Seoul

Октомври 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    

Календар Календар

Visitors

free counters

Poll

Победител е...?

15% 15% [ 6 ]
56% 56% [ 22 ]
3% 3% [ 1 ]
13% 13% [ 5 ]
13% 13% [ 5 ]

Общо гласове : 39

Latest topics
» SHINee Shawols Skype ~
Нед Окт 22, 2017 6:30 pm by rally___

» Because I met you
Пет Мар 27, 2015 8:07 pm by Anny

» 21.
Пон Дек 01, 2014 5:55 pm by nasa__

» The color of your love
Нед Ное 16, 2014 8:24 pm by lil_sun

» ~♥ Taemin's heart ♥~
Пет Окт 10, 2014 2:23 pm by ..TaeminGirl..

» Kaкво мислят Shinee за теб ?
Вто Авг 26, 2014 11:01 am by SHINee_JongKey

» Намисли си дума..
Вто Авг 26, 2014 10:49 am by SHINee_JongKey

» You..The Music In Me~♫♫
Вто Авг 26, 2014 8:55 am by SHINee_JongKey

» The true love
Пет Авг 22, 2014 8:45 am by SHINee_JongKey

Music

You are not connected. Please login or register

Dream out loud

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Dream out loud on Пет Авг 30, 2013 3:54 pm

madefordream

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Здравейте на всички! Нова съм тук и това е първата ми тема като цяло, фенфика също ми е първи ;d  Та събирам смелост цял ден да пусна първата част. Ще очаквам отзиви дали ви харесва / ако изобщо някой го прочете, в което се съмнявам/ не се притеснявайте да ми кажете ако не го харесвате.Също и на хейт държа и все пак се надявам да няма. Та това е един разказ, който е супер фантастика, дори по филмите не се случват такива чудеса... Направила съм героинята да е неутрална, за да може всяка от вас, която го прочете да се припознае в нея, защото реших, че ще е доста по - приятно ако четете разказа от 1во лице :D  Благодаря ви ако сте си направили труда да отворите темата - за мен е важно :D И като за последно да ви спомена, че смятам да е кратичко фикче от около 5-6 части, но мисля, че няма значение. Нека да започваме - приятно четене.

                                       
                         I ЧАСТ

6:30. Алармата иззвъня и лениво се обърнах да я изключа. Да! Съвсем бях забравила – днес е рожденият ми ден. Покрай всички проблеми в училище просто нямах време да мисля за това. Станах, измих се, хвърлих в чантата си учебниците, които бях натрупала на бюрото, и се облякох. Изхвърчах толкова бързо от вкъщи, че дори кучето ми не разбра кой съм,  но при положение, че живеехме само двамата в къщи не беше особоно трудно да се досети. Естествено, отново закъснявах за училище, но това не беше проблемът сега. Всъщност днес имах важен изпит.  Преди около 5 години една приятелка ме запали по К – поп-а. Бях съвсем нова и всъщност знаех само няколко групи и един – двама индивидуални изпълнители. Но това ми беше достатъчно да избера своя bias . Да, той беше Кий от SHINee. Всъщност да знам, че изпитвам чувства към човек, който е на хиляди километри от мен и не знае за съществуването ми бе доста депресиращо, но въпреки това не се отказвах от това да бъда fangirl. И все пак докато вървях към училище си мислех за него. Как някой ден ще бъда най – щастливото момиче на света ако го срещна. Просто случайно, непринудено. Дори няма да се разкрещя. Просто ще припадна. Както и да е, след 2 минути вече бях в училище. Изкатерих 3-те етажа на училището  и пристигнах в изпитната зала. Слава богу изпитът не беше започнал. Бързо се настаних на чина с името ми и извадих несесера си. Квесторите пристигнаха точно в същия момент в който извадих „късметлийския“ си химикал. Раздадоха листовете и всички трескаво оглеждаха задачите. Всъщност изпитът беше по български и тъй като този предмет не представляваше никакъв проблем за мен го реших мигновено. Предадох плика, в който трябваше да поставим отговорите и отпраших към изхода. Веднага след изпита си бях наумила да се прибера, защото все пак бе рожденият ми ден, но реших да се поразходя из парка. Докато крачех бавно по алеите видях познати лица. Всъщност си въобразих, че това са SHINee, но тъй като често се припознавах, реших, че не са те и бързо тръгнах към къщи. Когато пристигнах, там ме очакваха двете ми най – добри приятелки с огромна кутия.  В нея имаше прекрасна ментово зелена рокля без презрамки и черни обувки. Това ми напомни, че тази вечер имах участие. Да, аз бях 19 годишна студентка /всъщност вече 20/ , която си изкарва прехраната като певица. Ходех по участия от около 2 години. Всъщност това за мен е доста лесно, тъй като пея от малка и ми е като хоби. А да изкарвам пари от хобито си е чудесно за мен. Както и да е – на връх рождения си ден имах участие в един от най – престижните хотели в града. Като допълнение пазеха в тайна някаква „специална група“, която е отседнала в хотела и искаха да ме запознаят с нея. Както и да е прегърнах силно момичетата, защото наистина не знаех какво да облека довечера, а в момента те ме измъкваха. А и като се има предвид, че беше една от най – красивите рокли, които бях виждала, определено си заслужиха чашка уиски.

