First topic message reminder :
5 + 1 = 1 ? O_o
Такааам, язе също рекох да споделя фантазиите си с вас,но отсега да ви кажа,понеже все още не съм доразвила перверзните си мисли много,ще я карам повече като „комедия” отколкото нещо друго..НО,това са само първите ми мисли към фика,може пък като го доразвивам да зема да го променя n_n
Ии,смятам да пиша продължение при положение,че е харесвано от повечето читатели ^_^
Приятно четене! ♡
Такааам, язе също рекох да споделя фантазиите си с вас,но отсега да ви кажа,понеже все още не съм доразвила перверзните си мисли много,ще я карам повече като „комедия” отколкото нещо друго..НО,това са само първите ми мисли към фика,може пък като го доразвивам да зема да го променя n_n
Ии,смятам да пиша продължение при положение,че е харесвано от повечето читатели ^_^
Приятно четене! ♡
ПЪРВА ГЛАВА
Taemin се събуди от странен звук-наподобяваше му на звъненето на стария им телефон от родната му къща,който изкарваше акъла му при звънене,и го правеше на глупак пред техните. Той мигновено се изправи,за да види откъде идва звука,и откри,че това всъщност е последният модел телефон,подарен преди 2 дена от нуна-фенките. „Какво ли не правят тези жени,за да получат малко внимание..Но телефонът кърти!” си беше помислил тогава..Вчера просто беше забравил да промени мелодията на алармата,защото беше извънредно радостен и очакваше днешният ден с голямо нетърпение.
Той погледна touch-screen’а на телефона,за да види часа,и веднагически се появи онази чаровна усмивка в лицето му.
-Майкаоооо,останали са само наколко часа!! По-точно, 8 часа, 53 мунити и няколко секунди..Боже,секундите даже вече отминаха! Аххх,още малко търпение…
Докато си повтаряше всичко това,той скочи от леглото,обу си Мики-Маус чехлите и се запъти към банята,В коридора се срещна с лидера и го поздрави със светлата усмивката от преди.
-Добро утро,хйооонг! Много хубав ден,нали?
-Taemin-ah,цяла нощ валя,вънка е студено и се диша тежко,ти на това ли му викаш хубав ден?!?
-Агхх,нямам в предвид времето!-ядоса се mankae-то
-ААааа,товаа..Добре де,сетих се.И все пак,мислиш ли,че е добра идея тя да дойде тук?
-АМА РАЗБИРА СЕ,ХЙОНГ!-положително викна Taemin.-Сега не ми вярвате,но само като я видите и ще си смените мнението! И ти, и Jonghyun хйонг,само чакайте още..8 часа и 45 минути!
-Добре,добрее..Ще видим..
--------------------------------------------------
20 минути по-късно:
Вече всички бяха будни и водеха обичайният си разговор преди закуска в кухнята.Но този път настроението бе друго,и обичайните теми бяха заменени.
-Сигурен ли си,че тя няма да има проблеми с нас?В смисъл,5 момчета сме..Може да и е неприятно..-питаше Minho и гледаше загрижено Taemin.
-Хаха,просто не я познавате.. Първо,за нея аз не съм момче,е не съм и момиче де…Абе,и аз не знам като какъв ме вижда тя..Просто нейният ум работи по-различно от тези на другите момичета..Като видите коя е,ще разберете.
-Не знам,аз все още съм против нея,и ще бъде така докато не се махне! Няма значение дали е с „различен работещ ум” или каквото и да е!...Генийче да бъде,пак няма да я искам тук..Знаете,че нямам нищо против срещу човешките недостатъци,ама снимката,която ти,Taemin,ми показа..Това човек ли беше или езерно чудовище?!?-каза остро Jonghyun и започна да се оглежда за подкрепящи го погледи,но не намери такива..
-Хйонг,без коментар..Как може да говориш така за момиче,което никога не си виждал?-извика Кий,докато търсеше нещо в шкафовете.
