„Ако виждам тъга в очите ти,не се страхувай да заплачеш,ако виждам радост-не се страхувай да се усмихнеш.”
1
-Но те не те обичат. Дори не вярват в теб, докато не умрат и не се превърнат във въздух. Не зачитат природата, избиват животните, проявяват жестокост дори към собствения си вид.
Пухкавите облачета под босите крака на ангела започнаха да се движат. Смях изпълни ушите й.
-Говориш сякаш никога не си ходила по тяхната земя.
Ангелът сведе невинно поглед и промълви тихо:
-Ти изтриваш спомените ни. Защо го правиш? Нима нещата ще се променят?
-Задаваш твърде много въпроси, но още не си готова да получиш отговорите. Имай търпение. И не забравяй-не плачи, когато разбереш всичко.
-Защо? Какво ще се случи, ако заплача?
***
Детската мечта на Темин бе да спасява невинните и да наказва лошите. Полицай бе мечтаната от него професия, но животът му се бе завъртял на триста и шейсет градуса. Не спасяваше невинните. Нито наказваше лошите. Темин бе музикант, танцьор, артист. Понякога беше и момиче, а твърде често влизаше в роли, които не харесва. Заедно с ролите дойде и славата. Умопомрачаващата и замъгляваща разсъдъка слава.
Темин често се затваряше в стаята за тренировки и танцуваше,докато всяка една кост, всеки един мускул и сухожилие изтръпваха и не му позволяваха да се движи. Тогава не му оставаше друга възможност освен да заспи сам на студения под. На сутринта единствните истински приятели, които имаше, го намираха в отчайващо състояние и ободряваха настроението му с глупави шеги, затова как малкият Темини никога няма да си намери приятелка,ако обръща прекалено голямо внимание на танците. Темин не отговаряше,а просто се усмихваше. Онази усмивка, която мимовете рисуваха на лицата си,за да им придадат неразрушим вид.
Но Темин не притежаваше само фалшиви усмивки. Усмихваше се на фенките си, които го обичаха прекалено много, усмихваше се на глупавите преживявания на брат си с поредното момиче, което го е отхвърлило, усмихваше се на опитите на родителите си да танцуват танго, усмихваше се и завиждаше на любовта им.
Темин не се оплакваше от липса на внимание,особено от нежния пол. Момичета, много и красиви момичета, се опитваха да флиртуват с него, но той не знаеше какво трябва да прави. Всички тези момичета се правеха на сладки и невинни пред него, но Темин можеше да види колко изкуствени и фалшиви бяха. Само една единствена съществуваше за него. Работеха в една компания, разликата им бе почти година, но тя приличаше на истинска жена-красива,ужасно секси и талантлива.
Темин обичаше усмивката й и начинът, по който очите й се затваряха, Темин обичаше косата й-дълга и красива,независимо по какъв начин бе направена-пусната, вързана и дори несресана. Темин бе срамежлив и никога не се бе усмелил да я заговори. Получаваше закачки от приятелите си,защото очите му блестели всеки път щом тя минавала покрай него.
Най-накрая,в началото на тази година, Темин събра необходимия кураж и заговори Суджънг.
Бяха само приятели, но за сега. Темин не познаваше всичките й навици, нито любимите й храни, но не смееше да пита. Щеше да остави тя да се разкрие пред него.
***
Мрак бе обгърнал цялата къща, но от процепа на вратата на една от стаите блещукаше лъч светлина.
Момчето се бе скрило под завивките , а в ръката си държеше прожектор, чиито батерии бяха почти изхабени. Беше се свило на кълбо и четеше любимата си хорър-манга. Очите му с цвят на кафе се движеха бързо по страниците на малката книжка, пръстите на краката му бяха свити толкова силно,че болеше. Точно когато главният герой щеше да бъде разкъсан от чудовище, телефонът на момчето иззвъня.
-Точно сега ли, мамка му..
-Oppa, здравей.
Темин не можеше да сдържи широката си усмивка, щом чу захарния глас от отсрещната линия. Сърцето винаги го предаваше и започваше да натежава в гърдите му.
-Soojung-ah, какво има? Добре ли си? Защо звъниш толкова късно? Не си в опасност, нали? Ако някой те притеснява,кажи ми и аз ще го сма-
-Oppa, аз съм голямо момиче, но с много мъничък,миниатюрен проблем. Колата ми не иска да запали. Би ли могъл да дойдеш. Не съм много далеч от сградата на СМ. Извинявай,че те притеснявам, но Джинри не вдига,а всички други вече си тръгнаха.
