Късмет  или съдба - Page 3 K1q6o9jpg


Join the forum, it's quick and easy

Късмет  или съдба - Page 3 K1q6o9jpg
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


     Seoul

Май 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

Късмет  или съдба - Page 3 Vote_lcap15%Късмет  или съдба - Page 3 Vote_rcap 15% [ 6 ]
Късмет  или съдба - Page 3 Vote_lcap56%Късмет  или съдба - Page 3 Vote_rcap 56% [ 22 ]
Късмет  или съдба - Page 3 Vote_lcap3%Късмет  или съдба - Page 3 Vote_rcap 3% [ 1 ]
Късмет  или съдба - Page 3 Vote_lcap13%Късмет  или съдба - Page 3 Vote_rcap 13% [ 5 ]
Късмет  или съдба - Page 3 Vote_lcap13%Късмет  или съдба - Page 3 Vote_rcap 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyНед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyПет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyПон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyНед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyПет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyВто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyВто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyВто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Късмет  или съдба - Page 3 EmptyПет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music
Късмет  или съдба - Page 3 WamFC

You are not connected. Please login or register

Късмет или съдба

+10
Анонимка7
Silver
kpopSIMMY
Mystique
..TaeminGirl..
lyukiya
Dob
jongminfan
TonnIi
minho1985
14 posters

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 3 от 5]

1Късмет  или съдба - Page 3 Empty Късмет или съдба Пет Фев 25, 2011 2:16 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

First topic message reminder :

P.P Така само да споделя,че в един слънчев ден отидох до реката Рейн и ми дойде вдъхновението.А й бях се депресирала(развали ми се лаптопа) .Надявам се да ви хареса
1 глава

В един слънчев ден през месец Май в столицата всичко бе нормално.Хората отиваха на работа,децата на училище.Птичките пееха своята песен и прелитаха от дърво на дърво.Всичко бе толкова прекрасно,докато на едно от главните кръстовища 2 коли се блъснаха.От едната кола излезе едно младо момиче и цялото бе в кръв.

- Татко!Татко! – викаше тя

Хоратя спряха и гледаха какво става.Един мъж на тротоара като видя катастрофата се обади на бърза помощ,а след това това и на полицията и на пожарната.Момичето отиди от страната на баща си и се мъчеше да отвори вратата.



- Татко!Татко! – викаше момичето и плачеше

Мъжът отвори очи бавно и я погледна.

- Су Ри….миличка – каза й той едвам

- Татко дръж се!Моля те не ме оставяй сама! – продължаваше да плаче момичето и изведнъж колата се запали от предната страна и бързо се разпостраняваше

Един младеж скочи,като я хвана и я дръпна на страни.След няколко секунди колата избухна в пламъците и момичето се опитваше да се измъкне.

- Не~!Татко~! – изкрещя тя и започна още по силно да плаче

Пожарната пристигна заедно с Бърза помощ.Пожарникарите слязоха от колата и побързаха да потушат огъня.Парамедиците отидоха към другата кола и извадиха полyживия мъж.

- Хей тука има пострадало момиче – извика момчето на парамедиците и ръкомахаше

Единия парамедик отиди към тях и започна да я преглежда.

Парамедика качи момичето в линейката,където беше й пострадалия мъж.Су Ри не спираше да плаче.

В това време в SMenter SHINee седяха и се чудеха какво да правят.

- Хюнг хайде да играем! – каза младото момче

- Знаеш че пак ще те бия – усмихна му се Минхо

- Хайде да отидем някъде – предложи Оню,докато гледаше през прозореца

- Да бе,мениджъра да ни изтрепи като му? – отвърна му Джонгхюн

- Хей тихо.Мъча се да чуя нещо – стросна се Кий,докато гледаше телевизора

*Преди по малко от 15 минути на кръстовището между Ки Мо и Ки На се случи катастрофа.Един човек е починал и………*

- Боже горкото момиче….. – натъжи се Дивата,като даваха кадри от катастрофата

- Хюнг то другия шофьор е виновен нали?! – зачуди се Темин и не обичаше да гледа такива неща

- Да Темин. – кимна Динно и за моменто всички замълчаха

Кий изгаси телевизора и тези нехста много го натъжаваха.Минхо отиди до нег? и го потупа по рамото

- Хайде да си ходим! – каза му тихо Фламинг Харисма и Дивата кимна.Като излязоха от сградата мениджъра ги чакаше

- Хайде момчета!Закъсняваме – извика им той

- Не мога да разбера мениджъра като кара като луд и досега не сме се сблъсквали – зачуди се Кий

- Това е защот знае,че после ще му отрежат главата – каза сериозно Блинги

- Хммм ……..това е просто късмет – отвърна младока и се те качиха в колата

В това време жената на пострадалия дойде и цялата бе обляна в сълзи.

- Докторе,докторе!Как е съпруга ми? – попита тя притеснено

- В интензивното.Успокойте се – хвана я той за раменете и й отвърна спокойно

Дъщерята на починалия седеше и плачеше.Жената се обърна и я погледна.

- Хей как се казваш? – попита я любезно тя

- Не ме докосвайте.Мъжа ви уби баща ми.Сега си нямам никого – стросна й се тя и продължи да плаче

- Съжалявам миличка – отвърна й жената и си избърса сълзите

- Извинете….вие ли сте И Су Ри? – попита една жена около 40-те с една папка в ръката и наджо на врата си.

- Да аз съм – отвърна й момичето и я погледна очудено

- Аз се казвам Пак Джин А от социалните – каза строго тя

- Ама вие…..току що е загубила баща си.Не ви ли е срам? – изправи се жената и я погледна сериозно

- Това ми е работата.Трябва да разбера дали има роднини,ако не….ще я осинови някое семейство – отвърна й сериозно и погледна към момичето

Су Ри я погледна плахо и има само една роднина,но тя е в Канада.

- Оставете я намира! – викна жената и прегърна момичето

Жената седна до Су Ри и започна да й задава въпроси.

След около 30 минути лекаря излезе и жената на пострадалия се изправи.

- Как е той докторе? – попита тя разтревожено

- Сега е вън от опастност,но ще трябва да го наблюдава 24 часа и да му направим някои изследвания – отвърна й доктора сериозно и тя си отдъхна

- Благодаря ви докторе – поклони се тя и беше много благодарна

Су Ри се изправи и побягна.Жената тръгна да я гони.

“Не е честно.Не е честно.Предпочитам аз да бях умряла вместо баща ми” – мислеше си тя докато бягаше.Тя излезе навън и валеше дъжд.

- Хей Су Ри! – извика жената след нея

- Не искам да говоря с вас – поклони се тя и се обърна

- Съжалявам за баща ти – каза й тя нежно и се чувстваше супер ужасно

- Ако не беше господина да ни блъсне,сега баща ми щеше да е жив – стросна се тя

- Знам.Наистина не знааеш колко съжалявам и мъжа ми е добър човек,не би го направил нарочно.Ако няма при кого да отидеш,можеш да останеш у нас – каза й сериозно жената и сведе виновно глава

- Не искам.Как да остана при някого,който е убил баща ми – развика се тя и цялата бе мокра


- Влез вътре.Ще настинеш – свали си сакото и я покри да не я вали дъжда

- Не искам да ви виждам – бутна я и избяга в неопределена посока

Жената се натъжи и я гледаше как тича в дъжда.

В това време в колата на SHINee чакаше да стане зелено.

- Ебати светофара! – ядоса се Джонгхюн

- Хюнг ей сега ще светне зелено – усмихна му се Темин

И така и стана.Светна зелено и тъкмо тръгна,когато Су Ри пресече и се спря пред колата,която за малко щеше да я блъсне.Мениджъра слезе и застана пред нея

- Момиче внимавай!Не виждаш ли че е червено – каза й сериозно той

- Оо това е момичето! – викна Кий

Динно слезе и застана пред нея като се усмихна

- Другия път внимавай – пусна си чара той

- Я се разкарай – сопна му се тя и застана на тротоара

- Абе това е момичето от телевизията,катастрофата…. – започна да ръкомаха Кий

- Офффф тея деца днешно време…. – изпуфтя мениджъра и тръгна

Петимата я гледаха,докато тя стоеше на дъжда цялата мокра и подгизнала.

- Жал ми е – въздиша Темин и се подпря на Оню

Динно я погледна и тя стоеше и чакаше да светне зелено

Момчетата се прибраха и никoй не каза и дума.

- Гладни ли сте? – попита тихо Кий

- Не – отвърна лидера

- Не хюнг – отвърна му младока

Фламинг Харисма и Джонгхюн се запътиха към стаите си.В това време Су Ри пристигна на кръстовището,където се блъснаха двете коли и където загина баща й.

“Татко…..липсваш ми…..” – помисли си тя и заплака

Тя постоя около 5 минути като гледаше втренчено мястото където се блъснаха колите.Су Ри се обърна и тръгна обратно и започна да върви бавно.Дъжда я валеше,но тя единствено мислеше за баща си.Малко преди да стигне болницата видя жената,точно където я бе оставила.Су Ри се приближи и я погледна.

- Дете ела у нас – погали я тя по косата

- Може ли? – заплака още по силно Су Ри и беше я страх да остане сама


Не искаше да я дават на някакво непознато семейство


- Разбира се.Хайде че ще замръзнеш.Ела – прегърна я жената и се те качиха в едно такси.

В апартаментa на SHINee Кий не спираше да мисли за момичето.


“Охх горката…….да загуби баща си…..какъв ужас” – мислеше си той и обикаляше стаята си

Динно се почувства някак си странно.Досега нищо не можеше да го трогне,но когато погледна момичето…..болката в нейните очи…..изпита много странно чувство.



51Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Чет Апр 28, 2011 12:13 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Хаха все пак изпитва някакви чувства Късмет  или съдба - Page 3 85241 Супер е главата Късмет  или съдба - Page 3 124908 Дано Су Ри да си вземе изпитите Късмет  или съдба - Page 3 72137

http://smiley92.tumblr.com/

52Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Сря Май 18, 2011 5:16 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Сори че не съм писала скоро,но просто ме затрупаха с много неща а и музата не идваше :) Ето и следващата глава надявам се да ви хареса







20 глава



Мини сведе глава и тръгна напред.



“Мислех че ще каже да.Хич не ми върви с момичетата...” – помисли си той и въздишаше.След известно време той се прибра вкъщи и хвърли раницата си на дивана и се просна на него.Покри лицето си и изведнъж се изправи



- Су Ри! – извика той и започна да се оглежда



Излезе от всекидневната и влезе във всяка стая.Но от нея нямаше следа.Той извади телефона си и набра номера й.Мини чакаше но тя не дигаше.



“Къде ли е отишла?” – питаше се той и взе якето си.Докато слизаше по стълбите набра номера на Джонгхюн.



- Ало хюнг – каза му той леко задъхан



- Кажи малкия – отвърна му Динно



- Су Ри да е при теб? – попита го той и излезе навън и се затича



- Ами не няма я.Защо?Нещо да не е станало? – притесни се той



- Незнам.Прибрах се и нея я нямаше.Не си дига телефона – обясни му той



- Може да пазарува.Същата е като Кий.Отидат ли един път до мола и забрави да ги намериш – поклати глава Блинги



- Хюнг имам лошо предчувствие - огледа се малкия и пресече улицата



- Обади се на Кий.Може да е с тях – предположи Джонгхюн и леко се намръщи


- Надали?Те сега са в радиото – отвърна му той и се спря



- Оххххх къде ли е отишла? – започна да се ядосва Блинги



- Незнам.Сега ще я потърся – каза му сериозно Темин и затвори



Джонгхюн въздъхна и остави телефона си.<о:p>



“Су Ри моля те.....не прави глупости.......Днес.......баща ти....” – сведе глава той и легна обратно<о:p>



Темин претърсваше целия квартал,но от нея нямаше следа.Той се спря и се вгледа в колите.За малко две колите щяха да се блъснат и тогава му светна



“Оооо неееее.....” – помисли си той и побегна напред



В това време Су Ри седеше все още на земята и бавно започна да се смръчава.Едно момче се приближи и я погледна



- Добре ли сте? – попита я той,но тя не отговори



Той подаде ръката си,но тя не помръдна.Момчето се отказа и продължи по пътя си.Тя леко повдигна глава и погледна нагоре.Една капка падна върху носа й и след секунди започна да вали.Хората започнаха да бързат и да се скрият някъде от дъжда



Су Ри все още седеше и не можеше да помръдне.Мини слезе от таксито и я видя.



- Су Ри! – извика й той и пресече улицата



Отиде до нея и я прегърна.



- Темин! – каза тя тихо и погледна към него



- Знаеш ли как ме притесни – скара й се той



- Съжалявам – започна да плаче тя



- Хайде да се прибираме – повдигна я той



Двамата влязоха в таксито и тръгнаха към вкъщи.Су Ри се бе свила на топка и трепереше.Темин си свали якето и го подаде.След около половин час те пристигнаха и Мини плати на човека.Су Ри бавно слезе и видя в далечината дъга.Тя леко се усмихна и Темин я прегърна.



- Хайде – каза й той нежно



Двамата влязоха в сградата и се качиха бавно по стълбите.Су Ри влезе в апартамента и се огледа.Не беше осъзнала досега,но това място се превърна в неин дом.Тя отиди в всекидневната и седна на дивана.Мини сложи вода на котлона и отиди набързо в стаята.Махна мокрите дрехи и сложи сухи.Влезе в стаята на Джонгхюн и зе един анцуг и една тениска.



- Су Ри.....- влезе той в всекидневната



Тя се обърна и сълзите й се стичаха.Той клекна и сложи до нея дрехите.



- Сега ще ти направя чай – леко се усмихна той



- Благодаря ти – избърса тя сълзите си и леко се усмихна



- Само си изпий чая,не искам да настинеш – погледна я сериозно



Той се изправи и отиди в кухнята.Су Ри погледна дрехите и свали своите.След като ги облече се сви на топка и сведе глава



- Ето и чая – подаде го Мини



- Благодаря – каза му тя и взе чашата



- Внимавай горещо е – предупреди я той



Тя леко отпи и почувства как топлина се разпостира в цялото й тяло.



- Трябва да се обадя на Джонгхюн хюнг – каза той сериозно и отиде да си вземе телефона



Мини набра номера му и зачака.



- Ало Темин – изпревари го Динно



- Хюнг спокойно. Тя е тук – подчерта той



- Слава богу – отдъхна си той



- Хюнг после пак ще ти се обадя – каза му набързо той



- Искам да я чуя – отвърна му тихо той


Мини въздиша и подаде телефона на Су Ри



- Ало – каза тя треперейки



- Ти!Как можа....знаеш ли колко се притесних... – започна да й вика той



- Аз.....съжалявам – натъжи се тя



- Аххх.....какво да те правя? – мислеше той на глас



Темин й наметна едно одеало и сложи чашата пред нея.



- Джонгхюн-ши добре съм,не се тревожи за мен – леко се усмихна тя



- Господи….- поклати той глава



- Хайде до скоро – каза му тя и затвори



- Благодаря ти Темин – усмихна се тя



- Недей да преструваш – погледна я той строго



- Но.... – погледнаго тя тъжно



- Знам какъв ден е днес – въздиша той и отиди в стаята си



Темин искаше да я оставе насаме,знаеше че ако беше до нея няма да може да й помогне.Су Ри се изправи и отиди на дивана.Легна и се зави.Пусна си телевизора и се вгледа в празното пространство.



Джонгхюн гледаше на телефона си една снимка на Су Ри.Той леко се усмихна и затвори очи.



В това време Мини си пишеше домашните,когато телефона му звънна.Той се стресна и подскочи.Взе телефона си и като видя че изписано “Те Ран” веднага дигна



- Ало – каза той задъхано



- Хей какво правиш?- попита го тя сериозно



- Пиша си домашните.А ти? – отвърна й той



- Хммм......вечерта свободен ли си? – попита го тя строго<о:p>



- Мда..... – сведе той глава<о:p>



- Ако искаш ела у нас..... – започна тя и се усмихна



- Моля? – стресна се той



- Е няма да повтарям – ядоса се тя



- Към колко часа? – леко се усмихна той



- Към 20.00 часа.Не си мисли че толкова лесно се поддадох напоканата ти.Просто имам нужда от помощ – каза тя надменно и затвори



- Yes! – започна да подскача Мини и да прави разни движения



Кий,Минхо и Оню се върнаха и видяха мокрите дрехи на стола.



- Какво ли е станало?- зачуди се лидера и отиди към всекидневната



Кий и Минхо повдигнаха рамене и го последваха.Те видяха заспала Су Ри на дивана.



- Кий донеси едно дебело одеало – заповяда лидера



- Веднага – кимна той и изтича в стаята си



- Какво има хюнг? – гледаше го той очудено



- Тя трепери.Дигнала е temperature.Къде е малкия? – отвърна му Дyбу



Минхо падна на колене до нея и пипна челото.



- Хюнг тя цялата гори – уплаши се Минхо и отиди да вземе аптечката



Дивата я зави с дебелото одеяло,а Минхо гледаше какво лекарство да й даде да й свали температурата.<о:p>



- Оххх хюнгс – усмихна се Мини



- Хей ти къде беше?Су Ри е болна – ядоса се Оню



- Ами аз...... – гледаше изненадано той



- Ейш как можа да я оставиш така? – скръсти ръце Кий



- Хюнг аз......дадох й чай и...... – започна Мини



- Какво стана?Защо тя е болна? – развика се Минхо и за пръв път го виждаха толкова ядосан<о:p>



- Хюнг тя беше навън.....на мястото където баща й почина.Днеска се навършва един месец.....като се прибрах нея я нямаше и излязох да я търся... – обясни им тoй




- Добре си направил,ама трябваше повече да се постараеш – въздъхна Дивата



- Бях невнимателен......съжалявам – приближи Мини и я гледаше тъжно



- Трябва да я заведен на лекар – каза сериозно лидера



- Прав си! – съгласи се Фламинг Харисма



Фламинг Харисма я взе на ръце и тръгна напред



- Минхо-ши не искам в болница – противи се тя



- Су Ри трябва да те заведем болна си – погледна я строго Минхо



- Болниците ми навяват лоши спомени – сведе поглед тя и се натъжи



Минхо въздиша и я погледна.



- Минхо идвам с теб! – каза сериозно лидера<о:p>



- Добре хюнг! – кимна Минхо и си взе якето<о:p>



Дивата отиди в кухнята И бавно отвори хладилника.Той въздъхна и хич не му харесваше да стои безучастен.Ръцете му бяха вързани и искаше да направи всичко възможно да помогне на Су Ри.



Мини си погледна часовника и бе около 18.30 часа.



- Кий хюнг ..... – започна тихо момчето



- Кажи – погледна го строго Кий



- Аз имам среща! – измърмори го под носа си



- МОЛЯ????Среща????? – подскочи Кий и започна да обикаля около момчето



- Хюнг спри......зави ми се свят – едвам гледаше Мини в една посока



- Оххх извинявай.Коя е късметлийката? – мигаше на парцали Диватa



- Едно момиче от класа ми – смути се той



- Покажи ми коя... – извади веднага албума с неговия клас



- Хюнг!Чакай!Тя е ......нова! – извика му той



- Ааа що не почна с това – погледна го строго и скръсти ръце



- Ами не ме остави – ядоса се Мини



- Оххх ко да те правя........Сега ще почнеш по малко да се прибираш...мениджъра ще започне трета световна война......трябва да се разпрявя с даскалите и с Директора... – започна да мърмори Кий



- Оххх помогни да си избера дрехи и какво да правя! – тропна с крак той


53Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Сря Май 18, 2011 5:30 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Yes~~~ Най-накрая нова глава Късмет  или съдба - Page 3 573598 Супер е главата,дано на Су Ри да не й има нещо сериозно Късмет  или съдба - Page 3 72137 Как ли ще мине срещата на Мини и Те Ран Късмет  или съдба - Page 3 699691

http://smiley92.tumblr.com/

54Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Съб Май 21, 2011 11:03 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

21 глава



Дивата въздъхна и тръгна към стаята му.



В това време Минхо и лидера и Су Ри бяха в таксито и наближаваха болницата.Су Ри не спираше да киха и да подсмърча



- Как се чувстваш? – попита я сериозно Минхо и искаше да й се скара,но някак си не можеше



- Ами...... – започна тя и кихнa



- Адоши моля побързайте – каза лидера и погледна тъжно към момичето



Човека настъпи газта и се чувстваше като някакъв състезател на Формула 1.



Те Ран в това време се разпореждаше със слугите си.



- Побързай!! – заповяда момичето и слугините се поклониха и започнаха да търчат наляво надясно като полудели



Охранителите поръчаха от най скъпата италианска храна .



Те Ран отиде в градините и кучета направо й скочиха.Тя се засмя и започна да ги гали.Всички се събраха до прозореца и гледаха като гръмнати.Не бяха виждали госпожицата да се усмихва



- Явно това момче.... – започна единия охрнаител и след миг видя Те Ран да вика



- Я~!Няма ли кой да ми помогне?Махнете тея псета от мен!! – викаше тя и охранителите скочиха



- Госпожице! – казаха те и дръпнаха кучетата от нея



- Вие малоумни ли сте?За какво ви плаща баща ми?Не cте ли ги обучели? – крещеше тя и си тупаше дрехите



- Госпожице те.... – започна единия охранител



- Ако не искате да бъдете на улицата зааедно с кучета,ги обучете! – заповяда тя и влезе вътре



Охранителите поклатиха глави и въздъхнаха.Те Ран влезе вътре и отиди в стаята си.



- Госпожице Те Ран коя ви харесва? – попита слугинята като покажа роклите



- Оххх никакъв вкус нямаш.Как ли ти е избирал баща ми? – мислеше си тя



- Извинявайте! – кланяше се момичето и започна да плаче



- Аххх моля ти се....Не съм ти виновна аз.Сама ще си избера.Махни ми се от погледа ми – тръгна тя към гардероба си и момичето веднага излезе от стаятa



В това време Темин беше готов.Целия блестеше и сияеше.



- Ахх…. – избърса си сълзите Кий



- Хюнг какво има? – погледна го притеснено Мини



- Нищо върви.....момичетата мразят да чакат – каза му той сериозно



- Благодаря ти хюнг – прегърна го набързо и се изстреля



В това време таксито спря пред болницата и Минхо излезе,взе Су Ри на ръце И тръгна напред,докато Оню плащаше.



- Все аз плащам......скоро ще остана без пари – мърмореше си той под носа



Минхо влезе и извика една сестра.



- Как се чувствате? – попита я тя



- Ами аз.... – започна Су Ри и изгуби съзнаниe



- Су Ри! – извика Минхо



Сестрата буташе количката и влезе в един кабинет.Минхо стоеше и започна да тропа с крак



- Какво стана? – попита го лидера



- Хюнг незнам.Сега влезе.... – започна да се ядосва



- Хубаво де.Успокой се.Тя ще се оправи – потупа го по рамото Оню



- Оххх дано – седна той и не моежеше да си намери място



Темин наближи къщата на Те Ран и се огледа.



“Лелелел ама аз да не съм объркал адреса....” – зачуди се той като видя голямата къща.Той погледна отново листчето,което държеше в ръката и погледна надписа на вратата.Темин бавно пристъпи и звънна на звънеца.Кучетата се разлаеха и един огромен мъж застана пред вратата.



- Кой си ти? – попита го той строго


- Те Ран ме покани и .... – започна плахо той



- Хмммм....момент – огледа го мъжа и се обърнa



- Идиот!!!! – извика женски глас



- Госпожице…..аз….. – каза мъжки глас тихо



- Оххх Темин.... – появи се пред него Те Ран и се усмихна



- Здравей! – усмихна се той



- Отвори вратата! – заповяда тя на телоохранителите



- Да госпожице – поклони се мъжa


Темин направо потрепери и гледадхе плахо.



- Заповядай – усмихна се тя и той бавно пристъпи напред



Те Ран изгледа мъжа строго и тръгна напред.Двамата влязоха в къщата и Темин не можеше да си затвори устата от удивление.



- Гладен ли си? – попита го тя и плесна с ръце



- Не.Вече ядох – отвърна й той и започна да оглежда къщата.



Слугите влязоха с 2 колички на които имаше няколко подноса с хапки и какви ли не вкусотии



- По какво искаш да ти помогна? – обърна се той



- А да...... – замисли се за миг тя и отиди в другата стая



Мини седна на кожения диван и се кефеше на къщата.След минута тя донесе няколко учебника и ги сложи на стъклената маса.Той взе учебника и започна да разгръща.Те Ран се приближи и обгърна страниците.Темин усети нейния парфюм и направо му се зави свят от аромата,който идваше от нея.



- Ето тук....тая задача не ми е ясна – каза тя и го погледна



Той я погледна и след секунда погледна към задачата.



- Ооо тази ли?На мен ми трябваше много време да я реша – каза той сериозно



Той се просегна и взе лист хартия и химикал.Написа бързо решението и започна да й обяснява.Слугите острани гледаха и си шушукаха.



Те Ран се изправи и се обърна.



- Елате тук – извика тя и Мини се стресна



Слугите влязоха и се наредиха с наведени глави.



- Какво ли да ви правя сега? – започна да се замисля тя



- Хей Те Ран какво има? – попита я очудено Темин



- Нищо просто ще ги уволня – усмихна се тя и седна до Темин



- Госпожице моля ви се...не ме уволнявате – започнаха те по единично



- Никакви маниери нямате!Имам гост,а вие ..... – започна да вика тя



- Те Ран незнам какво става,но сигурно не са искали.. – започна да ги защитава той



- Не е хубаво да се подслушва чужд разговор и да говорят зад гърба ми – обърна се тя и го погледна злобно



Темин се сви и тя извади телефона от джоба си.Набра някакъв номер и зачака.



- Кажи скъпа – каза мъжки глас



- Татко наеми нови слуги – каза му тя срого



- Скъпа престани!Вече смених около 1000 служители... – започна баща й



- Нямат никакви маниери... – започна тя



- Охххх добре.Утре ще се обадя на агенцията – въздиша той и затвори



Те Ран прибра телефона си и седна отново.Слугите стояха с наведени глави и тя ги погледна.



- Какво стойте?Събирайте си багажа и до 10 минути да ви няма – каза тя строго



- Да госпожице! – поклониха се те и тръгнаха



- Чакайте! – изправи се Темин и погледна Те Ран



- Какво? – изправи се тя



- Не можеш да ги третираш така – викна й Мини



- Ще правя каквото си искам – намуси се тя



- Не можеш да се държиш така с хората... – въздъхна той



- Мога.Хайде да ми обясниш задачата – каза тя и седна



- Аз си тръгвам – остави той учебника и не можеше да повярва че е такъв човек



- Чакай Темин – викна тя



- Какво?Не мога да повярвам че си такава – тръгна той напред и тя се разплака



Слугите стояха и гледаха сцената.Тя се намръщи и погледна към слугитe

- Махайте се веднага! – ракрещя се тя и отиди в стаята си



Мини излезе и дишаше очестено.Погледна към къщата и изведнъж една от стаите светна и той се загледа.Те Ран отвори прозореца и започна да хвърля каквото и паднеше.Мини поклати глава и тръгна да се прибира.



В това време сестрата излезе от кабинета и момчетата се изправихa



- Как е тя? – попита притеснен Минхо



- Ще се оправи.Доктора след малко ще ви извика – каза спокойно сестрата и тръгна по коридора



- Минхо за какво ли ще ни вика доктора? – зачуди се Оню



- Хюнг нямам си идея – започна да се тревожи още повече Фламинг Харисма



След около 5 минути доктора отвори вратата и им даде знак да влязат.Те веднага влязоха и погледнаха към Су Ри



- Как е тя? – каза бързо Минхо



- Спокойно.Тя ще се оправи – леко се усмихна доктора,като видя колко е притеснен Минхо



- Какво й е? – попита лидера



- Настинала е.Нищо сериозно.Предписал съм й някои витамини и много почивка.Да остане в леглото за няколко дни – отвърна той и подаде рецептата<о:p>

Минхо я взе и я погледна.Не че разбираше какво беше написано,но скоро щеше да разбере.Би направил невъзможното за нея,дори и да започне да учи медицина.Знаеше че тя няма да му отвърне на чувствата,но и не можеше с лека ръка да пренебрегне своите чувства

Докато Минхо умираше от притеснение,Джонгхюн спеше дълбоко.Инжекциите просто го изтощаваха,а и ходеше на рехабилитация.На всичкото отгоре много му липсваше Су Ри.Дори и да беше си казал че ще я забрави,сърцето му бе на друго мнение.

Минхо взе на ръце Су Ри и тръгнаха да се прибират.Оню звънна на Кий и му каза да подготви всичко за болната Су Ри.Това включва няколко одеала,чай(в тонове),кърпи и чист въздух.Кий просто полудя и започна да се дига пушилка около него.Темин се прибра със сведена глава и бавно мина през кухнята

- Я~!Като влизаш поздравяваш – каза му ядосано Дивата



- Съжалявам хюнг......прибрах се – поклони се той и продължи



- Ама какво ти става? – мигаше на парцали



- Не ми се говори – поклати той глава и погледна нагоре



- Я~!Като говориш с родителското тяло…..трябва д апокажеш малко уважение – скръсти ръце Кий



Мини се обърна и замалкo щеше да се разплаче



- Какво стана на мама синчето? – погледна го тъжно Умма Кий



- Хюнг няма да излизам от стаята си в следващите няколко века – погледна встрани И тръгна към стаята си



- Хммм какво му става?Странно.Преди така не се е държал……Мoже би онова момиче е виновна – започна да размишлява на глас Дивата


55Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Нед Май 22, 2011 8:23 am

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Тая Те Ран баси как третира слугите си Късмет  или съдба - Page 3 182785 И аз да бях на Тае,щях да си тръгна. Късмет  или съдба - Page 3 896682Главата е супер Късмет  или съдба - Page 3 68960

http://smiley92.tumblr.com/

56Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Нед Май 22, 2011 2:50 pm

Анонимка7

Анонимка7
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

хмм тая Те Ран много лоша бе Късмет  или съдба - Page 3 805770 главата е супер Късмет  или съдба - Page 3 124908

57Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Сря Май 25, 2011 4:46 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

22 глава



Темин отиди в стаята си и я тръшна.Легна на леглото си и се зави.



“Как може да се държи така с слугите си?Не мога да повярвам че я харесвам!” – мислеше си той и беше направо съкрушен



В това време Те Ран изхвърли всичко от стаята си и беше много ядосана.



- Всички сте уволнени! – крещеше тя и всички започнаха да се кланя и да я молят да не ги уволнява



Момичето седна отвън на земята и беше си покрила лицето.Кученцето й я доближи и започна да я ближе.



- Мини – каза тя тъжно и го гушна



На следващата сутрин Су Ри беше станала от леглото И отиди в всекидневната.Отвори учебниците и оставаше един ден до изпитите й.



“Трябва да уча!Учи Су Ри!Не е време да се правиш на болна!” – мислеше си тя и едвам фокусираше буквите



- Защо си станала? – скара й се Минхо и се подскочи



- Оххх Минхо-ши стресна ме – отдъхна си тя и сърцето й заби силно



- Су Ри веднага в леглото! – заповяда той



- Трябва да уча! – отвърна му тя строго и седна отново



Фламинг Харисма все учебниците и отиди в стаята си.Су Ри се изнерви и тръгна след него.



- Я~!Какво си мислиш... – започна да вика тя



- Хайде не се мотай.Идвай да учим.Тука е топла,оттатък е студено.Хич не мислиш – мърмореше тя и тя седна и въобще не го слушаше

В това време Джонгхюн беше като умрял.Цял ден само инжекци и рехабилитация.Никoй не го посещаваше и това го натъжаваше.Всички бяха заети и нямаха време да отидат да го посетят.Кий готвеше и ходеше в радиото,Минхо учеше,Темин правеше същото и се опитваше да забрави Те Ран.Дните минаваха бързо.Су Ри чакаше резултати и беше на ръба на нервна криза.Беше полудила всеки в апартамента.



Темин тъкмо се връщаше от училище когато до него спря една лъскава кола.



- Темин! – извика женски глас



Той се обърна и направи крива физиономия.



- Хайде да си поговорим – натъжи се Те Ран



- Няма какво да говоря с теб – каза й той злобно и тръгна напред



Те Ран слезе от колата и тръгна след него.Тя го хвана за ръката и го погледна



- Какво искаш? – изсъска той



- Да говорим – отвърна тя тъжно



- Не искам – изкрещя тя



- Не съм уволнила никoй и …. – започна тя



- Не ме интересува.Държиш се с така като животни – дръпна си ръката той



- Не мога да помогна.Никoй не ме е възпитал – кръсти ръце тя



- Моля? – изненада се той



- Каквото чу – погледна настрани и затвори очи



- Ами майката ти или баща ти? – попита я той



- Майка ми почина,као съм била на 3,а баща ми само работи и ми дава само пари,така че..... правя каквото си искам – обясни му тя и започна да плаче



- Съжалявам – снижи тона Мини



- Забрави – обърна се тя и се качи в колата си



Мини сведе глава и се почувства виновен.Те Ран гледаше към Темин и сълзите й се стичаха по лицето й.



Колата потегли и Мини се опита да я настигне.След известно време той се отказа и бавно се запъти обратно към вкъщи.След известно време Те Ран се прибра вкъщи и слугите я посрещнаха с усмивка.



- Защо сте усмихнати? – попита ги тя



- Ами госпожице..... – започна едното момиче



- Вършете си работа.Отивам в стаята си – каза тя строго и се качи по стълбите



Темин се прибра и стръшна вратата.



- Що блъскаш бе? – стросна му се Минхо като извади вода от хладилника



- Извинявай хюнг – сведе глава той и тръгна напред



- Какво ти има? – гледаше го той подозрително



- Ами не ми върви хич хюнг……Момичетата са… - започна Темин



- Аххххх.А аз се чудя как така не си изгубил телефона или MP3 player – усмихна се той



- Хюнг помогни ми.Бях невнимателен и незнаех причината защо Те Ран е такава – въздъхна той



- Виж трябва да бъдеш по внимателен.И ако искаш да бъдеш с нея трябва да я изслушваш и да бъдеш до нея.Отиди при нея и я накарай да повярва че ти си там до нея – каза му сериозно и му разроши косата<о:p>



Темин се усмихна и кимна.



- Хайде аз отивам при Су Ри че не седи на едно мяо.Поястояно ми вика да се обадя на Директора за резултатите,но те ще излязат вдругиден – въздъхна той



- Хахахах отивам да я успокоя- засмя се той и тръгна



Фламинг Харисма седна на масата и подпря главата си.



В това време Те Ран лежеше в леглото си и не издържаше вече.Баща й трябваше да се прибере вчера,но още го няма.



- Госпожице! – викаше слугинята



- Ахххх! – ядоса се тя и се изправи



- Госпожице! – продължаваше да вика



- Какво има? – отвори вратата и момичето се стресна



- Баща ви се прибра – усмихна се тя



- Сериозно ли? – изненада се Те Ран и се затича



Слезе по стълбите и като видя баща си се хвърли върху него.Той пусна куферчето си и я прегърна



- Аххх миличка.....много ми липсваше – разплака се той



- Като работиш толкова така е – скара му се тя



- Съжалявам – погали я той по главата



- Хайде да излезем някъде – започна да подскача Те Ран



- Добре,но нека да си взема душ – каза той с усмивка



Тя кимна и се усмихна.Баща й се запъти към банята.Телефона звънна.



- Ало – дигна Те Ран шастлива



- Те Ран?- каза мъжки глас



- Да – чудеше се кой е



- Аз съм.Темин – отвърна той тихо



- Виж ще излизам.Не ме търси повече – каза му тя строго


58Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Сря Май 25, 2011 5:55 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Супер е главата Късмет  или съдба - Page 3 68960 Дано Су Ри си е взела изпитите Късмет  или съдба - Page 3 129392 Какво ли ще стане с Темин и Те Ран Късмет  или съдба - Page 3 935510 Горкият Джонг,стана ми жал,че никой не го посещава Късмет  или съдба - Page 3 241947

http://smiley92.tumblr.com/

59Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Чет Май 26, 2011 6:37 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

23 глава







- Но..... – започна Мини и Те Ран затвори



Тя набързо се качи в стаята си и легна на леглото си.Сълзите й се стичаха бавно по лицето



В това време Су Ри й стана скучно и излезе от стаята



- Къде отиваш? – попита я Минхо сериозно



- Не съм някое дете,че да ме третираш така – скара му се тя и си облече якето



- Извинявай…просто…. – сведе глава Фламинг Харисма



- Знам,че се притесняваш за мен.Отивам да видя Джонгхюн-ши – усмихна се тя и излезе



Минхо въздъхна и незнаеше какво да прави.Знаеше че това ще стане рано или късно,но искаше поне още малко тя да остане с него,дори и да не бъде негова.



Темин се ядосваше в стаята си и едвам сдържаше нервите си.



“Хммм….голяма принцеса…….Да прави какво иска” – тръшна се той на леглото и затвори очи



Су Ри излезе от сградата и се огледа.Времето беше прекрасно и тя се усмихна.Минапокрай магазина и взе любите неща на Блинги.След около час тя пристигна в болницата и с бърза крачка се запъти към стаята му.Не след дълго тя е доближи и почука.



- Влез – каза строго мъжки глас



Су Ри влезе весело и видя нещастния Динно



- Здравей – каза му тя тихо


- Най накрая някои да се сети за мен – намуси се той като малко дете



- Ехх стига де.Момчетата са много са заети... – почеса се тя по главата



- Да бе – извърна той глава



- Виж какво ти нося – покажа му торбата и той на секундата я грабна и като малко дете само да вади всичко



- Уауууу.Много ти благодаря – подскочи той и я прегърна,като си удари крака



- Полека де – каза му тя и леко се засмя



- Аухххх боли – викаше той



Су Ри му помогна да легне и той неусетно започна да трепери.Нейния аромат,нейната копринена нежна и мека кожа го караха да подлудява.



- Добре ли си? – попита го тя очудено



- Да добре съм.Сега можеш да си ходиш – каза й той сериозно и започна да я яде сладките,които тя му донесе



- Но защо? – мигаше тя на парцали



- Изморен съм –отвърна й той



- Я~!Иначе викаш че никoй не те посещава,как да стане... – започна да му вика я



- Какво да напрая као ум влюбен в теб! – изкрещя й той и тя се шокира



Той легна и се зави през глава.



- Джонгхюн-ши...... – започна я



- Махай се.... – каза й той строго



Су Ри въздъхна и излезе от стаята



“Аххх защо тя трябвашед а мепосещава?” – мислеше си той



“Джонгхюн-ши и аз съм влюбена в теб”- мислеше си тя,като излизаше от болницата



В това време бащата на Те Ран почука на вратата.



- Скъпа готова ли си? – попита той и влезе вътре



Те Ран беше се завила през глава и мислеше само за Темин.Баща й седна до нея и леко махна завивката.



- Махни се! – извика тя плачейки



- Какво има мила? – попита я той



- Темин! – извика тя само



- Кой е той? – мигаше очудено баща й



Те Ран избърса сълзите си и погледна баща си.


- Охххх.... дъщеря ми май е влюбена – усмихна се той леко



- Не е вярно! – намръщи се тя



- Хайде хайде!Може да не съм постоянно до теб,но те познавам – засмя се той



- Ами.....аз – изчерви се тя


- И да не сте се скарали? – попита я той и я погали по главата



- Тате .....аз го отблъснах,държах се.... – измърмори тя под носа си



- Хммм типично в твой стил.Трябва да му се извиниш.Не е хубаво така – погледна я сериозно той



В това време слугинята отваряше вратата и Мини нахлу в къщата.



- Те Ран!Те Ран! – викаше той



- Моля ви с епо тихо!Господаря е тука – каза му сериозно слугинята



- Извинявайте,но къде е Те ран? – попита я той любезно



- Горе – отвърна му тя



Той на секундата се качи и беше посрещнат от бащата на Те ран



- Ти кой си? – попита го строго той



- Аз...господине......аз се казвам И Темин – поклони се той



- Оооо влизай тя те чака – усмихна се той и го потупа по рамото,след което слезе по стълбите



Мини стоеше и не вярваше.След секунди той се съвзе и влезе в стаята й.



- Те ран! – извика той



- Ахх защо викаш?Чак мъртвите събуди – извика му тя



- Аз....извинявай – снижи тона той



- За какво си дошъл? – продължавахе със строгия тон тя



- Исках да ти се извиня...незнаех че ти... – започна той и тя веднаха му се нахвърли и го прегърна силно



- Извинявай Темин!Ти беше прав..... – започна тя и сълзите й се стекоха



- Оооо недей да плачеш – стана му гузно



Тя се отдръпна и леко се усмихна.Той погали лицето й и се усмихна



- Аз.....съм – започна Те Ран,но някой почука на вратата



- Влез! – едвам сдържаше гнева си



- Ааа скъпа искаш ли да излезем .....заедно с твоя приятел? – намигна й баща й



Те Ран подскочи и погледна Темин,който на момента кимна.



- Супер! – подскачаше тя и избута Мини за да може да се преоблече



Докато Темин чакаше Те Ран,Минхо чакаше Су Ри да се върне.Той едвам стоеше на едно място.


60Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Чет Май 26, 2011 6:45 pm

..TaeminGirl..

..TaeminGirl..
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Поредната страхотна глава Късмет  или съдба - Page 3 68960

61Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Чет Май 26, 2011 9:18 pm

Анонимка7

Анонимка7
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

ее браво главата ми хареса много Късмет  или съдба - Page 3 573598

62Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Пет Май 27, 2011 5:14 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Много яка глава Късмет  или съдба - Page 3 68960 Бащата на Те Ран е голям пичага Късмет  или съдба - Page 3 85241

http://smiley92.tumblr.com/

63Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Сря Юни 01, 2011 3:39 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

24 глава







Минхо започна да обикаля апартамента.След няколко минути Те Ран се върна.



- Хей много бързо се прибра – очуди се Минхо



- Ами....не ми дадоха да го видя.... – натъжи се тя



- Ооо ами отиди по късно....Ще го видиш – искаше да я вижда усмихната



- Да сигурно – тръгна тя към всекидневната



- Су Ри какво стана? – попита я той



- Нищо изморена съм.Питала ли Директора кога ще излязат резултатите? – отвърна му тя



- Стига си ме питала.На ден по 1001 пъти ме питаше.Като узная ще ти кажа – каза й той строго



- Добре – отвърна му тя и седна на дивана



Телефона на Минхо звънна и мениджъра спешно го извика.



- Аз трябва да тръгвам.Ще се въренм скоро – каза й той набързо и замина

Су Ри се изправи и се огледа.Не бе забелязала кога стана част от групата.Беше им като сестра и същевременно като приятел.Тя си взе якето и излезе навън.

Като излезе от сградата видя едно семейство,те бяха толкова щастливи.На Су Ри й се искаше да казва думата “Мамо” или “Татко”,но това нямаше как да стане.Тя тръгна безцелно надолу по улицата.

В това време Ре In беше излязла също.Тя тежко понесе раздялата й с Су Ри.Мъжа й беше започнал да се притеснява за жена си.Докато вървеше по улицата жената случайно забеляза на другия край Су Ри.Ре In разтърка очите и те не я лъжеха-наистина беше тя.

- Су Ри! – провикна се Ре In


Су Ри се беше самовглъбила в себе си и не чуваше виковете на жената.Изведнъж някой застана пред нея и Су Ри дигна глава.

- Су Ри! – усмихна се жената

- Ти? – изненада се тя

- Как си миличка? – попита я тя нежно

- Махай се.Не искам да те виждам – викна момичето и започна да тича напред

- Хей Су Ри!Чакай! – тръгна след нея

Су Ри бягаше със всички сили и си спомни за катастрофата,спомни си как баща й казва последните си думи.Просто не можеше да понесе повече.Беше загубила баща си и сега беше се влюбила не в когото трябва.Су Ри не гледаше накъде бяга и сълзите й пречаха да вижда ясно.Тя се спъна и падна на земята.Жената я настигна,а Су Ри блъскаше по земята.

- Не е честно! – викаше тя

- Миличка добре ли си? – спусна се Ре In и я повдигна

- Не ме докосвай – избута я Су Ри

Жената се отдръпна и гледаше тъжно Су Ри.

- Престани вече.Намери си някой друг да ти бъде дъщеря,аз не искам – гледаше я строго Су Ри

- Миличка не искам да си сама...... – сълзите на Ре In започнаха да се стичат по лицето й

- Мхммм не съм – усмихна се тя дяволито и се обърна

“Кого залъгвам?” – мислеше си Су Ри

- Ела си обратно.Обехставам че няма да те притискам за нищо..Ще получиш всичко каквото искаш – искаше да я обеди Ре In и беше готова на всичко само и само Су Ри да бъде до нея

- Няма да стане.Скоро тръгвам на училище – каза й тя уверено

- Това е страхотно.Радвам се.Ще ти купя учебници и всичко каквото ти е необходимо – зарадва се жената

- Ти май не слушаш.Няма да живея с теб.Да живея със убиеца на баща ми?!Ти чуваш ли се? – поклати тя глава и стисна ръката си в юмрук

- Миличка.... – сведе глава Ре In

- Не ме наричай така... – развика се тя и започна да тича

Ре In падна на колене и не можеше повече.Искаше да изкупи греха на мъжа си.Да помогне на момичето,знаеше че няма да е лесно,но не се отказваше.Но след тези думи увереността й бързо се изпари.Искаше да й помогне,да бъде щастлива,да не страда повече,да не вижда тъжните й очи.........

“Су Ри миличка.....ще чакам.” – мислеше си тя и бавно се изправи

Жената бавно тръгна към дома си и леко се усмихна.Най накрая я беше зърнала,макар разговора им да не беше приятен,тя беше щастлив че я видя.

Су Ри стигна апартамента и набързо се качи.Затвори се в стаята на Джонгхюн и легна в леглото му.Прегърна възглавницата и вдиша аромата му.

В това време в болницата Динно започна да съжалява.

“Аххх хич не постъпих добре.Голям съм идиот.......Дали да й се обадя?” – чудеше се той и не можеше да вземе решение

Докато той се чудеше внезаптно Су Ри си спомни неговото признание.Тя подскочи и тръгна към болницата.Беше се пооправила,но очите й бяха още червени.

В това време Оню и Минхо записваха Music Core.

- Какво става Минхо? – попита го лидера

- Нищо хюнг – беше замислен Фламинг Харисма

- Мхммм нещо те тревожи – погледна го подозрително и седна до него

- Не нишо – тръгна напред и едвам се усмихваше

Лидера се почеса по главата и се чудеше какво става

В това време Те Ран умираше от щастие.

- Тате!Тате! –викаше тя и започна да подскача



- Дръж се на положение! – смъмри я той и тя се сви



Темин стоеше и гледаше тяхните отношение.



“Затова тя така се държи…..” – мислеше си той



- Къде отиваме? – попита Мини



- Отиваме на ресторант – каза баща й сериозно



- Ооо обувки........ – видя един скъп magazin и се затича към него



- Вижте господине знам,че не е моя работа да се меся,но Те Ран-ши е много щастлива когато сте около нея.Знам че работите,но тя си няма никого освен вас,няма и приятели… - започна да му обяснява тихо Темин

- Не е твоя работа – погледна го строго

- Ще я оставете така……все пак сте й баща.Не можете да й го причините – ядоса се Мини

- Виж момче,не е твоя работа.Това е между мен И дъщеря ми – сопна му се той

- Ако искате дъщеря ви да е сама и тъжна,добре….аз ще си тръгвам.Без това не ми трябва някакво си разглезено богаташко момиченце – скръсти ръце Мини и погледна встрани

- Моля? – мигаше на парцали баща й

- Каквото чухте – тръгна напред Мини

- Чакай...... – леко викна мъжа и Темин се усмихна и се обърна

- Какво?Не всичко се купува с пари....уважение,доверие,любов,приятелство – започна да се набира като тръбанче на баир



- Добре добре.Разбрах – въздъхна мъжа и след малко Те Ран се върна при тях



- Що сте такива? – погледна ги тя двамата,а Темин се направи на сърдит и се обърна на другата стана

- Нищо миличка. – леко се усмихна баща й

- Темин-ши какво има? – попита го тя и докосна леко рамото

- Нищо.Не ща разглезени момиченца,които само тичат да пазарят И да харчат безразборно пари – тръгна напред той



Те Ран го гледаше и не можеше да повярва.Най накрая тя беше щастлива.Сълзите й се стекоха по лицето й



- Не си отивай!Не ме оставай сама! – каза тя едвам и баща я гледаше



Баща й се затича към Темин и го хвана за ръката.



- Хей! – каза му той строгo

- Какво? – гледаше го строго

- Върни се при нея – заповяда му той

- Ако не искам.....не се опитвайте да ме подкупвайте.Няма да стане – махни си ръката и тръгна напред

“Съжалявам Те Ран,но това е единствения начин,да накарам баща ти” – мислеше Темин и се натъжи

Баща й се върна при дъщеря си,която седеше на пейката и плачеше.



- Миличка ще си намериш някой друг – каза й с усмивка той



- Не искам.Искам Темин.Аз го обичам – търкаше си очите тя



- Кажи какво искаш да ти купя. – извади портфейла си той

- Нищо не искам – тръгна след Темин

- Те Ран! – извика баща й

Тя бягаше със всички сили.Сърцето й биеше силно,а сълзите й не спираха да се стичат.

- Темин! – викаше тя

След малко тя го настигна и едвам си поемаше въздъх

- Какво има? – попита я той

- Не си тръгва моля те…. – погледна го тя със влажните си очи

Той погали косата й и я целуна по челото.

- Хайде отивай при баща си,той сигурно се тревожи – леко се усмихна той



- Но....аз искам да си при мен – прегърна го тя силно



Темин леко се изчерви и също я прегърна.Баща й от страни наблюдаваше и се усмихваше.



Те Ран се отдръпна и се почувства неудобно.Мини я погледна и се усмихна

- Хайде да се разходим! – предложи тя

- Добре – зарадва се Темин и двамата тръгнаха

Су Ри стигна болницата и едвам дишаше.Огледа се и видя че е пълно с репортери.Тя се зачуди и бавно се приближи.Репортерите бяха застанали пред стаята на Джонгхюн.От стаята му излезе Се кюнг.Су Ри се изненада и леко се отдръпна назад.Тя изглеждаше прекрасно с скъпите дрехи и аксесоари.Момичетата й завиждаха на красотата й.Репортерите я следваха плътно и задаваха върпоси.Су Ри стоеше и не вярваше.За няколко секунди сърцето й започна бавно да бие.Краката й омекнаха и тя погледна към стаята му.След около няколко минути тя бавно се приближи към стаята му.Почука и отвори вратата.Джонгхюн я изгледа и дъха му секна.

- Как-во правиш тук? – попита я той едвам

- Дойдох……аз…… - започна да заеква тя

- По добре се пребири.Тук след малко може да се напълни с репортери – каза й сериозно той



- Защо? – зачуди се тя



- Защото.....аз ......Се кюнг...... – погледна встрани

- Ясно – намръщи се тя и стисна ръката в юмрук.

- Ти как си? – погледна я той

- Утре си заминавам – извика му тя и побегна

- Су Ри!!! – изкрещя той и се помъчи да стане



Су Ри побегна и като излезе от болницата,сълзите й се стичаха по лицето й.



“Джонгхюн-ши........защо?” – чудеше се тя


64Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Сря Юни 01, 2011 8:44 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Andwae! Късмет  или съдба - Page 3 212760 Защо така стана между Джонг и Су Ри Късмет  или съдба - Page 3 241947 Толкова са сладки 2-та Късмет  или съдба - Page 3 351138Чакам следващата глава Късмет  или съдба - Page 3 81742

http://smiley92.tumblr.com/

65Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Чет Юни 02, 2011 7:23 am

packa_95

packa_95
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

нямам търпение за следващата глава Късмет  или съдба - Page 3 885866

66Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Вто Юни 14, 2011 8:27 am

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

25 глава


Тя се огледа и незнаеше какво да прави.Тръгна в неопределена посока със сведена глава.Джонгхюн се опита да се изправи и едвам се държеше.Не искаше да гледа Су Ри тъжна,това караше сърцето му да изпитва болка.Репортерите нахлуха и започнаха да му задават въпроси свързани с Се Кюнг,но той гледаше в празното пространство и ушите му бяха заглъхнали.Мениджъра влезе и започна да ги бута,че да излязат от стаята
- Блинги какво ти става? – попита го сериозно мъжа и започна да тропа с крак
- Хюнг....аз.....спи ми се – каза му той тихо и легна,като затвори очи
- Хей момче...без такива.Оправи се,репортерите чакат.Трябва да направим сензация,пък и Се Кюнг май те харесва – смигна му накрая мениджъра
- Хюнг не ме интересува,не искам репортери,не искам да виждам тази актриса – развика му се той и мениджъра се изненада
- Но защо?Мислих че я харесваш,затова..... – започна той
- Не хюнг,не харесвам нея.Харесвам Су Ри....тя....е.....тя е момичето.... – сведе глава надолу и сълзите му започнаха да се стичат
В това време Су Ри бягаше в неопределна посока.
„Защо?Защо трябваше да се влюбвам в теб?Аххх каква съм късметлийка само...” – мислеше си тя и подмина една пекарна,където мъжа на Ре Ин си купуваше хляб.Момичето се спря за малко да си поеме въздух и сълзите й падаха на земята.Мъжа излезе и тръгна напред.Извади от торбичката една картичка и се загледа в нея.Докато вървеше без да иска бутна Су Ри.
- Извинявайте! – кланяше се той
- Няма нищо – отвърна тя и го погледна - ТИ!!!!!! – посочи го тя с пръст
- Омо ....Су Ри! – леко се усмихна тя
- Махай се! – бутна го тя и избяга в другата посока
„Сега трябваше и на него да попадна” – мислеше си тя и се намръщи
В същото време Темин и Те Ран се разхождаха.Постепенно Те Ран се превръщаще в много мило и благородно момиче.Те седнаха на една пейка и тя не сваляше очи от него.
- Какво има? – попита я той очудено
- А нищо.... – изчерви се тя и погледна встрани
Темин погледна встрани и се чудеше какво да каже.
- Амм....Темин... започна тя
- Да – обърна се той и се усмихна
- Може ли да си направим една снимка? – попита го тя плахо
- Хмммм госпожице Те Ран,незнаех че сте толкова срамежлива – усмихна се тя
Тя го сръга и се изправи.
- Ако щеш....и без това не мога да се снимам с кой да е - намръщи се тя
- Добре де – усмихна се той и се изправи
Темин си изкара телефона и започна да прави снимки,но Те Ран продължаваше да се муси
- Хайде....усмихни се.Много сте красива,когато сте усмихната – хвана я той за кръста и я придърпа към себе си
Те Ран леко се изчерви и се усмихна.
- 1,2,3! – каза Темин и след малко погледна снимката
Те Ран се изуми като видя снимката.Двамата изглеждаха толкова добре заедно.
- Не ми харесва! – намуси се тя
- Добре още път – каза с усмивка той
Този път тя се усмихна и тъкмо Темин да снима,когато тя го целуна по бузата.Мини се изненада и я погледна.Те Ран го гледаше и очите й светяха.Те постояха така за известно време.............
След известно време Минхо и Оню се прибраха вкъщи.
- Оххх много съм изморен – каза Фламинг Харисна и седна на дивана
- Почини си след 2 часа трябва пак да тръгваме – каза му сериозно лидера
- Хюнг какво има за ядене? – попита го той и се изправи
- Ами пилешко – усмихна се Дубу и взе всички бутчета
- Я!Хюнг гладен съм... – погледна го тъжно Минхо
- Поръчай нещо.......знам че не обичаш пилешко – каза му сериозно
- Да бе,само в мечтите.Обичам,но не колкото ти него – засмя се Минхо
Су Ри се прибра и едвам дишаше.
- Хей Су Ри какво стана? – втурна се веднага Минхо
- Нищо – погледна го тя и тръгна към кухнята
- Чакай малко – дръпна я той към себе си и я погледна
- Какво правиш? – отвърна му сериозно тя
- Станало е нещо..... – гледаше я подозрително
- Нищо не е санало.Остави ме намира – дръпна си тя ръката
Минхо се изнерви,дръпна я към себе и впи устни в нейните.Тя го бутна и му да удари шамар.
- Минхо-щи........не искам да те виждам повече – извика тя и отиди в всекидневната
Тя беше толкова ядосана,че събра багажа си и тръгна.
- Чакай Су Ри,аз.....извинявай.Не исках.... – започна той и се чудеше как да поправи грешката
- Писна ми!Тръгвам си и не ме търси повече! – изкрещя тя,а Оню спокойно си хапваше пиленцето
Тя излезе от апартамента и започна да върви бързо.Минхо сведе глава и започна да се удря по главата.
„Голям съм идиот!Как можах да й го причиня?” – мислеше си той и седна на стола
В това време в болницата Динно се опитваше да не мисли за нея.Въртеше се в леглото и не можеше да заспи.Той се изправи и разтърси главата си.Взе телефона си и погледна часа.
- Леле то няма още 10 часа – изненада се той
- Хюнг! – влезе с гръм и трясък Минхо и Темин,а зад тях беше лидера който продължаваше да яде
- Какво има?За какво е тази врява? – леко подскочи той
- Су Ри..... – сведе глава Мини
- Какво е станало? – веднага се разтревожи той
- Ами тя.......си стегна багажа и замина – сведе глава и Минхо
- Но защо? – зачуди се той и в ума се се появи спомена за по рано днес
„Аз съм виновен!Заради мен тя си замина.....” – започна да се самообвинява и сълзите му се стичаха по лицето
Докато Джонгхюн се самообвиняваше,Су Ри вървеше по улиците и се чудеше къде да отиде.Тя се сети за училището и че скоро ще изнесат резултатите.Тя се огледа и започна да я хващя страх.Беше тъмно и уличното осветление не работеше.Квартала бе беден и по улиците вървяха опасни типове.Су Ри забърза крачката и искаше по бързо да стигне до училището.

67Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Вто Юни 14, 2011 8:58 am

Анонимка7

Анонимка7
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

оо горкия  Блинги :( ..става интересно чакам следваща глава с нетърпение :):) 

68Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Вто Юни 14, 2011 9:35 am

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Супер е главата Късмет  или съдба - Page 3 68960 Горката Су Ри и горкият Блинг Късмет  или съдба - Page 3 241947 Минхо не трябваше да прави това Късмет  или съдба - Page 3 329339 btw много ти е яко последното гифче от подписа Късмет  или съдба - Page 3 351138

http://smiley92.tumblr.com/

69Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Вто Юни 14, 2011 12:13 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

хахахах мерси за коментарите и че ми четете фика Късмет  или съдба - Page 3 81742

70Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Пет Юни 17, 2011 1:02 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

26 глава



След известно време тя стигна училището и се огледа.
„Хмммм как да вляза вътре?” – замисли се тя и изведнъж телефона й звънна.Тя го извади и се изненада,на екрана бе изписано името на Джонгхюн.Сълзите й отново се стекоха и преглътна.
- Ало – каза тя сериозно
- Къде си? – скара се той
- Не те интересува. – повиши тон тя
- Напротив.....искам да ти кажа – започна Динно,но Минхо взе телефона от ръката му
- Су Ри.....аз съжалявам не трябваше да те целувам – каза й той и всички се шокираха
- Минхо-ши не си виновен,аз... – сведе поглед тя
- Какво целунал си я? – гледаше го шокиращо Блинги и не вярваше
Той започна бавно да се изправя и гнева у него се увеличаваше.
- Никога няма да ти простя! – стискаше устни Блинги
- Хюнг успокой се!!!! – каза му Темин
- Дръпни се ще го пребия – стъпи той на земята и краката му трепериха
- Хюнг успокой се.Краката ти още не са се възстановили – каза му спокойно Фламинг Харисма
- Как можа?Нямаш право да я отнемаш от мен!Аз я обичам! – викаше той и Су Ри изпусна теефона и не вярваше на ушите си.
Минхо се намръщи и се молеше той да не е влюбен в нея.Фламинг Харисма го блъсна и Джонгхюн падна на леглото.
- Тя си тръгна заради теб глупако!! – дръпна му тениската Минхо и го гледаше злобно
- Не сам само аз и ти също си виновен – бутна го той и дишаше очестено
Минхо се ядоса и го удари силно.Главата на Динно се обърна и той гледаше на една страна.Беше го заболяло,но повече го болеше че тя си тръгна.Сълзите му се стекоха по лицето му и той затвори очи.
- Виновен съм!Затова се мразя......не мога да го понеса – каза той тихо и останалите го глледаха очудено
Оню бе дръпнал Минхо на една страна и го държаше.
Докато лидера се опита да успокой рапъра на гупата,Су Ри тичаше и не вярваше.Макар и да бе чула,тя все още не вярваше че е истина.След известно време тя стигна една позната сграда и се качи на третия етаж.Почука на един от апартаментите и зачака.Вратата се отвори и след секунди една жена падна на колене.
- Оххх Су Ри – каза Ре Ин и не вярваше на очите си
- Може ли да остана? – попита едвам Су Ри и обърса сълзите си
Жената се изправи и взе чантата й и Су Ри я последва.Ре Ин бе толкова щастлива,дори и това да е закратко искаше да се наслади на моментите със Су Ри.
Пред училището на Темин и по точно пред вхоха на земята бе телефона на Су Ри.
- Ало Су Ри там ли си? – викаше Темин,но никой не му отговори
На следващата сутрин Су Ри се събуди и протегна ръце.След което сведе глава и започна да плаче.На вратата се почука и тя набързо изтри сълзите си.
- Добро утро миличка! – каза с усмивка Ре Ин и носеше табла
Тя остави таблата и Су Ри погледна към храната.
- Не съм гладна – отвърна й тя
- Но миличка трябва да се храниш.Да не би да искаш нещо друго – зачуди се тя
- Не не искам нищо – въздъхна Су Ри
- А да те питам,приеха ли те в училището? – замисли се Ре Ин
- Днеска трябва да питам Директора – каза й сериозно и се изправи
- Надявам се да те приемат.Ако искаш по късно да отидем до мола да ти купя някой дрешки – започна да крои планове
- Може – отвърна й Су Ри и не я интересуваше нищо,мислеше само за Джонгхюн и думите които бе казал:”Обичам я!”,но след миг се появаваше онази актриса и незнаеше на кое да вярва.
В това време в апартамента на Шайни......
- Хюнг ставай! – буташе Мини Минхо
- Колко е часа? – едвам си отвори очите
- 7.20.Ама ти цяла нощ ли спа тука? – изненада се Темин
Минхо разтърка очите си и се огледа.
- Отивам да се изкъпя – изправи се той бавно и залитна
- Хюнг отиди в стаята си и си почини – скара му Мини
- Кажи на Кий че късно ще се прибера – отвърна му той и се запъти към банята
„Охххх не стига че спал в кухнята на стола,сега и няма да се прибира....Ужас” – натъжи се той и седна на стола
Кий стана и се облече набързо.Преди обръщаше повече внимание на външния си вид,но откакто научи че Су Ри няма да живее с тях,заради ‘Онея идиоти” така ги наричаше той,сега външния му вид не беше от значение
- Леле хюнг стресна ме – подскочи Мини и се уплаши като видя разрошената коса на Кий,тениската облечена на обратно и някакви супер ама мега супер немодерни дънки.Дивата прокара ръка в косата си и се обърна
- Какво искаш? – погледна го едвам
- Виж се на какво приличаш? – не вярваше на очите си
- Охххх Су Ри..... – сведе глава Кий и се обърна към хладилника
- Жив да не бях...това не групата която познавам – ядоса се Темин и отиди в стаята си
„Мислите че само вие страдате?!” – мислеше си той и блъсна вратата
- Недей да блъскаш вратата – каза тихо Дивата и започна да приготвя закуската
В това време в болницата Джонгхюн гледаше в празното пространство.
- Хей добро утро – усмихна му се мениджъра
- Какво искаш? – погледна го злобно
- Какво ти има? – мигаше на парцали мъжа
- Ще ти кажа аз......писна ми.......не искам Ше Кюнг...искам Су Ри – скръсти ръце той
- Не се тревожи до месец ще ви разделим – усмихна се мъжа и седна до него
- Не искам след месец,искам сега – заповяда му Динно
- Мери си приказките млади момко.Знаеш че не можеш да имаш приятелка.Правя усилия,да те удоволетворя,а ти само ми викаш. – развика му се мениджъра и сложи ръце на кръста
- Хюнг тя си отиде.Незнам къде е?Добре ли е?Ще с е побъркам – хвана се за главата той
- Ще се опитам да я намеря,но не обещавам – потупа го по рамото
Блинги го прегърна силно и започна да плаче.
- Хюнг тя е моя живот – заплака той силно
- Еееее голямо момче си – леко се усмихна той и се отдръпна
Блинги го гледаше със влажните си очи и се опита да се усмихне,но не можа.
Су Ри бе се запътила към училището заедно с Ре Ин.Жената не вярваше че това се случва,мислеше че е някакъв сън.


71Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Пет Юни 17, 2011 1:23 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Супер яката е главата Късмет  или съдба - Page 3 68960 Ох дано всичко се оправи и Су Ри се върне да живее при SHINee Късмет  или съдба - Page 3 78462

http://smiley92.tumblr.com/

72Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Пет Юни 17, 2011 3:20 pm

packa_95

packa_95
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

чакам следваща глава Късмет  или съдба - Page 3 129392 и дано всичко се оправи и Блинги и Су Ри да се съберат Късмет  или съдба - Page 3 68960 И страхотен фик Късмет  или съдба - Page 3 573598

73Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Пет Юни 17, 2011 3:40 pm

Анонимка7

Анонимка7
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

главата е страхотна ..много ми хареса и дано всичко между  Блинги и Су Ри се оправи ^^

74Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Чет Юли 07, 2011 1:34 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

Сори че не съм писала отдавна,ама изпити туй онуй Късмет  или съдба - Page 3 896682 но сега ще ви се реванширам с една дълга глава.Дано да ви хареса


27 глава



Двете влязоха в училището и Су Ри видя голяма тълпа от момичета,които викаха с пълно гърло.Тя се приближи и видя Минхо.
- Оххх това е Минхо – замалко да припадне едното момиче
- Минхо-ши къде са останалите? – попита другото момиче,докато му се любуваше
Фламинг Харисма се обърна и видя Су Ри.Той веднага се изправи и тръгна към нея.Су Ри сведе поглед и побърза да влезе в училището.Тъкмо тръгна към кабинета на Директора,когато една ръка я дръпна и тя се озова в нечий прегръдки.Искаше да се оскубне и да види,кой я държи,но не успя.
- Успокой се - каза с нежен глас Минхо
- Минхо? – зачуди се тя
- Ти кой мислиш че е?! – намигна й той и тя се изчерви
- Ами....виж трябва да отида... – започна тя,но той сложи пръст пред устните
- Виж Су Ри извинявай,Джонгхюн хюнг се е побъркал.Много иска да те види,а и не само той......Липсваш ни – гледаше я той тъжно
Су Ри въздиша и се отдръпа от него.
- Той си има приятелка и не е хубаво,да живея с вас. – каза му тя и се обърна с гръб
- Той не я обича,обича само теб.Вярно че много ревнувах.......- чувстваше ужасно и макар да го болеше,докато изричаше тези думи,не можеше да направи нищо,за да го обича
- Хммм лъжеш....той е със нея,ако не я обичаше нямаше да го прави публично – тръгна тя към Директора
Ре Ин видя Минхо и го поглдна злобно.
„Тоя какво си мисли?Че може да ми открадне Су Ри ли?Няма да стане” – мислеше се тя и вдигна гордо глава
Су Ри почука и влезе в кабинета на Директора.
През това време Минхо се обади на Блинги.
- Какво стана намери ли я? – попита го разтревожено той
- Да,но не... – започна Минхо и сведе глава
- Глупак!Не ме интересува върни я! – развика се Дино
- Ти си идиот!Не трябваше да правиш публично връзката си с актрисата.Нали обичаш Су Ри?! – отвърна му злобно Фламинг Харисма
- Да не съм искал,мениджъра го направи.....идиот – стискаше със зъби Джонгхюн
- Стореното сторено.Тя не иска да бъде с нас повече – седна той на една пейка
- После ще се чуем пак – погледна към вратата и затвори
- Скъпи как си? – попита го Шин Се Кюнг
- Боли ме главата – обърна се на другата страна и затвори очи
- Да извикам ли сестрата? – попита го тя нежно
- Не,прибирай се у вас – каза й той студено
- Ама аз сега дойдох – започна да го гали тя
- Не ме докосвай – бутна й ръката и я изгледа ядосано
- Джонгхюн-ши? – гледаше го тя очудено
- Защо ме гледаш така?Тази връзка бе направена от мениджърите ни....... – скръсти той ръце
- Не лъжеш се.Аз бях тази която искаше да е с теб – сведе глава тя
- Какво? – изнеда се Блинги
- Харесвам те още откакто дебютира – изчерви се тя
- Ти сериозно ли? – мигаше Блинги и не вярваше
- Да – погледна го тя
В това време Мини бе в училище и видя Те Ран да разговаря с едно момче.Той бавно се приближи и се насили да се усмихне
- Здравейте! – усмихна се той
- Ооо Темин – усмихна се Те Ран
- Здравей – каза момчето и се усмихна
- Аз съм Темин – поклони се той подобаващо
- Аз съм Пак Джи Ре – отвърна му той и се поклони
- Баща му притежава много компани..... – започна да обяснява Те Ран
„Ясно!Не съм за нея.Това момче е по добро от мен,щом баща му...” – мислеше си той и Те ран прекъсна мислите му
- За какво мислиш? – попита го тя
- А извинявай,мислех си за часа по математика и не съм си написал домашното – засмя се той леко
- Ако искаш..... – започна Те Ран
- Те Ран утре правя парти,ако искаш ела – усмихна се момчето и подаде поканата за партито
- Ами аз.... – гледаше тя Темин
- Хайде ела.Ще бъде забавно.Много мой приятели от Америка ще дойдат утре.... – започна да се обяснява
Темин се изнерви и тръгна по най бързия начин.
- Темин чакай – извика тя и тръгна след него.
Пак Джи Ре се намръщи и тръгна след Те Ран.
Темин излезе на двора и дишаше тежко.Огледа се наоколо и след няколко секунди момичетата му налетяха.Той едвам се измъкна от лудите фенки и извади телефона от джоба си.
- Хюнг.... – дишаше той едвам
- Какво има дребен? – закачи се Кий
- Хюнг не ми викай така,а ела да ме вземеш.Побързай – крещеше му той
- Ама какво е станало..... – стресна се Дивата
Младото момче затвори телефона и го прибра обратно в джоба си.
- Темин! – извика Те Ран и го настигна
Мини я гледаше ядосано,а тя едвам си пое въздух
- Какво искаш? – сопна се той
- Защо се държиш така? – попита го тя
- Как?Имам работа..след малко ще ме вземат – каза й той и погледна към улицата
Те Ран го хвана за ръката,ала той не се обърна
- За какво се цупиш? – гледаше го тя тъжно
- Знаеш ли какво?Писна ми да се занимавам с разглено момиче като тебе.Върви при онова момче,поне сте от една порода – развика се той и си дръпна ръката
- Темин...... – очите й се навлажниха и не вярваше на думите,които той й каза
- Те Ран! – извика Джи Ре
- Какво искаш пък ти? – обърна се ядосано тя
- Добре ли си? – попита я той и я хвана за ръката
Мини буса спря и мениджъра му намаха.
Темин стисна ръката си в юмрук и се затича към колата
- Темин чакай! – викна след него момиче и тръгна към него но Джи Ре я спря
- Остави го – каза той и стисна със зъби
- Пусни ме глупак такъв – дръпна си ръката и тръгна след колата
В колата.....
- Какво стана дребен? – потупа го Кий по рамото и се смееше
Темин го погледна и му се искаше да го удари.Сега никак не му беше забавно.Умма Кий забеляза че нещо става и след няколко секунди чу някой да вика името на Темин.Кий се обърна и видя Те Ран
- Да спра ли? – попита мениджъра
- Не продължавай – каза студено Мини
- Я!Какво си направил със сина ми? – ядоса се Кибум и го плесна по врата
- Хюнг не ме закачай! – обърна се на една страна той
- Да не сте се скарали? – леко се усмихна Дивата
- Не скъсахме – изръмжа той и се сети за Джи Ре
- Защо? – мигаше на парцали и не разбираше
- Защото много е капризна.....с две думи не е мой тип – извади си MP3 playera и започна да слуша
Те Ран спря и едвам дишаше.Сълзите й се стичаха и не мохеше да повярва,че Темин я заряза така.Тя извади телефона си и набра номера.
- Ало – каза той
- Скъпи.......моля те върни се да ти обясня – подсмърчаше тя
- Какво да ми обясняваш?Свършено е с нас.Отиди при онова богаташко момче – стисна телефона си
- Аз не го харесвам,Темин аз те обичам.........повярвай ми – молепе се момичето
- Хмммм не си мой тип,а и през цялото време само си играех с теб – отвърна той и стисна със зъби
Те Ран изтърва телефона си и всичките им спомени заедно минаха през главата й.Тя се строполи на земята и изгуби съзнание
- Хей момиче добре ли си? – спусна се едно момче и започна да я бута
- Няккой да извика линейка! – обади една жена
В това време Ре Ин и Су Ри се прибираха.
- Какво стана? – попита я тихо Ре Ин
- Приеха ме – леко се усмихна тя
- Но това е страхотно,трябва да се отпразнува – подскочи жената и я запрегръща
Су Ри не спря да мисли за Минхо и тъжното му лице.
„Какво да правя?” – чудеше се тя и неусетна стигнаха до апартамента
Жената започна да приготвя малко празненство,но Су Ри все още витаеше.Изведнъж телефона й звънна и тя подскочи.
- Ало – каза тя уплашено
- Какво има?Всичко наред ли е? – попита я притеснен Минхо
- Минхо ти ли си? – изненада се тя
- Да,всико наред ли е? – попита я той отново
- Да всичко е наред – леко се усмихна тя
- Какво стана,приеха ли те? – стисна той сллушалкаата
- Разбира се,все пак ти ми помага – засмя се тя
- Честито,радвам се.Ами....ъъъ.....аз..... – започна да мънка под носа си
- Съжалявам че се държах така с теб – каза тя тихомълком
- Не аз съжалявам.Надявам се да ми простиш – преглътна той и седна на стола
- Ре Ин приготвя малко празненство ако искаш ела – покани го тя и искаше да се увери в чувствата си към Джонгхюн
- Наистина ли?Ако може и другите да дойдат? – не искаше да остава насаме с нея,защото не гарантираше,че няма да я целуне
- Може да – усмихна се тя
- Добре до после – успокой се той
Су Ри затвори и притисна телефона си до гърдите си.
„Правилно ли е?Ами ако харесвам Минхо?Не ...не....харесвам ония глупак” – мислеше си тя и клатеше с глава
- Су Ри...миличка ела да ми помогнеш – извика жената радостно
- Да идвам – изправи се тя и тръгна към кухнята

75Късмет  или съдба - Page 3 Empty Re: Късмет или съдба Чет Юли 07, 2011 2:06 pm

packa_95

packa_95
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

чакам следваща глава Късмет  или съдба - Page 3 573598

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 5]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите