First topic message reminder :
1-ва глава
Оню отвори очи. Бе 5 часа сутринта. Не успя да спи много след успешния концерт. Стана, протегна се лениво и дръпна завесата. „Явно се очертава прекрасен ден” помисли си той и се усмихна. И изведнъж идеята го осени. Сякаш цял един век е стояла на главата му, а точно в този прекрасен ден някой го удря като с чук по главата и тя се намества сред стотиците останали. Но точно тази нямаше как да остави в раздел „неизпълнени”. Толкова се зарадва, че като излизаше от стаята бягайки се хлъзна и падна по лице. За щастие му нямаше нищо, изправи се и продължи с плана си.
Когато станаха и останалите и бяха достатъчно будни, за да се зачудят какво прави техният лидер, отидоха и надникнаха над рамото му. На екрана на компютъра имаше снимки на хижи. „Жалко, помислих, че веднъж ще го хвана на местопрестъплението- да гледа порно и да си бие чикии” въздъхна Темин.
-Добро утро на всички!-каза Оню толкова жизнерадостно, че всички се запитаха какво ли е намислил- Имам изненада за вас. Вчера направихме един незабравим концерт, нали така?
-Ами определено ще се запомни от феновете.- отговори Джунг.
-Точно така! Днес като станах една идея ме осени. Обадих се на мениджъра и той се съгласи с мен. Издействах ни двуседмична почивка! И сега разглеждам какви промоции имат хижите по крайбрежията, но не тук, а в чужбина! Все пак е лято- време за забавления! Let’s party!
-Яя, хьонг, от кога се молех за такова нещо!- каза Темин и го запрегръща.
-Идеята изобщо не е лоша!- добави Минхо.
-Ам, хора, аз ще пропусна. Не ми е добре, а ако пътувам със самолет ще ми стане още по-зле. А ако пътуваме с кола една седмица ще изминем само в пътуване.
-Е, Джунг, щом е така наистина си почини добре.- каза лидерът и се обърна към Кий- Ами ти? Ще дойдеш ли?
-Не, хьонг, ще остана при Джунг да му правя компания. И на мен нещо не ми се пътува. Искам да си прекарам почивката в позната обстановка.
-Е, добре тогава.- въздъхна Оню, след което веднага промени настроението си от унило към весело, извика-Да отидем на почивка! Темин, Минхо какво чакате- някой да дойде да ви натисне бутона за стартиране? Бягайте да си стягате багажа! Утре тръгваме!
-Хьонг , да ти напомняме ли, че и ти не си стегнал твоя?-каза Темин с лукава усмивка.
-Не е нужно. Вече го стегнах.- отвърна горделиво момчето-Е сега може би чакате някоя муха да влезе в тези отворени до земята усти. Отивайте да си стягате багажа! Да не се окаже накрая, че сме забравили нещо важно. Аз ще поровя още малко и ще се обадя на няколко места. Хайде да ви няма- не мога да се концентрирам така…. Ама вие какво? Говоря на корейски, а не на патагонски или какъвто си изберете там език, който не знаете! Я бързо изчезвайте, че никаква екскурзия няма да има!- при резултатът от последните си думи Оню се усмихна и продължи от там, докъдето беше прекъснат.
Минхо и Темин се изнизаха първи- сякаш някой ги гонеше и ги заплашваше да ги жигоса. Те влетяха в стаята, в която спяха, извадиха куфарите изпод леглата, отвориха гардеробите и започнаха да подреждат дрехите в куфарите си.
-Минхо хьонг , само това ли ще си вземеш?-попита изненадано най-младия член на групата, гледайки куфара му и купчината от куфари за себе си.
Минхо се обърна и подскочи.
-Яяя Темини, ти цялата покъщнина ли помъкна?
-Не в тези три куфара от всичките 5 са ми мобилните телефони.
-Вземи само един телефон. За какъв чеп са ти 3 куфара телефони?
-Ами може да потрябват.
-А един не може ли да ти свърши работа? И от къде имаш толкова телефони?
-Не. Този куфар е с Touch screen-и с различни функции. Този- с ipad-и, а този с по-обикновени. Знам ли кое ще ми потрябва. Всичките са все купувани, поради простата причина, че губя предишния, но в крайна сметка го намирам.
Минхо се ядоса и взе трите куфара, остави ги на леглото и каза на Темин да ги отвори. Темин го погледна виновно, но не направи нищо. Все още ядосан, Минхо отвори първия куфар.
-Толкова много шоколад!!! – възкликна той.
Отвори втория- снаксове. Погледна го строго и отвори третия- аксесоари.
-ЯЯЯЯЯЯ!Темин на ревю ли отиваш или на почивка? И за какво, по дяволите, си помъкнал всичката тази храна? На всичко отгоре помисли ли, че е лято и е горещо. Какво мислиш ще стане с шоколада?
-О! Наистина не помислих за това- каза извинително момчето, с поглед забит в пода.
-Какво има в другите куфари?
-Само дрехи!! Не си струва да ги отваряш- претъпкани са!
След дълъг разбор на дрехи Темин остана с един куфар с дрехи, телефон, шоколад и снакс (за из път- ако огладнееше).
Младото момче все още гледаше виновно пода. Минхо съжали, че се държа толкова гадно и реши да промени тактиката.
-Темин, знам, че искаш да вземеш тези неща, но и там ще ги има. .. А дори да ги няма като се върнеш ще наваксаш.
Младокът разбра какво се опитва да направи неговият хьонг. След като размисли и се увери, че е сгрешил, вдигна глава, усмихна се и го прегърна.
Все още не знаеше, че точно той бе слабото място на Минхо и след тази прегръдка по-големият седна, защото едва се крепеше на краката си.
*** на следващия ден***
-Хайде дечица, ставайте!- каза с меден гласец Оню.
След 15 минути.
-Ставайте мързеливи магарета с вас магарета, ще си изпуснем полета. Побързайте!
„За какво им трябваше да си лягат в 5?” замисли се той.
Както и да е, двамата поспаланковци станаха и се оправиха за изненадващите 5 мин.(Учудващо как, след като очите им не можеха да се отворят.) Успяха да пристигнат на летището навреме и засега всичко вървеше по план.Местата на тримата бяха едно до друго. Темин бе седнал до прозореца, Минхо до него, а Оню от страната на пътеката.
- Я ми напомни пак защо трябва да пътуваме в тази класа?
- Защото е най-изгодно. Пък и като сме облечени по-обикновено никой не може да ни познае.
- А може би това е така, защото тука има само бабички и дядовци!- отвърна Темин.
- Гледай от положителната страна- поне няма да ти шумят докато спиш или да ти ритат седалката. – каза Оню и се изхили.
Недоволният младок се обърна към прозореца до него и се замисли, дали не отиваха в някой старчески лагер с този късмет. Изведнъж усети нещо върху слабините си.
Когато се обърна видя, че спящия до него Минхо се е извъртял така, че ръката му е паднала там, където бе сега. Намести го на седалката му и го остави да спи. Все пак не бяха спали много. Продължи да си гледа през прозореца, но по едно време гледката започна да се замъглява. Прозя се и се отпусна в прегръдките на съня, викащ го още откакто се качи в самолета.
1-ва глава
Оню отвори очи. Бе 5 часа сутринта. Не успя да спи много след успешния концерт. Стана, протегна се лениво и дръпна завесата. „Явно се очертава прекрасен ден” помисли си той и се усмихна. И изведнъж идеята го осени. Сякаш цял един век е стояла на главата му, а точно в този прекрасен ден някой го удря като с чук по главата и тя се намества сред стотиците останали. Но точно тази нямаше как да остави в раздел „неизпълнени”. Толкова се зарадва, че като излизаше от стаята бягайки се хлъзна и падна по лице. За щастие му нямаше нищо, изправи се и продължи с плана си.
Когато станаха и останалите и бяха достатъчно будни, за да се зачудят какво прави техният лидер, отидоха и надникнаха над рамото му. На екрана на компютъра имаше снимки на хижи. „Жалко, помислих, че веднъж ще го хвана на местопрестъплението- да гледа порно и да си бие чикии” въздъхна Темин.
-Добро утро на всички!-каза Оню толкова жизнерадостно, че всички се запитаха какво ли е намислил- Имам изненада за вас. Вчера направихме един незабравим концерт, нали така?
-Ами определено ще се запомни от феновете.- отговори Джунг.
-Точно така! Днес като станах една идея ме осени. Обадих се на мениджъра и той се съгласи с мен. Издействах ни двуседмична почивка! И сега разглеждам какви промоции имат хижите по крайбрежията, но не тук, а в чужбина! Все пак е лято- време за забавления! Let’s party!
-Яя, хьонг, от кога се молех за такова нещо!- каза Темин и го запрегръща.
-Идеята изобщо не е лоша!- добави Минхо.
-Ам, хора, аз ще пропусна. Не ми е добре, а ако пътувам със самолет ще ми стане още по-зле. А ако пътуваме с кола една седмица ще изминем само в пътуване.
-Е, Джунг, щом е така наистина си почини добре.- каза лидерът и се обърна към Кий- Ами ти? Ще дойдеш ли?
-Не, хьонг, ще остана при Джунг да му правя компания. И на мен нещо не ми се пътува. Искам да си прекарам почивката в позната обстановка.
-Е, добре тогава.- въздъхна Оню, след което веднага промени настроението си от унило към весело, извика-Да отидем на почивка! Темин, Минхо какво чакате- някой да дойде да ви натисне бутона за стартиране? Бягайте да си стягате багажа! Утре тръгваме!
-Хьонг , да ти напомняме ли, че и ти не си стегнал твоя?-каза Темин с лукава усмивка.
-Не е нужно. Вече го стегнах.- отвърна горделиво момчето-Е сега може би чакате някоя муха да влезе в тези отворени до земята усти. Отивайте да си стягате багажа! Да не се окаже накрая, че сме забравили нещо важно. Аз ще поровя още малко и ще се обадя на няколко места. Хайде да ви няма- не мога да се концентрирам така…. Ама вие какво? Говоря на корейски, а не на патагонски или какъвто си изберете там език, който не знаете! Я бързо изчезвайте, че никаква екскурзия няма да има!- при резултатът от последните си думи Оню се усмихна и продължи от там, докъдето беше прекъснат.
Минхо и Темин се изнизаха първи- сякаш някой ги гонеше и ги заплашваше да ги жигоса. Те влетяха в стаята, в която спяха, извадиха куфарите изпод леглата, отвориха гардеробите и започнаха да подреждат дрехите в куфарите си.
-Минхо хьонг , само това ли ще си вземеш?-попита изненадано най-младия член на групата, гледайки куфара му и купчината от куфари за себе си.
Минхо се обърна и подскочи.
-Яяя Темини, ти цялата покъщнина ли помъкна?
-Не в тези три куфара от всичките 5 са ми мобилните телефони.
-Вземи само един телефон. За какъв чеп са ти 3 куфара телефони?
-Ами може да потрябват.
-А един не може ли да ти свърши работа? И от къде имаш толкова телефони?
-Не. Този куфар е с Touch screen-и с различни функции. Този- с ipad-и, а този с по-обикновени. Знам ли кое ще ми потрябва. Всичките са все купувани, поради простата причина, че губя предишния, но в крайна сметка го намирам.
Минхо се ядоса и взе трите куфара, остави ги на леглото и каза на Темин да ги отвори. Темин го погледна виновно, но не направи нищо. Все още ядосан, Минхо отвори първия куфар.
-Толкова много шоколад!!! – възкликна той.
Отвори втория- снаксове. Погледна го строго и отвори третия- аксесоари.
-ЯЯЯЯЯЯ!Темин на ревю ли отиваш или на почивка? И за какво, по дяволите, си помъкнал всичката тази храна? На всичко отгоре помисли ли, че е лято и е горещо. Какво мислиш ще стане с шоколада?
-О! Наистина не помислих за това- каза извинително момчето, с поглед забит в пода.
-Какво има в другите куфари?
-Само дрехи!! Не си струва да ги отваряш- претъпкани са!
След дълъг разбор на дрехи Темин остана с един куфар с дрехи, телефон, шоколад и снакс (за из път- ако огладнееше).
Младото момче все още гледаше виновно пода. Минхо съжали, че се държа толкова гадно и реши да промени тактиката.
-Темин, знам, че искаш да вземеш тези неща, но и там ще ги има. .. А дори да ги няма като се върнеш ще наваксаш.
Младокът разбра какво се опитва да направи неговият хьонг. След като размисли и се увери, че е сгрешил, вдигна глава, усмихна се и го прегърна.
Все още не знаеше, че точно той бе слабото място на Минхо и след тази прегръдка по-големият седна, защото едва се крепеше на краката си.
*** на следващия ден***
-Хайде дечица, ставайте!- каза с меден гласец Оню.
След 15 минути.
-Ставайте мързеливи магарета с вас магарета, ще си изпуснем полета. Побързайте!
„За какво им трябваше да си лягат в 5?” замисли се той.
Както и да е, двамата поспаланковци станаха и се оправиха за изненадващите 5 мин.(Учудващо как, след като очите им не можеха да се отворят.) Успяха да пристигнат на летището навреме и засега всичко вървеше по план.Местата на тримата бяха едно до друго. Темин бе седнал до прозореца, Минхо до него, а Оню от страната на пътеката.
- Я ми напомни пак защо трябва да пътуваме в тази класа?
- Защото е най-изгодно. Пък и като сме облечени по-обикновено никой не може да ни познае.
- А може би това е така, защото тука има само бабички и дядовци!- отвърна Темин.
- Гледай от положителната страна- поне няма да ти шумят докато спиш или да ти ритат седалката. – каза Оню и се изхили.
Недоволният младок се обърна към прозореца до него и се замисли, дали не отиваха в някой старчески лагер с този късмет. Изведнъж усети нещо върху слабините си.
Когато се обърна видя, че спящия до него Минхо се е извъртял така, че ръката му е паднала там, където бе сега. Намести го на седалката му и го остави да спи. Все пак не бяха спали много. Продължи да си гледа през прозореца, но по едно време гледката започна да се замъглява. Прозя се и се отпусна в прегръдките на съня, викащ го още откакто се качи в самолета.
Последната промяна е направена от SHINeeGirl на Съб Сеп 25, 2010 7:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чакам следващата 
В тази глава съм вмъкнала част от по-стара, защото самата аз бях забравила подробностите и не исках да нстават обърквания. Тази част е с червен цвят, така че ако искате можете да я пропуснте. Е, надявам се не съм ви отегчила много и че главата ще ви хареса 
прекрасно посрещане от страна на Блинги 
чакам следващата глава 
Давай нататък,че нямам търпение 