-Казах,виждал съм и снимката!-оправда се Блинг.
-Хйонг,тази снимка е от преди…най-малко 5 години..-каза Taemin,хилейки се.- Казах ти,че тя влезе в пубертета по-рано от останалите момичета..Верно,имаше време в което даже аз я мислех за чудовище- с тези пъпки и наднорменото тегло-нормално е,но яко я видиш сега..няма да я познаеш,без да ти кажа, че е тя!
-И казваш,че сега е по-различна?-заинтересува се лидерът
-Ама разбира се! Последният път като я видях пред себе си,аз самият не повярвах на очите си! Висока,красива,СЛАБА,БЕЗ ПЪПКИ!.. Истинска красота беше! Но,за съжаление,умът и беше все същия.. –разказваше Taemin и се кискаше под носа представяйки си физиономията си от онзи ден.
-Yааah,престанете вече,нали ще я видим довечера? Вместо да ми клюкарите,някой от вас да отиде за ориз,че явно е свършил,а закуска без ориз е като пиле без грил ..-Каза Кий.знаейки слабото място на лидера,
-ТОЧНО! Ей, на кого беше реда до магазина? Аз бях вчера,значи днеска си ти,Jonghyun-ah..По-бързо,да не станем на скелети докато дойдеш!-викна лидера,чул сравнението на Кий.
-Оооо,не! Пак ли?!? Офф..Поне да си обуя маратонките,тея комшийки сигурно вече са се наредили на стартовата линия и чакат един от нас да излезе,та да го гонят като хрътки..Офф..Наистина не ми е ден…
Taemin се събуди от странен звук-наподобяваше му на звъненето на стария им телефон от родната му къща,който изкарваше акъла му при звънене,и го правеше на глупак пред техните. Той мигновено се изправи,за да види откъде идва звука,и откри,че това всъщност е последният модел телефон,подарен преди 2 дена от нуна-фенките. „Какво ли не правят тези жени,за да получат малко внимание..Но телефонът кърти!” си беше помислил тогава..Вчера просто беше забравил да промени мелодията на алармата,защото беше извънредно радостен и очакваше днешният ден с голямо нетърпение.
Той погледна touch-screen’а на телефона,за да види часа,и веднагически се появи онази чаровна усмивка в лицето му.
-Майкаоооо,останали са само наколко часа!! По-точно, 8 часа, 53 мунити и няколко секунди..Боже,секундите даже вече отминаха! Аххх,още малко търпение…
Докато си повтаряше всичко това,той скочи от леглото,обу си Мики-Маус чехлите и се запъти към банята,В коридора се срещна с лидера и го поздрави със светлата усмивката от преди.
-Добро утро,хйооонг! Много хубав ден,нали?
-Taemin-ah,цяла нощ валя,вънка е студено и се диша тежко,ти на това ли му викаш хубав ден?!?
-Агхх,нямам в предвид времето!-ядоса се mankae-то
-ААааа,товаа..Добре де,сетих се.И все пак,мислиш ли,че е добра идея тя да дойде тук?
-АМА РАЗБИРА СЕ,ХЙОНГ!-положително викна Taemin.-Сега не ми вярвате,но само като я видите и ще си смените мнението! И ти, и Jonghyun хйонг,само чакайте още..8 часа и 45 минути!
-Добре,добрее..Ще видим..
--------------------------------------------------
20 минути по-късно:
Вече всички бяха будни и водеха обичайният си разговор преди закуска в кухнята.Но този път настроението бе друго,и обичайните теми бяха заменени.
-Сигурен ли си,че тя няма да има проблеми с нас?В смисъл,5 момчета сме..Може да и е неприятно..-питаше Minho и гледаше загрижено Taemin.
-Хаха,просто не я познавате.. Първо,за нея аз не съм момче,е не съм и момиче де…Абе,и аз не знам като какъв ме вижда тя..Просто нейният ум работи по-различно от тези на другите момичета..Като видите коя е,ще разберете.
-Не знам,аз все още съм против нея,и ще бъде така докато не се махне! Няма значение дали е с „различен работещ ум” или каквото и да е!...Генийче да бъде,пак няма да я искам тук..Знаете,че нямам нищо против срещу човешките недостатъци,ама снимката,която ти,Taemin,ми показа..Това човек ли беше или езерно чудовище?!?-каза остро Jonghyun и започна да се оглежда за подкрепящи го погледи,но не намери такива..
-Хйонг,без коментар..Как може да говориш така за момиче,което никога не си виждал?-извика Кий,докато търсеше нещо в шкафовете.
-Казах,виждал съм и снимката!-оправда се Блинг.
-Хйонг,тази снимка е от преди…най-малко 5 години..-каза Taemin,хилейки се.- Казах ти,че тя влезе в пубертета по-рано от останалите момичета..Верно,имаше време в което даже аз я мислех за чудовище- с тези пъпки и наднорменото тегло-нормално е,но яко я видиш сега..няма да я познаеш,без да ти кажа, че е тя!
-И казваш,че сега е по-различна?-заинтересува се лидерът
-Ама разбира се! Последният път като я видях пред себе си,аз самият не повярвах на очите си! Висока,красива,СЛАБА,БЕЗ ПЪПКИ!.. Истинска красота беше! Но,за съжаление,умът и беше все същия.. –разказваше Taemin и се кискаше под носа представяйки си физиономията си от онзи ден.
-Yааah,престанете вече,нали ще я видим довечера? Вместо да ми клюкарите,някой от вас да отиде за ориз,че явно е свършил,а закуска без ориз е като пиле без грил ..-Каза Кий.знаейки слабото място на лидера,
-ТОЧНО! Ей, на кого беше реда до магазина? Аз бях вчера,значи днеска си ти,Jonghyun-ah..По-бързо,да не станем на скелети докато дойдеш!-викна лидера,чул сравнението на Кий.
-Оооо,не! Пак ли?!? Офф..Поне да си обуя маратонките,тея комшийки сигурно вече са се наредили на стартовата линия и чакат един от нас да излезе,та да го гонят като хрътки..Офф..Наистина не ми е ден…
невероятна глава 
чакам с нетърпение следващата 
Докато съм жива този фик ще ми остане любимия 
колко тъжна глава и изпълнена с толкова чувства 
невероятна е..много ми е интересно какво ще стане натам 
чакам следващата глава с нетърпение
![[shaWty]](https://2img.net/u/3214/12/12/49/avatars/74-72.png)
Съжалете очите си, ва хора! xDD
Така.. вече се прибирам тогава..
- възкликна Ън Че и започна да се смее истерично.- Моля ви.. не и вие..- каза тя, сещайки се за случките с по-възрастните хора, които искаха да я сватосат с някой от синовете си.- А и откъде знаете, че той вече не си е намерила такава?
Между другото, беше казал, че днес трябва да дойде в тази болница.. щял да посрещне някой приятел.. или приятелка.. абе не го слушах особено добре.. 
?
?- попита учуден Темин, докато махаше на братовчедка си.
!!- каза Блинг Блинг, не вярващ на очите си..
толкова красиво и тъжно.. наистина ми капнаха няколко сълзички от очите.. ох нямам търпение за следващата глава! Трябва да станеш писателка момиче!!! 
невероятна глава..точно на най-интересното свърши 
блинги и ън че 
невероятна глава...ън че и блинги са супер сладки 
Честит рожден ден.. патко..- каза той докато й подаваше своя подарък. От изисканата кутия излязоха още по-изискани очила с метална рамка. Мин У имаше вкус за такива неща.. А най- интересното бе, че във вътрешната страна на рамката беше обсипана с гравирани послания.. Най- голямо написаното бе „Ако някога забравиш кой ти подари тези.. ще си изпатиш… С обич, Мин У”
Виж тази- подаде му друга снимка тя.- Това е последно сниманата й снимка..