Seoul

Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

5+1=1 ? o_0

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 11 ... 18  Next

Харесва ли ви? ^_^

97% 97% [ 65 ]
3% 3% [ 2 ]
Общо гласове : 67

Go down  Съобщение [Страница 4 от 18]

1 5+1=1 ? o_0 on Пон Сеп 27, 2010 1:55 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
First topic message reminder :

5 + 1 = 1 ? O_o

Такааам, язе също рекох да споделя фантазиите си с вас,но отсега да ви кажа,понеже все още не съм доразвила перверзните си мисли много,ще я карам повече като „комедия” отколкото нещо друго..НО,това са само първите ми мисли към фика,може пък като го доразвивам да зема да го променя n_n
Ии,смятам да пиша продължение при положение,че е харесвано от повечето читатели ^_^

Приятно четене! ♡



ПЪРВА ГЛАВА


Taemin се събуди от странен звук-наподобяваше му на звъненето на стария им телефон от родната му къща,който изкарваше акъла му при звънене,и го правеше на глупак пред техните. Той мигновено се изправи,за да види откъде идва звука,и откри,че това всъщност е последният модел телефон,подарен преди 2 дена от нуна-фенките. „Какво ли не правят тези жени,за да получат малко внимание..Но телефонът кърти!” си беше помислил тогава..Вчера просто беше забравил да промени мелодията на алармата,защото беше извънредно радостен и очакваше днешният ден с голямо нетърпение.
Той погледна touch-screen’а на телефона,за да види часа,и веднагически се появи онази чаровна усмивка в лицето му.
-Майкаоооо,останали са само наколко часа!! По-точно, 8 часа, 53 мунити и няколко секунди..Боже,секундите даже вече отминаха! Аххх,още малко търпение…
Докато си повтаряше всичко това,той скочи от леглото,обу си Мики-Маус чехлите и се запъти към банята,В коридора се срещна с лидера и го поздрави със светлата усмивката от преди.
-Добро утро,хйооонг! Много хубав ден,нали?
-Taemin-ah,цяла нощ валя,вънка е студено и се диша тежко,ти на това ли му викаш хубав ден?!?
-Агхх,нямам в предвид времето!-ядоса се mankae-то
-ААааа,товаа..Добре де,сетих се.И все пак,мислиш ли,че е добра идея тя да дойде тук?
-АМА РАЗБИРА СЕ,ХЙОНГ!-положително викна Taemin.-Сега не ми вярвате,но само като я видите и ще си смените мнението! И ти, и Jonghyun хйонг,само чакайте още..8 часа и 45 минути!
-Добре,добрее..Ще видим..

--------------------------------------------------
20 минути по-късно:

Вече всички бяха будни и водеха обичайният си разговор преди закуска в кухнята.Но този път настроението бе друго,и обичайните теми бяха заменени.
-Сигурен ли си,че тя няма да има проблеми с нас?В смисъл,5 момчета сме..Може да и е неприятно..-питаше Minho и гледаше загрижено Taemin.
-Хаха,просто не я познавате.. Първо,за нея аз не съм момче,е не съм и момиче де…Абе,и аз не знам като какъв ме вижда тя..Просто нейният ум работи по-различно от тези на другите момичета..Като видите коя е,ще разберете.
-Не знам,аз все още съм против нея,и ще бъде така докато не се махне! Няма значение дали е с „различен работещ ум” или каквото и да е!...Генийче да бъде,пак няма да я искам тук..Знаете,че нямам нищо против срещу човешките недостатъци,ама снимката,която ти,Taemin,ми показа..Това човек ли беше или езерно чудовище?!?-каза остро Jonghyun и започна да се оглежда за подкрепящи го погледи,но не намери такива..
-Хйонг,без коментар..Как може да говориш така за момиче,което никога не си виждал?-извика Кий,докато търсеше нещо в шкафовете.
-Казах,виждал съм и снимката!-оправда се Блинг.
-Хйонг,тази снимка е от преди…най-малко 5 години..-каза Taemin,хилейки се.- Казах ти,че тя влезе в пубертета по-рано от останалите момичета..Верно,имаше време в което даже аз я мислех за чудовище- с тези пъпки и наднорменото тегло-нормално е,но яко я видиш сега..няма да я познаеш,без да ти кажа, че е тя!
-И казваш,че сега е по-различна?-заинтересува се лидерът
-Ама разбира се! Последният път като я видях пред себе си,аз самият не повярвах на очите си! Висока,красива,СЛАБА,БЕЗ ПЪПКИ!.. Истинска красота беше! Но,за съжаление,умът и беше все същия.. –разказваше Taemin и се кискаше под носа представяйки си физиономията си от онзи ден.
-Yааah,престанете вече,нали ще я видим довечера? Вместо да ми клюкарите,някой от вас да отиде за ориз,че явно е свършил,а закуска без ориз е като пиле без грил ..-Каза Кий.знаейки слабото място на лидера,
-ТОЧНО! Ей, на кого беше реда до магазина? Аз бях вчера,значи днеска си ти,Jonghyun-ah..По-бързо,да не станем на скелети докато дойдеш!-викна лидера,чул сравнението на Кий.
-Оооо,не! Пак ли?!? Офф..Поне да си обуя маратонките,тея комшийки сигурно вече са се наредили на стартовата линия и чакат един от нас да излезе,та да го гонят като хрътки..Офф..Наистина не ми е ден…




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

76 Re: 5+1=1 ? o_0 on Вто Окт 05, 2010 5:20 pm

xXx Mikki xXx

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Аййй...свърши ли фика вече ще мога да си умра спокойна и щастлива Но дотогава...I WANT MORE Не знам как ще дочакам следващата глава Нещо май ще става между Кеу и Ън Че

http://www.vbox7.com/user:sakurauchiha

77 Re: 5+1=1 ? o_0 on Вто Окт 05, 2010 5:59 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
няма да мога да заспа ако не знам,че няма да мога да прочета края на този фик

Аййй...свърши ли фика вече ще мога да си умра спокойна и щастлива


Аве, за къде се забързахте да видите края?! С моята фантазия, още доста глави ще четете.. Да не бързате за някъде?Да го съкратим..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

78 Re: 5+1=1 ? o_0 on Вто Окт 05, 2010 6:12 pm

xXx Mikki xXx

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Нееееееее...не,не, в никакъв случай,никакво съкращаване Нямах това предвид...така че...няма съкращаване...нали? НАЛИ??? (Айй звуча заплашително )

http://www.vbox7.com/user:sakurauchiha

79 Re: 5+1=1 ? o_0 on Вто Окт 05, 2010 8:15 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ооо супер беше тая глава чудно какво ще стане с ън че и кий :145: нямам търпение до следващата глава Amazed

http://smiley92.tumblr.com/

80 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Окт 06, 2010 2:29 pm

silwii_

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
о о оо оо о о о о да не съм чула за съкращение ! че ще се караме ...

81 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Окт 06, 2010 5:53 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
12та ГЛАВА

-Ей, това пък какво беше? – попита Ън Че и погледна Кий право в очите, изненадана от неговата постъпка.
И беше с пълното си право да бъде изненадана – Кий най- неочаквано я целуна толкова близо до устните й, че ако някой ги беше видял, щеше да го разбере погрешно..
- Ъмм, това..- промълви той, опитвайки се да се сети за някаква причина на станалото- Просто исках да ти благодаря да невероятния подарък!- каза той, без да помисли – Да,точно, исках да ти благодаря.. Вчера не мисля че успях..
- Ааа, това ли билоо? Техе, няма проблеми KiBum-ah.. – успокои се Ън Че. – Но тогава трябва искам целувка и на другата страна!- каза усмихната тя и показа с пръст другата си буза.
- Щом казваш.. – каза Кий след като си изплакна устата и я целуна и по другата страна.
В този момент Блинг случайно минаваше пред банята и стана свидетел на тази целувка, която от неговия ъгъл на виждане изглеждаше все едно Кий не целува бузата й, а някое друго място..
„Ооо не, не ми казвайте, че и това ще се случи!”- мислеше си Jjong.. „Само това липсваше! Не стига че започнахме криво, а сега и това..” ядосваше се той на себе си, докато влиза в своята стая. Тогава нещо щракна в него „Един момент.. Какво правя аз? Какво е това побъркващо чувство, което ме яде отвътре?! Ревност? Хаха, не се шегувай Jonghyun.. Не може да ревнуваш някоя непозната с куп пластични операции от своя приятел!.. А и без това ти си най-големия играч в SHINee, само един поглед и всичките фенки са готови да им скочиш... Айшш, съвземи се, момче!!” размишляваше той докато се удряше по лицето. „И все пак.. Защо когато я погледна се чувствам толкова спокоен?! И защо, по дяволите,нещо в ляво ме боли, когато я видя близо до някой друг?!?.. ”
Докато все още беше потънал в дълбоки мисли, Блинг чу гръмогласен шум, идващ от коридора. Момчето се стресна за момент и излезе да види какво става.
- OH MEIN GOT!! КиБУМ, ДОБРЕ ЛИ СИ?! – викаше Ън Че, докато не знаеше как да помогне на падналия доста лошо Кий.
-Ааааах, ръката мии!!- ридаеше горкия Кий, паднал върху ръката си. –Май й стана нещо! Чух адски странен звук, идващ от нея! Айгуу, много болиии!! –стенеше той и гледаше ту уплашените очи на Ън Че, ту ръката си.
Моментално и останалите членове от групата се насъбраха до него, но те също бяха толкова шокирани, че само гледаха как Кий го болеше.
-Небесаа!! Защо стоите като гръмнати?! Направете нещо! Лед.. ДА, ЛЕД! Донесете лед!! БЪРЗО!- викаше Ън Че, но явно никой не й обръщаше внимание. – Yааааh, не ме карайте да се ядосвам! Минхо, бързо сложи в някоя найлонова торба много лед и веднагически го донеси тук! Taemin, извикай някое такси по телефона и им кажи да бързат! ХАЙДЕ, ПО-ЖИВО, НЯМАМЕ ЦЯЛ ДЕН!- крещеше тя, защото знаеше, че само така ще ги накара да направят нещо.
- За какво ни е такси?- попита Кий, докато Ън Че се опитваше да види дали има други наранявания.
-Как за какво? Отиваме в бърза помощ! Сам каза, че чу някакъв звук.. Е, не искам да те стресна, ама и аз го чух..- отговори тя, вече по-спокойна и концентрирана.- Боли ли те някъде другаде?
-Ммм, май не.. Ън Че, моля те, не ме оставяй сам докато отиваме в болницата..- каза очевидно доста уплашеният Кий- Не искам някой от тея четиримата животни да ми направят нещо, докато се опитват да ми помогнат!.. Умолявам тее! – помоли й се Кий, като се опитваше да имитира “милите очички” на Jjong.
- Оо, нямаш грижата.. Аз сама достигнах до извода, че те само ще ти навредят.. Отиваме само 2мата, те ако искат може да дойдат с друга кола.. Но, моля те, не ги наричай животни- все пак единия ми е доста близък роднина.. И престани да имитираш БЛИНГ! Тези мили очички са запазената марка на KIM JONGHYUN! Не на теб..- подшушна тя тихо на ухото му, така че останалите да не чуят разговора.
- Благодаря ти! –каза тихо в отговор Кий.
Понеже Ън Че беше достатъчно умна за да се досети, че в болницата може да бъдат видени от фенове, или не дай си Боже, папараци, тя веднага извади големите си очила и даде на Кий r&b шапката, която бе спасила Блинг миналия път. Може да не беше най- доброто прикритие, но нямаха време да измислят нещо друго.

В болницата:
- Хмм.. за щастие имате само леко спукване на ето тази кост- казваше лекаря, докато показваше с показалка към рентгеновата снимка- Не знам как сте се отървал, но сте били на косъм от счупването на китката..Както ми описахте падането, сигурен бях, че сте я счупили..
- Ън Че ме беше дръпнала за другата ръка в последния момент.. Явно това е спряло цялата тежест да падне изцяло върху нея..- обсъждаше на глас Кий, опитвайки се да си спомни как точно стана злополуката- Eun Chae-yaaah, спаси ми кариерата, момичее! Нямаш си и идея колко много те обичам в момента!
- Трябваше да успея да те хвана, че да не паднеш изцяло! Ако можех да те хвана няколко милисекунди преди, можеше изобщо да не бъдем тук..- обвиняваше се момичето.
- Не бъдете такава Ън Че.. Не се самообвинявайте.. Та, аз ще отида да кажа за състоянието ви на останалите.. Сигурно и те са разтревожени. Мениджърът ви беше доста ядосан май..- каза лекарят, докато излизаше от стаята.
- Ядосан?! ЩЕ МУ ПОКАЖА АЗ КОЙ Е ЯДОСАН! ДА НЕ МИ СЕ ПРАВИ НА ГОЛЕМИЯ ШЕФ ТАМ, ДА НЕ ОТИДА ДА ГО РАЗКАТАЯ!- кресна Ън Че- АКО ЩЕ СИ МИСЛИ ЗА РАБОТНАТА ПРОГРАМА ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ СИ НАРАНЕН ПРИ ЗЛОПОЛУКА, НАЙ-ДОБРЕ ДА НЕ СЕ МЯРКА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, АКО НЕ ИСКА ДА МУ СЕ СЛУЧИ И НА НЕГО СЛУЧКА!- викаше вече задъхана тя. И мениджърът, който бе зад вратата, определено я чу.
- Хьонг, вчера ти казах, че не би искала да я виждаш ядосана.. – хилеше се Тaemin, докато гледаше стреснатото лице на мъжа.
- Добре де.. чуха те, човека няма да може да каже гък пред теб.. Успокой се вече..- казваше Кий докато му превързват ръката.
- Как да се успокоя бе?! Моя мениджър ако ми каже „Ох, точно в края на промоциите ли намери да се нараниш бе, глупако!” ЩЕ ХВЪРЧАТ КАПКИ КРЪВ И ЩЕ МИРИШЕ НА УВОЛНЕНИЕ НАОКОЛО!- каза тя, докато нарочно подчертаваше последното, за да бъде чуто.
След няколко минути всички влязоха да видят Кий.
-Хмм.. Явно няколко седмици ще трябва да починеш, Кий..- каза мениджърът. – Но останалите, знаете че имате програма за днес нали? Ще закъснеем ако не тръгнем сега.. Кий, ти остани вкъщи и си почини малко.
- О, наистина? ПОЧИВКА? Ихааа!- зарадва се момчето.- Ахх, да си спукаш кост имало и добри страни..
След като останалите си тръгнаха, Ън Че и Кий пак останаха сами в лекарският кабинет.
В този момент лекарят влезе в стаята и се намеси:
- Ън Че.. Виждам че сте много млада и красива личност.. Всъщност, синът ми, който е на вашата възраст, е ваш голям фен! Искате ли да ви запозная с него?- започна лекарят, повтарящ логиката на мениджъра.
-Боже, в Сеул всички родители ли са такива?! Не, благодаря господине.. Не съм в Корея да си намеря приятел, а да почивам.. Моля ви, затворете тази тема преди да се ядосам повече.- затъпи и него Ън Че.
Докато вървяха в коридора, Кий подхвърли:
- Ей, какво ще кажеш да се поразходим малко? Не ми се отива вкъщи, а и някой все пак трябва да ти покаже Сеул, нали? Ехо, защо си толкова замислена? Не би могла да имаш други планове, нали?
- Всъщност.. Да, имах- каза притеснена Ън Че – Щях първо да се срещна с приятели и после заедно с тях да отидем на фитнес.. Не съм отивала от няколко дни, липсва ми.. Но, разбира се, в никакъв случай не оставям Шефа си самичък и то с ранена ръка!
- Суупер! Хайде тогава, да започнем с близките туристически обекти..
- А? Туристически обекти ли? Кибум, аз на турист ли ти приличам? Плюс това, това са места, които се посещават от доста хора.. Опасно е..
- Оуу.. Верно.. Е добре де, тогава какво да правим?
- Хмм.. Нека започнем с местата, на които ти искаш да отидеш.
- Хмм.. Хайде в мола тогава! –развълнувано каза Кий.- Можем да обикаляме магазинии и после да похапнем нещоо! –размечта се той.
- Хаха.. Като дете си.. Или не, както фенките ти те наричат.. DIVA! DIVA!!- каза Ън Че докато прекрачват вратата на болницата.
И така те се запътиха към любимото място на Кий, където той не отиваше само за да се разкара, но и за да види някого..




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

82 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Окт 06, 2010 6:14 pm

tdsmt357

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
И престани да имитираш БЛИНГ! Тези мили очички са запазената марка на KIM JONGHYUN!

Това момиче няма да го оставят намира- с тези предложения за запознанства
Страшен фик

83 Re: 5+1=1 ? o_0 on Сря Окт 06, 2010 8:30 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
еее тия стари хора верно не я оставят на мира само искат да я запознават със синовете им супер е главата с удоволствие бих се разхождала из Сеул с Кий

http://smiley92.tumblr.com/

84 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Окт 08, 2010 3:36 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
13та ГЛАВА

И двамата нямаха представа как изминаха половин часовия път към мола толкова бързо. Бяха толкова заети с диалога си, че още малко щяха да го подминат.
-Еей, пристигнали сме! Но не мислиш ли че изминахме пътя със светлинна скорост? –зачуди се Кий, докато гледаше голямата сграда.
- Ооо, не знам.. не съм идвала тук преди. Но вървяхме около 45 минути, КиБум.. Хайде вътре, че ми е студено!- каза Ън Че и го дръпна по здравата ръка, вървейки право вътре.
Не напразно Кий не усети как мина времето- той обикновено идваше тук с останалите от SHINee, но нито един от тях не обръщаше толкова внимание на него по пътя. Затова той винаги е смятал мола за по- интересен от пътя към него. Но този път Ън Че беше с него- момиче, което беше на път да му стане най- добрата приятелка. Човек, който го изслушва,независимо какви глупости говори. Някой, който въпреки малкото време на познаване, му се струваше достоен за доверие…
- Wooow.. Забележително! Не мислех, че Корея може да се развие толкова за времето, в което ме нямаше.. Все едно влизам в някой мол в Германия! Наистина..- удиви се Ън Че, докато гледаше вътрешността на сградата като дете, видяло балони за първи път.
- Yaah, още нищо не си видяла! Хайде, народе, към магазините!! Ще ти покажа как може да топиш мазнини и извън фитнеса!- каза ентусиазирано Кий, който вече беше със списъка на магазините, които щяха да посетят.
- Но, ъм.. КиБум.. Не сме закусили все още, ако не помниш..- припомни му Ън Че- В момента съм по- гладна и от мечка, приятел..
- Оо, аз го бях изключил това..- сети се Кий.
- Еми, нормално.. Толкова адреналин тази сутрин.. Всеки може.
- Тогава първо отиваме да хапнем нещо и след това започваме да го горим по магазините!- каза възторжено Кий.
- Йеее! Така по- ми харесва! Накъдето водиш, Шефее! Омо, имам чувството че излизаме от някое аниме с тея реплики, KiBum-ah..-сети се Ън Че и започна да се хили.

- Анимета.. И ти ли все още ги гледаш? Минхо е същия като теб..- казваше Кий, докато сядаха в малко ресторантче на втория етаж.
- Woow, наистина ли? Не знаех.. Но.. хехе.. Аз си падам малко перверзна по отношение на нарисувани човечета..- призна си момичето и се усмихна по доста мръснишки начин.
- Моля? Ооо, не започвай, значи си същата като Минхо! Колко пъти съм чувал да пуска някакви пъшкащи анимета посред нощ.. Омо, живея с перверзници!
- Ей, не наричай така почитателите на хентай! Ще си изпатиш!- заплаши го тя, но не можа да продължи, защото сервитьорката се появи.
- Добро утро! С какво мога да ви помогна? –попита учтиво тя.
- Айгуу, миличеек, какво ми препоръчваш от тяхното меню?- каза Ън Че с особен Пусански диалект, който очевидно изненада Кий.
- Ъм.. Аз ще искам омлет и натурален сок ябълка, теб не те знам..- отвърна той, неразбиращ защо тя говори така странно.
-Хмм.. аз не понасям яйце сутрин.. Нека да бъде сандвич.. О, и имате ли Нескуик? От онова, което децата пият, дето се прави от мляко?- продължи Ън Че с диалекта си.
Сервитьорката я погледна странно за миг и й отговори:
- Мм, разбрах за какво става въпрос, но съжалявам, не го предлагаме тук..- отвърна тя.
- Лоша работа..- нацупи се Ън Че- А само мляко?
- Да, това вече мога да ви донеса. Изчакайте малко и поръчката ви ще е тук.- каза сервитьорката и си тръгна.
След нея Кий вече не можа да сдържи смеха си.
- Yaaah, това пък какво беше? Напълно неподготвен ме хвана! Що за диалект?! –каза той през сълзи от смях.
- Ааа.. Това ли.. Ами, ако се успокоим и се покажем, как мислиш че тя щеше да постъпи? Диалектът е един от най-добрите начини за прикриване на истинското лице..
- Това го разбрах, но.. аз исках да питам как може да го владееш толкова добре?- поправи се Кий, който все още се хилеше.
- Кибум, нашата рода е от Пусан.Аз също съм родена в там.. Може да съм живяла малко, но все пак..
- Мислех че и ти си от Incheon, като Тaemin..
- Мм, всъщност само той е роден там.. Чичо и леля са се преместили, когато им се родил по-големият му брат.
- И как точно твоето семейство се озовава при тях?- попита Кий, който беше забравил за предупреждението на Taemin, да не пита това на Ън Че.
Тя се замисли за момент- живата й усмивка за миг изчезна и след нея се появи по-горчива, тъжна усмивка.
- Дълга история Кибум.. Нито ти искаш да чуеш, нито аз искам да разкажа.. –промълви тя, съвсем унила.
Тогава Кий се сети за предупреждението.. „Айшш, как успях?! Мини е бил прав за това.. Айгу, ако научи, ще ме направи на кайма!..” помисли си той.
- Ето я и поръчката! Съжаляваме, че трябваше да чакате!- обади се изведнъж сервитьорката.
- Благодарим вии! Айгуу, миличеек, както съм гладна, и теби мога да изяям!- викна Ън Че, докато гледаше донесеното. Много я биваше да сменя настроението си, когато е необходимо.
- Охх, най-сетне малко мляко! Небеса, не мислех че някога ще ми липсва толкова!- говореше си сама момичето, докато гледаше бялата чаша с мляко.
- Хаха, бързо се разбира, че млякото ти е любимата напитка..- промърмори Кий под носа си.
- Не е вярно! Нищо не може да надмине Нескуика! И сокът от праскова, може би.. Но, за Бога, как може в този голям град да не намеря нито един пакет Нескуик? Вчера толкова търсех в магазина, така и не намерих нищо..- спомни си тя.
- Защо пък толкова много го обичаш това? Хората на твоите години стават алкохолици, ти още с оня кафяв заек се занимаваш..
- Разбира се че не го пия защото умирам да ми натикват какво „дете” съм.. Просто има вечери, в които се събуждам и не мога да спя без да изпия една чаша..Това ми е навик още от малка.. Те може да са алкохолици, ама аз съм нескуикохолик!- каза момичето, след като отпи от млякото си. То й остави бели мустачки в горната устна.
- Голямо дете си! Даже не може да го пиеш както трябва!- каза Кий и се отдаде на още една доза смях.
- Така ли мислиш? А откъде знаеш, че не го правя нарочно?..- каза тя лукаво и си облиза устните по най- изкусяващия начин, който Кий някога е виждал. Това не избяга от погледите и на останалите мъже наоколо.
- Ставам за конкуренция на Блинг, нали?- каза тя след това, съвсем спокойно.
- Ооо, да ти кажа, той не може да се мери с теб!..


- Сметката, моля!- каза тихо Кий и направи жест на сервитьорката. Тя веднага донесе касовата бележка и отиде при другите клиенти. Кий започна да търси портмонето си.. Но не го намери.
- Боже! Изгубих си портмонето!- шокира се той. – Винаги си го слагам на вътрешния джоб на якето, сега го няма!
- Ъм.. спокойно, шефе.. Не си го забравил, просто не си го взел.. С новото яке си, успокой се.- каза Ън Че спокойно след като си изпи последната глътка мляко.
- Как така да се успокоя? Как ще платим сметката?
- Няма страшно.. Все пак пред теб стои световна звезда! – каза момичето и пъхна ръка в джобовете на собственото си яке. Там тя намери портмонето си и си извади кредитната карта.
- Няма да проработи, не е корейска!- уплаши се още повече Кий.- Боже, как се излагаме само!
- Kibum-aah, я погледни отново..- каза самоуверена Ън Че и показа картата.- Това братле, се нарича GOLDEN CARD! Може да плати всичко, без значение дали си в Корея или Америка!- каза тя и остави картата до сметката.
Сервитьорката, която беше наясно с този факт, когато я видя си помисли „Аах, значи затова този тип се разхожда около селянка като тази.. Богаташки..”

След като станаха от там, веднага се отправиха към магазините. Но където и да влизат, Кий само се оглеждаше и излизаше- без пари просто нямаше как да купи нещо.
- Yaah, не е проблем, наистина! После ако искаш може да ми ги върнеш! Приеми ги като заем, не става ли?- настояваше Ън Че, когато го види да точи лиги за някоя дрешка.- Може да нямам 9 банкови сметки като оная дето ви гони, но имам 1 която надхвърля нейните минимум 10 пъти! Наистина няма да е проблем..
- НЕ! Как може мъж да взема заем от момиче?! Че те накарах да платиш и сметката.. И дума да не става! И без това, няма какво да правим утре.. Може да излезем отново и този път няма да си забравя портмонето!
- Ей, значи пак ще трябва да си разваля плановете! Айшш, Кибум, дразниш ме! Мъже…- ядоса тя.
- Хайде, влизаме тук и после се прибираме.. Няма да те карам да търпиш дразнители като мен повече..-нацупи се Кий и я дръпна към магазина.
„Момент, магазин за музикални инструменти”учуди се Ън Че. „Какво пък може да гледа тук?”
Тя забеляза, че Кий не гледа инструментите, а търси нещо.. Но след като се огледа няколко минути, явно не успя да го намери. Нацупи се и се върна обратно при нея.
- Да си вървим..- каза той някак..тъжен. – Нямам какво да гледам повече тук.. Ако трябва, утре ще дойда сам!
- Yaaah, сигурна съм, че не гледаше цигулките! Да не търсеше някого?
- Не те интересува, Ън Че.. Да вървим..- каза той, очевидно разтроен.
- Еее, добре де, не се сърдии! Аз го казах просто така.. Нямам намерения да те оставя и утре! Когото или каквото и да си търсил тук, утре пак ще дойдем заедно!- каза тя и го потупа по гърба. –CHEER UP, BOSS!
- Е, добре тогава..- усмихна се Кий. Но в същия момент усмивката му изчезна – ОМО! Това е оная, която беше написала статия за нас в националния вестник! Ох Боже, как я мразяя.. Хейтърите нямат край..
- КОЯ? ТАЯ ЛИ? ОНАЯ ПРОСТАТА СТАТИЯ В КОЯТО ПИШЕ, ЧЕ НЯМАТЕ ТАЛАНТ ЛИ? СТАТИЯТА С ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ ЛИ? ОМГ, ТАЯ ПРОСТАТА ЛИ ГО Е ПИСАЛА?- кресна момичето, докато гледаше жената. – НЕБЕСАА, БЛАГОДАРЯ, СЕГА ИМАМ НА КОГО ДА СИ ИЗКАРАМ ЯДА!- каза тя на “нисък” глас и се запъти към непознатата.
Тя разглеждаше дрехи в малък магазин, когато Ън Че тихичко се домъкна до нея и извади очилата си за първи път днес.
- Омо! Вие не сте ли Ли Ън Че, гордостта на нацията?- забеляза веднага жената, която явно беше запозната с популярността на й.
- Да, същата съм.. А вие сте тази, която написа онази глупава и пълна с грешки статия, която оплюваше милият ми братовчед Ли Темин нали?-спокойно започна момичето.- Елате с мен за малко, ако обичате..
След това единственото, което Кий успя да чуе бе „КАК СМЕТЕ!”; „НАУЧЕТЕ СЕ КАК ПИШЕ НА КОРЕЙСКИ!”; „ТОВА ЧЕ ВАШАТА ВЪЗРАСТ НЕ ПОЗВОЛЯВА ДА ГО РАЗБЕРЕТЕ, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ Е СТОЙНОСТНА МУЗИКА”; „НЕ ТЕ,А ВИЕ СТЕ СРАМ ЗА КОРЕЯ!” и още няколко неясни думи.. След това той видя как тази журналистка бяга към изхода, с ръка в уста и сълзи в очите. Веднага след нея се появи и Ън Че.
- Охх, успокоих се.. Може да си вървим вече, шефе!- каза тя усмихната, все едно нищо не бе се случвало преди малко.

ВКЪЩИ:
- Ей, няма да те изям, ако легнеш до мен..- каза Ън Че на Кий, който бе седнал в малко столче на другата страна на стаята. –Леглото е твоето и е достатъчно голямо! И без това ще гледаме „Сексът и градът” , не някое извратено порно, че да бягаш от мен..
- Не съм много сигурен.. Заглавието не ми вдъхва доверие.. Нито пък ти с този зловещ поглед..-каза съмнително той.- Но, защо пък не.. Така или иначе не можеш да ме изнасилиш..
Така той промени мнението си и скочи в леглото, близо до нея..


След изтощителна работа, останалите 4 също се връщаха вкъщи.
- Мислите ли, че беше добра идея да оставим нуна и хьонг така сами? –питаше Taemin със страх в очите си.
- Yaaah, какво искаш да кажеш? Че няма да се разберат ли? Съмнявам се.. – каза Minho, докато си вадеше слушалките.
- Не.. Страх ме е, че може да се разберат прекалено добре... Както виждам, и двамата не крият интереса си един към друг.. Имам лошо предчувствие за това..- тревожеше се maknae’то, докато отваряше входната врата..
Още преди отварянето на вратата, и четиримата дочуха странни звуци, идващи от къщата. Това накара всеки един от тях да започне да мисли като Taemin.. Когато вече влязоха вътре, виковете се изясниха..
- YAAAAH! ОГЪН СИ ЪН ЧЕ! ПРОДЪЛЖАВАААЙ! МАЛКО ПО-НАДОЛУ! ОХ~~~ ТОЧНО ТААМ!- стенеше Кий, този път очевидно от удоволствие.
- AAA~~! НЕ ИЗДЪРЖАМ ПОВЕЧЕ! МАХНИ ТАЗИ ГЛУПАВА ТЕНИСКА, САМО МИ ПРЕЧИ! ООО,НЕ! НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! БОЛИ МЕ!- чу се и викът на Ън Че, която незадоволстваше.
- НЕ~~! САМО НЕ КАЗВАЙ,ЧЕ СПИРАШ! МОЛЯ ТЕ! ОУУ~~,ТОЧНО ТАКА, ПО-СИЛНО!! ОБИЧАМ ТЕЕ!! –чу се отговор от Кий, който явно бе в невиждана еуфория, каквото и да правят там, в неговата стая…




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

85 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Окт 08, 2010 4:08 pm

xXx Mikki xXx

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Малииий кой знае ква простотия правят Кеу и Ън Че Ама това с журналистката ме уби отвсякъде...Само как й се развикаа...и Нескуикохолика...хааах нямам думи просто

http://www.vbox7.com/user:sakurauchiha

86 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Окт 08, 2010 4:23 pm

silwii_

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
ОМООоооо става все по - интересно !!!!

87 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Окт 08, 2010 5:21 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
- НЕ~~! САМО НЕ КАЗВАЙ,ЧЕ СПИРАШ! МОЛЯ ТЕ! ОУУ~~,ТОЧНО ТАКА, ПО-СИЛНО!! ОБИЧАМ ТЕЕ!! –

БЪРЗООО ПИШИ ПИШИ!!! Много ми е интересно кво ли правят





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

88 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Окт 08, 2010 5:47 pm

cho0ly

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
ощеееееее, дай още на народа
леле майко тоя фик много зарибява, и с васяка глава става все по- интересно

качвай бързичко следващата глава че нямам търпение да разбера к'во правят тия двамката

89 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пет Окт 08, 2010 8:17 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
ОМО!!! страхотна е главата Amazed наистина кой знае каква простотия правят ън че и кий давай следващата глава..чакам я с нетърпение

http://smiley92.tumblr.com/

90 Re: 5+1=1 ? o_0 on Съб Окт 09, 2010 3:36 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
14та ГЛАВА

- Yaaah, KiBum-aaah! Честно ти казвам, ще я разкъсам, ако не я махнеш до една секунда.. Просто не мога да издържам повече! Трябва да се има повече физическа близост в тази работа!- казваше Ън Че задъхана, звучейки някак.. уморена.
- ОХХ~~! Права си! Разкъсай я на парчета! ОХХ,само да продължаваме все така! Лелее, не познавам по-добра от теб, ЧЕСТНО!- отговори Кий, все още звучащ като най- удовлетворения човек на света..
Останалите четирима, които стояха точно на вратата, започнаха да се чувстват неловко.
- Ъм.. Мини, май си бил прав с прекалено доброто разбиране.. Но трябва ли да го правят толкова шумно?!? Неудобно ми е..- шепнеше Минхо.
- Оооо, не! НУНАА! Тоя изнасилвач какво й прави за БОГА?!?- започваше да се тревожи Taemin.
- Ъъъм, не мисля че той и прави нещо, което тя не иска..-обади се Оню тихичко, за да не го чуят вътре.
- Кибум, не мисля че си в състояние да го продължим.. Виж се какъв си.. ЧЕРВЕН!- започна да се тревожи Ън Че.
- Няма значениее! Толкова е ху~~баво.. Не спираай!- окуражаваше я Кий.
„Не, не може да бъде.. Все пак, тя не изглежда толкова лека, да му се нахвърли още на втория ден.. Не може да бъде! БОЖЕ,КАКВИ СА ТЕЗИ ЗВУЦИ?!?”-разсъждаваше ужасен Блинг,когато чу как Ън Че разкъсва тениската на Кий. Сякаш нещо вътре в него го изяждаше, когато си ги представяше така близо..така интимно.. Усещаше как нещо, което винаги е искал, се изплъзваше от ръцете му.
-НЕЕЕ!- кресна той и отвори вратата.
За негова изненада, а и за останалите, това което видяха, бе съвсем различно от това което си бяха представили..
- Ето, казах ти.. Разкъсах я, понеже не я махна.. Толкова си мързелив ей… Заради един глупав етикет, който можехме да махнем ако си бе извадил тениската, хем нямаше да ме заболи ръката докато те чеша, хем нямаше да ти почервенее кожата, и на всичкото отгоре, можеше и дрешката ти да остане на едно парче!..-каза Ън Че без да забележи,че останалите отвориха вратата с трясък- А и ти какво си? Куче ли? Не бях виждала човек, който да е толкова физически удовлетворен, само защото го чешат..- зачуди се тя и в този момент вдигна главата си към вратата.- Ооо, момчета, върнахте ли се? Но, защо изглеждате така смаяни? Блинг, да не си бягал до сега? Защо дишаш толкова тежко?- попита тя, но не можа да получи отговор на нито един въпрос.

След около час:

-Охх, все още не мога да спра да се смея, Кибум.. Ахх, стомаха ме боли ужасно!- казваше Ън Че през сълзи, докато режеше краставиците светкавично бързо като майстор-готвач.- Охх, не очаквах да имат толкова мръсно съзнание..мъже.. Но като се замисля, май и аз бих помислила същото, ако бях на тяхното място- призна си момичето и започна да се смее още по-силно.
- Ей, само внимавай да не се порежеш!- предупреди я Кий, докато я гледаше как готви.-Както няма да съм способен да готвя в тези дни, ако и ти се осакатиш, хептен ще измрем гладни!
Той стана от стола си и полека се приближи до нея.
- Но да ти кажа.. За първи път виждам Jonghyun така.. Мисля, че не може да търпи нашето ново приятелство.. – прошушна той, за да не го чуят останалите в другата стая.- Усещам, че стана нещо като “любов от пръв поглед” след като го спаси от тези фенки.. Помирисва ми на ревно~~ст! Може ти да станеш момичето, което той толкова търси.. Искаш ли да му претърся устата? Айгоо, чувствам се като Купидончеее!!
- Yaaaah, KiBum-aah, какви си ги измисляш? Той дори не знаеше, че аз го измъквам.. А ти в ред ли си? Най- големия играч в SHINee, да ме харесва.. И престани с това! Напомняш ми на онея старци, които искат да ме запознаят с някой член от семейството им!.. Пфф..-каза Ън Че, ставайки все по-червена след всяка дума.
- Пха.. Играч бил.. Играча в тази група съм АЗ, момиченце! Въпреки че се прави на такъв, всички знаем, че той е най- романтичната душица в тази къща. Винаги е разправял как иска да си намери момиче, което да го разбира без да използват думи.. Мисля, че нещо в него е “кликнало”, след като те видя..- задълбочи се в мисли Кий- представи си, да крещиш на ум, за да те спасят, и изведнъж някой да те чуе и да ти помогне.. Е и това ако не е което той търси, то какво ще е?!
- Хахаха- засмя се невярваща Ън Че- Наистина те бива с небивалиците.. И тогава защо ме отбягва, откакто се запознахме?- попита тя със странно напрежение в гласа си- Гледа ме все едно съм някакво чудовище, не го ли виждаш..
- Така е, защото преди да те види,те мислеше за такова.. И те нарече „езерно чудовище”- изпусна се Кий.
- КАКВО?!- кресна Ън Че.- Защо?..- продължи тя, очевидно повече натъжена, отколкото ядосана.
- О, това май не трябваше да ти го кажа...-осъзна се момчето и се опита да спаси положението- Но в момента съжалява повече от всичко! ЧЕСТНО! Затова не може да те погледне в очите! Всичко беше заради онова мекотело, братовчед ти!- започна да обяснява Кий- Той му е показал твоя стара снимка от не знам си колко време, и.. и.. И така..
- Разбирам..-каза унила Ън Че – Кибум, мисля че няма да мога да ти помогна тази вечер повече.. Нещо не ми е добре.. Ще отида да си легна малко, окей?- каза тя и безжизнено тръгна към стаята си.
„Господи, какво ти направих, че днес ме наказваш с толкова слаб разум?” ядосваше се на себе си Кий. „Първо се изпуснах в мола, сега и това.. Аййш.. Остарявам…”

Ън Че не се появи за вечеря. Също така не излезе от стаята, когато Мини я извика да изгледат любимият й сериал. Не отвърна дори когато той се опита да я измами, като й каза, че си е изгорил ръката.
- Аййш, тревожа се..- каза Taemin, докато нервно си мърдаше краката – Човек с вълчи апетит като нея да не вечеря.. Че и се е заключила.. Не издава и никакъв звук.. Дали не се е разболяла заради вчерашното й търсене на адреса за 4 часа?!
- Напразно се притесняваш, Taemin-ah..-успокои го Кий- Днес цял ден бях с нея.. Даже веднъж не кихна!
- ТОВА Е ПО- ТРЕВОЖНО! Ох чакайте, ние нямахме ли резервни ключове за всяка стая? Къде са те? Не мога да издържа повече!- каза Мекотелото и скочи от дивана, за да търси ключовете. Намери ги доста бързо и със същата бързина влезе в стаята да я погледне. С още по-голяма бързина той се върна при останалите и каза разтревожено:
- Бързо! Телефона на лекаря! Нуна гори от температура вътре и е бяла като брашно! АЗ ВИ КАЗАХ, АМА КОЙ ДА МИ ВЯРВА! БЪРЗООО!...



Пп от автора:
Hello~~ Hello~~ !!
Мисля че трябва да ви предупредя, че вече може и да не удряме толкова много на комедията както в началото.. От това, което виждам, че се задава, историята май ще стане..как да кажа.. по-така..чувстителна?
Обещавам, ще се опитам да ви е интересно и да ви държа в напрежение, но с моята фантазия може да излезе така, че в някои глави изобщо да няма някой хубав лаф, който да ви разсмее.. Но за комперсация, може пък да има моменти, които да ви харесат повече, знам ли..
Та така.. ПРЕДУПРЕДЕНИ СТЕ! (съжалявам, ако разочаровам някого от вас..MySpace) Но бих искала да чуя (или да чета) и вашето мнение




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

91 Re: 5+1=1 ? o_0 on Съб Окт 09, 2010 4:22 pm

Nanna

avatar
Almighty ♛
Almighty ♛
Знаех си,че го чеше!!! Усещам драмичка тва онова хохоо айде по-бързо,че админката няма търпение





"So my dream isn't to become the "best", it's to be someone who I'm not ashamed to be."
- Key

...Only when all of us are together,it's true,from now till forever ❤
http://www.last.fm/user/SHINeeGirl7

92 Re: 5+1=1 ? o_0 on Съб Окт 09, 2010 4:33 pm

cho0ly

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
боже господи как го измисли онова с тениската невероятен фик просто ... продължавай в същия дух, ейййй

а за чувсвителната история не се притеснявай, вече тилкова сме се зарибили по фика че няма да има проблем а и съм сигурна че пак ще си е толкова интересно айде не се чуди и пиши следващата глава че умирам от любопитство к'во ше стане с Ън Че

93 Re: 5+1=1 ? o_0 on Съб Окт 09, 2010 4:40 pm

tdsmt357

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Че интригите също са интересно нещо! Фика е страхотен! Пък и да не е само комедия, нищо-тъкмо ще има разнообразие
Лично много харесвам този фик и не мисля, че съм единствена
Чакам си главите и то с голямо нетърпение

94 Re: 5+1=1 ? o_0 on Съб Окт 09, 2010 5:37 pm

xXx Mikki xXx

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Страхотна глава Мнооого се смях в началото А ако сега има и малко драма,фика ще е perrrfect

http://www.vbox7.com/user:sakurauchiha

95 Re: 5+1=1 ? o_0 on Нед Окт 10, 2010 12:10 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
15та ГЛАВА
*спешъл*

5 + 1... = 1 о_О

- Това, което ме тревожи, е прекалено високата температура..- каза лекарят, след като прегледа Ън Че- А и освен нея няма други признаци на болест.. Наистина съм объркан..
- Това е типично за нея, г-н лекар..-обади се Taemin през сълзи- И като малка беше такава.. Без кашлица или каквото и да било, единствено прекалено висока температура.. Веднъж за малко да я загубим заради нея..- сети се той и настръхна заради ужасния спомен.- Охх, даже не ми се мисли! Но, сега е добре, нали? Няма такава опастност.. Нали?
- Разбирам.. В момента й го смъкнахме на 39,5 C, мисля че ще продължи да се намалява..Но това не е толкова добра новина. Ще й сложа още един серум за нощта и сутринта пак ще дойда да я видя. Ако стане нещо през нощта, може да я вземем в болницата- предупреди ги лекарят.
- Н-няма някаква опасност за живота, нали?- попита разтревожен Блинг, след като чу какво каза Минито.
- Може при деца да е опасно, но на нейната възраст чак пък не.. В смисъл, не съм губил пациенти заради висока температура, и нямам намерение да я направя първата такава. Все пак съм й фен.- засмя се лекарят.- Но в момента най- вероятно всичко я боли и е свръх отпаднала, така че би било добре, ако я оставите да си почине..-каза той, докато прекрачваше вратата.-Аа, и не забравяйте да й проверявате температурата през няколко часа.. Знам, ще трябва някой от вас да не се доспи за утре, но е важно.
- Не се тревожете, господине.. Тази вечер дори и да искам няма да мога да заспя, когато тя е в това положение..- каза Тaemin, вече малко по-спокоен.- Благодарим ви! Лека нощ!
- Лека и на вас момчета..- каза лекарят и си тръгна.
Въпреки препоръката на лекаря, след като той си тръгна, незнайно защо и петимата се напъхаха в нейната стая.
Тя от своя страна, въпреки че беше будна, не можеше и да мръдне- отпадналостта, студа който изпитва и разбира се,болката от главата до петите не й го позволяваха. Затова стоеше със затворени клепачи и се опитваше да се поотпусне.
- Айгоо.. Толкова е бяла.. Изглежда като мъртв..-прошушна лидера, но в този момент бе сръган жестоко от Минхо, който не искаше Минито да чува такива неща в момента. За щастие, Taemin беше прекалено зает да гледа нуна си.
- Нунаа.. Моля тее, оправяй се по-бързоо! Не мога да те гледам толкова безсилнаа! Къде е момичето, което хвърляше чинове върху хората, които ме закачахаа? Айгоо..- казваше той на глас, докато седеше до нея.
- Тaemin-aah..- се чу от нея.
- Оо, кажи нуна!- шашна се момчето.
- Ела по-близо..-прошепна тя много тихо.
- А? Защо?- попита Taemin,докато доближаваше лицето си към нейното.
- По-близо..- изчете той от нейните устни.
- Тук съм нуна, до теб, никъде не отивам!
В този момент той усети горещата й ръка върху лицето си, опитващо се да му фрасне един шамар. Но заради безсилието, тя беше със силата на нежно докосване.
- Ако продължаваш.. да ми мърмориш така на главата..когато се оправя.. ще получиш един от тези чинове.. заврян някъде зад теб..- каза тя, опитвайки се да звучи заплашително. То наистина си беше плашещо, но в момента от нейната уста звучеше единствено като малка молба. Ама понеже мекотелото й я познаваше достатъчно добре, той знаеше, че тя изобщо не се шегува. Затова той продължи с по-нисък глас:
- Добре, махам се.. Но преди да тръгна, има ли нещо, което мога да направя за теб?- попита той толкова тихичко, че той самия едвам се чу.
- Да.. сложи ми слушалките и ми постави iPod’a на ръката..-прошушна Ън Че.
Минито направи каквото му беше казано и рече:
- Нуна, съжалявам.. Много ли те боли?- попита той разтревожен.
- Думата “много” е доста малка за това, което изпитвам.. Просто ме оставете на мира..-прошепна тя, с надеждата това да е последното, което тя ще каже за тази вечер.
- Обичам те!- каза Taemin и лекичко я целуна по изсъхналите устни.
- И аз теб..- каза тя на глас и се опита да се усмихне. За щастие, това вече беше последното, което каза.

Ън Че не смъкна температурата си под 39,1C за цяла седмица и половина. Но някъде след 2рия ден престана да лежи на леглото си през целия ден. „Аа, да бе! Да се излежавам като прасе в кална локва и да те слушам как ми цивриш на ухото през цялото време, така ли? Няяяма да стане!И престани да ме заплашваш, че ще ме изпратиш да стоя в болницата на тоя аджуши, който иска да ме запознае със сина си! Не разбираш ли, че неговите намерения са различни от това да ме излекува?!? Плюс това, имам си задължения!” казваше тя всеки път, когато Taemin се опитваше да я накара да си почине.
Всеки един от групата й се чудеше- тя ставаше, отиваше до магазина, хвърляше боклука (както бе обещала още първия ден), помагаше в подготовката на закуската и ги изпращаше с усмивка в уста. След това с Кий, който все още беше с превързана ръка, отиваха в неговата стая и лафиха по цели дни, докато останалите се върнат. Всъщност това им помогна да се сприятелят още повече- с всеки изминал ден те ставаха още по-близки приятели, все едно един ден е равен на една година запознанство. До края на седмицата между тях вече нямаше нито една тайна.
Не само с Кий, всъщност тя се разбираше с всеки един от SHINee. Споделяше любовта си към пилешкото заедно с лидера, помагаше му когато той се упражняваше в пианото, учеше го на нови трикове и песни. С Минхо пък също имаха общи предпочитания- аниметата, баскетболът и философските разговори. Почти всяка нощ те се срещаха във всекидневната и си пускаха по някое аниме +18, след което обсъждаха малко баскетбол или някоя тема като „Защо човечеството все още не е контактувало с извънземни?”
Единственото, което показваше че е болна бяха болният й външен вид и липсата на апетит. Все още не се появяваше за вечеря, въпреки, че тя я приготвяше.
Затова всяка вечер Блинг сядаше първи, ядеше бързо и ставаше първи от масата. После той тихичко отиваше в нейната стая и прекарваха малко време заедно. Тяхната основна тема бе музиката- любовта им към нея бе по-голяма от всичко останало. Говореха за кариерите си, за други изпълнители и разбира се, любими песни. Това помогна на Блинг да се сближи с нея, без да си мисли за гафовете,който бе направил и му помогна да я види и от друга светлина- по начина по който говори, по всичко което тя прави си личеше, че освен гений, тя наистина беше нещо, което той никога не е виждал.. Винаги преди да заспи се сещаше за думите, които Тaemin бе казал за нея още в началото: „..Просто нейният ум работи по-различно от тези на другите момичета..Като видите коя е,ще разберете...” Единственото, което все още го дразнеше в нея бе факта, че тя е по-близка с Кий, а не с него. И всяка вечер той се опитваше да й го каже, но точно в този важен момент все някой от останалите нахлуваше в стаята и проваляше мига. След това и останалите един по един идваха да я видят и в един момент започваше нещо като дългоочаквано семейно събрание. Да, тя не само се превърна в добър приятел за всеки от тях, но и им помогна да станат по-близки отколкото някога са били. Ако преди се определяха като членове на една група, то сега те бяха истински братя.. В тези “събрания” те оставяха работата на страна, все едно нито един от тях не е идол и няма нито един фен. Те просто бяха 6 човека, които споделяха тревогите си или се смееха на това, което разказваха. В тази стая, в тези моменти, те не бяха просто 5 момчета + 1 момиче, а бяха едно цяло, което все още не можеше да повярва, че това успя да стане само в рамките на седмица и половина…


Ново пп от автора:
Хмм.. Може да има хора, на които да им е чудно защо нарекох тази глава *спешъл*.. Ами, по простата причина, че в тази глава поисках да покажа значението на заглавието на фика (изобщо ако е имало някой,който му е обърнал внимавние и се е запитал защо се нарича така) и защото се опитах да разкажа цяла седмица и половина за една глава.. (а иначе знаете, 1 ден беше равен на 11 глави xDD) Така де, да се надявам, че ви е харесало.. ^_^




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

96 Re: 5+1=1 ? o_0 on Нед Окт 10, 2010 12:45 pm

silwii_

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
aaaaaaaaaaaaaaaaaaaххх are you kidding me ?!?! тая глава ми е най - любимата !! супер супер !!

97 Re: 5+1=1 ? o_0 on Нед Окт 10, 2010 12:53 pm

xXx Mikki xXx

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
Ако станеш писател се заклевам да ти изкупя всичките книги Невероятна глава,толкова беше...реалистична Обявявам фика официално за №1 в класацията ми на любими фикове

http://www.vbox7.com/user:sakurauchiha

98 Re: 5+1=1 ? o_0 on Нед Окт 10, 2010 4:13 pm

tdsmt357

avatar
A bell rang ding dong ★
A bell rang ding dong ★
Братовчедке, вземи наистина да станеш един писател-тъко повече хора ще се радват на интересни истории
Фика както обикновено е страхотен, с всичките заформили се взаимоотношения нямам търпение да видя какво става по-нататък

99 Re: 5+1=1 ? o_0 on Нед Окт 10, 2010 5:51 pm

jongminfan

avatar
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆
омо невероятна глава Amazed наистина ако станеш писател и аз ще ти купувам всички книги :145: нямам търпение за следващата глава..продължавай все в същия дух

http://smiley92.tumblr.com/

100 Re: 5+1=1 ? o_0 on Пон Окт 11, 2010 5:04 pm

nasa__

avatar
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★
16та ГЛАВА

- Йобоо, пак си станала по-рано от мен! Ще се скараме ако продължаваш така!- каза Кий, когато видя Ън Че в кухнята да приготвя закуска. Той веднага й даде сутрешната прегръдка и я целуна по горещата буза, което вече беше станало нещо обикновено.
- Ей, по- внимателно! Да не счупим термометъра! И без това си сложих живачния, може да се отровим като нищо!- каза момичето- Добро утро и на теб, Йо-Бо..-продължи тя и също му отвърна с целувка.- А сега, ела да ми помогнеш с ориза миличък.
- Дообре, добре.. Но, Ън Че, с всеки ден явно все повече свикваш с атмосферата.. Виждам, че даже не си си сресла косата момиче!- започна да се хили Кий.
- Ей, недей да се подиграваш.. Не можах да си намеря гребена покрай вашата козметика в банята.. Имам чувството, че купувате повече грим отколкото ви е нужен..- каза тя и погледна към Кий.- Ооо, вижте кой ми казва рошава! Ами ти като си същия, господине!- започна да се смее и тя- Направо, както имаш и различни тонове в косата, може някоя птичка да те вземе за гнездо!.. Внимавай приятел, те са навсякъде.. Не може да си сигурен кога някоя гарга ще кацне на косата ти..
- Yaaah, не се подигравай с мен! А и аз го бях казал, гледайки от добрата страна.. Вече явно сме толкова близки, че дори не обръщаш внимание как изглеждаш пред нас.. Точно като семейство!- каза той и плесна с ръце от щастие.
- Семейство казваш… Може би..- замисли се Ън Че.
- Ей, не те засегнах, нали?- каза със сериозен тон Кий.
- Аа, не, изобщо.. Ти пък, кой би се засегнал за това?!? Просто се замислих.. Времето минава..
- Yaaah, какво искаш да кажеш с това?- попита разтревожен Кий. Това беше, защото никой не знаеше точно колко ще остане тя с тях, и се страхуваше, че раздялата им ще е скоро..
- Нунааа, добро утроооо!- прекъсна ги Темин, който явно току-що се бе събудил. В лицето му отново я имаше неговата топла усмивка.
- Добро утрооо, мекотелото мии!- отговори Ън Че и се поздравиха по своя си начин.
- Ей, нехранимайко, на мен добро утро няма ли?- намуси се Кий.
- Добро утро и на тееб, хьооонг!
- И ти си обичан Кий, само че не толкова, колкото мен..-каза момичето и му се изплези.
- Добре, по-малко обичания се заема със закуската, а повече обичаната, моля да седне и да извади този термометър най-сетне!- заповяда Кий.
- Добре добре.. Но знаеш, че само се шегувам нали Шефе?- каза Ън Че, опитвайки се да го развесели.
„Разбира се, че знам, глупаче..” си помисли Кий и се усмихна леко, без да го покаже на останалите.
-Ей, каква е тази врява толкова рано? Още не сме се събудили, вие вече се дракате..- каза сънен Оню, докато влизаше в кухнята заедно с Минхо.
- Хьонг, това тяхното не е дракане.. Техния начин на общуване е такъв..- каза Минхо докато се прозяваше.
- Добро утро Оппаа, добро утро Минхоо! Айгоо, миличките те..-каза подигравателно Ън Че- Ако не искате да останете гладни, трябва да ни търпите!- продължи тя уж заплашително, но ги целуна и тях по бузите.
- Ахх, Ън Че, докато ме храниш с онова твое пилешко, трета световна да водите тук, пак нищо няма да кажа!- викна Оню, който понякога се държеше все едно харесва готварските й способности повече от нея.
- Ей, стига се стояли там и елате да ядем!- каза Темин, докато гледаше приготвената закуска в масата и му течаха лигите по това, което вижда.
- Ооо, момиче, отново си разказала играта на тези хранителни продукти!- възкликна Минхо и веднага започна да се тъпчи.
- Един, два, три, четири..- започна да брои Ън Че, все едно кокошка броеше пилетата си.- Момент, къде е петия?
- Оо, той.. Имаше тежка нощ..- каза Оню и се опита да затвори темата.
- В смисъл? Да не е болен?- разтревожи се момичето.
- Оо, не, изобщо! Просто прекали с ласките на една фенка вчера..- каза Минхо, докато пъхаше огромна лъжица с ориз в устата си.
- КАКВО?!- кресна Ън Че- Разбирам..- каза тя унило.
” Не е като да си има приятелка.. Не е и като тази приятелка да съм аз.. Нормално е Ън Че, той е играч..” помисли си тя и седна на масата.
- Ноо, честно казано, този път му завидях.. Беше доста готина мацка.. Надявах се да огрее мен, не него, но то пък какво стана..- сети се Оню.. Той наистина беше харесал момичето.
- Какво стана?..- попита момичето без много желание да узнае истината.
- Ами.. нали отидохме в клуба да разпуснем малко.. И тогава се появи тази красавица.. Не знам кога и как стана, но само видях 2мата как отиват към стаята за двойки..- обясни лидера, който не осъзнаваше какво причиняваше на Ън Че.
- Ей, но това не е причина да ме кара да се тревожа тук дали е болен или не! Отивам да го събудя!- реши се момичето и тръгна към неговата стая.
„Аййш, какво ми пука пък на мен.. Само ме кара да се тревожа за него.. Амаа, ще види той, ще си отмъстя за тревогата!” мислеше си тя докато пристъпваше до неговата стая.
Блинг, в своята стая, беше полубуден и само се търкаляше в леглото. Мислеше си за това което стана снощи и се опитваше да се сети за всяка една подробност.. После просто се обърна с гръб към вратата и потъна в мисли..
- Ееей, разбойникооуу!!- каза Ън Че като си поправи гласа да звучи по-мъжки. – Стауааай уааа, сънливкооууу!
„Айшш, този Кий, опитва се да се прави на мутирало животно.. Ще му покажа аз, като го погъделичкам хубавичко..”помисли си Блинг, който нямаше и идея кой е зад него.
Ън Че приближи до леглото и бутна Блинг по рамото:
- Ей, казах ти да…
- Yaaaah, сега ми падна на ръцетее!- викна Jjong и с бърза хватка накара Ън Че да остане под нeго…



Последната промяна е направена от nasa__ на Пон Окт 11, 2010 5:41 pm; мнението е било променяно общо 1 път




"If my joy can be your happiness, then thank you.."




Being a fangirl is not a hobby..It's more like..JOB!
http://www.last.fm/user/nasa__

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 4 от 18]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 11 ... 18  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите