Решението - Page 4 K1q6o9jpg


Join the forum, it's quick and easy

Решението - Page 4 K1q6o9jpg
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


     Seoul

Април 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930     

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

Решението - Page 4 Vote_lcap15%Решението - Page 4 Vote_rcap 15% [ 6 ]
Решението - Page 4 Vote_lcap56%Решението - Page 4 Vote_rcap 56% [ 22 ]
Решението - Page 4 Vote_lcap3%Решението - Page 4 Vote_rcap 3% [ 1 ]
Решението - Page 4 Vote_lcap13%Решението - Page 4 Vote_rcap 13% [ 5 ]
Решението - Page 4 Vote_lcap13%Решението - Page 4 Vote_rcap 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Решението - Page 4 EmptyНед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Решението - Page 4 EmptyПет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Решението - Page 4 EmptyПон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Решението - Page 4 EmptyНед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Решението - Page 4 EmptyПет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Решението - Page 4 EmptyВто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Решението - Page 4 EmptyВто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Решението - Page 4 EmptyВто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Решението - Page 4 EmptyПет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music
Решението - Page 4 WamFC

You are not connected. Please login or register

Решението

+11
2min
tdsmt357
cho0ly
xTheUglyTruthx
xXx Mikki xXx
Zu ♥...Key♥
didence
Nanna
flopsi
Dob
minho1985
15 posters

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4

Go down  Съобщение [Страница 4 от 4]

1Решението - Page 4 Empty Решението Вто Авг 31, 2010 11:15 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

First topic message reminder :

ВНИМАНИЕ!!!
Фен фикшъна описва отношенията между мъж/мъж! Ако НЕ ХАРЕСВАТЕ подобни истории, НЕ Я ЧЕТЕТЕ!+18 материал



Глава 1

Taemin беше забравил да спомене,че с Minho ходят.Но в последно време нещата между тях не вървяха.
- Какво? Чакай,чакай......искаш да кажеш, че вие двамата сте гаджета – каза Onew и едва успя да преглътне.
- Да.Срещаме се. – гневно го погледна Minho.
Taemin през това време наведе глава, не можеше да погледне някой в очите,каму ли Onew.
- Вярно ли е това? ...... Отговори ми Taemin. – крещеше му Onew и сълзи се стичаха от очите му.
- Аз-з-з .... съжалявам.Трябваше да ти кажа – отвърна му с тих глас Taemin и го хвана за ръката.
- Не ме докосвай!!! – развика се Onew и излезе навън.
Taemin го последва, но Minho го спря. Taemin си махна ръката и се запъти към Onew.Сърцето му препускаше толкова бързо. Onew беше седнал на една пейка в двора и ридаеше. Taemin се приближи и седна до него.
- Хъонг,съжалявам.Всичко стана много набързо .Нямах възможност да ти кажа. – обясняваше се Taemin.
Той леко повдигна ръката си,избърца сълзите му и се сгуши в него. Onew не можеше да прости стореното от него,поне засега.Той се изправи рязко и го погледна гневно.
- Обичаш ли го? – стросна му се и една сълза напираше да излезе.
- Ами... аз-з не го обичам – отговори Taemin, но не беше напълно сигурен в чувствата си към Onew.Dubu нищо не каза и тръгна в неопределена посока. Taemin седеше на пейката и си спомни за хубавите моменти прекари с Minho,позамисли се и разбра, че вече нищо не изпитва, спомни си времето прекарано с него и след това си тръгва и изведнъж усети непоносима болка в гърдите. Taemin стисна със зъби,стана и тръгна да го търси.Търси го къде ли не:по барове,болници,магазини и пр.Докато не се сети за парка,където миналата нощ се бяха разхождали.През това време в къщата на SHINee Jonghyun и Key се наслаждаваха един на друг. Minho се опитваше да не ги гледа.Накрая не издържа и отиди към стаята си.
- Key искаш ли да ядем сладолед? – попита го влюбено Bling Bling
- Не е ли малко късно за сладолед? – отвърна му Divata и го целуна по бузата
- Хайде,моля те,моля те,моля те ...... – настояваше Dinno
- Добре,но ти ще го донесеш. – дяволито се усмихна Divata
Докато вадеше сладоледа от фризера Bling Bling изведнъж си представи следната сцена:
ХХХХХХ
Jonghyun се връща със завидна усмивка при Key,тъй като носеше освен сладоледа,а и сметана и малко черешки. Almighty Key го изгледа подозрително и се чудеше какво е намислил неговия любим.Той седна до него ,отвори сладоледа и започна да си хапва и то много бавно. Key следеше всяко негово движение и бавно се облиза. Bling Bling му подаде сладоледа и му се усмихна. Dinno също наблюдаваше Key,но с тази разлика че той не издържаше.Леко го бутна,така че да легне на дивана.Разкопча дънките и след това махна боксерките му. Divata незнаеше какво да прави,единственото което правеше в момента е да седи с лъжицата в устата и да гледа шокиращо.
- Yeobo,какво правиш? Не виждаш ли, че ям сладолед.Обещавам ти,че после ще ти се реванширам. – опита се да се измъкне Key
Но Jonghyun въобще не го слушаше,просто взе сметаната и покри малкия Кеу със сметана.Кеу се опита да протистира,но безуспешно. Bling Bling започна бавно да яде от сметаната .....стигна до малкия Кеу и леко го захапа.Той започна да си играе с него и от време на време слагаше по-малко сметана.Кеу просто не можеше да опише с думи как се чувства в момента.Единствено пъшканията и стенанията показваха,че е нещо прекрасно.След като Jonghyun го „изчисти” с език,хвана ръката му и го задърпа към банята.Той пусна душа и започна да целува Кеу нежно по цялото му тяло.Бавно се спускаше надолу,но преди да предприел нещо Almighty Key го издърпа.Обхвана врата му с едната си ръка и го целуна страстно. Dinno го повдигна,така че краката на Кеу обхванаха талията му и бавно проникна в него. Jonghyun отначало беше много нежен и внимателен и Кеу беше много благодарен.След няколко минути Bling Bling едвам се сдържаше,накрая се предаде,пусна Кеу и го обърна с гръб към него. Divata леко се наведе и се подпря на мивката.След като приникна в него и то доста грубо и накара Кеу да изпищи.
- Oh yeah,baby,come on,I want more,more.I like it,like it,check me out. – викаше Divata
Jonghyun се изненада,от това което Кеу казваше.Той само повдигна леко рамене и увеличи темпото.След 10-15 минути двамата излязоха от банята и се споглеждаха влюбено. Almighty Key се запъти към стаята си,но на Jonghyun това не му беше достатъчно.Искаше го,желаеше го с всяка негова частица.Затова го дръпна за ръката и отидоха в неговата стая. Bling Bling го бутна и Кеу падна на леглото. Divata се ядоса и удари с юмрук по леглото. Dinno разбра,че е прекалил и го погледна тъжно,като едно неговото кученце Roo.Той легна до Кеу и го прегърна.
ХХХХХХ
Dinno леко разтърси глава,взе сладоледа и се върна при Кеу.Седна до него и си мислеше за преди малко. Divata отвори сладоледа и започна да яде. Jonghyun острани го наблюдаваше с охота и му се искаше представата му да беше реална.
В парка Taemin търсеше Onew.Няколко пъти обиколи парка,но нямаше никаква следа от него.Той седна на пейката,която предната вечер седяха.Хвана се за главата и си мислеше: „Глупак.Как можа?.....Къде ли е сега?.....Глупак.....глупак.Ами ако нещо му се е случило..... не не...” Taemin го чака цяла нощ.Вече се беше съмнило,когато изведнъж някой бутна сладко спящия Taemin.След третото побутване,което бе по силно,той най накрая се събуди..Погледна нагоре към този някой и видимо се намръщи,че не е този който иска да види.Този някой беше охраната на парка.
- Хей момче.Не можеш да спиш тук. – каза сериозно пазача.
- Съжалявам господине.Тръгвам си.- отвърна му младия член на групата,доакто се покланяше.
Той рязко стана и се запъти към вкъщи.Като се прибра,първо се отби към кухнята,за да си взе мляко.Той никога не пропускаше сутрин да пие мляко.Влезе в стаята си и се просна на леглото.През това време Jonghyun и Key тъкмо се събуждаха.Двамата се погледнаха влюбено и се целунаха нежно.
- Йобо,добро утро – каза тихо Кеу и му се усмихна.


76Решението - Page 4 Empty Re: Решението Сря Окт 27, 2010 3:45 pm

cho0ly

cho0ly
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

ох става все по-интересно Решението - Page 4 132400
чакам следваща глава Решението - Page 4 918481

77Решението - Page 4 Empty Re: Решението Чет Окт 28, 2010 9:58 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

22 глава







Кий го разтресе по силно,но той не се събуждаше.Веднага взе телефона и се обади на Бърза помощ.Докато чакаше линейката,извика Темин и Минхо.Фламинг Харисма го отви и искаше да разбере къде се е ударил.След малко линейката дойде и парамедиците влязоха в стаята му.Дивата им обясни какво стана,също така че използва мехлем за краката.Темин не можеше да гледа,беше намразил докторите,болниците,апаратите.Минхо го изведе от стаята веднага<о:p>



- Темин стой тук.Аз ще буда до Джонгхюн.Добре ли си? – каза му тихо той



- Добре.Не съм добре – каза младока и въздиша тежко



Минхо го прегърна силно и го целуна по челото.



“Аз съм тук до теб.Не се тревожи”



Темин малко се поуспокои и се усмихна.Фламинг Харисма се върна в стаята.



- Какво му е?Ще се оправи ли? – попита тихо той



Кий беше седнал,с наведена глава и се опитваше да бъде силен



- Той ще се оправи.Превързахме раната му.Дайте му нещо сладко да яде – каза единия парамедик



- Благодаря ви.Ще му дадем – отвърна Минхо и си отдъхна.Фламинг Харисма ги изпрати и влезе вътре



- Кий отиди до магазина.Моля те – каза му тихо той



Но Дивата не помръдваше,каму ли да му отговори.Минхо клекна и махна ръката му,дигна брадичката му и видя че плаче.Той ги избърса.<о:p>



- Хайде отиди.Да не искаш джонгхюн да те види така.Хайде Кий,отиди да му вземеш нещо сладко – каза му с равен глас Минхо,но поне така си мислеше.

Дивата забеляза,че му трепери гласа и беше съвсем ясно че Минхо поне се опитва да се държи.Той стана,погледна се в огледалото,оправи си косичката,сложи малко крем на лицето и тръгна.Фламинг Харисма седна до Джонгхюн и му хвана ръката

- Какво пак си направил?Не можеш ли малко да си починеш.Не можеш без да се прибиеш някъде – каза му тихо Фламинг Харисма.

Темин стоеше в другата стая и плачеше.Спомни си за Оню и как все още е в болница.Той стана и отиди в стаята на Джонгхюн.Като видя своята любов и му се разтопи сърцето.Видя друга негова черта-беше силен и състрадателен.Минхо се изненада от присъствието му.Младока се доближи и седна до него,като подпря главата си на рамото му.Изведнъж Минхо усети,че Джонгхюн му стиска ръката и веднага се изправи.Блинг БЛинг отвори очи и каза:

„Кий!Къде е Кий?Минхо къде е Кий?“

- Отиди до магазина,ей сега ще дойде – отвърна му Минхо и се усмихна.Динно се огледа и видя,че и Темин е тук.

- Добре ли си?Как се чувстваш? – попита го спокойно Фламинг Харисма

- Малко ми се вие свят и ме боли ръката.Какво стана? – отвърна Джонгхюн изненадан

Кий през това време се върна,влезе и видя любимия си буден.Той се приближи и се усмихна.

- Любов моя ти си буден – радваше се Almighty Кий.

- Ти къде беше? – стросна му се Блинг Блинг.

- Бях до магазина да ти купя нещо сладко.Ето вземи.Ще се почувстваш по добре – отвърна му с усмивка и го погали по главата.

- Никъде няма да ходиш.Тук ще стош – развика се Джонгхюн

- Джонгхюн успокои се.Нищо не е станало – каза Минхо като се чудеше на настроението му.

- Няма нищо Минхо.Да ъеобо никъде няма да ходя повече – каза Кий нежно.

Той беше щаслив от факта,че Джонгхюн е жив и здрав(относително но все пак) и другото нямаше значение.Минхо хвана ръката на Темин и двамата излязоха,не скаха да се намесват в семейния им скандал.Динно се изненада и каза:

„Те двамата май са заедно…..Ама откога ли много ми е чудно?“

Кий легна до него и го прегърна.Блинг Блинг се усмихна.В същото време в другата стая Темин се чувстваше ужасно,а Минхо седеше в другия ъгъл на стаята,като гледаше тъпо в една точка.Двамата се бяха скарали за нула време,причината беше Оню.

- Хюнг,аз….съжалявам,но… - започна младока.

- Не искам да слушам.като толкова се тревожиш отиди да го видиш – стросна се Минхо.

- Но…аз….

- Какво не исках ли?Отиди аз ще те чакам тук – развика се Фламинг Харисма

Не дочака да му отговори и направо излезе от стаята.отиди в кухнята и започна да отваря шкафовете.Той търсеше нещо и като не го намери излезе от къщата.Темин си блъскаше главата в стената като си повтаряше,че е голям глупак.Той си спомни,че Оню се разболя защото се скараха жестоко.изведнъж сърцето му се сви,нямаше да повтори същата грешка.той взе якето си и се обу.Излезе на улицата и се огледа.

„Къде ли е отишъл?Само да не направи някоя глупост“ – помисли си той.

Чудеше се накъде да тръгне,най накрая тръгна в обратната посока по която беше тръгнал Минхо.Фламинг Харисма влезе в близкия magazin.Беше облечен със старо яке протъркано,скъсани дънки и стари кецки(стари,стари колкото да са стари,като всяка седмица си купуват нови) и с една шапка.Той отиди към алкохола и взе първото шише което видя.Отиди на касата.

- Добър вечер – каза касиерката

Минхо н изхто не каза,просто мълчеше с наведена глава.

- 10 000 вона – каза тя

Фламинг Харисма даде парите и взе бутилката.Тя после се сети че трябваше да го пита за годините му.В същото време млаодка обикаляше квартала,опитваше се да се свърже с него,но телефона му беше изключен.Минхо седан на една пейка и видя,че е взимал соджу.Преглътна,досега не беше близвал алкохол.Изведнъж спомените го връхлетяха Еунхюк,Темин,Джонгхюн и Оню,той отвори шишето И отпи.Веднага го изплю,беше ужасно.

“Това е ужасно.Но по е ужасно да си спомням” – помисли си той.

Леко доближи шишето и бавно го надигна.Отначало искаше да го изплюее но при всяка глътка си спомни за всички случай,когато е искал да изкрещи,да заплаче,да покаже емоция.След като изпи шишето легна на пейката.Темин го търсеше ли търсеше,по едно време забеляза някой да лежи на пейката,поогледа го и забеляза неговите кецки.


“Това са Минхо кецките” – помисли си той.

Той се доближи,видя бутилката,но не можа да види лицето му от шапката.Младока бавно я махна и се шокира.

“Но това е Минхо”.Темин го повдигна,седна и постави главата му върху краката си.

- Охх Минхо прости ми… - каза младока като го галеше

Той се наведе и го целуна по бузата.Фламинг Харисма се размърда и отвори очи,изненада се като видя Темин.За моменто помисли че сънува,изправи се и погали лицето му.

“Значи не сънувам” – помисли си той

- Yeobo изплаши ме.Къде ли не те търсих? – каза тихо младото момче

Фламинг Харисма нищо не каза,просто се облегна на рамото му.

- Хайде да си ходим – усмихна се Темин

- Ти си прибирай.Аз ще остана още малко – отвърна му Минхо и се изправи

- Никъде няма да ходя.Ще остана с теб – повиши тон младока

- Не ще се прибереш.Късно стана.прибирай се – стросна му се Минхо

Темин се приближи и го прегърна силно

- Няма да те оставя.Ще остана с теб и точка – развика се младока

Фламинг Харисма стисна със зъби,махна ръцете му и си сложи шапката.Тръгна към магазина,Темин го последва.В магазина всички клиенти се радваха да видят Темин,наобиколиха го и искаха автографи.Фаминг Харисма се измъкна,взе две шишета и отиди на касата.касиерката гледаше ту към касата ту към Темин.Той остави пари и си тръгна.Младото момче едва се отскубна,обиколи магазина,но Минхо го нямаше.Излезе от магазина и отиде до пейката.Започна да се оглежда,но нямаше следа.Изведнъж го хвана страх,беше адси тихо и тъмно,но въпреки че се страхуваше,той продължи да го търси.През това време Минхо се наливаше с алкохол.Изведнъж се изправи,залюля се,замалкo щеше да падне,но се подпря на близкото дърво.Той тръгна по обратния път по който беше дошъл.Докато вървеше надолу се set иза по ранния разговор с младока и докато “размишляваш” върху притеснението на Темин за Оню,изведнъж разтърси глава,огледа се и му мина Една ужасяваща мисъл:

“Ако Темин е тръгнал да ме търси”.Извади телефона си и го включи.Появиха се на екрана му около 15 пропуснати повиквания.През това време младото момче го търсеше,като се бе отдалечил доста.Краката започнаха да го болят и седна на един камък.Докато си почиваше и си мислеше накъде да тръгне,мина един пиян човек.Отначало младока се стресна и го помисли за Минхо,но за жалост не беше той.Пияния човек започна да вика на Темин:

“Какво правиш тук момче?Да не си се изгубил?”

Младока не му отговори,а стана и продължи да търси Минхо.изведнъж телефона му звънна и той дигна.

- Ало – каза той тихо

- Темин къде си по дяволите? – развика се Минхо

- Ами….аз…..незнам – отговори му виновно Темин

- Не си вкъщи така ли? – попита го сдържано Фламинг Харисма

- Да.След като така се измъкна,как да се прибера вкъщи – обясни му той

- Бързо се връщай.Ще се видим на пейката става ли? – тихо му каза Минхо


- Добре тръгвам за натам – отговори младока и затвори

След около 30 минути двамата се срещнаха.

- Прибирай се Темин.Не искам повече да ме търсиш.Остави ме намира – сериозно му каза Минхо<

Темин наведе глава хвана ръката му и рязко го задърпа.

- Пусни ме,пусни ме – викаше Минхо

Но младока не му обърна внимание.Тъкмо доближаха до тях,когато Фламинг Харисма си дръпна ръката.Младока се обърна и го погледна тъжно,но на Минхо твърде много му се събра и сега Темин мисли само за Оню.Минхо се обърна и тръгна към магазина.Сърцето на Темин се сви.Фламинг Харисма си купи 3 шишета алкохол и се върна на пейката,но за негова изненада там го чакаше младото момче.Минхо стисна със зъби и седна до него.<о:p>

- Не се отказваш лесно,а? – каза му Фламинг Харисма докато отпи първата глътка

Изведнъж младока взе шишето му и отпи и веднага го изплю.

- Какво правиш Темин-а?Луд ли си? – развика му се Минхо

Младото момче нищо не отговори,вместо това надигна шишето и стискаше очите си.Фламинг Харисма се опита да вземе шишето от ръката му,но младока приложи танцувално умение и стана невъзможно за Минхо.

- Добре какво искаш.Моля те недей да пиеш – умоляваше го Фламинг Харисма

- Спри да пиеш и аз ще спра – отвърна му Темин

Минхо кимна и остави шишето на земята.Същото направи и Темин

- Сега доволен ли си? – повиши тон Фл.Харисма

- Не,не съм – отвърна му младока и се усмихн

Минхо изпуфтя,тъкмо да попита “Какво още искаш”,Темин вече беше впил устни в неговите.Целуна го страстно и се отдръпна,като каза:

“Сега вече съм доволен”

Фламинг Харисма се усмихна и започна да го гали по лицето.Темин се проближи към него и Минхо се отдръпна,за да се изкашля.

- Ставай веднага – заповяда му младока

- Но.... – започна Минхо

Младото момче хвана ръката му и тръгнаха да се прибират.Влязоха вкъщи и отидоха в неговата стая.Бутна Минхо и той падна на леглото.След това го събу и му съблече якето.Взе 2 одеала и го зави.

- Темин какво правиш? – очудено го попита Фламинг Харисма

Младото момче се съблече и легна до него.

- Какво искаш да се разболееш ли?Като Оню....няма да стане! – повиши тон Темин

При споменаването на лидера,Минхо се изправи и тъкмо да стане,когато Темин го хвана за ръката.

- Къде си мислиш че отиваш? – стросна се той

- Отивам в стаята си,не искам да слушам за старото ти гадже – каза му сериозно Фл.Харисма

Минхо си дръпна ръката и в този момент Темин го прегърна изоцад и го стисна здраво.

- Никъде няма да ходиш хюнг.Съжалявам,но се чувствам виновен че Оню се разболя заради мен.Не искам това да се случи с теб – каза му на ухо нежнo

- Но ти...не си виновен – отвърна му Минхо

- Ако не бяхме се скарали,нямаше да се разболее – каза младока и наведе глава


- И нямаше да сме заедно сега.Да не би да съжаляваш – отвърна му сдържано Минхо

- Минхо,не съжалявам.Моля те остани при мен тази вечер – каза той и изведнъж му се насълзиха очите

Фламинг Харисма нощо не каза,обърна се и видя че Темин плаче.Той избърса сълзите му и го целуна по бузката.

- Ще остана – каза му нежно и впи устни в неговите.

Чувстваше че изгаря,всяка една клетка го желаеше.Минхо постави ръката си на врата му,като от време на време го стишкаше.Младока започна да отвръща на възродилата се страст на Минхо.Той прокара ръката си под фанелата и започна от врата му бавно се спъшкаше надолу.Фламинг Харисма чувстваше че кожата му гори.Докосна устните на младока с палеца си,те бяха толкова меки и съвършенни.Минхо се беше втренчил в тях,а Темин се усмихна и впи устни в неговите.Той започна да го съблича,махна фанелата си и изведнъж дъха му спря.Не подозираше,че може да има толкова съвършенно тяло,даже не може да се сравни с това на Оню.Той прокара ръката си по гърдите му,за да се увери че не сънува като продължи надолу.Темин направо му се нахвърли започна да целува всяка една част от неговото тяло.Минхо не издържаше,страстта му беше заела пълен контрол над тялото му.Минхо махна фанелата му и сякаш някой го удари с чук по главата.Започна да го целува по врата страстно,а младока го стисна за дупето.Минхо леко го захапа за врата и се спусна надолу.Темин настръхна целия.Разкопча му дънките и го погледна,а младока се усмихна и кимна.......

На следващата сутрин Кий се събуди и видя Джонгхюн сладко сладко да спи.Целуна го и стана от леглото.Набързо оправи дрехите и започна да прибира масата.Докато носеше мръсните чинии към кухнята,видя Минхо по боксерки пиещ вода.

- Хей Минхо.Можеше да се облечеш – каза му и започна да се смее Кий

- Оххх да.Извинявай – отвърна той,като се засрами

- Виждам че не си спал много снощи – продължи да се смее Дивата

- Сега ще отида да се облека и да направим закуска – отвърна му той и го погледна ядосано

- Добре съгласен съм – отвърна сериозно Almighty Кий и се усмихна

Кий продължи да се подсмихва,докато миеше чиниите.След малко Минхо дойде облечен.Той отвори хладилника и започна да изкарва някакви продукти.Около половин час по късно те занесоха на своите любими хора закуската.Кий влезе в стаята носехт табла,на която беше закуската на Джонгхюн.Той я постави на масата и се приближи до него да го събуди.

- Джонгхюн събуди се!Събуди се любов моя!Направих ти закуска! – каза му нежно Дивата.Той го побутна леко,след това пак но малко по силно.Блинг Блинг се разсънни и се изправи.Дивата му донесе таблата,беше направил закуската с много любов.Всичко изглеждаше прекрасно и вкусно.Динно я прилапа на 3 -4 и легна пак.Almighty Кий се намуси,че не оцени труда му.Отнесе таблата в кухнята и се върна в стаята.

- Джонгхюн ставай,отиваме на рехабилитация – стросна се Almighty Кий

- Какво? – попита го очудено - Нали щеше да се виждаш с Амбър – погледна го подозрително

- Няма да се срещам с нея.Ще те заведа и после ще се приберем.Всеки по стаите си – скара му се Кий

- Добре – отвърна му като се усмихна Джонгхюн,като си мислеше че се майтапи за последното.

Дивата му приготви дрехите,помогна да му да се облече и да си измие зъбите.Заведе го на рех.център.През това време в другата стая хвърчаха чиниии и чаши.

- Какво?Ти полудя ли? – развика се Минхо

- Но...хюнг – започна Темин

- Добре щом си решил.Отивай,махай се – викаше Фламинг Харисма и му посочи вратата

Той се хвана за главата и седна на земята.Младока се приближи и го погали по главата.

- Yeobo скоро ще се върна – каза му той и излезе

Минхо удари стената и започна да плаче.Когато му станаха очите червени,той се изправи махна възглавници,завивки и чаршафите от леглото.Преобърна цялата си стая с краката нагоре.След като се измори седна на земята и покри лицето си с ръцете.Не след дълго Темин се прибра.Влезе в стаята на Минхо и се шокира.Всичко с краката нагоре,повече работи са счупени,а други скъсани.Той се приближи до него и го докосна по рамото,Минхо надигна глава и го погледна.


78Решението - Page 4 Empty Re: Решението Чет Окт 28, 2010 1:51 pm

2min

2min
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Wow историята с Минхо как се напива защото е тъжен ....все едно чета за себе си ..... Пий за да забравиш ! за жалост често ми се случва ;(

79Решението - Page 4 Empty Re: Решението Чет Окт 28, 2010 2:04 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

23 глава



- И какво стана?Връщаш се при Оню нали?Ако си дошъл затова по добре си тръгни – каза му тихо Минхо

- Минхо какво си направил? – шокира се младока и незнаеше какво да каже

- Хмм...и питаш.Върви си – повиши тон той

Младото момче седна до него и го прегърна

- Минхо няма да се връщам при Оню.Не разбираш ли,че......охх – отвърна му младока и изведнъж го заболя ръката.

Дръпна се от Минхо,за да види и видя че се е порязал на едно стъкло.Той стана и бавно започна да търси аптечка.Докато стъпваше бавно,приближи към банята и я видя.<о:p>

- Темин какво правиш?Търсиш ли нещо? – попита го нагло Фламинг Харисма

- Всъщност вече не.Намерих каквото търсех – отвърна му спокойно Темин

Взе необходимите неща д апочисти раната си.Темин седна на леглото и започна да я почиства,като свърши и сложи една лепенка.През това време другите две гълъбчета се прибираха от рех.център.

- Кий какво ти има?Цял ден не си ми проговорил? – попита го Динно като влязоха в къщата

Дивата нищо не му отговори.Просто отиди в неговата стая и започна да поредрежда.Джонгхюн влезе в стаята си и го гледаше.

- Кий спри за момент – каза му той и тръгна към него

- Какво искаш да ти донеса? – попита го сдържано Кий

Джонгхюн го хвана за ръката му и я сложи въху гърдите си.Almighty Кий усети как сърцето му биеше по силно,като че ли ще изскочи от гръдния му кош.Дивата го постави да седне на леглото.Тъкмо Almighty Кий тръгна към кухнята,когато Блинг Блинг го хвана за ръкатa

- Кий спри за малко – повиши тон и го дръпна така,че да седне до него

- Какво има? – попита го ядосано той

- За какво се цупиш? – отвърна му Динно

- Явно не искаш нищо за ядене или за пиене,тогава ще си вървя в стаята – каза сдържано Кий,като гледаше да не му отговоря на въпросите

- Искаш да отидеш в твоята стая?Там да спиш? – очуди се Динно

- Да защо не?!Все пак е моята стая и няма причина да спа тук – отговори му и се изправи

- Кий не си тръгвай.Защо го правиш? – каза му и го погледна тъжно

Дивата си взе куфара,а Блинг Блинг се опита да стане.Кий веднага отиди до него и го подпря за да не падне.

- Кий имам нужда от теб.Ако не си до мен няма да се възстановя – каза му с тъжен глас Джонгхюн

- Това ли е главната причина да остана при теб? – попита го ядосано Кий

- Не е това.Как въобще можеш да си го помислиш! – погали го по лицето и се вгледа в красивите му очи,сърцето му биеше лудо

“Yeobo благодаря ти за закуската беше много вкусно”- допълни той

- Значи ти е харесала? – изненада се Кий

- Дам много.Само че бяхме се скарали по рано и нямах настроение.Съжалявам – каза му нежно и го целуна по меките му устни

- Оххх Джонгхюн.Така ти бях ядосан.Мислех чене ти е харесала – каза му и се усмихна

Динно го целуна по челото и легна на леглото

- Много се изморих днес.Ела до мен – каза му Блинг Блинг докато му правеше място

- Но,аз трябва.....

- Идвай,после ще правиш каквото и да е било – повиши тон и го погледна строго

Кий извъртя очи и се сгуши в него.Толкова му беше хубаво в прегръдките му,че можеше да остане така завинаги.Не след дълго Кий заспа пръв.Джонгхюн се усмихна и го целуна,след около 10 минути и той го последва.В същото време Темин седеше на леглото,а Минхо на земята.

- Хюнг седни до мен – каза тихо младока

Фламинг Харисма поклати глава в отговор.На Темин вече му писна.

- Минхо знааеш ли че си порязах по крака и ръката? – сдържаше се да не му се развика

- Какво?Кога? – попита го шокиран Минхо

- Като бях до теб и явно съм седнал на стъкло – отвърна му нагло младото момче

Минхо го погледна подозрително.Младока си махна лепенката и му покажа раната.Минхо веднага подскочи,дотича до него и го хвана за ръката.

- Хей защо не внимаваш? – скара му се Минхо докато гледаше раната

- Нищо сериозно.Добре съм – отвърна му нежно Темин

“Сега е момента да го подлудя” – помисли си той.Той погали лицето му нежно,палеца му застана на устните му и след малко си го махна.Минхо почувства,как цялото му тяло настръхва.Темин прокара ръката си нежно покрай врата му и хвана тила му,като го дръпна към себе си и впи страстно устни.Фламинг Харисма изобщо не се съпротивляваше.Темин се отдръпна,усмихна се и се изправи.<о:p>

- Къде отиваш? – попита го изненадан Фламинг Харисма

- Нали каза да си тръгна – усмихна му се той

Минхо наведе глава и замълча.Темин излезе от стаята му и отиди до кухнята.Фламинг Харисма стана от леглото и започна да си оправя стаята.Минхо пусна някаква рапърска песен и започна да пее.Като си оправи стаята се просна на леглото и веднага заспа.Младока искаше пак да го дразни и влезе в стаята му.Шокира се за колко кратко време си бе оправил стаята.Спря музиката и го завий.Наблюдава го дълго.Той легна до него,но нещо го тревожеше и не му даваше мира:

“Минхо дали ми е простил?дали ще бъдем заедно?’ – погледна към него,а той толкова сладко спеше.Целуна го по бузата,тъкмо стана,когато някой го хвана за ръката

- Къде отиваш?

- Аз-з ами в стаята си – трепереше гласа му

- Ако искаш остани? – попита го сънено Минхо и се прозя

- Стига да искаш ще остана – отвърна му нежно темин и се обърна

Минхо отвори очи и докосна лицето му.Доближи се до него и го целуна страстно.След като се отдръпна от него,Темин дишаше тежко,а Минхо го целуваше по лицето и по врата.Младока хвана нежно врата му,вложи цялата си страст и го целуна.След което се отдръпна

- Съжалявам за тази сутрин – каза му Фламинг Харисма,все още дишаш тежко

- Разбирам те,но искам и ти да ме разбереш.Имам нужда да ме подкрепиш – отвърна му жално младока

Минхо стисна със зъби и му се искаше да счупи нещо

- Да опвече няма да се повтори – сдържаше се той

Младока се усмихна и тъкмо да го целуне,когато Минхо се изправи.

- Ще ми помогнеш ли да сложим чаршафите? – попита го той като се насочи към гардероба

- Да идвам – отвърна му намусено

В другата стая телефона на Джонгхюн звънеше продължително.Кий с нежелание стана и дигна.

- Ало – каза той сънено

- Ало,Джонгхюн?Аз съм Джун от MBLAQ

- Аз съм Кий,Джонгхюн в момента спи.Да му предам ли нещо?? – отвърна му любезно или поне изглеждаше така

- Ако можете да му кажете да ми се обади



- Да добре – отвърна Кий и затвори

Искаше му се да хвърли телефона някаъде,Дивата беше толкова ядосан,че не искаше да е с Блинг Блинг в момента.Той отиди в кухнята и него свърташе на едно място.Реши че е време да направи вечеря(макар и да беше рано).

“Но какво да сготвя?Оххх тоз Джун какво си мисли че прави?Не знае ли че си има гадже?Аишш” – мислеше си Almighty Кий

Кий беше бесен.Той отиди към стаята на Минхо.Отовори врата и се провикна.

- Минхо идвай да правим вечеря

- Но Кий още е рано – отвърна му той

- Идвай!Веднага! – викаше Дивата

Темин го погледна тъжно.Фламинг Харисма го прегърна и се запъти към кухнята.През това време Кий изваждаше продуктите от хладилника.Минхо се доближи до него и му хвана ръката с която изваждаше продуктите.

- Кий!Какво правиш?Какво е станало? – попита го ядосано Минхо

- Ами.....а-з-з..Джонгхюн......И Джун....той.. – заекваше Дивата

- Ясно ти ревнуваш от И Джун? – каза му той като започна да се смее

- Да ревнувам – стросна се Дивата и въздиша тежко

Фламинг Харисма го прегърна и му каза тихо:

“Кий безмислено е да ревнуваш!Така може да го загубиш!”

- Благодаря ти Минхо.Сега се чувствам по добре – отвърна му тихо

- Ха-ха значи няма да правим вечеря нали? – усмихна му се той

- Мда.Съжалявам че те измъкнах от Темин.Виждам че вие двамата нещо...така – подхилваше се Кий

- Оххх,да.Той скъса с Оню- въздиша тежко като гледаше земята

- Е това е хубаво.Сега може да сте заедно

- Да,но...той...

- Какво той....

- Той мисли за Оню.Иска да се грижи за него.Страх ме е,че ще остане повече... – хълцаше Минхо като се опитваше да сдържи сълзите си

- Разбирам го,но и ти трябва да го разбереш

- Какво?Да го оставя да отиде при него и после какво си мислиш ще стане....Ще се върне при него...Знам го – повиши тон Фламинг Харисма

Кий го прегърна и го потупа по рамото.През това време Темин чу че се карат и отиди да види какво става.Шокира се като видя Минхо в прегръдките на Кий.Той стисна със зъби и едвам се сдържаше

- Той те обича Минхо.Ако не беше,щеше да е при Оню – мъчеше се да го успокои

Минхо се отдръпна,забърса сълзите си и му каза:

- Много го обичам Кий.Не мога да живея без него.Всеки път като не е до мен,сърцето ми се свива – потекоха сълзите му отново

Младока се успокои,но му стана хем приятно,че Минхо го обича толкова мнохо хем гадно че заради тази си любов страда.Той се приближи и отзад го прегърна силно.в първия момент Минхо се стресна,но прекрасния аромат на Темин го опияни и той разбра,че това е той.Той се обърна и тъкмо да го целуне,когато младото момче сложи пръст пред устните му.

- И аз те обичам любов моя.И няма да ме загубиш,ще бъда винаги до теб – каза му нежно и му избърса сълзите му.

Фламинг Харисма го прегърна силно.Кий се усмихна на двете гълъбчета и отиди към стаята на Джонгхюн.Минхо взе на ръце младока и го понесе към стаята му.Постави го на леглото и започнаха да се целуват.Фламинг Харисма беше отгоре и разполагаше със цялото му тяло.Той прехапа долната си устна и го погледна отгоре до долу и то бавно,като се чудеше откъде да започне.Той повдигна фанелката му и започна го целува по корема му.Докато го целуваше по гърдите му изведнъж телефона на младока звънна.Той се изправи,Минхо изпуфтя,а младока му се усмихна.Погледна и видя че е Оню.

- Ало,Оню – каза той

Фламинг Харисма като чу стана и излезе от стаята.След като приключи разговора Темин отиди в стаята си.Минхо беше във всекидневната и играеше на някаква игра.Младото момче се преоблече,излзезе от стаята си и видя Фламинг Харисма във всекидневната.

- Минхо аз излизам – каза му тихо той

Но Минхо беше толкова концентриран в играта,че не го чу.Темин се приближи,изгаси Нинтедото от щепсила и застана пред него.


- Хеййй защо ми изгаси играта? – попита го ядосано Минхо

- Аз излизам – отвърна му младока

- Добре де.Но защо трябва да ми изгасяш изграта? – стросна се Минхо и отиди да си включи играта

- И не се сърдиш? – попита го тихо младото момче

- Не отиди да видиш Оню.Кажи му да оздравява по бързо – отвърна му тихо Фламинг Хаарисма

Младока се зарадва и го прегърна силно.Минхо леко му намахна с ръка.

- Хайде отивай вече – каза той и извъртя очи

Младото момче излезе.минхо спря да играе играта в момента в който излезе.Той стана,облече си някакви стари дрехи,също така взе една стара шапка.След като се маскира,излезе от къщата и тръгна в посока най близкия magazin.През това време Джонгхюн се беше разсънил и видя Кий на бюрото.

- Кий какво правиш? – попита го сънено Блинг Блинг

- Гледам новата песен на MBLAQ – отвърна му той

- И?Хубава ли е?

- Да

- Yeobo?

- Да скъпи

- Ела тука при мен

Дивата стана и легна до Динно.Той го прегърна и го целуна по челото.Almighty Кий се сети че трябва да му каже,че се е обаждал И Джун,но не искаше.Джонгхюн видя,че нещо става и го попита:

- Кий какво има?

- Ами...аз – започна да заеква

- Кажи ми любов моя – каза му нежно той

- Ами...офффф..мразя се...И Джун се обади и каза да му се обадиш по късно – пуфтеше Дивата,като стана от леглото

- Yeobo веднага се върни в леглото – заповяда му Блинг Блинг,макар че едва се сдържаше:”Кий като е ядосан.....мммм толкова ми е сладък.Уххх ревнивото ми гадже” – помисли си Джонгхюн и започна да се смее

- Какво ти е толкова смешно,а? – попита го нервно Кий

- Скъпи...върни се в леглото – каза му Динно като едва сдържаше смеха си

Almighty Кий се приближи,легна до него и Джонгхюн впи страстно устни в неговите.Дивата му отвърна със същата страст.Той започна да го целува по врата и се спускаше надолу и по надолу.Джонгхюн чувстваше,че при всяко негово докосване и кожата му започва да гори.Кий дръпна надолу анцуга му и започна да го целува нежно.Леко погали малкия Джонгхюн и бавно прокара езика си по него и го налапа.Блинг Блинг започна да пушка.

“Оххх baby~”


Дивата увеличи темпото,а Динно незнаеше къде се намира.Стисна чаршафите с едната си ръка,а с другата докосна челото си.Almighty Кий намали темпото,като от време на време го целуваше нежно от вътрешната страна на баджото му.След малко се върна при малкия Блинг Блинг и заопчна да го ближе,сякаш е сладолед,след което го хапна сякаш е бана.Дивата увеличи темпото,а Джонгхюн си мислеше:
“Оххх бива ли да е толкова добър”.

Блинг Блинг след известно време започна да крещи(ей тука ноона не издържа)

“Butterflyyy ~ох my gosh!!!!”

Кий след малко го погледна и му каза:

“You bad boy”(от РДД funny вер.)

Блинг Блинг леко се усмихна,а Кий отиде да се измие в банята.През това време Динно се почисти там долу.Almighty Кий се върна и го гледаше ядосано.<о:p>

- Yeobo не се сърди!Без да исках! – подиграваше му се Джонгхюн

- Много забавно.Другия път да внимаваш – стросна му се Кий

- Да слушам.Както заповядаш.Сега ще дойдеш ли при мен? – опита се да бъде сериозен

Кий седеше острани и гледаше на една страна<о:p>

- Трябва ли да се пребивам пак,че да дойда до теб – този път беше сериозен

Дивата изпуфтя и отиде при него.Блинг Блинг доволно му се усмихна и го прегърна.Но Кий продължаваше да се цупи,но Динно знаеше как да оправи нещата,като го дари с една страстна целувка.И както винаги Джонгхюн излезе прав,Кий се сгуши в него и го целуна.През това време Минхо се напиваше здравата на същата пейка,както предния път.За негова радост никoй не го позна.Беше изпил около 3 шишета започваше 4-то.Изведнъж телефона му звъна.Той го извади от джоба си,беше темин,но не му се говореше сега с него.Фламинг Харисма остави телефона на пейката и не спираше да звънни.След 10 минути Минхо реши че трябва да го изключи.в същото време оператора каза на Темин,че абоната си е изключил телефона или се намира извън покритие.

- По дяволи те! – ядоса се младото момче

Той реши да се обади на Кий.След като приключи разговора си с него той тръгна да се прибира.Искаше да остане още малко при Оню,но разбра от Дивата,че Минхо не си е вкъщи.В това време Фламинг Харисма отиди пак до магазина,този път взе около 5-6 шишета соджу.Остави бакшиш на касиерката и се върна на любимата си пейка.Кий беше започнал да обикаля стаята в кръг.

- Кий спри!зави ми се свят!какво е станало? – попита го Джонгхюн

- Минхо е изчезнал някъде.Темин ми каза,че оная вечер бил много пиян – тревожеше се Almighty Кий

- Моля те успокои се!Темин ще го намери! – каза му Блинг Блинг

Кий седна до него,а Динно го прегърна силно.

Младока през това време беше в магазина,а фенките вървяха отзаде му като кученца.Младото момче излезе и се насочи към пейката.За щастие видя минхо на пейката и забави крачката.Той се приближи и се изненада колко празни шишета има.Младока седна до него

- Минхо!Хей Минхо!Събуди се! – повиши тон Темин

Фламинг Харисма отвори очи,видя прекрасното му лице и продължи да пие.Темин му взе бутилката и я хвърли на земята

- Какво ти става? – развика му се и започна да се оглежда за друга

- Какво ми става ли?На теб какво ти става?Другия път няма да те търся! – крещеше ядосано младото момче

- Аз това искам.Върни се при Оню.Виждам че имаш още чувства към него – снижи тона и се изправи.Залюля се младока го хвана веднага и се запътиха към вкъщи.

- Отиваме до магазина,нали? – попита с усмивка Минхо

- Не прибираме се вкъщи – отвърна му сдържано младото момче



Фламинг Харисма се обърна и тръгна към магазина,но темин веднага го хвана и го задърпа.Минхо каза нещо,но младока не го разбра.След няколко минути вече влизаха вкъщи.Кий ги cchu и веднага подскочи.Двамата влязоха и младока го постави да седне.

- Какво е станало?Изглежда ужасно – каза Кий,докато го гледаше

- Пиян е.Изпил е почти 10 шишета соджу – отвърна му младока

- Трябва да вземе студен душ – каза Умма Кий

80Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 8:27 am

2min

2min
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

става много напечено с Мини Минхо и Оню (горкия Оню как ли ще реагира сигурно пак ще тръгне да се самоубива Решението - Page 4 626982 ) Решението - Page 4 25032 аз от толкова вълнение прочетох 22-рата глава на училище от телефона ми в час по английски че нямах търпение да разбера какво ще се случи Решението - Page 4 778320 давай следваща глава че става страшно интересно Решението - Page 4 858395

81Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 10:33 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

за перверзниците ето я най перверзната глава

82Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 10:49 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

24 глава





- Това ще направя сега – въздиша младото момче

Дивата го прегърна и му каза тихо:

“Трудно му е да те разбере”

Младока се опита да не се разплаче,Кий го погали и двамата заведоха Минхо до банята.Влязоха вътре,Фламинг харисма седан във ваната и Темин пусна студената вода.Минхо започна да крещи,а младока не му даваше да излезе.След като се успокои Минхо,Кий излезе и младока го последва.

- Сега трябва да се преоблече,после го сложи да легне и го завий да не се разболее.Аз ще приготвя чай – каза му сериозно Almighty Кий

Темин кимна и се върна при Минхо.Хвана ръката му и му каза:

„Минхо хайде!Стани!“.Но Минхо не ставаше.Темин хвана другата му ръка и започна да го дърпа,но той просто стоеше.

- Минхо стани!Ще настинеш! – викна му Темин

Фламинг Харисма го погледна и му каза:

“Мразя те!”

Младока видя тъгата и болката му в очите му.Макар да усети,сърцето си да се свива от болка,той продължи да го дърпа.Минхо извъртя очи,докато го гледаше,как се мъчи и най накрая реши да стане.Темин беше донесъл сухи дрехи и започна да маха мокрите.Фламинг Харисма го наблюдаваше,а младото момче на няколко пъти преглътваше,сякаш имаше буца в гърлото си.А не защото гоес рам от голото му тяло,а тов аче беше му казал,че го мрази.Той го съблечи изцяло,взе една кърпа и започна да го подсушава.На няколко пъти стискаше очите си,за да не се разплаче

- Ако не ти е приятно не го прави! – каза му сериозно Фламинг Харисма

- Напротив!Искам да го направя – стискаше със зъби младока

- Тогава защо се мръщиш? – попита го той,сякаш незнаеше

Темин не му отговори,а просто продължи.След като го подсуши,взе една бяла тениска и му я нахлузи.След като се облече,темин го хвана за ръката и го задърпа към леглото.Минхо се спря.

- Какво?Хайде легни да поспиш – опитваше се да прозвучи “нормално”

- Не искам да спя – каза му строго Минхо

Младока го погледна ядосано и го бутна,така че да падне на леглото.В това време Кий влезе с чая.остави го на нощното шкафче.

- Благодаря ти Кий – каза сериозно младото момче

Дивата го хвана за ръката и го задърпа в коридора

- Добре ли си? – попита го разтревожен Almighty Кий

- Да – отвърна му той с наведена глава

- Лъжеш ме нали?То ти личи – каза му Кий и повдигна брадичката му


- Наистина ли личи? – попита го младока,като започна да тука очите си

Дивата го прегърна и му каза на ухо:

“Мнoгo се гордея с теб”

Младото момче леко се усмихна и му идваше да се разплаче.Almighty Кий се отдръпна,усмихна се и се върна при Джонгхюн.Младока влезе обратно при Минхо и се изненада да го види станал,застанал като свекърва,гледащ плашещо

- Защо си станал?Изпили си чая? – каза му сериозно Темин

Той погледна към чашата,но не беше докосвана.

Младока се приближи и започна да го бута,но Минхо го рпегърна силно.темин се разплака и скри главата си в гърдите му.Стояха тка за няколко минути.Младока се отдръпна и отиди към нощното шкафче

- Къде отиваш? – попита го Фл.Харисма

- Да стопля чая – каза той тихо с наведена глава


Минхо се приближи,седна на леглото и му направи знак да седне до него.Темин седна до него.

- Знам че ми се сърдиш.Но ако искаш да отидеш при Оню,отивай недей да се чувстваш виновен.Аз съм съм си виновен – каза му той с тъжен глас и се обърна

Младока излезе без да каже нищо.Той отиди в стаята си като блъсна вратата.

“Какво му става?Не си ли личи че искам него,не Оню?!Оффф….ще полудея“ – помисли си младока.Но изведнъж му хрумна нещо с което да му покаже на Минхо.той се върна в стаята му и каза:

- Да прав си искам Оню и ще се върна при него – беше сериозен

- Какво?Но…… - заекваше Минхо

- Какво да не се ли връщам при него?Реши се де най накрая! – повиши тон

- Но….ти…..какво подиграваш ли се? – шокира се Фл.Харисма

- Не найл искаш да се върна при Оню или?

- Е как така…..аз искам….не те разбирам – замисли се той

Младока седна до него и впи устни в неговите.След като го остави почти без дъх,той се изправи и го погледна ядосано.

- Отивам при Оню,за да го помоля да се върна при него

- Но…ти…..току що…мЕ целуна и сега ще ходиш при него – ядоса се Минхо и се изправи<о:p>

- Е налu това искаш?Постоянно повтаряш,че ще го направя – сдържа се да не се развика темин

- Знаеш ли какво? – стросна се Минхо,като се хвана за “Свещената коса”(ееее цуцка недей,само не тя)

- Какво?

- Отивай където искаш.Не искам повече тук.Махай се – разкрещя се Минхо и излезе от стаята

Младока стоеше и незнаеше къде се намира.Седна на земята и започна да place.Изминаха няколко минути,когато Темин си облече стари скъсани дрехи,сложи една шапка и като излезе я овъргаля в земята.отиди до magazine,където Минхо си купува соджу,взе 2 шишета и бавно приближаваше касата.Но изведнъж някой му взе шишетата и ги остави на земята и го задърпа.Излязоха на улицата и младока се опита да се отскубне,но бяха хванали ръката му здраво.Опита се да извади телефона си,но го изтърва.Двамата се спряха,този някой си махна шапката и това бе Минхо.Темин се изненада и същевременно му се сви сърцето.

- Какво правиш по дяволите?Купуваш си алкохол така ли? – викаше му Минхо

Темин не издържаше,запуши си ушите и седна на земята плачейки.Минхо веднага съжали,но “По дяволите как ще пие?Нееее!Няма да го позволя! – мислеше си Минхо.Приближи се до него и хвана двете му ръце и го изправи.Темин наведе глава,а Минхо го погали и го прегърна.

- Скъпи как може да си купуваш алкохол от magazina? – каза му тихо той

- А ти как можеш?Защо аз да не мога,като искам да се удавя в мъката си?- отвърна му младока

- Не ти не можеш.Бих предпочел аз да се напия,да страдам,за да те видя че ти си щаслив.Не искам да страдаш – отговори му нежно Минхо

Темин го стисна по силно и започна да плаче

- Недей да плачеш!Кажи ми какво да направя,само и само да не плачеш – каза му тихо Минхо и го целуна по бузата

Младото момче незнаеше какво да каже,в момента не можеше да мисли.Но си спомни как му каза,че го мрази.Той се отдръпна рязко и събра всичките си сили

- Минхо ти ми каза че ме мразиш,също така да отивам при Оню.Но аз…..мхм…те обичам и не искам да се връщам при него.Ти наистина ли ме мразиш? – хълцаше младото момче

- Какво?Не скъпи.Не те мразя.Просто тогава….аррррггггг – отвърна му Фл.Харисма и впи устни в неговите

- No tи каза… - опита се да го попита,но не можа.Минхо вече го целуваше.След малко Фламинг Харисма се отдръпна и му сложи шапката,после неговата и го хвана за ръката.Двамата влюбени се насочиха към вкъщи.В същото време Джонгхюн и Кий спяха сладко сладко,докато телефона на Кий не звънна.Той с нежелание стана от леглото и взе телефона от масата.

- Ало – каза той сънено

- Хей Кий къде се губиш? – каза весело жеснки глас

- Кой е на телефона? – отвърна той,докато се опитваше да си отвори очите

- Това виц ли е?Амбър е – каза тя и започна да се смее

„Малеее трябваше да и кажа днеска да отложим срещата“

- Ооо здрасти Амбър.Как си? – правеше се на чукнат

- Ами добре.Днеска те чаках в кафето,но ти не дойде – повиши леко тон тя

- Ами виж със Джонгхюн се случиха много неща.Ходи на рехабилитация и аз трябваше да го водя.Просто забравих да ти каша да отложим срещата – обасняваше й той

- Ами като се оправят нещата.Можем да се видим

- Да,да.Разбира се.Благодаря за разбирането – отвърна й той тихо

- Чао Кий - каза тя весело

- Чао

Кий стоеше втренчен в телефона си и не усети кога Джонгхюн застана зад него.Дивата си изключи телефона,въздиша тежко и се обърна.Стресна се като видя Динно зад него

- Скъпи защо си станал? - попита го Almighty Кий като плуиеше в пазвата си

- Ами нямаше те в леглото – каза му спокойно Блинг Блинг

Кий се изправи и го подпря на едното си рамо.

- Знаеш че не трябва да се натоварваш – повиши леко тон

- Yeobo…..изглеждаш нещастен – отвърна му нежно Блинг Блинг

- Не,не съм….какви ги говориш.Лягай сега и да поспим – отговори му той,като го постави на леглото

- Кий говоря сериозно.Утре ако искаш се срещни с Амбър.Минхо и Темин ще ме заведат – стросна му се той

- Не Джонгхюн.Аз ще те заведа – каза му сериозно Дивата

- Моля те Кий.Ще ме направиш щаслив ако отидеш.Нали не искаш да съм нещастен? – убеждаваше го Джонгхюн<

- Но… - започна Almighty Кий

- Никакво но.Отиваш утре да се срещнеш с Амбър – скара му се Динно

Дивата наведе глава като послушно кученце и Джонгхюн му повдигна брадичката и го слеуна страстно.След като го остави без дъх той се гушна в него.

- Добре ще отида.Но ще ти се обадя по някое време – каза той сериозно<о:p>

Джонгхюн се усмихна и си мислеше „Все пак аз съм мъжа.Оххх ъеахххх!“ След известно време двамата спяха дълбоко.<о:p>

В това време Минхо и Темин се прибраха.двамата се държаха за ръце.Но като влязоха вкъщи младока го пусна и отиди с бърза крачка до стаята си.Минхо се смути и бавно,бавно отиди до стаята си.Легна на леглото и започна да се чуди,дали докато са се прибирали му е казал нещо,което да го разстрои.След дълъг размисъл установи,че няма причина да се държи така.Фламинг Харисна се изправи и удари стената.Той седна на стола и хвана главата си с две ръце.По едно време телефона му звънна.извади го от джоба си,беше смс и то от Темин.

„Скъпи ела в моята стая“

Минхо се изправи рязко и очудено каза:

“Какво?Аххх…тоз мъкне….ще си го получи” – накра се ядоса Фламинх Харисма и се запъти към стаята му.Леко отвори вратата и ахна.В стаята беше тъмно,само свещи осветяваха стаята.Те бяха наредени главно около леглото и имаше пътека от двете страно със свещи,които започваха от вратата и стигаха до леглото.Минхо бавно приближи до леглото и видя листа от рози по леглото.Изведнъж Темин излезе от банята по халат.Минхо стоеше и го гледаше втренчено.

- Хюнг сигурно ми се сърдиш че така те оставих.Но исках да те изненадам – каза тихо той

Той бавно приближи и си махна халата.Минхо преглътна и искаше да каже нещо,но незнаеше какво.Младока беше само по боксерки и свещите придаваха неотразима форма на тялото на младока.Темин прегърна Минхо.Фламинг Харисма се чувстваше безтегловен,но в същото време сърцето му биеше като лудо.Минхо сложи ръцете си върху тялото му и имаше чувството че изгарят.Той леко се отдръпна от Темин и го погледна,а младото момче от своя страна се усмихна и седна на леглото.

- Темин-а – каза му Минхо като гледаше ту нвго ту леглото

- Да хюнг – отвърна му Темин

Той се приближи и седна до него.Обърна се към него и се вгледа в очите му.Той го погали и леко го задърпа към себе си и го целуна нежно.Темин се приближи до него плътно и постави ръката си върху коляното му.Минхо се отдръпна и пак се вгледа в красивите му очи които го караха да забравя за всичко заобикалящо.Темин прокара ръката си под фанелата му и започна да я движи бавно нагоре надолу.Фламинг Харисма настръхна и впи страстно устни,като легнаха на леглото.Младока си сложи крака върху нефовия.Минхо го целуваше навсякъде,заповхна бавно от лицето му,после продължи към врата и тука вместо целувка,прокара езика си от корема му до гърдите му.Младока настръхна,всяка една частица го желаеше.

В това време младото момче не издържаше и страстта му превзе цялото съзнание и тяло.Той рязко se izprawi,Fl.Харисма се стресна от неговата реакция,младока му съблече фанелата(замалкo да я скъса) и започна да сваля дънките му.След като ги свали бутна Минхо и той падна на леглото.Вдишваше от неговия божествен аромат,който кара да му омекват краката и да го замайва.Минхо го слеуваше страстно.Неговата кожа бе толкова мека и топла……

На следващата сутрин Джонгхюн се събуди рано,обърна се и видя как Кий спи.Той го целуна по бузата и се изтегли малко по нагоре.Кий се размърда и отвори очи.Трябваха му няколко минути да се осъзнае,погледна нагоре и се усмихна на Блинг Блинг

- Добро утро скъпи! – каза тихо Дивата докато го гледаше влюбено

- Добро утро.Как спа? – отвърна му с усмивка Джонгхюн

- Добре – отговори му Almighty Кий

Дивата стана и отиди до банята

- Yeobo –извика Динно

- Да …. – покажа се от вратата Кий

- Като свършиш ми помогни и аз да отида до банята<о:p>

- Разбира се

След като приключи Кий помогна на Джонгхюн да стане и го заведе до банята.Неше оставил един стол от снощи,седна на нег? и Кий пусна душа.Той започна да му търка гърба.Следва;шампоан и балсам за коса,след това душ гел.След като се изкъпа и си измий зъбите,Динно седеше на леглото и чакаше неговата любов да му извади дрехи.

“Повече няма да му разреша.Чакам го от 30 минути” – мислеше си Блинг Блинг

- Готово! – каза радостно Кий

- Евала – каза шепнейки Джонгхюн,че да не го чуй Кий

Дивата обаче го чу,но нищо не му каза.Остави на леглото избраните дрехи и излезе от стаята.

В това време Темин се размърда и отвори очи.Той покри лицето си със завивката.След малко я махна и погледна към Минхо.Младока като го зърна и се усмихна.Той се приближи и го целуна по челото.Фламинг Харисма се размърда,а Темин се направи на заспал.След около 2 минути младока си отвори едното око,а Минхо не беше мръднал и сантиметър.Той спеше сладко сладко.Младото момче бавно стана от леглото,облече се и излезе от стаята.Влезе в своята си стая,набързо се съблече и влеззе в банята.След около 30 минути беше готов(облечен в бял панталон,шарена тениска,коса обемна,както винаги страхотно изглеждаща)Той излезе от стаята и отиди към кухнята.В това време Кий се облече и се върна при Джонгхюн

- Yeobo кой ще те води в рех.център? – попита го притеснен Кий

- Ами мисля Темин и Минхо.Защо? – очудено му отвърна

- Те още не са станали.Аз ще те заведа

- Не Кий.Разбрахме се.Ще се обадя на И Джун от MBLAQ става ли? – каза тихо Динно и наведе глава

Almighty Кий се приближи,клекна и хвана главата му с двете ръце.

- Скъпи,добре.Обади му се.Ако има нещо звънни – отвърна му нещо Дивата

Динно беше щаслив.Дръпна рязко Кий и го целуна страстно и го остави почти без дъх.Кий се отдръпна,замалкo да падне и седна на стола.Той му намигна и излезе от стаята.Джонгхюн през това време се обади на и Джун.Той се уговори с него след 20 минути да дойде да го вземе.В това време Темин правеше закуска или поне се опитваше.Кий влезе и започна да вика

- Темин-а остави!Недей!Оффффффффф……

Младока наведе глава виновно.цялата кухня меко казано на нищо не приличаше.На всякъде имаше мръсни чиниии,брашно и яйца по земята.

- Темин защо не ме изейка!Хайде да видим какво е останало.Мхмм….извади това,това също и онова също – заповяда му Кий

След 15 минути се получи една страхотна закуска.

- Благодаря ти хюнг – каза тихо младото момче

Кий го прегърна и усети аромата на Минхо.Той бе толкова силен,мъжествен и 100 пъти по различен от този на Джонгхюн

- После да изчистиш! – отвърна му и се усмихна

Младока кимна и с бърза крачка се отправи към стаята на Минхо.Той леко отвори вратата и тихо влезе.Остави таблата на масичката и легна до нег?.Той леко сде размърда и отвори очи.Усмихна се на своя любим.

- Добро утро хюнг – каза тихо Темин и го целуна по бузата

- Добро утро…. – отвърна Минхо и леко се изчерви

- Направих ти закуска.Преди да е изстинала – посъветва го младока и се усмихна

Фламинг Харисма кимна и стана от леглото.Младото момче като го видя се изчерви,но не можеше да не гледа прекрасното му тяло.Минхо си взе бърз душ и се оправи(обличхане,прическа,зжик так).Седна на леглото,а младока му подаде таблата.

- Скъпи няма ли да хапнеш с мен? – попита го Минхо

- Ами ….мхмм….аз…..нее – заекваше Темин като гледаше Минхо как яде

Фламинг Харисма взе с клечките едно парче кимбап и му го подаде в устата.Тъкмо Темин отвори уста да каже нещо,но Минхо побърза да го целуне.

- Вкусно ли е? – попита той и се усмихна

Младока едвам преглъщаше хапката,но все пак му отговори като кимна с глава.Минхо направо хранеше младото момче.Всеки път когато искаше да възрази,Минхо го целуваше или му слагаше още храна.След малко Темин се просна на леглото.Толкова беше сит,че не можеше да се мръдне.Фламинг Харисма отмести таблата и легна до него,като го прегърна.В същото време Джонгхюн пътуваше към рех.център.Джун и Мир бяха дошли да го вземат,ако види някой острани ще си помисли че са братя.Блинг Блинг се отпусна в тяхно присъствие и за първи път му беше хубаво да ходи на рехабилитация

Кий в това време вече пиеше кафе с Амбър.както винаги те си споделиха всичко,е почти всичко.Докато си говореха на тема любов,Кий без да иска се изпусна

- Оххх моя Джонгхюн много ми липсва.Като ме целуне…охххх – каза Кий,като накрая искаше да се скрие от срам

- Какво?Ти…и Джонгхюн сте заедно като двойка? – попита шокиращо Амбър

- Ами…аз…как да ти обасня(минута мълчание) Оххх…не мога повече да крия от теб.да ходим,заедно сме! – каза уверено Дивата

На Амбър й трябваха няколко минути да възприеме всичко.Кий с нетърпение и страх очакваше нейната реакция

- Кий….ти да не си правиш шега.Мислех че си падаш по момичета – каза тихо и започна да се оглежда наляво и надясно

- По принцип да,но го обичам и отй ме обича – отвърна Дивата

Тя още повече се шокира,като разбра че и Джонгхюн споделя същите чувства.Тя остана безмълвна отново.

Джун и Мир помогнаха на Джонгхюн да слезе от мини буса.Бавно закрачиха към входа на рех.център.Една млада жена ги чакаше с инвалидна количка.Динно извъртя очи,а на Джун и Мир им стана неприятно.Докато правеше упражненията острани двамата го подкрепяха.След няколко часа упражнения Блинг Блинг беше капнал от умора.Той седна на инвалидната количка и го бутаха до мини буса.Качиха се и тръгнаха.След няколко минути Джонгхюн попита.

- Хюнг изпуснахме отсеката за вкъщи

- Спокойно.Каня те у нас. – подсмихваше се Джун и погледна към Мир

- И Джун…. – погледна го строго Блинг Блинг

Мир седан до него,като го прегърна и му се усмихна.След около 15 минути пристигнаха пред тяхната къща.Тя изглеждаше обикновенна и малка.Слязоха,отвориха външната врата и Джонгхюн направи крачка и замръзна на място.Почувства се сякаш е в рая.От лявата страна имаше беседка,до нея джакуци,а до него един малък бар.А от дясната страна имаше само една пейка и около нея красиви цветя.Двора придаваше друг вид на къщата.Сякаш се намираше в друг свят.Те влязоха вътре и зааведоха Джонгхюн да седне на едно канапе във всекидневната.Огледа се и забеляза,че почти всичко е от дърво.Почувства се че е в музей.Но по принцип музеите го отегчават,а тук maker да изглежда старинно,бе подбрано с вкус.Докато се любуваше,не усети кога Джун и Мир отидоха до кухнята и се върнаха с table,в която имаше някакви хапки или поне приличаше на това.

- Гладен ли си Джонгхюн? – попита го Джун<о:p>

- Ами аз….. – започна Динно

Мир седна и го прегърна

- Е как няма да е гладен.Днеска се измори доста – каза сериозно той

Блинг Блинг само кимна,а Джун отиди да сготви нещо набързо.Мир отиди до секцията с книги и изкара един aлбум със снимки.Той го подаде на Джонгхюн и му се усмихна.Мир седна до негo и се хилеха на снимките.След около половин час Джун донеси 3 купички с ориз,още няколко пълни с нещо.Сипа в чашите малко соджу и започнаха да се хранят.Джонгхюн за да убие притеснението вместо да яде,пиеше.И покрай негo Джун и Мир пиеха повечко.Мир бутна Динно

- Няма ли да ядеш? – попита го очуденo

- Ами не…. – отвърна му Блинг Блинг

Но Мир не искаше да чува такъв отговор,затова с лъжицата взе ориз и му го набута в устата.Джонгхюн замалкo да го изплюе,но Мир го погледна злобно.Джонгхюн просто преглътна.Мир започна да го храни. С кимчи,булгоги и др.неща.След акто се нахраниха Мир прибра масата и започна да мие чините.Джун седна до Джонгхюн.Динно го погледна и му каза

- Джун знаеш ли че те….харесвам – каза му тихо като за малко да падне въррху него

Джун също бе пиян колкото Блинг Блинг,само Мир беше изпил 3-4 чашки

- И аз те харесвам – отвърна му Джун

Джонгхюн без да мисли(без това не можеше в момента) го целуна.Първоначално Джун го избута,а Динно го погледна с „puppy лоок“.Двамата стояха като статуии,незнаещи оттук нататък какво ще стане

Изведнъж Джун се обърна и погледна Джонгхюн,той направи същото.двамата бавно се приближиха един към друг.Устните им се намираха на няколко милиметри един от друг.Спряха се за момент и след няколко секунди Джун постави ръката си върху едната му буза и впи страстно устни.Изведнъж Мир дойде<о:p>

- Arghhhh……what the heck? - викаше той

Двамата се стреснаха И се отдалечиха един от друг.Мир с бърза крачка се до доближи до Джун И му удари шамар.Той извика:

“Аучкх!Това боли!”

- Ами да защо ми изневеряваш? – стросна му се Мир<о:p>

Джонгхюн направо изтрезня.Мир седна между двамата и първо впи устни в Джун,после се обърна към Джонгхюн и го погледна съблазнително.Мир прехапа долната си устна и рязко впи устни в неговите.Отначало Джонгхюн го буташе,но Мир продължаваше.След известно време Динно се отпусна и му отвърна на целувката.Джун дръпна Мир и взе на ръце Блинг Блинг.Той го заведе в спалнята,Мир ги последва.Постави го на леглото и го погледна отгоре до долу.Той среща погледа му и разбра,че е съгласен.Легна до него и започна да го целува страстно.Мир седна на един стол острани.Джун прокара ръката си под фанелата и започна да го гали нежно.Джонгхюн стенеше от удоволствие.След няколко секунди Джун му свали фанелката и започна да го целува бавно и нежно.Блинг Блинг имаше чувството,че кожата му изгаря.Той постави едната си ръка върху врата му и го придърпа към себе си,като го целуна страстно

- Аргхххх хюнг – изкрещя Мир

Динно се стресна и подскочи.Той искаше да стане,но Джун не му позволи.Джун даде знак на Мир да си мълчи.Джун впи страстно устни,като едната си ръка я плъжна надолу по горещото му тяло.Джонгхюн естествено настръхна,отдели устните си от неговите и започна да диша тежко.Джун слезе по надолу и започна да му разкопчава дънките.В същия момент Мир се приближи и седна до леглото.Джонгхюн хвана ръцете на Джун и поклати глава

- Джонгхюн…. – каза джун,като се чуди как да го забаломоса

Динно го погледна въпросително,а Джун го удари с една страстна целувка и му се усмихна.

Джун махна и боксерките и започна да си играе с малкия Динно.Блинг Блинг стенеше от удоволствие.Мир острани наблюдаваше своя хюнг.Изведзнъж Джун се отдръпна И насила наведе Мир към малкия Джонгхюн.Мир го налапа и започна да го ближе като близалка

- Не така донгсенг.не трябва да го ближеш.Гледай внимателно – каза строго Джун

- Но хюнг…. – започна да се оплаква Мир

Джун го погледна ядосано,а Мир го погледна тъжно.Джонгхюн се чудеше какво да прави вече.започна да пуфти и да си върти очите.Джун побутна Мир и му даде знак да продължи с малкия Джонгхюн .Джун започна да му целува корема и продължаваше нагоре.Блинг Блинг нежно го погали по лицето.Джун го целуна нежно по устните,по врата после от другата страна.Погледна надолу и видя,че Мир се справя добре,даже му харесва.Джонгхюн го придърпа към себе си и впи страстно устни,като остави без дъх.Джун му се завий свят и се усмихна.След няколко секунди Джун погледна към Мир и слезе по надолу.Леко го бутна и го дари с една страстна целувка..Джонгхюн като видя и в него се надигна едно познато чувство – ревност.Джонгхюн нарочно се изкашля.Мир се отдръпна от меките и сладки устни на Джун и го погледна злобно.Джун не им обърна внимание а започна да си играе с малкия Джонгхюн.Мир в това време се чудеше какво да прави.Изведнъж му се прейска да целува и гали кожата на своя хюунг(учител).Докато Джун си играеше,Мир надигна фанелката и се замя,нищо че го е виждал 1050 пъти.Всеки път му влияше по един и същ начин – омаявайщо.Той нежно докосна плочките му и започна да обхожда.Джун веднага настръхна,опита се да не обръща внимание,но едва се сдържаше.Мир започна да го целува по врата,но фанелката му пречеше,затова взе една ножица и я клъцна.Нежно се спускаше по тялото му.Джонгхюн викаше от удоволствие,изведнъж Джун прекъсна и го придърпа към себе си.Джонгхюн впи страстно устни,с едната си ръка хвана косата му и леко я дръпна назад.Мир наблюдаваше и гледаше да запомни всичко.Като видя в профил красивия врат на Джун и не можа да се сдържи.Приближи се към н его и бавно прокара езика сип о шията му.Джонгхюн пусна веднага ръката си и Джун погледна Мир и впи страсно устни в неговите.Джонгхюн инстинктивно удари шамар на Джун и се опита да го отмести от себе си.Джун се ядоса,избута Мир,стана и се съблече чисто гол.Мир и Джонгхюн гледаха като гръмнати.джун легна до Джонгхюн и започна да го слеува.Мир възмутен излезе от стаята като я тръшна.Мир седан на канапето във всекидневната и започна да яде.Изведнъж телефона на джонгхюн започна да звънни.той погледна да види кой му звънни и на екрана беше изписано името на Кий.Мир се усмихна дяволито И вдигна.

- Ало – каза той весело

- Ало,Джонгхюн? – каза Кий

- Не на телфона е Мир от MBLAQ – проодължавахсе весело той

- Здравей аз съм Кий.Да знаеш къде е Джонгхюн? – попита Кий

- Да знам къде е.Но в момента е зает – отговори сериозно Мир

- Така ли?Какво прави? – попита Дивата заинтересован

- С Джун правят упражнения (започна да се смее)

В този моменто Джун и Джонгхюн правеха секс.Джонгхюн викаше от удоволствие и се чу как в другата стая.Кий чу и тъкмо да попита какво е това когато Мир затвори.

В другата стая Дзйонгхюн беше върху Джун и го целуваше страстно.Джун го беше хванал за дупето и го е*есе много здраво.Изведнъж си смениха местата и започна бързо да го е*е.В другата стая Мир не издържаше,пусна си MP3 плаъера,но не помагаше.Като знаеше,че неговата любов прави секс с друг и това го подлудяваше.В това време Кий беше тръгнал към рех.център.

Блинг Блинг стенеше от удоволствие,а Джун все повече увеличаваше темпото,беше целия потен.След известно време Джонгхюн се измори и легна на една страна.Джун легна зад нег? и си го вкара,при което Джонгхюн изпищя.Джун за да го успокои,започна да го целува по врата,рамото и Нагоре.Динно се обърна към Джун и се целунаха страстно.Джун намали темпото и започна да го гали по ръката,при което Джонгхюн настръхна.

В това време Кий излезе от рех.център и то беше много ядосан.набра номера на Дхонгхюн.Мир като видя,че му звънни Кий извъртя очи и изпуфтя

- Да Кий – стросна се Мир

- Къде е Джонгхюн? – викаше Дивата

- Вкъщи е – очуди се на въпроса му

- Добре.Идвам до 30 минути – каза ядосано Кий и затвори

Мир веднага зитича до другата стая.като отвори вратата,видя как нежно се докосват И целуват.

- Кий идва насам! – каза ядосано той

Двамата се изправиха рязко и започнаха да се боличат.Джун помогна на Джонгхюн да се облече.След 10 минути вече бяха във всекидневната.Блинг Блинг се чувстваше адски неловко.Мир пусна Тв-то и гледаше футболен мач.След около 10 минути на вратата се позвъня.Джонгхюн се стресна и подскочи.Мир отиди да отвори.След малко Кий и Мир влязоха във всекидневната.Дивата седна до Динно.

- Как си Джонгхюн?какво каза треньора ти? – попита разтревожнео Almighty Кий<о:p>

- Ами…каза да се упражнявам вкъщи.Възможно е до 1 месец да мога да ходя,да танцувам и така – отвърна Джонгхюн и преглътна

- Това е супер.защо не се радваш? – каза весело Кий<о:p>

- Много съм изморен и краката ме наболяват – оплака се Джонгхюн

Джун влезе в стаята

- Здравей Кий – каза с усмивка той

- Здравей…Джун – отвърна Almighty Кий

Джун седан до Мир и го целуна нежно по устните.Кий се шокира,но не само той,а и Мир.Мир се засрами и наведе глава.Дивата незнаеше какво да каже.Джонгхюн стисна със зъби

- Хайде ние да си тръгваме – каза Джонгхюн сериозно,като се помъчи да се изправи.

Кий веднага го хвана,за да не падне.

- Е ако искате остане за вечеря – каза любезно Джун

- Не благодаря.изморен съм – каза сериозно и го погледна злобно

Целуна Кий по бузата и го шляпна по дупето.Джун като видя го погледна злобно.Джун и Мир станаха и ги изпратиха.След като си заминаха Мир му скочи на врата и започна да го целува,но Джун го отблъсна и си отиде в стаята.В това време Кий му разпряваше как му е минал деня.Динно изобщо не го слушаше.Мислеше единствено за Dжун.

В това време Темин и Минхо се разхождаха из парка.Двамата си купиха сладолед И седнаха на една пейка.Темин ядеше своя сладолед много бавно.Минхо го беше изял почти,когато се обърна към Темин.Изведнъж му хрумна нещо.Рязко бутна сладолед към лицето на темин.Устата му,брадичката му и малка част от нослето му бяха покрити със сладоледФламинг Харисма се смееше гръмогласно,а младока се обърна и го погледна ядосано.Тъкмо да му се развика,когато телефона на Минхо звънна.Докато говореше,Темин започна да се чисти,като го псуваше наум.След като се изчисти се изправи и тъкмо да направи крачка,когато телефона му звънна.Беше съобщение от лидера:

„Здравей Темин как си?Аз заминах за Токио по работа.Ще се върна другата седмица.Липсваш ми.По късно ще ти звънна.Чао и се пази”

Младока седна на пейката шокиран от това което прочете.Минхо приключи с разговора и седна до него

- Какво е станало? – попита той

- Ами …аз получи ….съобщение – каза едвам Темин

- И? – подкани го Минхо

- От Оню е – каза младока и извъртя очи,като предполагаше какво ще направи или каже Минхо<о:p>

- Аха.И какво иска? – попита сериозно Фламинг харисма,като си мислеше че младока ще го попита дали ще може да отиде при нег?

- Ами всъщност нищо.Каза само че заминава за Токио – отвърна му Темин

- Ясно.Прати му съобщение или му се обади да го питаш дали е добре и т.н – като тихо Фламинг Харисма и се изправи

Младото момче го хвана за ръката

- Къде отиваш? – попита сериозно той

- Трябва да тръгвам.Ще записваме Dream Team – отвърна му сериозно

Темин застана пред него и го погледна жално.Минхо го прегърна силно и го погали нежно по лицето му.При което се обърна и замина.Младока седна обратно на пейката и извади телефона си.започна да пише съобщение до Оню:

„Здравей хюнг.Аз съм добре,а ти как си?И ти ми липсваш.Ще чакам да ми се обадиш.Пази се” той натисна копчето ‘изпрати”.Постоя още няколко минути на пейката И тръгна да се прибира

В този момент Джонгхюн легна на леглото да си почине

83Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 12:24 pm

.Misaki.

.Misaki.
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★

Леле мале колко дълга беше последната глава! Решението - Page 4 63 направо радост за очите ми Решението - Page 4 67 за това с Joon и MBLAQ въобще не предполагах!обаче сцената между Jonghyun и Joon беше върховна Решението - Page 4 95Решението - Page 4 95Решението - Page 4 95и на всичкото отгоре изненадата която Taemin приготви за Minho... Решението - Page 4 27нямам търпение да прочета какво ще стане по нататъка Решението - Page 4 29

84Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 12:38 pm

cho0ly

cho0ly
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

Решението - Page 4 25032 охххх леле кво нещо Решението - Page 4 25032
станха ми мъчно за Кий Решението - Page 4 7878 как може Блинки да му изневрява ... Решението - Page 4 626982

ама кави страсти самооо......... Решението - Page 4 25032

давай слеващоооооооооо Решението - Page 4 918481

85Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 3:18 pm

2min

2min
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

wowowow то са тройки то са изневери то е много нещо бе Решението - Page 4 23895 давай следващата че просто не издържам след като прочетох какво става между Bling и Джун направо изпаднах в несвяст за миг от толкова вълнения Решението - Page 4 25032 Решението - Page 4 778320

86Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 5:15 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

25 глава







Кий легна до него.След няколко минути Блинг Блинг вече спеше.Кий стана от леглото,нещо го човъркаше отвътре,сякаш нещо лошо ще се случи и не му даваше мира.Той излезе от стаята и се насочи към кухнята,като си мислеше че това е добър начин да се успокои.Но за жалост даже не гледаше какво слага в тенджерата.Дивата се ядоса на себе си и хвърли всичко в боклука и започна наново.След около 15минути се прибра Темин.Той отиди в стаята си и започна да се съблича.Влезе в банята и започна да се къпе.В това време Оню звъннеше на телефона.Темин излезе от банята и започна да се преоблича.След като се преоблече започна да си оправя хубавата косичка и изведнъж телефона му звънна.

- Ало

- Ало.Темин как си? – отвърна весело Оню

- Кой е? – попита тихо младока

- Аз съм Оню

- Охх хюнг извинявай не можах да те позная.Аз съм добре,тъкмо се изкъпах – отвърна му весело младото момче

Лидера мълча около минута,в главата му се появиха стари спомени по времето когато двамата бяха заедно

- Оню тук ли си?

- Да просто се замислих за нещо – отвърна му Дyбу

- Ти как си хюнг?

- Аз съм добре.Мхм...ахмм...трябва да затварям.Поздрави на останалите да се пазите.Чао – каза набързо Оню и затвори

Младока се изненада,трябваха му няколко секунди,за да махне телефона от ухото си..В същото време Оню стоеше в една голяма стая,беше се хванал за главата,а до него стоеше бутилка соджу.Темин отиди до кухнята гледащ като гръмнат.Кий най накрая успя да сготви.Той погледна към Темин и видя че нещо го тревожu

- Какво има Темин? – попита го той

- Обади се Оню.Много поздрави ви праща – отвърна му докато гледаше в една точка

Дивата седна до него и го хвана за рамото


- Изпитваш ли чувства към него? – попита го тихо Almighty Кий

- Точно това незнам и незнам какво да правя – отговори му и наведе глава

Кий повдигна брадичката му и се усмихна

- Не го мисли.Наслаждавай се на времето прекарано с Минхo

Младока кимна и насила се усмихна

- Хайде да сложим масата – каза му с весел тон Умма Кий

- Добре

Двамата подредиха масата и Кий отиди да извика Джонгхюн.В това време Минхо се прибираше.Видя,че в кухнята свети и се отправи натам.

- Здравей Темин – каза нежно Минхо

Младока се обърна и се усмихна.Той се засили и скочи отгоре му.Двамата се целунаха и Темин слезе от него

- Как мина? – попита го весело младото момче

- Много добре.На няколко пъти щях да падна,но накрая ние победихме – отвърна му той с усмивка

- Yeobo ще внимаваш нали?! – каза му притеснен

Фламинг Харисма го прегърна силно и му каза:

“Разбира се че ще внимавам”

Младото момче се успокои и се усмихна.Двамата седнаха и започнаха да се хранят.В този момент Джонгхюн тъкмо се събуждаше.Кий му изкара други дрехи,че беше заспал с мръсните.Almighty Кий започна да го съблича

- Оффф мога и сам!Остави ме ще дойда след малко! – развика му се Динно

Дивата нищо не каза и излезе от стаята.Отиди в кухнята и седна до Минхо.

- Кий много е вкусно.Благодаря ти! – каза му весело Фл.Харисма

Но Кий не му обърна внимание и продължи да се храни.Темин и Минхо се нахраниха и се отправиха в някоя стая.След около 10 минути Блинг Блинг се появи.Кий оцервира чинията и я сложи в мивката.Започна да мие съдовете.Динно седна и започна да се храни.Изведнъж телефона на Джонгхюн звънна

- Да honey – каза той

Дивата се шокира и изпусна чинията на земята.Джонгхюн се обърна и го погледна злобно.Almighty Кий бавно се наведе и започна да събира парченцата.След като ги събра,отиди в стаята на Динно да си събере нещата.След като ги събра,отиди в стаята си и започна да ги поставя по местата им.Изведнъж телефона му звънна.Беше Амбър.Сега не му беше до нея

- Ало – каза той сериозно

- Хей какво става Кий? – попита тя весело<о:p>

- Аргггг....мхм...ами нищо.Подреждам си гардероба – измисли нещо набързо

- Стига си го подреждал.Днеска отварят нов клуб и искам да те запозная с някого – отвърна тя и се изкикоти

- Нямам настроение днеска.Някой друг път – въздиша той тежко

- Хайде,идвай.Трябва малко да се забавляваш.Хайди де,идвай! – умоляваше го тя

- Оххх,добре но замалкo.Да сме наясно – отговори и той сериозно

- Добре де.Стига да дойдеш – започна да се радва

- Кога и къде да се чакаме? – попита той като извъртя очи

- След 2 часа пред клуб “Go” – започна да крещи от радост

- Там ще съм – дръпна леко слушалката и й отвърна

- ОК.До скоро – каза тя и затвори

Тъй като Дивата беше в кофти настроение си избра набързо някакви дрехи.влезе в банята да си вземе душ.След като приключи,се облече,погледна се в огледалото и излезе от стаята.Кий се запъти към кухнята,но щом влезе му спря дъха.Динно още стоеше на масата и гледаше нещо на телефона си.Кий се отърси от това си чувство и тръгна към хладилника.До хладилника вляво се намираше един огромен шкаф,той го отвори и извади една бутилка соджу.Наля си в една часа за вода и започна да пие.Джонгхюн се обърна и го погледна строго

- Кий какво правиш? – попита го той сериозно

Стисна очи и зъби,тъй като досега не беше близвал алкохол.

- Нищо което да те интересува – отговори му той строснато

Динно се изправи и отиди до него.На няколко пъти щеше да падне,но се държеше здраво.Almighty Кий продължаваше да пие,като се опитваше да забрави за Джонгхюн

- Кий няма ли да ми помогнеш? – попита го Блинг Блинг

- Мислех че искаш да се спряваш сам – отвърна му и седна на стола

Джонгхюн се изненада много,той го последва и седна до него.Той дръпна чашата настрана,а Кий взе бутилката

- Какво ти става скъпи? – попита го разтревожен

Дивата се изправи рязко и го погледна злобно

- Между нас всичко свърши – каза ядосан и излезе

Almighty Кий погледна към часовника си и беше време да тръгва.Джонгхюн му се свий сърцето.Незнаеше какво да прави.Първото което му дойде на ум е да му се обади.Кий всеки път му затваряше.Но Джонгхюн беше голям инат и не се отказваше лесно.Кий се ядоса и дигна телефона.

- Какво искаш? – стросна се тоi

- Да се прибереш вкъщи – отвърна му нежно Джонгхюн

- Няма да стане.Имам среща.Ти ако искаш се обади на твоя yeobo– развика се Дивата и сълзите му потекоха

Динно замълча за минута.Кий не издържа и му затвори.Той седна на пейката и започна да си мисли.

“Как се стигна до тук?” и преосмисляше всяка негова и своя постъпка.Изведнъж телефона му звънна беше Амбър.

- Алооооо –каза той

- Хей Кий.Какво е станало? – попита тя притеснена

- Аааа нишо,площо пих соджу – отговори и започна да хълца

- Легни да поспиш.Утре ще ти звънна да те питам как си.И горе главата не се предавай.Fighting! – искаше да му дъхне кураж

- Доблееее – отвърна и затоври

Тъкмо затвори и Джонгхюн му звънна.Но Кий не му вдигна.Блинг Блинг много се притесни и започна да вика:

“Минхо!Темин!Къде сте?”

След около 2 минути те влязоха с гръм и трясък и започнаха да се оглеждат

- Какво е станало Джонгхюн? – попита го притеснен Минхо

- С Кий се скарахме и излезе пиян.Звъння му,но не ми вдига – отвърна разтревожено

- Да пробвам да му се обадя – каза младока

- Ами незнам....пробвай – отвърна Блинг Блинг и се хвана за главата

Младото момче си извади телефона и набра номера на Кий.За късмет Кий веднага дигна.

- Да Темини? – каза той

- Здравей Кий.Къде си? – попита го той тихо

- Навън – отвърна му Дивата

- Трябваш ми,няма ли да се прибираш скоро? – каза му сериозно младока

Almighty Кий разбра че е много сериозен,а това не се случваше често


- За какво ти трябвам? – попита го той

- Утре ще ходя при нашите и незнам какво да облека.Нямам нищо подходящо – излъга набързо и се надяваше Кий да се върже

- Добре прибирам се – каза той и затвори

- Той се прибира – каза радостно младока

Джонгхюн малко се успокои.Младото момче го прегърна силно.Дивата вървеше като от време на време залиташе.Той мислеше,че е тръгнал да се прибира,но всъщност още повече се отдалечаваше от своя дом.Мина около половин час откакто беше тръгнал.Той надигна глава и започна да се оглежда.Нищо не му беше познато.Изведнъж телефона мъж вънна

- Да

- Кий къде си?Ще дойда да те взема – каза разтревожен Темин

- Незнам – отвърна плахо Дивата

- Какво виждаш пред себе си? – попита го той

- Къщи,магазини...... – отговори му като се опитваше да се фокусира

- Няма ли някакви табели или поне име на улицата – викаше младото момче

- Чакай.....мисля че вичдам табела......(след минута) квартала се казва Парк Хун Джун – каза той сериозно

- Добре стой там.Идвам да те взема – отвърна му сериозно и затвори

- Темин аз ще отида,ти стой с Джонгхюн.Дай ми телефона си – каза спокойно Минхо

- Не аз ще отида – стросна му се Темин

- Не се карайте – развика се Джонгхюн

- Скъпи аз ще отида – каза нежно Минхо

Той се приближи към него и го погали по лицето.Темин кимна и наведе глава.Минхо го целуна по бузата,взе телефона му и тръгна.Младока седна до Джонгхюн и го прегърна.Фламинг Харисма се качи на първото такси и му каза накъде да кара.В това време Кий беше седнал на един камък.Струваше му се,че е свършил света.Любимия не го обича вече.Той се изправи и погледна нагоре към звездите.

- Колко са красиви – каза той тихо и сълзите му се стичаха по лицето.

В главата му беше истински хаос.Но имаше ендо нещо което бе решил и то е:

“Трябва да напусна групата”

Almighty Кий отново седна на камъка и зачака.В същия момент Темин наля мляко за двамата.Джонгхюн не спираше да плаче и да се самообвинява.Той знаеше,че със своето поведение нарани човека,който най много обича.Разбра че Джун е просто увлечение и че истински обича Кий.Друг като него няма да намери никъде.Темин го галеше по косата и го гледаше тъжно.

- Той ще се прибере жив и здрав.Ще видиш – успокояваше го младока.Джонгхюн го прегърна силно и още по силно заплака.

Минхо почти наближи квартала.Той каза на шофьора,че ще се наложи да го обиколят.Шофьора се шокира,тъй като квартала беше голям.След малко те достигнаха табелата,където на нея пишеше името на квартала.Минхо звънна на Кий от на Темин телефона

- Ало – каза Кий

- Хей Кий.Аз съм до табелата,не те виждам – отвърна му Минхо.

Кий започна да се оглежда,видя таксито но не му обърна внимание

- Минхо ти ли си? – попита Кий очуден

- Да аз съм.Да не мислиш че ще пусна Темин.Кажи ми къде си? – весело каза Фламинг Харисма

- В ляво от табелата,където има камъни.А ти къде си?Не те виждам? – отвърна му той,като продължаваше да се оглежда

Минхо слезе от таксито и тръгна към него.Кий го забеляза и тръгна към него.Като се срещанаха се прегърнаха

- Знаеш ли колко ни изплаши.Сигурен съм,че Джонгхюн няма да те пусне от стаята си – започна да се смеее накрая

- Аз съм сигурен че не го интересувам – отвърна му сериозно Кий

- Какво ги говориш?Той беше много разтревожен.Кий не бъди такъв.Знам че сте се скaрали,но.... – обясни му Минхо.Кий сложи пръст пред усните му

- Между нас всичко приключи – каза сериозно Almighty Кий и се качи в таксито

Фламинг Харисма го погледна изненадано и седна до него.След 20 минути те слязоха от таксито.Минхо хвана ръката му и го задърпа

- Хей какво правиш?Минхо пусни ме! – викаше Кий

В момента който го пусна пред него стоеше Джонгхюн.Очите му червени,около него имаше кърпички.Джонгхюн се усмихна насила,но всъщност му се плачеше.Кий се обърна да си тръгва,а Минхо веднага го спря.

- Не виждаш ли че те обича – прошепна му на ухото.Кий се обърна и го погледна злобно

- Той обича друг,на друг вика “yeobo” – каза сдържано и излезе от стаята



Динно знаеше,че няма да е лесно да си върне Кий.Той се изправи и Темин и Минхо се спуснаха да му помогнат.

- Минхо моля те доведи Кий – каза му тихо той и го погледна с “puppy lоок”

Фламинг Харисма не можеше да откаже.Той отиде при Дивата

- Кий моля те ела – каза тихо той

- Не няма да дойда.Заминавам си оттук – отвърна му рязко

- Поне поговорете.Моля те.Ако не те обичаше мислиш ли че ще плаче и че те чака – убеждаваше го Минхо

- Аз...незнам – отвърна му и седна на леглото

- Той те обича и не може без теб.Ако си тръгнеш.....няма да е същия – каза му Минхо и го погали по косата<о:p>



- Оффф...добре.Но не обещавам нищо – извъртя очи

Фламинг Харисма го хвана за ръката и двамата се отправиха към кухнята.Като влязоха завариха Темин да успокоява Джонгхюн.Динно беше навел глава и плачеше.Дивата се приближи до него.

- Джонгхюн успокой се – каза му тихо младока

- Как да се успокоя той ще си тръгне и няма да го видя повече.Чувствам че ще умра – отвърна му той и започна да си удря глвата в масата.Кий постави ръце върху коленето му.Джонгхюн се изненада и се изправи.Кий като го видя го съжали,но това бе нищо в сравнение с болката която изпитваше.Той избърса сълзите му и го целуна по челото.Но сълзите на Блинг Блинг не спираха да се стичат.Минхо направи знак на Темин да ги оставят насаме.Двамата излязоха от стаята.

- Сигурно имаш да ми казваш много неща – каза сериозно Кий,като седна до него

Джонгхюн кимна

- Слушам те.Няма значение какво си направил,просто искам да ми го кажеш.Иначе ще разбера от някой друг и тогава няма да мога да ти простя – каза тихо Дивата и го погледна

Блинг Блинг преглътна и се опитваше да си подредимислите.”Но ако му кажа,ще го нараня повече.Не,не....оххх какво да правя...” – мислеше си Джонгхюн

- Аз ще сит ръгна от групата не ти – каза първото което му се стори справедливо

Кий се изненада,но веднага си промени изражението и го погледна ядосано

- Искаш ли да ми кажеш да разбера от другиго.Така ли? – сдържаше да не му се развика

- Не искам да те нарявам – отвърна му и го погледна тъжно

Кий за момент обърна главата си на една страна и изпуфтя.Той не можеше да направи нищо повече.Кий стана,но втози момент Джонгхюн го хвана за ръката:

“Моля те не си отивай” – умоляваше го Джонгхюн.Кий си дръпна ръката и му се развика:

“Докато не ми кажеш какви си ги вършил и то без да ме лъжеш,тогава ще остана”

Блинг Блинг наведе глава и Кий си дръпна ръката и излезе.Той си събра багажа.Огледа се и всичко мина като на лента пред очите му.Имаше хубави и лоши спомени.Седна на леглото и не вярваше,че така ще стане,ще се влюби в Джонгхюн,той да отвърне на чувствата му,да го обича много и накрая да се раздели с него и с останалите.Минхо беше почукал на вратата,но тъй като Кий се беше замислил,не беше го чул.Той влезе и седна срещу него.Когато Кий си вдигна погледа се стресна от Минхо

- Ахххх че ме изплаши – каза му Almighty Кий като си плю 3 пъти в пазвата

- Съжалявам.Почуках..... но ти явно мислеше за нещо – отвърна му Минхо и леко се усмихна

- За какво си дошъл? – каза му сериозно Дивата

- Ами ти как мислиш?Никъде няма да ходиш – отвърна му ядосано и взе куфара

- Хей!

- Какво?

- Дадох му шанс да ми каже всичко,но той не иска

- Ти ще искаш ли да кажеш нещо което ще нарани Джонгхюн и после ще страда? – попита го сериозно Минхо

- Ам...мисля че не.Но..... – започна Кий,но незнаеше какво да му отговори

- Мисля че трябва да си оправите взаимноотношенията.И тогава да решаваш дали да си тръгваш – посъветва го Фламинг Харисма

Кий знаеше,че е прав.Беше му много благодарен и си мислеше,когато Минхо има нужда от каквото и да е помощ,ще е на среща да му помогне.Той кимна с глава и тъкмо тръгна да излиза,когато Минхо го спря

- В стаята си е.Моля те не си тръгвай,заради него остани – погледна тъжно Минхо

Дивата му се усмихна и се отправи към стаята му.Той леко почука на вратата и бавно я отвори.Тихо пристъпи напред.Джонгхюн беше легнал по гръб,гледайки тъпо в една точка.

- Джонгхюн? – каза тихо Кий

- Идваш да се сбогуваш? – отвърна му Джонгхюн

- Дойдох да поговорим.Минхо не ме пуска – отговори му Кий като завърши с леко усмивка

Динно се изправи,но все още не можеше да го погледне в очите.Кий седна и обмисляше как да започне.След известно време Джонгхюн наруши мълчанието.

- Искаш да знаеш добре.Изневерих ти с И Джун от MBLAQ – каза на висок глас Блинг Блинг

Дивата замалкo да си глътне езика.Почувства огромна болка в сърцето си.Явно беше спрял да диша,тук като изведнъж дишаше тежко

- Ти си ...... ми изневерил – едвам го изрече

- Да сега доволен ли си?Аз вече си събрах багажа,утре си заминавам – отвърна му сериозно Блинг Блинг

Cякаш целия свят му се стовари на главата.В главата му минаха всички спомени прекарани с любимия и как е отишъл в дома на MBLAQ.Almighty Кий му се завий свят и чу как Джонгхюн му викаше:

“Кий добре ли си?Кий!”

След няколко секунди всичко му стана черно.

- Минхо!Ела тук!Минхо! – викаше колкото сила има.След около 2 минути Фл.Харисма влезе в стаята

- Кий припадна!Моля те направи нещо! – умоляваше го и сълзите му се стекоха

Минхо отиди до кухнята и наля една часа вода и е изля върху лицето на Кий.Almighty Кий се събуди и очите му гледаха в различни посоки.Фламинг харисма го повдигна и го сложи до Джонгхюн.Динно го префърна и започна да го гали.Кий леко се птдръпна.Той се изправи и излезе от стаята.Взе куфара си и замина.Минхо отиди в неговата стая и видя,че куфара го няма.Излезе навън,огледа се,но не го видя.Върна се при Динно и му съобщи,че Кий е змайнал.Той изкрещя със силно и започна да хвърля еазни предмети.В следващите 2 седмици Джонгхюн си стоеше в стаята

87Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 5:16 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Тази глава е малко по къса съжалвям,тъй като я писах на компаа преди няколко минути,следващите обещавам ще по дълги.Приятно четене!


88Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 6:22 pm

2min

2min
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

горкия Key и Bling толкова е тъжно не мога да повярвам че го казвам но не ми се мисли какво ще стане с тях за напред Решението - Page 4 626982 Решението - Page 4 515322

89Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пет Окт 29, 2010 8:20 pm

didence

didence
Her whisper is the Lucifer ★
Her whisper is the Lucifer ★

малеееее.. 25 глави.. Решението - Page 4 898312 Да взема да ги чета, че вече мноооого изостанах.. Решението - Page 4 210691 Продължавай, цуцка, докато не напишеш 100, няма да спираш ! Решението - Page 4 10044

http://didence-e-e-e.tumblr.com/

90Решението - Page 4 Empty Re: Решението Пон Ное 01, 2010 7:51 am

flopsi

flopsi
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

горкият Кий .. Решението - Page 4 27476 айде пускай да видим кво ще стане нататък ...

91Решението - Page 4 Empty Re: Решението Вто Ное 02, 2010 10:39 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

26 глава



Минхо,Темин и Оню се опитваха по всякакъв начин да му повдигнат духа,но без успех.Джонгхюн се хранешее не в кухнята,а в стаята си.Вечерно време когато всички са заспали,той отиваше в стаята на Кий и лягаше на неговото легло.Нищо не беше пипано,дори и чаршафите не бяха сменени.И на сутринта той се връщаше обратно в стаята си.

Един ден някъде около обяд Минхо носеше обяда му,а Оню и Темин сложиха ТВ на бюрото му.

- Махнете го.Нали ви казах че не искам нито телевизор,нито PC,нито Ипод да има в стаята ми – развика се Джонгхюн

Лидера пусна телевизора и видеото.През тези 2 седмици тримата събираха всичко наличнo,видео,снимки и т.н на които са Джонгхюн и Кий.Динно започна да плаче като видя лицето на най прекрасния човек.

- Оставете ме сам! – каза той строго

Докато гледаше тяхните спомени,за пръв път от 2 седмици се усмихна.

В това време Кий работеше в едно малко село,където имаха само радио.Той пееше и танцуваше в един бар.Получаваше само храна и подслон,не му трябваха пари.Всеки ден мислеше за Джонгхюн.Питаше се дали е добре,дали вече ходи и т..н.

Динно изгледа видеото и си постави за цел първо да проходи и второ каквото и да му струва да намери Кий.Той се изправи и започна бавно да стъпва.Стигна до бюрото си и седна на стола да си почине.След известно време стана и се насочи към банята.Но малко преди да достигне вратата краката му едва го държаха.Той се смръщи и продължи.Но на следваща крачка падна.



- Аууучкх – извика той

Помъчи се да се изправи,но го болеше прекалено много,че да се изправи

- Минхо!Темин!Оню! – крещешее Блинг Блинг

След малко Минхо дойде пръв и го повдигна,като го сложи на леглото да седне

- Какви ги вършиш?Добре че сме наблизо,ами ако... – започна да се кара Минхо

Джонгхюн му се усмихна и го хвана за ръката

- Искам вече да ходя.Първо отидох до бюрото,починах си малко.После исках до банята,но не успях – разказа му набързо Джонгхюн

- Това е добре,но трябва да има някой с теб Джонгхюн – отвърна му нежно Фламинг Харисма<о:p>

Динно кимна и стъпа с единия си крак.После с другия и се изправи.Но единия зпаочна да трепери и той седна на леглото



- Трябва да отидем на рех.център – каза сериозно Блинг Блинг



- Добре де.Само се преоблечи и тръгваме.Става ли? – отвърна му Минхо и се усмихна

Фламинг Харисма му живади чисти дрехи от гардероба и ги постави на леглото до него.Той излезе от стаята и отиди в стаята на Темин,за да му каже че ще води Джонгхюн на рехабилитация.Но щом се отвори вратата видя Темин и Оню да се прегръщат.Стисна силно дръжката на вратата и я затвори.Отиди в кухнята да си налее една чаша вода.Откакто лидера се бе върнал от Токио,Темин прекарваше повече време с него отколкото с Минхо.Минхо тъкмо излизаше,когато срещна темин.Той го подмина и младока го хвана за ръката.Фламинг Харисма погледна злобно и си дръпна ръката и се отправи към стаята на Блинг Блинг.Темин го последва.Преди да отвори вратата Минхо,Темин го дръпна към себе си и го целуна нежно.Фламинг Харисма го избута от себе си

- Хюнг какво има?защо се държиш така? – попита го очудено младока

- Ще водя Джонгхюн на рехабилитация – стросна му се Минхо и се обърна като влезе при Динно



- Готов ли си? – попита го със усмивка Фламинг Харисма,но всъщност му се искаше и той да избяга като Кий



- Да готов съм.Да тръгваме – отвърна му с усмивка Джонгхюн



Минхо го взе на ръце и излязоха.Отвън ги чакаше Темин и до него едно такси.Минхо извъртя очи и си мислеше,че и Оню ще идва.Но като влязоха в таксито,разбра че Оню няма да идва.След 20 минути вече бяха пред рех.център.Минхо слезе първи,отвори жадната врата и взе на ръце Джонгхюн.Той тръгна с бърза крачка,като влезе вътре извика сестрата.Сложи го на една количка и се запътиха към кабинета на един доктор.След обстоен преглед на крайниците му доктора каза:



- Леко си го навехнал.Не е нищо сериозно.Разбрах според картона ти,че си идвал при нас – каза сериозно той и си повдигна очилата



- Да идвах,но прекъснах.... – отвърна Джонгхюн и виновно наведе глава



- Мх...мхм.Мога да ти предложа интензивна програма.Тя трае около 4 седмици....Пациента е под наше наблюдение,смисъл,че ще бъдете при нас,няма нужда всеки път някой да ви придружава.Ще ви осигурим стая и всичко необходимо.Дъгата програма е нормална с 2 -3 тренировки на ден по 30 минути и трае около 2-6 месеца – обясни доктора и като каза някои термини,но това е което разбра


- Тази интензивната колко на ден са тренировките? – попита Джонгхюн

- Те са от от 6-10 на ден по 45 минути.Зависи от пациента.Естесвено че може да премине в другата програма ако желае. – отговори доктора и отново си повдигна очилата

- Избирам интензивната програма – каза сериозно Блинг Блинг

- Добре.Тази вечер може да се настаните и от утре започваме – каза доктора и си повдигна очилата

- Благодаря ви докторе – отвърна Джонгхюн

Тримата излязоха от кабинета и отидоха в закусвалнята на болницата.Темин отиде да вземе нещо за хапване и за пиене

- Сигурен ли си че ще се справиш?Много са тренировките – каза му притеснен Минхо

- Да спокойно.Да не сте се скарали с Темин? – попита го Джонгхюн докато гледаше тъжната физиономия на Темин

- Не точно.Защо сменяш темата? – леко повиши тон

- Ами защо заради мен нямате време да бъдете заедно – каза тихо Джонгхюн и се почувства гадно

- Джонгхюн знаеш че не е така.Стига сме говорили за Темин и мен – каза му сериозно Минхо и го погледна злобно

- Като проходя ще намеря Кий – каза с тъжен глас Динно и една сълза се стече по лицето му

- Ако искаш да го намеря къде се намира.А после ще отидеш при него като се оправиш – отвърна му с усмивка

- Само къде се намира нали?!Няма да се срещаш с него – каза му сериозно

- Да и аз това ти казвам.Значи се разбрахме? – отвърна му с усмивка

- Джонгхюн кимна и се усмихна на мисълта,че скоро ще го види.Темин сложи таблите и погледна ядосано Минхо.Тук като беше чул последните две изречения и си помисли,че Минхо ще ходи да му иневерява.Джонгхюн и Минхо се наядоха,а младока не беше докоснал храната



- Темин защо не ядеш? – попита го очудено Динно



Минхо гледаше телефона си



- Да не би да чакаш някой да ти звънне? – стросна се малдото момче



Фламинг Харисма не му отговори,той стана и буташе количката колкото се може по бързо.



- Хей Минхо да изчака ме темин – каза му притеснено Блинг Блинг



- Няма да го чакам.Да отива при Оню ако иска.Между нас всичко свърши – стискаше със зъби

Те излязоха от болницата и Минхо се спря.

- Минхо говориш простотиии в момента.Не искам да чувам,че между вас всичко е свършило – стросна му се Динно



- Но... – започна да се оправдава,но Блинг Блинг го прекъсна

- Никакво но....Сега ще изчакаме или ще сляза от количката.Знаеш че не ги обичам – ядоса се Динно<о:p>

След няколко минути Темин се появи.



- Хайде да тръгваме – каза спокойно Джонгхюн



Минхо го взе на ръце и Темин ги последва.Качиха в едно такси и след около 40 минути се прибраха.Забавиха се заради трафика,а и шофьора караше много бавно.Минхо слезе от таксито,отвори вратата,взе Джонгхюн и влезе вътре.Темин остана да плати,след малко и той се прибра.Минхо го сложи на леглото му.



- Така да видим какви дрехи да изберем – каза Фламинг Харисма,докато гледаше тревожно



“Ако беше тук Кий щеше да знае...ааххххх” – мислеше си Минхо



- Малко по надолу са по “нормалните” дрехи.Вземи от тях,а вдясно са анцузите... – отвърна му Динно.

Замалкo да каже,че Кий му е подреждал гардероба и му е купил тези анцузи,специално за рех.център.

Докато Минхо слагаше дрехите му,тоалетни принадлежности,Джонгхюн си мислеше за касетата,която по рано изгледа.Тези прекрасни спомени,изпълнени с любов,сега са превърнати в пепел.В другата стая Темин споделяше проблемите си с Оню.Лидера го успокояваше с мили думи и го прегърна.В този момент Минхо влезе и ги завари.Младока си избърса сълзите,докато се отдръпваше назад.Фламинг Харисма отиди до секцията,взе нещо и излезе,като блъсна вратата.Младото момче веднага го последва.Минхо с гръм и трясък влезе в стаята на Блинг Блинг и нещото го остави в сака му.

- Какво е това? – попита Джонгхюн

- Това е нещо,което винаги ми е н осело късмет и вяра в себе си.Искам да ти го дам,за да успееш.Дори когато всичко е безнадежно.Да не се предаваш! – обясни му Минхо и се усмихна

Тъкмо да му благодари,когато младока влезе с гръм и трясък

- Не е това което си мислиш – каза задъхано той

Фламинг Харисма не му отговори и продължи да слага необходимите неща в сака на Джонгхюн

- Защо мълчиш?Кажи нещо! – започна да вика Темин


- Не искам да разговарям с теб.Между нас всичко свърши – отвърна му сериозно Минхо без да трепне



- Лъжеш ме!Защо ми го причиняваш? – започна да плаче младока



Изведнъж Фламинг Харисма му се прииска да го прегърне,да го целуне и да му каже,че всичко ще е наред,но се сеща,за всички пъти,за всички пъти когато са се прегърщали и с часове са си говорели.

- Ха....ти ми го причиняваш Темин.А сега излез от стаята в момента не искам да те виждам – стросна му се Минхо

- И без това не се виждаме много много – отвърна му рязко младото момче и излезе от стаята

Динно изпуфтя и извъртя очи.

- Ако не отидеш след него,аз ще ида – каза Джонгхюн,като понече да стане

- Оххх добре,но го правя заради теб – излъга го Минхо.Вътре в себе си той се бореше с безграничната си любов към Темин.През тези дни той се беше замислил:

“Ако се върне при Оню,дали ще го мразя” и след дълъг размисъл установи че:

“Не,не мога.Дори и да бъде с Оню,аз пак ще го обичам и ще се грижа за него”

Младока беше седнал в кухнята и гледаше една снимка на телефона си.На нея бяха той и Минхо – те бяха щасливи.Темин започна да плаче.Фламинг Харисма го чу и веднага влезе в кухнята.Младока подскочи,Минхо с бърза крачка се приближи и го прегърна силно.Целуна го по челото и му каза тихо:

- Съжалявам любов моя.Аз.....като те видя с Оню и кръвта ми кипва.Просто....

Темин се отдръпна от него и си избърса сълзите.

- И аз съжалявам.Но имаше нужда от слушател и аз бях на среща.Обичам те yeobo – отвърна подсмърчайки

- И аз те обичам – каза му нежно Минхо и го целуна нежно по устните.

Краката на Темин започна да треперят,сърцето му биеше силно,а и на всичкото отгоре му стана горещо.Минхо бавно се отдръпна,а устата на Темин беше все още отворена

- Ще дойдеш ли да оправим багажа на Джонгхюн? – попита го с усмивка Минхо

- Хм....да ще дойда.Разбира се – отвърна му Темин,като не осъзнаваше какво го пита

Фламинг Харисма му се усмихна и го хвана за ръката.Двамата влязоха в стаята и видяха как Динно бавно стъпва.Минхо пусна Темин и се спусна към Джонгхюн

- Значи се сдобрихте.Видя ли Минхо,че не беше трудно! – каза му като се усмихна

Минхо се изчерви и се усмихна.Помогна му да седне,тъй като се измори

- Хей какво ще кажете да си поръчаме нещо? – каза им весело Темин

- Е нали това правим от 2 седмици насам – изхили се гадно Джонгхюн

- Имам предвид,кухнята да е различна:японска,филипинска,тайландска..- смръщи се младока

- За мен няма значение – повдигна рамене Фл.Харисма

- Оню беше споменал за някакъв ресторант.Чакайте ще го извикам – каза весело Темин и излезе от стаята

В това време само на няколко стотин километра от града Кий се приготвяше за поредното шоу,ако може така да се нарече.Публиката му се състоеше от хора,които са на 60 и 70 годишна възраст,а най възрастния беше на 89години.Единствено бармана беше на 45 години.Тъкмо се опряваше за последно,когато бармана дойде при него.

- Извинявай момко но днеска няма да излизаш.На хората им писна,ако искаш можеш да помагаш зад бара – каза му тихо той и наведе глава

Дивата се изненада,но знаеше че това няма да продължи дълго.Той го хвана за рамото и му каза;

“Благодаря ви за всичко,но ще си тръгна оттук”

- Ето ти малко пари,не са много,но.... – отвърна му нежно и му подаде парите

- Не,не мога д аги приема.Аз.... – стана му неудобно

Бармана му ги сложи в джоба и излезе.Almighty Кий седна на стола и се чудеше къде да отиде.Не можеше да се върне в столицата,нито при родителите си,тъй като ще го разпитват.Той се замисли и след известно време стана и излезе от “гримьорната”

В този момент Темин си говореше сладко сладко с лидера.В другата стая Джонгхюн и Минхо го чакаха.Минхо не се сдържа и стана


- Къде отиваш Минхо? – попита го притеснен Джонгхюн

- Отивам да видя дали ще мога да сготвя нещо – отвърна му рязко

Фламинг Харисма с бърза крачка се отправи към кухнята.Отвори хладилника и започна да вади продукти.Сложи ориз да се вари в машината,започна да режи зеленчуци,след като приключи с тях започна да режи свинско месо.След около 20-30 минути беше направил вечерята.Той сложи всичко в чиниите и ги сложи на една табла.Влезе в стаята на Джонгхюн и я остави на бюрото.Взе го на ръце и го постави на стола.

- Ти вечеря ли?? – попита Динно

- Не съм гладен – отвърна му тихо той

Блинг Блинг започна да се храни като невидял.

- Мммм...Минхо.....много е вкусно- каза Динно докато се хранеше

- Ако искаш след като се нахраниш,да тръгнем към рех.център? – попита го сериозно Минхо и започна да проверява дали е сложил всичко в сака

- Мдаа.Става.Няма ли да се обадиш на Темин и Оню да си взема довиждане с тях – каза сериозно Блинг Блинг

- Да прав си – отвърна сдържано Минхо и живади телефона си от джоба си

Написа кратко съобщение на Темин:”Можете ли да дойдете и двамата? – “Send”

След около минута Темин и лидера се присъединиха.В момента който влязоха,Минхо излезе от стаята.Той отиди в стаята си и седна на единия стол.Младока погледна въпросително Джонгхюн,а той само повдигна рамене

- Извиках ви да си вземем довиждане.Минхо ще ме придружи.Незнам дали са позволени посещенията – каза им спокойно Блинг Блинг

Лидера го прегърна силно и му прошепна:

“Ти ще се справиш.Знам го.Ако има нещо звънни ми” - Благодаря ти хюнг – отвърна му Джонгхюн

- Темин няма ли да дойдеш да ме прегърнеш поне? – попита го той

- Аз ще дойда с вас – отвърна му тихо и излезе от стаята

Минхо тъкмо се преобличаше,когато младока влезе в стаята му.Като влезе му се зави свят от първюма на Фламинг Харисма

- Какво искаш? – стросна се той

- Дойдох да ти кажа,че ще придружа Джонгхюн до рех.център – отвърна му сериозно младока.Минхо нищо не му отговори.Той се преоблече и тъкмо мина покрай Темин и се спря.

- Сега Джонгхюн като го приемта в рех.център,аз отивам на малка ваканция.Така че остават само влюбените гълъбчета – каза сериозно и излезе от стаята

Младока го последва,настигна го и го спря,като му хвана ръката

- Защо правиш това? – попита го Темин

- Кое? – очуди се Фл.Харисма

- Оставяш ме с Оню насаме.Не ме ли обичаш?Не ме ли искаш? – започна да повишава тон

- Темин .....искам те и те обичам,но ти явно искаш Оню.Тези въпроси си ги задай на себе си – отговори му спокойно Минхо

Младока замръзна на място.В главата му настана пълен хаос.

- Готов ли си? – попита го Фламинг Харисма като се усмихна

- Сдобрихте ли се с Темин? – попита го Джонгхюн

- Всъщност той трябва да реши.Дали иска Оню или мен – отвърна му спокойно Минхо

- Е добре ако избере Оню,какво ще правиш? – каза му очудено Блинг Блинг

- Ами нищо.Какво мога да направя,освен да продължа да го обичам – отвърна му и гласа му започна да трепери

Настана мълчание,което след малко беше нарушено от Минхо

- Хюнг ще тръгваме ли?

- Да хайде – отвърна Динно.Погледна още веднъж стаята си и се усмихна.Минхо го взе на ръце и излязоха навън.Постави го на жадната седлка и се върна за абгажа му.Пo пътя към центъра двамата не обелиха думичка.Минхо слезе от таксито,взе Джонгхюн на ръце,а шофьора ги следваше с багажа.Минхо го постави на “любимата му” количка и плати на такс. Шофьор.Една сестра дойде при тях.

- Здравейте.С какво да ви помогна? – попита тя любезно

- Моя приятел ще използва една от интензивните ви програми и доктора каза да дойдем да се настани – започна да й обяснява

- Последвайте ме – отвърна тя с усмивка

Те отидоха до рецепцията

- Кажете ми името на лекаря ви? – попита тя

- Канг Джун Хо – отвърна джонгхюн като приложи своя чар

- Един момент – отговори тя

Динно направи знам на Минхо да се наведе да му каже нещо на ухо.

- Тази сестра ми харесва – каза той и започна да се хили

Минхо го перна по рaмото и му се усмихна.Докато чакаха доктора да дойде Минхо проведе няколко дълги разговора.Даже се наложи да излезе навън.На Джонгхюн му стана адски скучно.Огледа се,но видя едни възрастни хора.Той леко изпуфтя и извъртя очи.Фламинх Харисма застана зад него,но Джонгхюн му беше толкова скучно,че не го усети.Доктора дойде при тях заедно със сестрата

- Здравейте докторе – каза първи Минхо

Динно подскочи и се обърна към него

- Ти откога си тук? – попита го очудено

- Здравейте.Сега сестрата ще те заведа до стаята ти,а от утре започваме тренировките.Сега отиди да си починеш,че утре те чака доста работа – обясни му с усмивка доктора и замина

- Аз мога да му взема багажа – каза тихо тя

Фламинг Харисма го рпегърна силно и му каза:

“Като намеря Кий ще се обадя.Да се пазиш хюнг.Ще ми липсваш.Обаждай се’ – замалкo да се разплаче Фламинг Харисма.Динно се усмихна и започна да му маха.Като изчезна от погледа му Минхо тръгна да се прибира.След като се прибра,отиди в стаята си и започна да опакова нещата си.В това време младока влезе в стаята му.

- Хюнг не си тръгвай.остани! – жално му каза Темин

- Не тревожи.Няма да си сам – отвърна му сериозно

- Темин се затича към него и го прегърна силно.Оню почука на вратата и попита:

“Темин тук ли си?”

- Ей сега идвам – отвърна му младока

- Отивай мaкне.Оню те чака – каза му Минхо като едва сдържаше гнева си





92Решението - Page 4 Empty Re: Решението Вто Ное 02, 2010 1:27 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

27 глава







Младока понече да го целуне,но Минхо се отдръпна

- Като решиш с кой да бъдеш,тогава... – развика му се Минхо

Темин тропна с крак и излезе.След няколко минути Фламинг Харисма си опакова багажа.Огледа стаята си и сълзите му се стекоха.Той набързо ги избърса и излезе.Хвана първото ракси и се насочи към автогарата.

В този момент Кий пътуваше към един стар съученик.Автобуса беше малък и препълнен.Някои възрастни хора носиха кокошки,които бяха сложени в клетки.След около приблизително час Дивата слезе от автобуса.Целия беше в пера и мърсотия.Той започна да се тупа и изведнъж някой го прегърна

- Хей Кий!- каза весело момчето

Отначало Кий се стресна,но после разпозна гласа на стария си съученик

- Хей Мо какво става? – отвърна му с усмивка Кий

- Имам много да ти разпрявам.Но после,първо да се приберем и тогава – подскачеше момчето на едно място.

Двамата се отправиха към дома му.След около половин час вървене те най накрая стигнаха.Момчето го покани и Almighty Кий влезе.Родителите му много се зарадваха,че стар съученик му е на гости.Тъй като бе от село,той нямаше много приятели,единствено Кий и още едно момче му бяха прители.Той бе симпатичен,слабичък и с къдрева коса.Мо – така се казваше съученика му,знаеше че Кий е известен,но това не значеше,че ще го разпитва за групата и други неща.След като се навечеряха обилно двамата маладежи отидоха в стаята,където ще спят.тази стая принадлежеше на Мон.Кий започна да му разглежда нещата му

- Много са хубави – каза той тихо

- Да,бе.Ти сигурно имаш много по яки неща – отвърна му и започна да смее гръмогласно

Дивата седна до него и му каза:

“Да вярно е.Но понякога ми липсват тези неща”.Той наведе глава и сплете пръсти

- Кий нещо да не се е случило?Можеш да ми кажеш всичко - каза му притеснено Мо и хо хвана за рамото

Дивата отначало се чудеше дали да му разкаже за Джонгхюн.Но реши,че е твърде рано.Измисли някаква правдоподобна история,която да замаже положението.Мо легна на земята,където ще спи,а Кий беше на леглото.Отначало се противеше,че приятеля му ще спи на земята,но Мо му се стросна и Кий повече не повдигна въпроса.Двамата гледаха в тавана,като Мо си смилеше колко е щаслив,че Кий е при него,а Кий си мислеше единствено за Джонгхюн.Кий държеше няколко тяхни снимки и от време на време ги гледаше и още повече се натъжаваше.

В този момент Минхо слезе от автобуса и се отправи към родния си дом.По пътя беше провел няколко телефонни разговори.От тях разбра,че Кий е бил в някакво село и е работил като танцьор.Фламинг Харисма беше измисли,че ще го намери по бързо и ще го доведе при Джонгхюн.Но изминаха 3 дни откакто беше дошъл при родителите си.Но от Кий никаква следа.

През това време Дивата започна работа в местния magazin.Заразлика от другото село,тук си имаха цели 4 телевизора,от които само 2 работеха.Всички го разпознаха и го накараха да потънцува танците на известните момичешки групи.Някои от местните даже му оставяха по някой друг Уон.Родителите на Мо бяха страхотни и разбрани хора,но не само те,а повечето от селото.Almighty Кий се почувства като новороден.Той забрави за изневерята на Джонгхюн и пак си мислеше за него,но този път сякаш не го болеше.Кий продължаваше напред и се надяваше,че Джонгхюн прави същото.

В столицата в най известния рех.център в една от ВИП стаите Блинг Блинг си почиваше от поредната изморителна тренировка.Макар тренировките да бяха само 10 Джонгхюн искаше от сутрин до вечер да се упражнява.Беше му адски трудно по време на тренировките- падаше,ставаше,удряше се,но вечерта Минхо му се обаждаше и му повдигаше духа.Динно търпеше всичко това заради Кий и деня в който ще го види,ще го държи в обятията си,ще го целува всяка една част от прекрасното му тяло.Той се усмихна при спомена за него.

В къщата на SHINee Оню и Темин вечеряха.Откакто Минхо замина младока не е обелил и една дума.Оню се чувстваше виновен заради него,че Темин е в това състояние

- Вкусно ли е? – попита той,като се надяваше да му отговори

Но младото момче кимна и продължи да се храни.Оню хвърли лъжицата на масата и рязко се изправи.Той излезе и блъсна вратата.Темин се хранеше спокойно и гледаше тъпо в една точка.Лидера легна на леглото си и телефона му звънна.Беше мениджъра.Той му съобщи че идния месец ще са заети.Оню му разказа,че Джонгхюн е в рех.център,Кий е изчезнал,Минхо се е прибрал при родителите си,Темин не е обелил и дума.Мениджъра започна да вика и да го хока,но след малко му каза спокойно.

“Като се съберете всичките ми звънни”.В това време Темин прибираше масата и живеднъж телефона му звънна.

- Ало – каза тъжно той

- Хей Темин какво има? – попита го притеснен Фламинг Харисма

- Оххх скъпи ти ли си?Толкова се радвам да те чуя – отвърна му младока и започна да крещи от радост

- Нещо да не се е случило? – попита го отново

- Не нищо – отвърна му весело

Лидера като чу крясъците се изплаши и хукна към кухнята

- Какво става/Темин добре ли си? – развика се притеснен Оню

- Е аз да ви оставям.Просто проверявам дали всичко е наред.Хайде чао – каза Минхо и затвори

- Минхо..чакай.....недей да затваряш – отвърна Темин и наведе глава.Той излезе от стаята,а Оню се хвана за главата.На следващия ден Кий и неговия приятел помагаха на майка му в градината.Дивата се почувства като у дома си.Много му липсваха майка му и баща му.В този момент Мо насочи маркуча към Кий и след малко беше вир вода.Кий се ядоса и Мо усети това и започна да бяга.Кий го гонеше,но беше забрави,че Мо е много по бърз.Almighty Кий се измори и седна на близката пейка.Той се огледа и разбра,че се намира на центъра на селото.След малко видя как Мо му се плези,Кий стана и тръгна да го гони.Но след няколко минути го настигна,хвана го за блузата и изведнъж паднаха на земята.Намира се на едно огромно поле осеяно с красиви цветя.Дърветата бяга високи,птичките пееха прекрасна песен.Слънцето беше силно и почти озаряваше поляната.Кий беше настигнал Мо и го беше хванал,но Мо не беше видял камъка пред него и се спъна.Той падна и повлече Кий.Той падна отгоре му и устните им се намираха на няколко милиметра.За миг времето спря,двамата се гледаха,но изведнъж Мо се усмихна и се завъртя така,че той да бъде отгоре,а Кий отдолу.Дивата още го гледаше втренчено<о:p>

- Хей Кий какво има? – попита го той

- Ами....мхм... трябва да ти кажа нещо... – започна неуверено той

- Да слушам те – отвърна весело Мо

Трябвяше му минута да подреди мислите си,но започна да страхува каква ше бъде неговата реакция.

- Кий ако не искаш недей....Ще те разбера – каза му спокойно и го потупа по рамото

- Не просто се притеснявам от реакцията ти....аз... – каза Кий и започна д атрепери.

Мо му хвана ръцете и му се усмихна.Кий си пое дълбоко въздух и започна да му разказва за вдоята единствена любов – Джонгхюн.Съученика му на няколко пъти се шокирваше,но запазваше самообладание.Кий приключи с разказа си и зачака неговата реакция.

- Уааааууу Кий много си преживял.От това което ми разказваш разбрах,че много го обичаш.Както и той,макар и да ти е изневерил – каза Мо тъжно

- Не си ли изненадан,че съм .... – започна Кий като спря накрая

- Не,не съм.Още от преди подозирах,когато бяхме в ушилище – отвърна му той и се усмихна

Кий му се нахвърли отгоре му и започна да му разрошва косата.Мо пък започна да го гъделичка,тъй като знаеше слабите му места.

В това време Джонгхюн правеше поредното упражнение.Трябваше да положи много усилия и търпение.На няколко пъти искаше да се откаже,но поглеждаше снимката на Кий,която беше в джоба му.Като го погледне и някак си му даваше сили.Треньора му се чудеше на неговата упоритост.Много малко хора минаваха през интензивната програма.Повечето на 2 или на 3-я ден се отказваха.Темин се беше токазал от танците и то всичко.Стоеше единствено в стаята си и не излизаше от нея.Оню му носеше храна,сутрин,обед и вечер.Но той не я докосваше.Оню беше принуден да я изхвърля.На третия ден,за пореден път младока не докосваше храната си.Оню взе телефона си от масата и набра номера на Минхо.

- Ало – каза той

- Здравей Минхо.Извинявай ако те притеснявам,но се нуждая от твоята помощ – каза му разтревожен лидера

- Какво е цанало хюнг? – отвърна притеснен Минхо

- Ами темин...той – започа лидера

- Какво?Какво е станало с Темин? – започна да вика

- Не се храни.Седи си в стаята и не мърда.Преди ходеше поне да танцува,а сега и това не прави – обясни му Оню

- Сега ще му се обадя.Не се тревожи – каза му спокойно Фламинг Харисма

- Да,но.....по добре е да се прибереш,за да не изпадне отново в същото състояние – посъветва го лидера и му се искаше той да беше този,за който Темин да изпада в това състояние

- Ще видя какво мога да направя – отвърна сериозно Минхо и затвори

Оню седна на стола и се хвана за главата.Искаше му се всичко да бъде както преди.Всички да са налице и да се шегуват,да имат учащия,но.....всичко се обърка.В този момент Минхо звъннеше на Темин,но той не отговаряше.Звънна му още един път,но все така.Минхо проведе няколко разговора.След това отиди при родителите си и им каза,че трябва да тръгва.

- Минхо защо тръгваш?Остани още малко – каза нежно майка му

- Мамо трябва да тръгвам.Като имам време ще дойда пак за по дълго обещавам – отвърна й той.

Макар и да не му се тръгваше,не можеше да остави младото момче

- Братле другия път като дойдеш ще те бия.Задобрял си! – каза сериозно брат му и се усмихна

- Ще ти се.Не можеш да ме биеш – отвърна му Минхо и се оплези

Минхо им намаха и излезе от стаята.Приготви си багажа набързо и се отправи към автогарата.след няколко часа пристигна в столицата.Взе първото такси и каза на шофьора,че щ ему плати двойно ако кара бързо.Речено сторено.След около 15 минути Минхо му плати и слезе от таксито.Влезе в къшата,събу се и си остави багажа.Без да чука влезе в стаята на Темин.В стаята беше всичко обърнато на опаки,миришеше ужасно и около младока имаше няколко табли с храна.Минхо се приближи към него,хвана го за раменете и го разтърси.


- Темин тук съм!Виж се сигурно не си се къпал,малеееее на какво ти прилича стаята – развика се Фламинг Харисма

След малко Оню влезе.

- Охх ти си тук!Кога пристигна? – изненада се лидерa

- Току що.Махни тези табли.А аз ще оправя стаята му – разпореди Минхо

Лидера взе част от таблите и излезе.Минхо отвори прозорците,взе един чувал и всички дрехи които бяха на земята ги напъха в чувала.След малко Оню влезе и взе последните табли.Минхо остави чувала на една страна и започна да съблича младока.Отначало се противеше,но след като му се скара Фламинг Харисма,той спря.Минхо пусна водата в банята,върна се при Темин и го взе на ръце.

- Пусни ме долу!Чули пусни ме! – викаше младока

- Добре – отвърна му Минхо и го пусна в ваната

- Много е студена водата – започа да трепери младока

- Това е задето ме накара да дойда до тук – отвърна му той.Той пусна топлата вода,взе гъбата и започна да му търка гърба.

- Можеш да си тръгваш.Не съм те карал да идваш – стросна му се Темин

Минхо хвърли гъбата на земята и удари със всичка сила стената

- Yeobo! – изкрещя младото м омче.Той стана и хвана ръката му.По нея имаше леки охлъзвания.Младока изкара от шкафчето малко спирт и памук,но беше забравил че е гол.Минхо наведе глава надолу,за да види Темин как се изчервява.Темин напои памука със спирт и го сложи върху раната му

- Ахххх.....аучкх!Боли! – каза Минхо

Младока от време на време подухваше раната му

- Боли ли те още? – попита го нежно

- Не... – преглътна Минхо

Той излезе от банята и седна на леглот му.Забеляза че на нощното му шкафче стоеше тяхна снимка.Той я взе и я гледаше.Темин си наметна една кърпа и седна до него.Младока докосна ръката му,а Минхо подскочи.

- Отивай да се къпеш веднага – заповяда му той

- Няма! – отвърна рязко младока

- Ще влезеш да се къпеш или.... – започа Фламинг Харисма

- Или какво?Ще си заминеш ли?Аз предлагам друго...... – отвърна му нагло младока

- Какво предлагаш? – pогледна го подозрително

- Ами ...(захапа долната си устна) да влезем заедно да се изкъпем – каза му младока и се изчерви

Фламинг Харисма се ядоса и излезе от стаята.Темин остана като втренщен.Незнаеше какво да прави.Минхо взе багажа си и тъкмо да отвори външната врата,когато си спомни,че преди малко Темин беше гол и държеше тяхна снимка на нощното си шкафче.”Ако обичаше Оню нямаше да е нещастен и нямаше да има нужда от мен” – мислеше си Фламинг Харисма.Той поклати глава и отовори вратата

- Минхо чакай! – викна му Темин

Фламинг Харисма се пря и се обърна към него.Темин се затича и му се нахвърли.Минхо не можеше да мръдне

- Скъпи обичам те,искам те,желая те.....не си тръгвай – умоляваше го Темин и започна да го слеув апо лицето

Фламинг Харисма извърна глава и едвам едвам го избута.Темин слезе от него и го погледна жално.

- Какво?Трябва да се изкъпеш,хайде да влизаме в банята – каза му сериозно и накрая се усмихна.Младото момче беше толкова щаслово,че започна да подскача на едно място.Дните се редяха и наближаваше края на интензивната програма на Дхонгхюн.Минхо и Темин го посещавах всяка вечер.Джонгхюн всяка вечер питаше едно и също:

- “Намери ли Кий? и отговора беше един и същ “Не”

Минхо една сутрин си събра багажа.

- Хюнг къде отиваш? – притесни се младока


- Трябва да замина за няколко дни.Ще потърся Кий – отвърна му нежно той и го целуна по челото

- Идвам с теб – каза сериозно Темин и започна да си приготвя багажа

- Не,Темин ти ще останеш тук.Ще ходиш от време на време при Блинг Блинг.Моля те направи това заради мен – искаше да го разубеди,тъй като ако намери Кий ще има по голям шанс ако е сам

- Но yeobo..... – започна жално младока

- Знам и ти ще ми липсваш – отвърна му Фламинг Харисма и го слеуна страстно

В това време Кий се беше сбогувал със своя приятел и се качи на автобуса,които ще го заведе при родителите му.Дивата се настани удобно във автобуса и намаха на проятеля си.Мо също му махаше и едва сдържаше да не се разплаче.Almighty Кий видя навлажнените му очи и една сълза се стече по прекрасното му лице.Мо се сгуши в мъжка си и започна да реве.Шофьора затвори вратата и потегли.Дивата извади от чантата си,една къща напревена от дърво.Той си спомни:изведнъж Кий се спъна и падна много жестоко.Дивата адски го болеше.Мо извика мъжка си.Тя взе аптечката от кухнята.Приятеля му взе едно голямо дървено кубче.



- Кий гледай сега какво ще направя! – каза весело той

Майка му изчисти раната му и каза :”Готов си”

- Ох не усетих .....нищо – изненада се Дивата

Мaйката погледна към сина си и се усмихна.Кий продължи да гледа с интерес,как Мо от едно кубче направи шедьовор.След около час Мо го доизпипа и му го подаде.

- Това за мен ли е? – попита той

- Да за теб е,за да си спомянш за мен – отвърна му весело Мо

- Няма да те забравя – каза му нежно Дивата и го прегърна

Една сълза се стече бавно по лицето му.Той с едно движение я забърса.Изведнъж автобуса спря и няколко пътници слизаха на предпоследната спирка.Още 2 часа и Кий щеше да бъде у дома си.В това време Минхо пътуваше към селото,където Кий беше оцеднал при приятеля си.Беше получил обаждане,за местонахождението му и че е бил видян вчера и всичко най подробно.Минхо се притесняваше,дали ще успее да го върне обратно.В това време в рех.център в столицата Джонгхюн беше приключил за днес с тренировките.

- Днеска се справи отлично.Много бързо напредваш.Ако всичко протече нормално до една седмица,ще си готов – каза спокойно треньора му

- Наистина ли?Това е супер – отвърна му весело Динно.Той грабна телефона си и звънна на Минхо<о:p>

- Здравей Минхо – каза весело Джонгхюн и започна да си пее

- Хей Джонгхюн.Защо си толкова весел? – попита го весело Минхо

- Треньора ми ме похвали и ако работя така усилено до 1 седмица ще мога да ходя,да тичам и т.н – отвърна весело Динно

- Това е супер

- То къде си Минхо?Какъв е този шум? – попита го изненадано

- Сега пътувам към едно селолкъдето един мой познат е видял Кий – отвърна му сериозно Фламинг Харисма

- Оххххх страхотно.Значи утре ще тренирам още по hard. Моля те върни го вкъщи.Много ми липсва – умоляваше го накрая

- Да Джонгхюн.Разчитай на мен – каза почти уверено

- Добре.Благодаря ти.Утре по някое време ще ти се обадя.Хайде аз ще си лягам че съм много изморен- отвърна му Блинг Блинг и се прозя

- Хайде,лека нощ тогава – каза му нежно и затвори

В същия момент младока се опитваше да заспи,погледна до себе си,но Минхо го нямаше.Той изпуфтя и стана от леглото.Започна да обиколя стаята.След няколко минути се почука на вратата.Младока отвори вратата и Оню падна отгоре му.Тъй като беше много тежък,а младото момче нямаше сили да го държи,двамата паднаха на земята.

- Хюнг! – изкрещя Темин и започна да го бута от себе си

Но той не помръдваше,изведнъж усети аромата на соджу.Младока го бутна малко посилно и той се търкулна.Темин донесе една кана със студена вода и половината я изсипа върху лицето му.Той подскочи и започна да вика:

“Какво? Какво стана?” – погледна към Темин после към каната, “Защо го направи?” – стросна се той

- Защо ли?Дойде при мен пиян,като се опря на мен и двамата паднахме на земята.Сигурно имаш синина – развика се младото момче

- Съжалявам,аз......незнам какво ми стана – отвърна тихо лидера и наведе глава

- Да не се случило нещо с ония...колега? – попита го плахо Темин

Оню се хвана за главата и започна да плаче.Младока го съжали,че е попитал,седна до него и го прегърна

- Той...преди малко....скъса с мен – каза хълцайки

- Съжалявм – отвърна нежно Темин

Лидера се сгуши в него и започна да плаче още по силно.След няколко мин ути Темин го попита:

- Искаш ли да си легнеш?

Tой само кимна,двамата се изправиха и отидоха до леглото.Лидера легна,а Темин го завий.Изведнъж Оню го дръпна и го целуна.Младока се отдръпна и му удари шамар,но Оню не се предаваше.Отново го дръпна,но този път Темин направо легна върху него

- Хюнг недей! – викна младото момче

Но лидера го слеувахсе по лицето и по врата.Темин рязко се изправи от него и тръгна да излиза.Но Оню го бутна,Темин леко се удари в стената и започна да го целува по врата

- Престани!Стига! – крещеше младока,като го буташе

Макар и да не искаше да си признае Темин му харесваше,че Оню го желая.Лидера го целуна страстно,но този път не се противеше,напротив.....даже го хвана за дупето.Лидера го взе на ръце и го сложи не леглото.Тъкмо Оню да легне върху него,когато Темин стана и излезе от стаята

“По дяволите!Минхо....скъпи защо не си тук” – мислеше си Темин.Оню го последва.Претърси цялта къща,но от младото момче нямаше следа.Излезе на двора,но и там го нямаше,след това излезе на улицата огледа се......нищо.

- По дяволите!Какво направих?Само да не му се е случило нещо.....направо ще умра – започна да се важка лидера

В това време Кий слезе от автобуса и на спирката го чакаха неговите родители

- Мамо!Татко! – извика той и се затича към тях

- Кибум! – каза майка му и го прегърна

Кий се намръщи,а майка му извъртя очи,като видя намърштеното лице на сина си

- Добре де.Кий! – каза майка му и се усмихна

Той се усмихна и тримата тръгнаха да се прибират.По пътя майка му за започна да го разпитва за останалите членове,как е пътувал,колко време ще остане и т.н.Кий знаеше че няма да се отърве лесно или по скоро безнаказано.Той и отговори кратко за останалите и разказа на мъжка си подробно за посещението му при неговия съученик

- Радвам се Кий.От време на време трябва да ги посещаваш – каза майка му,но повече прозвуча като заповед

След като се навечеряха,тоест Кий като се навечеря,той отиди стаята си.Беше забравил,каво е да вечеря с мъжка си.Тя винаги казваше,като седнат всички за вечеря:<о:p>

“Докато не си изядете всичко,няма да ставате” и обясняваше как е сготвила вечерята.Кий легна на леглото си.Беше толкова сит,че не можеше да се мръдне.Обърна главата си на една страна и видя на нощното си шкафче една снимка.Не беше нито на майка му,нито негова ееее почти.На тази снимка бяха SHINee,но Дивата гледаше единствено към Джонгхюн.Сърцето му беше наранено.Щом затвори очи и се сехташе за изневерята му.Откакто беше заминал не можеше да спи.Нощите ги прекарваше в плач.На сутринта слагаше повече грим,за да прикрие тъмните кръгове около очите си.Изведнъж Almighty Кий се изправи,отвори куфара си и извади някаква фанела.Даже се очуди,че е има.тя беше толкова обикновена,но тъй като ще спи с нея беше без значение.Тя принадлежеше на Блинг Блинг.вдиша дълбоко от аромата и му се завий свят.Той легна в леглото си и след малко спеше дълбоко.

В този момент Минхо беше заспал в автобуса.


93Решението - Page 4 Empty Re: Решението Сря Ное 03, 2010 9:32 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

28 глава



- Хей момко няма ли да слизаш! – извика му шофьора

Минхо се стресна,подскочи и с бърза крачка слезе от автобуса.Той извади едно листче от джоба си и беше написано някакъв адрес.Погледна часовника си,минаваше 12:30h през ноща.Чудеше се дали ще намери,нещо като хотел да прекара ноща.Докато вървеше по улицата и се оглеждаше,видя един възрастен човек да пуши на верандата си.Той приближи към негo

- Извинявайте,трябва ми подслон за една вечер,има ли някъде ..... – каза любезно Фламинг Харисма но се спря от злобния поглед на местния.След минута възрастния го попита

- По каква работа си тук?Да не си дошъл да не вземеш земята?

- Не господине.Търся един приятел....- започна Минхо и описа Кий

- Мхммм....момент да помисля.Мхм... а да той наистина беше тук.Добро момче е,но си замина преди няколко часа.Живееше при Мо,третата къща в ляво – обясни му спокойно стареца

- Много ви благодаря господине.Има ли някъде къде да отседна? – отвърна му Минхо и се усмихна

- Щом си му приятел,остани при мен да пренощуваш – каза с усмивка възрастния човек

- Много мило от ваша страна.Ще ви платя за добрината – отвърна любезно Фламинг Харисма

- Хайде влизай сигурно си изморен – каза той,като влезе вътре

Фламинг Харисма го последва.Стареца му покажа стаята,не бeше луксозна,имаше легло,едно нощно шкафче и лампа.Минхо се усмихна на човека и извади пари.

- Не ти искам парите момче – отвърна му строго възрастния - Но можеш да м и помогнеш утре сутринта с градината

- Съгласен съм – каза той и се усмиха

- Хайде заспивай,че ще ставаш рано.Лека нош

- Лека и благодаря

Възрастния човек излезе от стаята.Фламинг Харисма легна на леглото и изкара една снимка на цялата група.Прати въздушна целувка на темин и затвори очи.<о:p>

Единствените членове на групата които не спяха са Оню и Темин.Оню в този момент незнаеше какво да прави.В главата му беше пълен хаос:<о:p>

“Оххх да се обадя на Минхо...Не не той отиди да намери Кий.Офффф да се обадя ли в полицията....”.Лидера извади телефона си и набра номера на полицията.В един от крайните квартали младока се срещна с едно момче.То бе високо,носеше очила,леко закръглено и може да се каже,че колко Темин.Двамата се прегърнаха и се отправиха по една тъмна уличка.След някоко минути те влязоха в една къща,която отвън изглеждаше като съборетина.

В този момент лидера се караше с полицая по телефона

- Господине разберете трябва да минат 24 часа.Не можем... – започна да обаснява полицая

- Вие разберете,че трябва да го намерете веднага.Не ме интересуват законите,той е едва на 16 години – викаше Оню

- Съжалявам но за момента не можем да ви помогнем – отвърна полицая

Лидера затвори и седна да помисли.Реши да се обади на Темин.На втория сигнал се чу:

- Да хюнг? – каза спокойно той

- Къде си?Бързо се прибирай.Добре че не съм се обадил на Минхо ......Прибирай се веднага,много се притесних – викаше лидера

- Спокойно хюнг излязох за малко.Не се притеснявай ще се прибера.Трябва да затварям.Хайде чао – отвърна му спокойно младока и затвори.

“Оххх добре че не е звъннал на Минхо,че просто не ми се мисли” – мислеше си той и си изключи телефона.

Оню легна на леглото си и докосна устните си.Затвори очи и си спомни за целувката,за меките и изящни устни,за благоуханния му аромат,Оню прехапа долната си устна.Опита се да заспи,но беше още неспокоен.На сутринта той стана и влезе в банята.В това време младото момче беше на автогарата и се сбогуваше с приятеля си и се качи на автобуса.

В това време Минхо се трудеше в градината на възрастния човек.След като приклуйцхи,нахрани животните и направи закуска на стареца.Той се изненада много и му благодари.Минхо си взе бърз душ и отиди към приятеля на Кий.Сбогува се с възрастния човек и се отправи към къщата на Мо.Фламинг Харисма звънна на звънеца.След малко мъжката на Мо излезе

- Извинявайте търся Мо? – попита той любезно

- Да.За какво го търсите? – попита подозрително жената

- Да поговоря с него във връзка с моя приятел Кий – обясни й накратко

- Изчакайте – отвърна му тя

След няколко минути се появи Мо.Той излезе и го покани да вътре.Те се настаниха във всекидневната.Минхо му обясни как стоят нещата,като пропусна някои неща

- Моля те ако знаеш къде,кажи ми – жално го погледна Минхо

- А този Джонгхюн къде е?Защо той не е тук?Нали го обича? – каза сериозно Мо

Минхо разбра,че той вече знае за тяхната връзка.Започна да разказва още от инцидента,когато няколко момчета пребиха Блинг Блинг.

- А сега е в рех.център.Иска по бързо да проходи и да дойде за Кий.Той само ме помоли да го намеря – отвърна Фламинг Харисма

Мо помисли за момент и отвърна:

“Доколкото разбрах отива при родителите си.Каза че ще остане за 2-3 дни там и после ще хваща пътя”

- Много ти благодаря – каза Минхо и една сълза се стече по лицето му


Мо го изпрати до вратата и си пожелаха всичко хубаво.Минхо щаслив,забърза към автогарата.Той реши първо да се обади на Джонгхюн,но за жалост даваше свободно.Започна да измисля някакъв план да върне Кий вкъщи.

В това време Блинг Блинг едва издържаше на тренировките.Последните няколко тренировки станаха 1 час вместо 45 минути и много по трудни.Но поне имаше напредък,сега можеше да ходи и не го боляха толкова краката,колкото преди.Джонгхюн на няколко пъти си мислеше,че ще умре.Той направи кратка почивка и пак започна.В този момент в къщата на SHINee се чу крясък.Оню обиколи цялата къща,но нямаше следа от младока.Той на момента извади телефона и набра номера му.

- Номера на абоната е изключен или се намира извън покритие

Лидера се ядоса и хвърли телефона си.Той излезе навън ядосан.В това време Минхо пътуваше към родното място на Кий Дегу.Той отвори чантата си и взе един снакс.Но изведнъж се сети за Темин.Извади телефона си и набра номера му,но беше изключен.Звънна на Оню,също удари на камък.Фламинг Харисма започна да се притеснява.Звънна на Джонгхюн,но му даваше свободно.В това време Кий още спеше.Майка му отвори леко вратата и се изненада да види сина си да спи толкова,по принцип той става рано.Тя взе телефона му,включи го и набра Минхо,тъй като беше най сериозен от всички.Фламинх Харисма като видя,че Кий му звънни се зарадва

- Хей Кий къде си?Притесних ме се за теб – каза весело той

- Добър ден Минхо.Аз съм майка му.Значи моя син е предизвикал притеснението на всичките.Ще види той – каза спокойно тя,като накрая му се закани

- Добър ден.Аз.... – започна Минхо и незнаеше какво да каже

- Сега като стане,ще тръгне за столицата.Не се трвежи – отвърна тя сериозно

- Ами всъщност.....аз до час ще съм в Дегу,тъй като разбрах от приятеля му – каза плахо Фл.Харисма

- Ти си ходил до там и после идваш насам.Оххх Кий ще бъде наказан.Съжалявам че ви е причинил главоболия – шокира се женичката

- Не няма проблем.Просто се разтревожихме за него

- Добре Минхо.Няма да кажа на Кий че идваш – каза тя весело

- Да това ще бъде добре.Благодаря ви – отвърна той и се усмихна

Тя затвори телефона,изключи го и го върна обратно на мястото му.Майка му започна да прави закуска и обмисляше някакво наказание за своя син.

В това време Оню се обаждаше на всеки съученик или приятел на ТеминСлед дълго разговаряне с тях,той седна на една пейка и се замисли при кого може да отиде.След няколко минути се сети,че веднъж Темин е споменал един негов съученик,който е като брат за него.Оню намери телефона му и звънна.Отначало съученика му се правеше на ударен и казваше че не го е виждал.Лидера се оправдаваше,тоест го лъжеше какво ли не,че имат изява някъде,че имат тренировка,че се притеснява да не му се случи нещо(което си бе истина).Най накрая съученика му склони и му разказа всичко.В това време Минхо се опитваше да се свърже с Темин,но безуспешно.Минхо вдиша дълбоко и набра номера на Оню,на втория сигнал му дигна

- Ало хюнг,какво става?Защо ти бе изключен телефона?Къде е Темин? – едва се сдържаше да не се развика

- Ами виж Минхо.....той Темин..... – чудеше се как да му обясни

- Кажи какво е станало?Оххх ще ме побъркате – отвърна му притеснен

- Темин изчезна.Преди малко разбрах че е заминал – каза тихо лидера

- Какво?Но защо?Къде е той сега? – бързо изстрелваше въпросите

- Отишъл е при родителите си – продължаваше да говори тихо

- Добре ще види той.Хайде ще затварям.Ако има нещо звънни – отвърна му спокойно и затвори

Лидера се почувства гадно,заради Минхо,който незнаеше,че той е накарал Темин да си тръгне.Дyбу тръгна да се прибира.Той твърдо бе решен да върне обратно Темин.

Кий в това време се беше разсънил.Погледна към часовника си,показваше 10.45амТой потърка очимкато си мислеше,че му се привижда,но часовника си показваше 10.45ам.Той подскочи от леглото и набързо се облече.Мина през банята и се отправи към кухнята

- Ооо значи си станал поспаланко – пошегува се майка му

- Мамо защо не ме събуди? – попита я сериозно той

- Синко сигурно ти е било натоварено,организма трябва да си почива.Не се натоварвай – каза тя нежно и го целуна по челото

- Оххх много съм гладен – каза Almighty Кий,като докосна с ръка корема си

- След малко ще е готово закуската.Ти сега ми разкажи всичко – каза сериозно майка му

- Какво да ти разкажа? – попита той небрежно


- Е как какво?Как са останалите,какво правят,добре ли са и т.н – ядоса се майка му

- Мамо всеки път като си дойда ме питаш едно и също – развика се Дивата и излезе от стаята.Той влезе в стаята си и легна на леглотоПогледна към снимката и сълзите му се стекоха по лицето му.

- Много ми липсвате!Особено ти Джонгхюн

През това време майка му сложи масата и добави още един прибор

През това време в рех.център Джонгхюн беше седнал на един стол и плачеше.не можеше повече,имаше нужда от подкрепата на Кий.Тренировките бяха изключително трудни.Динно извади от джоба си снимката на Кий и я целуна.Сълзите му падаха върху нея.

“Къде си Кий?Нуждая се от теб любов моя.Моля те върни се при мен!” – мислеше си Блинг Блинг.След няколко минути треньора му дойде.<о:p>

- Хей Джонгхюн за днеска ще приключим – каза той тихо

Динно избърса сълзите си,прибра снимката в джоба си и погледна решително треньора си.<о:p>

- Ще продължим.Няма да се откажа – отвърна сериозно Динно<о:p>

Треньора му се усмихна на неговата решителност и кимна с глава.Джонгхюн се изправи и тръгна към стаята,където упорито вече 3 седмици тренираше.

Минхо слезе от автобуса и се насочи към къщата на Кий.След няколко минути беше пред вратата.Тъкмо да звънни,когато мъжката на Кий излезе.Тя му отвори и се усмихна

- Добър ден – каза той любезно и се поклони

- Добър ден Минхо.Влизай.Кий е в стаята си – отвърна с усмивка

- Благодаря ви.Сега остава да поговоря с него

- Ако желаеш мога да му се скарам – каза тя и се намръщи

- Всъщност не.По добре е да поговоря с него насаме – отвърна Фламинг Харисма като наблегна на последната дума

Тя кимна и отиди в градината.Минхо влезе вътре и застана пред врататът му.Той почука

- Майко не искам да говоря сега с теб – каза на висок глас Ки и си избърса сълзите.Минхо отвори вратата и Almighty Кий подскочи

- Здравей Кий – каза той сериозно

- Ти....ка-к-в-в-о-о прав-и-и-ш-ш ту-к-к? – заекваше Кий от изненада

- Как каво?Идвам да те върна – отвърна му с усмивка Фламинг Харисма

- Няма да стане.Няма да се върна – отговори му сериозно Дивата

Минхо се приближи и седна до него

- Значи не те интересува че Джонгхюн се мъчи заради теб – каза небрежно той

- Какво?Какво имаш предвид?Какво се е случило......Джонгхюн? – разтревожи се той

Минхо се усмихна,не моежеше Кий да не се разтревожи за Динно.

- Сега той е в рех.център.Записал се на интензивна програма и .... – започна да обяснява Минхо,но Кий го прекъсна

- Записал се е в рех.център?Е сигурно да може да вижда Джун – каза Кий и се намръщи

- Ттцтцтц Кий,не разбра ли,че го прави заради теб – отвърна му Фл.Харисма,като хвана ръката

- Лъжеш!Той ми изневери! – повиши тон Дивата

- Да вярно ече ти изневери.Но той ме прати да те намеря.Затова мина през интензивна програма,за да може после да дойде и да те убеди да се върнеш,но ти не се застояваш на едно място – обясни му Минхо

- Лъжеш!Той не ме обича!Няма да се върна и точка! – развика се Кий



94Решението - Page 4 Empty Re: Решението Сря Ное 03, 2010 9:47 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

29 глава







Фламинг Харисма извади телефона си и набра номера на Джонгхюн.На четвъртия сигнал той дигна и Минхо веднага му подаде телефона на Кий

- Ало Минхо,намери ли Кий?Моля те кажи ми че си го намерил – каза Джонгхюн и започна да плаче

- Мхм....Джонгхюн – каза тихо Кий

- Кий?Това ти ли си любов моя? – отвърна той и се усмихна

- Да аз съм.Чух че си в рех.център .... – каза Дивата като незнаеше как да се държи с него

- Да тренировките са....няма значение.Ти как си?Добре ли си?Кога ще се върнеш? – обсипа го със въпроси и започна да плаче.Кий не издържа и върна телефона на Минхо

- Джонгхюн добре ли си? – попита го притеснен Минхо

- Тренировките са ужасни.Минхо не мога повече.Нуждая се от Кий.Моля те върни го – отвърна му хълцайки

- Дръж се Джонгхюн.Още малко ти остана.Ще направя всичко възможно – отговори му той и му се навлажниха очите

- Трябва да тръгвам.Треньора ме чака.Чао засега – отвърна Блинг Блинг и затвори

Минхо отдели бавно телефона си от ухото си

- Нещо да не е станало? – попита го притеснен

- Тренировките са ...мхм.....много трудни.Той се нуждае от теб – отвърна му тихо Фламинг Харисма

- Не,не се нуждае от мен.Да се обади на Джун,той сигурно го посещава – каза Кий

- Лъжеш се,откакто замина,нито се е чувал,нито се е виждал с него – отвърна му сериозно Минхо

Кий се изненада и не можеше да повярва.Тъкмо Кий да каже нещо,когато телефона на Минхо звънна.

- Ало – каза той тихо

- Ало хюнг.Къде си? – попита го Темин

- Хей Темин-а,защо си избягал?Какво е станало? – попита го разтревожен

- Сега не мога да ти кажа.Ти намери ли Кий? – отвърна му спокойно младока

- Защо не можеш да ми кажеш?Темин....ядосваш ме в момента – повиши тон Минхо

- Съжалявам хюнг.По късно ще ти звънна – каза Темин и затвори

Минхо не можеше да повярва

- Той не ми каза,че ме обича и че му липсвам – каза тихо Минхо и се шокира.една сълза се стече по лицето му,а Кий веднага го прегейрна

Кий си помисли:

“Охх на Минхо сигурно му е трудно,да остави Темин заради мен.И сега сигурно са се скарали заради мен”.Минхо избърса сълзите си и се отдръпна от Кий

- Кий идваш с мен и точка.Джонгхюн много те обича,той много изстрада откакто ти замина.Дай му шанс – каза му сериозно Фламинг Харисма

- Добре ще дойда – отвърна му Дивата и го съжали.Сега Минхо и Темин страдат заради него.Той реши да оправи тяхните отношения.След малко се почука на вратата.Майка му влезе и започна да му вика<о:p>

- Ким Кибум,ако още ведзнъж караш останалите да се притесняват къде си,ще те пребия! Ясно ли е?!Сега идвайте да закусвате

Двамата на секундата се изправиха и се запътиха към кухнята.Когато Кий мина покрай мъжка си,тя силно го плесна по дупето

- Аучкх,мамо! – извика той

Тя го погледна злобно и му посочи с пръст кухнята.Той се поклони и се запъти с бърза крачка към кухнята.

В този момент Темин лежеше в леглото си.В главата му беше пълен хаос.Ядосваше се на себе си,че е позволил на Оню да го целуне,но от друга страна като се замисли,му харесваше.Даже беше написал хубавите и лошите качества на двамата.Минхо водеше,но Темин да можеше да спре да мисли за целувката.И как той искаше да стигне по далеч.Темин поклати глава и живъртя очи.

Двамата седнаха да закусват,но Минхо изобщо не докосна хранатаТой стана и отиди в стаята на Кий.Кий сведе глава и се почувства ужасно.Дивата изгуби апетит и последва Минхо

- Минхо няма ли да закусиш?Мама ще се ядоса – каза тихо Almighty Кий

Минхо беше навел глава и беше покрил лицето си с ръце.Дивата се приближи и разбра че Минхо плаче.Той седна до него и го прегърна.Фламинг Харисма също го прегърна и положи главата си върху рамото му.След като се наплаче Минхо избърса сълзите си и каза тихо на Кий:

“Кога ще тръгваме за Сеул?Джонгхюн ще бъде много щаслив да те види!”

- Не съм сигурен в това – отвърна му Дивата и извъртя очи

- Знам че ти е трудно да повярваш,но е така.Не мислиш,че двамата изстрадахте достатъчно.Дай му шанс – убеждаваше го Минхо

- Ще поговоря с него,но както ти казах по рано нищо не обещавам – каза Almighty Кий и си оправи бритона

Фламинг Харисма кимна и се вгледа в снимката на наощното му шкафче.След секунда извърна глава и стана

- Хайде да закусим,че ни чака дълъг път – каза весело Кий

Той грабна ръката му и го задърпа към кухнята.Отначало Минхо не докосна храната,но като видя намръщеното изражение на майка му веднага започна да яде.Дивата се присмиваше на Фламинг Харисна,ала майка му го срита

В това време Оню вече пътувеаше за родното място на Темин.Никога досега не беше ходил там.След няколко часа щеше да пристигне автогарата.Лидера извади MP3 playera си и го пусна.

В столицата или по точно в рех.център Джонгхюн тренираше усилено.От време на време треньора му даваше обезболяващи.Но Динно имаше чувството че не му помогат.Изпитваше болка.Но може би не краката го боляха,а сърцето?А може би и двете?Кой знае?

- Джонгхюн да направим кратка почивка.Вече от час тренираш – каза сериозно треньора му


Блинг Блинг спря за момент да си поеме въздух и му отвърна:

- Не няма нужда.Само ми дайте още едно обезболяващо.Нека продължим

- Не мога да ти дам повече – каза тихо треньора му

- Дайте ми веднага! – разкрещя се Динно

- Джонгхюн успокой се!Тези обезболяващи са много силни – отвърна му треньора

Блинг Блинг се ядоса и започна да ги търси.Докато търсеше,всичко ненужно изхвърляше на земята.Треньора извика сестрата.След малко тя дойде с една инжекция и без да усети Джонгхюн,тя му я заби в задните части.След няколко секунди Динно припадна на земята.Сестрата заедно с трньора го повдигнаха и го сложиха на една инвалидна количка.Сестрата буташе количката и го водеше направо в стаята му.Треньора отиди при лекаря му и му съoбщи,че се е принудил да даде успокоително на пациента.Доктора веднага звънна на Мино

- Ало Минхо е на телефона – каза той

- Добър ден.Аз съм лекара на Джонгхюн – каза сериозно той

- Да кажете – отвърна сериозно Фламинг Харисма

- Преди малко треньора ми съобщи,че Джонгхюн.....(разказа всичко подробно )

- Какво?Сега как е той? – попита го разтревожено и погледна към Кий

- В момента спи,след като му дадохме успокоително.Ще се събуди след няколко часа – отвърна доктора сериозно

- Благодаря ви докторе.Довиждане – каза Минхо и затвори.Фламинг Харисма веднага стана от масата и се отправи към стаята на Кий.Дивата веднага го последва

- Минхо какво е станало? – попита го притеснено

- Няма време Кий.Трябва да тръгваме.Ще ти помогна да си приготвиш багажа – повиши тон той

Фламинг Харисма започна да слага дрехите му в сака,даже не си правеше труда да ги сгъва.Almighty Кий го хвана за рамената и го разтърси

- Кажи ми какво е случило?Нещо с Джонгхюн ли? – започна да вика

- Да с джонгхюн.Така че побързай.По пътя ще ти разкажа – стросна му се Минхо

Кий грабна ръката му,облякоха се и тръгнаха към автогарата,Нито се сбогува с майка си,нито си взе багаж,просто си сложи якето,обу се и замина.След няколко минути те стигнаха автогарата,а майка му тичаше след тях с багажа им.те отидоха на гишето и си купиха билети

- Хей Кий – развика се майка му

Дивата се обърна и извъртя очи

- Съжалвям мамо,но Джонгхюн не е добре – каза й притеснен той

- Разбирам,но как може да не си вземеш малко храна.Аа..ето и багажа ви,ето ти малко пари – обясни тя

- Мамо не трябваше... – започна Кий,но тя го прекъсна със злобния си поглед

- Благодаря ви – каза Минхо и се поклони



ПЪТНИЦИТЕ ЗА СЕУЛ ДА СЕ ПРИГОТВЯТ.НА 4 СЕКТОР, НОМЕР 2




Мъжката ги прегърна силно и им намаха.Кий й изпрати въздуша целувка.Двамата тичаха към автобуса за Сеул

В същия момент Темин изсмиляше нов танц.Той гледаше много ДВД –та със различни танци.Тъкмо си мислеше,че е концентриран в движенията си,когато стъпи на криво и падна

- По дяволите! – изкрещя той

Той едвам се домъкна до леглото и легна.Взе от нощното си шкафче дневника си и започна да пише,какво се е случило през изминалите дни.Изписа около страничка и половина,когато химикалът му свърши.Той метна дневника си и химикала.В това време се почука на вратата и по големия му брат влезе


- Хей малкия какво правиш?Какъв е този шум? – развика се той

- А нищо...просто.... – отвърна малдото момче,като се опитваше да не го тревожи излишно.Той се помъчи да стане,но залитна и брат му го хвана

- Аучкх! – извика младока

- Братле какво има?Какво те боли? – повиши тон

- Стъпих на криво.Не е сериозно – каза небрежно Темин

- Е как да не е.Бързо ще те заведа на лекар – развика се брат му и го взе на ръце

Докато двамата вървяха към близката клиника,която беше само на 10 мин,от другата страна Оню се оглеждаше за къщата на Темин.Той се обърна в тяхна посока и го видя.Отначало се шокира,че някой го носи на ръце и като излезе от шоки ги последва.Темин и брат му влязоха в кабинета на доктора.След малко Оню беше пред кабинета.След няколко минути двамата излязоха и Оню застана пред Темин.Темин тотално си изгуби граматиката

- Кой си ти? – попита сериозно брат му

- Съжалявам че не се представих.Аз съм лидера на SHINee.Името ми е Оню – каза спокойно той и се поклони

- Братле,защо не ми каза че имаш гости.Приятно ми е аз съм големият брат на Темин И Хо Чонг – каза с усмивка брат му

- Не просто исках да го изненадам.надявам се,че не ви притеснявам – каза Оню и се усмихна

- Ооо никак даже.Добре сте дошли – отвърна братът на темин

Лидера хвана Темин за ръка и го погледна нежно

- Хайде темин да тръгваме – каза с широка усмивка лидера

След няколко секунди тримта тръгнаха.Братът на темин разпряваше на Оню,Темин като малък какви пакости е правил и виноги той е бил виновния.Младока се засрами и наведе глава.Макар и да му беше неудобно,все пак от една страна се чувстваше щаслив.След няколко минути Дyби за пръв път влизаше в къщата на Темин.Той заведе лидера в неговата стая.Младока седна да си почине,а Оню разглеждаше нещата му.След няколко минути брат му влезе,като остави една табла с дреби сладки и две чаши със сокчета.След като излезе брат му,Оню седна до него

- Боли ли те крака? – попита го той тихо

- Малко... – отвърна и сърцето му започна да бие бързо.Той дигна крака и започна да го масажира

- Така как е? – попита лидера,като скъси още повече разстоянието между тях

- По добре е – отвърна тихо младока

След няколко секунди Оню целуваше вече Темин.Но изведнъж младото момче рязко се отдръпна от него и извърна глава.

- Съжалявам,аз .... – започна Дyбу

- Недей.просто...ми е трудно в момента.Много съм объркан - отвърна му сериознно младока.Лидера нищо не каза,нито пък Темин,искаше да разговоря точно с него.Толкова беше объркан и сега като го целуна още повече.След няколко минути мълчание,телефона на Оню го наруши

- Ало – каза той

- Ало Оню.Кий е

- Оххх Кий.Радвам се да те чуя.Къде си? – отвърна му весело лидера на групата

- Пътувам с Минхо до Сеул.Ти къде си?Вкъщи ли си? – каза сериозно Кий

Лидера погледна към темин и наведе глава

- Аз съм при Темин,тоест у тях – каза тихо той

Дивата погледна Минхо жално и каза:

“Прибирайте се веднага.Джонгхюн има нужда от нас”

- Добре,но Темин си е навехнал крака – каза сериозно Оню

- Ако трябва на ръце ще го носиш,не ме интересува.Утре да сте тук – отвърна като повиши тон и затвори

Фламинг Харисма извади от джоба си MP3 playera,тъкмо да го пусне,когато Кий му го взе от ръцете.

- Яяяя~! – извика той

- Не искаш ли да знаеш какво е станало с Темин? – попита го Дивата и повдигна едната си вежда

- Не,не искам.Нали Оню е там.След час ще бъдем в Сеул – опитваше се да не мисли за младока,но това бе невъзможно.Макар че не си признаваше,той се тревожеше за Темин

- Добре щом не искаш.Оххх горкия Темин сигурно го боли в момента,а Оню ще ти го открадне – дразнеше го Almighty Кий

След няколко секунди Минхо не издържа

- Какво искаш да направя Кий?Темин сам ще реши с кого иска да бъде – сдружано му отвърна Фл.Харисма

Дивата се направи че мисли и след малко му каза:

- Защо не му се обадиш?

- Няма да стане! – през зъби му отвърна

Кий набра номера на Оню,тъй като телефона на Темин е изключен.

- Оню дай ми Темин за малко – каза сериозно Умма Кий

- Ало Кий – каза тихо младото момче

Дивата подаде телефона на Минхо и кимна.Минхо извъртя очи и го взе.

- Ало Темин.Здравей.Как си? – каза тихо Фл.Харисма

- Минхо това ти ли си? – попита невярващо той

Острани лидера се намръщи и скръсти ръце.Младока едвам излезе от стаята,за да говори на спокойствие

- Да аз съм.Как си? – отвърна му нежно Минхо и почувства някаква болко в областта на гърдите.Той с едната си ръка докосна мястото,където го болеше и затвори очи

- Ами горе долу.Навехнах си крака,докато танцувах.А ти как си? – отвърна му младото момче като се усмихна

- Другия път да внимаваш.Кажи на Оню да ти прави студени компреси на крака – отговори му той,като искаше да избехне неговия въпрос

- Добре ще му кажа.Мхм...Минхо.....

- Да....

- Мхм....липсваш ми – каза му нежно Темин

- И ти ми липсваш....... – отвърна му без да се замисли,но като се осъзна му затвори телефона

- Ало Минхо – трепереше гласа му.Темин погледна телефона и разбра,че Минхо му е затворил.Почувства се ужасно,имаше чувството че целия свят му се срути.Той се върна в стаята си и започна да приготвя багажа си.

- Оню хайде.Да тръгваме към Сеул – каза сериозно Темин

Лидера го погледна въпросително.След няколко минути Темин беше готов.Оню му взе багажа и Темин отиди да си вземе довиждане със семейството си.След около 20 минути те слязоха от таксито и влязоха да си купят билети.След като си купиха седнаха в чакалнята.Изведнъж незнайно откъде се появиха подивяли фенки,крещящи имената им.Те раждадоха няколко автографа и тръгнаха към автобуса(по точно бягаха към него).След около 10 мин те се качиха в автобуса и си отдъхнаха.

В същото време Кий и Минхо слязоха от автобуса.Бяха простигнали в столицата.Те взеха първото такси и се насочиха към рех.център.Заради трафика те пътуваха приблизително час.След като стигнаха Фл.Харисма си даде последните пари на шофьора.

- Минхо! – развика се Кий

- Какво? – попита го очудено

- Трябваше аз да платя.Ще те почерпя една вечеря – каза сериозно Дивата

Фламинг Харисма нищо не ми отговори,а влезе в рех.център.Това ядоса Кий,но после щеше да се разправя с него.Почти наближаваше 17.00h когато двамата влязоха в рех.център.Първо се отбиха при лекуващия лекар,да го попитат дали м огат да видят Джонгхюн.Лекарят им каза,че той още спи,но ако желаят могат да изчакат в кафенето.Кий се зарадва,тъй като умираше от глад.Слязоха 2 етажа по надолу,където се намираше кафенето.Там продаваха както и закуски така и традиционни корейски ястия.Кий започна да слага в две табли кимчи,кимбаб и др.ястия.Но Фламинг Харисма просто седна за момент затвори очи.След няколко минути Кий носеше първо едната табла,после донеси и другата.

- Минхо хайде яж! – каза му строго Almighty Кий

Но Минхо гледаше в пространството.Кий го бутна силно и той премигна набързо.

- Какво? – каза тихо той

- Хапни.Ако Джонгхюн те види такъв и аз няма да мога да ти помогна – каза сериозно отначало и се усмихна дяволито.Минхо се усмихна и му отвърна:

95Решението - Page 4 Empty Re: Решението Сря Ное 03, 2010 10:33 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

След малко ще постна и последната глава,тя ще бъде най дълга
Решението - Page 4 953 Решението - Page 4 27476

96Решението - Page 4 Empty Re: Решението Сря Ное 03, 2010 11:52 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

30 глава



“Не съм гладен”

“Ама че си инат.Напомня ми на мен самия” – мислеше си Кий

Дивата изведнъж извади телефона и набра номера на Темин,като се надяваше да е включен.

“Сега ще видиш ти,не искаш да ядеш....”

За щастие беше включен и на 2-я сигнал темин дигна

- Да Кий – каза младока

- Имам един проблем.Надявам се че ще ми помогнеш? – отвърна Дивата тихо

- Да кажи?С какво м ога да ти буда полезен? – попита младото момче

- Ами .....как да ти кажа.........Минхо не е ял цял ден и сега не иска да се храни.Моля те говори с него – отвърна шепнишком Кий

- Мхм.......добре.Дай ми го – сериозно отвърна младока

Кий подаде телефона на Минхо,но той пак витаеше в облаците.Кий го сръга и му подаде телефона.Фламинг Харисма го взе и го погледна въпросително,а Кий само се усмихна

- Ало.Минхо е на телефона

- Минхо,искам бързо,ама по най-бързия начин да си изядеш всичко – викаше младото момчe

- Какво?Кой е на телефона? – попита очудено той,като не можеше да му разпознае гласа

- Темин е.Моля те храни се.Кий ми каза,че не си ял. – отвърна му нежно той

Минхо погледна злобно Кий,а Дивата му намаха.

- Не мисля че това те засяга – каза остро Фламинг Харисма

- Напротив.Засяга ме.След като реших окончателно и без никакви съмнения.че искам да съм с теб,ме засяга – отвърна му сериозно младото момче

- Искам да знам едно нещо,откакто заминах изневерявал ли ми си с Оню? – каза му сериозно

- Аз..... – започна Темин,затвори очи и тъкмо да отговори и чи сигнал.Минхо беше затворил

Фламинг Харисма стана рязко и излезе.Кий го последва.Минхо излезе навън и сълзите му се стекоха.Almighty Кий го прегърна силно и го погали.

- Съжалявам Минхо.Аз съм виновен.Не биваше ... – опитваше да го успокои

- Кий извини ме,но не мога.Ще се прибера.Поздрави Джонгхюн от мен – каза Минхо и се отдръпна от него

Кий веднага го хвана за ръката,избърса сълзите му и му се стросна:

Ти ме убеждаваше да се върна при Джонгхюн,а сега ти искаш да бягаш.Поговори с него.Той каза ли ти че ти е изневерил?”

- Всъщност ...не...... – отвърна Фламинг Харисма като се замисли

- Правиш прибързани заключения – каза му нежно и го прегърна.

Изведнъж телефона на Кий звънна – беше Темин

- Поговори с него – помоли го Дивата

Минхо кимна и взе телефона.

- Ало – каза той хълцайки

- Скъпи.Аз съжалявам... – каза младото момче плачейки

- Спал ли си с него? – първо преглътна и го попита

- Не,не съм.Само го целунах......Съжалявам,моля те прости ми – каза тихо момчето плачейки

Минхо за момент дръпна телефона от ухото си и извъртя очи

- И аз съжалвям Темин.Дори и да ти простя,не мога да буда с теб – отвърна му и затвори

- Какво ти каза?Минхо не ме ядосвай! – стросна му се Дивата

- Не са спали,но са се целували – отвърна му тихо Минхо и наведе глава<о:p>

Кий започна да се смее гръмогласно.
- Защо се смееш? – стросна се Минхо

- А искаш да простя на Джонгхюн,който е спал с Джун – каза “весело” Кий и продължи - Ако искаш да му простя на Джонгхюн,ти тогава ще простиш на Темин,иначе се връщам в Дегу

- Не е честно.Няма да го правиш!

- Само гледай.Искаш ли да ме пробваш?! – отвърна му ядосано.Минхо извъртя очи и покри лицето си с двете си ръце.След около минута две той каза

- Добре печелиш.Сега доволен ли си?

Кий се усмихна и го прегърна.

- Хайде да видим дали Джонгхюн е буден? – каза Дивата и продължаваше да се усмихва

“Oбичам като се подреждат нещата” – мислеше си Умма Кий

“ Ooooффффф тоз Кий ми лази по нервите “ – помисли си Минхо

Двамата наближаха стаята му и Кий леко я отвори.Бавно влезе вътре и като го видя:сърцето му започна да бие по бързо,омекнаха му краката,изпитваше огромно желание да го прегърне,да го целуне.Беше забравил,че му е изневерил,сякаш нищо не се бе случвало.Кий седна на стола и хвана ръката му.<о:p>

- Джонгхюн,много се притесних.Как може да направиш такова нещо? – говореше му тихо Дивата<о:p>

След няколко минути Кий усети,че Джонгхюн му стиска ръката.Динно беше чул всичко,но незнаеше дали е сън или истина.Той отвори бавно чи и се обърна към него.Отначало мислеше,че сънува.Кий като го видя,че си отваря очите,без да се замисли впи страстно устни в неговите.Тогава Динно разбра че не е сън.И беше адски щаслив.Кий се отдръпна от него и го перна по рамото.

- Джонгхюн!Другия път не ме плаши така.... – развика му се Almighty Кий

- Съжалявам – отвърна Блинг Блинг и го погледна с “puppy лоок”

- Не си мисли че ще ти се размине- каза Кий,но двамата знаеха че ще му се размине

Динно го дръпна и започна да го целува където му падна и му прошепна:

“Обичам те.Много ми липсваше”.Кий целия настръхна и цялото му тяло се разтрпери.Той се ордръпна от него и се усмихна

- Къде е Минхо? – попита Блинг Блинг

Дивата извъртя очи и започна да му разказва всичко през което минал.В това време Фламинг Харисма стоеше отвън и чакаше.След няколко минути се появиха Оню и Темин.Младока като го видя ускори крачката,но изведзнъж се спъна и падна.Минхо като го видя веднага се спусна да му помогне.Минхо му помогна да се изправи и Темин го прегърна

- Минхо моля те.....Обичам те – прошепна му нежно

Фламинг Харисма го прегърна силно и му отвърна:

“Благодари на Кий.Прощавам ти” и извъртя очи.

Вътрешно се чувстваше щаслив,а самото му тяло го издаваше,че е подвластен на младото момче

- Сериозно ли?Прощаваш ми и ще бъдем заедно? – невярваше на думите му

- Да прощавам ти и ще бъдем заедно - каза Минхо и изпуфтя

Младока го хвана за ръката и го задърпа.Оню с наведена глава седна на стола.Младока го задърпа и влязоха в тоалетна.темин провери дали има някои и след като нямаше никoй бутна Минхо към стената и започна да го целува страстно.

- П-о-оч-ч – акк ... – едвам каза Фламинг Харисма,но след няколко секунди беше твърде “зает”

След като остави Минхо без въздух,младото момче се отдръпна и се облица.Минхо стоеше с отворена уста и незнаеше какво да каже.Темин го прегърна силно и му прошепна:

“Обичам те скъпи.Оххх много съм щаслив”

В това време Кий завърши разказа си.

- Джонгхюн гадно ми е.Минхо заради нас страда.трябва да му помогнем – каза нежно Дивата

- Но какво да направим за да ги сдобрим? – попита Динно

Тъкмо Кий да каже нещо,когато вратата се отвори.Бяха Оню,Темин и Минхо.Тримата се спуснаха към Блинг Блинг и започнаха д аму задават въпроси от рода: “Как си?Сега по добре ли си?Имаш ли нужда от нещо?”

- Яяя~!Я се успокойте!Не виждате ли че Умма Кий е тук.Тя ще се погрижи за всичко – повиши тоз Кий и им се усмихна

Всички млъкнаха и гледаха втренчено Дивата.След няколко секунди започнаха да се смеят.

- Какво е толкова смешно? – възмути се той и им намигна

Минаха няколко дена откакто всички се бяха събрали в болничната стая на Джонгхюн.Темин и Минхо се наслаждаваха на живота.Двамата “живееха’ в стаята на Минхо.Дигнаха голяма врява за стаята,но добре че е сексът,за да ги сдобри.Младока се върна към своите занимания.А именно всяка сутрин със свойт еприятели отиваха в близкия парк и танцуваха.И Минхо се върна към любимото си занимание:Dream Team!Го Dream Team!Fighting!

А лидера на групата,освен своя мюзикъл се опитвше да раздели Темин и Минхо.Просто не можеше да понесе мисълта,че Минхо е с него,а не той

Минхо и Кий станаха по близки.Фламинг Харисма винаги тичаше при Кий,когато се карат с Темин.Той от сво страна правеше същото.Дивата имаше пълно доверие на Минхо.Но за съжаление Оню се възползваше от всеки възможен момент,да прекара с Темин насаме.Минхо нямаше да го има 2 дни,младока като разбра дигна такъв скандал че...(мъртвите чак събуди).Фламинг Харисма излезе от стаята ядосан.Младото момче легна на леглото и покри лицето си с ръце.След няколко минути се почука на вратата.Темин посмисли,че е Минхо.Усмихна се и се затича да отвори вратата.Но изражението му веднага се промени,като видя Оню.Минхо търсеше телефона си в чантата си и изведнъж се сети че го е оставил в стаята.Той се върна.Отвори вратата и пусна чантата на земята.Не вярваше на очите си темин беше в прегръдките на Оню.

“Това вече е краят.Писнам ми” – помисли си Минхо.Той се приближи,взе телефона и се да обърна да си тръгва.Но тогава темин го видя и подскочи

- Хюнг! – извика той

Минхо стисна със зъби,усмихна се и се обърна


- Да скъпи – каза той с фалшива усмивка

- Да не забрави нещо? – попита го младото момче като се приближи

Минхо направи няколко крачки назад и му отвърна :

“Да телефона си.Бързам ще ти обадя.Става ли?”

- Добре хюнг – отвърна тихо младока и наведе глава

Фламинг Харисма излезе от стаята и започна да бяга,не че закъсняваше,просто беше адски ядосан на темин.Младока се обърна към Оню

- Хюнг моля те искам да остана сам.А и повече недей да издваш при мен – каза сериозно младока,като легна на леглото.Минхо се опитваше всячески да си избие темин от главата,като се забвляваше с момчетата от Dream Team.Младока лежеше в лелгото,нито спеше,нито се хранеше,нищо просто лежеше и гледаше тавана.Кий се опита да го забавлява,да види прекрасната му усмивка.Дивата се беше обадил на Минхо и му каза за състоянието на младока,но той отговори:

“Не ме интересува.Зает съм сега” и след това веднага затваряше

Дивата си мислеше,че това н икога няма да свърши.Изминаха 2 дни откакто Минхо замина.Младото момче не беше мръднал и сантиметър.Дрехите му миришеха,имаше тъмни кръгове под очите си(лидера на MBLAQ пасти да яде),косата му беше на клечки.Всеки път когато Кий искаше да го съблече,Темин пищеше.Almighty Кий се молеше Минхо да се прибер епо бързо.Вечерта Минхо се прибра.Остави багажа и отвори вратата на стаята си.И за малко щеше да припадне от миризма.Той влезе,взе на ръце Темин и го вкара в банята.Пусна студената вода и отиди да отвори прозорците и да махне чаршафи,дрехи и други неща.Темин целия трепереше,устните му станаха лилави.

- Темин-а!Изобщо не ми помагаш! – развика се Минхо като пусна топлата вода.Но младока мълчеше и гледаше в празното пространство.Фламинг Харисма взе четката му за зъби и пастата,няколко ексфолянти за лице.След 20 минути беше като nov.Изкара го от банята и го сложи на леглото.Фламинх харисма преглътна,докато гледаше прекрасното му тяло.Минхо нежно прокара ръката си по гърдите му и я дръпна.Той го прегърна силно и му прошепна:

“Нали ме обичаш?Ако е така повече недей да правиш така! – дръпна се и му се усмихна

- Хюнг аз съжалявам – каза тихо младока

Фламинг Харисма сложи пръст пред устните му и му подаде чисти дрехи.Кий се прибра и се зарадва,че сега всичко е наред.Той ги извика във всекидневната.

“Искам да ви съобщя една добра новина!Утре.....джонгхюн се прибира у дома! – каза радостно Дивата.Останалите като чуха започнаха да викат и да крещят от радост.

- Трябва да направим party.Не мислиш ли Кий?! – каза засмяно Фламинг Харисма<о:p>

- Да прав си.Страхотна идея,но не трябва да бъде обикновенно,то.....трябва да е специално – отвърна му Almighty Кий,като се замисли

Младока в този момент го дръпна и двамта влязоха в тоалетната.

- Какво си намислил Темин? – попита го очудено Минхо

Но младока вместо да му отговори започна да го слеува страстно.След няколко секунди беше разкъсал фанелата на Минхо.Тук е момента да спомена:

“Моля скъпи родители!Децата нямат сексуално образование.Научават всичко от ТВ.Моля ви”(ако се сещаше това бяха думи на Темин в едно предаване)

И така Темин му разкъса фанелата,свали на бързо дънките му.И след няколко секунди вече си играеше с малкия Минхо.Отначало Фламинг Харисма се противеше,но след като така добре си играе се отказа.След около 10 минути от тоалетната се чуваха пушкания и стенания.Кий ги чу и се засрами,тъй като се сети за предната вечер.как той и Джонгхюн го правиха в болничната стая.

“Малееее беше страхотно.не знаех,че Джонгхюн може да бъде такова животно” – помисли си Кий и ощ еповече се изчерви

Almighty Кий стана,взе телефона си и отиди в другата стая.След около 20 ми нути Минхо излезе по боксерки,косата му беше разрошена,а по тялото му имаше белези сякаш някоя котка го е драла.Той набързо се огледа и отиди към стаята си.След малко го последва Темин,същата картинка,но с тази разлика,че боксерките му бяха скъсани на няколко места,а и носеше някакви дрехи ( явно ще ги хвърля).Дивата излезе от стаята супер щаслив.Седна на канапето във всекидневната и чакаше с нетърпение утрешния ден.вечерта Дивата инструктира останалите да станат рано и да помагат с подготовката за партито.На сутринта Кий се беше събудил първи.Направи набързо закуска и започна да ги буди един по един.Фламинг Харисма беше най бодър,а Темин и Оню вървяха към кухнята като зомбита.След като се нахраниха всеки започна да си оправя стаята.И след това Кий идваше на инспекция.Почти стана обяд и на вратата се позвъни.Кий подскочи и с весела стъпка отиди да види кой е.Той отвори вратата и започна да ръкопляска.Влязоха няколко млади момчета и носеха някакви кашони.Дивата започна да се разпорежда.Оню,Темин и Минхо се присъединиха и Кий веднага им възложи задача.След няколко минути се позвъни отново на вратата.Almighty Кий отвори и влязоха още момчета.Тримата ги гледаха с отворени усти.Младока се обърна към Минхо,който ги гледаше втренчено и го перна по рамото.След няколко часа работа всичко бе готово.Навсякъде имаше различни по цвят фенери,също така и балони.Във всекидневната имаше наредена мса с любимите ястия на Джонгхюн олю още няколко.Четиримата отидоха да се ориготвят.Всеки един от тях се изкъпа,прическа и беше ред на дрехите.Кий им каза да се облекат с дрехите от дебюта им.Кий погледна към часовника и се стресира.Оставаше един час и тогава трябва да ходи да прибере Джонгхюн.Пък имаше да свърши толкова много неща.Искаше да му направи романтична изненада за вечерта.Той извика Минхо и го помоли да свърши някои неща.Той се съгласи веднага и тръгна.През това време Дивата подготви останалите неща за романтичната изненада.Едния час изтече и Almighty Кий изхвърча.Стори му че толкова бързо е минал,като едно мигване.Дивата взе такси и попадна в задръстване.Той се ядоса плати на шофьора и слезе.Той бягаше със всичка сила към рех.център.Минхо през това време се прибра и по свой вкус направи романтичната изненада.След около 20 минути Кий най накра стигна до рех.център.Качи се на 4 –я етаж,където се намираше стаята на джонгхюн.Отвори вратата и видя Динно седна на стола и тропаше с крак.Дивата си пое въздух и му каза:

- Съжалявам,че закъснях скъпи,но.... – поемаше си въздух.Блинг Блинг се изправи и го прегърна.

- Не ти се сърдя.Сега седни и си почини – каза му нежно той и го погали по лицето.

Краката на Дивата омекнаха и той по бърза да седне.След около минута две Кий го погледна и се усмихна

- Скъпи хайде да тръгваме

- Добре любов моя.Хайде – отвърна му с усмивка Блинг Блинг

Almighty Кий изтича да оправи документите за изписването му.Двамата се качиха в таксито и потеглиха към вкъщи.През това време Минхо проверяваше всичко.По едно време на вратата се позвънни.Фламинг Харисма отначало се стресна и отиди да отвори вратата.като отвори вратата изражението му коренно се промени

- Вие какво правите тука? – стросна се Минхо

- Кий ни покани.Отначало и ние не повярвахме,но той настоя и .....така ето ни тук – обясни му Джун

Джун и Мир влязоха и се поздравиха с останалите.Те започнаха да разговарят,а Минхо ги гледаше острани като гръмнат.

“Офффф този Кий ще го...” – мислеше си Минхо,когато на вратата се позвъни.Фл.Харисма отиди да отвори.Беше малкия Yogeun с баща си.

- Добър вечер- каза той

- Добър вечер.Заповядайте – каза любезно Минхо

- Не дойдох само да го оставя.Все пак благодаря – отвърна той и подаде малкия Yoogeun

Минхо го взе на ръце и баща му тръгна

- Appa! – каза Yoogeun


Фламинг Харисма много се зарадва на малкия.темин и той се присъеднини към тях.

“Колко би било хубаво ако си осиновим” – мислеше си младока,докато се любуваше как Минхо си играе с малкия Йоогеун.Младото момче се беше замечтал и не усети кога Yoogeun отиди при него

- Темин-а! – викна Минхо

- Да? – погледна той неосъзнаващ какво става

- Yoogeun-а иска да си играе с теб – каза му Фламинг Харисма и му се усмихна.Младока се усмихна и взе на ръце Йоогеун.Минхо отиди до прозореца и видя че Кий и Джонгхюн слизат от таксито.

- Моля за внимание!Джонгхюн се прибира! – викна Минхо.Всички се скриха и изгасиха лампите

- Много е тъмно?!Няма ли никoй вкъщи? – попита Динно изненадан

- Ами сигурно още не са се прибрали – отвърна небережно Кий

Блинг Блинг влезе и тъкмо да светне,но вместо това фенерите светнаха,всички изскочиха и крещяха:

“Изненадааааа!!!”

Блинг Блинг толкова се изненада,че незнаеше какво да каже.Пръв дойде Минхо заедно с Йоогеун да го поздравят

- Аххххх.....ама каква изненада!Благодаря на всички! – каза през сълзи Динно

- Джонгхюн защо плачеш? – попита го притеснено Кий

Джонгхюн го прегърна силно и му прошепна:

“Благодаря ти.обичам те”

Дивата се усмихна и му отвърна:

“За нищо.И аз те обичам”

И партито започна.Всички се забавляваха,ядоха и пиеха.Малкия Yoogeun също се забавлява.изведнъж Джонгхюн се вгледа в дрехите на членовете на групата:

“мхмхм.....тези дрехи от някъде сами познати,но откъде ли...” – мислеше си Динно

- Не сте ли с дрехите от нашия дебют? – попита Блинг Блинг


Те кимнаха и се усмихнаха.Джонгхюн започна да ги прегръща един по един.След няколко часа Мир и джун се прибраха,башата на Yoougeun дойде да го вземе.Петимата останаха сами.Динно ги погледна и се усмихна.

“Колко бързо мина времето....” – помисли си той

- Искам само да кажа че съм много щастлив че имам до мен най страхотните братя на света – каза нежно той и се усмихна

Всичките се втурнаха към него и го запрегръщаха.Започна да се боричкат.След няколко минути,като станаха Минхо ги погледна и се усмихна

- Transformation! ..... – започна той

Всички си поставиха ръцете и казаха едновременно

- SHINee~ World!Fighting~~!

Дивата хвана Джонгхюн и го задърпа

- Хей!Къдее ме водиш? – повиши тон Динно

- Ще видиш – отвърна с усмивка Кий

Той го заведе на тересата.Имаше цяла пътека осеяна с рози,а отстрани нареди свещи,а малко по нататък се виждаше легло,което бе обградено от свещи.Млъко вдясно от леглото имаше една малка масичка.На нея имаше ягоди,сметана и шампанско.Блинг Блинг се изненада (меко казано) устата му беше отворена около 5 мин.Кий го целуна по бузата и го прегърна.

Минхо също бе направил изненада на темин.Младока бе тръгнал към стаята си ,когато Фламинг Харисма го задърпа.Те излязоха на двора в жадната част на къщата.двамата седнаха върху одеяло и Минхо впи страстно устни.А на тересата Джонгхюн и Кий се наслаждаваха един на друг

Оню беше сам,но там е друга история.




THE END










97Решението - Page 4 Empty Re: Решението Сря Ное 03, 2010 11:55 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Благодаря на всички че четохте моя фанфик.Този съм го писала май месец.Мног благодаря зa коментарите.Страхотни сте!Другия фанфик Сбъдната мечта е много интересен,така че който иска.......

Решението - Page 4 299106 Amazed Решението - Page 4 95557

98Решението - Page 4 Empty Re: Решението Сря Ное 03, 2010 4:27 pm

flopsi

flopsi
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

малеее това ли бешее .. Решението - Page 4 449383 исках ощее .. както и да е благодаря за страхотния фик ... Решението - Page 4 280978

99Решението - Page 4 Empty Re: Решението Съб Ное 06, 2010 6:17 pm

cho0ly

cho0ly
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

Решението - Page 4 626982 WHYYYYYYYYY Решението - Page 4 626982
ама защооооооо ... БРАВО беше един от любимите ми фикове Решението - Page 4 132400

хах сега продължавай със " сбъдната мечта " че и него следя ти ко си мислишш ? Решението - Page 4 778320

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 4 от 4]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите