Късмет  или съдба - Page 2 K1q6o9jpg


Join the forum, it's quick and easy

Късмет  или съдба - Page 2 K1q6o9jpg
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


     Seoul

Април 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930     

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

Късмет  или съдба - Page 2 Vote_lcap15%Късмет  или съдба - Page 2 Vote_rcap 15% [ 6 ]
Късмет  или съдба - Page 2 Vote_lcap56%Късмет  или съдба - Page 2 Vote_rcap 56% [ 22 ]
Късмет  или съдба - Page 2 Vote_lcap3%Късмет  или съдба - Page 2 Vote_rcap 3% [ 1 ]
Късмет  или съдба - Page 2 Vote_lcap13%Късмет  или съдба - Page 2 Vote_rcap 13% [ 5 ]
Късмет  или съдба - Page 2 Vote_lcap13%Късмет  или съдба - Page 2 Vote_rcap 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyНед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyПет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyПон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyНед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyПет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyВто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyВто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyВто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Късмет  или съдба - Page 2 EmptyПет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music
Късмет  или съдба - Page 2 WamFC

You are not connected. Please login or register

Късмет или съдба

+10
Анонимка7
Silver
kpopSIMMY
Mystique
..TaeminGirl..
lyukiya
Dob
jongminfan
TonnIi
minho1985
14 posters

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 2 от 5]

1Късмет  или съдба - Page 2 Empty Късмет или съдба Пет Фев 25, 2011 2:16 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

First topic message reminder :

P.P Така само да споделя,че в един слънчев ден отидох до реката Рейн и ми дойде вдъхновението.А й бях се депресирала(развали ми се лаптопа) .Надявам се да ви хареса
1 глава

В един слънчев ден през месец Май в столицата всичко бе нормално.Хората отиваха на работа,децата на училище.Птичките пееха своята песен и прелитаха от дърво на дърво.Всичко бе толкова прекрасно,докато на едно от главните кръстовища 2 коли се блъснаха.От едната кола излезе едно младо момиче и цялото бе в кръв.

- Татко!Татко! – викаше тя

Хоратя спряха и гледаха какво става.Един мъж на тротоара като видя катастрофата се обади на бърза помощ,а след това това и на полицията и на пожарната.Момичето отиди от страната на баща си и се мъчеше да отвори вратата.



- Татко!Татко! – викаше момичето и плачеше

Мъжът отвори очи бавно и я погледна.

- Су Ри….миличка – каза й той едвам

- Татко дръж се!Моля те не ме оставяй сама! – продължаваше да плаче момичето и изведнъж колата се запали от предната страна и бързо се разпостраняваше

Един младеж скочи,като я хвана и я дръпна на страни.След няколко секунди колата избухна в пламъците и момичето се опитваше да се измъкне.

- Не~!Татко~! – изкрещя тя и започна още по силно да плаче

Пожарната пристигна заедно с Бърза помощ.Пожарникарите слязоха от колата и побързаха да потушат огъня.Парамедиците отидоха към другата кола и извадиха полyживия мъж.

- Хей тука има пострадало момиче – извика момчето на парамедиците и ръкомахаше

Единия парамедик отиди към тях и започна да я преглежда.

Парамедика качи момичето в линейката,където беше й пострадалия мъж.Су Ри не спираше да плаче.

В това време в SMenter SHINee седяха и се чудеха какво да правят.

- Хюнг хайде да играем! – каза младото момче

- Знаеш че пак ще те бия – усмихна му се Минхо

- Хайде да отидем някъде – предложи Оню,докато гледаше през прозореца

- Да бе,мениджъра да ни изтрепи като му? – отвърна му Джонгхюн

- Хей тихо.Мъча се да чуя нещо – стросна се Кий,докато гледаше телевизора

*Преди по малко от 15 минути на кръстовището между Ки Мо и Ки На се случи катастрофа.Един човек е починал и………*

- Боже горкото момиче….. – натъжи се Дивата,като даваха кадри от катастрофата

- Хюнг то другия шофьор е виновен нали?! – зачуди се Темин и не обичаше да гледа такива неща

- Да Темин. – кимна Динно и за моменто всички замълчаха

Кий изгаси телевизора и тези нехста много го натъжаваха.Минхо отиди до нег? и го потупа по рамото

- Хайде да си ходим! – каза му тихо Фламинг Харисма и Дивата кимна.Като излязоха от сградата мениджъра ги чакаше

- Хайде момчета!Закъсняваме – извика им той

- Не мога да разбера мениджъра като кара като луд и досега не сме се сблъсквали – зачуди се Кий

- Това е защот знае,че после ще му отрежат главата – каза сериозно Блинги

- Хммм ……..това е просто късмет – отвърна младока и се те качиха в колата

В това време жената на пострадалия дойде и цялата бе обляна в сълзи.

- Докторе,докторе!Как е съпруга ми? – попита тя притеснено

- В интензивното.Успокойте се – хвана я той за раменете и й отвърна спокойно

Дъщерята на починалия седеше и плачеше.Жената се обърна и я погледна.

- Хей как се казваш? – попита я любезно тя

- Не ме докосвайте.Мъжа ви уби баща ми.Сега си нямам никого – стросна й се тя и продължи да плаче

- Съжалявам миличка – отвърна й жената и си избърса сълзите

- Извинете….вие ли сте И Су Ри? – попита една жена около 40-те с една папка в ръката и наджо на врата си.

- Да аз съм – отвърна й момичето и я погледна очудено

- Аз се казвам Пак Джин А от социалните – каза строго тя

- Ама вие…..току що е загубила баща си.Не ви ли е срам? – изправи се жената и я погледна сериозно

- Това ми е работата.Трябва да разбера дали има роднини,ако не….ще я осинови някое семейство – отвърна й сериозно и погледна към момичето

Су Ри я погледна плахо и има само една роднина,но тя е в Канада.

- Оставете я намира! – викна жената и прегърна момичето

Жената седна до Су Ри и започна да й задава въпроси.

След около 30 минути лекаря излезе и жената на пострадалия се изправи.

- Как е той докторе? – попита тя разтревожено

- Сега е вън от опастност,но ще трябва да го наблюдава 24 часа и да му направим някои изследвания – отвърна й доктора сериозно и тя си отдъхна

- Благодаря ви докторе – поклони се тя и беше много благодарна

Су Ри се изправи и побягна.Жената тръгна да я гони.

“Не е честно.Не е честно.Предпочитам аз да бях умряла вместо баща ми” – мислеше си тя докато бягаше.Тя излезе навън и валеше дъжд.

- Хей Су Ри! – извика жената след нея

- Не искам да говоря с вас – поклони се тя и се обърна

- Съжалявам за баща ти – каза й тя нежно и се чувстваше супер ужасно

- Ако не беше господина да ни блъсне,сега баща ми щеше да е жив – стросна се тя

- Знам.Наистина не знааеш колко съжалявам и мъжа ми е добър човек,не би го направил нарочно.Ако няма при кого да отидеш,можеш да останеш у нас – каза й сериозно жената и сведе виновно глава

- Не искам.Как да остана при някого,който е убил баща ми – развика се тя и цялата бе мокра


- Влез вътре.Ще настинеш – свали си сакото и я покри да не я вали дъжда

- Не искам да ви виждам – бутна я и избяга в неопределена посока

Жената се натъжи и я гледаше как тича в дъжда.

В това време в колата на SHINee чакаше да стане зелено.

- Ебати светофара! – ядоса се Джонгхюн

- Хюнг ей сега ще светне зелено – усмихна му се Темин

И така и стана.Светна зелено и тъкмо тръгна,когато Су Ри пресече и се спря пред колата,която за малко щеше да я блъсне.Мениджъра слезе и застана пред нея

- Момиче внимавай!Не виждаш ли че е червено – каза й сериозно той

- Оо това е момичето! – викна Кий

Динно слезе и застана пред нея като се усмихна

- Другия път внимавай – пусна си чара той

- Я се разкарай – сопна му се тя и застана на тротоара

- Абе това е момичето от телевизията,катастрофата…. – започна да ръкомаха Кий

- Офффф тея деца днешно време…. – изпуфтя мениджъра и тръгна

Петимата я гледаха,докато тя стоеше на дъжда цялата мокра и подгизнала.

- Жал ми е – въздиша Темин и се подпря на Оню

Динно я погледна и тя стоеше и чакаше да светне зелено

Момчетата се прибраха и никoй не каза и дума.

- Гладни ли сте? – попита тихо Кий

- Не – отвърна лидера

- Не хюнг – отвърна му младока

Фламинг Харисма и Джонгхюн се запътиха към стаите си.В това време Су Ри пристигна на кръстовището,където се блъснаха двете коли и където загина баща й.

“Татко…..липсваш ми…..” – помисли си тя и заплака

Тя постоя около 5 минути като гледаше втренчено мястото където се блъснаха колите.Су Ри се обърна и тръгна обратно и започна да върви бавно.Дъжда я валеше,но тя единствено мислеше за баща си.Малко преди да стигне болницата видя жената,точно където я бе оставила.Су Ри се приближи и я погледна.

- Дете ела у нас – погали я тя по косата

- Може ли? – заплака още по силно Су Ри и беше я страх да остане сама


Не искаше да я дават на някакво непознато семейство


- Разбира се.Хайде че ще замръзнеш.Ела – прегърна я жената и се те качиха в едно такси.

В апартаментa на SHINee Кий не спираше да мисли за момичето.


“Охх горката…….да загуби баща си…..какъв ужас” – мислеше си той и обикаляше стаята си

Динно се почувства някак си странно.Досега нищо не можеше да го трогне,но когато погледна момичето…..болката в нейните очи…..изпита много странно чувство.



26Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Съб Апр 09, 2011 7:10 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

11 глава



След няколко минути те стигнаха до близкото магазинче и Су Ри си мислеше че Минхо само се шегува.Той влезе вътре и купи един огромен 500грамов шоколад.Доволен от себе си,че ще зарадва Су Ри излезе от магазинa



- Су Ри! – викна й той,като циганин на пазара



Тя се обърна и го погледна очудено



- Ооо ти къде се изгуби? – мигаше на парцали тя



Той само извади шоколада и го показа.Су Ри като го видя със скоростта на светлината отиди при него.



- Малеее незнаех че си толкова бързa – усмихна си той



- Минхо-ши за мен ли го купи? – правеше мили очички тя



- Да – усмихна се той



- Дай ми дай ми – каза му тя и започна да подскача



- Ще ти дам при едно условие – усмихна се лукаво



- Знаех си.Нищо няма безплатно – намръщи се тя



- Да ми дадеш една целувка по бузата – посочи той бузата си и я подаде



- Много си лош Оппа – нацупи се тя и се обърна на другата страна.След няколко секунди тя се обърна и набързо го целуна по бузката



- Ето – подаде й шоколада тя



Су Ри го погледна и го бутна



- Тей ли иначе щях,да те целуна по бузката – изплези се тя и тръгна напред и без да види той тя се изчерви



Фламинг Харисма се изчерви и тръгна след нея.



След като влязоха в апартамента Су Ри вече беше изяла шоколада



- Ооо Су Ри имаш малко шоколад… - каза Темин и тръгна да го изчисти,но Блинги го избута И го озчисти той



- Другия път недей да ядеш навън шоколад – смигна й той и се усмихна



“Ахххх колко меки…..топли……изкусителни” – мислеше си Джонгхюн докато отиваше към стаята си и едвам се сдържаше.Су Ри мигаше на парцали и леко докосна устните си



“Охх що ми стана изведнъж топло?” – помисли сит я и отиди във всекидневната



Момчетата отидоха в стаята си и легнаха малко да си починат.Единствено лидера седнa до Су Ри и продължи да си яде пилешкото.



- Су Ри какво мислиш да ядем за вечеря? – подпита я лидера


- Ами пилешко – повдигна рамене тя



- Оххх чувствам те като сестра – прегърна я той



- Ама искам с картофки – смигна му тя



- Еее и тей може.На мен само пилешко ми дай – засмя се той



- Оню – ши много ми липсва татко – сведе глава тя



- Знам.Не мога да си представя какво ти е.Но ние ще направим всичко възможно да се чувстваш добре – усмихна се и я прегърнa


- Благодаря ви.Незнам какво щях да правя без вас – замисли се тя и поклати глава



- А ти можеш ли да правиш нещо?Да танцуваш или да пееш? – попита я той



- Ами да ти кажа вкъщи преди се пробвах да взема високите тонове на Джонгхюн – каза тя гордо



- Чинча?Уауууу чеки да извикам Блинги – плесна той с ръце и тръгна



- - Оню-ши недей.... – бе твърде късно



- Хей ставай имаш конкуренция – засмя се лидера



- Каква конкуренция? – гледаше го очудено



- Ами Су Ри се пробвала да вземе високите тонове на нашите песни – изплези му се той



Джонгхюн веднага стана и отиди във всекидневната



- А той лъже Джонгхюн-ши – поклати тя глава



- Хайде да видим – усмихна се той



- Ейш....добре.Ама само казвам че съм се пробвала,не съм казала че... – започна да се обяснавя и той пусна на SM ballad- Hot times



- Хайде да видим пей с мен – каза й той и двамата започнаха да пеят



След първата минута лидера намали звука.Су Ри се бе рязпала така хубаво че Динно направо млъкна.Тя даже му взе високите тонове и се закашля



- Видя ли?Не мога – каза му тя и се хвана за гърлото



Той седна до нея и гледаше странно



- А ти случайно да не си някакво чудо? – помисли си той



- Какви глупости говориш? – гледаше го странно тя



- Много хубаво пееш.А с високите тонове,трябва години практика – почеса се той и леко се отдръпна



- Еееее добре.Не смятам да… - започна тя и той я погледна сериозно



- Трябва да се занимаваш с това – каза й той



- Не не смятам.Смятам да стана бизнес дама – каза тя уверено



- Пффууу моля ти се. – махна той с ръка и се изправи



- Айгоо недей бе ...те са толкова студени.Направо настръхвам......даже не ми се яде пилешко вече – млясна лидера и отиди към кухнята



Джонгхюн излезе и отиди в стаята си,като дишаше дълбоко.



“Какво му става на това сърце?Да не би да съм ял много мазнини днеска?” – помисли си той



Динно влезе в стаята си и легна в леглото си.Той погледна пръстта си,с който избърса меките устни на Су Ри и се вгледа.



Су Ри си пусна телевизора и гледаше някакво шоу и се смееше.Часовете минаваха бързо и слънцето залезе.Навън стана тъмно и студено.



Су Ри беше заспала на дивана и Минхо влезе във всекидневната



- Охх тyй момиче ще настине – притесни се той,като я видя как се е свила на топка



Той извади от шкафа едно одеяло и я зави



- Ооо Минхо .... – каза тя сънено



- Спи – погали я той по лицето



- Щеше да ме изпитваш – каза тя едвам и се изправи леко



- Утре ще те изпитам,а сега спи – отвърна й той и тя отново легна



Той я целуна по челото и Джонгхюн го видя



- Ти какво правиш? – каза му той сериозно



- Нищо – повдигна той рамене



Джонгхюн го бутна към стената и го хвана за тениската



- Само да си я докоснал ще те убия – изсъска му той



- Какво правите? – търкаше си очите тя и те веднага се отдръпнаха един от друг



- А нищо Су Ри.Лягай си – усмихна Фламинг Харисма



- Минхо-ши може ли да спя при теб? – попита го тя и Джонгхюн стисна със зъби



- Не искаш ли при Блинги? – попита я той



- При тоя ревнивец...неща – поклати глава и облегна главата си на гърдите на Минхо и заспа



- Видя ли тя не те иска.Кати си такъв – погледна го злобно Минхо и я занесе на ръце към стаята си.



Динно сведе глава и отиди към кухнята.Извади една ботилка соджу и я отвори.Сипа си и изпи на един дъх



- Кххххххх – каза той и стисна очи



- Какво правиш бе? – влезе лидера и го гледаше очудено



- Нищо – поклати глава и отново си наля



- Хахаха нищо.Видях Су Ри да отива в стаята на Минхо – искаше малко да го подразни


- Знам – отпи отново и въздъхна



- И ще я оставиш не него? – повдигна си той едната вежда и се очуди



- Какво да направя? – зачуди се той



- Бъди като Минхо и ще я спечелиш – смигна му Дyбу и си взе от хладилника пилето



Динно го погледна и отпи отново.Погледна встрани и едвам сдържаше сълзите си



На следващия ден Мини стана рано и Су Ри излезе от стаята на Минхо


- Су Ри! – шокира се той и какви ли не мисли минаха през главата му



- Оох добро утро – усмихна му се тя



- Ти какво правиш в стаята на Минхо? – попита я той сериозно



- Спах при него,тъй като не исках да спа сама – извъртя очи тя и тръгна напред



- Охх какво облекчение – каза си той и влезе в стаята на Минхо



Минхо тъкмо се обличаше и се стресна от Мини



- Хюнг да не си направил нещо на Су Ри? – попита го той строго



- Темин никога няма да направя нещо против волята й.Тъй само Джонгхюн хюнг може - почти му се развика



- Извинявай просто..... – сведе глава той



- Знам че я харесваш Темин.Но не ми се сърди тя в момента надали си търси приятел – хвана го за рамото Минхо



- Знам,но искам да я защивам – погледна го сериозно



- Можеш да го направиш,като й бъдеш просто приятел – леко се усмихна Фламинг Харисма



- Така ли? – погледнаго плахо момчето



- Да.Имаш да учиш още много - разроши му косата и излезе от стаята си



Кий и Су Ри приготвяха закузката,докато останалите се приготвят.След няколко минути те влязоха в кухнята И седнаха на масата.



- Оню-ши,Минхо-ши,Темин-ши……Ооо Джонгхюн-ши къде ли е? – зачуди се тя



- Сигурно спи.Снощи бая се напи – изкикоти се лидера



- Оню-ши това не е смешно – каза му тя сериозно и тръгна към стаята на Блинги



Динно спеше дълбоко и беше само по боксерки.Заради топлото той се бе отвил леко и му се виждаше почти целия гръб и малка част от боксерките му.Су Ри почука и извика името му,но той не отговори.Тя леко открехна вратата и влезе.



- Джонгхюн-ши ставай –приближи се тя и като го видя направо си закри очите



Тя леко си махна ръката и отново погледна.Покри си очите и изведнъж се изнерви.Хвана завивката и го зави.



- Я~!Поспаланко! – викна му тя и Динно подскочи и започна да се оглежда в различни посоки



- Кой?Кога?Какво?Оххх главата ми – каза той и се хвана за главата



- Хайде ставай закузката е готова – снижи си тона тя и го погледна



- Хмм Су Ри ти как спа? – попита я той и я погледна



- Добре.Защо? – леко се усмихна тя и Блинги веднага се събуди и скочи от леглото и я хвана за раменeте



- Да не ти е направил тоя мизерник нещо? – паникьоса се той



- Джонгхюн-ши един въпрос:Защо толкова се интересуваш дали сме правили нещо снощи?Да не би да ме харесваш? – скръсти тя ръце и го погелдна злобно



- Ами аз....не просто......такова......Не е реедно и – започна той да заеква



- Какво му е нередното пък?Ние сме млади и се харесваме – започна тя и го вкарваше все повече в филма



- Я!Ще го пребия ей сегичка – тръгна той и тя започна да се смеее



- Ама че си глупав – каза тя



- Какво?Защо се смееш? – очуди се той и мигаше на парцали



- Така ли ще ходиш? – покри си отново очите



Той се погледна и се покри с ръце.Не че ко знае ко покриваше ама на.......Той отиди до гардероба си облечи една тениска и си сложи анцуга.



- Сега вече можеш да гледаш – каза й той тихо



- Незнам,ама много те бива – изпи го с поглед тя и се сети за тялото му



- За какво говориш? – притесни се той и започна да закева и да гледа във всички възможни страни


- Така аз отивам при Минхо да си довършим от вечерта.Чао – намаха му тя и излезе



- Я~!!! - посочи с ръка и тръгна след нея

27Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Съб Апр 09, 2011 8:28 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Хаха супер е главата Късмет  или съдба - Page 2 573598 Как само го дразнят Блинги Късмет  или съдба - Page 2 312545 Той обаче горкия не схваща Късмет  или съдба - Page 2 85241 Чакам следващата Късмет  или съдба - Page 2 351138

http://smiley92.tumblr.com/

28Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Съб Апр 09, 2011 9:23 pm

kpopSIMMY

kpopSIMMY
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

Много ми харесва тоя фик Късмет  или съдба - Page 2 752689 Качвай скоро Късмет  или съдба - Page 2 573598

29Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Нед Апр 10, 2011 9:13 am

Mystique

Mystique
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

- Така аз отивам при Минхо да си довършим от вечерта.Чао – намаха му тя и излезе

хм...мн го дразни горкия Джони Късмет  или съдба - Page 2 835962

обаче усещам как и той ще взема да я дразни....

ама айди качвай следващата глава Късмет  или съдба - Page 2 68960

30Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Нед Апр 10, 2011 3:09 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

12 глава







- Су Ри започна да мие чиниите и Джонгхюн беше седнал на масата.



- Има ли още? – попита я той



- Да има – отвърна му тя



Отиди до тенджерата,взе я и отиди до него.Сипа му и той не откъсваше очи от нея



- Готово – каза тя с усмивка и се върна на мивката



- Джонгхюн още ли се бавиш?!Хайде че пак ще закъснеем – викна му Кий



- Идвам – набързо си натъпка в устата ориза и тръгна



Су Ри се обърна и поклати глава



- Ахх няма да се оправи – каза си тя и тръгна да прибира



- Чао Су Ри – всеки се изреди и тя на всеки махаше и се усмихваше



- Лека работа - каза им тя



Момчетата тръгнаха и Су Ри прибра кухнята и отиде в стаята на всеки



- Аххх Кий колко е подреден – усмихна се тя и в следвщия момент видя цял кош пълен с дрехи



Тя въздъхна и отиди до него.Взе го и го сложи в пералното.Су Ри отиди в стаята на всеки и ако имаше нужа от подреждане го правеше.След като подреди отиди към пералното и пусна пералната.



- Оххх да вземе малко да почета че Минхо-ши ще ме изпита – тръгна тя към всекидневната



Седна тя на малката масичка и разгръщаше учебника.



“Мхммм снощи.......неговото легло е много твърдо.Направо ме боли гърба.Как ли спи?” – помисли си тя и реши да потърси в Интернет



В това време Те Ран беше на училище и се свиваше пред останалите съученици.Те й се присмиваха и я целиха с домати.Тя най накрая се ядоса и макар забраната на баща й,да води охраната си на училище тя реши да ги извика.След няколко минути те пристигнаха и обградиха даскалото.Учениците се стреснаха и се скрриха под масите и под столовете.



- Да госпожице – каза бодигарда



- Тези ме замерват с домати.Знаете ли коя съм аз?Ей сегичка ще ви покажа. – каза тя и ги посочи



Охранатa отидe и ги дигна с малкото си кутре



- Няма да закачате господарката ако ви е мил животеца – погледна го злобно бодигарда и момчето се напишка на гащите



Мъжа го пусна и стисна носа cu.



- Смятам да се прибирам.Аххх изцапаха ми ученическата унформа.После ще ви дам да я дадете на химическо в “Кокона” – усмихна се тя дяволито



- Но там е много скъпо – каза едното момиче



- Така ли?Това мен не ме интересува – повдигна тя рамене и излезе от стаята



Учителите бяха застанали до стената и я гледаха плахо



- СПокойно може да продължете – каза тя с усмивка и вдигна гордо глава



Дoкато се качваше в колата баща й се обади



- Да татко – въздиша тя



- Ти!Как можа?ДА извикаш охраната в даскало?Колко пъти ще трябва да местя от едно училище в друго.Писна ми.Промени си малко държанието – плямпаше й той и тя бе дръпнала телфона си от ухото си и погледна към ноктите си



- Свърши ли? – попита го тя



- Аххх ти .......- дишаше като озверял бик баща й



- Скоро ще се връщаш ли? – попита го тя тъжно



- Не миличка.Най много след една седмица.Покани приятели ако искаш – каза й той нежно



- Не искам – тръшна му телефона тя



Тя извади батерията и го хвърли навън.



- Госпожице – каза бодигарда й



- Какво прави Рани? – усмихна се тя



- Момент да проверя – каза й той и се обади по телефона



След няколко секунди...



- Спи – каза той се риозно



- Блазе му.Неговия живот е толкова лесен – въздиша тя


- Госпожице!Искате ли сладолед или нещо друго? – искаше да й повдигне духа



- Не.Искам вкъщи – сведе тя глава и легна,като се сви на топка



Очите й се навлажниха и тя ги затвори



В апартамента на Шайни......



Су Ри преглеждаше учебниците и изведнъж че някаква мелодия.



- Ооо какво ли е това? – зачуди се тя и се изправи



Мелодията продължаваше и тя започна да търси.Най накрая намери в стаята на Джонхюн



- Ооо Кий – каза тя и вдигна



- АЛо – каза мъжки глас



- Да Кий – усмихна се тя



- Какъв ти Кий бълнуваш.Джонгхюн е – каза той сериозно



- А ти ли си? – намръщи се тя



- Харесва ли ти? – попита я той и се усмихна



- Кое? – очуди се тя и се огледа,но нищо не виждаше



- Телефона бе момиче.За теб е – усмихна се Блинги и започна да се смее



- Какво? – дръпна тя телефона си от ухото си и го погледна



- Трябва ли да ти повтарям?!За теб е.Тей като нямаш и ще е хубаво да имаш.Да се чуваме – усмихна се той



- Но той е много скъп.Не не мога да го приема – каза тя едвам



- Приеми го.Ако искаш да чуеш някой от нас,или по точно мен.Да ми звънеш – каза той гордо



- Точно пък на теб ще звъння.Ще звънна на Минхо оппа – каза тя сериозно



- Хъх?Оппа?Я~! – викаше й той и тя затвори



“Гледай го ти.....мисли че той е красавеца в групата.Мхмхм жестоко се лъже.Минхо-ши той е толкова внимателен и мил.” – помисли си тя и взе телефона си съ себе си



- Какво?Оппа?Ей сега ще види той?Ще го направя на футболна топка – мърмореше си той И отиди към студиото



Су Ри продължи с четенето.След около 2 часа тя хвърли молива и въздъхна



- Ебаси тъпата биология честно.Хич ме няма – ядоса се тя и се хвана за главата



Тя отиди до прозореца и гледаше навън.



“Татко ако беше тук…..ако беше до мен” – мислеше сит я И изведнъж образа му се появи пред нея И тя леко се стресна


‘Миличка обичай!Обичай и бъди обичана!” – каза й той и в следващия момент изчезна



- Чакай!Татко! – викаше тя и протегна ръце



Тя се облече и излезе.Момичето влезе в болницата и попита на рецепцията.Тя отиди в една малък стая и остави цвете до снимката на баща й.



- Госпожице - каза един лекар



- Да – обърна се тя и сълзите й се стичаха



- Искам да ви дам това.Тей като незнаехме дали ще го погребете,го кримирахме – каза й той и подаде урната



Тя не можеше да повярва че това е баща й.Сълзите й се стичаха по бързо и по бързо.Су Ри взе урната и я прегърна



- Благодаря ви – сведе глава и доктора излезе



Су Ри постоя няколко минути и излезе.След като излезе от болницата се огледа.Тъкмо тръгна и телефона й звънна



- Ало – каза тя едвам едвам



- Хей Су Ри?Какво има? – попита я мъжки глас



- Кой е? – подсмърча тя


- Кий.Да не си плакала? – отвърна й той и се притесни



- Не.Добре съм.- каза му тя и тръгна напред



- Ами Минхо и Джонгхюн ще се приберат по рано – въздиша той



- Що?Какво стана? – притесни се тя



- Сбиха се – хвана се за главата той



- Охх боже – поклати тя глава и се изнерви



- Ти къде си?Доста е шумно около теб – каза й той



- Ами навън реших да се разходя.Не ми се стоеше вкъщи –искаше да се усмихне,но устните й трепереха



- Радвам се.Излизай по често но внимавай – загрижи се той



- Да мамо Кий – засмя се тя



- Я~!Това само Темин ми вика – ядоса се той



- Ами точно като майка се държиш,как да не ти викам – изкикоти се тя



- Хаха добре.Няма – усмихна се тя



- Добре до после – затвори тя и си пъхна телефона в джоба



В това време в студиото....



- За какво се сбихте? – попита ги мениджърa


- Ела ми тука – гледаше го злобно Джонгхюн



- Хюнг няма ли да престанеш? – сопна му се Минхо



- Оппа?Ейш .....– набираше се Блинги



Минхо беше със насинено око,a Блинги му течеше кръв от устата.



- Оффф престанете.Да не ви дам на фенките – заплаши го той



Двамата гледаха земята и се качиха в колата.След няколко минути те пристигнаха в апартаментa



- Су Ри – извика Динно,а Минхо отиди в стаята като клатеше глава



Но Су РИ не отговряше.Той погледна във всички стаи,но нея я нямаше



- Минхо – почука му той на вратата



- Какво искаш? – погледна го строго Фламинг Харисма,като отвори вратата



- Су РИ я няма – каза му тихо той



- Ейш....... – ядоса се Минхо



- Чакай да й звънна – каза Джонгхюн тихо



След няколко секунди тя дигна



- Къде си? – попита я той


- Джонгхюн-ши защо си се сбил с Минхо? – попита го тя сериозно



- Аз.....ами такова... – чудеше какво да й каже



- Не искам да слушам.Минхо до теб ли е? – отвърна му тя



- Да – каза той остро и подаде телефона на Минхо



- Ало Су РИ къде си? – попита я той разтревожен



- Оппа аз съм навън – каза му тя весело



- Хей...откога започна да ми викаш така? – почувства се неудобно той и се изчерви



- От сега.Аз сега се прибирам.Излязах за малко.Кажи на оново подобие на човек
ще се разпрявам с него – каза тя строго и затвори



Минхо подаде телефона му и се усмихна



- Хюнг няма да я спечелиш така – каза му тихо той



- Ха.Сега доволен ли си?Вика ти оппа – стисна той с юмрук и искаше да го удари



- Каза че се разправя с теб.Излязла е навън да се поразходи – потупа го по рамото и влезе в стаята си



Джонгхюн отиди в кухнята и блъсна със всичка сила по масата.След около 20 минути тя се прибра и видя Джонгхюн в кухнята да пие соджу



- Хей какво правиш? – каза му тя и му взе чашката от ръката



- Остави ме – каза й той и едвам гледаше


31Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Нед Апр 10, 2011 8:22 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Правилно,що да не удави мъката със соджу Късмет  или съдба - Page 2 182785 Супер е главата Късмет  или съдба - Page 2 124908

http://smiley92.tumblr.com/

32Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Нед Апр 10, 2011 8:53 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

13 глава



- Хей какво правиш? – каза му тя и му взе чашката от ръката



- Остави ме – каза й той и едвам гледаше



Су Ри му удари един шамар и той я погледна



- Съвзе ми се. – каза му тя и остави урната на баща си на масата



- Добре ли си? – попита я той,като видя урната



- Не – поклати тя глaва



Той се изправи и я прегърна



- Ако искаш да поговорим – отвърна й той нежно



СУ Ри въздиша и незнаеше защо,но й харесваше да бъде в неговите прегръдки.Тя се отдръпна и го погледна



- Стига пи – каза му строго тя



- Слушам сър – козирува той и се залюля



Су Ри започна да се смее и седна.Динно седна и се усмихна



- Толкова си красива – каза й той



- А ти на нищо не приличаш – изплези му се тя



- Ооо Су Ри – усмихна се Минхо



- Оппа – извика му тя и го прегърна



- Лол – изненада се той



Тя се отдръпна и се изчерви.Джонгхюн се изправи и избута Минхо.



- Виждаш ли? – погледна я той сериозно



- Не му обръщай внимание – усмихна му се тя и го прегърна отново


На Минхо не че не му харесваше,но предчувстваше че тя харесва него.



- Искаш ли да излезем някъде? – попита я той весело



- Ами с това насинено око…..вие за какво се сбихте? – попита го тихо тя



- Ами Джонгхюн хюнг понякога го избиват комплексите – изкикоти се той



- Аааа няма ли да ме изпиташ? – погледна го тя мило



- Хмммм да видим какво си научила? – смигна й той и двамата отидоха във всекидневната



Динно отиди в стаята си и блъсна вратата



- Оппа?Ейш...... – изсъска той и легна в леглото си



Изведнъж затвори очи и след няколко секунди ги отвори.Той подскочи и излезе от стаята си.Влезе във всекидневната и я погледна



- Какво искаш? – сопна му се тя



- Ела с мен – задърпа я той



- Но…..Джонгхюн-ши – гледаше ту Минхо ту него



- Хюнг какви ги вършиш? – ходеше след тях Минхо



Блинги грабна урната и излязоха навън.Набързо се качиха в едно такси и Су Ри го гледаше злобно.Минхо го гледаше и не разбираше.След 30 минути те стигнаха накрая на града и слязоха.



- Джонгхюн-ши какво правиш?Къде сме? – викаше тя



- Хюнг какво означава това? – гледаше го много значително Минхо



Той леко показа урната и Су Ри панда на колене



- Ти......как можа? – сълзите й се стекоха по лицето



Динно също коленичи до нея



- Не мислиш,че трябва...... – започан той,но тя му зашлеви шамар



- Не не трябва.Урната ще остане с мен – каза му през зъби тя



- Су Ри...... – започна Джонгхюн



- Прекрачи границата Джонгхюн-ши – изправи се и измъкна урната от ръката му и тръгна напред



- Хюнг как можа?Тя още не е готова да се сбогува със баща си – поклати глава Минхо



“Аххх какво ли си мислех аз?Ейш да прави каквото си иска не ме интересува....” – помисли си той и тръгна в другата посока.Минхо тръгна след нея и след няколко минути я настигна



- Су Ри!Чакай! – бягаше Фламинг Харисма и застана пред нея



- Какво? – погледна го тя злобно



- Успокой се.Баща ти е тук – каза й с нежен тон Минхо



- Аххх не мога да повярвам,че той.... – прошепна той и сълзите й се стичаха



- Той не разбира,не му се сърди...... – погали я той



- Какво?ТИ го защитаваш? – погледна го тя очудено



- Не го защитавам,но той така мисли.Не е помислил за твойте чувства.Той си е такъв.Не е искал – прегърна я той



- Идиот! – каза тя сериозно



Джонгхюн се огледа и беше навлязъл в гората



- Пфффф къде беше пътя,който водеше до реката ? – питаше се той



Той се обърна И сведе глава.Знаеше че не е постъпил правилно,но гордостта не му позволяваше да си го признае.



Минхо и Су Ри тръгнаха обратно и се огледаха за него



- Къде ли е? – очуди се Су Ри и си избърса сълзите



- Незнам.Няма да се изгуби спокойно.Доколкото знам баща му го е водил тук като е бил по малък – отвърна й Минхо



“Аххх къде съм?Не мога да си спомня татко къде ме водеше?“ – помисли си той и извади телефона си.



- Ейш нямам и обхват.Само да не се загубят двамата – притесняваше се той и спря до едно дърво и седна



- Минхо мисля че той се е изгубил – погледна го притеснено Су Ри



- Мхммм май си права – замисли се Минхо и тръгнаха надолу



След няколко минути те започнаха да го викат,но никакъв отговор.


Динно се сви на топка и направо замръзваше



“Ами така е ще се изгубя.......като не съм идвал отдавна.Онея двамата сигурно са се прибрали?” – мислеше си той и си търкаше ръцете да се стопли



- Джонгхюн-ши! – викаше Су Ри



- Хюнг – викаше Минхо



След няколко минути Динно чу Минхо



- Тук съм! – отвърна му той



- Хюнг! – затича се към него Минхо и след него Су Ри



Блинги се изправи и направо умираше от студ



- Къде се изгуби бе човек? – погледна го сериозно Фламинг Харисма



- Исках да намеря пътя към реката,ама се изгубих.- повдигна той рамене



- Хей знаеш ли как се изплаших? – удари го леко по ръката Су Ри



- Охххх – правеше се Джонгхюн и се усмихнa


- Не е смешно – отвърна му тя



- Хайде да си ходим – каза Минхо и тримата тръгнаха



Докато вървяха Динно я гледаше и докато я гледаше се спъна и падна.



- Оххх - извика той и двамата се обърнаха



- Гледай къде вървиш- викна му Су Ри



- Как да видя тъмно е – отвърна й той и стиcкаше със зъби от болка



- Хюнг дай да видя – погледна му крака Минхо



- Много ме боли – каза Джонгхюн и погледна нагорe



- Навехнал си го – изправи се Фламинг Харисма



- Хайде ставай – погледна го тя сериозно и скръсти ръце



- Ей сега – усмихна се той и се помъчи сам да стане



Той се изправи,макар и да го болеше,не издаваше и грам звук



- Хюнг да ти помогна? – подаде си ръката Минхо



- Не,ще се справя сам – тръгна едвам едвам напред



Су Ри го гледаше и го съжали.След около 40 минути ходене те бяха стигнали пътеката от която се разделиха



- Су Ри – каза тихо Джонгхюн



- Да – обърна се тя и го погледна



- Искам да ти кажа нещо – настигна я той



- Кажи – гледаше го тя и го изчака



- Извинявай че не помислих за твойте чувства.Мислех че тук е прекрасно място за баща ти.Тука имам хубави спомени с моя баща и исках да ги споделя с твоя – обясни й той намеренията си и сведе глава



- Наистина ли? - очуди се тя



- Да,исках тука да е мястото…..толкова е спокойно и красивo



- Оххх Джонгхюн-ши – прегърна го тя и се разплака



- Извинявай.Просто не помислих че е твърде рано за теб – сложи ръце на кръста й



Минхо ги гледаше и сведе глава



- Прощавам ти.Мисля че и на татко ще му хареса – леко се усмихна тя и той нежно изтри сълзите й и тя сведе глава



- Сега по добре ли си? – попита я той и я погали


- Дам – кимна тя


- Хайде да тръгваме,че стана студено – тръгна той напред и искаше да я прегърне



“Джонгхюн не я заслужаваш.Ти я разплака....как можа?Минхо ще я направи щастлива” – мислеше си той



- Хюнг добре ли си? – попита го Минхо



- Да,но много ме боли крака.- охкаше той



- Аххх да не е същия? – повдигна едната си вежда той



- Същия – кимна той



- Оххх.Подпри се на мен – каза му сериозно



- Забрави.Не мога да буда слаб пред нея.Тя толкова изстрада – натъжи се той



След няколко минути те излязоха на магистралата и Минхо спря едно такси.



В това време в апартамента....



- Къде са? – питаше Кий и крачеше из всекидневната



- Оххх Кий чак на пилето ми му се зави свят от тебе – каз аму сериозно лидера



- Да не завия аз един на тебе – сопна му се Дивата



- Няма ли ги още? – влезе Мини



- Няма ги – поклати глава Кий и щеше да се обажда на полицаята



- Недей.Че оная жена може да я намери така – каз аму сериозно Оню и се изправи



- Прав си – въздиша той



След около 1 час тримата се прибраха



- Ооо Су Ри как си? – попитаха я те и хукнаха при нея

33Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Нед Апр 10, 2011 9:15 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Айгуу много са ми сладки Су Ри и Блинги Късмет  или съдба - Page 2 351138 Страхотна е главата Късмет  или съдба - Page 2 81742

http://smiley92.tumblr.com/

34Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Пон Апр 11, 2011 7:05 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

14 глава



Джонгхюн отиди в стаята си едвам едвам и Су Ри го гледаше



- Джонгхюн-ши – извика му тя



- Да – обърна се той



- Кий донеси ми аптечката – каза тя сериозно



- Да не си наранила? – огледа я той



- Не не съм.Но Джонгхюн си навехна крака – каза тя сериозно



- Нищо му няма – махна той с ръка и се усмихна



- Хюнг ония крак – погледна го сериозно Минхо



- Оффф пак ли?Чудя се как още е жив – въздиша Дивата и отиди да донесе аптечката



Джонгхюн седнa в кухнята и накуцваше



- Хюнг мисля да се обадим на лекаря – каза му Минхо и се приближи до него



- Да и да ме затвори в болница за цяла вечност – поклати той глава



- Какво му има на крака? – попита Су Ри



- Нищо – каза строго Динно



- Ами на едно участие... – започна лидера



- Хюнг млъкни! – викна Блинги



- Престани! – каза му строго Су Ри



Джонгхюн я погледна и се намръщи



- Значи на едно участие,заради фенките той си навехна крака.Тогава не обърнахме внимание,после имахме много тренировки И учаcтия.Кракът му се наду и може да си чела по вестници или в Интернет че правиха операция на крака.И сега си е навехнал същия крак – обясни й той



- Ейш Джонгхюн – погледна го тя злобно



Кий донеси аптечката и махна кецката му



- Джонгхюн – погледна го Кий плахо



- Ооо не пак ли? – извъртя очи и стисна със зъби



- Чакай ще отида до стаята ти – каза му Дивата тихо



- Какво има? – приближи се тя



- Минхо моля те - погледна го той тъжно



- Су Ри ела да те изпитам – дръпна я той на една страна



- Но защо?Искам да видя – каза тя тъжно и гледаше към Динно



Той се обърна ,за да не вижда тъжните очи.Не искаше той да беше причината,тя да плаче.Дивата дойде с една спринцовка и го погледна



- Сигурен ли си? – попита го той плахо


- Кий ако не го направиш,аз ще го направя – каза му сериозно той



- Добре де – повдигна той рамене и бавно я заби в глезена му



- Ахххххх – стискаше той



- Потърпи още малко – каза му Кий



- Охххххх Кий стига толкова – едва издържаше на болката Динно



- Доктора каза докато не опре спринцовката.Сега перфектно влиза – погледна го той сериозно



- Няма ли да опре най накрая – дишаше той дълбоко



След няколко секунди Кий усети нещо и пусна течността.Бавно я извади и се изправи



- Темин ела да ми помогнеш – каза лидера и отидоха до Джонгхюн



- Хайде хюнг – гледаше го тъжно малкия



- Хей малкия много те обичам – усмихна му се Динно



- Хюнг плaшиш ме – навлажниха му се очите



- Защо те плаша? – каза му той нежно



- Айде да отидем в стаята ти – отвърна му той



Те влязоха в стаята му и го поставиха на леглото



- Мениджъра ако научи ще те утрепе – поклати глава лидера и седна до него



- Хюнг гладен съм. – погледна го тъжно Блинги


- Ей сега.... – започна Дyбу



- Джонгхюн добре ли си? – влезе с гръм и трясък Су Ри



- Ахх че ме стресна – подскочи Темин,Оню си плю в пазвата,а Динно направо си глътна граматиката - Ееее казвай де що мълчиш



- Ами стресна ме – каза той първо



- Да и отговора на въпроса ми е... – подкани го тя



- Добре съм.Що да не съм добре? – повдигна той рамене и погледна другите



- Да супер е – каза Оню



- Ейш не можете даже и да лъжете – каза тя и седна до Джонгхюн



- Ти се притесняваш за мен? – попита я тихо



- Да.Все пак съм човек и се притеснявам.Ако беше Кий,пак щях да се притеснявам или Темин,Оню или Минхо – обясни му тя и той сведе глава



- Гладен съм – каза той тихо



- Ей сега с Кий ще ти направим нещо – усмихна се тя и тръгна



След като излезе Джонгхюн се хвана за главата.



Защо Господи?Убий ме – клатеше той глава и Оню и Мини се спогледаха



Су Ри влезе в кухнята и погледна в кухнята.



- Какво търсиш? – попита я Дивата



- Джонгхюн-ши е гладен – каза тя сериозно



- Добре.Остави на мен. – отвърна й той сериозно



- Искам да ти помогна – погледна го тя



- Отиди при него.Ще се почувства по добре – усмихна се той



- Така ли? – премига тя


Умма Кий кимна и започна да приготвя.Су Ри бавно се отправи към стаята му,а останалите се прибраха по стаите си.



Блинги леко се изправи и си погледна крака.



“Ахххх....изглежда зле.....” – помисли си той



- Джонгхюн-ши – почука на вратата



- Да влизай – зави се той и веднага легна



- Добре ли си? - влезе тя и се приближи



- Да добре съм.Можеш да си вървиш- отвърна й той строго



- Кий скоро ще ти направи нещо за хапване. – седна тя до него и той стисна със зъби



- Добре – отвърна й той и затвори очи



- Виж като се ударих баща ми,разказваше някоя история и така забрявах че ме боли – леко се усмихна се тя



- Виж мен не ме боли – рязко се обърна към нея и се намираше на няколко милиметра от устните й



- Но....Джонгхюн-ши – трепереше й гласа



- Виж искам да остана сам.Отиди при своя Оппа- едвам сдържаше яростта си



- Ще остана – скръсти тя ръце и извърна глава



- Твърдоглаво момиче – каза той и търпението му се изчерпваше


35Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Пон Апр 11, 2011 7:23 pm

kpopSIMMY

kpopSIMMY
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

WA ~ Next , next Късмет  или съдба - Page 2 68960

36Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Пон Апр 11, 2011 7:31 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Горкият Блинги Късмет  или съдба - Page 2 241947 Дано се оправи бързо и да не е нищо сериозно Късмет  или съдба - Page 2 72137 Супер е главата Късмет  или съдба - Page 2 264849

http://smiley92.tumblr.com/

37Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Сря Апр 13, 2011 11:37 am

Mystique

Mystique
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

ох става интересно...и любов пиши по-бързо, че нямам търпение Късмет  или съдба - Page 2 68960

38Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Чет Апр 14, 2011 6:40 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

15 глава



- Глупак – погледна го тя



- Ейш…. – легна той и се зави през глава



Су Ри се изправи и започна да разглежда стаята му



- Имаш....много хубави снимки – навлажниха й се очите,като видя той и неговия баща



Очите на Динно се разшириха и рязко се изправи.



- Оххх – хвана се той за главата



- Къде те боли? – спусна се тя към него



- Ето тука – посочи той грешно място и не искашед а я вижда тъжна



Тя започна с нежни движения да масажира мястото.



- Така по добре ли е? – погледнаго тя притеснено



- Хммм май да – погледна той нагоре и започна да свири



- Я~! – усети се тя


Кий влезе с една табла и ги погледна



- Какво правите двамата? – очуди се той



- Нищо – излезе тя от стаята



- Спаси ме – усмихна се Джонгхюн и Су Ри го чу



- От какво съм те спасил? – погледна го изненадано той




- Бях на косъм да я целуна....но я натъжих отново.Видя снимките ми с татко – сведе глава той



- Глупак!Ти ме натъжаваш – измърмори се тя и тръгна към всекидневната



- Хапни си!Ако искаш още.....само кажи – потупа го леко по рамотo



- Кий виж крака,май става все още по зле – отви се той и Дивата се стресна



- Инжекцията е нямала ефект – покри си устата той



- Има,но засега не ме боли толкова – въздъхна той



- Ейш защо трябваше да си навехнеш крака – развика му се Кий



- Да не съм виновен – отвърна му той сериозно



- Пффффф щеше да е лесно да продават крака,щях да ти купя милиони,че да ги сменяш – поклати тойглава и я сведе



Су Ри седна на дивана и легна.Зави се с одеялото и се замисли над днешния ден.Кий излезе от стаята му и се запъти към всекидневната.Видя че е тъмно и тръгна обратно към стаята си.Джонгхюн лежеше в леглото и не можеше да заспи.



На сутринта Су Ри се събуди рано и отиди да види Джонгхюн.Тя леко отвори вратата и видя че той е станал.Су Ри влезе и го видя на прозореца



- Доро утро – каза му тя тихо



- Добро да е – отвърна й той и въобще не се обърна



- Как се чувстваш? - попита го тя и се приближи



- По добре – обърна се той и се усмихна



- Радвам се – усмихна се тя



Той бавно закрачи към нея и тя веднага се спусна



- Джонгхюн-ши по добре е да останеш в леглото – каза му тя сериозно



- Не искам.Мразя го вече – намръщи се той и си спомни за предния път



- Няма как – сложи го тя да седне



- Пфууу я ти седи 1 месец само в леглото – погледна я той и е намръщи



- Ама много си капризен – изплези му се тя



Той я дръпна за ръката и тя седна до него и го погледна



- Кажи ми сега кого от нас харесваш? – приложи своя чар той



Су Ри му зашлеви един шмар и го погледна сериозно



- Няма да ти каша,но за всеки случай не си ти – изправи се тя и той се хвана за узата и я погледна


Су Ри излезе от стаята му и изведнъж й стана топло.



- Не се отказва - намръщи се тя



- Хмммм кой ли е? – зачуди се той



Су Ри отиди в кухнята и седна.След няколко минути Кий влезе в кухнята и видя разтревоженото лице на Су Ри



- Какво те тревожи? - попита я той



- А добро утро Кий – веднага се усмихна



- Добро утро Су Ри – усмихна се той



- Днеска на участие ли сте?- попита го тя



- Да – сведе глава



- Ами Джонгхюн? – очуди се тя



- Той ще трябва да отиде на лекар,а мениджъра няма да му хареса – поклати глава и Минхо влезе



- Добро утро – каза той и като видя Су Ри извърна глава



- Какво има Минхо? - запита го Дивата



- Добро утро – усмихна се Су Ри



Той я погледна и отиди към хладилника



- Аз ще тръгвам по рано – каза той тихо



- Нещо не е наред ли?- докосна го по рамото


- Моля те грижи се за Джонгхюн хюнг – погледна я той тъжно



- За тоя самовлюбен... – започна тя намръщено и Динно едвам влезе



- За мен ли говориш?- погледна я той


- Aм хюнг…- обърна се Фламинг Харисма



- Кий искам да дойдеш за малко – погледна го той сериозно



- Идвам – кимна му сериозно Кий и го последва



- Бъди мила с него.Тойпо принцип е такъв,защото предния път направо полудя сам вкъщи – леко се усмихна Минхо и се запъти към стаята си



Су Ри седна и неможеше да го разбере.



Кий отиди в стаята му и Динно му покажа инжекцията



- Джонгхюн ще трябва да отидеш на лекар – каза му сериозно Кий



- Не искам – поклати глава и я подаде



- Отказвам – същопоклати глава и тръгна да излиза



- Ким Кибум! – викна му Блинги



- Знаеш че мразя… - обърна се той



- Моля те,нали си ми приятел.... – натъжи се Джонгхюн



- Оххх добре,но няма да се отървеш от лекаря да знаеш – погледнаго строго и се приближи



Той взе спринцовката и Джонгххюн седна.Динно се напрегна и зачака.Дивата бавно я вкара и Блинги стискаше със зъби.



“Аххх тази болка......немога да я понасям”-мислеше си той и дишаше тежко



- Готово! – каза след минута Дивата


- Пфуууу- отдъхна си той



- Хмм.....ще се обадя на лекаря – каза той и си извади телефона

- Оххх недей не искам да стоя тука... – натъжи се той



- Нали искаш да си близо до Су Ри не се ли радваш?! – повдигна си едната вежда той



- Ами не,тя не ме харесва.Каза ми че харесва друг – сведе глава той



- Какво?Кой? – шокира се Дивата



В това време Мини се приготви за даскало и излезе със скоростта на светлината.<о:p>



Момчетата заминаха и лекаря дойде.



- Пак ли? – влезе в стаята му и го погледна



- Хммм – кимна той



- Охх какво да те правя? – приближи се той и Су Ри влезе



- Излез – каза й строго той



- Защо?Докторе можели да остана? – попита тя тихо



- Разбира се.Само ще прегледам колко зле ти е крака- усмихна се тя



- Много смешно – скръсти ръце той и се намръщи



Су Ри седна отстрани и наблюдаваше.



- Аучкх! – крещеше от болка Джонгхюн



- Няма повече – махна ръцете си от крака му



- Охх слава богу – отдъхна си той и Су Ри направо се изплаши от виковете му



Колкото и да се опитваше да скрие,че го боли,докторе натискаше здраво и не можеше да прикрие болката.



- Ще се оправили?- попита го тя



- Ти защо се месиш? – стросна й се той



- Да,само трябва да дойде в болницата.....отново – погледна го сериозно той



- За колко време? – погледна го плахо и вътрешно се молеше да не е пак 1 месец



- 2 седмици ще са достатъчни. – усмихна се той



- Офффф – сведе глава той



- Е ти какво искаш 1 месец ли?- повдигната си едната вежда той



В това време в училището.....



Темин влезе в клас и момичетата за пореден път припадаха по него.Те Ран го поглегна и се намуси.Той седна до едно момиче и се усмихна



- Здравей – каза й той и тя припадна - Ооо добре ли си? – разтърси той леко тялото й и тя започна да се съвзема



- Да добре съм – погледна го тя едвам



- Радвам се – смути се той



- Оппа заповядай – подаде му тя една плюшена играчка


- Но… - изненада се той



- Моля те приеми – изчерви се тя



- Не мога – поклати тойглава



- Аз съм ти голяма фенка – изкикоти се тя



- Добре,ще го приема,но ще ти дам автограф – каза й той сериозно



- Оооо Оппа – започна да обикаля стаята от шастие,а той умираше от смях



“Хм....самохвалко.....Тая пък за каква се мисли?Много е грoзна за него!Ама аз какво го мисля......” – помисли си тя и погледна към учебника си


В това време мениджъра дойде и отведе Джингхюн в болницата



- Може ли и аз да дойда?- попита тя



- Не неможе – стросна се мъжа и Динно я погледна нежно



Су Ри сведе глава и отиди в всекидневната.Джонгхюн секачи в колата и погледнанагоре<о:p>



- Хюнг тя можеше да дойде – каза му той тихо



- Не може,ще има репортери пред болницата .....- отвърна мутой и Динно сведе глава<о:p>



В училището......



- Може ли да седна? – попита Те Ран



- Разбира се – каза той тихо и четеше нещо от учебника



- Какво четеш? – попита го тя



Мини обърна учебника и покажа



- Биология.....хич ме няма там – почеса се той



- Хммм.....толкова е лесно.Какво му е трудното? – скръсти тя ръце и се намръщи



- Трудно е – продължи той да чете



Училището свърши и всички се радваха,тъй като утре беше събота.



- Искаш ли да се повозиш?- попита го Те Ран



- Не няма нужда – шокира се той като видя лимузината



Те Ран кимна и се качи в колата.Тя затвори прозореца,който беше черен и нищо не се виждаше отвън.Момичето го гледашеи много искаше да има приятели.



- Карай – каза тя строго на шофьора



- Да госпожице – кимна той и запали



- Какво й става?Днеска се държи странно – замисли се той и тръгна да се прибира.



В това време Су Ри четеше и от време на време гледаше часовника.Минхо се прибра и вонеше наумрели катерици.



- Хей Су Ри – погледна я той



- Оххх Минхо мирише.... – започна тя и си стисна носа



- Оххх извинявай – смути се той и отиди да си вземи един душ



Су Ри затвори учебниците и не можеше да концентрира.Тя отиди до кухнята и извади кока кола



- Ама не е хубаво да пиеш,съдържа... – започна да й обяснявa



- Виж Минхо,това е моята кръв – каза му строго тя



- Какво? - шокира се той



- Ммм да.Преди толкова много пиех,че тати викаше:”Ако ти прережа вените,вместо кръв кока кола ще изстиче’ – засмя се тя



- Хмммм прав е- усмихна се той и се приближи до нея



Тя го погледна и се усмихна.Сърцето й биеше лудо и лекосе ичерви.Незнаеше какво е това чувство,което изпитва към него.Минхо хвана ръката й и я придърпа към себе си.Су Ри сведе глава и той йповдигна брадичката.



- Може ли да те целуна? – нежно я попита той



В отговор тя просто силно го прегърна и след което го целуна по бузата

39Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Чет Апр 14, 2011 8:23 pm

kpopSIMMY

kpopSIMMY
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

О о о о оо оо Некст Късмет  или съдба - Page 2 68960

40Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Чет Апр 14, 2011 8:58 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Тотално се обърках Късмет  или съдба - Page 2 859388 Тя сега не мога да разбера,Минхо ли харесва или Джонг Късмет  или съдба - Page 2 935510 Чакам следващата глава Късмет  или съдба - Page 2 264849

http://smiley92.tumblr.com/

41Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Съб Апр 16, 2011 9:26 pm

Silver

Silver
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

мисля, че все пак харесва Jonghyun иначе щеше да целуне Minho както трябва xD Историята е интересна и чакам следващата глава обаче понеже мисля, че критиката е градивно нещо, ще споделя това, което не ми хареса:
1) в началото имах проблем да разбера на колко години е приблизително, защото в 1 глава се казваше, че е малко момиченце, после пък започнаха любовните истории
2) във връзка с годините - Темини беше казал, че и е оппа, защото тя е родена през май или март. Но ако са в една година и тя е родена тогава, той не и е оппа, защото е роден през юли
3) в началото ми беше трудно да разбера какво пише на места, виждам, че сега е по-добре, но моля те проверявай си преди да публукуваш
та засега е това, надявам се да не ми се сърдиш. Както вече казах, според мен критиката е градивна и аз обичам както да я получава, така и да я давам
Късмет  или съдба - Page 2 85241

http://bgprimadonna.fanforum.biz/

42Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Нед Апр 17, 2011 6:42 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

16 глава



Тя се изчерви и побегна в тоалетната.

Докато Су Ри се опитваше да разбере към кого има чувства към ревнивия и самовлюбен Джонгхюн или към милия и нежен Минхо,жената Ре In не можеше да седи на едно място.Тя много сепритесняваше за момичето.Не беше хапвала нищичко,нито беше заспивала от тревога.Ре In най накрая се изправи от стола и погледна сериозно.Отиди до стаята където момичето спеше и погледна към леглото.

“Ще те върна обратно.” – помисли си тя и излезе.

Мини се прибра и започна да вика Су Ри

- Тук съм.Не е нужно да викаш - каза му тя сериозно



- Су Ри нещо да не е станало? – попита я той,като я видя



- Всичко е наред – снижи тона тя



- Защо си зачервена? – погледна я подозрително



- Ами..... – извърна глава и беше осъзнала нещо



Темин се приближи и я погледна

- Хей Темин ти се прибра - зарадва се Минхо

- Ооо хюнг – усмихна се той

- Аз отивам да поспя – каза тя сериозно

- Добре ли си? – разтревожи се Мини

- Да добре съм- усмихна се тя

Темин кимна,а Минхо я гледаше сериозно

В това време в болниякта.....

- Така Джонгхюн-ши за пореден път… въздъхна лекаря

- Колко ще стои ….. – започна мениджъра и го изпиваше с поглед

- До 2 седмици,но зависи изцяло от крака му.Да се надяваме че ще внимава следващия път - погледна го строго доктора

- Да,тъй като няма да има следващ път - гледаше го строго мъжа

- Да хюнг – сведе глава Динно



- Добре ей сега ще извикам сестрата и ще започнем с лечението – въздъхна доктора и излезе



- Съжалявам хюнг – погледна го тъжно Блинги



- Аххх ще ме убиете някой ден – поклати той глава и излезе от стаята



Блинги сведе глава и се чувстваше виновен пред мениджъра.



В това време Ре In застана пред вратата на апартамента на Шайни и позвъни.



- Кой ли е? – запита се Минхо и отиди да отворu



Той се изненада да види жената



- Тук ли е? – попита го тя строго



- Не е тук – отвърна й той



- Су Ри ела да ти покажа нещо – извика Мини



Жената го погледна и нахлу в апартамента.



- Ама госпожо... – каза той и наум прокле Мини



- Су Ри! – викна жената и момичето се стресна



“Охх тя е тук.....” – помисли си момичето



Мини излезе от стаята си и видя в коридора жената



- Вие какво правите тук? – попита я той сериозно



“Хич не ми харесва тая госпожа.....” – помисли си той



- Дойдох да я прибера вкъщи,където е мястото й! – развика се тя



Су Ри излезе от банята и я погледна



- Коя сте вие,че да ми казвате? – погледна я тя срого



- Су Ри миличка – снижи тона жената



- Не съм ви миличка.Първо вие сте никоя за мен и второ вашия съпруг уби баща ми – викаше момичето и се приближи до нея



- Но.....ти... – незнаеше какво да й каже



- Какво аз?Махайте се...не искам да ви виждам.И не притеснявайте повече приятели те ми – посочи тя към вратата и Ре In сведе глава и тръгна да се прибира



- Су Ри май беше малко сурова с нея – погледна я плахо Мини и не я беше виждал толкова ядосанa



- Заслужи си го – отметна косата Су Ри и тръгна напред - Хайде нали ще ми показваш нещо – допълни тя

Жената излезе и гледаше тъжно Минхо.Той я съжали и се почуства гадно,че не може да й помогне по някакъв начин.

Не след дълго Кий се върна и се просна на дивана във всекидневната

- Здравей Кий – каза момичето с усмивка

- Ооо Су Ри здравей – изправи се той и се усмихна

- Може ли да те помоля нещо? – попита го тя плахо

- Да – каза той сериозно

- Може ли да отидем да видим Джонгхюн? – попита го тихо

- Ами ако го няма там мениджъра.......чакай да проверя – замисли се той и се изправи

Мини си пишеше домашните за понеделник и искаше събота и неделя да е свободен за Су Ри.

„Оххх хайде да ги напиша по бързо.“ – усмихваше се той

В това време в къщата на Те Ран

- Госпожице! – каза икономката и се поклони

- Кажи – погледна я строго тя,като отмести поглед от телевизора<о:p>

- Мислех че в неделя имате рожден ден и да направим.. – започна жената тихо

Те Ран хвърли купата с пуканки по нея и се изправи

- Толкова ли си малоумна?Никога не съм си празнувала рожденните дни,откакто бях на 11 – развика се тя

Икономката сведе глава и излезе

- Ако продължаваш ще те уволня – продължаваше да вика и кученцето й започна да лае

Тя го взе на ръце,то беше толкова мъничко още бебе с големи очички.От магазина й казаха каква порода е,но нея това не я интересуваше.Като го погледна и веднага разбра че трябва да го има.

- Хайде.....хммм не съм ти измислила име? – сети се тя и започна да мисли

Седна на дивана и цъкаше програмите.

- Сетих се!Мини или Темин? – започна да мисли имена

То скочи и започна да я ближе.

- Хехехе Мини май ти подхожда повече – засмя се тя и изведнъж бодигарда влезе вътре

- Госпожице! – каза той строго

Тя остави кученце и от усмивката й не остана следа

- Кажи – гледаше го строго

- Не ни достигат кучетата – каза той

- Хммм не ми трябват.Подари ги или ги продай.Не ме интересува – отвърна му тя,като взе Мини и отиди в стаята си

Стаята й беше колкото два апартамента.Имаше всякакви играчки,аксесоари ,два големи гардероба.Единия беше с дрехи а другия с обувки.Стаята беше розова и всичко изглеждаше като за една принцеса,като в приказките.Само че разликата бе,че тя бе сама.Майка й почина,когато тя бе на 11,точно на рождения й ден.Баща й да не се побърка,се скъваше от работа и даваше всичко на дъщеря си каквото тя поискаше.Така 6 години изминаха прекарани в самота,без приятели,без майка и баща.Само бодигардовете и прислужниците бяха около нея.

Те Ран огледа стаята си и се намръщи.Тя слезе долу и каза на икономката да извика някой да пребоядиса стаята й





43Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Нед Апр 17, 2011 7:48 pm

Silver

Silver
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

става все по-интересно само се надявам, ако Темини и Те Ран са заедно ( аз го харесвам повече двойка със Су Ри), тя да си промени характера, защото така изобщо не го заслужава...

чакам следващата глава ^^

http://bgprimadonna.fanforum.biz/

44Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Пон Апр 18, 2011 5:55 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Страхотна е главата Късмет  или съдба - Page 2 124908 Сигурно на Те Ран и е много гадно,има си всичко,но няма най-важното - приятели Късмет  или съдба - Page 2 241947

http://smiley92.tumblr.com/

45Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Чет Апр 21, 2011 7:17 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

17 глава



В това време Су Ри и Кий бяха тръгнали към болницата.Тя много се притесняваше и започна да си гризе ноктите.Дивата я гледашеи поклати глава.



“Какво ли е cтанало?Нещо е станало?“ – мислеше си Кий и я гледаше подозрително.След около 10 минути те стигнаха и СУ Ри веднага слезе от таксито,а Дивата плати



- Су Ри чакай- извика й той



- Ама защо се бавиш? – каза му тя притеснено и тръгна напред



Кий си беше сложил шапка с козирка и тъмни дрехи.Мразеше тъмния цвят,не му беше по вкуса,но за да не го познаят,просто нямаше избор.Су Ри влезе и се огледа.



- Кий питай на рецепцията – каза му тя тихо и той веднага тръгнa


След малко й направи знак да я последва.Тя се затича и се огледа.Двамата вървяха на няколко метра разстояние.Докато вървеше Су Ри по коридора имашемнoгoболни и ранени хора.Тя си пое дълбоко въздух и сълзите й от само себе си се стичаха.Кий се спря и я погледна.Су Ри беше свела глава и не искаше да гледа повече.



Тя стигна до Кий,но не забеляза отначало,едвамслед като той я хвана за ръката.



- Тук е – каза й тихо той



Су Ри кимна и двамата влязоха.



Джонгхюн лежеше и гледаше телевизия



- Стига спа бе! – усмихна се Кий и си махна шапкатa



- Ооо Кий – усмихна се Блинги



Су Ри се приближи и насила се усмихна като го видя така в болничното легло.



- Здравей Су Ри –погледна я той и се усмихна



- Здравей – отвърна му тя трого


- Ела – каза й той



Момичето се приближи и той я дръпна за ръката и тя направо седна до него.



- Виж – посочи й той телевизора



Даваха някакво комедийно шоу.След няколко секунди Динно започна да се смее и тя го гледаше странно



- Смешно е – погледна я той и очите му светеха като звезди



- Дам- кимна тя и се усмихнa



Су Ри направо се изгуби в неговите черни очи.Макар че изглеждаха толкова черни и дълбоки,те притежаваха някаква притеглителна способност и тя неможеше да отдели очи от него.



“Какви красиви очи....”- помисли си тя



- Какво има? – попита я той



- Ааааа.... – разтърси тя глава и го погледна отново



- Нещо да не е станало? – каза й той сериозно



- Ами оная жена идва вкъщи – въздиша тя



- Сериозно ли?- притесни се Джонгхюн както и Кий



- Какво стана? – приближи се Дивата и я хвана за ръката



- Ейш...не я пипай – отметна ръката му Блинги



- Ядоса ме....и аз наговорих лоши неща и тя си тръгна – погледна към телевизора



- Ама тя за каква се мисли,да идва.....ааааа не те пускам- размисливяше на глас Джонгхюн



- Какво ти каза лекаря? – попита го сериозно Кий



- Нищо – сведе глава надолу



- Кажи де – повиши тон Су Ри и Динно я погледна плахо



- Ще се оправя – усмихна се той и не искаше да я притеснява



- Наистина ли? – усмихна се тя



- Мммм......даже е горд че съм взел оная гадна противна инжекция – намуси се той



- Браво – потупа го Дивата



- Ами...Су РИ щеможешли да ми вземеш нещо за хапване? – попита я Блинги



- Какво искаш? – попита го тя



- Няма значение – отвърна й той и й даде пари



Тя кимна и излезе



- Е какво ти каза? – повдигна едната си вежда Дивата



- 2-3 седмици.Зависи от крака ми – въздъхна той и удари с юмрук по леглото



В това време Ре In бавно вървеше по улиците и незнаеше на кой свят се намира.Тъкмо мечтата й беше започнала да се сбъдва и всичко изведнъж изчезна.Тя се огледа и видя майкате с децата си.Видя детските усмивки и това направо я изгаряшеот вътре.Много искаше да има дете,но съдбата й беше отредила само да мечтае.След няколко минути тя се прибра в жилището си и се огледа.Толкова празно и тя изведнъж поклати глава и започна да плаче.



Су Ри се върна с 2 торби и двамата я погледнаха очудено



- Какво? – повдигна тя рамене



Джонгхюн потърка ръце и беше ужасно гладен.Тя ги сложи на нощното шкафче и Динно не се издържа и взе едната торба.Набара клечките и овори кутията


- Я~!Неможешли да изчакаш малко?- плесна го тя по ръцете



- Су Ри- погледна я той тъжнои преглътна



Тя отвори другата кутия и я постави пред него.



- Ето! – усмихна се тя И той като невидял започна да яде



- Оххххх имам чувството че съмнапревен от рамен- засмя се той,докато ядеше


- Хахахахаха – засмя се Су Ри и Кий се намръщи



“Иначе вика че моите манджи са най хубавите......Пфффф” – помисли си Дивата



- Кий твоите манджи са най добрите – каза Блинги и се усмихна



- Лъжец – намръщи се той



Су Ри го сръга и го погледна.



В това време Мини си написа домашните И реши да се разходи из парка близко до училището.Винаги идваше тука да подреди мислите си.Докато обикаляше парка забеляза едно малко кученце,което си бе наранило крачето.Той се огледа но не видя стопанина му.Темин се приближи и го взе.Седна на пейката и погледна нараненото му краче.Скъса малко от блузата си и превърза крачето му.Кученцето започна да го ближе .



- Еххх че си сладур – каза му той и го погали



Мини се огледа отново и търсеше стопанина му.



“Мхм никого не виждам....възможно ли е да го оставят самичко?” – помисли си той



В това време Те Ран се намираше в същия парк и гледаше в телефона си някакви снимки



- Госпожице! – викна й ейния бодигард като тичаше към нея



- Какво има? – погледна го тя сериозно



- Ами….- дишаше той тежко



- Къде е Мини? – огледа се тя



- То избяга и не могада го намеря – погледна я той тъжно



- Глупак такъв.Уволнен си – удари го тя и изсъска.Те Ран тръгна напред и започна да се оглежда и да вика името на кученцето си.



Темин в това време си играеше с малкия Мини.



- Хах че си игриво – засмя се той



- Остави го веднага – извика му някой зад него



- Оо извинявам се – обърна се Мини и като я видя се стресна



Кученцето побягна към стопанката си и тя го взе



- Мръсник искаш да ми откраднеш кученцето ли? – погледна го строго тя



- Не е вярно.То се беше наранило и аз го..... – започна да й обяснява



- Не искам да слушам.Изчезни от погледа ми – развика му се тя



Темин поклати глава и тръгна да се прибира.Те Ран го гледаше злобно и едвам след като изчезна от погледа й,тя погледна към Мини.



- Ранено ли си? – попита го тя нежно и му погледна крачето



“Оооо но той......” – погледна нагоре и се натъжи



- Хайде да се прибираме - леко се усмихна и тръгна към лимузината си



По пътя Темин си мърмореше и не можеше да разбере какво е направил.



“Ахххх....голяма принцеса се извъди.....не ме остави да довърша....пфуууу” – мислеше си той и гледаше строго



В това време в болницата.....



- Хайде да се връщаме – каза й Кий



- Ооо да.Стана късно – каза тя и леко се усмихна



- Кий утре нали ще ми донесеш..... – започна Джонгхюн



- Да знам- въздъхна той


- Какво ще му носиш? – погледна ги тя двамата



- Нищо – легна Динно и се завий



- Хайде Су Ри – дръпна я той за ръката и двамата излязоха



Динно въздъхна и затвори очи.



“Су Ри.........ще те забравя” – помисли си той



Докато се прибираха към вкъщи Су Ри не спираше да мисли за Джонгхюн.Беше й гадно че той сега е в болницата.


“Дано по бързо да се оправи......Изглежда толкова самотен и тъжен.Да не би нещо друго да е станало?”- размишляваше тя


46Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Чет Апр 21, 2011 7:44 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Айгуу защо Джонги трябва да забравя Су Ри Късмет  или съдба - Page 2 241947 Те двамата са толкова сладки Късмет  или съдба - Page 2 68960 И Кий какво трябва да носи на Блинги Късмет  или съдба - Page 2 935510

http://smiley92.tumblr.com/

47Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Чет Апр 21, 2011 7:52 pm

Mystique

Mystique
My love is the sun of passion ★
My love is the sun of passion ★

Аааа....ся Джонито земи я забрави и тя да земи му каже после, че го обича и шги изтрепя всички Късмет  или съдба - Page 2 959568

Иначе мн ми е жал за жената, че няма дете...колко щеше да е хубаво ако забременее...

иначе главите бяха супер чакам следващата Късмет  или съдба - Page 2 351138

48Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Пет Апр 22, 2011 5:36 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

18 глава







Кий я погледна и се намръщи.



“За нещо мисли?Какво ли е станало с тая жена?” – мислеше си той



След няколко минути те стигнаха и тя бавно слезе от таксито.Дивата плати и тръгна напред



- Какво ти има? – попита я той тихo



- Нищо – повдигна тя рамене



- Нещо те тревожи.Кажи ми – настояваше той



- Мисля си за жената Ре In- сведе тя глава



- Разкажи ми какво стана – леко се усмихна той и искаше да й олекне,да види отново усмивката й



Минхо в това време мислеше много



“Личи си че го харесва.Минхо откажи се” – въздъхна той И сведе глава



След няколко минути Су Ри и Кий влязоха вкъщи .Дивата започна да приготвя вечерята,а Су Ри му помагаше.Фламинг Харисма се изправи и отиди в кухнята.



- Здравейте – каза им той с усмивка



- Здравей Минхо – леко се усмихна тя



- Какво ти има? – попита я той



- Оффф всички ме питат какво ми има – тръшна тя чикнията и отиди във всекидневната



Минхо повдигна рамене и я последва.Су Ри легна на дивана и удари с юмрук.



“Татко какво да правя?Защо се чувствам толкова гадно?” – мислеше си тя и стисна със зъби



- Су Ри извинявай – влезе Минхо и застана пред нея



- Недей не си виновен – изправи се той



- Има ли нещо,което мога да направя? – хвана я за раменете той



- Не нищо – повдигна тя рамене и погледна встрани



- Знам че харесвам Джонгхюн хюнг – каза й той тихо



- Моля? – погледна го тя плахо



- Да.Личи си – леко се усмихна



- Аххх че си идиот – бутна го тя и му се развика



- Но.... – започна той



- Как ще го харесвам?Да не съм луда… - погледна го очудено и излезе от стаята



- Но защо така се ядоса? – изненада се Фламинг Харисма



Темин се прибра вкъщи и беше ядосанa


- Здравей синко – бъзикна го Умма Кий



- Хюнг не ми до шеги – погледна го сериозно той



- Що?Какво стана? – остави Кий всичко и отиди при Мини



- Онова момиче…..голяма принцеса….. – започна да му разказва Темин



Те Ран се прибра вкъщи весела.Бодигарда отиди до нея и подаде някакъв документ
.



- Какво е това? – попита го тя



- Ами нали ме уволнихте и ... – започна той плахо



- Нека да забравим,но повече да не се повтаря – каза му тя сериозно



- Благодаря ви госпожице – започна той да се кланя



- Днеска имате всички свободен ден,освен икономката.Кажи й да ми сготви нещо – заповяда тя и бодигарда се поклони и започна да тича



Те Ран седна на дивана пред големия телевизор и постави Мини на дивана.Кученцето започна да лае и тя пусна телевизора.Тя седна и то отиде до нея и Те Ран го галеше.



След около час Кий беше приготвил вечерята и слагаше всичко на масата.Всички се бяха наредили освен Су Ри



- Оооо къде ли е? – попита лидера<о:p>



- Ей сега ще проверя – каза Мини и започна да проверява всяка стая



Той отвори стаята на Джонгхюн и я видя гледаща към снимките му.



- Су Ри хайде да ядем – усмихна се той



- Не съм гладна – не отмести поглед тя



- Хайди де.Кий хюнг много ще се ядоса – погледна я тъжно и се приближи



- Знаеш ли че нямам нито една снимка на баща си в себе си?! – каза му тя и очите й се навлажниха



- Ооо съжалявам – сведе глава той и незнаеше какво да направи за да я развесели



- Хайде да ядем – избърса си сълзите си и се усмихна



Су Ри тръгна и Мини я последва.По време на вечеря никoй не каза нищо.Тя ги погледна и се усмихна


- Оню-ши как беше днеска денят ти? – попита го тя и всички я погледнаха



- Ами......хъх.....добре ..предполагам – заекваше той



- Ейш.....ама какво сте ме зяпнали? – усети тя погледите на останалите



- А нищо – каза Кий и продължи



Останалите сведоха глави и продължиха да се хранят.След като се нахраниха Дивата и Су Ри прибираха масата.Фламинг Харисма тръгна към нея и тя го погледна



- Су Ри ела за малко – каза й той



- Мхм.... – погледна го тя подозрително и той отиде към стаята си



Тя тръгна след него и се чудеше за какво ли я вика.След като влезе в стаята той стоеше и я гледаше сериозно



- Какво има Минхо-ши? – попита го тя тихо



- Ти учи ли днеска? – попита я той строго



- Охх затова ли ме извика?Знаеш ли как ме стресна – отдъхна си тя



“Промених си мнението.....заради теб” – помисли си той



- И? – повдигна той едната си вежда



- Ами не можах – поклати тя глава



- Хайде.Остават ти няколко седмици.Ще ти помогна – каза й той сериозно и извади учебниците



Су Ри седна на бюрото и Минхо разгърна учебника по биология.



Лидера се чудеше какво става и тъкмо тръгна към кухнята,когато чу гласа на Су Ри.Той се приближи до стаята на Минхо и започна да подслушва.



“Дано да е добре?......Много й се насъбра” – помисли си той и се обърна



Мини отиди в стаята си и легна в леглото си.Не спираше да мисли за днеска в парка,среща му с Те Ран.Той се намръщи и затвори очи.



На следващата сутрин Минхо и Су Ри бяха заспали на бюрото.Кий влезе и се стреснa


- Я~! – извика той



- Оххх защо викаш? – потърка очи момичето и едвам гокусираше



- Ама вие цяла нощ ли сте учили? – изненада се Дивата



- Ами да...хич не е лесно да се вземе един учебник за 10 часа – въздъхна тя и леко се изправи



- Минхо! – буташе го Кий,докато Су Ри едвам отиваше до банята и ходеше като зомби



Тя излезе от стаята и Мини тъкмо излезе от стаята и катоя видя изпищя.



- Аааааааа хюнг……..Помощ! – викаше той силно


- Ейш всичките ли викате така сутрин – погледна го тя със зачервените си очu


Мини панда на земята и започна да се кланя.



- Моля те дух.....не ме убивай – молеше се той



- Ейш глупчо сега ще ти дам един дух – удари го леко тя по главата и той я погледна


- Су Ри? – не можеше да я познаe



- Да аз съм – мигаше тя на парцали и отиди в банята



Оню излезе и видя изплашеното лице на Темин



- Какво има малкия? – погледна го той притеснено



- Ами Су Ри …..тя излгеждаше като призрак – изправи се той



- Офффф че си ..... – плесна го по врата и блъсна вратата



- Ама ако продължавайте да ме биете,съвсем ще остана без мозък.За какво зубря като луд? – направи крива физиономия и се върна обратно в стаята сu



В това време в болницата.......



- Добро утро – каза сестрата с влизанетo



- Добро да е – гледаше я той с крива физиономия



Тя извади от джоба си инжекцията и отиди към Джонгхюн



- Аааааа не...... – започна да мърда той и я гледаше плахо



- Няма да те боли обещавам – леко се усмихна тя



- Отде знаеш?Да си я пробвала върху себе си – сви се на кълбо той



- От дългогодишния ми опит – погледна тя към спринцовката



- Да бе.......тя дълга 100 метра.Можеш и от вън да ми я биеш – стискаше той със зъби



- Хайде....че ме чакат други пациенти.Дай си крака – каза му тя сериозно


- Няма – поклати той глава


- Ама не бъди такова бебе – направи крива физиономия тя и се приближи още повече



- Стой далеч от мен – хвана я за ръката



- Защо не ми изпееш нещо? – усмихна се тя



- Какво? – изненада се той



- Да изпей ми – погледна го тя



Динно въздъхна и се отпусна.Той започна да пее и през това време тя му би инжекцията.



- Готово – каза тя




- Ооо ама ти ... – погледна той към крака си и след това към спринцовката



- Видя ли че не болеше?До скоро – намаха му тя и излезе



- Е как ме измами – стисна той със зъби

49Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Пет Апр 22, 2011 7:06 pm

jongminfan

jongminfan
We're living in the SMTOWN! ☆
We're living in the SMTOWN! ☆

Хаха,горкият Мини,всичко го бият Късмет  или съдба - Page 2 312545 А пък Динно да се оправя по-бързо Късмет  или съдба - Page 2 241947

http://smiley92.tumblr.com/

50Късмет  или съдба - Page 2 Empty Re: Късмет или съдба Сря Апр 27, 2011 6:31 pm

minho1985

minho1985
You’ve got to be the climax of my life ★
You’ve got to be the climax of my life ★

19 глава







В това време Су Ри излезе от банята и се огледа.Тя повдигна рамене и се върна в стаята на Минхо.



- Минхо-ши днеска имате ли някакво участие? – попита тя тихо


- Аз нямам,останалите имат. – отвърна й той



- Хайде да продължим да учим – погледна го сериозно



- Добре – отиди той към бюрото



През следващите 3 седмици Су Ри учеше усърдно и когато можеше Минхо й помагаше.След като привършеше с ученето тя отиваше да види Джонгхюн.Всеки път му носеше храна от Кий и някакво четиво.На Динно му беше по трудно и по трудно да я забрави.На нея все и повече й харесваше да бъде около него.Су Ри не осъзнаваше колко дълбоки ставаха чувствата й към него.



Оставаха само няколко дена до изпитите и Су Ри беше много нервна.Рано сутринта тя ставаше преди всички и започваше да четеше.



- Добро утро – каза й Кий и се прозя



- Добро утро Кий – отвърна му тя без да отдели поглед от учебника



- Спокойно ще ги вземеш изпитите. – леко се усмихна той



- Лесно ти е да го кажеш – погледна го тя сериознo


- Утре ще изписват Джонгхюн – подхвърли й той,като знаеше че ще захапи



- Така ли? – изправи се тя и сама не се осъзнаваше какво прави



- Дам....искаш ли да дойдеш? – отвори хладилника той и започна да вади продукти



- Ама защо не ми каза по рано? – приближи се тя и повиши тон



- Не си ме питала- повдигна той рамене



- Хюнг – извика Мини


- Да - обърна се той



- Незнам какво да облека - паникьоса се момчето



- Ей сега идвам – въздиша Кий тежко



Дивата се усмихна на Су Ри и я потупа по рамото.Тя седна обратно на масата и погледна към учебника.Леко се намръщи и започна да чете.



- Какво има? – влезе в стаята Умма Кий и се шокира да види толкова разхвърлено



- Ще полудея – хвана се за главата Мини



- Успокой се.Кажи ми какво имаш днеска и ще избера дрехи за нула време – усмихна се Кий и се потупа гордо по гърдите



- Хюнг онова момиче Те Ран.....- започна Темин



- Абе тя не е на твоето ниво Темин.Забрави я – каза му строго и сложи ръце на кръста си



- Охх просто ми помогни за дрехите – въздиша Мини



- Добре – поклати глава Кий и започна да преглежда гардероба му


През изминалия месец Темин и Те Ран се засичаха на няколко места.Той бавно разбираше за нейния живот и колко самотна е тя.Той започна да я съжалява и поиска да бъдат приятели.Но Те Ран с нейния инат не бе лесно.Макар да прикриваше че го харесва,тя си държеше репутацията на студено момиче.Не след дълго Кий му даде дрехите и той на бързо ги облече.Взе си чантата и изхвърча като стрела.



Докато Су Ри четеше жената Ре In стоеше вкъщи и нищо не правеше.Преди 2 седмици изписаха мъжа й.Той продължи отново да работи и не искаше да гледа жена си в това състояние.Жената прекарваше цял ден вкъщи и нищо не правеше.От време на време тя отиваше в стаята за гости и лягаше на леглото.Спомни си колко щастлива беше като Су РИ беше тука.



В това време Темин пристигна пред училището и се огледа.



“Мхмм къде ли е?” – зачуди се той.



Изведнъж някой му покри очите с ръце и Мини се усмихна



- Те Ран – каза той



- Не позна!Опитай пак – каза му женски глас



- Познах те!Не се опитвай да ме измамиш – отвърна й той



- Ахххх че си – махна си ръцете тя и се усмихна



Той се обърна и я погледна



- Хайде да влизаме – хвана я за ръката,но тя си я дръпна



- Пффф който ти е казал че можеш да ме хващаш? – скръсти ръце тя и тръгна напред



- Не е нужно да се правиш на принцеса? – повдигна той едната си вежда



Те Ран влезе в класната стая и седна на предния чин.До нея седна едно момиче и се усмихнa


- Здравей – каза момичето любезно



- Не си мисли че ще бъдем приятелки – отвърна й Те Ран и я погледна злобно

Момичето сведе глава и се натъжи.Темин влезе и момичетата започнаха да припадат по него.Той седна на задния чин и въобще не поглеждаже към Те Ран.

“Мхммм как да я поканя на среща?Като я знам,ще откаже.....” – мислеше си той.Учителя влезе и всички отвориха веднага учебниците.

Днес се навършваха един месец откакто бащата на Су Ри почина.Тя беше забравила и беше се отдала изцяло на учението.Момчетата бяха излязли на учащия и тя се сети за баща си.

“Татко!Само да ме видиш!Ще вляза и ще уча.Искам да се гордееш с мен” – помисли сит я и леко се усмихна

“Миличка аз винаги ще се гордея с теб” - отвърна й той и се появи пред нея

Момичето се уплаши и незнаеше какво да прави.

“Но ти........” – едвам успя да помисли какво да каже

„Бъди щастлива.Недей да ме мислиш“ – усмихна се той и изчезна.Су Ри се изправи и се огледа.Потърка очите си и отново се огледа.

„Май сънувам.......много време стоя пред учебника.По добре е да излязла“ – помисли си тя и отиде да се преоблече.Взе си якето и излезе навън.Су Ри еде глава и тръгна без посока.Но краката й отведоха точно на мястото където беше починал баща й.Тя дигна поглед и очите й се разшириха.Спомня си деня малко преди инцидента.Баща й беше обещал,че ще я заведа до парка.Но първо щеше да й купи кученце.Су Ри започна да плаче и поклаи глава.Не искаше да повярва че никога повече няма да видиш баща си.Няма да изживее тея прекрасни мигове с него.Животът беше толкова жесток.Тя бавно пресече улицата и колите започнаха да бипкат и да викат.Су Ри застана на мястото и седна на земята.Колите спряха и се ядосваха.Движението бе спряло.Един шофьор слезе и отиде при нея.



- Хей момиченце пречиш на движението – каза й той сериозно



Су Ри го погледна и сълзите й продължаваха да се стичат



- Тука почина баща ми – отвърна тя и легна на земята



- Ама какво правиш? – шокира се той и я дигна



- Пуснете ме! – крещеше тя



Човека я занесе до тротоара и я пусна.Погледна я тъжно и тръгна към колата си.Всички коли тръгнаха,а Су Ри седеше на земята и плачеше със всичка сила.Беше си припомнила всички мигове прекарани с баща й.



“Той беше добър човек.Никому не е направил зло.Защо?Защо трябваше да ме оставиш сама?Щеше да ми купиш кученце и да ходим в парка заедно.Липсваш ми татко” – мислеше си тя и направо легна на земята



Хората я подминаваха и я мислеха за луда.Времето минаваше бързо.



В това време Мини свърши училище и излезе на двора.



- Хей Темин – хвана под ръка Ши Хюн



- Ши Хюн пак ли ти – извъртя очи той



Те Ран излезе и ги видя.В нея се надигна ендо непозната чувство.Гледаше момичето как го беше хваналапод ръка и едвам сдържаше яда си.Тя изтича напред и вървеше ядосано



- Те Ран – тръгна той напред


- Махай се – каза му тя остро



- Хей какво има? – хвана я той за ръката



- Що не отидеш при тая фръцла? – погледна го тя гневно и той се шокира



- Ти да не ревнуваш? – усмихна се тя



- Какво?Аз.....никога – направи крива физиономия и скръсти ръце



- Хей ......искаш ли да излезем довечера? – попита я той тихо


- Моля? – разшириха се очите й


- Ами....да се разходим и .... – почеса се той по главата и му стана неудобно



- Не излизам с момчета като тебе – тръгна тя напред и той сведе глава



Те Ран леко се усмихна и направо се изчерви.Тя влезе в лимузината и не можеше да свали усмивката си от лицето си


Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 5]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите