Брой мнения : 424 Electric Hearts : 444 Reputation : 5 Join date : 13.12.2010 Age : 26 Местожителство : София
First topic message reminder :
това е първия ми фик и не е много... "разгорещен" в началото ,но ако случайно ви хареса... може да го "разкрася"
Глава 1
Беше един забързан следобед по улиците на Сеул. -Ааа !Хайде побързай малко !!! -Тичам колкото мога… -Няма да го хванем ако не си размърдаш краката! -Ако спреш да ми крещиш може да хванем шибания автобус,все пак в мен са билетите !
:::5 секунди тичане:::
-Ах … успяхме. -Ей Мун дай да видим да не сме забравили нещо.. -Добре…ъмм храна ? -Тук е и парите са тук също,а билетите? -Тук са!-каза с усмивка Мун без да провери. -Провери де! -Няя..-отвърна Мун спря виждайки физиономията на Кристияна-добре,добре!-тя почна да бърка по джобовете си като настроението й се смрачаваше още повече-а.. не мога да ги намеря каза тихо тя като се опита си спести караници с Крис като продължи да ровичка -КАКВО ?!Забравила си ги !!!Не мога да повярвам ..защо ти се доверих за най-важното нещо !!! Как можааааа!-отвърна Крис вече подпушила от нерви. Мун продължаваше да търси като не й обръщаше внимание нито на нея,нито на всички тия хора в автобуса зачудили се какво става по техния най-типичен начин. -А а..! Ето тук има нн..ещо! ЕТО ГИ !!!-на лицето на Мун Че се изписа изписа широка усмивка ,лицето й грейна . -Ъх незнаеш какво щеше да ти се случи като слезем от автобуса. След броени секунди в превозното средство се чу шепот и оплаквания на тълпа изкофели бабички седящи до прозореца и гледаха голямото задръстване отпред. -О не..сега я втасахме –каза ядосано Кристина. -Ама ..сега какво ще правим?-начумери се Мун -Единствено можем да помолим шофьорът да ни отвори… -Ами хайде Момичетата се запътиха към кабинката на шофьора и го попитаха.. -Мун ти говори,аз знам 2,3 корейски думи -Добре..-въздъхна тя и подаде глава и попита шофьора нещо на коийски.Той промърори под нос и посегна към копчетата за да отвори.Момичетата побързаха да излязат от това свърталище на телесни миризми... -Колко е часа?-попита внезапно Мун. -Два и пппОлОВИНАА :147: ! Не ! Ужас! -Оо не... пак тичане..-въздъхна ядосано Moon Che и забърза крачка
:::След 10 минути ходене:::
-Ето,ето виждам я!-каза както винаги Мун със своя корейски акцент. -Да!-светнаха очичките на Крис когато в далечината видя силуета на сцената до която скоро щяха да седят.
:::След 2 минути забързано ходене:::
-Ама! Как може ..какви са тия стотици хораа !Няма да се доберем до сцената преди началото на концерта... -възмути се Крис.
П.П. извинявайте че е къса.. просто една патка ми даваше зор
Последната промяна е направена от sushii на Сря Дек 29, 2010 1:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Брой мнения : 424 Electric Hearts : 444 Reputation : 5 Join date : 13.12.2010 Age : 26 Местожителство : София
10та ….Extra глава xD...”сънят”
Така…тази глава се получи напълно спонтанно и въобще от начало нямаше никаква връзка със фика.После ми хрумна да направя 9та…по която да сглобя сюжета на тази.Ако някъде намерите грешки или объркване много съжалявам …Приятно четене
Кий се потресе и замръзна.Сърцето му биеше лудо и той се чувстваше сякаш се побърква.Някаква ръка го докосна и той се успокои.В главата му сега сякаш беше по-спокойно.Той чу някъкъв глас да му прошепва нещо,но не успя да разбере абсолютно нищо.Сега се намираше някъде където дори буря може да утихне с едно докосване,докосване на някой по който Кибум изпитваше неописуеми чувства.Гласът отново се повтори ,но Кий пак не чу.Имаше чувството че душата му се замъгляваше със всяка секунда.Сякаш дъжд исведнъж заваля и бурята отново се събуди в подсъзнанието му.Кий почна да се гърчи .Сълза се стече по неговото лице.Той усети някакво докосване и се сви отново.
-ККИИИИИИИИИИИИИБББУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУМММ СЪБУДИ СЕЕ!-Извика Крис бутайки го.Кий се сви и стисна очи.Крис отново го побутна .Но Кий не помръдваше.Сякаш не беше на себе си.Сякаш беше в някой друг свят,изключил тотално.Кристияна исведнъж се спря и лицето и се натъжи.Главата и се наклоняваше и очите затваряха .Краката й се свиха и тя падна на земята.Исведнъж се озова на някаква полянаТя спеше.Изведнъж усети дъждовна капка да пада на лицето и..падна втора,трета и много скоро дъжда се усили и Крис се събуди.Огледа се и всичко което виждаше беше красива зелена поляна ,но нито едно дърво.Времето беше мрачно и от небето падаха едри дъждовни капки.Почна буря която постепено се усилваше.Крис се изправи и тръгна по поляната за да търси подслон.Тя тичаше и дишаше дълбоко .Със всяка крачка която вземаше дишането й ставаше много по-трудно сякаш кислородът не й стигаше.Но тя не спираше.Изведнъж крачките и се забавиха.Тя спря и се огледа.В далечината видя някъкъв силует и надеждата й се възвърна.Тя ускори крачка,но някакси силуета не помръдваше .Тя сякаш се движеше на едно място.Тази илюзия я побърка и тя се строполи на земята.Крис почна да плаче и закри лице с ръцете си.Изеднъж някъкъв глас я спря.Този глас я накара да се зарадва и точно за това й се стори много познат...той й шептеше „Не се притеснявай !Аз съм тук!”Кристияна се стресна и повдигна глава.Видя Кий който сега седеше над нея и й беше подал ръка.Крис го видя и се усмихна.Сърцето й сякаш почна да танцува.Избърса сълзите си и подаде ръка на Кий.Двамата се хванаха и Кий я придърпа.В този момент нещо ги избута.Сякаш гръм потресе и двамата.Крис мигновено отвори очи.Тя видя Кий пред себе си който я гледаше.Двамата лежаха на леглото на Кий на което той преди три дни беше заспал.Сега я гледаше учуден,но отвътре някакси това че тя беше при него го радваше.Крис беше ококорила очи и се чувстваше малко неловко.Тя побърза да се изправи ,изтича от стаята и затваряйки вратата се свлече надолу и заплака.Кий се стресна и се исправи бързо.Той незнаеше какво да прави защото беше напълно объркан.Седна на леглото си и затвори очи.В този момент Мино минаваше през коридора и видя как Крис плаче.Той се стресна и се върна при останалите които сед яха в всекидневната.
-Ей какво стана?-попита Джонгхюн и погледна Мино .-Къде ми е mp3-то?
-Мм ами..-замисли се какво да каже Мино-не го намерих...-започна да се оглежда за странни погледи той...-ам.. аа не ходи там...сега...-каза той объркан.Всички го погледнаха учудени.Джонг наклони глава като кучетата на страни а другите две шматки : лидера и макнаето които до сега си играеха с чипс се обърнаха едновремено и повдигнаха вежди.
-Защо пък да не ходя?-попита го Джонг
-Ами.. не..недей!Просто си остани тук!-каза Мино и му се намръщи.
-Няма значение..-погледна изнервено Блинг.-отивам..-той тръгна ,но Мино го хвана за рамото и го стисна.
-Братле казах ти да не отиваш!-заплаши го Флейминг и го хвана още по-здраво.
-Стига Мино пусни ме!-кресна Джонг-като не ми даваш ясна причина защо не трябва да отивам не виждам смисъл да ме държиш!
-Казах ти да не ходиш ясно!След малко иди но не и сега!-каза му Мино клатейки глава.-Плюс това ще ходиш да вземеш Касуми,може всеки момент да ти се обади.
-Няма да е скоро...каза към 14:00 още няма 13:00!-каза Джонгхюн.
-Тогава иди да купиш нещо за ядене...-каза му Мино опитвайки се да го откаже да отива към стаите.
-Гладен съм! –извика Оню изневиделица.
-За пиле пари нямам !-предупреди го Блинг.
-Ама...-почна да прави мили физиономии ...които определено не му се отдаваха
-Не не!Не се прави така!-почна Джонг и съвсем се отнесе в показване .
-Я на кой му липсваше mp3-ката..-каза Мино и седна на дивана грабвайки голяма шепа чипс.
-Ей ей!Не ми се подигравай-ядоса се Джонгхюн-като си толкова умен измисли какво да взема за ядене...
-Пиле!!!-усмихна се Оню широко карайки Джонг да се усмихне..
-Ъъъ чакай да помисля-каза той усмихвайки се –ами..НЕ!!!Казах ти пиле няма да купувам!-Оню се намръщи и обърна поглед към Мини който си играеше със чипса.
-Ахаха ... не ,НЕ!Хьонг никъде неизлизам!-каза макнаето..и продължи занимавката си.
-НЕ !ОСТАВИ МЕ!!!-чуха се писъците на Крис от другия край на къщата...веднага след това вратата на стаята й се хлопна и Крис заплака силно.Кий седеше пред стаята й и тропаше за да влезе..
-МОЛЯ ТЕ!-извика той и тропна с юмрук по вратата.
-Оставиии ...мее...моля те...-казваше на пресекулки Крис защото плачеше толкова силно че момчетата от хола успяха да я чуят.Таемин се притесни,лапна чипса си и се затича пръв да види какво е станало.Другите го последваха.Виждайки ги Кий се намръщи ,влезе в стаята си и тресна вратата .
-Ама какво направих?!-натъжи се Мини и се върна във всекидневната.Оню и Мино се спогледаха и последваха Таемин.Джонгхюн пък онило отиде в стаята си и легна .Крис седеше в своята стаята и скоро се успокои.Чувствата й към Кий бяха много силни и тя знаеше че и с Кий е същото.Събуждайки се от този сън тя усъзна че толкова близо до него сърцето й неможе да издържи.Обичаше го твърде много.Самата тя незнаеше защо когато го погледне неиздържаше и сърцето й се късаше.Може би защото за обикновенно момиче като нея би било невъзможно да срещне човек като Кий а още по-ненормално да има връзка с него.Може би ...може би не.В момента в главата й беше бъркотия.Беше показала погрешната си страна пред Кибум.Сега той можеше да не я погледне след това което беше направила .”Да се разкрещиш на Кий така след като той не ти е сторил нищо?!...Как можа да го направиш Кристияна!Как можа!Глупачка!”повтаряше си тя незнаейки на къде да поеме...
Брой мнения : 318 Electric Hearts : 374 Reputation : 13 Join date : 11.12.2010 Age : 26 Местожителство : София
sushii написа:като го каза "нямам търпение какво ще стане с тез двамцата" и аз нямам търпение...1во че незнам какво да напиша... ще има да седя до късно тая нощ
ми то и аз не знаех много неща като писах ама тя сама си идва музата и всичко става супер
Брой мнения : 424 Electric Hearts : 444 Reputation : 5 Join date : 13.12.2010 Age : 26 Местожителство : София
Глава 11
...незнаейки на къде да поеме...
Кристияна седеше узадачена в стаята си и по лицето и се ронеха сълзи.Много се съжаляваше за това което беше сторила.Сърцето й се късаше.Наистина... не знаеше на къде да поеме.Някакси това което чувстваше към Кий я караше да се свива и я мъчеше.Но..защо...тя усещаше че го обича...За краткото време прекарано с Кибум двамата се бяха сближили много...особенно ноща в която си пишеха до зори...Това бяха някои от хубавите й спомени с него досега.Просто в момента нямаше и на представа какво да стори...но може би едно нещо като за начало...”да се извиня на Кий за държанието си..” мислеше си Крис.Тя се изправи.Избърса зачервените си очи и излезе от стаята си.Тази на Кий се намираше на грубо казано две крачки.Там,вътре,сега седеше Кибум и гледаше с празен поглед през прозореца си.Чу се почукване на вратата.
-Влез!-каза той.Вратата се отвори и Крис бавно влезе.-какво искаш?!-попита Кий.Той незнаеше че това е Крис.Сега беше облегнал длани на перваза на прозореца си и гледаше замислено навън.
-Аз...-каза объркано Крис.-исках...-спря се тя и усети болка вътре в себе си.Като разпозна гласа й Кий веднага се обърна.Той тръгна към нея и се доближаваше още по-близо.Крис мигновенно почна да плаче .Кий се доближи още повече до нея.Той я хвана през кръста с лявата ръка а с другата повдигна брадичката й.Крис не спираше да плаче.Тя се опитваше да бъде силна пред него,но не успяваше.Кибум я погледна право в очите и тя се вкамени.Все едно я хипнотизира.Сълзите се стичаха но тя не помръдваше.Кий я целуна страстно.Тя бързо се съвзе и отвърна на целувката му.Двамата се отнесоха.Страстните целувки не спираха.Неусетно Крис се допря до стената и Кий продължи да я целува.Той продължи по врата й и надолу.Повдигна едната си ръка и дръпна презрамката на Крис.Тя се стресна и вътрешно си казваше „Не!..Не може...това не е правилно..!” но тя не усещаше че дава на Кий погрешно впечатлние.Тя се усмихваше сякаш всичко това й доставяше удоволствие.Погледна Кий и някакси се усмихна от това което виждаше...едновременно с тъгата това да вижда Кий я радваше...Крис го прекъсна и изневиделица бързо го прегърна.Толкова се бе засилила че без да иска тя паднаха върху Кий и го събори на леглото.Кристияна стресната се опита да се изправи,но Кий я притисна към себе си и я целуна.След това й се усмихна нежно и я прегърна.Крис закачливо разроши кестенявата му коса и се помести.Стана от леглото и излезе от стаята на Кий.На него му изглеждаше малко потайно но не искаше да разваля момента...след няколко минути Крис се появи облечена с къси сиви дънки,сладка бяла блуза със зелено извънземно и кецове.В едната си ръка носеше дълга чанта която опитваше да сложи докато обяснава на Кий.. и просто млъкна.Когато се оправи тя се доближи до Кий и мило му се усмихна..
-Искаш ли да излезем някъде?МОЛЯяя..-погледна го тя с умолителен поглед...
-Добре..добре..-засмя се Кий защото погледът й беше ужасяващо смешен.
-В някоя сладкарница..а после да идем в парка?!От три дена не си излизал на чист въздух...ще ти се отрази добре..става ли?!
-Добре-усмихна се Кибум и почна да се оправя.След време двамата бяха вече се оправили и готови за тръгване...
--------------ДУПКААА---------------
-Heeuuyaaaaa!!!Така ли?!-чу се гласа на Джонгхюн от другия край на къщата.
-Не бе!Така:HEEEEEEEeeeeeeEEyia!!!-обясни му Оню крещящ от кухнята.
-Е как!Тука не пише така!-ядоса се Джонг.
-Абе идиот!-обади се Мино от балкона-нали я пя преди време...!
-Ей!Човек не може да научи нищо заради вас!-изкрещя ядосан макнаето от своята стая карайки всички да млъкнат.
-Сори Тае Няма Се Повтори Повече!-извика Джонг който го беше ударило на лигня.
-С Крис излизаме на разходка,ОК!-извика Кий от входната врата.След секунди се чу нейното затваряне и двамата вече ги нямаше.Някъкъв звук изведнъж смути забавата на Джонгхюн и той се запъти към телефона си и го вдигна...
-Здравей Касуми!-каза той радостен-да идвам ли?!
-Да..да!Идвай че ми е много скучно тук пред болниццЦц...-усети се Касуми.-абе просто идвай,моля те..
-Добре,идвам-каза бързо Блинг и изхвърча от къщата.Мино беше на един от балконите който гледаше към улицата.Той видя Джонг да излита и се досети че няма нищо за ядене.Той мудно взе нещата си и тръгна..
-Излизам на пазар!!!-извика тойна който имаше да го чуе и излезе.
-Здравейте.Аз съм организатора на утрешния концерт в който щяхте да пеете с Рин Хиномори...
-Щях ли???Какво се е случило?-попита учуден Таемин и той леко се натъжи.
-Ами за съжаление преди дни госпожица Хиномори претърпяла инцидент.На косъм от смъртта.Сега е в болница без усложнения за живота.Проблемът е че трябва да премахнем вашето участие или...
-Какво ?!-прекъсна го Тае-Защо сега разбирам!!!-шокиран извика той.-момичето е щяло да умре,а вие сега ми казвате?!-изкрещя още по-силно и Оню успя да го чуе.-Ам... казахте „или”...какво или ?-каза Мини и намали тона
-Или..да й намерим заместник.
-Ама..концерта е утре ...как ще успее някой да научи песента за един ден?!
-Спокойно...момичето което евентулано ще пее със вас учи бързо.Не се съмнявам че ще бъде проблем.-успокои го мъжът.
-Става ли да ми дадете нейн телефон за да мога да се свържа с нея?!
-Разбира се!-каза господинът-ще ви пратя телефон и нейни координати за да може да се видите и разберете...става нали?-попита той ведро.
-Да разбира се ...но моля ви побързайте!-каза умолително Тае.След около 3 минути Таемин получи смс с нейни координати и телефон...Той побърза и набра номерът й.Даваше свободно.Тае опита по-късно отново няколко пъти.Номерът още даваше свободно.Той се замисли и реши да отиде на адресът ако може да се види с въпросното момиче.Той събра разни работи във чантата си,обу обувките си и излезе.Оказа се че тя живеела много по-близо от колкото си мислеше Тае.Скоро той беше пристигнал пеша пред един добре изглеждащ блок.Той погледна SMS-са си и продължи.Скоро позвъня на звънеца и бързо се качи по стълбището.Апартамента й се намираше на четвъртия етаж.Мини се качи и запъти към апартамента.На вратата видя някой .Той се притесни ,но продължи.Като се доближи видя младо момиче подпряно на една страна на вратата.Тя беше малко по-ниска от Таемин.Имаше права,черна коса и няколко кичура в различни оцветки на кафявото.Имаше и два равни,малко по-къси кичура в страни от лицето си.Имаше красиви,изразителни,сини очи.Носеше бяла тениска с някакви китайски надписи които и тя не разбираше но блузата й харесваше,носеше също и черен анцук до коленете и лилави пухкави пантофи във формата на панди.Тя му се усмихна и махна с ръка.
-Здравей...ти трябва да си Лий Таемин от Шайни..нали не бъркам?-каза тя и отново се усмихна карайки и Мини да се усмихне.
-Да аз съм..но моля те ...наричай ме Таемин...Таемин!-каза й той и се поклони леко.
-Хах...добре Тае..-каза тя и му намигна-аз се казвам Парк Хюри...но само Хюри за предпочитане.Ела,влез вътре не стой така отвън-покани го тя и се запъти към хола.Апартамента й беше много уютен и голям.Коридора от входа беше разклонен и водеше към две други части на апартамента.Средната беше отворена (без врата)виждаше се ниска ,голяма ,дървена масичка.Отстрани на масичката имаше два големи,бежови дивана.Кухнята й беше в другия край на стаята.На една от стените седеше черна плазма, а по останалите стени имаше малки картини на йероглифи с различен произход и тук-таме се мяркаха някои на анимета (wtf ?...аниме фен).На няколко места имаше бамбук и бонзайчета.Хюри се запъти към кухнята и се върна с две чаши сок.
-Заповядай,Тае ,седни.-каза тя и му подаде чашата.
-О!Мерси...-усмихна се Мини и отпи малко.
-Та...какво те води в моят апартамент в този слънчев ден?!-засмя се тя и го погледна.
-Ами разбрах че ти ще заместваш Рин утре ..така ли е?
-Да...малко се натъжих когато разбрах какво й се е случило..плюс това ми стана гадно че ще я замествам...помислих си че ще ти е неприятно...-каза Хюри и замълча.
-Мм..-замисли се Тае-аз... всъщност ми го съобщиха твърде бързо и нямах много време да му мисля ...просто помолих за адрес и ...искаше ми се да се упражним малко,все пак утре е концерта и ... –прекъсна го Хюри: -Да разбира се!-зарадва се тя,стана от дивана и се запъти към една от стаите.Скоро се върна и носеше листове със текста и нотите.Остави ги на масичката и отново отиде до стаята.Върна се със лаптоп,някъкъв кабел и колонки люлеещи се на страни.Тя постави лаптопа ,включи колонките и влезе в някаква папка кръстена „мой изпълнения или дуети” (xD чудесно име ,няма що) кликна върху един от файловете и музиката на тяхната песен засвири...Хюри подаде два листа на Тае – единият с текста ,а другия с нотите.Тя взе другите два и заедно почнаха да пеят дуета си...На много места бъркаха и това ги караше да се спукват от смях.Бързо,лесно*вкусно* и неусетно те се сближиха.( xD „вкусно казваш,а?”)Тае остана очарован от певческите способности на Хюри.Тя също остана с такова впечатление от него.Когато го видя за пръв път по-рано днес тя се зарадва че ще работи с такъв сладур... ,а сега разбра че освен сладък той е и талантлив,възпитан и забавен...с две думи остана впечатлена от него.В този момент тя четеше текста си и мислеше колко добре ще си прекара утре...но в мисълта й изкочи един спомен който малко я притесни и тя прекъсна Таемин чийто ред да пее беше дошъл.
-Тае ! Трябва да ти кажа нещо!-кресна тя и Мини се умълча зачуден.
-А?!-попита я той..
-Ами ...такова..организаторите казаха да има акотьорска игра във нашия дует и ми беше чудно дали си съгласен...
-Актьорска игра ли?!
-Да..по съдържанието на текста...а песента е любовна и ...-почна да говори бавно Хюри и малко притеснена...
-Ами..до каква степен трябва да пресъсдаваме текста...?-попита объркан той.
-А..-остана озадъчена Хюри.-мисля че организатора каза само да се въртим по сцената и да се...гледаме в очите..само това..-замълча си тя за едно от нещата..
-Оу...ок-усмихна се Тае и погледна на страни чудещ се какво да направи...
Брой мнения : 424 Electric Hearts : 444 Reputation : 5 Join date : 13.12.2010 Age : 26 Местожителство : София
Глава 12 (мини глава xD)
-Оу...ок -усмихна се Тае и погледна на страни чудещ се какво да направи...-Я! Виж колко било часът..ъъ хъх.. –каза объркан Таемин и се направи че гледа часовникът си.-Аз май ще тръгвам…достатъчно ти досаждах…-каза той но някакси нещо отвътре се опитваше да го спре.Може би на него все пак не му се тръгваше…Но вече беше късно.Той се поизтупа и тръгна към вратата.
-Ей Тае!-извика Хюри и посочи нещо на дивана-забрави телефона си!-Таемин се обърна и видя телефона си.Изведнъж му хрумна „умната” идея да се затича към дивана.Той напълно беше изключил че пода на апартамента е лакиран и се пързаляше ужасно много…Та …той се затича и се изпързаля ..така хубаво че леко се повдигна във въздуха „йейейейейей!!!Летяя”-помисли си Тае но на лицето му се изписваше ужасяващ поглед.Той допря пръсти (на краката разбира се) до пода и беше готов да падне… … … … … … … … …върху Хюри…
-Аа….-промълви тихо Хюри защото Мини се беше разположил изцяло върху нея(като палачинка).-тя почна да се смее леко… което накара макнаето да се зачуди… (кекеке~)-ихииИих их их ИХи ХИи ии..
-Извинявай..извинявай!!!Извиняяявай..-почна да повтаря той и да гледа много виновно.Той побърза да се изправи и подаде ръка на Хюри.Тя го хвана и тръгна да се изправя.Таемин не подозираше нищо докато тя не го дръпна по-силно и се изправи,но Тае седеше паднал на пода..
-Еке меке еке меке ному йе помия..върнах си го !-каза Хюри и се обърна към дивана,взе телефона на Мини и му го подаде с мила усмивка.-не ми се сърди че те…там каквото направих …трябваше да си го върна.Ти ме повали брутално!-каза шеговито Хюри и се запъти към вратата.Тае се изправи бързо и тръгна след нея.Те скоро стигнаха до вратата. Тае се обърна към нея и погледите им се срещнаха веднага,което накара и двамата да се стреснат леко…
-Извинявай че паднах така…-каза бавно Тае от което му стана неловко.
-Ей!-каза с усмивка тя –нали вече се извини няколко пъти…Стига не е станало нарочно ..-усмихна се тя и го прегърна.Тае замръзна..за него не беше типично да реагира така на прегрътки..На Хюри хич не й искаше да го пуска,но се стресна след като усети че Мини не дава признаци за живот и го пусна.Физиономията му я накара да се отрдъпне.Той беше ококорил очи като гръмнат.Хюри се зачуди и разлюля ръка пред лицето му..
-Ехоо!Жив ли си?!!Мигни веднъж ако си жив или два пъти ако си мъртъв…-мина малко време.
-ААаАаАаа?!Какво?-стресна се Мини все едно са го полели с вода докато спи..-тук съм тук съм..ъъ ..ЧАО!-исвика той и се шмугна зад вратата,затвори я бързо и изхвърча от блока… xD
-Шматка! –каза си Хюри на шега и се върна в хола..-какво за бога…???-каза тя и видя нещо на мястото на което седеше Мини-портфейла му…
П.П. тази глава е много дълга нали???Съжалявам че е толкова „дълга” простно трябва да ходя на репетиции…като се върна пак ще пиша…(дано)...И ако може ..(тук ще си позволя да копирам някой хора) да оставите по един коментар за да видя кой чете.Това ще го пише и във главата която ще напиша по-късно.Също така ако имате някакви забележки или въпроси пишете за да ви отговоря.Обещавам измислила съм една епическа част звързана с Мино...стига с подсказките ...да не се издам.Мерси предварително...
Брой мнения : 424 Electric Hearts : 444 Reputation : 5 Join date : 13.12.2010 Age : 26 Местожителство : София
Глава 13
-портфейла му… -каса Хюри и любопитно го грапна.Там имаше лична карта,кредитна и 15 000 вона.Хюри въздъхна и остави портмонето на масичката.
:::През това време Тае:::
Той малко объркан бавно се моташе из града без посока или цел.Просто му се искаше да си почине .Нещо го беше накарало да се чувства странно.СЕга той определено нямаше желание да се прибира.
:::В къщата на SHINee:::
В къщата на звездите сега беше останал само Оню.Той си нямаше на идея че е сам и от време на време крещеше нещо мислейки че има кой да му отговори.Седеше си сам във кухнята и постоянно плямпаше някакви глупости.
-Я Мино … !Останало е малко пиле !!! Изяш се от яяд мазен дебел жирааффф!За мееен си еее!!!-викаше той и лапаше нещо от неопределен вид…-Ехехе как се чувстваш сега????ААа …няма пиле за теб повечее!!!-В този момент Мун Че се припра защото по-рано беше излязла със познати.В същото време Оню дрънкаше и не я усети че влиза.
-Ай Ай ай….какво виждат очите мииии –викаше лидера на полето седящо на 10 сантиметра от него-СЕКСИ парче се задава на 5 часа !!!-продължи да си говори Оню.Чувайки това Мун си изкара акъла и без да иска изпусна чантата си.Тя се огледа засрамена,но не видя никой.Тя бързо съблече дънковото си елече и се затича към кухнята която беше най-близо.Тя влетя в кухнята и видя Оню който си играеше с пилето …
-Оо..о..о...ОНЮ!!!Какво правиш?!-учудена извика тя на Дубу който не я беше видял
-Аа..а…какво- стесна се той и стана от стола на който седеше-а..тооо…ва ли..-видя пилето в ръката си и го скри бързо зад гърба си.-ннне е каквото изглежда…
-Хах-засмя се Мун-разбира се..изглеждаш …-спря се Мун Че за да измисли най-точното определение-ами…изглеждаш гладен..нали???
-А..а..аха
-Защо не ти направя нещо-попита тя мило и го погледна умоляващо.
-Ама няма ли да ти отворя много работа???
-Не се притеснявай!-усмихна му се тя и отвори хладилника.Остана зашеметена…- ..WWWww..TTTTTttt…FFFf…..умел си ВСИЧКО ???!!!
-Мхм…-усмихна й се той и после малко се засрами..
-А..сигурен ли си че си гладен???-погледна го тя с изкривен поглед.
-Гладен съм! -усмихна се лидера като кукурак.
-ДооОобре..-усмихна се Мун Че..-само че няма продукри…да ядеш пипер..?
-Аха-поклати щастиво Джинки в нетърпение да хапне нещо.
-САМО пипер!-поправи се тя и огледа кухнята разочаровано..-е незнам какво ще ядеш Дубу…-каза притеснено тя и се подпря на кухненския плот.Стана много тихо и Мун реши да подхване разговор.-Е..значи..ИЗЯДЕ всичко това ?!!
-Хехе…да..-засмя се Оню-и сега няма какво да ям…-намръщи се той.
-Ехоо!!!Има ли някой?!-извика Мино.
-Да аз и Оню сме във кухнята.-викна Мун и подаде глава за да види Мино.Той се запъти към тях с някакви торби.
-О !Храна!-каза Оню,погледна пликовете и очичките му светнаха.Мино го погледна странно и остави торбите на масата.
-Благодаря ти Мино.-каза Мун и пое нещата.Флайминг се усмихна и се отправи към стаята си защото му се виеше свят.Оню погледна Мун с очарователен поглед.Тя го видя и за няколко секунди беше със сериозна физиономия ,но после се засмя така както от отдавна не се беше смяла..дори леко се просълзи.Оню тръна към нея и се смееше . Двамата се усмихваха взаимно.Мун го погледна и доби не толкова весела усмивка..но пак се усмихваше…Дубу се успокои и също я погледна.Двамата доближиха погледи.Оню наклони глава и я целуна.Мун затвори очи и му отвърна.Оню продължи да я целува ,но в този момент Мино влетя и ги прекъсна (лол за втори път ги прекъсват ..горкичките..)
-О извинете!-каза Мино и отвори хладилника…скри лицето си вътре докато му мине срама и се подаде със…майонеза в ръка (?)…-Аз се умитам…-каза засрамено Мино и изхвърча.
-Хах- засмя се Мун и погледна покупките зад се бе си…които само й пречеха със шумящия си звук.-Я да види какво ни е донесъл Мино оппа … о ! Оню това ще ти хареса…-каза тя и се усмихна.Оню бързо подаде глава зад нея за да види какво има..-техехехе няма пиле спокийно…-каза тя шеговито.
-Защо ме стряскааш…-намръщи се той .Мун беше обърната към кухненския плот а Оню беше зад нея.Той се усмихна,протегна ръце през кръста й , прегърна я и облегна глава на рамото й.Мун се усмихна и продължи да оправя нещата докато Дубу я прегръщаше…
Брой мнения : 424 Electric Hearts : 444 Reputation : 5 Join date : 13.12.2010 Age : 26 Местожителство : София
Глава 14
Докато Мун и Оню бяха заедно в кухнята и момичето се опитваше да измисли нещо за ядене,Джонг вече отдавна беше отишъл да вземе Касуми и двамата сега се разхождаха по улиците на Сеул.Джонг я разпитваше за това как е пристигнала,как се е почувствала след като е разбрала че ще живее в Корея,дали й е липсвал и други глупости на които тя отговаряше с усмивка.Новосъздалата се двойка Крис и Кий също се разхождаха но в един парк.Същият в който преди седмица снимаха фотосесията в „градски” стил.Двамата си приказваха за себе си и за живота си и се опознаваха все повече и повече.Часът бе към шест.Помните ли онова макнае което се беше паникьосало от една прегрътка...?Сега малкия Таемин се влачеше без посока ,но скоро гладът си каза думата и той реши да се отбие някъде за да похапне.Скоро той наближи някаква пекарна но се отказа защото не му се ядеше такава храна..подмина я и продължи.Наблизо се намираше една сладкарница , Мини надникна и пак се отказа.Сети се за близкия супермаркет и се запъти.Скоро влезе и почна да подбира нещата които му се ядяха.Той си взе студен чай от праскова за пиене и се запъти към храните.Може би около пет минути след това той избра някакви оризови топки и малко консервирана риба тон (егати яденето xD)Корема му къркореше и той с нетърпение се нареди на опашката.След около още пет минути дойде и неговия ред .Касиерката маркира нещата и му каза сумата.Тае бръкна в джоба на панталона си за да извади портмонето си но него го нямаше.Той се зачуди защо го няма тъй като не го слага никъде другаде.Почна да рови из джобовете на якето си защото имаше възможност случайно докато е бързал предишен път да го е прибрал на различно място.Таемин се паникьоса и повтаряше мястата на които беше търсил.Касиерката се вбесяваше всяка секунда и най-на края тя извика опитваки се да сдържи нервите си.
-Ако нямаш пари излез от магазина!-сопна му се старата и посочи с пръст изхода.
-Ама трябва да е тук някъ...-прекъсна го лелката.
-Но преди това върни глупостите си на местата им!-продължи тлъстата аджума.Тае се ядоса но предпочете да не се заяжда.-Лигльовци!-каза жената и продължи с работата си.Това накара Тае да се изнерви сериозно.Той изпуфтя недоволно и продължи да оставя продуктите на местата им недоволен и разсърден на себе си .Той свърши с нещата и си тръгна ядосан бутайки без да иска няколко човека редящи се на опашка.Излизайки той реши че е крайно време да се прибере...
:::В жилището на SHINee:::
[size=18]-Онзи малкия появил ли се е вече?-чу се гласа на Мино слизащ по стълбите.
-Ммм .. не!-отговори Оню и огледа почти празната си чиния.-има ли още???-попита той Мун Че.
-Още ли?!-повтори Мун –искаш ОЩЕ!!!Изяде цял хладилник и четири порции задушени зеленчуци със месо и картофи....И ИСКАШ ОЩЕ!!!-извика шокирана тя и остана с широко отворени очи.Оню преглътна изненадан и сетне каза:
-Ъм...неЕее..-огледа се засрамен той.В този момент входната врата се отвори и Джонгхюн влезе.Събу обувките си и се запъти към всекидневната.
П.П. : ... миянхамнида ... не е особено дълга ,извинявам се за което ...
Последната промяна е направена от sushii 혜 на Съб Фев 05, 2011 7:28 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
в началото ,но ако случайно ви хареса... 
може да го "разкрася" 
.
-възмути се Крис.
просто една патка ми даваше зор 
Кий верно да не се е гътнал от това броколи дето ядоха 
Дано се оправи Кий 
…Приятно четене 
И на мен ми е интересно какво ще се случи с тях 
Как ли ще се развият нещата между Тае и Хюри 
!-каза Хюри и се обърна към дивана,взе телефона на Мини и му го подаде с мила усмивка.-не ми се сърди че те…там каквото направих …трябваше да си го върна.Ти ме повали брутално!-каза шеговито Хюри и се запъти към вратата.Тае се изправи бързо и тръгна след нея.Те скоро стигнаха до вратата. Тае се обърна към нея и погледите им се срещнаха веднага,което накара и двамата да се стреснат леко…
–каза си Хюри на шега и се върна в хола..-какво за бога…???-каза тя и видя нещо на мястото на което седеше Мини-портфейла му… 
Интересни неща се завързват с Мини и Хюри 
Чакам следващата 
Благодаря че отделяш време за да пишеш 
..WWWww..TTTTTttt…FFFf…..умел си ВСИЧКО ???!!!
Много яка глава 
