Здравейте на всички! Нова съм тук и това е първата ми тема като цяло, фенфика също ми е първи ;d 
Та събирам смелост цял ден да пусна първата част. Ще очаквам отзиви дали ви харесва / ако изобщо някой го прочете, в което се съмнявам/ не се притеснявайте да ми кажете ако не го харесвате.Също и на хейт държа и все пак се надявам да няма. Та това е един разказ, който е супер фантастика, дори по филмите не се случват такива чудеса... Направила съм героинята да е неутрална, за да може всяка от вас, която го прочете да се припознае в нея, защото реших, че ще е доста по - приятно ако четете разказа от 1во лице :D Благодаря ви ако сте си направили труда да отворите темата - за мен е важно :D И като за последно да ви спомена, че смятам да е кратичко фикче от около 5-6 части, но мисля, че няма значение. Нека да започваме - приятно четене.
I ЧАСТ
6:30. Алармата иззвъня и лениво се обърнах да я изключа. Да! Съвсем бях забравила – днес е рожденият ми ден. Покрай всички проблеми в училище просто нямах време да мисля за това. Станах, измих се, хвърлих в чантата си учебниците, които бях натрупала на бюрото, и се облякох. Изхвърчах толкова бързо от вкъщи, че дори кучето ми не разбра кой съм, но при положение, че живеехме само двамата в къщи не беше особоно трудно да се досети. Естествено, отново закъснявах за училище, но това не беше проблемът сега. Всъщност днес имах важен изпит. Преди около 5 години една приятелка ме запали по К – поп-а. Бях съвсем нова и всъщност знаех само няколко групи и един – двама индивидуални изпълнители. Но това ми беше достатъчно да избера своя bias . Да, той беше Кий от SHINee. Всъщност да знам, че изпитвам чувства към човек, който е на хиляди километри от мен и не знае за съществуването ми бе доста депресиращо, но въпреки това не се отказвах от това да бъда fangirl. И все пак докато вървях към училище си мислех за него. Как някой ден ще бъда най – щастливото момиче на света ако го срещна. Просто случайно, непринудено. Дори няма да се разкрещя. Просто ще припадна. Както и да е, след 2 минути вече бях в училище. Изкатерих 3-те етажа на училището и пристигнах в изпитната зала. Слава богу изпитът не беше започнал. Бързо се настаних на чина с името ми и извадих несесера си. Квесторите пристигнаха точно в същия момент в който извадих „късметлийския“ си химикал. Раздадоха листовете и всички трескаво оглеждаха задачите. Всъщност изпитът беше по български и тъй като този предмет не представляваше никакъв проблем за мен го реших мигновено. Предадох плика, в който трябваше да поставим отговорите и отпраших към изхода. Веднага след изпита си бях наумила да се прибера, защото все пак бе рожденият ми ден, но реших да се поразходя из парка. Докато крачех бавно по алеите видях познати лица. Всъщност си въобразих, че това са SHINee, но тъй като често се припознавах, реших, че не са те и бързо тръгнах към къщи. Когато пристигнах, там ме очакваха двете ми най – добри приятелки с огромна кутия. В нея имаше прекрасна ментово зелена рокля без презрамки и черни обувки. Това ми напомни, че тази вечер имах участие. Да, аз бях 19 годишна студентка /всъщност вече 20/ , която си изкарва прехраната като певица. Ходех по участия от около 2 години. Всъщност това за мен е доста лесно, тъй като пея от малка и ми е като хоби. А да изкарвам пари от хобито си е чудесно за мен. Както и да е – на връх рождения си ден имах участие в един от най – престижните хотели в града. Като допълнение пазеха в тайна някаква „специална група“, която е отседнала в хотела и искаха да ме запознаят с нея. Както и да е прегърнах силно момичетата, защото наистина не знаех какво да облека довечера, а в момента те ме измъкваха. А и като се има предвид, че беше една от най – красивите рокли, които бях виждала, определено си заслужиха чашка уиски.
Та събирам смелост цял ден да пусна първата част. Ще очаквам отзиви дали ви харесва / ако изобщо някой го прочете, в което се съмнявам/ не се притеснявайте да ми кажете ако не го харесвате.Също и на хейт държа и все пак се надявам да няма. Та това е един разказ, който е супер фантастика, дори по филмите не се случват такива чудеса... Направила съм героинята да е неутрална, за да може всяка от вас, която го прочете да се припознае в нея, защото реших, че ще е доста по - приятно ако четете разказа от 1во лице :D Благодаря ви ако сте си направили труда да отворите темата - за мен е важно :D И като за последно да ви спомена, че смятам да е кратичко фикче от около 5-6 части, но мисля, че няма значение. Нека да започваме - приятно четене. I ЧАСТ
6:30. Алармата иззвъня и лениво се обърнах да я изключа. Да! Съвсем бях забравила – днес е рожденият ми ден. Покрай всички проблеми в училище просто нямах време да мисля за това. Станах, измих се, хвърлих в чантата си учебниците, които бях натрупала на бюрото, и се облякох. Изхвърчах толкова бързо от вкъщи, че дори кучето ми не разбра кой съм, но при положение, че живеехме само двамата в къщи не беше особоно трудно да се досети. Естествено, отново закъснявах за училище, но това не беше проблемът сега. Всъщност днес имах важен изпит. Преди около 5 години една приятелка ме запали по К – поп-а. Бях съвсем нова и всъщност знаех само няколко групи и един – двама индивидуални изпълнители. Но това ми беше достатъчно да избера своя bias . Да, той беше Кий от SHINee. Всъщност да знам, че изпитвам чувства към човек, който е на хиляди километри от мен и не знае за съществуването ми бе доста депресиращо, но въпреки това не се отказвах от това да бъда fangirl. И все пак докато вървях към училище си мислех за него. Как някой ден ще бъда най – щастливото момиче на света ако го срещна. Просто случайно, непринудено. Дори няма да се разкрещя. Просто ще припадна. Както и да е, след 2 минути вече бях в училище. Изкатерих 3-те етажа на училището и пристигнах в изпитната зала. Слава богу изпитът не беше започнал. Бързо се настаних на чина с името ми и извадих несесера си. Квесторите пристигнаха точно в същия момент в който извадих „късметлийския“ си химикал. Раздадоха листовете и всички трескаво оглеждаха задачите. Всъщност изпитът беше по български и тъй като този предмет не представляваше никакъв проблем за мен го реших мигновено. Предадох плика, в който трябваше да поставим отговорите и отпраших към изхода. Веднага след изпита си бях наумила да се прибера, защото все пак бе рожденият ми ден, но реших да се поразходя из парка. Докато крачех бавно по алеите видях познати лица. Всъщност си въобразих, че това са SHINee, но тъй като често се припознавах, реших, че не са те и бързо тръгнах към къщи. Когато пристигнах, там ме очакваха двете ми най – добри приятелки с огромна кутия. В нея имаше прекрасна ментово зелена рокля без презрамки и черни обувки. Това ми напомни, че тази вечер имах участие. Да, аз бях 19 годишна студентка /всъщност вече 20/ , която си изкарва прехраната като певица. Ходех по участия от около 2 години. Всъщност това за мен е доста лесно, тъй като пея от малка и ми е като хоби. А да изкарвам пари от хобито си е чудесно за мен. Както и да е – на връх рождения си ден имах участие в един от най – престижните хотели в града. Като допълнение пазеха в тайна някаква „специална група“, която е отседнала в хотела и искаха да ме запознаят с нея. Както и да е прегърнах силно момичетата, защото наистина не знаех какво да облека довечера, а в момента те ме измъкваха. А и като се има предвид, че беше една от най – красивите рокли, които бях виждала, определено си заслужиха чашка уиски.
