Решението - Page 3 K1q6o9jpg


Join the forum, it's quick and easy

Решението - Page 3 K1q6o9jpg
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


     Seoul

Април 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930     

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

Решението - Page 3 Vote_lcap15%Решението - Page 3 Vote_rcap 15% [ 6 ]
Решението - Page 3 Vote_lcap56%Решението - Page 3 Vote_rcap 56% [ 22 ]
Решението - Page 3 Vote_lcap3%Решението - Page 3 Vote_rcap 3% [ 1 ]
Решението - Page 3 Vote_lcap13%Решението - Page 3 Vote_rcap 13% [ 5 ]
Решението - Page 3 Vote_lcap13%Решението - Page 3 Vote_rcap 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Решението - Page 3 EmptyНед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Решението - Page 3 EmptyПет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Решението - Page 3 EmptyПон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Решението - Page 3 EmptyНед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Решението - Page 3 EmptyПет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Решението - Page 3 EmptyВто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Решението - Page 3 EmptyВто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Решението - Page 3 EmptyВто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Решението - Page 3 EmptyПет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music
Решението - Page 3 WamFC

You are not connected. Please login or register

Решението

+11
2min
tdsmt357
cho0ly
xTheUglyTruthx
xXx Mikki xXx
Zu ♥...Key♥
didence
Nanna
flopsi
Dob
minho1985
15 posters

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Go down  Съобщение [Страница 3 от 4]

1Решението - Page 3 Empty Решението Вто Авг 31, 2010 11:15 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

First topic message reminder :

ВНИМАНИЕ!!!
Фен фикшъна описва отношенията между мъж/мъж! Ако НЕ ХАРЕСВАТЕ подобни истории, НЕ Я ЧЕТЕТЕ!+18 материал



Глава 1

Taemin беше забравил да спомене,че с Minho ходят.Но в последно време нещата между тях не вървяха.
- Какво? Чакай,чакай......искаш да кажеш, че вие двамата сте гаджета – каза Onew и едва успя да преглътне.
- Да.Срещаме се. – гневно го погледна Minho.
Taemin през това време наведе глава, не можеше да погледне някой в очите,каму ли Onew.
- Вярно ли е това? ...... Отговори ми Taemin. – крещеше му Onew и сълзи се стичаха от очите му.
- Аз-з-з .... съжалявам.Трябваше да ти кажа – отвърна му с тих глас Taemin и го хвана за ръката.
- Не ме докосвай!!! – развика се Onew и излезе навън.
Taemin го последва, но Minho го спря. Taemin си махна ръката и се запъти към Onew.Сърцето му препускаше толкова бързо. Onew беше седнал на една пейка в двора и ридаеше. Taemin се приближи и седна до него.
- Хъонг,съжалявам.Всичко стана много набързо .Нямах възможност да ти кажа. – обясняваше се Taemin.
Той леко повдигна ръката си,избърца сълзите му и се сгуши в него. Onew не можеше да прости стореното от него,поне засега.Той се изправи рязко и го погледна гневно.
- Обичаш ли го? – стросна му се и една сълза напираше да излезе.
- Ами... аз-з не го обичам – отговори Taemin, но не беше напълно сигурен в чувствата си към Onew.Dubu нищо не каза и тръгна в неопределена посока. Taemin седеше на пейката и си спомни за хубавите моменти прекари с Minho,позамисли се и разбра, че вече нищо не изпитва, спомни си времето прекарано с него и след това си тръгва и изведнъж усети непоносима болка в гърдите. Taemin стисна със зъби,стана и тръгна да го търси.Търси го къде ли не:по барове,болници,магазини и пр.Докато не се сети за парка,където миналата нощ се бяха разхождали.През това време в къщата на SHINee Jonghyun и Key се наслаждаваха един на друг. Minho се опитваше да не ги гледа.Накрая не издържа и отиди към стаята си.
- Key искаш ли да ядем сладолед? – попита го влюбено Bling Bling
- Не е ли малко късно за сладолед? – отвърна му Divata и го целуна по бузата
- Хайде,моля те,моля те,моля те ...... – настояваше Dinno
- Добре,но ти ще го донесеш. – дяволито се усмихна Divata
Докато вадеше сладоледа от фризера Bling Bling изведнъж си представи следната сцена:
ХХХХХХ
Jonghyun се връща със завидна усмивка при Key,тъй като носеше освен сладоледа,а и сметана и малко черешки. Almighty Key го изгледа подозрително и се чудеше какво е намислил неговия любим.Той седна до него ,отвори сладоледа и започна да си хапва и то много бавно. Key следеше всяко негово движение и бавно се облиза. Bling Bling му подаде сладоледа и му се усмихна. Dinno също наблюдаваше Key,но с тази разлика че той не издържаше.Леко го бутна,така че да легне на дивана.Разкопча дънките и след това махна боксерките му. Divata незнаеше какво да прави,единственото което правеше в момента е да седи с лъжицата в устата и да гледа шокиращо.
- Yeobo,какво правиш? Не виждаш ли, че ям сладолед.Обещавам ти,че после ще ти се реванширам. – опита се да се измъкне Key
Но Jonghyun въобще не го слушаше,просто взе сметаната и покри малкия Кеу със сметана.Кеу се опита да протистира,но безуспешно. Bling Bling започна бавно да яде от сметаната .....стигна до малкия Кеу и леко го захапа.Той започна да си играе с него и от време на време слагаше по-малко сметана.Кеу просто не можеше да опише с думи как се чувства в момента.Единствено пъшканията и стенанията показваха,че е нещо прекрасно.След като Jonghyun го „изчисти” с език,хвана ръката му и го задърпа към банята.Той пусна душа и започна да целува Кеу нежно по цялото му тяло.Бавно се спускаше надолу,но преди да предприел нещо Almighty Key го издърпа.Обхвана врата му с едната си ръка и го целуна страстно. Dinno го повдигна,така че краката на Кеу обхванаха талията му и бавно проникна в него. Jonghyun отначало беше много нежен и внимателен и Кеу беше много благодарен.След няколко минути Bling Bling едвам се сдържаше,накрая се предаде,пусна Кеу и го обърна с гръб към него. Divata леко се наведе и се подпря на мивката.След като приникна в него и то доста грубо и накара Кеу да изпищи.
- Oh yeah,baby,come on,I want more,more.I like it,like it,check me out. – викаше Divata
Jonghyun се изненада,от това което Кеу казваше.Той само повдигна леко рамене и увеличи темпото.След 10-15 минути двамата излязоха от банята и се споглеждаха влюбено. Almighty Key се запъти към стаята си,но на Jonghyun това не му беше достатъчно.Искаше го,желаеше го с всяка негова частица.Затова го дръпна за ръката и отидоха в неговата стая. Bling Bling го бутна и Кеу падна на леглото. Divata се ядоса и удари с юмрук по леглото. Dinno разбра,че е прекалил и го погледна тъжно,като едно неговото кученце Roo.Той легна до Кеу и го прегърна.
ХХХХХХ
Dinno леко разтърси глава,взе сладоледа и се върна при Кеу.Седна до него и си мислеше за преди малко. Divata отвори сладоледа и започна да яде. Jonghyun острани го наблюдаваше с охота и му се искаше представата му да беше реална.
В парка Taemin търсеше Onew.Няколко пъти обиколи парка,но нямаше никаква следа от него.Той седна на пейката,която предната вечер седяха.Хвана се за главата и си мислеше: „Глупак.Как можа?.....Къде ли е сега?.....Глупак.....глупак.Ами ако нещо му се е случило..... не не...” Taemin го чака цяла нощ.Вече се беше съмнило,когато изведнъж някой бутна сладко спящия Taemin.След третото побутване,което бе по силно,той най накрая се събуди..Погледна нагоре към този някой и видимо се намръщи,че не е този който иска да види.Този някой беше охраната на парка.
- Хей момче.Не можеш да спиш тук. – каза сериозно пазача.
- Съжалявам господине.Тръгвам си.- отвърна му младия член на групата,доакто се покланяше.
Той рязко стана и се запъти към вкъщи.Като се прибра,първо се отби към кухнята,за да си взе мляко.Той никога не пропускаше сутрин да пие мляко.Влезе в стаята си и се просна на леглото.През това време Jonghyun и Key тъкмо се събуждаха.Двамата се погледнаха влюбено и се целунаха нежно.
- Йобо,добро утро – каза тихо Кеу и му се усмихна.


51Решението - Page 3 Empty Re: Решението Сря Окт 20, 2010 7:39 pm

tdsmt357

tdsmt357
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

Мехлем за очите Amazed
Колко интриги само Решението - Page 3 726853
Чакам с нетърпение да разбера какво става Решението - Page 3 625901

52Решението - Page 3 Empty Re: Решението Сря Окт 20, 2010 8:07 pm

My_Life_TaeMinne

My_Life_TaeMinne
Her whisper is the Lucifer ★
Her whisper is the Lucifer ★

Цитат :

ей и не и даваите зор деее.... перверзници такива

ми....може би признавам, че някъде дълбоко в мен има една скрита прев, която излиза на повърхността веднага, щом и покайеш Yaoi Решението - Page 3 943311

Цитат :

Мехлем за очите Amazed
Колко интриги само
Чакам с нетърпение да разбера какво става

НА ТВОЕ МНЕНИЕ СЪМ !!!!!!!!!

53Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 8:38 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

12 глава




- Скъпи как се чувстваш? – попита го Темин,докато се настани на стола

- Добре съм.Не се тревожи. – отвърна му нежно Оню

- Минхо ми обясни всичко.Сега съм по спокоен.Да слушаш Минхо хюн и да си пиеш лекарствата – повиши леко тон младото момче и го погледна сериозно

Лидера се усмихна и погали нежно лицето му.Младока почувства,че ток минава през него.

- Скъпи ела да легнеш до мен – тихо му каза Дубу

Младото момче кимна с глава и легна до него.Оню го задърпа така,че главата на Темин беше върху гърдите му и го прегърна.Той го целуна по главата и му каза :

„Темин-аа обичам те“.

Не след дълго двамата заспаха.По това време в болницата Джонгхюн не спираше да мисли за Кий и къде може да е той.Той се изправи рязко и гърба го заболя адски много.Стана от леглото,макар за малко да се стропали на земята,тъй като краката не го държаха.Виновниците освен по гърба,но и по краката са го ритали много жестоко.Седна на стола и започна да се преоблича.Като се преоблече идваше трудната част,да се придвижи до изхода на болницата.Нямаше да може да се справи сам,не беше се възстановил,че да предприеме такова натоварване за краката си.Затова той се обади на Минхо от телефона на нощното шкафче.След дълго убеждаване и заплахи,Минхо склони при условие,че после Джонгхюн ще се възстанови напълно.Фламинг Харисма тръгна към болницата да го вземе.Докато го чакаше Блинг Блинг мислеше дали наистина е с Амбър или го е излъгъл.Той набра номера й,дори и той незнаеше че го знаеше наизуст.След 2 минутен разговор,разбра че нито са се виждали,нито са се чували.Динно мислеше,мислеше,мислеше и се сети за две места.Едното при майка му,а другото при баба му и дядо му.

През това време Минхо пристигна и Джонгхюн подскочи от стола като извика:

„Да,знам къде е Кий“,но изведнъж му омекнаха краката и падна на земята.Минхо му помогна да седне и хвърли един поглед от типа:

„Ти май искаш да умреш,а?“,а Блинг Блинг го погледна с неговия „puppy лоок“.

Фламинг Харисма излезе и като се върна буташе вече инвалидна количка.

- Минхо няма да седна на тая инвалидна количка – намуси се Блинг Блинг

- Добре.Аз няма да дойда с теб.Отивай сам – нацупи се Минхо и му обърна гръб

Джонгхюн изпуфтя и каза:

„Добре но ми дай шапка“

Фламигн Чарисма кимна и извади една от сака му.Динно си я сложи и Минхо му помогна да седне.Двамата незабелязано излязоха от болницата.Хванаха първото такси и Джонгхюн каза адреса,където живее баба му и дядо му.След около час и половина стигнаха.Фламинг Харисма слезе и отиди да провери,но баба му каза,че той е при мъжка си.Минхо се качи отново в таксито и потеглиха към кайка му.След още 2 часа път те най накрая стигнаха.Минхо плати на таксиметровия шиофор и помогна на Джонгхюн да слезе.Двамата бяха пред вратата и звъннаха на звънеца.Майка му отвори.

- Да?Кажете – каза мило женичката

Минхо си свали шапката и я погледна мило.

- Дойдохме да видим Кий.Трябва да говорим с него – отвърна любезно Фламинг харисма

- Оооххх Минхо ти ли си?Влизай.Но кой е с теб? – попита нежно тя

Минхо замълча и влязоха вътре.

- Кибум имаш гости.Ела бързо – извика майка му

- Кой,да не е някой стар съученик? – приближаваше се Almighty Кий

Дивата се шокира като видя Минхо и „непознатия“ в инвалидна количка.

- Елате в моята стая – каза съвсем тихо той и тръгна към стаята си

Фламинг Харисма кимна и го последва заедно с Джонгхюн.Те влязоха в стаята и Динно си махна шапката.

- Джонгхюн ти какво правиш тук? – шокира се Кий


Минхо се ядоса,но сдържа любезния тон.

- Той ме накара да те потърсим.На няколко пъти падна.Ходихме първо до баба ти.Ако не се върнеш сега с нас,ще те пребия – стискаше през зъби Минхо и излезе от стаята.

- Разбрах че са хванали виновниците благодарение на теб.Благодаря ти Кий. – каза тихо Блинг Блинг

- За какво дойде?Не трябваше да идваш – леко повиши тон Кий

- Притесних се къде си,а и телефона ти е изключен. – отвърна му Динно и сведе глава

- По хубаво си тръгвай.Искам да си подредя мислите – стросна се той

- Моля те,прибири се с мен,скъпи …

- Не ме наричай така.Не можеш да признаеш,че имаш предпочитания към мъже,нали?! – развика му се Дивата

Джонгхюн мълчеше,знаеше че е прав.Мълчаха за известно време.

- Тръгвай си – помоли го Кий и наруши създалото се мълчание

- Прав си,не мога да го призная,но те обичам с цялото си сърце.И ако искаш да си тръгна сега,то ще е завинаги и все едно нищо не е имало между нас – каза му ядосано Блинг Блинг

Кий мълчеше,а Джонгхюн толкова беше ядосан,че се изправи рязко и падна на земята.

- Оххх по дяволите! – викна Динно

- Кий веднага се претече да му помогне.

- Остави ме.Тръгвам си.Не ми се прави на загрижен – изсъска Блинг Блинг и го погледна злобно.

Фламинг Харисма влезе и веднага го изправи.

- Джонгхюн ще си говорим после.Ще тръгваме ли? – попита той като гледаше ту Джонгхюн ту Кий

- Да ще тръгваме.Само ми подай телефона – отвърна Джонгхюн

- Добре.За какво ти е? – попита го очуден Фламинг Харисма

- Нямам телефон,а и искам да се обадя на мениджъра – снижи тона Динно


Минхо му го подаде и го погледна въпросително.Джонгхюн набра номера и на 2-я сигнал се чу:<о:p>

- Да Минхо.Какво има? – каза любезно мениджъра

- Добър вечер хюнг.Аз съм Блинг Блинг.Съжалявам че ви притеснявам,но трябва да обсъдим един въпрос – любезно му отвърна Динно и гледаше с усмивка Кий и Минхо

- Не може ли да почака?

- Ами съжалявам,но не може.

- Слушам те….

- Става въпрос за…(минутка мълчание) Прекратяването на договора ми.Утре ще ви е удобно ли да се видим?

- Моля?Би ли повторил – шокира се мениджъра

- Искам да напусна групата.И никой не може да ме разубеди – спокой му отвърна Блинг Блинг и гледаше шокиращите физиономии на Кий и на Минхо

- Утре ела към обяд да си поговорим – леко повиши тон мъжа

- Добре става.До утре.Приятна вечер – радостно му отговори

- Приятна и на теб – намръщи се мениджъра

Джонгхюн затвори телефона и го върна на Минхо.Блинг Блинг вървеше бавно към вратата и каза:

„Минхо идваш ли?Знам,че съм бавен,ама поне ела да ми помогнеш“

- Джонгхюн… ти…. – чудеше се какво да каже Фламинг Харисма

Дивата седна и се хвана за главата



54Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 8:46 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

13 глава




- Какво…аз…ако ще ми се караш нека да е после.Гладен съм,по пътя нека да спрем някъде – продължи с весел тон.

Минхо отиди до него,хвана го под ръка и погледна към Кий жално.

- Минхо!Идваш ли?Хайде! – подкани го Джонгхюн

Фламинг Харисма кимна и двамата излязоха.Хванаха първото такси и се запътиха към вкъщи.Спряха на една бензиностанция да похапнат и след известно време продължиха към вкъщи.След няколко часа пристигнаха вкъщи и Блинг Блинг плати на так.шиофор и му даде един автограф.Той беше изключително щаслив от автографа.

Двамата слязоха и след 5 крачки Джонгхюн падна.Минхо го взе на ръце и го пренесе в неговата стая.Постави го да легне и му събу кецките.Видя чорапите му целите в кръв.Той ги събу и двата му крака бяха подути и обляни в кръв.Фламинг Харисма много се притесни.Обади се на доктора и го посъветва да постави две горещи кърпи на краката му,също така му трябва много почивка.Минхо изпълни заръката на доктора,сложи две горещи кърпи на краката му.Джонгхюн пуфтеше,охкаше и пушкаше от болка.След известно време той заспа.Фламинг харисма отиди да провери как е Оню,тихо открехна вратата и видя как Темин и лидера сладко спят.За момент се вгледа в младото момче и започна да завижда на Оню.

През това време в къшата на Кий никой не спеше.Мъжката на Кий започна да му се кара.

- Какво?Ти да не си обратен?Ким Кибум ако е така аз … - започна да крещи майка му и незнаеше как да реагира

- Казах ти 100 пъти да не ме наричаш така.Мамо аз…. – повиши тон,но накрая го снижи

Кий седна на канапето като се хвана за главата.

- Кий какво има?кажи ми синко ….. – мило му каза майка му

- Мамо аз мисля че съм гей,защото обичам Джонгхюн,той беше тук с ивалидната количка – сълзите му се стичаха от лицето му

- Но ти…. Той…Джонгхюн?Добре (Въздъхна тя) изпитва ли същите чувства към теб – отвърна тя като извъртя очи.Незнаеше как да му помогне.

Дивата кимна с глава.

- Ами…. Той е дошъл да те види нали.за да ти се извини – налучкваше майка му

- Да защото, не може да приеме,че е гей,но ме обича – това бяха неговите думи.И сега ще напуска групата.Какво да правя,какво? – ревеше като малко дете,което току що са му взели играшката.


Майка му го прегърна и го целуна по бузата

- Скъпия ми той.Какво ти казва сърцето? – попита го мило тя и го погали

- Ами…. Обичам го,но .. – отвърна той и майка му постави пръст пред устните му
- Скъпи ти го обичаш.Отиди при него и него пускай никога – шепнеше тя

Той се усмихна и прегърна мъжка си.тя винаги го разбираше и му даваше правилните съвети.

- Утре ще тръгна – каза с усмивка той

- Добре скъпи.Сега отивай да поспиш – отвърна му нежно тя като избърса сълзите му

На следващата сутрин всички почти спяха.От къшатата на SHINee се носеше благоуханния аромат на традиционна корейска закуска.В кухнята най малкия от групата се вихреше.Той подреди масата и започна да слага готовите ястия.Останалите се събудиха от прекрасния аромат на храната.След известно време всички бяха седнали на маста.Темин и Оню се гледаха влюбено,а Минхо изглеждаше като „мъртвец“,единствено Джонгхюн адеше като невидял.След като се нахрани той бавно се изправи и отиди към стаята си.








След 25 минути…………








- Минхо!Минхо ела! – провика се Блинг Блинг

Фламинг Харисма влезе и видя един голям куп с дрехи да стои пред него,а Джонгхюн се беше облякъл с екип.

- Тези дрехи не ми трябват – каза спокойно и се усмихна

- Джонгхюн какво правиш? – попита го неразбиращо Минхо

- Ще ме заведеш ли до болницата? – попита го с усмивка,като искаше да избегне някои въпроси

- Да.Ще се преобличаш ли? – отвърна му Фламинг Харисна

- Аз съм готов – каза Джонгхюн и се изправи бавно


Минхо му помогна,взе якето си и излязоха.След половин час бяха в болницата.Посрещна ги сестрата с една количка.Динно извъртя очи и седна.Влязоха в стаята и сестрата му помогна да легне и излезе.

- Минхо остави ми телефона си – помоли го Блинг Блинг

- Не ще съм до теб – стросна се той.

- Минхо имам нужда от почивка.Аз ще се оправя.не съм бебе – каза му той и му смигна

- А защо се държиш като такова? – изсъска Фламинг Харисма


- Минхо ….стига де.Отивай да почиваш.Само ми остави телефона си – каза му Динно и се усмихна


- За какво ти е?На кого ще звънниш? – попита го сериозно Минхо.

Джонгхюн замълча и си извърна главата.

- На мениджъра.Защо питаш? – отвърна му сериозно Блинг Блинг
- Просто така. – каза стросното той

Джонгхюн го погледна ядосано и чакаше да му даде телфона си.

- Ще ми го дадеш ли? – попита го пак

- Не няма.Няма да ти позволя да си заминеш – отвърна му жално Минхо

- Минхо…съжалявам.Аз….ти си мой брат,това няма да се промени.Но в момента това което искам,дори и Кий да дойде,няма да ми промени мнението – каза му нежно той.


Минхо като разбра,че дори и Кий не може да предотврати неговия каприз,започна да се отчайва.Джонгхюн леко се изправи и прегърна силно Минхо.Бръкна леко в джоба му и извади телеона му.Минхо изобщо не усети.Блинг Блинг веднага го скри под завивката.

- Минхо смятам да поспа малко.Отиди да поспиш и ти и после ела ако исках. – каза му спокойно Динно

Фламинг Харисма кимна,прегърна го още веднъж и излезе от стаята.Джонгхюн веднага набра номера на мениджъра.След 3 – я сигнал той дигна.

- Ало – каза заспало мениджъра

- Добро утро господин Мениджър.Аз съм Джонгхюн.Няма да мога да дойда до вас.Затова вимоля да дойде тук да оправим документите по напускането ми от групата<о:p>

Той въздиша тежко и каза :

„Охх Ким Джонгхюн от сутринта започваш с глупостите.Правиш си сега с мен!“

- Не е така.Говоря ви сериозно.Аз съм в болницата.Ще ви чакам. – отвърна му сериозно и затвори.

През това време Кий вече пътуваше за вкъщи.Реши,че ще е добре ако предупреди Минхо.Той набра номера.Джонгхюн видя че звънни Кий и на 4-я сигнал дигна.

- Хей Минхо до 2 часа съм при вас – каза весело Дивата

- Недей да идваш – отвърна му сериозно Блинг Блинг

- Минхо? – очуди се Almighty Кий

- Не е Минхо.Джонгхюн е.Връщай се при мъжка си – сопна му се той

- Скъпи престани.Аз съжалявам за снощи.Моля те да ми простиш – говореше му нежно Кий

- Знаеш ли какво?Каквото исках прави!За какво да ти прощавам.Трябва да затварям мениджъра идва.Сбогом! – развика му се Джонгхюн и му затвори

Дивата беше шокиран трябваше му 2 минути да каже на такс.шофьор да кара по бързо.Кий не можеше да повярва,че наистина иска да напусне групата.През това време мениджъра наистина влезе в стаята и седна до леглото му.

- Как си Джонгхюн? – попита го притеснено мениджъра

- Болят ме краката и гърба,иначе съм добре – отговори му Джонгхюн и леко се усмихна

- И така да поговорим с прекратяването на договора ти – започна мениджъра и извъртя очи

55Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 8:48 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

хахаххахаха радвам се че ви харесва.Спокойно ще има и секс сцени.затова че толкова много ви харесва ще пускам по 2 глави

Amazed

56Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 1:59 pm

cho0ly

cho0ly
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

yeyyyyyy Решението - Page 3 72137
леле става напечено
Решението - Page 3 25032 FIGHTING KEY Решението - Page 3 418296
давай следваща глава че нямам търпение Решението - Page 3 943311 или беше по правилно да кажа следващите глави Решението - Page 3 23895

57Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 2:54 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

14 глава









- Да.Къде трябва да подпиша? – каза спокойно Динно

- Ама ти наистина си решил – повиши тон мъжа

- Да решил съм.Няма значение какво ще ми струва – натъжи се Джонгхюн

- Това да не е заради някое момиче.Ще направя нещо по въпроса,само остани – тъжно му каза мениджъра

- Не е заради момиче.Съжалявам хюнг,но така съм решил – каза твърдо Блинг Блинг

- Утре ще подпишем разтрогването на договора и естествено ще има неустойки,ще се опитам да те облекча колкото мога – отвърна му тихо той

Блинг Блинг кимна и извърна глава:

„Съжалявам,че така стана.Сега мисля да си почина“

- Да добре.Утре ще дойда по това време – каза му той сдържано и излезе от стаята.

Не след дълго Джонгхюн заспа.В това време в къщата Оню и Темин бяха сами.Двамата бяха легнали и се гушкаха.Младото момче изведнъж започна да го целува по врата,избута одеалото,дигна фанелата му и започна да го целува,където му видят очите.Оню настръхна целия и го попита:

„Темин какво правиш?“

- Хюнг липсваше ми,всяка част от твоето тяло – погледна го влюбено и продължи да го целува. - ….. твоят аромат,твоята усмивка….“

Лидера се усмихна и издърпа Темин към себе си и впи страстно устни в неговите.като отдели устни,двамата дишаха тежко.Дубу гледаше прекрасните устни на Темин.Изминаха няколко секунди и го целуна още по страстно.Тази целувка даже продължи повече от предната.Младото момче насила се отдели от него,за да може да си поеме въздух.

- Хюнг,аз ….. – каза задъхано младока

Оню сложи пръст пред устните му и съблече фанелата му.За малко да ослепее от красотата,която беше пред него.Той прокара пръсти и му се струваше нереално.Трябваше му няколко минути,а младото момче следеше погледа му,нежните му устни и прекрасните му очи,които пасваха на перфектното му лице.След като се събуди от транса лидера си съблече фанелата и започна да целува тялото на младото момче.Смениха си местата,Оню беше отгоре,а Темин отдолу.Младока се разкопча дънките,а след това и на своя хюнг.Оню знаеше накъде отиват нещата и побърза да ги свали,а след това бавно свали тези на Темин.Бавно гледаше всяка негова извивка и не вярваше че това е реално.

След около 10 минути от стаята се чуваше:



„Оххх chicken,chicken(това трябва да е Оню),след малко Lets dance dance(това трябва да е Темин)“




Добре че никой няма вкъщи,тъй като ще си помислят че в стаята се намират животни.Чуваха се много пушкания,някакви шумове или трясък,който прилича на :Оню държи Темин притиснал го е до стената и го ч*ка здраво.Имаше и викания,от сорта на :



„Ох my God!Ще те скъсам!“

След час и половина настъпи гробна тишина.



Двамата лежаха гушнати,ухилени до уши и от време на време си хвърлиха по някоя целувчица.Но изведнъж щастието на Оню се помрачи,защото скоро трябваше да пие хапчетата.Сети се,че не е казал цялата истина на Темин и че той ще страда много.Чувството му за вина заемаше цялото му съзнание.Не след дълго младото момче заспа,а Оню на пръсти стана,взе дрехите си и излезе.Той отиди към кухнята и видя,че Минхо тъкмо се прибра.

- Хюнг как си?Хайде да отидем в стаята ти да си изпиеш лекарствата – каза весело Минхо

- Добре съм.Ами…. сега Темин спи в моята стая – каза му тихо лидера и се изчерви

- Аааха.Ами не може ли да ги взема тихомълком.Няма да ме усети.Вярвай ми – отвърна му Минхо и се усмихна

- Добре,но моля те внимавай – притесни се лидера

Фламинг Харисма кимна и се запъти към неговата стая.След малко се върна с една малка торбичка.

- Готово.Сега ще ти ги приготвя. – каза му Минхо,докато ги вадеше от торбичката.

Оню си наля чаша с вода и седна на стола.Той ги глътна наведнъж и изпи цялата вода.Фламинг Харисма се усмихна,а Оню просто не можеше да го преживее.В това време Кий влезе в болницата тичайки.Качи се по стълбите,тъй като не му се чакаше асанцьора.Стигна до стаята му и влезе с гръм и трясък.Джонгхюн се събуди и гледаше Кий застанал пред вратата задъхан.

- За какво си дошъл? – стросна му се той

- Мениджъра замина ли си? – попита го задъхано Дивата

- Доста отдавна.Защо? – гледаше го нагло Джонгхюн

Almighty Кий седна на стола и си поемаше дълбоко въздух.

- Искам да ти се извиня за вчера,затова което ти наговорих.И че не бях решителен спрямо теб.Моля те,не си тръгвай скъпи.Джонгхюн въздиша тежко и му отвърна:

- Надявам се,че другия път когато се влюбиш ще си по решителен.Двамата научихме по нещо.Решението ми е окончателно – каза той сериозно и извърна глава

- Yeobо недей.Ако не искаш да сме заедно добре,но само недей да си тръгваш.Ще навредиш на кариерата си. – на тъжи се Кий

- Ти не ме мисли.Аз ще се оправя – отвърна му строго Джонгхюн

Дивата отиди до него и го прегърна.

„Искам те до мен,дори да знам че няма да си мой,любов моя.Моля те“ – прошепна му на ухо нежно Almighty Кий

Джонгхюн настръхна целия,но му беше топло.

„Мммм странно“ – помисли си той

Искаше да го прегърне,да целуне,да му каже че го обича,но гордостта му пречеше.Двамата за известно време мълчаха.

Влезе сестрата и каза:


„Време е за лекарствата“

Блинг Блинг кимна и ги изпи наведнъж.Докато излизаше сестрата му каза:

"По късно ще дойда да ти бия инжекция“ и изражението му се промени.Кий го погали по лицето и го гледаше влюбено.

- Скъпи не си тръгвай – молеше го Дивата

Но Динно не го интересуваше и си извърна главата.Кий се изправи рязко и каза:

„Стига.Няма да търпя капризите ти повече“

Джонгхюн го изгледа въпросително,а Кий му хвана лицето с двете си ръце,за да не му избяга и впи устни в неговите.Отначало се съпротивляваше,но след малко той самия отвръщаше на целувките.

- Значи да приема че няма да си тръгваш – каза с дяволита усмивка Кий и се облица

Блинг Блинг нищо не каза,просто усещаше още дъха на Кий и допира на съвършените му устни.Дивата го целуна отново но този път страстно.Кий повтори въпроса,но усещаше че краката му омекват и веднагически седна.Дивата започна да си идря краката и да си повтаря на ум:

„Кий стегни се!Стегни се!Ако го изгубиш,но той … е толкова съвършен!Неговото тяло…..Стегни се Кий!Стегни се!“

- Да – отвърна му Джонгхюн

- Какво да? – попита нагло Кий

- Няма да си тръгвам,но при няколко условия – усмихна се дяволито Блинг Блинг


- Какви са те? – попита го ядосано Кий

- Първото ми условие е да живеем в една стая.А второто:……

След като каза първото си условие Кий се толкова се развълнува че не дочака до второто,тъй като беше припаднал.

- Сестра!Сестра! – крещеше Джонгхюн и натискаше копчето,което е предназначено за спешни случаи като този.След около 2 минути сестрата дойде и двамата с Джонгхюн го повдигнаха и го сложиха на стола.Тя напои една кърпа с някаква течност и леко я постави под носа му.След няколко секунди той се събуди и каза:

„Какво?Кой?Как?Джонгхюн!“.

Динно избухна в смях,като видя изражението му.Сестрата хвърли един поглед и видя само че е объркан,иначе е добре.Тя излезе от стаята,а Джонгхюн се върна в леглото.

- И така съгласен ли си с първото условие? – каза сериозно Блинг Блинг

- Да съгласен съм – заекваше Дивата и незнаеше къде се намира

- Второто ми условие:като посикам каквото и да е било от теб,да го изпълниш,трето- да ме обичаш винаги,а аз ще любя много здраво .Това са. – продължи той сериозно и накрая се усмихна дяволито.

Кий кимна и хвана ръката му,като му каза:


„Приемам условията ти.Но аз имам едно условие към теб“

- Слушам те – погледна го подозрително Динно

- Никога да не напускаш мен и групата – каза той като повижи тон и го изгледа строго

- Това са 2,но все пак приемам.Ще полушиш наказание,тъй като са 2 условия – каза му строго Блинг Блинг

- Какво?Не!Защо? – протестираше Дивата

А Джонгхюн си мърдаше пръстчето наляво и надясно(пояснение: в клипа РДД)

- Значи всичко което сме си казали досега е било излишно?!Приемаш или не? – сопна се Джонгхюн

- Да приемам.Аиииииишшшш! – намуси се Кий и скъщи ръце




През това време в къщата на SHINee се задаваше буря.

Таемин беше се събудил и видя че неговия любим го няма.Облече се и като се огледа каква е кочина,започна да прибира с усмивка.Видя една голяма торба и реши да надникне да види и видя хапчетата на Оню и някакви листи.Извади ги и ги прочети,макар и да не разбираше от написанот,реши да потърси в нета.Рови се около 15 минути,но нищо специфично,обаче в единия сайт намери:“Попитай Др.Х“ и то online.Той реши,че ще е по добре да го попита,отколкото да си губи времето в търсене.Темин написа въпроса си и след 5 минути получи отговор.От отговора на д-р X който беше дълъг колкото една книга си извади заключение,че Оню не е толкова добре колкото си мисли.Д-р X беше направил заключение което гласеше на прост език:

„Ако се разболее по сериозно,ще му коства живота“

Младока седеше и гледаше екрана,нито мигаше,нито дишаше.Погледна пак,но пишеше едно и също.Той рязко се изправи,метна една чаша и ритна стола.Идваше му да изкрещи,но го счете за излишно.Излезе от стаята и започна да се оглежда за Оню.Забеляза го да си говори с Минхо и на двамата лицата им изглеждаха все едно са на погребение.той се приближи и подслуша техния разговор.

- Трябва да му кажеш,хюнг.Ако разбере…- повиши тон Минхо

- Не,не мога.Как да му го причиня?Мен ме боли,все едно нож се забива в сърцето ми,искам да го направя щаслив. – отвърна му тъжно Оню и започна да плаче

Темин леко се отдръпна от вратата и се замисли.Искаше да избяга,но точно заради това,Оню е в това положение.Младока събра кураж и влезе вътре.двамата се стреснаха,лидера забърса сълзите си набързо,а Минхо се шудеше къде да се крие.

- Какво правите? – попита спокойно Темин

- Скъпи,ние… такова - опита се да измисли нещо Дубу

- Аз му разказах една трогателна история и той се разчувства.Незнаех че ще се разплаче – обясни му Фламинг Харисма и леко се усмихна

Младото момче отиди при него и го прегърна
- Yeobo защо те нямаше в леглото – прошепна му младока на ушенце

- Аз….аз трябваше да пия хапчетата – наведе виновно глава.Младото момче му повдигна брадичката и му се усмихна.

- Аз трябва да отида при Джонгхюн – отбеляза Минхо и се закашля

- Не аз ще отида.Ти стой при Оню – каза сериозно младока

Той излезе от стаята И отиди да се оправя.Минхо и Оню се спогледаха и лидера тръгна след младото момче.

- Скъпи тук ли си? – попита Дубу

- Да в банята съм.Какво има? – отвърна му спокойно младока

- Ами мислех си,защо не останеш с мен.Минхо няма да го има и….. – засрамено каза Оню

Темин излезе гол до кръста.Оню се обърна и си захапа юмрука.

- Хюнг какво има?Добре ли си? – попита го разтревожен Темин и го докосна по рамото

Оню се обърна рязко и впи страстно устни в неговите.Повдигна го,махна хавлията и го завлече в банята.Докато се натискаха,Темин случайно пусна водата и съблече дрехите по най бързия начи.Двамата се целуваха страстно.Лидера го повдигна и след малко се чу пъшкането на младото момче.Младото момче не можеше да му се насити,искаше го,желаеше го с цялото си сърце,душа и тяло.След около 20 минути,излязоха от банята и продължиха в леглото.Минхо през това време му стана ясно,че ще трябва да отиде при Джонгхюн.Тъкмо се обуваше,когато телефона му звънна.Отначало си помисли,че е Джонгхюн,но за негова изненада беше Еунхюк от Супер Джуньор.Минхо дигна.

- Ало.Минхо какво правиш?- попита го с весел глас Еунхюк

- Ами….нищо в момента.Защо? – попита го очудено Фламинг Харисма

- Да се видим,ако си свободен. – отвърна му той

- Свободен съм.Кога да се видим? – нетърпеливо каза Минхо

- Ако искаш ела след 30 мин пред Кулата


- Добре. – зарадва се Фламинг Харисма

- Значи дотогава.Bye bye

- Bye.







58Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 3:04 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

15 глава





Минхо започна да подскача като младо зайче.От всички свой приятели от групите,чувстваше Еунхюк по близък като свой брат,даже повече от това.Фламинг Харисма се запъти към стаята си,за да се подготви.Направи си опашчица,сложи светли дънки,фанела,сюитчър и няколко аксесоара.Минхо започна да пуфти,че го няма Кий когато най много ти трябва.След като се приготви се отврати от звуците които излизаха от другата стая и по най бързия начин излезе.Като стигна до Кулата беше закъснял с 5минути.

- Защо закъсняваш? – скастри го Еунхюк,като го стресна

- Извинявай,хюнг – наведе виновно глава Минхо

Той го сръчка,Фламинг Харисма надигна глава и видя,че Еунхюк се смее и разбра,че се шегува.

- Къде ти се ходи? – попита го весело Минхо

- Знам едно местенце.Никой няма да ни притеснява – сериозно му отвърна Еунхюк

Докато вървяха говориха главно за концертите,за смешни случки по време на концерт или предаване.След около 1 час вървене стигнаха до едно много красиво място.Даже местен няма да го знае.Беше лятно време,всичко бе разцъфнало,прекрасните цветя разнасяха наоколо своя аромат,а дърветата разнасяха този аромат със своята свежест.До дърветата имаше едно малко езерце,на което плуваха петата.Птичките пееха своята любовна песен.Те седнаха до едно дърво.

- Минхо трябва да ти каша нещо важно – каза сериозно Еунхюк

- Нещо да не се е случило? – разтревожи се Фламинг Харисма


Еунхюк хвана ръката му и го погледна сериозно.

- Да случи се – каза той И веднага сведе глава

- Какво?Какво стана? – викаше Минхо от тревога

- Случи се…..как да ти каша.Случи се това,че се влюбих в теб – заекваше на последното изречение.Той стана и се обърна с гръб към Минхо

Фламинг Харисма се изправи,изражението му бе сериозно,приближи се до него И го прегърна изозад,като се усмихна И каза:

- Хюнг,обичам те… - и се засрами

Еунхюк се обърна рязко и впи устни в неговите.Като се отдръпна Минхо дишаше тежко,тъкмо се обърна,когато Минхо го задърпа към себе си.Той впи устни в неговите и прокара ръката си през коата му.Това накара Еунхюк да настръхне,той веднага се отдръпна,а Фламинг Харисма го погледна въпросително.Еунхюк го погали по лицето И го хвана за ръката.Изминаха само 5 минути откакто са бяха хванали за ръце и след това се пуснаха.Еунхюк изпрати Фламинг Харисма до тях.

- Минхо ако искаш ела довечера в нас на вечеря – каза му той като греееше от щастие

- Да ще дойда.Към колко часа? – отвърна Минхо

- Към 20.00 часа.Ако искаш доведи и останалите – каза му тихо Еунхюк

- Ще видим – отвърна сериозно Фламинг Харисма

- До довечера – усмихна се Еунхюк

Минхо се обърна и влеззе вътре.След като се прибра,тогава Еухюк тръгна към вкъщи,като си пееше Бонамана.През това време в болницата Кий стоеше до Джонгхюн.След като му бяха няколко инжекции,той не можеше да си държи очите затворени и веднага заспа.

- Скъпи,минахме пез толкова неща.Аз те обичам И никога няма да те изоставя. – каза му тихо Дивата,като му държеше ръката.

Сълзи се стичаха по прекрасното му лице,той веднага ги изтри И се усмихна.Almighty Кий поседя още малко и си замина.Като излезе от стаята,Джонгхюн започна да бълнува.

“Не ме удрайте!Моля ви!Охх….!!”

Дивата се затича обратно към него и му хвана ръката:





“Yeobo тук съм…..Джонгхюн!”



Джонгхюн се изправи полу и се огледа.Той си отдъхна,че е било кошмар.Дивата започна да го гали по лицето,а Блинг Блинг го погледна с “puppy look” и сълзите на Кий се стекоха.Динно ги избърса и го попита нежно:



- Кий какво има? – очуди се той

Almighty Кий го прегърна силно и плачеше( както Джонгхюн,когато спечелиха с песента Жулиет)

- Yeobo….какво има?Кажи ми – попита го настоятелно Джонгхюн

Кий го погледна и впи устни в неговите,а Динно го избута

- Не тук скъпи.Вкъщи ще ти върна всичко с лихвите – дяволито му се закани Блинг Блинг

Almighty Кий кимна с глава и излезе от стаята.Джонгхюн беше шокиран,да не би задето се е отдръпнал да се е разсърдил,мислеше си той.След малко Дивата се върна

- Кий къде беше? – попита го сериозно Блинг Блинг

- Бях до тоалетната.Защо?

- А нищо.Аз…..

- Време е за поредната инжекция – викна сестрата още от вратата.Те не усетиха кога тя влезе.

- Охххх пак ли?!Нямат ли край? – нацупи се Джонгхюн

- Още 3 остават.После ще ви направим рентгенова снимка и ще минете през скенер,после още няколко изследвания и ако всичо е наред може да ви изпишем – обясни сестрата спокойно<о:p>

- Аииигууу ще полудея.Не може ли да прескочим инжекциите? – попита весело Блинг Блинг

- Не,не може – отсее тя

Сестрата приготви инжекцията и я заби в задните части на Джонгхюн.Горкия Джонгхюн викаше като женичка,не че го болешетолкова,колкото сестрата да се смили и да не го дупчи с тези ужасни противни инжекции.Но сестрата не я интересува,за нея е важно да си свърши работата перфектно.като приключи,хвърли инжекцията в специална кофа за боклук и излеззе.

- Какво щеше да казваш преди малко? – попита Almighty Кий

- Не помня.Скъпи гладен съм.Ще отидеш ли да ми вземеш нещо – помоли го мило Джонгхюн и мигаше на пърцали

- (Как да му откаже) Да ъеобо.След малко се връщам – отвърна му Дивата,целуна го по челото и излезе

През това време Блинг Блинг взе телефона и набра някакъв номер.След малко отсреща се чу:

- Да кажи Джонгхюн – каза мъжки глас строго

- Здравей хюнг.Искам само да кажа че оставам в групата,благодарение на Кий – наму се леко Динно,като се сети че толкова лесно се поддава,но какво да прави любов.

- Браво,значи Кий ти е налял малко мозък.По късно ще му благодаря.Ти как си? – зарадва се мениджъра

- Сега съм малко по добре,но мразя инжекции – оплака му се Динно

- Ще се оправиш.Ти си силен.Трябва да затварям,тъй като ми създаваш много работа – скара му се той

- Съжалявам хюнг – отговори му тихо Джонгхюн

- Добре.Хайде,утре ще дойда да те видя как си.Чао

- Чао – отвърна му Блинг Блинг и затвори.

През това време Кий бягаше от едни луди фенки и хвърли храната.Скри се в болницата,той се огледа и си помисли,че са се отказали,но те просто се криеха.Кий се принуди да се върне при своя любим с празни ръце.

В това време в къщата Минхо лежеше в леглото и си мислеше за Еунхюк.Докосна устните си и си спомни за целувката.Той се изправи рязко и се сети,че е на вечеря .веднага набра н омера на Кий.Дивата естествено му даде няколко иде за дрехите,които да облече за довечера.В това време в съседната стая Темин сънуваше кошмар.Намираше се в някаква гора,огледа се и се чуваше единствено звуци от животни.Изведнъж пред него се появи Оню,беше облечен в бяло.Темин протегна ръка,за да го докосне,изглеждаше толкова нереален.Лидера му се усмихна,а Темин се изчерви и наведе глава,но когато я дигна, за да го погледне Оню го нямаше.Тръгна да го търси,сигурно беше вървял 5-6 км,спъна се и падна.Започна да вика името му,но никаква след от него.Тогава той почувства ужасяваща болка,която го разяждаше отвътре.Той се изправи рязко и сълзите му се стичаха по лицето му.Оню с половин око забеляза,че с темин нещо става.Дубу се изправи рязко до неговото ниво и допря главата до гърдите му.Ни никава реакция от Темин.Лидера започна да осъзнава какво става.

- Темин какво има? – попита сънено той

Но младото момче просто гледаше в една точка,ако можеше да се каже “гледане”.Погледът му бе празен и студен.На Дубу му трябваха няколко минути да се събуди напълно.Отиди до банята и си изми очите и зъбите,след което седна до Темин и го наблюдаваше.Седяха така няколко минути.Оню се ядоса и го разтресе силно.

- Темин какво ти става?Кажи ми!Плашиш ме…. – развика му се той

- Добре.Тръгвам си,като се оправиш ми се обади – каза лидера и стана от леглото



- Неее! – извика силно Темин


Оню пак седна до него.


Какво не? – погледна го въпросително

Недей да си тръгваш – отвърна му жално младото момче

- Yeobo няма да ходя никъде.Тук съм любов моя – каза му нежно Дубу и го прегърна

- Обещаваш ли?

- Да,но защо?Какво е станало? – любопитен да разбере лидера


Младока му разказа съня си.Докато го разказваше Оню беше хванал двете му ръце.като свърши разказа си,го прегърна и впи устни в неговите.Но тази целувка беше различна от другите,толкова безчувствена и студена.Лидера се отдръпна и шокиран го попита:

“Не искаш ли да те целувам”

- Не искам – отговори му студено младото момче


59Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 3:06 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

специално за теб екстра получаваш 2 глави,другите 2 вече утре
Решението - Page 3 110293

60Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 7:09 pm

cho0ly

cho0ly
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

ОХОООООООООООО Решението - Page 3 25032
леле к'во ли ше става като Блинки излезе от болницата ... Решението - Page 3 858395
нямам търпение за следващия епизод Решението - Page 3 23895 ЧАКАМММ
Решението - Page 3 23895

61Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 8:38 pm

JongKey

JongKey
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

Ooooo много еинтересно!!!!!!!!!!!!! Умирам си за историята! Междодругото тея сестри в болницата винаги се месят в най-неподходящия момент. Решението - Page 3 850654

62Решението - Page 3 Empty Re: Решението Чет Окт 21, 2010 10:11 pm

My_Life_TaeMinne

My_Life_TaeMinne
Her whisper is the Lucifer ★
Her whisper is the Lucifer ★

даааа мн са гадни сестрите.... Решението - Page 3 247849 пфф горкия Тае....узнал е,че неговата любов е на косъм да .... Решението - Page 3 324371 Решението - Page 3 515322

63Решението - Page 3 Empty Re: Решението Пон Окт 25, 2010 9:50 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

16 глава



Оню се ядоса и хвърли хапчетата си в боклука.Събори нощното си шкафче и се хвана за главата.

- Искаш ли да бъдем заедно? – попитаго сдържано Дубу

- Не – отговори му,без да влага никакво чувство

Лидера като чу веднага излезе и се запъти към кухнята.Хвърли и останалите хапчетата и всичко останало,което беше пред очите му.Минхо чу трясъците идващи от кухнята и реши да провери.Тъкмо влезе и видя как Оню си изсипва хапчетата едно по едно в боклука и започна да хвърля тежки предмети,където му видят очите.

- Оню какво правиш? – викаше Минхо и се приближи до него и му хвана ръцете

- Пусни ме,иначе не отговарям – закани се лидера

- Кажи ми какво стана?С Темин ли се скарахте? – попита го Фламинг Харисма

Лидера си отпусна ръцете и заплака.Минхо го постави да седне и седна до него.

- Разкажи ми ще ти олекне – каза му нежно Фламинг Харисма

Дубу преглътна на няколко пъти преди да започне да му разказва.

- Хюнг сигурно не е на себе си.Той не го мисли сериозно!След малко ще дотича при теб – с усмивка му каза и го сръчка

- Незнам според мен го мисли сериозно.

- Хюнг,аз трябва да тръгвам.

- Къде? – очуди се лидера

- Покани ми Еунхюк на вечера,не само мен,но и всички,явно ще бъда само аз – намуси се той

- Съжалявам Минхо – сведе глава Оню

- Няма нищо.До по късно

- Чао

През това време в болницата сестрата заби поредната игла в задните части на Джонгхюн.Но този път не мрънкаше,а се усмихваше.Сестрата каза:

“Утре ти е последната инжекция и след това изследванията и ако е всичко е наред ще те изпишем”

- Благодаря.Не може ли сега да ми биете инжекцията – ухили се той

- Но защо? – попита тя очудено

- Чувствам се добре – възкликна Блинг Блинг

При което сестрата и Кий замалко да не им паднат ченетата от изненада,шок и прочие.Джонгхюн повдигна ръце и се зави.Кий седна до него и хвана ръката му.

- Хюнг какво ти става?Ти мразиш инжекции – очудено го попита Кий

През това време сестрата излезе от стаята.

Джонгхюн започна веднага да пушка и да го охка от болка.

- Чудех се кога ще си замине – възмути се Блинг Блинг

Дивата започна да се смее гръмогласно,а Динно се намуси.Almighty Кий го докосна по брадичката нежно и му се изплези.

- Скъпи не се научи.Сега ще ти покажа – каза Джонгхюн и му се изплези толкова sexy и съблазнително,бавно и накрая за завършек му смигна.А Кий го хванаха топлите вълни,стана и взе водата от масичката.Сега Динно му се присмиваше,никой не е издържал на неговия чар.Дивата изпи цялото шише и седна на стола.Чувстваше се много замаян

- Скъпи не ме предизвиквай – каза му нагло Блинг Блинг

- Ще ти го върна да знаеш и то тъпкано – отговори му Дивата и се усмихна дяволито

Докато двамата се забавляваха,Минхо беше пред вратата на къщата на Супер Джуньор.Беше “малко” притеснен.Все пак ще вечеря със Супер Джуньор.Държеше в едната си ръка една торбичка,в нея имаше две шишета от най доброто вино от Франция.Събра смелост,въздижа тежко и натисна звънеца(рингтона беше Sorry Sorry,но после го смениха с Бонамана).Еунхюк му отвори вратата и Минхо влезе.

- Минхо останалите ги няма.Сами сме.Къде са твоите хора? – попита го Еунхюк,като му минаха няколко мръсни мисли.

- Ами..няма да мога да дойдат –каза той и си извъртя очите

Фламинг Харисма се намираше във всекивневната и започна да разглежда.Еунхюк донесе една табла с някакви хапки и бяло вино.Той седна на дивана,който беше от кожа,а цвета се доближаваше до кървенско червено.Минхо се чудеше каква тема да подхване,но Еунхюк го изправи:

- Как Джонгхюн,чух че е пострадал? – попита го той,но после съжали че е подхванал темата

- Сега е по добре – отвърна тихо Минхо

Еунхюк стана и се доближи до Минхо и му подаде чашата с вино.

- Еунхюк не ми се пие в момента – каза му притеснено Фламинг Харисма

- Извинявай,просто навик.Когато ни идват на гости… - весело му отвърна той

Минхо се обърна и продължаваше да разглежда.Видя няколко албума и реши да ги разгледа.Седна удобно на дивана и започна да разглежда снимките.Отначало бяха добре,но после имаше няколко,които предизвикаха ревност.Еунхюк го погледна и видя,че изражението на лицето му е сериозно,също така беше стиснал ръката си в юмрук.Еунхюк погали ръката му нежно,а странно се почувства Минхо като усети допира му.Имаше чувството,че ръката му е изтръпнала.Еунхюк се доближи по близко и го целуна по бузата.Минхо се наведе към него и устните им бяха на няколко милиметра един от друг.Усещаха дъха на другия и това ги влудяваше.Фламинг Харисма хвана лицето му с две ръце и впи устни в неговите.От своя страна Еунхюк докосна лицето му с един пръст и го плъжна съвсем бавно надолу.Минхо настръхна и му се нахвърли още повече.След няколко минути Минхо се отдръпна.

- Минхо какво има? – попита го притеснен Еунхюк

- Трябва да тръгвам – каза сериозно Фламинг Хаарисма и се изправи

- Къде отиваш?Стой! – отвърна му развълнуван и го хвана за ръката.

- Съжалявам,че така си тръгвам.Трябва да се видя с Джонгхюн,обещах му….. – каза той докато се обуваше

Еунхюк го придърпа към себе си и го прегърна силни.

- Еунхюк пусни ме ще ме счупиш – усмихна се Минхо

С едната ръка докосна врата му и го целуна по бузата.

- Ммм yeobo после ще продъзлхим обещавам ти – прошепна му нежно на ушенце и впи страсно устни

Отдръпна се и му смигна.А Еунхюк стоеше като статуя,”Айшш защо ме кара да се чувствам така – мислеше си той

В къщата на SHINee Оню стоеше на тъмно в кухнята.През това време Темин излезе от транса и забеляза,че вече се е стъмнило.Изведнъж го връхлетяха спомени.Веднага стана и започна да вика името на Оню.Лидера естествено го чу,но в момента искаше да е сам.Младока влезе в кухнята,като светна лампата и видя бъркотията.

- Хюнг какво е станало? – попита го тихо младото момче

Дубу просто стана и мина покрай него.Докато минаваше Темин го хвана за ръката.

- Оню онези неща,които ти казах по рано не ги мислех.Моля те да ми простиш – разплака се младото момче

Оню си дръпна ръката и излезе.Младока наведе глава и си повтаряше на ум:

“Глупак!Глупак!Глупак!”.

Реши да оправи кочината,след около 10 минути беше прибрал половината неща в един чувал и тъкмо да взе кофата с боклука,когато видя опаковките от хапчетата на Оню.Колкото и да се чувстваше виновен,това много го ядоса.Той остави всичко,взе телефона И ги поръча(но само половината,но това той не го знаеше).Като свърши разговора се запъти към стаята на лидера.Влезе и видя,че любимия му лежи и е целия изпотен.Младока седна до него и го пипна по челото:

“Той гори” – каза младото моче

Обади се на Минхо да дойде веднага и на доктора,който го лекуваше по рано.Доктора му каза,че трябва да откара при него в болницата.Темин започна да му приготвя багажа.


- Темин спри.Никъде няма да ходя.Искам да умра – каза сериозно той,като дишаше тежко

- Какви ги говориш?Няма да ти позволя – стросна му се младото момче

- Напротив,тъй като съм болен.нямаш избор.Остави багажа – отвърна му тихо лидера и премига

Младото момче го остави,отидо до него и му плесна един шамар.

- Мисли му ако ме оставиш.Няма да ти го простя никога.Чу ли НИКОГА!!!! – разкрещя му се Темин



Лидера сведе глава и си представи Темин в черно и как плаче.

“Оооо това няма да го бъде” – мислеше си Оню


64Решението - Page 3 Empty Re: Решението Пон Окт 25, 2010 9:59 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

17 глава










Младото момче приключи с багажа и видя с периферното си зрение,Оню да стои прав.Обърна се и видя,че лидера ще падне,тъй като не се държеше на краката си.Темин го хвана И го подпря на рамото си.

- Скъпи сега отиваме до болницата и не ми се слушат глупостите ти – стросна му се той

Докато излизаха,младото момче едва се държеше,да не се разплаче,но трябваше да е силен заради Оню.След около 15 минути стигнаха до входната врата,Темин го остави на пейката и се върна за багажа.През това време се обади на някакво такси.Младока го нямаше точно 1 минута,като се върна Оню беше на земята в безсъзнание.Темин се спусна към него и започна да го бута и да крещи:<о:p>


“Оню!Моля те,събуди се!Скъпи не ми го причинявай!”

Цифреше младото момче силко.След малко пристигна таксито,Темин помоли такс.шофьор да му помогне.По пътя младока се обади на Минхо и му каза,че пътуват към болницата.

- Темин- н – бълнуваше Дубу

- Да хюнг тук съм – каза му нежно младока и го погали по лицето.

Стигнаха до болницата,младото момче слезе и започна да вика:

“Лекар!Някой да помогне!”

Так.шофьор му помогна да го занесат вътре и една сестра дойде с инвалидна количка.Темин й разказа всичко.След малко дойде и неговия лекар.Младока обикаляше в чакалнята,хората около него се изнервиха.След малко пристигна и Минхо

- Темин какво стана?Какво каза лекаря?казвай. – крещеше му Минхо

- Незнам все още го преглеждат.Ще полудеея хюнг – младото момче не издържа и се разплака

Минхо го прегърна,преглътна и той се разплака

- Успокой се Темин.разкажи ми всичко отначало – каза му с равен глас Фламинг Харисна

Двамата седнаха и Темин започна да му разказва.През това време в другата болница Кий се гледаше в огледалото и си оправяше косичката.От време на време хвърляше по едно око на спящия Джонгхюн.Изведнъж телефона на Кий звънна и той излезе навън да говори.

- Кий къде си?Оххх какво ли питам.Идвай веднага.Оню хюнг е много зле – развика му се Минхо

- Но какво….къде? – заекваше Кий

- Идвай.Ние в болницата,която се намира до Кулата

- Добре.Идвам

Дивата влезе тихо,остави бележка на Блинг Блинг и излезе.През това време доктора от стаята на Оню излезе и Темин и Мнхо отидоха при него.

- Докторе кажете.Ще се оправи нали? – тревоже се младото момче

- Да ще се оправи,но той самия не иска,а това не е хубаво за неговото състояние

- Можем ли да го видим? – попита сериозно Фламинг Харисма

- Да,но един по един.По късно ще дойда да го видя – каза д-ра сериозно и замина

- Темин убеди го да се лекува.Мен няма да ме послуша – каза той тихо и седна на стола

Младото момче кимна и влезе в стаята.Темин като влезе се шокира около леглото на Оню някакви апарати,тръбички и какво ли не.Той се приближи бавно към него и седна.


- Yeobo….спиш ли? – попита тихо Темин

- Не,не спя - повиши тон лидера

- Как си? – попита го мило младото момче

- Трябваше да ме оставиш….- стросна се Дубу,но не можа да довърши изречението,защото устните на Темин му пречиха.Дам Темин-а го целуна страстно.Но Дyбу го избута и си избърса устата.

- Какво правиш? Полудяли? – скара му се Дубу

- Не ти си полудял.Нямаш право да искаш това от мен – погледна го ядосано,докато му го казваше

- За какво говориш? – попита го лидера

- Как за кое?Ти искаш да умреш,а в същото време да гледам любовта на живота ми как си отива.Няма да стане!Ще искаш да се лекуваш – развика му се малдото момче

- Аз….но – заекна лидера,не беше виждал досега младока толкова ядосан

- Няма но……скъпи(понижи тона той) как може да ми го причиняваш.Разказах ти за кошмара ми,видя че не бях на себе си.Искам да си представиш,какво ще стане ако се случи най лошото.Мислиш,че ще оставя сам и аз ще те последвам,любов моя – каза му Темин и се разплака.

- Нееее,не би го направил.Yeobo…..как може да си мислиш такива неща – отвърна му тъжно Оню

- Ами не ме карай тогава.Искам да се оправиш и ще го направиш.- стросна се той

Лидера затвори очи за миг и каза:
“Добре”

- Какво добре? – продължи да му говори строснато

- Ще се орпавя.Искам да се оправя – въздиша тежко и извъртя очи

Темин се усмихна и го целуна по бузата
- Сега поспи ъеобо.Сигурно си изморен.Обичам те – каза му тихо и се усмихна младока

- И аз те обичам – отвърна му Дубу и след известно време заспа.Той излезе и видя Минхо да обаснява на Кий какво се бе случило.Кий седна И се хвана за главата.



- Защо?Защо ни се случва това,Оню,Джонгхюн и сега пак – каза Дивата и сълзите му се стичаха по лицето му

- Незнам но трябва да се държим заради тях – отговори му Минхо,като седна до него и го прегърна.Сълзите на Фламинг Харисма също се стекоха.Младото момче приближи до тях и им каза:

“Убедих го.Иска да се лекува.Нмаразих болниците.Тези апарати в стаята му ме плашат”

- Сериозно ли?Няма да питам как си го убедил,сигурно си го заплашил?- попита го Дивата,като си избърса сълзите

- Да иначе нямаше да ме послуша.Инат. – усмихна се младока.

- Как е Джонгхюн? – попита притеснено Фламинг Харисма

- По добре е.Преди около 2 часа му биха последната инжекция,а утре са изследванията и ако всичо е наред ще го изпишат – каза Almighty Кий и се прозя

- Вие тръгвайте аз ще остана при Оню – каза сериозно младото момче

- Не ще останем – отвърнаха в един глас Минхо и Кий

Лицата им казваха точно обратното.

- Вървете аз ще остана при него – повиши тон и ги погледна ядосано

- Добре,ако има нещо звънни – каза му Дивата и го прегърна.Фламинг Харисма го прегърна и излязоха.Младото момче влезе в стаята и се настани удобно на стола.След 2 часа някъде Темин беше заспал,но след малко се събуди,защото Оню бълнуваше.Стана,отиди при него и целия беше потен.Младока извика сестрата.Тя гледаше мониторите и извика доктора.Доктора като видя Ою каза на Темин да излезе

- Не,няма да изляза.Кажете ми какво става? – започна да вика младото момче

- Изведете го веднага – развика се доктора

- Неееее……Оню…- викаше младока,докато сестрите го избутваха.

Той започна да блъска по вратата.Извади телефона и за секунди набра номера на Минхо,но никой не отговаряше.Видя часът на телефона си и беше 5:30 сутринта.”Естесвено че те ще спят”- помисли си Темин.Той започна да обиколя нервно.След около половин час едната сестра излезе.Младото момче се втурна към нея и започна да я тресе.

- Как е той?Добре ли е?Кажете ми,че е добре? – започна да плаче той,като й викаше

- Успокойте се!Моля ви.Пациента сега е по добре.По късно ще го видите.След малко ще излезе доктора и ще отговори на вашите въпроси – каза спокойно сестрата

Темин отпусна ръцете си,сведе глава и седна на стола.Той имаше чувството,че камък му падна от сърцето.

“И Джинки като се събудиш,ще ти го върна,задето ме притесняваш така” – закани му се наум младока.

Той седеше и тропаше нервно с крак,ту ставаше,ту сядаше,ала доктора още не излиза от проклетата стая.Мина цял час и доктора най накрая излезе от стаята на Оню.Темин веднага дотича към доктора и го попита:

- Д-ре,д-ре кажете ми как е той?

- Успокойте се!Сега е по добре,имаше малка опастност за състоянието му,но добре че отреагирахме на време

- Не разбирам,каква малка опастност – очуди се младото момче

- Не трябва да влиза повече от един човек,иначе има много голяма вероятност да се разболее.Той ще остане около 2 седмици и препоръчвам,да се намалят посещенията

- Аз ще буда неотлъчно до него – отвърна уверено Темин

- Не.Ще му направим програма за да укрепим имунната му система,засега е доста слаба.На ден можде да го посещавате един път – каза сериозно доктора

Темин кимна и го попита нахално:

“Има ли възможност да го видя сега”

- Да но за кратко – отвърна му той и тръгна надолу по коридора

- Темин влезе и бавно се приближи до леглото му.Той седна и хвана ръката му.Макар лидера да спеше,младото момче искаше да му каже няколко неща,като се надява да ги чуе.

- Yeobo много ме изплаши.Не прави повече така!Не ми позволяват да те посещавам често,но ти не се тревожи за нас.Като се оправиш,ще те напляскам едно хубаво (усмихна се Темин закратко).Оправяй се любов моя!Обичам те! – каза му ххепнишком И го целуна по челото

Телефона му звънна и той излезе бързо от стаята.Разговаря с Минхо и му обясни всичко.Темин каза на Минхо,че ще се прибере вкъщи.В това време беше станало време за изследванията на Джонгхюн.Блинг Блинг гледаше вратата,като си представяше че сега ще влизе неговия любим.Той стана И видя бележката му.Взе телефона И му звънна,но за жалост не го дигаше.Динно измърмори нещо и се обади на Темин.

- Хей хюнг.Как си?Сега не трябва ли да си на изследвания? – попита го весело младока

- Дам след малко.Знаеш ли къде е Кий? – отвърна сериозно Джонгхюн

- Доколкото знам спи.Снощи се прибра късно от болницата.Ако искаш обади се на Минхо той е буден – обясни му набързо Темин

- Добре благодаря.Как е Оню?

- Не е добре.Преди няколко часа замалко да го изгубим завинаги и…… - не можа да продължи Темин,тъй като сълзите му се стичаха и започна да хълца.

- Каквоооо?Неееее……..И сега как е?Темин казвай,недей да ревеш – скара му се Джонгхюн

- Сега е по добре.Слава богу.Но…. д-ра каза,че е по добре по рядко да го посещаваме.Оххх хюнг,какво ще правя…..сега пак лежи в болница – ревеше с пълен глас младото момче



65Решението - Page 3 Empty Re: Решението Пон Окт 25, 2010 10:30 am

2min

2min
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Решението - Page 3 515322 Решението - Page 3 515322 толкова е тъжно горкия Оню, горкия Темин Решението - Page 3 515322 направо ми потекоха сълзите докато чета

66Решението - Page 3 Empty Re: Решението Пон Окт 25, 2010 1:28 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

кекекекек смятам да пусна още една глава знам че няма да имате нищо против(затова че през почивните дни не съм пускала)
Решението - Page 3 625901

67Решението - Page 3 Empty Re: Решението Пон Окт 25, 2010 2:01 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

18 глава




- Темин-а къде си?Ела да ме видиш,моля те.Знам,че ти е трудно.Ти ще се справиш,аз ще ти помагам

- Сега пътувам към вкъщи.Сега сгте дойда при теб,не ми се прибира – отвърна младока и си избърса сълзите

- Добре чакам те – отвърна Блинг Блинг и затвори<

Стана му адски гадно за него и не искаше да е на негово място.Затвори за миг очи и сълзите му се стекоха по лицето му.Докато пътуваше Темин към Дзйонгхюн си пусна на MP3-плаъера песента която изпълняват двамата Like a man.Много искаше да чуе гласа му,да се усети аромата му,да докосне кожата му.Сълзите му отново се стекоха.След известно време пристигна пред болницата.Той се качи на третия етаж и не след дълго стигна до стаята му.Младока почука и влезе.

- Хей Темин как си? – попита го Джонгхюн докато го прегръщаше.

- От една страна искам Оню да се оправи,но от друга искам да съм до него.Незнам как се чувствам- отвърна му младото момче и седна на стола.

Динно хвана ръката му и му рече:

“Темин,аз ще съм до теб.Споделей ми всичко.Така ще се почувстваш по добре.Чули?Ти си малкото ми братче! – като разроши косата на младока

- Благодаря ти че си до мен.Ти няма ли да ходиш на изследванията? - смени темата веднага

- Дам исках Кий да е до мен,но явно няма да дойде.Ако искаш ела с мен – погледна го с известния “puppy look”

- Разбира се че ще дойда,без да ме гледаш като малко кученце – засмя се младото момче

След малко сестрата пристигна с инвалидна количка.Джонгхюн изпуфтя,чувстваше се неудобно в нея.Той седна и тръгнаха първо към скенера.След като свършиха отидоха в една стая УНГ,после му взимаха кръв,урина и накрая за десерт му биха една инжекция(бонус от сестрата).Вече беше станало обяд,а Джонгхюн умираше от глад.Отидоха с Темин до стола и Динно започна да нарежда таблата.

- Хюнг какво правиш?Това всичкото ще го изядеш ли? – шокира се Темин,докато го гледаше как по най бързи начин беше напълнен две табли.Заразлика от него м ладото момче си взе мляко и банан.Докато се хранеха телефона на Темин звънна.Неше Оню




- Yeobo къде си? – попита го строго лидер

- Ами…с Джонгхюн.Правиха му изследвания.Ти кога се събуди? – едва преглътна хапката си

- Преди малко.Джонгхюн днеска ли ще го изписват?

- Ако всичко е наред.Ти как си? – попита го тихо младока

- Малко ми се вие свят и разбрах,че ми е назначена програма ..пфуууу ужас – пуфтеше Дубу и извъртя очи

- Да знам.Доктора сутринта ми каза.Ти каза,че исках да се оправиш,така че дръж на думата – стросна му се Темин

- Да,скъпи знам.Липсваш ми – каза нежно лидера

- И ти на мен.Хайде после ще ти звънна.Чао – каза му тихо той и затвори

- Темин-а…..какво по дяволите?Затвори!- ядоса се Оню.След около 2 минути Оню получи съобщение:

“Съжалявам,че така ти затворих,има много хора около мен.Много те обичам.Като оздравееш ще си го получиш.Целувки.Чао.Твой Темин”.Лидера се усмихна и затвори очи.През това време в къщата Кий се чудеше какво да облече.

- Хей Кий ще закъснеем.Скоро ще излязат резултатите – викна му Минхо


- Незнам какво да облека – паникьоса се Дивата

- Като се скараш с Джонгхюн,ще видиш тогава – стросна се Минхо докато се обуваше

Almighty Кий се ядоса и грабна първите дрехи,които бяха пред очите му и набързо ги облече.2-3 движения направи на косата си И беше готов.След 10 минути те потеглиха към болницата.В това време Блинг Блинг лежеше в стаята си,а Темин беше седнал до него и чакаха да дойде доктора.

- Оффф какво става?Много се бавят – ядосваше се Блинг Блинг

- Спокойно ще дойде – помъче се да го успокои

- И Кий го няма.Оххх само да ми дойде,ще види той – закани се Динно

След около 10 минути доктора влезе и се приближи до Джонгхюн.Гледаше ту картона,ту него.Динно го гледаше въпросително.

- И така Ким Джонгхюн – започна той

- Да докторе може ли да си ходя? – вълнуваше се Блинг Блинг

- Хмм,мисля че да.Но при условие,че ходиш на рехабилитация – каза доктора,докато се почесваше по главата

- Какво на рехабилитация? – попита го очудено Блинг Блинг

- Да.Боли ли те като стъпваш? – попита доктора и леко го стисна за крака

- Аучч това боли – каза Джонгхюн и се намръщи

- Мда,ще трябва да ходиш отначало 3 пъти седмично за по 2-3 часа,после по 2 пъти И накрая по 1 път – обясни му доктора

- Значи няма да има инжекции – овърна му Блинг Блинг като му се разшираха очите

- Няма да има(засмя се доктора),но ще трябва да правят масажи с специални мазила И ще трябва да правиш тренировки – отвърна му сериозно доктора

- Супер.Много се радвам,че няма да има изхекции.Благодаря ви докторе – подскачаше той

- За нищо.Засега довиждане – отвърна с усмивка и излезе от стаята

Темин го потупа по рамото и му се усмихна.Младока седна и започна да си гледа на телефона някакви тяхни снимки.След няколко минути с gry и трясък влезе ДИВАТА.

- Джонгхюн как си?Готови ли са изследванията? – каза притеснено Кий

- Да готови са,преди малко доктора беше тук – отвърна с равен глас Блинг Блинг

- И? – подкани го Дивата

- Много е зле положението,ще трябва да остана за 2 седмици в болницая – каза му сериозно Динно

Младото момче го погледна и Джонгхюн го погледна ядосано

- Скъпи…2 седмици…Ще стоя неотлъчно до теб – каза му нежно Almighty Кий и го прегърна силно.

Динно започна да се смее гръмогласно.

- Honey не е смешно – каза възмутително Кий.

- Майтапя се Кий.Но доктора каза че мога да си ходя при условие,че ходя на рехабилитация – отвърна му смеейки се.

- Yeobo,ахххх ти.Значи ще те водя всеки пaт! – каза сериозно Alnighty Кий.

През това време Минхо и Темин оправяха документите по изписването на Джонгхюн.

- Кий искам да те попитам нещо? – попита Динно.

- Кажи – погледна го нежно


- Защо не дойде по рано.Исках да си до мен – отвърна му намусено Блинг Блинг.
- Аз….ами спях.Съжалявам – отговори виновно той

- Така ли?Спял си?Хммм.ще видим тая работа – закани му се Блинг Блинг и му се усмихна дяволито.

Дивата наведе глава и се засрами.

- Джонгхюн тръгваме ли?Всичко е готово – каза му сериозно младока

- Да Темин – отвърна му с усмивка Джонгхюн

Минхо започна да бута Блинг Блинг,но той отказа.

- Темин ще ми помогнеш ли? – погледна го му се усмихна

- Разбира се хюнг – каза му Темин

Четиримата тръгнаха да се прибират.Като се прибраха Кий заведе Джонгхюн до неговата стая,Темин се затоври в стаята си,а Минхо седеше във всекидневната.Тъкмо се чудеше дали да се обади на Еунхюк,когато телефона му звънна.Беше непознат номер.

- Ало – каза Минхо

- Ало Добър ден Чой Минхо ли е? - попита мъжки глас

- Да.Вие кой сте? – попита Фламинг Харисма

- Хей Минхо Еунхюк е

- Здрасти Еунхюк,тъкмо щях да ти звънна – отвърна весело Фламинг Харисма

- Смених си телефона.Добре че ти се обадих,това ми е новия номер – каза радостно Еунхюк

- Да ще си го запиша.Искаш ли да се видим? – попита го Минхо

- А…..аз.Да трябва да се видим – отговори сериозно той

- Кога си свободен?

- Ами…мисля че утре.По това време искаш ли?

- Да добре.Значи към 13h?

- Да.До утре.Чао – отвърна му Еунхюк и затвори

- Ало…Еунхюк?По дяволите! - ядоса се Минхо

Звънна му пak,но той затоври.Фламинг Харисма стана и излезе да подиша млъко чист въздух.Той вървеше безцелно с наведена глава и без да осъзнава,краката му го заведоха до къщата на Супер Джуньор.Изведнъж видя Еунхюк..с момиче,той се скри зад едно дърво и ги наблюдаваше.Двамата се държаха за ръце и изведнъж се целунаха.Фламинг Харисма гледаше и не вярваше,потърка няколко пъти очите си,но не го излъгаха.Еунххюк си има гадже.На Минхо му се зави свят и по бърза да седне.

Беше станало вечер,а Минхо продължаваше да стои до дървото.Темин и Кий се бяха притеснили,звънняха му,но той не си вдигаше телефона.Излязоха да го търсят,обаждаха се на приятели,да не би случайно да са го виждали или да са го чували,но никой не го е виждал или чивал.Те се обадиха в полицията и неотлъчно стояха до телефона.на сутринта двамата бяха заспали на телефона.Изведнъж тел.звънна и Темин се стресна и вдигна.Говори около 1мин и бутна Кий.

- Кий събуди се!Кий! – развика се младото момче

- Какво? – отвърна му сънено той

- Намерили са Минхо.Идвай! – каза му младока,докато се изпряваше

- Къде е? – събуди се веднага Дивата

- До къщата на Супер Джуньор.Какво ли е правил там? – изненада се Темин

Двамата се запътиха натам.Като стигнаха,видяха някакво момиче седнало до него.Темин се затича към него и го пегърна силно.

- Минхо много ни изплаши – каза му на ухо младока

- Аз ще тръгвам.Беше ми приятно да си говорим – каза тихо непознатото момиче

- Чакай!Не ти знам името – отвърна Фламинг Харисма

Тя само се усмихна и си замина.Тъкмо да тръгне след нея,когато младото момче го спря.Той го погледна сериозно.

- След малко ще дойдат репортер.Да се махаме – каза му тихо той

Минхо кимна с глава и тримата тръгнаха да се прибират.Когато се прибраха Фламинг Харисма се затвори в стаята си,Кий и Темин решиха да му направят нещо за хапване.Сложиха масата и младока отиди да извика Минхо.Почука на вратата и влезе.Видя,че Фламинг Харисма беше заспал и се шокира от факта,че по пода имаше натрошени дискове,скъсани снимки и много носни кърпички.Затвори вратата и се върна в кухнята.

- Какво стана?Минхо няма ли да идва?- попита Кий,докато слагаше ориза на масата

- Той спи в момента.Нека да го оставим – каза тихо Темин

- Да прав си.Сигурно е много изморен – отвърна тихо Дивата

Младока кимна и двамата седнаха на масата.През това време Джонгхюн правеше прости движения,които траеха не повече от 10 мин.Правеше почивка и пак.Зайнати се,искаше по бързо да се движи както преди.Докато си правеше движенията,Кий влезе в стаята и седан на стола.

- Скъпи не трябва да се натоварваш – каза сериозно той

- Да знам – стросна се Джонгхюн

- Аххх ще полудея.Слушай какво ти казва доктора.Престани да се инатиш! – развика му се Дивата

Блинг Блинг продължи с упражнението без да му обръща внимание.Дигна единия си крак и го премести встрани,но другия се схвана и Динно панда.Кий веднага се претече,дигна го и му помогна да седне на леглото.Блинг Блинг отначало се противеше,но като го погледна Кий просто се отказа

- Джонгхюн видя ли?Добре че съм тук,ами ако ме нямаше……Не ми се мисли – скара му се Almighty Кий и го завий.Блинг Блинг го дръпна и Кий панда върху него

- Yeobo липсваш ми – прошепна му на ушенце Джонгхюн

Дивата настръхна,искаше да се отскубне,но Динно го държеше здраво.Джонгхюн започна да го целува нежно по врата.

С едната си ръка му стисна сладкото дупе и прехапа долната си устна.

- Yeobo….не сега – каза тихо Almighty Кий

- Защо скъпи? – отвърна му нежно Джонгхюн

Дивата не се сдържаше И начина по който му говори,галеше нежно ушите му.Желанието му да го има на момента беше толкова силно,но една причина му пречеше да го направи.”Джонгхюн не беше се възстановил напълно”

Разтърси главата си и направи последен опит да се измъкне,като вложи всичките си сили.За негова радост Блинг Блинг беше отпуснал малко и той се измъкна.

- Кий къде отиваш? – попита го сериозно Динно

- Никъде.Тука съм - отвърна му плахо той

- Защо ми избяга – шокиран бе Джонгхюн

- Защото…аЗ….трябва да изпера дрехите – оправда се Дивата

- Кий….yeobo.Ела,моля те – погледна го с „puppy look“ Динно

- Не Дхонгхюн.Още не си се възстановил напълно …..Не трябва да го правим,поне не сега – каза му Кий И наведе глава

- Какво?Ти заради това ли?Добре съм….ха.Милиш че… - отвърна му,но не намираше думи,извърна глава и затвори очи

Almighty Кий се доближи до него,искаше да го целува,да докосва кожата му,но не можеше.Видя,че Джонгхюн го желая и седан до него.Хвана ръката my,погали лицето му и го наблюдаваше.Джонгхюн се обърна и Кий моментално впи устни в неговите.Блинг Блинг се почувства много странно,имаше чувството,че устата му гореше,но не от болка,а по скоро от страст.Кий прокара ръката си под фанелата му и започна да гали тялото му.Динно настръхна И извъртя главата син а една страна.Прехапа долната си устна,затвори очи и просто не издържаше.Дивата прокара ръката си по надолу.Разкопча две копчета от дънките му.Джонгхюн го погледна с толкова любов,че нямаше нужда от думи.Той се усмихна и Кий прокара ръката си по надолу.Малкия Джонгхюн се беше “събудил”.Дивата му смъкна и като остана по боксерки,погледна към Джонгхюн и го целуна страстно.Махна боксерките и започна да си “играе” с малкия Блинг Блинг.Джонгхюн пушкаше или по скоро охкаше,но по веророятно да е нещо по средата.Кий бавно започна да го целува около дреболиите му(които вече станаха баш големи дреболии) и бавно се насочваше нагоре.Топлината която чувстваше,извираше отвътре и се простираше по цялото му тяло и всяка негова клетка трепереше неудържимо.Кий впи устни в неговите страстно.Динно започна да му дърпа фанелата и изведнъж тя се скъса.Той го погледна плахо,а Блинг Блинг я доразкъса.Започна да целува неговото тяло,толкова меко бе кожата му И този аромат….ммм…….. опияняваше го.Кий не можеше да се концентрира.Тялото му се разтапяше при всеки негов допир и същевременно кожата му изгаряше.След няколко минути малкия Джонгхюн беше в прекрасното дупе на Кий.Динно го галеше по врата нежно и на Кий адски му харесваше.Той прехапа долната си устна,а Динно леко се повдигна за да го целуне,но Кий се дръпна назад.Блинг Блинг го дръпна към себе си и го целуна страстно.Като отлепи устни,хвана косата му и я дръпна назад.Дивата изпищя,а това накара Джонгхюн да усили темпото.Almighty Кий охкаше и пушкаше с цяло гърло.След няколко минути Кий легна до него целия потен и дишаше накъсано.Джонгхюн също беше изпотен,изправи се и краката му омекнаха и панда.Кий се втурна към него.

- Yeobo добре ли си? – попита го разтревожено




- Да добре съм.Просто… - отговори му Джонгхюн,като стискаше със зъби

Дивата искаше да му се скара,но реши че е по добре по късно.Сложи го да легне,а Динно не спираше да пуфти и да охка от болка.Дивата не се сдържа

- Скъпи казах ти!Ето видя ли,ама като си инат – скара му се Кий

- Добре де.Да кажа – стросна се Блинг Блинг

Almighty Кий изкара мазилата,които изписа доктора.Той започна да го мъже с едното с леки кръгови движения.Джонгхюн сега не чувставаше болката толкова силно.

- Сега по добре ли е? – попита го Кий

- Да – отвърна му Джонгхюн,повдигна едната си вежда и се усмихна

Дивата не осъзнаваше,че беше гол.А Динно се наслаждаваше на гледката.Не всеки ден може да видиш такова нещо.Блинг Блинг не се сдържа и тихичко се смееше.Кий го погледна въпросително.

- Кий искам всеки ден така както си сега да ми масажираш кракара – усмихна му се и му смигна

Дивата погледна надолу да види с какво е „облечен“ и ахна.Бързо намери боксерките си и ги обу.Сети се,че Джонгхюн му разкъса фанелта и се намуси.Отиди до гардероба му и взе една стара фанела и набързо я облече.

- Хей кой ти е казал да ми обличаш фанелата? – скара му се Блинг Блинг

- А на теб,кой ти е казал да ми късаш фанелата,а?- отвърна му със същия тоn

- Съжалявам.Не беше нарочно – каза тихо той и сведе глава

Дивата си обу набързо дънките и седан до него.Повдигна брадичката му,среща погледа му и се усмихна

- Защо се облече? – попита го очудено Джонгхюн

- Ами….аз – заекваше Кий

- Няма ли да спиш при мен? – попита го сериозно Блинг Блинг

- Ами тази вечер…НЕ – отговори му тих

- Така ли?Помисли пак какво ми обеща в болницата? – стросна се Динно

Кий сведе глава и мълчеше

- Добре щом искаш – сдържано му каза Джонгхюн

- Джонгхюн…аЗ…. Моля те – започна Almighty Кий

- Извинявай но ми се спи ужасно – отвърна му с равен глас Динно и се обърна с гръб към него

Дивата наведе глава и излезе от стаята.На сутринта Блинг Блинг стана рано по рано.Решен и готов на всичко,за да се възстанови по бързо.Като стана веднага започна с упражненията си и слушаше музика.Изведнъж някой го потупа и той подскочи.

- Хюнг какво правиш? – попита го Темин с усмивка

- Правя упражнения.По късно трябва да отида на рехабилитация,но няма с кого – оплака му се Джонгхюн

- Еми…Кий?

- Кий…той….няма да може. – каза тихо Динно и сведе глава

Младото момче разбра,че нещо са се скарали и не искаше да го разпитва повече

- Ще дойда с теб Джонгхюн хюнг – отвърна му с усмивка младока

- Благодаря ти Темин.Ще тръгнем след час,че да стигнем навреме – каза му спокойно Блинг Блинг.

Младото момче кимна и отиди до кунята.Джонгхюн едвам едвам се придвижи до банята.Икзъпа се набързо,изми си зъбите и след това се преоблече.Стана му ясно,че съм трябва да се оправя.Кий го няма за да му помога.А и е тъпо да вика Темин или Минхо за всяко нещо.След като се облече с 300 зора,няколко охкания,мърморене под носа,Джонгхюн седна на леглото и си пусна MP3 плаъера.Не беше свършила песента и някой докосна рамото му.Той подскочи и изпищя.

- Джонгхюн добро утро – каза с усмивка Кий

- Добро и на теб – отвърна му със сериозен глас Блинг Блинг

- Гладен ли си?Да ти донеса ли нещо? – попита го с усмивка Умма Кий

- Не благодаря – отговори му и легна на леглото

Сложи си слушалките и си пусна песента.Кий се ядоса на държанието му,приближи се до него и му махна слушалките.

- Хей какво си мислиш че правиш? – развика се Джонгхюн

- Аз ли?Ти си този,който се държи нагло. – ядоса се Almighty Кий


68Решението - Page 3 Empty Re: Решението Пон Окт 25, 2010 2:37 pm

2min

2min
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

иее жестока глава дойде реда и на нещата които са си обещали Jong и Key Решението - Page 3 72137 Решението - Page 3 858395 оо нямам търпение да разбера какво ще става с тях по-нататък Решението - Page 3 792227 Решението - Page 3 982906

69Решението - Page 3 Empty Re: Решението Пон Окт 25, 2010 3:17 pm

nasa__

nasa__
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

OMG само слушам ковър дуета на Блинги и Оню- Like A Man и чета за него Решението - Page 3 850654 Решението - Page 3 850654 Решението - Page 3 850654
И тва ако е съвпадение.... Решението - Page 3 792227

http://www.last.fm/user/nasa__

70Решението - Page 3 Empty Re: Решението Вто Окт 26, 2010 10:12 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

19 глава



Динно не му каза нищо,просто гледаше в една точка,сложи си слушалките и продължи да слуша любимата си песен.Като свърши present той извика Темин

- Да Джонгхюн ще тръгваме ли? – попита го младото момче и му стана неудобно

- Къде ще ходите? – попита сериозно Кий и погледна злобно младока

- Не е твоя работа.Хайде да тръгваме – каза рязко Джонгхюн

Младока му помогна да се изправи и излязоха от стаята

Кий стисна ръката си в юмрук и ги последва.

- Идвам и аз със вас – каза сдържано Almighty Кий

- Не няма да идваш.Стой си вкъщи – отвърна му Джонгхюн

- Защо се държиш така?Само защото не останах през н оща при теб,не ти дава правото да се държиш така гадно – развика му се Кий

Блинг Блинг не искаше да се кара с него и без това откакто е станал е в лошо настроение.Кий му беше обещал,че ще бъдат заедно в една стая.И също така ще се грижи за него.Джонгхюн не иска Кий от време на време да влиза в стаята му,той искаше всяка минута да прекара с любимия си.Явно Кий не го разбираше.Динно се обу и се изправи.Тъкмо направи първата крачка и Кий го хвана за ръката.

- Никъде няма да ходиш!Ще ми обясниш защо се държиш така – опитваше да сдържи гнева си

- Ако искаш да сме заедно ,ще ме пуснеш – погледна го ядосано Джонгхюн

- Yeobo.... – започна тихо Дивата

- Пусни ми – развика се Динно


Almighty Кий го пусна и той и младото момче излязоха.Минхо стоеше зад него и отди към кухнята.Докато си правеше нещо за ядене,Дивата седна на масата като се хвана за главата.След няколко минути Фламинг Харисма седна до него.

- Искаш лид а хапнеш? – попита го тихо той

- Не благодаря – отвърна му Кий

Минхо се нахрани,стана и започна да ми е съдовете

- Кий….Джонгхюн…..явно му е дошло много.С тази рехабилитация.Трудно му е да ходи в момента,затова се сдържи така – обясни му спокойно Фламинг Харисма

- Не съм го виждал толкова ядосан и така да се държи….айййшшш ще полудея – оплака се Дивата

- Не му е лесно.Трябва да го подкрепяме.Нали така? – леко се усмихна Минхо

Almighty Кий кимна,стана и отиди в стаята на Джонгхюн.Легна на леглото му и вдиша неговия аромат.Толкова опияняващ,изведнъж ръката му докосна нещо,взе го и беше снимка.На нея бяха той и Джонгхюн.Кий се усмихна и целуна своя любим.Лежеше и гледаше няколко минути снимката.Не след дълго стана и видя,че стаята му цари пълна кочина.Започна да слага мръсните му дрехи в един чувал и след това изхвърли всички боклуци.След около 30 минути стаята му светеше от чистота.През това време Минхо беше излязъл.Той отиде до мястото,където видя за първи път онова момиче.Беше седнал до дървото и не след дълго някой се приближи до него.

- Хей здрасти Минхо- каза познат глас

Минхо се обърна от изненада.Това беше Еунхюк.

- Здрасти – отвърна му с равен глас Фламинг Харисма

- Как си?Ония ден щяхме да се виждаме? – каза му с усмивка Еунхюк

- А да.Имах работа.Съжалявам – отвърна му той,като гледаше в земята

Еунхюк беше разбрал,че нещо е станало и че полицията го е търсила.

- Как е Оню?Джонгхюн изписаха ли го?

- Ами Оню…Той е добре.Сега е на някаква програма и ни забраниха да го посещаваме.А Джонгхюн ходи на рехабилитация – каза тихо той

Еунхюк седан до него,а Минхо веднага се изправи.През тези дни Минхо си беше подредил мислите и чувствата и осъзна че не го обича.Тъкмо тръгваше,когато Еунхюк го хвана за ръката

- Минхо трябва да поговорим – каза му сериозно

- Знам.Поздравления!Видях те с гаджето ти – отвърна му и в гласа му се усещаше болка

- Ти….кога разбра? – очуди се Еунхюк

- Няма значение.Ще тръгвам – каза и тръгна с бърза крачка

Докато се прибираше,Фламинг Харисма на ум се проклинаше.Не трябваше да ходи до тъпото дърво.Прибра се и седна на канапето във всекидневната.И от яд срита масата със всичка силаСлед малко дойде Кий

- Минхо какво става?Чух трясък – каза Almighty Кий и видя масата близо до телевизора на една страна

Минхо се изправи,захапа долната си устна и му каза:

- Хайде да отидем да видим Оню.Не сме ходили<о:p>

Дивата само кимна,не искаше да го ядосва.Той се преоблече и беше готов.Минхо го хвана за ръката и го задърпа,докато излизаха.Не след дълго бяха пристигнали пред болницата.Те стояха само около 30 минути,защото лекаря ги „изгони“.Лидера се чувстваше значително добре и не спираше да пита за Темин.Минхо му каза,че му липсва и вече не се усмихва,станал е много сериозен.На Дубу му стана много гадно,знаеше че няма да приеме това лесно,но все пак се надяваше.След като ги „изгони“ доктора,те тръгнаха към вкъщи.През това време Темин и Джонгхюн слязоха от таксито пред къщата им и влязоха вътре.Динно беше като труп.Искаше да си легне.Темин го държеше,да не падне и влязоха в стаята му.Блинг Блинг се изненада като видя стаята си толкова подредена.

„Това е надолу на Кий“ – помисли си той и се намръщи.

Младото момче се усмихна и го заведе до леглото му.Динно легна и само след миг заспа.Младото момче излезе и отиди към кухнята.Той отвори хладилника и взе една купа.Младока каквото имаше в нея го изяде и отиди към стаята си.изведнъж телефона му звънна,без да погледне той дигна.

- Ало.Да? – каза и се прозя

- Скъпи какво правиш?Май ти се спи…-- каза радостно Оню

- Оню…Това ти ли си? – изненада се Темин

- Да аз съм.Очакваше някой друг ли? – очудено го попита и премигна

- Не,аз….радвам се да чуя гласа ти.Охххх ъеобо – въздиша Темин тежко

- И аз се радвам да те чуя.Какво правиш?Как си? – започна с въпросите лидера

- Ами …заведох сутринта Джонгхюн на рехабилитация и преди малко се прибрахме.И ми се спи много.Много ми липсваш – жалваше се младото момче

- Милия ми той….И ти ми липсваш – отвърна му нежно Дубу

- А ти как си?как върви лечението?Мога по късно да дойда д ате видя?

- Аз съм по добре.Всичко върви добре.Ахххх…Темин няма да може.Току що Минхо и Кий бяха тук.Ако исках ела утре

- Радвам се.Така ли?Ами утре ще дойда,любов моя – отвърна му нежно и се прозя

- Айди отивай да спиш.По късно ако мога ще ти звънна

- Добре скъпи.Обичам те – каза му младока и се просна на леглото

- И аз те обичам.Чао

- Чао

В другата стая изведнъж Джонгхюн се събуди от силна миризма.Потърка очите си и се огледа.Видя на бюрото си един ароматизатор.С нежелание стана и отиди да го изключи.Бавно се придвижи,но настъпа нещо остро и падна на земтяа.В този момент Минхо и Кий се прибраха

- Аххх по дяволите! – изкрещя Джонгхюн,така че чак Темин да го чуе

Тримата се запътиха към стаята му.Кий влезе и видя Динно на земята хванал десния си глезен,като охкаше от болк.а

- Джонгхюн какво стана?Добре ли си? – попита го разтревожено Дивата,докато го оглеждаше за някакви наранявания

„Вече преля чашата“ – помисли си Блинг Блинг

- Махай се!Излез от стаята веднага! – развияк се Джонгхюн

Кий го погледна,в погледа на Джонгхюн се четеше омраза.Дивата се изправи и сълзите му се стекоха и излезе от стаята.

- Минхо ще ми помогнеш ли? – попита сдържано Динно

Фламинг Харисма кимна и му помогна да се изправи и го постави на леглото.Фламинг харисма погледна глезена и извади телефона си и набра номера на лекаря.Докато го чакаха да дойде,Минхо рече на Динно:

- Недей да се държиш така с Кий.Той иска да ти помогне

- Преди да ме изпишат поставих му условия,тъй като искаше да се върна при нег? и при вас.Той ги прие и сега не иска да ги изпълни.Тряба да е благодарен,че не съм си тръгнал още – развика се Джонгхюн,така че Кий да го чуе

Но Дивата беше излязъл навън да подиша чист въздух.След известно време Кий видя доктора пред вратата.Отвори я и го покани.Almighty Кий го заведе в стаята на Джонгхюн

- Добър ден Ким Джонгхюн – каза му с усмивка доктора

- Не е никак добър – отвърна му Блинг Блинг и се намуси

Доктора се приближи до него и започна да натиска крака му.

- Аууучч!Боли!- извика силно той

- Можеш ли да стъпиш? – попита го доктора

Динно се изправи бавно и стъпа,имаше болка,но беше поносима.

- Като стъпваш боли ли те? – попита го замислено доктора

- Боли ме,но се търпи – отговори му и легна на леглото

- Добре тогава – каза му и се изправи.

Той излезе от стаята и останалите го последваха.

- Ще се оправи.Не е нищо сериозно.Мaжете го с това,колкото се може повече и никакви натоварвания – каза им строго той

- А докторе,значи да не ходи на рехабилитация? – попита го Темин

- Засега не.На по късен етап – отвърна доктора и излезе

Минхо и Темин се върнаха при Динно,само Кий се чувстваше изолиран и изоставен.Той седна на канапето във всекидневната и си пусна телевизора.Не след дълго до нег? седна младото момче.Двамата седяха и гледаха телевизора.

- Хънг ….- наруши мълчанието той

- Да Темин.Какво има? – отговори му тихо той като не отделяше поглед от телевизора

- Джонгхюн….иска да те види – каза му с усмивка младока

- Аз не искам.Остави ме – сдържаше се да не прояви каквото и да било emoziа

Младото м омче кимна и излезе.След малко се чу трясък,идващ от стаята на Блинг Блинг.Без да мисли Кий веднага отиди към неговата стая.Тъкмо наближи когато видя Минхо и Темин да излизат от стаята му.

- Какво става? – попита притеснен Almighty Кий

- Ами….Джонгхюн – каза плахо младока

- Той….полудя – довърши тихо Минхо

Дивата влезе вътре И замалко една книга да не го удари.

- Какво правиш?Полудя ли? – развика се Кий

- Да луд съм.Не знаеш ли? – отвърна му строго Блинг Блинг

Кий за момент замълча и му каза:

„Какъв ти е проблема?“

- Проблема ли?Ха… и питаш.Спомни си преди няколко дни,когато щях да напускам,какво си говорихме тогава – викаше с цяло гърло

Дивата бавно се приближи,седна и се замисли.Сети се за условията….УСЛОВИЯТА.Дивата се хвана за главата беше забравил за тях.Сега всичко му се изясни.

- Сега сети ли се? – стросна му се Блинг Блинг

- Да.Спомних си. – отвърна тихо Кий

- Радвам се.А сега се махни от стаята ми и не искам да те виждам повече – развика се той<о:p>

Almighty Кий се изправи,почувства че му омекват кракатаа,сърцето му биеше малко по бързо,приближи се до Джонгхюн и го прегърна силно.Динно се “опита” да се измъкне,но беше наясно,че от едно негово докосване и целия се разтапя.Кий го стисна по силно и му прошепна в ухото нежно:<о:p>

“Yeobo съжалявам.Съвсем забравих.Не искам да си мислиш най различни простотии от сорта:че не те обичам или идвам при теб само…..мхм е ти знаеш.Не искам да страдаш повече,ако искаш да се махна добре,но ако решиш да остана още от сега ще се изместя при теб”

Almighty Кий се отдръпна и зачака неговото решение.На Динно не му трябваше какво знае колко време,за да реши.Той щеше да си “отмъсти” на Кий,няма значение дали ще му прости или не.Мислено се усмихна на дяволития си план.

- Ами отивай за багажа си.Ще ти освободя няколко чекмеджета – отвърна му сериозно Блинг Блинг<о:p>

Кий се усмихна,целуна го нежно и отиди за багажа си.Динно освободи само 2 шкафчета.Не че нямаше свободни,а това беше частта от неговото отмъщение.След час и половина Кий си беше опаковал само половината от багажа.



71Решението - Page 3 Empty Re: Решението Вто Окт 26, 2010 1:56 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

20 глава




- Джонгхюн къде си ми освободил място? – попита го радостно Кий



Той се усмихна дяволито и му покажа двете чекмеджета и малка чат от гардероба му.



- Тези двете са за теб и освободих малко от гардероба – каза му с усмивка Блинг Блинг



- Какво?Само толкова ли? – възмути се Кий като погледна към куфара си



Джонгхюн повдигна едната си вежда и след малко и раменете,на Дивата му стана ясно че трябва да се примири.Извади някои неща от куфара си по необходимите и ги напъха буквално в чекмеджетата.Дивата си остави куфара в гардероба,нямше смисъл да си вади дрехите.Той легна на леглото,а Динно седна на бюрото,като започна да рови из нета и изведнъж видя реклама на Секс шоп.Изкушаваше се да види какво предлагат,но го беше срам от Кий.Докато двамата стояха в Една стая,Минхо и Темин си стояха по стаите си.Темин си мислеше за Оню и с нетърпение чакаше утрешния ден,а Минхо се ядосваше на себе си за Еунхюк.Фламинг Харисма стана и тъкмо да излезе от стаята си и видя Темин също да излиза.Той му се усмихна,но младока не му отвърна с усмивка,а просто го подмина.Минхо го последва.Младото момче влезе в кухнята,наля си мляко и го изпи на един дъх.



- Темин добре ли си? – попита го разтревожен Минхо



- Аз ….. – преглътна – Добре съм – насълзиха се очите му



МИнхо го прегърна и го погали по главата.Младока плачеше заради Оню,толкова много му липсваше,но изведнъж божествен аромат го удари като шамар по лицето.Леко разтърси глава и вдиша от нег?.Той осъзна,че този аромат идва от Минхо.Фламинг Харисма се опта да се отдръпне от нег?,но Темин го беше стиснал толкова силно.Докато младока вдишваше от аромата и същевременно не вярваше,че това се случва,а Минхо го погали по косата още веднъж,но този път беше нежно.Младока се разтрепери и се отдръпна като наведе глава.



- Какво има Темин?Заради Оню ли си тъжен? – попита го нежно Фламинг Харисма



Младото момче се чувстваше странно.”Какво се случи?Защо ми действа така опияняващо неговия аромат?Оххх толкова прекрасен,успокоявахт,ааааа не може да бъде” – мислеше си той



Сети се за Оню и сълзите му се стекоха.Минхо се приближи,повдигна брадичката му,усмихна му се лсадко и избърса сълзите му.Темин почувства как кожата му изгаря.Стана му топло и изпи Една чаша с вода.Тъкмо да го попита Минхо дали е добре,когато Темин с бърза крачка се насочи към стаята си.Фламинг Харисма стоеше в кухнята и се чудеше дали да тръгне след нег?.Хвана с едната си ръка челото,прехапа доланата си устна и започна да обиколя в кръг.Накрая реши…Тръгна към стаята му и изведнъж пред нег? беше Темин.Минхо направо замръзна на място,видя червените му очи,подпухналото му лице и устните….те толкова съвършени.Фалминг Харисма леко разтърси глава



- Темин-а как си? – попита го тихо той



- Липсва ми Оню,как да съм – леко повиши тон



- Ами отиди да го видиш.Ако искаш да дойда с теб? – отвърна му с усмивка Минхо.Изведнъж почувста някаква болка в гърдите си.Той се обърна с гръб и дишаше тежко.Младока го докосна по рамото и го попита:<о:p>



- „Минхо добре ли си?“



Фламинг харисма не му отговори,а тръгна към кухнята.Младото момче се разтревожи и тръгна след него.Минхо седна на един от столовете,наведе глава и започна да я блъска в масата.



- Минхо недей!Ще се нараниш! – викна му Темин



Той се доближи и хвана ръката му,а Фламинг Харисма направо подскочи.Почувства,че ток минава през него.Темин го погледна с влажен поглед и се доближи до него.Той го прегърна,а Минхо стоеше като статуя.



„Какво да правя?Какво?Защо?Не не не не той е с Оню!“ – мислеше си той



Младото момче видшаваше от неговия аромат през това време.



„Защо не мога да се отделя от него?Защо така ми действа?Искам още…нe не” – мислеше си младока



Минхо се отдръпна и се запъти към стаята си с бърза крачка.Той затвори вратата на стаята си и си отдъхна.Трябваше няколко минути за да се успокои.През това време в стаята на Джонгхюн,Кий беше заспал,а Динно реши да влезе в един сайт.Пред нег? се откри един нов свят,в сайта продаваха секс играчки,аксесоари,бельо и други.Той започна да разглежда и леко се подхилваше на мъжките прашки отпред имаше хоботче.От време на време се обръщаше към своя любим.След като разгледа сайта,затвори лаптопа и легна до Кий.Блинг Блинг беше адски щаслив от факта,че вече ще живеят в една стая.Целуна го по бузата,а Кий си сложи крака върху неговия.Не след дълго заспа.Минхо се чудеше какво да прави,трябваше да си намери някакво занимание,че да не мисли за Темин.Изведнъж му хрумна страхотна идея.Стана,преоблече се и излезе.Докато се обуваше,млаодто момче го наблюдаваше отстрани.



- Къде отиваш? – попита го сериозно той



- А-аззз….ами отивам до студиото – отвърна му едвам едвам Минхо



- Какво ще правиш там? – повиши тон младока



- Ами …искам..аз искам да запиша една песен



Младока мълчеше и го погледна ядосано.Минхо забеляза ядосания му поглед и му каза:



- Ако искаш ела с мен? – и се усмихна



Младока се изненада от поканата му,нямше начин да му откаже след такава чаровна усмивка.



- Да искам.Изчакай ме 2 минути само – отвътрна Темин



След малко младото момче беше готов и двамата тръгнаха към студиото.Слязоха от таксито и влязоха в една много хубава и модерна сграда.Минхо влезе в стаята,където по принцип всички изпълнители записват песни.Фламинг Харисма каза на Темин да пусни един диск.



Минхо направи рап версия на песента Like a man.Темин се разчувства и се разплака.Без да иска,натисна копчето “за запис”.Минхо вложи зародилите се чувства към младото момче.като свърши,той излезе и темин забеляза,че го е записал.

- Темин как беше? – попита го Фламинг Харисма като седна до негo?

- Чуй сам – отвърна му младото момче с усмивка и пусна записа

Минхо се разчувства,замалкo да го издадат сълзите му,но побърза да се обърне И ги изтри.като свърши записа Темин го взе.

- Искаш ли нещо друго да правим? – попита младока весело

Но песента разтърси Минхо и нямаше настроение,пък и няма право да го причинява на Оню

- Какво ще кажеш?Минхо?Ехооо! – опита се да привлече вниманието му

- Ахх…какво? – каза Минхо,неосъзнаващ какво става

- Какво искаш да правим? – повтори въпроса си

- А-аз…не ми се прави нищо .Ще се прибирам – отвърна му,докато гледаше в една точка и се изправи.Тъкмо направи първата си крачка,когато Темин го спря

- Пусни ме – викна му Минхо

Темин се натъжи и наведе глава.Фламинг Харисма веднага съжали,че му се е развикал

- Темин аз…извинявай.Незнам какво ми стана.Просто тази песен… - обясняваше се Минхо,но поскоро като прикритие,за да прикрие чувствата си към негo

Младока стоеше с наведена глава все още и изведнъж си тръгна.Минхо незнаеше какво да прави.Сърцето му крещеше:

„Тръгни след него!Не го оставай да си тръгне!”,а ума му:

“Той е с Оню!Той е с Оню”

Докато се двуумеше младото момче се спря по средата на коридора и чакаше Минхо да се появи.Мина известно време,но той не се появяваше.Той тръгна към изххода и изведнъж се чу:

“Темин чакай!Чакай!”

Темин се обърна и се усмихна.

- Искаш ли да потънцуваш? – попита го задъхано Минхо.Темин се усмихна и кимна.Тъкмо тръгнаха,когато телефона на Темин звънна.Беше Оню

- Хюнг здрасти как си? – попита го малдото момче и погледна към Минхо

След малко затвори и се обърна към Минхо

- Съжалявам,но ще отида при Оню.Някой друг път – каза тихо Темин

- Добре.Няма проблем- усмихна се насила,но не беше много убедителна,отвътре просто умираше

- Какво има Минхо? – попита го младока

Фламинг Харисма без да му отговори си тръгна с бърза крачка.Младото момче започна да се удря по главата и да си повтаря колко е тъп.Трябваше да реши с кой иска да бъде с Минхо или с Оню?И то трябваше да е днес,не искаше да отлага повече.Младока тръгна към Оню.Докато се прибираше Фламинг Харисма осъзна,че е постъпил много детински.

“Как можах да го оставя?Ами ако има нуда от мен?” – мислеше си той

Беше твърде късно да се връща,но пък му написа кратко съобщение,което беше следното:

"Темин sorry,че така си тръгнах.Надявам се да не ми се сърдиш.Много поздрави на Оню(тук се позамисли,дали да го напише,но тъй като нямаше какво друго да добави).пази се.Чао”

В този момент темин прочети съобщението и се усмихна.Много му се искаше да му напише:”Yeobo вече ми липсваш.Обичам те.”,но не можеше,сещаше се за Оню.През това време телефона Джонгхюн звънна на няколко пъти.Но нито Кий,нито той се събудиха.Минхо се прибра и вместо да отиди в стаята си,първо влезе в стаята на младото момче.До леглото му имаше снимка,на не бяха Темин и Оню прегърнати.Фламинг Харисма се ядоса и я хвърли,тя се счупи на две часте.Той се хвана за главата и се надвесе над счупената снимка.Започна да събира парцетата и без да иска се поряза.Започна да търси лепенки и след малко откри и си я сложи на пръстаСъщо така забеляза,че има снимки почти навсякъде на Темин и Оню.Той си представи да е на негово място,колко щаслив щеше да е.Минхо взема парчетата,взе снимка и отиди в стаята си.Телефона на Джонгхюн звънеше със всичка сила,но все същото,двете гълъбчета спяха дълбоко.Минхо след известно време заспа.След няколко часа когато се стъмни се прибра и Темин.Навсякъде беше тъмно.Той отиди в кухнята и във всекудневната,но никoй нямаше.Отиди към стаята си и погледна към стаята на Минхо.Реши да надникне и отвори съвсем леко вратата.В стаята му беше тъмно.Той светна и видя Минхо да спи.

“Това е най хубавата гледка която съм виждал”- помисли си той.

Не усети кога Минхо се събуди.

- Ооо Темин ти си тук? – попита го сънено Минхо

Младото момче го погледна и видя че държи някаква снимка.

“Но тази снимка не е ли моя’ – помисли си той докато се приближаваше към него.Минхо се изправи и му каза нервно

- Темин не се сърди.без да исках счупих снимката

Темин я гледаше и очите му се навлажниха.Той се приближи и я взема от ръцете на Минхо.Фламинг Харисма го хвана за ръката и :

- Темин какво има?Да не се скара с Оню? – попита го притеснен Фламинг Харисма<

Младото момче не каза нищо,дръпна си ръката и хвърли снимката в кофата за боклук.Той отиди в своята стая и започна да маха всички снимки,на които е с Оню.През това време Минхо влезе.

- Темин кажи нещо!Моля те!Тревожа се – каза му той

- Недей да се тревожиш.Добре съм – отвърна му младока

Минхо седна и го наблюдаваше.От една стрна му се любаваше и беше щаслив,а от друга не искаше да е тъжен.Фламинг Харисма не усети когато ги изхвърли всичките и седна на леглото до него,като наведе глава.Минхо се изправи и седна до него.Хвана ръката му и незнайно защо започна да си играе с пръстите му.Темин усети гъдел и се засмя.

- Минхо гъдел ме е!Престани – каза през смях младока

Но Фламинг Харисма продължи да го гъделичка,но този път под мишниците.Младока се превиваше от смях,а Минхо беше се надвесил над него.Изведнъж младото момче спря да се смее,Минхо спря и го погледна въпросително.Изведнъж Фламинг Харисма усети нещо като магнит да го тегли към младока.Но колкото и да се съпротивляваше толкова повече се доближаваха устните му кam неговите.

„Минхо спри!Недей!Той е с Оню!” – мислеше си Минхо и се дръпна рязко.Извъртя очи,докато дишаше тежко и си помисли:

„Това не трябва да става“

72Решението - Page 3 Empty Re: Решението Вто Окт 26, 2010 2:15 pm

2min

2min
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

става все по-интересно и по-интересно Решението - Page 3 23895 умирам да разбера какво ще стане между Минхо и Мини Решението - Page 3 858395

73Решението - Page 3 Empty Re: Решението Вто Окт 26, 2010 5:35 pm

.Misaki.

.Misaki.
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★

Омо омо! каква драма какви искри! става още по интересно и от преди! Решението - Page 3 46 нямам търпение да разбера как ще се развият нещата Решението - Page 3 03

74Решението - Page 3 Empty Re: Решението Вто Окт 26, 2010 6:55 pm

cho0ly

cho0ly
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★

ох направо нямам думи Решението - Page 3 23895
нямам търпение да разбера к'во ли е замислил Блинки Решението - Page 3 858395 ... (само от любопитство питам ... дали ше земе нещо от сайта ?? Решението - Page 3 792227 )
леле леле давай следаваща глава че ше се пръсна от вълнение !! Решението - Page 3 943311

75Решението - Page 3 Empty Re: Решението Сря Окт 27, 2010 10:28 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

21 глава




Теминг го дръпна така,че да се обърне към него.Фламинг Харисма се обърна и темин видя,че Минхо плаче.

Докато ги бършеше той го попита:

“Минхо защо плачеш?”

Фламинг Харисма едва сдържаше желанието си,бореше се със самия себе си.Младока погали лицето му и Минхо не издържа и впи устни в неговите.Фламинг Харисма беше изненадан от факта,че Темин му отвръщаше на целувката.Всяка негова клетка се наслаждаваше на меките му устни,на аромата му.През това време в другата стая Кий се събуждаше,обърна се и видя Джонгхюн да спи до него.Той подпря главата син а ръката си и го наблюдаваше.Отмести един кичур коса и го целуна по бузата.Блинг Блинг се размърда и бавно отвори очи,видя Дивата да го гледа влюбено.

- Yeobo…спи.Аз ще видя нещо да направя за хапване – каза тихо Умма Кий

Тъкмо стана и Блинг Блинг му дръпна ръката.Той впи страсно устни в неговите.Динно го бутна съвсем леко,за да може да си поеме въздух,но не само той,но и Кий

- Никъде няма да ходиш.След малко ще стамен – заповяда му Джонгхюн

Дивата кимна и легна до него.Джонгхюн го прегърна и го целуна по челото.изведнъж му звънна телефона.Той стана с нежелание и дигна.Излезе от стаята,за да говори.След около 5 минути се върна при Кий

- Кой беше? – попита Кий

- Джун от MBLAQ – отвърна му Джонгхюн

- И какво иска? – каза ревниво Дивата

- Да направим дует – отвърна му и го прегърна

- И? – подкани го Кий

- Какво и? – попита го Динно

- Ти какво му отговори? – скръсти ръце Almighty Кий

- Че е възможно,но в по късен етап.Кий ти да не ревнуваш? – усмихна се накрая Блинг Блинг

- Кой аз ли?Ще ти се – каза ядосано Кий и се обърна на другата страна

- Yeobo налu знаеш че те обичам – започна да му говори нежно

Almighty Кий мълчеше,Джонгхюн започна да го целува по врата и си спусна ръката от врата му към дупето му,като го стисна леко.Кий леко подскочи.Обърна глава към него и го целуна страсно.След като го стави почти без дъх му каза нежно

- Любов моя запомни ТИ СИ ЕДИНСТВЕН ЗА МЕН!SARANGAE!

След тези думи Дивата настръхна,сърцето му биеше лудо,щеше да пробия гръдния му кош.захапа долната си устна и го целуна страстно,като го остави без въздух.Дивата стана от леглото и се преоблече.А Джонгхюн му гледаше тялото му и мръсни мисли минаваха през ума му.След като се облече Кий му каза:

„Скъпи отивам да направя нещо за хапване" и му намигна

Динно се изправ и кимна.Но го заболя краката и седна на леглото.

В това време Минхо и Темин легнаха на леглото и се прегърнаха.Сърцето на Темин биеше като лудо и Минхо се стресна,но и на Фламинг Харисма биеше по същия начин.Младото момче се усмихна и започна да го целува нежно по врата.Това накара тялото на Минхо да се разтрепери.Фламинг Харисма започна да го целува,когато изведнъж младока рязко се отдръпна и изправи.

- Темин какво има? – попита го притеснен Минхо

Младото момче стоеше и го гледаше втренчено.Осъзна,че вече не мисли за Оню.

“Толкова ли бързо го забравих?” – помисли си младока

Минхо се беше изправил и се приближи до него и го прегърна.

- Всичко ще бъде наред – успокояваше го той

- Не няма да бъде – запротестира Темин

Фламинг Харисма го погледна,като му повдигна брадичката и го целуна нежно.Младока отвърна на целувката му,но се чувстваше гадно заради Оню.По рано той му беше признал,че изпитва чувства към Минхо.На Темин му трябваха няколко часа да накара лидера,да не прави нищо глупово.Изведнъж младока удари Минхо и излезе от стаята.Фламинг Харисма стоеше и се питаше къде е сбъркал,че да заслужи шамар.След много мислене,стигма до извода,че Темин все още не е забравил Оню и ще му трябва време или може би е разбрал,че греши и се връща при него.Минхо разтърси глава и седан на леглото.Знаеше че всичко става прекалено бързо и явно ще трябва да почака,когато той бъде готов.Болеше го мисълта,че ще бъде толкова близо до него и няма да може да го прегърне,да го целуне,да го…не. „Спри се Минхо!“ – каза си той наум.Той стана и се запъти към стаята си.Легна на леглото си и си спомни за изминалия час.След известно време Фламинг Харисма тъкмо се унесе,когато младока влезе с гръм и трясък.Минхо се стресна и подскочи.

- Минхо,аз…… извинявай за преди малко.Исках да ти кажа,че… - започна нервно той,но Минхо сложи пръст пред устните му

- Темин знам,че…Не можеш така бързо да го забравиш.Колкото и да не ми се иска,аз….че те чакам…Когато си готов – отвърна му Фламинг Харисма и се опита да се усмихне

Младока се изненада,първоначално това искаше да му каже,но после поразмисли,просто мисълта да не усеща аромата му,да не усеща вкуса на целувките,това го влудяваше.Младото м омче без да се змаисли впи устни в неговите и след малко вече бяха на леглото.Минхо се опитваше нещо да каже,но младока веднага му запушваше устата с целувки.Даже Фламинг Харисма започна нарочно да го прави.Същевременно в другата стая Джонгхюн и Кий привършваха с обяда,когато телефона на Кий звънна.Неше Амбър.С нея разговаря около 15 минути.Блинг Блинг през това време блъсна по масата и стана.Кий затвори телефона и отиди при ревнивото си гадже.

- Хей Джонгхюн какво ти става? – стросна се Дивата

- Ха,на мен какво ми става?А на теб?Храним се в момента,можеш след като се нахраним да говориш с нея – скара му се Динно

- Да не ревнуваш? – попита го Кий и леко се усмихна

- Кий престани.Не ревнувам.Просто.. – накрая замълча като наведе глава - Просто се храним двамата – натърти на последната дума

Almighty Кий се усмихна и го погали по лицето,Джонгхюн дигна глава и го погледна с “puppy лоок”

- Yeobo обичам те – каза му нежно Дивата и го целуна по меките му устни

Динно се усмихна и седан на леглото.Но изведнъж изражението му се промени,крака започна да го боли.Той легна и взе от нощното шкафче някакъв мехлем.Докато се мажеше се опитваше да не издава звук.Кий беше седнал с гръб към него и се хранеше.Джонгхюн натисна по силно и извика.

“Ауууучч!Мамка му!”

Almighty Кий се обърна и видя любимия да пищи от болка.Кий веднага стана и отиди до него.

- Джонгхюн не така!Трябва по нежно! – каза му ядосано Дивата и започна да му масижира крака.Динно почувства облекчение,болката намаляваше постепенно.

- Сега по добре ли е? – попита го тихо Кий

Блинг Блинг кимна и се усмихна

- Утре ще изляза с Амбър да знаеш – каза с равен глас Кий

- Добре,значи няма да ме водиш на рехабилитация? – попита го Динно

- Ами няма да успея.Нали не се сърдиш?

- Не аз ли?Ще се обадя на Джун от MBLAQ да дойде с мен

Дивата стисна със зъби и му идваше да изпищи

- Подай ми телефона Кий ако обичаш – помоли го Джонгхюн

Almighty Кий стисна ръката си в юмрук и с другата му подаде телефона.Той набра телефона на Джун

- Ало Джун

- Да кой е?

- Аз съм Ким Джонгхюн от SHINee

- Ооо здрасти.Как си?

- Ами исках да те попитам дали утре си зает?

- Всъщност да.Защо питаш?

- Ами да дойдеш с мен на рехабилитацията,че няма кой.

Тук Дивата не издържа,взе телефона и затвори.

- Хей Кий! – развика се Джонгхюн

- Какво? – отвърна му рязко Кий

- Какво си мислиш че правиш? – викна му Блинг Блинг

- Какво ли?Да не съм видял или чул да разговаряш с него – заповяда Almighty Кий

Динно го удари и му каза сериозно:

“Ще правя каквото си искам!Ти нали ще излизаш с Амбър.“

Дивата докосна бузата си и не вярваше на очите си,Блинг Блинг го удари.Кий се обърна и се опита да сдържи сълзите си,но не успя,те потекоха като река по красивото му лице.Той стана и се чудеше къде да отиде.Джонгхюн веднага съжали,че го е ударил.Той много искаше да го последва,но краката го боляха.На Динно му хрумна,как да накара Кий да не си тръгва.Той свали единия си крак.

- Аучкх боли!Моля те Кий не си тръгвай! – умоляваше го Блинг Блинг

Кий през това време си събираше багажа

- Оххх много боли!Аучкх! – правеше се Джонгхюн

Но това не помагаше.Дивата продължаваше да си събира багажа,все едно джонгхюн го няма.Той се ядоса и реши да стане.Динно стана,но краката едва го държаха,той се подпря на един стол,но Кий не му обърна внимание.Дивата се изправи,без да го погледне.Блинг Блинг протегна ръце да го хване,но залитна и се удари като падна на земята.Almighty Кий се обърна и видя любимия му на земята.

- Джонгхюн събуди се!Моля те Джонгхюн! – ревеше Almighty Кий.Но Блинг Блинг не се събуждаше

- Джонгхюн мюбов моя!Не ми го причинявай!Не мога да живея без теб!! – викаше той и го буташе

Динно отвори очи,изправи се и му каза:

“Тогава защо си тръгваш?”

- Аххх,ти!Знаеш ли че ме изплаши!Ъеобо ще … - каза Кий,но не успя да довърши,тъй като Джонгхюн впи устни в неговите.

Като се отдръпна Almighty Кий беше още със затворени очи и устните му така меки жадуващи за още,Динно му се усмихна.

- Сега ще ми помогнеш лид а стана? – попита Блинг Блинг

- Хъх ….какво? – не беше чул Кий

- Да ми помогнеш да се изправя.Че се ударих ама…. – каза Блинг Блинг и се чудеше къде ли се е фраснал.

Кий кимна,изправи се и му помогна да се изправи.Сложи го на леглото и го завий.Дивата се върна оттам където е паднал,да оправи стола.Вдигна стола и се изненада от това което видя.Мястото където беше паднал имаше кръв.Докато осмисляше всичко през това време Джонгхюн беше в безсъзнание.Отиди до него и леко го побутна като му каза:

„Джонгхюн събуди се!Не се прави,отвори очи!“


Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 4]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите