First topic message reminder :
5 + 1 = 1 ? O_o
Такааам, язе също рекох да споделя фантазиите си с вас,но отсега да ви кажа,понеже все още не съм доразвила перверзните си мисли много,ще я карам повече като „комедия” отколкото нещо друго..НО,това са само първите ми мисли към фика,може пък като го доразвивам да зема да го променя n_n
Ии,смятам да пиша продължение при положение,че е харесвано от повечето читатели ^_^
Приятно четене! ♡
Такааам, язе също рекох да споделя фантазиите си с вас,но отсега да ви кажа,понеже все още не съм доразвила перверзните си мисли много,ще я карам повече като „комедия” отколкото нещо друго..НО,това са само първите ми мисли към фика,може пък като го доразвивам да зема да го променя n_n
Ии,смятам да пиша продължение при положение,че е харесвано от повечето читатели ^_^
Приятно четене! ♡
ПЪРВА ГЛАВА
Taemin се събуди от странен звук-наподобяваше му на звъненето на стария им телефон от родната му къща,който изкарваше акъла му при звънене,и го правеше на глупак пред техните. Той мигновено се изправи,за да види откъде идва звука,и откри,че това всъщност е последният модел телефон,подарен преди 2 дена от нуна-фенките. „Какво ли не правят тези жени,за да получат малко внимание..Но телефонът кърти!” си беше помислил тогава..Вчера просто беше забравил да промени мелодията на алармата,защото беше извънредно радостен и очакваше днешният ден с голямо нетърпение.
Той погледна touch-screen’а на телефона,за да види часа,и веднагически се появи онази чаровна усмивка в лицето му.
-Майкаоооо,останали са само наколко часа!! По-точно, 8 часа, 53 мунити и няколко секунди..Боже,секундите даже вече отминаха! Аххх,още малко търпение…
Докато си повтаряше всичко това,той скочи от леглото,обу си Мики-Маус чехлите и се запъти към банята,В коридора се срещна с лидера и го поздрави със светлата усмивката от преди.
-Добро утро,хйооонг! Много хубав ден,нали?
-Taemin-ah,цяла нощ валя,вънка е студено и се диша тежко,ти на това ли му викаш хубав ден?!?
-Агхх,нямам в предвид времето!-ядоса се mankae-то
-ААааа,товаа..Добре де,сетих се.И все пак,мислиш ли,че е добра идея тя да дойде тук?
-АМА РАЗБИРА СЕ,ХЙОНГ!-положително викна Taemin.-Сега не ми вярвате,но само като я видите и ще си смените мнението! И ти, и Jonghyun хйонг,само чакайте още..8 часа и 45 минути!
-Добре,добрее..Ще видим..
--------------------------------------------------
20 минути по-късно:
Вече всички бяха будни и водеха обичайният си разговор преди закуска в кухнята.Но този път настроението бе друго,и обичайните теми бяха заменени.
-Сигурен ли си,че тя няма да има проблеми с нас?В смисъл,5 момчета сме..Може да и е неприятно..-питаше Minho и гледаше загрижено Taemin.
-Хаха,просто не я познавате.. Първо,за нея аз не съм момче,е не съм и момиче де…Абе,и аз не знам като какъв ме вижда тя..Просто нейният ум работи по-различно от тези на другите момичета..Като видите коя е,ще разберете.
-Не знам,аз все още съм против нея,и ще бъде така докато не се махне! Няма значение дали е с „различен работещ ум” или каквото и да е!...Генийче да бъде,пак няма да я искам тук..Знаете,че нямам нищо против срещу човешките недостатъци,ама снимката,която ти,Taemin,ми показа..Това човек ли беше или езерно чудовище?!?-каза остро Jonghyun и започна да се оглежда за подкрепящи го погледи,но не намери такива..
-Хйонг,без коментар..Как може да говориш така за момиче,което никога не си виждал?-извика Кий,докато търсеше нещо в шкафовете.
-Казах,виждал съм и снимката!-оправда се Блинг.
-Хйонг,тази снимка е от преди…най-малко 5 години..-каза Taemin,хилейки се.- Казах ти,че тя влезе в пубертета по-рано от останалите момичета..Верно,имаше време в което даже аз я мислех за чудовище- с тези пъпки и наднорменото тегло-нормално е,но яко я видиш сега..няма да я познаеш,без да ти кажа, че е тя!
-И казваш,че сега е по-различна?-заинтересува се лидерът
-Ама разбира се! Последният път като я видях пред себе си,аз самият не повярвах на очите си! Висока,красива,СЛАБА,БЕЗ ПЪПКИ!.. Истинска красота беше! Но,за съжаление,умът и беше все същия.. –разказваше Taemin и се кискаше под носа представяйки си физиономията си от онзи ден.
-Yааah,престанете вече,нали ще я видим довечера? Вместо да ми клюкарите,някой от вас да отиде за ориз,че явно е свършил,а закуска без ориз е като пиле без грил ..-Каза Кий.знаейки слабото място на лидера,
-ТОЧНО! Ей, на кого беше реда до магазина? Аз бях вчера,значи днеска си ти,Jonghyun-ah..По-бързо,да не станем на скелети докато дойдеш!-викна лидера,чул сравнението на Кий.
-Оооо,не! Пак ли?!? Офф..Поне да си обуя маратонките,тея комшийки сигурно вече са се наредили на стартовата линия и чакат един от нас да излезе,та да го гонят като хрътки..Офф..Наистина не ми е ден…
Taemin се събуди от странен звук-наподобяваше му на звъненето на стария им телефон от родната му къща,който изкарваше акъла му при звънене,и го правеше на глупак пред техните. Той мигновено се изправи,за да види откъде идва звука,и откри,че това всъщност е последният модел телефон,подарен преди 2 дена от нуна-фенките. „Какво ли не правят тези жени,за да получат малко внимание..Но телефонът кърти!” си беше помислил тогава..Вчера просто беше забравил да промени мелодията на алармата,защото беше извънредно радостен и очакваше днешният ден с голямо нетърпение.
Той погледна touch-screen’а на телефона,за да види часа,и веднагически се появи онази чаровна усмивка в лицето му.
-Майкаоооо,останали са само наколко часа!! По-точно, 8 часа, 53 мунити и няколко секунди..Боже,секундите даже вече отминаха! Аххх,още малко търпение…
Докато си повтаряше всичко това,той скочи от леглото,обу си Мики-Маус чехлите и се запъти към банята,В коридора се срещна с лидера и го поздрави със светлата усмивката от преди.
-Добро утро,хйооонг! Много хубав ден,нали?
-Taemin-ah,цяла нощ валя,вънка е студено и се диша тежко,ти на това ли му викаш хубав ден?!?
-Агхх,нямам в предвид времето!-ядоса се mankae-то
-ААааа,товаа..Добре де,сетих се.И все пак,мислиш ли,че е добра идея тя да дойде тук?
-АМА РАЗБИРА СЕ,ХЙОНГ!-положително викна Taemin.-Сега не ми вярвате,но само като я видите и ще си смените мнението! И ти, и Jonghyun хйонг,само чакайте още..8 часа и 45 минути!
-Добре,добрее..Ще видим..
--------------------------------------------------
20 минути по-късно:
Вече всички бяха будни и водеха обичайният си разговор преди закуска в кухнята.Но този път настроението бе друго,и обичайните теми бяха заменени.
-Сигурен ли си,че тя няма да има проблеми с нас?В смисъл,5 момчета сме..Може да и е неприятно..-питаше Minho и гледаше загрижено Taemin.
-Хаха,просто не я познавате.. Първо,за нея аз не съм момче,е не съм и момиче де…Абе,и аз не знам като какъв ме вижда тя..Просто нейният ум работи по-различно от тези на другите момичета..Като видите коя е,ще разберете.
-Не знам,аз все още съм против нея,и ще бъде така докато не се махне! Няма значение дали е с „различен работещ ум” или каквото и да е!...Генийче да бъде,пак няма да я искам тук..Знаете,че нямам нищо против срещу човешките недостатъци,ама снимката,която ти,Taemin,ми показа..Това човек ли беше или езерно чудовище?!?-каза остро Jonghyun и започна да се оглежда за подкрепящи го погледи,но не намери такива..
-Хйонг,без коментар..Как може да говориш така за момиче,което никога не си виждал?-извика Кий,докато търсеше нещо в шкафовете.
-Казах,виждал съм и снимката!-оправда се Блинг.
-Хйонг,тази снимка е от преди…най-малко 5 години..-каза Taemin,хилейки се.- Казах ти,че тя влезе в пубертета по-рано от останалите момичета..Верно,имаше време в което даже аз я мислех за чудовище- с тези пъпки и наднорменото тегло-нормално е,но яко я видиш сега..няма да я познаеш,без да ти кажа, че е тя!
-И казваш,че сега е по-различна?-заинтересува се лидерът
-Ама разбира се! Последният път като я видях пред себе си,аз самият не повярвах на очите си! Висока,красива,СЛАБА,БЕЗ ПЪПКИ!.. Истинска красота беше! Но,за съжаление,умът и беше все същия.. –разказваше Taemin и се кискаше под носа представяйки си физиономията си от онзи ден.
-Yааah,престанете вече,нали ще я видим довечера? Вместо да ми клюкарите,някой от вас да отиде за ориз,че явно е свършил,а закуска без ориз е като пиле без грил ..-Каза Кий.знаейки слабото място на лидера,
-ТОЧНО! Ей, на кого беше реда до магазина? Аз бях вчера,значи днеска си ти,Jonghyun-ah..По-бързо,да не станем на скелети докато дойдеш!-викна лидера,чул сравнението на Кий.
-Оооо,не! Пак ли?!? Офф..Поне да си обуя маратонките,тея комшийки сигурно вече са се наредили на стартовата линия и чакат един от нас да излезе,та да го гонят като хрътки..Офф..Наистина не ми е ден…
Наистина тази история беше невероятна и се радвам,че все още си я имам и мога да си я чета когато си поискам 
Наистина доста неща се промениха за една година и начинът ти на писане също се промени,към добро разбира се,но също така се надявам,че и в бъдеще ще го правиш 
Една невероятна история и едно невероятно продължение 
И аз не знам как си могла да измислиш толкова добре тази история и продължението й 
Надявам се,че и в бъдеще ще мога да се радвам и да плача на твоите творби 
Пък кой знае,ако станеш известен писател,ще съм първият човек,който ще си купи книгата ти 
Не мога да оценя тази една година както хората, които са чели фика ти, не, по скоро историята, от най-първата глава, но като знам каква глъдка свеж въздух беше той за мен в не толкова далечния ден, когато го започнах, си представям какво ли им е било и на тях. Във всеки случай труда, който си положила, това което си вложила в 5+1=1 и You... the music in me и времето, което ти е отнело... си заслужават. Дори само заради теб си заслужават. Знам го, защото и аз съм писала *е, не чак толкова много де 
* и горе-долу предполагам как се чувстваш сега - когато е минало толкова време и остава съвсеем малко до края. 
Определено имаш талант!!!!
) Таа...браво момиче,продължавай в същия дух!! 
айгоооооо...ще се радвам, ако решиш да го продължиш 
и така...да завържеш и другите с по някоя мацка 
Продължението му е "You...The music in me..♫"
Такам аз прочетох този невероятен фик доста след излизането му ,но адски много ме кефи! Поздравявам те! Това завинаги ще ми остане най-любимия фик! 
