First topic message reminder :
това е първия ми фик и не е много... "разгорещен"
в началото ,но ако случайно ви хареса... 
може да го "разкрася" 
-Ааа !Хайде побързай малко !!!
-Тичам колкото мога…
-Няма да го хванем ако не си размърдаш краката!
-Ако спреш да ми крещиш може да хванем шибания автобус,все пак в мен са билетите !
-Ей Мун дай да видим да не сме забравили нещо..
-Добре…ъмм храна ?
-Тук е и парите са тук също,а билетите?
-Тук са!-каза с усмивка Мун без да провери.
-Провери де!
-Няя..-отвърна Мун спря виждайки физиономията на Кристияна-добре,добре!-тя почна да бърка по джобовете си като настроението й се смрачаваше още повече-а.. не мога да ги намеря каза тихо тя като се опита си спести караници с Крис като продължи да ровичка
-КАКВО ?!Забравила си ги !!!Не мога да повярвам ..защо ти се доверих за най-важното нещо !!! Как можааааа!-отвърна Крис вече подпушила от нерви.
Мун продължаваше да търси като не й обръщаше внимание нито на нея,нито на всички тия хора в автобуса зачудили се какво става по техния най-типичен начин.
-А а..! Ето тук има нн..ещо! ЕТО ГИ !!!-на лицето на Мун Че се изписа изписа широка усмивка ,лицето й грейна
.
-Ъх незнаеш какво щеше да ти се случи като слезем от автобуса.
След броени секунди в превозното средство се чу шепот и оплаквания на тълпа изкофели бабички седящи до прозореца и гледаха голямото задръстване отпред.
-О не..сега я втасахме –каза ядосано Кристина.
-Ама ..сега какво ще правим?-начумери се Мун
-Единствено можем да помолим шофьорът да ни отвори…
-Ами хайде
Момичетата се запътиха към кабинката на шофьора и го попитаха..
-Мун ти говори,аз знам 2,3 корейски думи
-Добре..-въздъхна тя и подаде глава и попита шофьора нещо на коийски.Той промърори под нос и посегна към копчетата за да отвори.Момичетата побързаха да излязат от това свърталище на телесни миризми...
-Колко е часа?-попита внезапно Мун.
-Два и пппОлОВИНАА :147: ! Не ! Ужас!
-Оо не... пак тичане..-въздъхна ядосано Moon Che и забърза крачка
-Да!-светнаха очичките на Крис когато в далечината видя силуета на сцената до която скоро щяха да седят.
-възмути се Крис.
П.П. извинявайте че е къса..
просто една патка ми даваше зор 
това е първия ми фик и не е много... "разгорещен"
в началото ,но ако случайно ви хареса... може да го "разкрася" Глава 1
Беше един забързан следобед по улиците на Сеул.-Ааа !Хайде побързай малко !!!
-Тичам колкото мога…
-Няма да го хванем ако не си размърдаш краката!
-Ако спреш да ми крещиш може да хванем шибания автобус,все пак в мен са билетите !
:::5 секунди тичане:::
-Ах … успяхме.-Ей Мун дай да видим да не сме забравили нещо..
-Добре…ъмм храна ?
-Тук е и парите са тук също,а билетите?
-Тук са!-каза с усмивка Мун без да провери.
-Провери де!
-Няя..-отвърна Мун спря виждайки физиономията на Кристияна-добре,добре!-тя почна да бърка по джобовете си като настроението й се смрачаваше още повече-а.. не мога да ги намеря каза тихо тя като се опита си спести караници с Крис като продължи да ровичка
-КАКВО ?!Забравила си ги !!!Не мога да повярвам ..защо ти се доверих за най-важното нещо !!! Как можааааа!-отвърна Крис вече подпушила от нерви.
Мун продължаваше да търси като не й обръщаше внимание нито на нея,нито на всички тия хора в автобуса зачудили се какво става по техния най-типичен начин.
-А а..! Ето тук има нн..ещо! ЕТО ГИ !!!-на лицето на Мун Че се изписа изписа широка усмивка ,лицето й грейна
.-Ъх незнаеш какво щеше да ти се случи като слезем от автобуса.
След броени секунди в превозното средство се чу шепот и оплаквания на тълпа изкофели бабички седящи до прозореца и гледаха голямото задръстване отпред.
-О не..сега я втасахме –каза ядосано Кристина.
-Ама ..сега какво ще правим?-начумери се Мун
-Единствено можем да помолим шофьорът да ни отвори…
-Ами хайде
Момичетата се запътиха към кабинката на шофьора и го попитаха..
-Мун ти говори,аз знам 2,3 корейски думи
-Добре..-въздъхна тя и подаде глава и попита шофьора нещо на коийски.Той промърори под нос и посегна към копчетата за да отвори.Момичетата побързаха да излязат от това свърталище на телесни миризми...
-Колко е часа?-попита внезапно Мун.
-Два и пппОлОВИНАА :147: ! Не ! Ужас!
-Оо не... пак тичане..-въздъхна ядосано Moon Che и забърза крачка
:::След 10 минути ходене:::
-Ето,ето виждам я!-каза както винаги Мун със своя корейски акцент.-Да!-светнаха очичките на Крис когато в далечината видя силуета на сцената до която скоро щяха да седят.
:::След 2 минути забързано ходене:::
-Ама! Как може ..какви са тия стотици хораа !Няма да се доберем до сцената преди началото на концерта... -възмути се Крис.П.П. извинявайте че е къса..
просто една патка ми даваше зор
Последната промяна е направена от sushii на Сря Дек 29, 2010 1:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
?!-учудено вмъкна Оню
?!ДА НЕ НАМЕКВАШ НЕЩО!!!-кресна Мун на сантиметри от ухото на лидера.
егати края]
.Мисля да пусна първата глава в четвъртък пък да видим дали някой ще ми одобри идеята .... 
искам си историятаааа 
