Така...следва неизбежно интро от автора (разбирайте мен xD).Понеже имам навика да правя меко казани дълги глави,повечето ще са разделени на две части...и още нещо,преди да прочетете за какво по-точно става дума в това творение,нека ви кажа-историйката първоначално вероятно ще ви се стори не особено сполучлива,и дори скучна (Ако трябва да съм честна дори на мен ми се струва скучна -_- ),но по-нататък ще се разкрие смисъла на цялата тази простотия lol :D
Жанр на фика: Комедия,романтичен,мистерия~
Резюме:
В Корея винаги има място за нови групи,особено ако са талантливи.А Top Girls са повече от таланти-те притежават всичко,което се изисква за една супер успешна момичешка група,и са единствения шанс на SM да оцелее в дните на всеизвестната ни световна криза.И именно поради тази криза,в живота на петте момичета се намесват също толкова всеизвестните ни SHINee-странния лидер с пилешката мания,модния манияк с характера на Парис Хилтън,надутия и вечно нацупен рапър,главния вокалист,изживяващ се като съвременен Казанова и разбира се,мило на пръв поглед maknae,под маската на което се крие цял Дявол.
Тези личности ще трябва някак си да се разберат с женския отбор в жилището си-плашещо срамежливото maknae,красавица,родена за модния подиум,рапърка с особен характер и вманиачена по хамбургери с телешко,ледена принцеса със огромен талант и не на последно място,лидерка,изживяваща се като абсолютен идол и модел за подражание,с тайнствено минало,което ще окаже огромно влияние върху живота на всички.
Като допълнение слагаме и психясал мениджър,сладък продавач на хамбургери,сексапилен по-голям брат и чистачка от български произход...до къде ли ще доведе всичко?До щастлив или...не толкова щастлив край?
[b]Глава 1 (част 1)
Началото на...?
Преминаващите хора заинтересовано зяпаха четирите момичета,настанили се във фоайето на SM.Беше събота,една от най-горещите за месеца.Момичетата стояха отегчени и изнервени на черните кожени канапета и нетърпеливо поглеждаха към вратата.
-По дяволите,няма ли да се появи най-сетне!-изведнъж извика едното и отново погледна часовника на ръката си-45 минути...похабява ми 45 минути от живота!-продължи да се тръшка тя,а останалите я изгледаха отегчено,очевидно свикнали с внезапните й изблици.
-Успокой се,Minah,нямаме друг избор,освен да чакаме.-прекъсна я висока блондинка и се усмихна-Има още 10 минути до срещата ни с г-н Донг У.
-Е?Това не я оправдава.-тросна се първата и започна нервно да обикаля в кръг около масата-Свикнала е всички да я чакат,сякаш е някаква принцеса.За бога,има още четири момичета освен нея!
Останалите кимнаха в знак на съгласие.
-Напълно наясно съм,Minah, че има още четири момичета.Все пак сме прекарали 7 години заедно,нали така?-разнесе се женски глас някъде откъм вратата на фоайето.
Момичетата обрънаха очудено глави и отправиха погледи към източника на гласа.
Пред вратите стоеше високо и стройно чернокосо момиче,с меко казано доста багаж.В двете й ръце имаше по един голям куфар,а зад нея едно момче й помагаше с още три средни сака.
Чернокоската най-спокойно пусна куфарите на земята и тръгна към четирите,оставяйки на момчето да мъкне целия багаж.
-Имаш ли си представа колко закъсняваш Сънмин?-попита раздразнено червенокосо момиче и стана-Всички дойдохме преди повече от 40 минути.
-45.-уточни Minah.
-Знам,разбира се,Джи хюн.Имах малко работа.Обещавам,че няма да се повтори.-усмихна се закъснялата и прегърна момичетата едно по едно.
-Надявам се,че няма.Все пак си лидерът на групата.-отвърна блондинката и се усмихна в отговор,след което отправи поглед към момчето залитащо под тежестта на багажа-Ъмм...Сънмин...апартамента си ли пренасяш?
-Само най-важното...-отвърна новодошлата и взе в ръце куфарите си-Благодаря ти...как ти беше името пак?-попита тя момчето,отправяйки му ослепителна усмивка.
-Джо…тоест...Джон Мун...ъъ...исках да кажа Джънг Мо.-разтреперано отвърна то.
-Благодаря ти,Джонг Му~-Сънмин му прати въздушна целувка и тръгна напред към асансьорите,заедно с останалите момичета.
-Джънг Мо...името ми е Джънг Мо...-унило прошепна момчето и се запъти към изхода.
*На 5тия етаж на SMent.*
Петте момичета застанаха пред вратата и захласнато се зяпаха в табелката,окачена на нея.
-Няма го нашето име на групата.-внезапно се обади Minah и останалите четири още по-съсредоточено се втренчиха в табелата.
-Да не се опитвате да запалите табелката с поглед?-момичетата се обърнаха и втрещено зяпнаха преминаващата чистачка.
-Да не се опитваш да срутиш сградата със задника си?-отвърна Сънмин ядосано,спечелвайки си гаден поглед от страна на служителката,която реши да не отговаря.
-Карате се още на първия ден...лошо-зад гърбовете им се разнесе мъжки глас-Не си спечелвайте врагове тук...Особено пък чистачки,не знаете на какво са способни.
Момичетата насочиха вниманието си към мъжът пред тях.Бяха го чували само веднъж,при това по телефона.Беше нисък и доста кльощав,с рунтави вежди и къдрава коса,която,както определи по-късно Джи Хюн,беше перука.
-Господин Донг У?-предпазливо попита блондинката и той кимна.
-Ще влезете ли вътре,или предпочитате да продължите да се заяждате с г-жа Стоянова.
-Кой?-попита Minah-Чистачката?
-Точно тя,името й е Калина Стоянова.Отговаря за петия етаж на сградата.Идва чак от България.
-България?Звучи ми познато..май беше някъде към Южна Африка?-предположи блондинката.
-Не бъди глупава,Хьо...Всички знаят,че това е област в Авганистан.Произвеждат страхотни ботуши-самодоволно каза Джи Хюн,а мъжът просто поклати глава и отвори вратата пред тях.
-Е,момичета...Заповядайте в новия си дом.
Жанр на фика: Комедия,романтичен,мистерия~
Резюме:
В Корея винаги има място за нови групи,особено ако са талантливи.А Top Girls са повече от таланти-те притежават всичко,което се изисква за една супер успешна момичешка група,и са единствения шанс на SM да оцелее в дните на всеизвестната ни световна криза.И именно поради тази криза,в живота на петте момичета се намесват също толкова всеизвестните ни SHINee-странния лидер с пилешката мания,модния манияк с характера на Парис Хилтън,надутия и вечно нацупен рапър,главния вокалист,изживяващ се като съвременен Казанова и разбира се,мило на пръв поглед maknae,под маската на което се крие цял Дявол.
Тези личности ще трябва някак си да се разберат с женския отбор в жилището си-плашещо срамежливото maknae,красавица,родена за модния подиум,рапърка с особен характер и вманиачена по хамбургери с телешко,ледена принцеса със огромен талант и не на последно място,лидерка,изживяваща се като абсолютен идол и модел за подражание,с тайнствено минало,което ще окаже огромно влияние върху живота на всички.
Като допълнение слагаме и психясал мениджър,сладък продавач на хамбургери,сексапилен по-голям брат и чистачка от български произход...до къде ли ще доведе всичко?До щастлив или...не толкова щастлив край?
[b]Глава 1 (част 1)
Началото на...?
Преминаващите хора заинтересовано зяпаха четирите момичета,настанили се във фоайето на SM.Беше събота,една от най-горещите за месеца.Момичетата стояха отегчени и изнервени на черните кожени канапета и нетърпеливо поглеждаха към вратата.
-По дяволите,няма ли да се появи най-сетне!-изведнъж извика едното и отново погледна часовника на ръката си-45 минути...похабява ми 45 минути от живота!-продължи да се тръшка тя,а останалите я изгледаха отегчено,очевидно свикнали с внезапните й изблици.
-Успокой се,Minah,нямаме друг избор,освен да чакаме.-прекъсна я висока блондинка и се усмихна-Има още 10 минути до срещата ни с г-н Донг У.
-Е?Това не я оправдава.-тросна се първата и започна нервно да обикаля в кръг около масата-Свикнала е всички да я чакат,сякаш е някаква принцеса.За бога,има още четири момичета освен нея!
Останалите кимнаха в знак на съгласие.
-Напълно наясно съм,Minah, че има още четири момичета.Все пак сме прекарали 7 години заедно,нали така?-разнесе се женски глас някъде откъм вратата на фоайето.
Момичетата обрънаха очудено глави и отправиха погледи към източника на гласа.
Пред вратите стоеше високо и стройно чернокосо момиче,с меко казано доста багаж.В двете й ръце имаше по един голям куфар,а зад нея едно момче й помагаше с още три средни сака.
Чернокоската най-спокойно пусна куфарите на земята и тръгна към четирите,оставяйки на момчето да мъкне целия багаж.
-Имаш ли си представа колко закъсняваш Сънмин?-попита раздразнено червенокосо момиче и стана-Всички дойдохме преди повече от 40 минути.
-45.-уточни Minah.
-Знам,разбира се,Джи хюн.Имах малко работа.Обещавам,че няма да се повтори.-усмихна се закъснялата и прегърна момичетата едно по едно.
-Надявам се,че няма.Все пак си лидерът на групата.-отвърна блондинката и се усмихна в отговор,след което отправи поглед към момчето залитащо под тежестта на багажа-Ъмм...Сънмин...апартамента си ли пренасяш?
-Само най-важното...-отвърна новодошлата и взе в ръце куфарите си-Благодаря ти...как ти беше името пак?-попита тя момчето,отправяйки му ослепителна усмивка.
-Джо…тоест...Джон Мун...ъъ...исках да кажа Джънг Мо.-разтреперано отвърна то.
-Благодаря ти,Джонг Му~-Сънмин му прати въздушна целувка и тръгна напред към асансьорите,заедно с останалите момичета.
-Джънг Мо...името ми е Джънг Мо...-унило прошепна момчето и се запъти към изхода.
*На 5тия етаж на SMent.*
Петте момичета застанаха пред вратата и захласнато се зяпаха в табелката,окачена на нея.
-Няма го нашето име на групата.-внезапно се обади Minah и останалите четири още по-съсредоточено се втренчиха в табелата.
-Да не се опитвате да запалите табелката с поглед?-момичетата се обърнаха и втрещено зяпнаха преминаващата чистачка.
-Да не се опитваш да срутиш сградата със задника си?-отвърна Сънмин ядосано,спечелвайки си гаден поглед от страна на служителката,която реши да не отговаря.
-Карате се още на първия ден...лошо-зад гърбовете им се разнесе мъжки глас-Не си спечелвайте врагове тук...Особено пък чистачки,не знаете на какво са способни.
Момичетата насочиха вниманието си към мъжът пред тях.Бяха го чували само веднъж,при това по телефона.Беше нисък и доста кльощав,с рунтави вежди и къдрава коса,която,както определи по-късно Джи Хюн,беше перука.
-Господин Донг У?-предпазливо попита блондинката и той кимна.
-Ще влезете ли вътре,или предпочитате да продължите да се заяждате с г-жа Стоянова.
-Кой?-попита Minah-Чистачката?
-Точно тя,името й е Калина Стоянова.Отговаря за петия етаж на сградата.Идва чак от България.
-България?Звучи ми познато..май беше някъде към Южна Африка?-предположи блондинката.
-Не бъди глупава,Хьо...Всички знаят,че това е област в Авганистан.Произвеждат страхотни ботуши-самодоволно каза Джи Хюн,а мъжът просто поклати глава и отвори вратата пред тях.
-Е,момичета...Заповядайте в новия си дом.
Последната промяна е направена от xXx Mikki xXx на Чет Апр 14, 2011 11:57 am; мнението е било променяно общо 4 пъти