Темин извъртя очи и почеса върха на носа си,но все още се усмихваше като психопат. Не можеше да й бъде сърдит. Двамата ставаха все по-близки, нямаше да позволи на една бракма да обърка плановете му.
-Стой където си и не мърдай. При теб съм след нула време.-той затвори и докосна туптящите си гърди с длани. Момичето на мечтите му се нуждаеше от него и той щеше да бъде нейния спасител тази вечер.
Без две неща Темин никога не излизаше-слушалките и фотоапарата си. Нощните снимки бяха любимите му,а музиката караше тялото му да лети.
Звездите му се сториха по-различни от преди. Многобройните малки жълти точки излъчваха светлината си по-силно,нямаше нито един облак,а луната бе обградена от червен обръч, няподобяващ цвета на огън.
Темин махна „Канон”-а от врата си и се нагласи да снима. Първият му опит се провали. Той нацупи устни като малко дете и огледа апарата, но не му стана ясно защо вместо луна имаше голямо черно петно. Реши да повтори и бавно допря „Канон”-а до очите си, дългите му мигли се отъркваха в малкото стъкло,показалецът му бе готов да натисне копчето, но изведнъж дъхът му секна. Ярка светлина го заслепи, Темин захвърли апарата си на твърдия цимент и панически отстъпваше назад, докато не се спъна и падна. Устните му бяха разтворени в усилията си да поеме колкото може повече въздух, очите му бяха насълзени и почти не фокусираха образите пред тях.
-Какво, по дяволите,стана току-що?
Гласът му трепереше,а очите му се пълнеха с още сълзи. Не чувстваше парене, но отчаяно искаше да си върне нормалното зрение. В задните му части се усещаше тъпа болка, но това бе най-малкият му проблем сега.
Скимтене. Тихо и едва доловимо скимтене. Темин се огледа на всички посоки, но не виждаше куче или каквото и да е животно. Затоври клепачите си се опита да успокои изплашеното си сърце. Когато отново ги отвори завари нощта непроменена. Звездите продължаваха да светят необезпокоявани, но огненият кръг около луната бе изчезнал.
Темин разтърси глава и опита да се изправи. Опипа тялото си. Нямаше кръв, нито липсващ крайник. Единия край на устните му се изви в нелепа усмивка и Темин изпуфтя. За момент си бе помислил,че дяволът идва за него. След втората крачка сякаш невидима стена се бе появила пред него. Темин закова стъпалата си на място и бавно обърна главата си. С периферията виждаше някой да лежи на не много голямо разстояние, от където се намираше той самият до преди миг. Темин извърна цялото си тяло и ледени тръпки полазиха гърба му.
Там имаше момиче. Очите му се превърнаха в две огромни шоколадови езерца, щом осъзна,че тя нямаше никаква дреха върху себе си.
***
-Ottoke?! Ottoke?! Какво става? Боже,човече,вземи се в ръце..Халюцинираш. Да точно така..Там няма нищо..Само празно пространство,всичко е в главата ти..
Темин отново затвори очи и се молеше на всички богове, когато ги отвори да е сам.
Едно..
Две..
Три..
Чети-
-Помогни ми..
„О, не,не,не тя проговори..Какво да правя?”
„Как какво,идиот! Ще й помогнеш!”
„Ами ако не се нуждае помощ и ме нападне?”
С плахи стъпки на изплашен заек, той се приближаваше до момичето. И тогава за милисекунда бе убеден,че сърцето му спря. Очите му придобиха два пъти голям размер,когато видя алената кръв по гърба й, открояваща се по снежнобялата й кожа. Темин мислеше,че всеки момент ще заблести, но това не се случи. Преглътна, но гърлото му му бе все тъй пресъхнало. Клекна до момичето и отмести кичур от косата й.
Красота.
Красота бе първото нарицателно, което изникна в обърканата му глава. Очите й бяха големи, но с перфектната бадемова форма, цветът им бе по-тъмен от нощта,а устните й червени, също като кръвта й.
-К-какво ти се е случило? А-аз ще се обадя за помощ..трябва ти помощ..-Темин шепнеше,а всяка една жила в него трепереше. Кой би се усмелил да я нарани? Кой бе толкова жесток,че да я захвърли като непотребен боклук. Тя изглеждаше толкова невинна, толкова прекрасна.
Темин извади телефона си и видя,че има две пропуснати повиквания от Суджънг.
„Мамка му..забравих за нея..”
„Глупак,тя може да се оправи сама. А тази прелест тук се нуждае повече от теб..”
„Но Суджънг..тя ще ме чака..”
„Знаеш какво трябва да направиш,не ме карай да те ударя!”
„Не можеш да удариш собственото си аз.”
Темин запуши ушите си и изръмжа тихо,за да не я уплаши. Свали якето си и я загърна с него.
-Ще се опитам да те изправя,чу ли? Кажи,ако те боли..
Момичето кимна и очите й проследиха всяко движение, което този непознат правеше,за да й помогне. Правилните черти на лицето му, големите плътни устни, топлите кафяви очи я накараха да се почувства в безопасност. Той не можеше да я нарани.
-Ще ми кажеш ли името си?
А гласът му й се стори като песен от небесата. Нежен, но мъжествен, топъл, но нисък. Име ли? Какво беше това? Не можеше да си спомни. Име..име.. Онези странни думи,с които хората се назовават. Име..Тя нямаше име.
-Заведи ме вкъщи, моля те. Ужасно много ме боли..
Сърцето на Темин отново заби упорито,сякаш бе готово да тупне на земята в краката й.
-Ще те откарам в болница.
-НЕ! Недей..не искам в тази болница.. не знам какво е това място. Моля те,моля те, не искам отново да ме боли. Моля те, моля те..Помогни ми..
Слабите й ръце се вкопчиха в тениската на Темин,а очите й се наляха със сълзи, които не успяха да потекат.
„Заведи ме в твоя дом.”
Темин пребледня.
-Т-ти..Как..Какво си ти?
„Моля те...послушай ме.”
Клепачите й натежаха и тя се предаде на умората.
Пухкавите облачета под босите крака на ангела започнаха да се движат. Смях изпълни ушите й.
-Говориш сякаш никога не си ходила по тяхната земя.
Ангелът сведе невинно поглед и промълви тихо:
-Ти изтриваш спомените ни. Защо го правиш? Нима нещата ще се променят?
-Задаваш твърде много въпроси, но още не си готова да получиш отговорите. Имай търпение. И не забравяй-не плачи, когато разбереш всичко.
-Защо? Какво ще се случи, ако заплача?
***
Детската мечта на Темин бе да спасява невинните и да наказва лошите. Полицай бе мечтаната от него професия, но животът му се бе завъртял на триста и шейсет градуса. Не спасяваше невинните. Нито наказваше лошите. Темин бе музикант, танцьор, артист. Понякога беше и момиче, а твърде често влизаше в роли, които не харесва. Заедно с ролите дойде и славата. Умопомрачаващата и замъгляваща разсъдъка слава.
Темин често се затваряше в стаята за тренировки и танцуваше,докато всяка една кост, всеки един мускул и сухожилие изтръпваха и не му позволяваха да се движи. Тогава не му оставаше друга възможност освен да заспи сам на студения под. На сутринта единствните истински приятели, които имаше, го намираха в отчайващо състояние и ободряваха настроението му с глупави шеги, затова как малкият Темини никога няма да си намери приятелка,ако обръща прекалено голямо внимание на танците. Темин не отговаряше,а просто се усмихваше. Онази усмивка, която мимовете рисуваха на лицата си,за да им придадат неразрушим вид.
Но Темин не притежаваше само фалшиви усмивки. Усмихваше се на фенките си, които го обичаха прекалено много, усмихваше се на глупавите преживявания на брат си с поредното момиче, което го е отхвърлило, усмихваше се на опитите на родителите си да танцуват танго, усмихваше се и завиждаше на любовта им.
Темин не се оплакваше от липса на внимание,особено от нежния пол. Момичета, много и красиви момичета, се опитваха да флиртуват с него, но той не знаеше какво трябва да прави. Всички тези момичета се правеха на сладки и невинни пред него, но Темин можеше да види колко изкуствени и фалшиви бяха. Само една единствена съществуваше за него. Работеха в една компания, разликата им бе почти година, но тя приличаше на истинска жена-красива,ужасно секси и талантлива.
Темин обичаше усмивката й и начинът, по който очите й се затваряха, Темин обичаше косата й-дълга и красива,независимо по какъв начин бе направена-пусната, вързана и дори несресана. Темин бе срамежлив и никога не се бе усмелил да я заговори. Получаваше закачки от приятелите си,защото очите му блестели всеки път щом тя минавала покрай него.
Най-накрая,в началото на тази година, Темин събра необходимия кураж и заговори Суджънг.
Бяха само приятели, но за сега. Темин не познаваше всичките й навици, нито любимите й храни, но не смееше да пита. Щеше да остави тя да се разкрие пред него.
***
Мрак бе обгърнал цялата къща, но от процепа на вратата на една от стаите блещукаше лъч светлина.
Момчето се бе скрило под завивките , а в ръката си държеше прожектор, чиито батерии бяха почти изхабени. Беше се свило на кълбо и четеше любимата си хорър-манга. Очите му с цвят на кафе се движеха бързо по страниците на малката книжка, пръстите на краката му бяха свити толкова силно,че болеше. Точно когато главният герой щеше да бъде разкъсан от чудовище, телефонът на момчето иззвъня.
-Точно сега ли, мамка му..
-Oppa, здравей.
Темин не можеше да сдържи широката си усмивка, щом чу захарния глас от отсрещната линия. Сърцето винаги го предаваше и започваше да натежава в гърдите му.
-Soojung-ah, какво има? Добре ли си? Защо звъниш толкова късно? Не си в опасност, нали? Ако някой те притеснява,кажи ми и аз ще го сма-
-Oppa, аз съм голямо момиче, но с много мъничък,миниатюрен проблем. Колата ми не иска да запали. Би ли могъл да дойдеш. Не съм много далеч от сградата на СМ. Извинявай,че те притеснявам, но Джинри не вдига,а всички други вече си тръгнаха.
Темин извъртя очи и почеса върха на носа си,но все още се усмихваше като психопат. Не можеше да й бъде сърдит. Двамата ставаха все по-близки, нямаше да позволи на една бракма да обърка плановете му.
-Стой където си и не мърдай. При теб съм след нула време.-той затвори и докосна туптящите си гърди с длани. Момичето на мечтите му се нуждаеше от него и той щеше да бъде нейния спасител тази вечер.
Без две неща Темин никога не излизаше-слушалките и фотоапарата си. Нощните снимки бяха любимите му,а музиката караше тялото му да лети.
Звездите му се сториха по-различни от преди. Многобройните малки жълти точки излъчваха светлината си по-силно,нямаше нито един облак,а луната бе обградена от червен обръч, няподобяващ цвета на огън.
Темин махна „Канон”-а от врата си и се нагласи да снима. Първият му опит се провали. Той нацупи устни като малко дете и огледа апарата, но не му стана ясно защо вместо луна имаше голямо черно петно. Реши да повтори и бавно допря „Канон”-а до очите си, дългите му мигли се отъркваха в малкото стъкло,показалецът му бе готов да натисне копчето, но изведнъж дъхът му секна. Ярка светлина го заслепи, Темин захвърли апарата си на твърдия цимент и панически отстъпваше назад, докато не се спъна и падна. Устните му бяха разтворени в усилията си да поеме колкото може повече въздух, очите му бяха насълзени и почти не фокусираха образите пред тях.
-Какво, по дяволите,стана току-що?
Гласът му трепереше,а очите му се пълнеха с още сълзи. Не чувстваше парене, но отчаяно искаше да си върне нормалното зрение. В задните му части се усещаше тъпа болка, но това бе най-малкият му проблем сега.
Скимтене. Тихо и едва доловимо скимтене. Темин се огледа на всички посоки, но не виждаше куче или каквото и да е животно. Затоври клепачите си се опита да успокои изплашеното си сърце. Когато отново ги отвори завари нощта непроменена. Звездите продължаваха да светят необезпокоявани, но огненият кръг около луната бе изчезнал.
Темин разтърси глава и опита да се изправи. Опипа тялото си. Нямаше кръв, нито липсващ крайник. Единия край на устните му се изви в нелепа усмивка и Темин изпуфтя. За момент си бе помислил,че дяволът идва за него. След втората крачка сякаш невидима стена се бе появила пред него. Темин закова стъпалата си на място и бавно обърна главата си. С периферията виждаше някой да лежи на не много голямо разстояние, от където се намираше той самият до преди миг. Темин извърна цялото си тяло и ледени тръпки полазиха гърба му.
Там имаше момиче. Очите му се превърнаха в две огромни шоколадови езерца, щом осъзна,че тя нямаше никаква дреха върху себе си.
***
-Ottoke?! Ottoke?! Какво става? Боже,човече,вземи се в ръце..Халюцинираш. Да точно така..Там няма нищо..Само празно пространство,всичко е в главата ти..
Темин отново затвори очи и се молеше на всички богове, когато ги отвори да е сам.
Едно..
Две..
Три..
Чети-
-Помогни ми..
„О, не,не,не тя проговори..Какво да правя?”
„Как какво,идиот! Ще й помогнеш!”
„Ами ако не се нуждае помощ и ме нападне?”
С плахи стъпки на изплашен заек, той се приближаваше до момичето. И тогава за милисекунда бе убеден,че сърцето му спря. Очите му придобиха два пъти голям размер,когато видя алената кръв по гърба й, открояваща се по снежнобялата й кожа. Темин мислеше,че всеки момент ще заблести, но това не се случи. Преглътна, но гърлото му му бе все тъй пресъхнало. Клекна до момичето и отмести кичур от косата й.
Красота.
Красота бе първото нарицателно, което изникна в обърканата му глава. Очите й бяха големи, но с перфектната бадемова форма, цветът им бе по-тъмен от нощта,а устните й червени, също като кръвта й.
-К-какво ти се е случило? А-аз ще се обадя за помощ..трябва ти помощ..-Темин шепнеше,а всяка една жила в него трепереше. Кой би се усмелил да я нарани? Кой бе толкова жесток,че да я захвърли като непотребен боклук. Тя изглеждаше толкова невинна, толкова прекрасна.
Темин извади телефона си и видя,че има две пропуснати повиквания от Суджънг.
„Мамка му..забравих за нея..”
„Глупак,тя може да се оправи сама. А тази прелест тук се нуждае повече от теб..”
„Но Суджънг..тя ще ме чака..”
„Знаеш какво трябва да направиш,не ме карай да те ударя!”
„Не можеш да удариш собственото си аз.”
Темин запуши ушите си и изръмжа тихо,за да не я уплаши. Свали якето си и я загърна с него.
-Ще се опитам да те изправя,чу ли? Кажи,ако те боли..
Момичето кимна и очите й проследиха всяко движение, което този непознат правеше,за да й помогне. Правилните черти на лицето му, големите плътни устни, топлите кафяви очи я накараха да се почувства в безопасност. Той не можеше да я нарани.
-Ще ми кажеш ли името си?
А гласът му й се стори като песен от небесата. Нежен, но мъжествен, топъл, но нисък. Име ли? Какво беше това? Не можеше да си спомни. Име..име.. Онези странни думи,с които хората се назовават. Име..Тя нямаше име.
-Заведи ме вкъщи, моля те. Ужасно много ме боли..
Сърцето на Темин отново заби упорито,сякаш бе готово да тупне на земята в краката й.
-Ще те откарам в болница.
-НЕ! Недей..не искам в тази болница.. не знам какво е това място. Моля те,моля те, не искам отново да ме боли. Моля те, моля те..Помогни ми..
Слабите й ръце се вкопчиха в тениската на Темин,а очите й се наляха със сълзи, които не успяха да потекат.
„Заведи ме в твоя дом.”
Темин пребледня.
-Т-ти..Как..Какво си ти?
„Моля те...послушай ме.”
Клепачите й натежаха и тя се предаде на умората.
[/size]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Hey dudes
От толкова много време не съм поствала нещо във форума,че чак съм забравила как става :д. Голям зор видях с оформянето на текста
Както и да е. Беше ми мъчно,че е забравен и почти неактивен, затова реших пааак да ви досаждам 
Относно фикшъна емм.. още съм биасната по Темин, к'во да се прави
Историята ми се въртеше дълго време в тиквето /имам цели пет готови глави whoa~~ xD/ и да май е това ^^ В началото може да ви се стори скучно, но имайте търпение ^^See ya next week ^_^
Щях да забравя: снимката е издирена в чичо гугъл ^^
dawai nexta ina4e nqma da moga spa !!!
.. :Д искам искам да знам какво ще станеееее , чакам следващата главааа 
Това е супер. Прочетох го на един дъх. Още една любовна история. Та-ра-ра-таааам!
Надявам се да го продължиш, защото ще умра, ако не разбера какво ще стане. Next!
благодаря ви много, но не мисля да го продължавам .. вече ..да речем не се занимавам с това