно-Какво си правил за 40 минути?
-Дълга история. Първо скочих от прозореца, но явно съм бил малко замаян, стъпих накриво и паднах на земята. От тук са охлузванията. Тръгнах към магазина да си взема пиене, че да може алибито да е достоверно, но извадих късмет. Сещаш ли се за онези двамата, които се натискаха на палмата.
-Да.
-Та те същите си бяха разпънали палатка малко по-навътре в гората. С други думи са си направили мини лагер, но явно са били толкова изтощени и пияни, че са оставили пиячката навън. Е, възползвах се от това и се уредих с алкохол.
-Ами чесъна?
-Чесъна…. Ах, чесънаааа е друго приключение, което ще ти разправя друг път, ако започна да ти разказвам, ще се усъмнят, че става нещо. Само ще ти кажа, че го използвах като прикритие. Един вид миризмата му да прикрие „огромното” количество, което съм изпил. Сега мисля да легна да поспя….- отпи от кафето, сбърчи нос и добави- С това кафе 3 месеца няма да мога да заспя.
-Дай ми го, аз ще се погрижа. Отивай в стаята ми и лягай, аз ще ги изведа.-измисли план тя, надигна чашата и изпи половината от течността в нея.
-ЧАКАЙ!-скочи Дивата и я хвана за ръката, с която държеше чашата- Като каза, че ще се погрижиш помислих, че ще го излееш, а не че ще се дрогираш с него!
-Не пипай, ти зловонно същество! Ще го пия трябва ми енергия. Снощи заради теб не съм спала.-раздразни се момичето.
-По-тихо, ще ни разкрият.
-А, вярно. Както и да е отивай и лягай, аз ще ида да нагледам дечицата си и те ще са ми извинението за закъснението.-усмихна се тя.
-Ау, че си ми умничка. За жалост е само на моменти, които са рядкост.
-Имам по-добра идея. Понеже виждам, че си на вълна прегряване- понеже мозъчните ти клетки работят толкова бързо, че се получава триене и прегряване, викам да ти помогна като те залея с малко вряла водичка от тенджерата на печката.
-А ти искаш ли да поохладиш страстите с една ледена вана?
-Ама ти наистина си го просиш!
-И ти не оставаш по-назад!
-Дръвник!
-Откачалка!
Двамата си обърнаха гръб и се запътиха в различни посоки, по едно време и двамата се заковаха на едно място, обърнаха се и си смигнаха. Всичко бе част от плана- другите да чуят поредното сдърпване.
***
-Готови?
-Да.
-Разбира се.
Минхо, Оню и Джоана се бяха събрали пред вратата с плажните истории- топки, дюшеци, кърпи, масла и т.н., нямаха търпение да отидат на плаж. Времето си беше просто прекрасно, а водата щеше да е страхотна за къпане.
Тримата буквално профучаха през вратата, пробягаха набързо по плажа, намериха си по-спокойно местенце и разпънаха хавлии и чадъри. След което побягнаха към водата-първо защото желанието беше голямо и второ- защото пясъкът пареше ужасно. Тичането им беше смесица от бягане с високо вдигнато коляно и ситни стъпки. За да бъдем по-точни като Спийди Гонзалез с разстройство, само дето не си помагаха с ръцете да спрат напиращото щастие. Достигнаха до водата и когато краката им достигнаха водата и тримата запримижаха от удоволствие.
Мина един час- достатъчно да си начешат крастата, слънцето стана съвсем силно, пък и съжалиха забавлявалия се вечерта и решиха да се погрижат за него. Събраха нещата и побягнаха колкото се може по-бързо. Пясъкът бе с нетърпима температура.
Когато стигнаха до хижата, от краката им се вдигаше пара. Оню отключи, но внимаваше да не събуди Кий.
Това изобщо не помагаше на плана на двете гълъбчета- Най-вероятно сега „пияницата” се излежава пред телевизора и яде.” замисли се Джоана. „Трябва да направя нещо. …. Измислих. Ун Джи, моля се да си там, където те оставих.” Оню отвори вратата и тя забеляза своя любимец. Сега оставаше да забаламоса лидера.
-Какво е това?-попита тя, сочейки в някаква произволна посока, като същевременно вървеше срещу него, така че да не спре и той.
-Кооооооое?-попита Дубу, но не бе забелязал легналия полицай зад себе си, а фактът че си е спънат по природа помогна на Джоана. Сега завръщането им бе с гръм и трясък.
-Това е дакелът! Бързо направете път!-ужаси се Минхо, разбута другите двама и побягна към стълбите, водещи към стаята му. След малко се чу тръшване и прищракване.
-Какво му е?-загрижи се Джоана, докато помагаше на лидера да стане.
-Гони го един дакел по плажа и сега явно е с травма.
Момичето се загледа в посоката, която бе сочила до преди малко и забеляза, че едно кученце наистина се е насочило към тях. След няколко секунди то бе до тях, но всичко, което искаше, бе да си поиграе. Личеше си, че бе малко, може би най-много на година.
-Как може едно толкова сладко същество да е толкова страшно, колкото показва Минхо?
-Попитай него. И аз съм на твоето мнение.-каза Оню и погали кученцето по главата.
-Ричи, ела тук, момче!-едно момиче се провикна и дакелчето се затича радостно към нея.
-Ой, какъв сладур. Напомни ми да си взема кученце като се върна в Австралия.
-Не ти ли стигат маймуна, костенурка и игуана?
-Не забравяй и Че Рин!
-А, да, змията. Та не ти ли стигат?
-Никога няма да ми стигнат. Те са моите дечица! Как така ще ми стигнат! Искаш да кажеш, че си правя колекция ли?-запита го тя, застанала в стойка „ф”.
-Не, просто са ти много екзотични животните и не знам как ги гледаш, а ако си вземеш и куче ти се увеличават задълженията.
-Хмм, прав си. Нищо. Ти ми напомни, а аз ще мисля по въпроса. Хайде да влизаме, че ще получим слънчев удар в тази горещина.
-Ох, сладолед.
-С теб съм, братко!
-Какво ще ядем довечера?
-Чакай сега. Първо сладоледа, после ще измислим вечерята. Сега да видим оня купонджия.
-Ох, да бе. Какво ли е правил цяла вечер. В смисъл дали се е спрял само с алкохола или има и още, което не знаем.
-Не знам. Да прави каквото иска. Личният му живот не ме интересува.
-Ама ти голям пророк се извъди.
-Защо?
-Нали каза, че е купонясвал цяла вечер и ето, че си права. Я кажи какво ми вещае бъдещето.
-Шамар зад врата, ако не престанеш с глупостите. Направих просто предположение, което е типично за мъжете.
-Толкова ли сме предсказуеми.
-Естествено! Сега да идем да го видим.
-Да.
Двамата оставиха плажните чанти и отидоха в стаята, в която спеше Дивата. Спеше като пън. На всичкото отгоре и хъркаше като разпран.
-Да излезем, че ще ни падне тавана на главите.-предложи Оню на момичето.
-Добре, само да го обърна на една страна, че ще трябва да плащаме ремонта и да си взема дрехи да се преоблека.
-Отивам в кухнята.-съобщи той.
-Остави сладолед и за мен!
-Разбира се. Само побързай!
След секунда го нямаше на терена. Джоана затвори вратата, приближи се до Кий и се зачуди дали наистина спи. Побутна го по рамото с пръст- сякаш бе прокажен. Хъркането спря. Две ръце се стрелнаха към нея. След като отвори очи, се намери легнала до него.
-Значи не спиш. Кажи ми, че не хъркаш така, иначе ще си имаме проблеми.
-Ти за къртач ли ме имаш? Хърках за да бъде достоверно.
-Ох, добре.-каза тя и си стисна носа с два пръста.
-А, да чесъна.
-Кажи ми какво стана с него.
-Ами онези двамата се оказаха и някакви откачалки, които имаха всякакви джунджурии от рода на: сребърни куршуми, светена вода, дървен кръст и т.н.
„Горкото ми вампирче! Попаднало е на вредно за него място.”помисли си Джоана.
-Имаше и чесън и реших да си взема, вече знаеш по каква причина. Момчето обаче се пробуди и трябваше да бягам, да не ме сгащят. Падах, ставах, претъркулвах се, ред храсти минавах. Изглеждаше ми малко на мисията невъзможна, ама онзи се отказа след втората крачка, само дето аз не го забелязах и тичах като Юсеин Болд на спринта на олимпийските игри.
-А ти каза, че е дълга история!
-Не е, но ако ти бях разказал всичко наведнъж, щеше да стане дългичко.
-Ето защо си толкова надран.
-Щях да ти благодаря, но ме прекъсна.
-За кое?
-Че направи онова представление на вратата. Имах достатъчно време да се шмугна в стаята. За какво тичаше Минхо?
-Дакел.
-Ясно.
-Видя ли те?
-Не, беше доста зает да бяга.
-Трябва да отида в кухнята.
-Нали щеше да се преобличаш.-каза Дивата и заповдига палаво вежди.
-Да, но не тук.
-Да ти помогна със събличането?
-Няма нужда, а аз да ти помогна със заспиването.
-Не, но ми помогни с яденето. Умирам от глад.
-Ей сега ще ти донеса нещо. Спагети?
-Идеално. Но да не са само спагети, направи и някакъв сос.
-Я, как командва! Не си ли много нахален!
-Не. … Добре де.. Моля –направи милички очички той.
-Какво да те правя. Ще ти направя, но ще ми върнеш услугата.
-Че как иначе.
-Какви жертви правя заради теб- спя на неудобни места, нося ти лед, грижа се за теб като за малко дете, сега и спагети да правя, че и със сос.
-Не се оплаквай, към 3 часа ще се събудя като чисто нов и ще ти направя незабравима вечеря.
-Искаш да кажеш, че ще НИ направиш незабравима вечеря.
-Естествено, не ставай смешна, а сега спагетите.-напомни й той.
Тя започна да се изправя, но той я дръпна отново.
-Нали искаш спагети. Какво? Да не би да си промени мнението? Няма да готвя? Супер!
-Не. Ще готвиш, но трябва да направиш още нещо.
-Какво? А, да трябва да се преоблека.
-Не това. За да станеш трябва да ми дадеш нещо.
-Пари?
-Не.
-Не ми казвай, че ще ми отрежеш езика, като в „Малката русалка”?!
-Не. Наистина ли не се сещаш?! Или се правиш на глупава.
-Наистина не те разбирам.
Той се приближи и впи устни в нейните. Двамата се забравиха и отнесоха в свят на страстите, но Кий спря пътешествието- от една страна, защото беше гладен, от друга, защото можеха да ги хванат и трета-да я държи в напрежение.
-Получих това, което исках, сега моляяяя, спагети много съм гладен.
-Търтей, до сега можеше да си направиш!
-О. май ти се иска още?!
-Не.-отвърна спокойно тя и демонстративно се изниза от леглото.
-Отивам да правя спагети.-съобщи му тя и затвори вратата след себе си.
„Уж съм добър в това, защо не й влияя?” замисли се Дивата „Трябва да се образовам в тази сфера!” закани се той.

nasa__ · **117** Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 12:43 pm

nasa__

You’ve got to be the climax of my life ★

Брой мнения : 495
Electric Hearts : 565
Reputation : 31
Join date : 31.08.2010
Age : 29
Местожителство : Столът пред компютъра n_n..Добре де,Разград.. xD

U go KEY!! xD
Искам ощеее The Forbidden Fruit - Page 5 72137

Nanna · **118** Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 4:04 pm

Nanna

Almighty ♛

Брой мнения : 4275
Electric Hearts : 10170
Reputation : 104
Join date : 27.08.2010
Age : 28
Местожителство : Сливен

Aййй мръсниците ми те,gimme me mooore The Forbidden Fruit - Page 5 943311

didence · **119** Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 4:53 pm

didence

Her whisper is the Lucifer ★

Брой мнения : 1000
Electric Hearts : 1164
Reputation : 28
Join date : 31.08.2010
Age : 34
Местожителство : Варна/Varna, BG

искам да те напрегръщам заради хубавия фик The Forbidden Fruit - Page 5 728250

чакаме следваща главаа The Forbidden Fruit - Page 5 79296

jongminfan · **120** Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 5:14 pm

jongminfan

We're living in the SMTOWN! ☆

Брой мнения : 3653
Electric Hearts : 5635
Reputation : 55
Join date : 19.09.2010
Age : 31
Местожителство : София

уау Кий и Джоана The Forbidden Fruit - Page 5 728250

невероятна е тая глава..двамата са супер сладки,а кий е невероятен както винаги The Forbidden Fruit - Page 5 95557

tdsmt357 · **121** Re: The Forbidden Fruit Пет Ное 26, 2010 8:03 pm

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

23-та глава
Джоана затвори вратата, а краката й едвам я удържаха. „Как може да съм толкова добра актриса. Дяволски добър е! Дали ще успея да поддържам тези актьорски умения ако продължава така.” Тя се замечта и отнесе във фантазиите си, които имаха доста интересни насоки. „Джоана, стига глупости. Съвземи се! Имаш да правиш спагети.”
Тя отиде в кухнята, пусна си плейъра и се зае със задачата си. Спагетите бяха почти готови. Отново се бе пренесла някъде на страни и не осъзнаваше, че припява с песента на SHINеe- Get it, докато не се обърна за да вземе ръкохватките от масата. Тогава ги видя. Оню и Минхо стояха на прага на вратата и я наблюдаваха с доста странни физиономии.
-Ехо, момчета? … Земята до двете наблюдателни камери! – причината да ги нарече така бе, че те не я изпускаха от поглед- буквално. Откакто ги бе забелязала, Джоана не бе видяла друго движение от тяхна страна освен мърдането на главите им с цел да я наблюдават. Дори мигането им бе чуждо.
-Ааа, да… какво.. аа, Джоана, ти готвиш?-излезе пръв от транса Оню.
-Да. Защо? Мислиш, че ще те отровя ли?
-Не! Не! В никакъв случай, но от както излезе от стаята си ми се струваш по-бодра.-забеляза лидера.
-Че как няма да съм бодра! С това режещо хъркане, не само, че ще съм будна, ами очите ми ще са широко отворени за потенциална опасност.
-Той каза бодра, не будна.- намеси се Минхо.
-Кажете ми как да не съм бодра в този хубав ден. Слънчицето си пече, хората се радват, а аз ще се цупя. От какъв зор?
-Ами, от голям.
-И какъв е този голям зор?
-Ами онзи, особено е неприятен ако си спечен.-зафилософства Харизмата.
-Минхо, да не би да ми говориш за…
-Да, точно за това ти говори. Горкият, хората обикновено се разстройват като ходят на море, нашият се запича. Странна работа. И в тази връзка, спагетите за колко човека ще стигнат.
-За всички естествено! Дори ще останат.
-О, добре. Вече имаме и решение какво ще вечеряме.-зарадва се Дубу от простичкият факт, че не бе необходимо да напряга мускулни и мозъчни клетки в сложната задача да приготви вечеря.
-Сега, ако обичате моля напуснете, защото ако вие готвехте, а някакви ненормални ви гледаха, щеше ли да ви бъде приятно?
-Ние сме ненормални?-засегна се Минхо.
-В момента сте. Осъзнавате ли, че очите ви сълзяха в опити да компенсират липсата на мигане?
Двамата се погледнаха и осъзнаха, че беше права.
-Извинявай. Омитаме се.
„Добре, че съм добра в разпъването на локуми и бързите отговори. Ако не внимавам, ще ни спипат…” мислите й бяха прекъснати от Оню, който се провикна от неговото любимо място за наблюдения-прагът на вратата.
-Не забравяй, че утре следобед летим обратно за Сеул.
-Айгу, бях забравила. Имам да стягам багаж. Благодаря, че ми напомни!-усмихна му се мило тя.
-За нищо. И побързай с тези спагети, умираме от глад.
„Един дол дренки! Всички са еднакви! Може би и затова се разбират толкова добре.”помисли си тя и започна дълбоки разсъждения върху мъжкият вид, докато довършваше финалните приготовления за вечерята.
***
-Нещо ми намирисва!-каза след минути мълчание Дубу. Беше мислил и мислил, но нещо все не му се връзваше.
-Невъзможно, хьонг. Къпах се преди малко!- Заоправдава се Минхо.
-Забравяш, че думите имат и преносен смисъл.
-Ахаааа!
-Откри Америка?
-Америко Веспучи, не аз.
-Аз сигурно говоря на стените!
-А, да, да. Открих я!-досети се Харизмата.-Бях се замислил малко и сега още не мога да превключа.
-И върху какво толкова умува?
-Джоана ми се струва прекалено жизнерадостна днес.
-Четеш ми мислите!-зарадва се на еднаквото им мислене Оню, но моментът бе напълно съсипан.
-Хьонг, освен ако не ми ги напишеш на лист, не мога да ги прочета.
-Отказвам се! Добре тогава. Ще обяснявам като на бавни. Ааааааз…. сиииии….мислееееех….абсолютнооооо….същотооооо…нещооооо!-провлачи думите той, като оставяше паузи между тях-Сега разбра ли ме?
-Не съм малоумен!
-Съмнява ме. Но добре. Та да, наистина доста променена бе днес.
-И няма такива кавги в сравнение с преди. Нещо се е променило.
Но те двамата не бяха единствените, които могат да подслушват. Мислейки си, че пияницата спи, те обсъждаха всичко с нормален тон. Бяха сигурни, че Джоана не може да ги чуе от музиката и бяха прави, но изобщо не подозираха другият. „Така значи! Добре, ще увеличим кавгите.И по-малко време прекарвано заедно. Ооо, не, не мога да позволя това. Ще е агония. Да виждам тези очи за 5 минути на ден. Неееее! Опааа, чакай. През деня 5 минути, през нощта- 5 часа. Само трябва да го измислим добре.”мислеше си Кий, залепил ухо на вратата.
Както си мислеше спокойно и бе забравил да се върне в леглото, вратата го трясна с пълна сила.
-Какво правиш тук!-попита Джоана.
-А какво може да прави човек до вратата?! Да се облича за да отиде до едното място.
-И мястото за обличане е точно до вратата?
-Ами да, къде другаде?
-Ами малко по в центъра на стаята!
-Давай ми спагетите и къш!
-Моляя! Искаш ли да ти обявя гладна стачка, само че гладната няма да съм аз!
Той й смигна и продължи.
-Дай ми чинията!-каза със сърдит тон и опита да затвори вратата.
-Не бързай толкова! Трябват ми дрехи да се преоблека и хавлия. От твоите капризи нямах време дори да махна солта и пясъка от себе си!- отвърна тя като го бутна навътре и затвори вратата, след което зашушна-Какво ти става?
-Онези двамата започват да се досещат!
-Ех значи! Исках малко повече адреналин.-съжали тя и се запъти към чантата си.
-И ще го получиш! Само трябва да увеличим караниците и да намалим срещите през деня.
Тя наведе глава и отвърна:
-Значи все едно нищо не се е случвало.-веднага се осъзна и вкара уменията си в действие: вдигна глава, усмихна му се и добави- Е, отивам да си взема душ.
-Казах през деня, но нощта е наша.-усмихна се дяволито Дивата.
Тя веднага разбра какво иска да каже и отвърна на усмивката му.
-Не забравяй, че в утре се връщаме.-напомни му тя.
-Няма, след малко започвам да си стягам багажа.
-Ти па! За къде пак се разбърза! Гледай го! Имаш цяла вечер.
-Глупачето ми то! Кога да го стегна? Довечера ще съм зает.
-Оо, ясно, ей сега идвам да стягам и моя.- съобщи му тя и изхвърча през вратата.
„Сега, да потърсим малко насоки!” постави си за задача Кий и извади телефона си. „Добре, че имам Wireless сега никой няма да знае къде съм влизал и какво съм търсил.”- замисли се той и се засмя зловещо.
-Добре ли си?- загрижи се за него Оню, отворил вратата за да провери как е положението.
Дивата подскочи и пъхна телефона под завивките.
-Напълно!-отговори той прекалено бързо и в негова „подкрепа” от телефона под завивките се чу женски стенещ глас „-Добре дошъл, сладурче! Това е най-новият сайт за порно игри и реални изживявания.Аз съм Синди и съм много палава, точно както и другите ми колежки!”. На Дубу му трябваха няколко секунди, в които стоеше с наведена настрани глава и учудено изражение- точно като малко кученце, видяло нещо интересно. След като тези секунди изтекоха не можеше да бъде открит на мястото, на което бе до преди малко- поради фактът, че се гънеше като червей, недоволен от това, че е изваден от приятната влажна почва, но в случая се дължеше на неудържим смях.
-Значи чакаш само да излезе, че да започнеш с „игричките”.-каза той през сълзи и смеха отново го завладя.
„Този Touch screen- предател с теб предател! Сега ли намери да ми правиш номера!” –истината е, че в бързината пръстът му случайно бе избрал този сайт.
-Айгуу, главата ми! Хьонг, вън!-започна да се прави на човек с ужасен махмурлук Дивата.
-Защо, че да се задоволяваш с телефона ли?-закачи го лидера и прихна.
-Много добре знаеш, че ми прави проблеми!
-Абе проблема не е в телефона ами другаде, ама айде…-продължиха закачките, придружени от вдигнат във въздуха показалец за по-голяма изразителност.-Аа..
-Изпроси си го!
Една възглавница бе полетяла към Оню с яростна сила.
-Яя, ти ще ми плащаш зъболекаря!
-Ей, добра идея, ще му кажа да ти извади всичките зъбки, че поне от фъфлене да не се разбира какви ги дрънкаш! Сега вън! Боли ме главата.
-Добре, добре…Да се позадоволиш и от мен!-каза бързо дразнителя и бързо затвори вратата. И с право- в противен случай наистина щеше да му е нужен зъболекар.
-Ейш, бива ли такова нещо! Човек да не потърси малко информация и всичко ще се обърне срещу него.-започна да си говори сам Кий. В този момент осъзна, че природата го зовеше. Ако не пуснеше една вода в скоро време, щеше да има цунами. Той стана и затърча към тоалетната (която за негово голямо щастие или зло беше комбинирана с банята).
Той отвори вратата, а от вътре излезе пара, но бе под прекалено голямо напрежение за да обърне внимание. Свърши си работата и тъкмо се закопча копчето на дънките, когато водата спря- това вече го забеляза. Вратата на душ кабината се отвори…

П.п. Съжалявам за огромното закъснение, надявам се да ви е харесало и ще се постарая да няма повече закъснения The Forbidden Fruit - Page 5 7878

Nanna · **122** Re: The Forbidden Fruit Пет Ное 26, 2010 8:44 pm

Nanna

Almighty ♛

Брой мнения : 4275
Electric Hearts : 10170
Reputation : 104
Join date : 27.08.2010
Age : 28
Местожителство : Сливен

„-Добре дошъл, сладурче! Това е най-новият сайт за порно игри и реални изживявания.Аз съм Синди и съм много палава, точно както и другите ми колежки!”

Айгу,горкото дете! Не може една информацийка да провери в нета The Forbidden Fruit - Page 5 778320

jongminfan · **123** Re: The Forbidden Fruit Пет Ное 26, 2010 10:10 pm

jongminfan

We're living in the SMTOWN! ☆

Брой мнения : 3653
Electric Hearts : 5635
Reputation : 55
Join date : 19.09.2010
Age : 31
Местожителство : София

айгуу

уникалната глава The Forbidden Fruit - Page 5 778320

горкият кий,наистина една информация не може да потърси The Forbidden Fruit - Page 5 778320

чакам следващата и точно на най-интересното свърши The Forbidden Fruit - Page 5 97395

tdsmt357 · **124** Re: The Forbidden Fruit Съб Дек 25, 2010 6:01 pm

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

24 глава

„Ей сега я втасах!”помисли си Кий, вече досетил се, че банята се ползва от някой друг. Той остана вцепенен и чакаше. Чакаше, защото друго не му оставаше, пък и, до колкото беше напипвал, гледката си струваше. Чу се почукване на врата.
-Може ли да вляза?-беше Оню.
-Не!-провикна се Кий. „Как смее! Да си позволява такива неща! Тя си е само моя!!”
-Ти пък какво правиш там вътре?-Оню отвори вратата, а Кий се завтече за да му препречи пътя.
-А ти какви си ги намислил? Мислех, че си човек на честта!
-Да бе, от части е така, но в моменти на отчаяние или пък екстремни ситуации просто не мога да бъда доблестен.
-И какви са тези моменти на отчаяние?-усъмни се Дивата.
-В този случай става дума за екстремна ситуация.
-И каква по-точно?
-Тоалетната чиния ми липсва!
-Моля!? И намери сега да й се обясняваш в любов- докато някой се къпе!?
-Знаеш ли, ще използвам втората част от въпроса ти, но още не съм разбрал причината да си тук, че да формулирам и първата.
Натрапника се изчерви.
-Ами аз,… такова… абе много ми се ходеше до тоалетната и не разбрах, че тя се къпе, докато не си затворих ципа и не си закопчах копчето.
-Коя е тази тя?
Кий се обърна потресен.
-Минхо!!!! Ти! Ама тя каза, .. апък ти си тук….нали уж тя…-запелтечи Дивата.
-А ти кого очакваше? Аха, сега разбрах, защо така ревностно защитаваше банята, както Дон Кихот би защитавал своята Дулсинея.-засмя се Дубу.
-Тя ми отстъпи реда си, защото имала да си прибира багажа и можела да изчака още малко.-обясни Минхо. –Но ако си навит бих искал да ми станеш един бодигард. Ще те нарека Ди Кей или по-скоро Ди Кий. От Дон Кихот- поне ще знам, че не ме загрозява опасност.
-Яяя, до, да не ти е омръзнал животеца?-обърна се Ди Кий към своята бъдеща жертва като разгневен петел, подскачащ от крак на крак и чакащ точният момент да нападне.
-Какво става тук? Да не би да има някакво събрание, за което не знам. Странно място сте си избрали де.- появи се на вратата главната причина, поради която Кий се озова в толкова неприятна ситуация. Ако беше тя, Оню нямаше да смее да влезе и банята си оставаше само за тях, а колко неща могат да се направят в една баня…
-Да, точно така. Това е махленско събрание, на което не си поканена.-съобщи й Кий и се обърна към другите.
Тя застана в поза „Ф” или така наречената поза на лошата свекърва, намуси се, като в същото време се чудеше дали да не срита източника на тези думи.
-И защо да не съм поканена, господин Полузакопчан цип?
Дивата погледна надолу и що да види. В цялата суматоха се оказа, че ципа наистина не е закопчан до край, а в допълнение част от боксерките му се показваше така сякаш е прекарал известно време в компанията на Синди. Обърна се рязко и се зае с немирните боксерки. Тъкмо бе готов и отзад чу думите, които не му се искаше никога да чуе.
-Синди ли ти е повлияла така?-това бе лидера, който чак сега бе успял да си поеме въздух и да му зададе този жизненоважен въпрос.
-Коя е Синди?-зачуди се Джоана.
-Негова далечна далечна роднина, която е отишла да работи в Испания.- намеси се Минхо. Нямаше си на идея какво ставаше, но знаеше, че ако не се намеси щеше да има гръм и трясъци- не от друго ами от смеха, който щеше да събори цялата къща. „Смее ли се така Дубу няма начин Джоана да не получи мускулна треска.”помисли си той и погледна с въпросителен поглед Дивата. Той пък от своя страна му отправи благодарствен поглед и смени темата.
-Хайде който ще се къпе да се къпе, който ще си стяга багажа да го стяга, но да действаме, събрание и без това няма да се получи-прекъснаха ни най-нахално, сега ни остава само да издебнем следващия момент, в който да се съберем по мъжки.
Всички го гледаха странно, но мъжката част схвана намека и замазването по-бързо. Женската пък от своя страна си нямаше и на идея какво ставаше, но реши да следи нещата от близко. Много от близко. „Ако трябва ще им дишам във вратовете, но ще разбера истината, или поне за какво са тези събрания!”закани се тя и мислено вдигна юмрук в стил „Аджа-аджа, файтинг!”.
***

„Интересна работа. Роса в стаята ми? И защо само по лицето?”запита се Темин и най-сетне реши да си отвори очите.
-Не ми казвай, че …ДЖУНГХЮН!!! Ела си прибери кучето! Веднага!
„Защо се мъча, сигурно спи като пън.”помисли си макнето, избърса „росата” и погледна към треперещото кученце.
-Знам, знам. Сега ще те изведа. Имаш късмет,че съм тук. Да не си посмял да пуснеш нещо повече! Ей сега излизаме.
Ру бафна радостно и изплези език.
„Сладур, само ако не ме беше събудил така, сега и кокалче щеше да получиш.”
Темин го изведе навън. Чак след 15 минути осъзна, че е сам в парка. Погледна телефона си, после го пъхна в джоба съвсем спокойно. Повървя малко, докато мозъкът му смели новата информация. Когато обаче процесът приключи, макнето едва не си съдра горнището, мъчейки се да извади отново телефона за да се увери, че не е сънувал докато е гледал екрана.
-Ти! Нормално ли се развиваш! 5 и 45 е! –развика се той на кучето и бе приятно пренебрегнат –Ама какво ли те виня, аз самия ставах през нощта, само че аз ходих до хладилника. Абе всеки с нуждите си.-заключи най-малкия от групата и затвори очи. Все още му се спеше, а и животното си вървеше съвсем културно по асфалта, в права линия- заслужаваше доверие.
Спокойното праволинейно движение продължи само няколко секунди. Изведнъж развеждащият бе блъснат брутално в едно дърво, което Ру си бе избрал да маркира, но първо да обиколи. От замайването, неговият водач се свлече по кората на дървото, която пък добре го ошкури. В резултат, водачът изглеждаше като пиян дядка-с разрошена коса (още от спането) и усмихнато изражение, но все още витаещо някъде с цел да намери правилната реалност, само дето зъбите му си бяха на мястото. Темин стана, все още му се виеше свят, но предпочиташе да върви отколкото да стои, пък и кучето даваше зор. Непосредствено след ставането отново се блъсна. Помисли, че отново е дърво, но чак след като се озова на земята- с главоболие само от предния сблъсък, разбра, че не е дърво. Вдигна глава и видя някакво русо, къдрокосо момиче да стои пред него. Едни сини очи го гледаха с интерес и загриженост.
-Добре ли сте?-попита тя,
-Мисля, че да.
-Радвам се.-усмихна му се тя и му подаде ръка.-Можете ли да ми помогнете? Търся YGEntertainment. Знаете ли къде се намира?
-Да, тръгвате от тук и завивате…-Темин я упъти, след което тя му благодари и забърза, явно закъсняваше, въпреки това се обърна и го предупреди да внимава-имало някакъв ненормален, който е чула. Разправял за нормалност и че било 5 и 45 сутринта, но викал като истерик.
Минито мисли доста време и през остатъка от разходката се оглеждаше като див заек, но нямаше и жива душица в парка.
Когато Ру започна да присядва, макнето реши, че е време да се прибират.
„Сега ще спя поне още 2 часа, а ти…”-той погледна към изнемощялото животинче „Ти поне до 2 след обяд ще къртиш. Ще ме блъска в дървета, ха. Да видим кой се смее последен сега.” Той се засмя на глас като някой зъл учен, което пък му помогна да установи кой е онзи ненормалния парка.

tdsmt357 · **125** Re: The Forbidden Fruit Съб Дек 25, 2010 8:08 pm

tdsmt357

A bell rang ding dong ★

Брой мнения : 118
Electric Hearts : 127
Reputation : 7
Join date : 01.09.2010
Age : 29
Местожителство : Сливен

25-та глава

Кий седеше на седалката си в самолета и си мислеше за вчерашния ден. След изцепката с банята, Джоана вече наистина влезе банята, но по негова поръчка заключи вратата, но не с едно превъртане, а с цели две. Той беше след нея, но когато излезе, тя го чакаше на дивана в дневната- искаше да го разпита за Синди. Тогава явно й се бе паднало, защото другите двама бяха излезли- от толкова разузнаване бяха забравили,че е техен ред да готвят- бяха отишли до магазина.
-Коя е Синди?-бе попитала тя.
„Хм, директна атака, да отклоняваме колкото се може повече!”-бе решил той.
-Нали вече ти казаха.
-Аз искам да чуя от теб коя е.
-Дъщеря на дъщерята на сина на бащата на една моя 10-та братовчедка.
-Я пак.
-Ами дъщерята на дъщерята, че тя пък е дъщеря на сина на бащата на един мой братовчед.
-Не беше ли братовчедка?
-Абе и аз не мога да ти кажа, след операцията стана жена, преди беше мъж, абе изгубих му операциите и половете вече. Нещо друго? Сега мога ли да се преоблека?
-Че какво ти пречи?
-Какво ми пречи ли? Това, че излизам от банята гол-голеничък – само по една хавлия около кръста, а ти ме нападаш с въпроси.
-Я не лъжи! Виждам ластика на боксерките ти.
- Добре.-бе въздъхнал той.- Сега би ли си отишла в стаята?
-Че защо? Дошла съм да гледам стриптийз, бейбе!- бе казала тя и бе размахала нейната хавлия, която бе предназначена за подсушаване на косата й, а не за размахване във въздуха, подобно на ласо от каубой.
-Добре тогава, ще идиш обичайното, все едно съм по бански.-бе казал той и бе свалил хавлията си.
Когато се бе обърнал с гръб към нея и се бе насочил към чантата с багажа, тя бе заговорила отново.
-Интересно петно имаш отзад.
-Нормално е. Моделът е такъв- все едно съм бил нацелен с пейнтбол.
-Черни топчета има ли? Или не почакай… това дупка ли е?-бе запитала тя със сериозен и учуден глас.
Кий се не извъртял моментално, но тя бе започнала да се смее както обикновено- истерично.
Този смях сега отекваше в главата му, както и през цялата вечер. „Как можах да се хвана на такъв евтин номер. Разплатата ще настъпи, но ще е по-късно. Сега трябва да си отплатя на другиго.” Той погледна към слушащата до него музика Джоана. Тя забеляза погледа върху себе си, обърна главата си, но сви устни- бе се сетила отново за снощното изпълнение.
-Стига си се хилила и ми дай плейъра си за малко.
-Защо ти е?
-Трябва ми.
-А аз от къде ще слушам музика?-започна да изпада в истерия тя. Мразеше да няма какво да прави, а музиката я успокояваше.
-От моя.
Тя го погледна подозрително и изключи устройството. Подаде го бавно, сякаш държеше бомба в ръцете си, но не откъсваше поглед от Кий.
-Какво си ме зяпнала?-попита той докато поемаше плейъра от ръката й. Изведнъж обаче запецна. Тя бе стиснала 5-тото свое съкровище.
-Какво ще правиш с него?
-Пазиш ли си онзи запис на мъжа в тоалетната.
-Да, ама ако си решил да ми изиграваш номер със собствените ми средства, едно ще ти кажа. Няма да станеееее.-каза напевно тя.- Плюс това нямам жена в тоалетната.
-Не е за теб. Сега ми го дай.
-Пак казвам с моите камъни по моята тиква- НЕ.
-Добре бе, жена. Пуу не разбра, че не е за теб. Ейш, каква егоистка само!
Дивата погледна към жертвата. За негов късмет тъкмо ставаше и се запътваше към тоалетните. „Време за изпълнение на мисията.”помисли си той и изчака точния момент. Намери нужния запис и заложи „бомбата”. Седна си най-спокойно и се заслуша в „симфонията”. Записът започна, за съжаление му бе до болка познат, въпреки че го бе чул само един-единствен път, а всички пътници се обърнаха към източника, или почти към него.
Нещо не бе наред, записа се провлачи, както касетофон пролачва запис на касетка- гласът стана бавен и дебел и изведнъж спря.
-Кой си е оставил плейъра тук?-попита стюардесата.-Току що беше прегазен от количката с храната.-тя бе вдигнала останките от него във въздуха.-Е, щом има толкова богати, че да си купят нов.-вдигна рамене тя и започна да пита хората дали имат нужда от храна или напитки.
Дивата покри очите си с ръка. Направи си пролука между кутрето и безименния пръст за да види дали Джоана е разбрала какво се случва, но за негово единствено щастие за деня тя се бе заслушала и не бе чула нищичко. Оню се върна на мястото си.
-Какво стана, какви бяха тези звуци?-попита той Минхо.
-Не знам, хьонг. Правят си тука някакви шеги.
„Ще си направя аз шеги, не амии…”-закани се Кий и помисли над следващ план. Не му бе нужно много. Преди да се качи в самолета си бе взел едно модно списание. Сега едно списание щеше да го забавлява както никога до сега. „Синди, Синди, сега ти ще ми помогнеш да си го върна.”
След около 15 минути.
-Хьонг, искаш ли списание?-попита той Дубу.-Стюардесата ми го даде, но вече не ми се разглежда.
-Не мерси, не искам.
-Стига бе. Не ти ли е скучно. Минхо спи, аз ще слушам музика, Джоана и тя… Аз бих си умрял от скука…
-Добре дай го и мирясвай. По-досаден си и от тишината.-грабна списанието лидерът.
„Сега да звъннем на Минхо.”помисли си той докато вадеше телефона си. „Оф, забравих, че трябва да е изключен. Гадост. Ами сега.” Умът му започна да работи на пълни обороти. „Мисли Кибум, мисли!... Естествено! Тоалетната! Краката му са дълги, няма как да не ги ритнеш. Ау, че съм умничък!”
Той стана мигновено и побутна Оню.
-Сега какво?
-Искам да мина. Разположил си се като господар.
Оню сви опънатите си крака и пропусна минувачът. Следваща спирка- краката на спящият красавец.
-Бастун, време е да ставаш!
-А, какво? Пристигнахме ли?
-Не, това- след 20 минути. Сега се свий да мина.
Минхо изпълни заповедта, опъна се отново и се прозя.
-Хьонг, какво е това?
-Списание.
-Я дай и аз да погледам.
В момента, в който отгърна, на страницата се появи едно почти голо момиче, което бе страшно познато на Дубу.
-Хьонг, какви списания гледаш?
-Аз… нищо.. модни-неадекватен отговор, последван от логично действие-разлистване на следващата страница. Тя обаче бе подобна на предишната.
-Модно, а?-ухили се Харизмата и сръга леко в ребрата Оню.
-Модно, разбира се! Виж!-той отгърна следващата страница, но бе последвал провал.
-Я кажи от къде го взе, че и аз да последя модните тенденции. Вземе пък нещо да ми хареса.
-Стюардесата го е дала на Кий, а той на мен.
-Хьонг, тя не е раздавала списания.
-Знаех си!
-Коя е тази кака?-попита детенцето от предната седалка, което сега се бе надвесило над тях двамата. Майка му бе забелязала, че се е обърнал назад и реши да види какво предизвиква неговия интерес. Двамцата на задния ред бяха замръзнали на място, което позволи на жената да види какво толкова разглеждат. Ченето на жената увисна във въздуха, а веждите й се събраха.
-Хайнрих, веднага си седни на мястото!
-Защо де, мамоо!
-Защото така! Сядай!
„Mission accomplished!”помисли си Кий и се върна на мястото си.
-Петънцето ми, къде ми е плейъра?-попита го Джоана.
-Амииии…. Падна в тоалетната.
-ЕЕЕЕЕЕЕЕ?

Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

The Forbidden Fruit

1 The Forbidden Fruit Съб Сеп 25, 2010 6:01 pm

Nanna

101 Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 9:28 am

tdsmt357

102 Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 10:14 am

Nanna

103 Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 11:59 am

nasa__

104 Re: The Forbidden Fruit Вто Окт 26, 2010 9:04 pm

jongminfan

105 Re: The Forbidden Fruit Сря Окт 27, 2010 8:43 pm

xTheUglyTruthx

106 Re: The Forbidden Fruit Чет Окт 28, 2010 5:30 pm

tdsmt357

107 Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 8:19 pm

tdsmt357

108 Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 8:30 pm

Nanna

109 Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 9:28 pm

nasa__

110 Re: The Forbidden Fruit Пет Окт 29, 2010 9:45 pm

jongminfan

111 Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 12:24 pm

tdsmt357

112 Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 12:33 pm

Nanna

113 Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 1:53 pm

nasa__

114 Re: The Forbidden Fruit Пон Ное 01, 2010 2:56 pm

jongminfan

115 Re: The Forbidden Fruit Чет Ное 04, 2010 8:11 am

didence

116 Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 9:21 am

tdsmt357

117 Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 12:43 pm

nasa__

118 Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 4:04 pm

Nanna

119 Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 4:53 pm

didence

120 Re: The Forbidden Fruit Съб Ное 06, 2010 5:14 pm

jongminfan

121 Re: The Forbidden Fruit Пет Ное 26, 2010 8:03 pm

tdsmt357

122 Re: The Forbidden Fruit Пет Ное 26, 2010 8:44 pm

Nanna

123 Re: The Forbidden Fruit Пет Ное 26, 2010 10:10 pm

jongminfan

124 Re: The Forbidden Fruit Съб Дек 25, 2010 6:01 pm

tdsmt357

125 Re: The Forbidden Fruit Съб Дек 25, 2010 8:08 pm

tdsmt357

126 Re: The Forbidden Fruit

Sponsored content