2 Re: Dream out loud on Нед Сеп 01, 2013 10:28 pm

smtown512

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Super za Key :D I ami zwu4i qko ... a I mai znam koq e grupata :D :D :D ami dawai nexta ot 1wata glawa ne moje da se re6i kak1w e ama za sega zwu4i dobre :)

http://kfic.alle.bg/

3 Re: Dream out loud on Пон Сеп 02, 2013 10:11 pm

madefordream

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★

                             II част

Свечеряваше се, а аз се приготвях за изпълнението си. Бяха ме настанили в единична стая във въпросния хотел. Когато бях готова, вече беше време да слизам за изпълнението си. Точно преди да изляза на сцената решиха да ме запознаят със специалната група. Казаха ми, че е от друга страна, а аз реших, че английския ми е достатъчно добър, за да се справя и не ми направи особено впечатление, но вниманието ми беше привлечено от думите на работодателя ми, когато каза, че въпросните господа са от Корея. Да, веднага разбрах, че няма да е нужен английския ми, тъй като, както казах, от 5 години съм fangirl  и реших, че да знам само няколко думи на корейски не ме устройва и в свободното си време започнах да уча езика. Излязох от стаята си и тръгнах по коридора. Когато стигнахнме фоайео на хотела над нас се извисяваше стъклен абажур, чиято светлина беше розовеникава. Докато чакахме се притесних или по – скоро развълнувах, защото щях да се запозная с корейска група.  Чувствах се в сравнително добре докато не казаха:
- Това са Шайни. Те са много популярни в Азия, но мисля, че и в Европа имат доста фенки.

Когато чух това погледът ми се премрежи. През мъглата, която виждах успях да различа петте момчета, които от няколко години насам непрестанно бяха в съзнанието ми.  Почувствах  се на върха на щастието, но осъзнах, че започва да ми става лошо. Виеше  ми се свят, не чувах кой какво ми казва. Просто се сгромолясах на земята.  

*При Шайни *
Преди запознанството:
Джонгхюн  -  Момчета тук е много красиво! Ще ми се да знаехме за тази страна и преди.
Оню -  Естествено щом има пиле, навсякъде е чудесно!
Темин обикаляше спокойно и снимаше.
Минхо -  Всъщност тук наистина е доста красиво. Чудя се дали някой тук въобще знае за нас.
Още в секундата, в която изрече тези думи двадесетина фенки затичаха към тях. Те крещяха и рязмятаха техни снимки. Всяка искаше да се снима с тях. Момчетата не им отказаха и се снимаха. После раздадоха автографи. След като приключиха с това вече беше време да тръгват към хотела си. Тази вечер имаха задължението да поздравят гостите на хотела с една – две песни. В главите им се въртяха какви ли не мисли. Щом влязоха в хотела Кий каза :
- Момчета, чудя се дали това момиче, с което се налага да пеем тази вечер е наша фенка. Видях в интернет, че всъщност сме доста популярни тук.
Другите не отговориха. Всъщност и те бяха замислени, затова не чуха въпроса на Кий. Когато стана време да тръгнат мениджъра им ги поведе по коридора към фоайето. Там ги чакаше въпросното момиче. Мендижърът им ги представи.  Те оглеждаха момичето. Тя беше с дълга кестенява коса, средно телосложение, не много висока, но достатъчно, за да стърчи с половин глава над Джонгхюн. 1 минута им трябваше да разберат, че тя им бе фенка. Глухото тупване на тялото и в земята стресна всички. Опитваха се да я свестят, но не успяваха. Линейката пристигна на време и я качиха в нея. Отмениха изпълнението на момчетата и тръгнаха към болницата. И те не знаеха защо. Просто в това непознато момиче имаше нещо, което и петимата харесаха. Не бяха чули гласа и, но знаеха, че щеше да им хареса. Не я познаваха до сега, но имаха чувството, че винаги е била до тях.  Може би това се дължеше на съдбата или бе просто случайност, но и петимата усетиха чувството. Това, което те влече, без причина и посока. Също като Оню и пилето, Минхо и футбола (:D).  Когато пристигнаха в болницата тя вече беше на системи. Все още не се беше свестила, макар че сърдечният и ритъм беше добър.



Надявам се да не ви е много изтъпял *smirk*.  Давайте мнения, да знам какво да го правя :D

4 Re: Dream out loud on Чет Сеп 12, 2013 8:41 pm

smtown512

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
OMGGGG ... iskam i az awtograf :D dawai nexta ^_^ ama mnogo sa sladki teq SHINee!

http://kfic.alle.bg/

5 Re: Dream out loud on Съб Сеп 14, 2013 3:45 pm

madefordream

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★

  III част
*******
Когато се свестих и видях, че съм в болница си помислих, че просто вчера съм попрекалила с уискито и приятелките ми са повикали бърза помощ, но щом си спомних за Шайни реших, че в момента сънувам. Но не беше така.  Когато видях как петимата влизат в болничната ми стая осъзнах, че системите ме държат на доста силни лекарства, които не ми позволяват да изгубя съзнание отново.  Мълчахме неловко няколко минути докато аз най – накрая не ги поздравих.  Попитах ги какво е станало снощи и защо съм тук и по – важното – защо те са тук. С мен. От целия свят.Точно аз!? Те ме гледаха втренчено и не обелваха дума.  След още минута неловко мълчание разбрах, че товасе дължи на корейския ми. Сигурно не са очаквали да дойдат в България, за да снимат клип, а в хотела да ги запознаят с някакво момиче, което се оказва тяхна фенка, която припада, а след като се свестява започва да бръщолеви на корейски. Може би ме мислеха за луда, но при положение, че ги виждах пред мен или бях на силни наркотици или сънувах, затова не ме интересуваше за каква ще ме помислят.  Но отново грешах. Те стояха пред мен в пълната си прелест, наистина. Трябваха ми няколко дни домашно лечение, за да осъзная това. През тези 3 дни всички приятели наминаха през вкъщи, за да ме видят, но постоянна грижа за мен имаха най – добрите ми приятелки, които ми подариха роклята. За мен те бяха като ангели пазители през всички години, в които ги познавах. Те ме бяха запалили по к – попа и до днес съм им благодарна за това. Бяха развълнувани, когато им разкавах за Шайни, понеже те също ги харесваха ужасно много. Все още всичко това ми се струваше като сън, но около седмица след щастливия за мен инцидент някой позвъни на вратата ми. отидох да отворя, докато си тананиках някаква песен. Когато отключих пред мен стоеше Кий. Без да поздрави, просто влезе и започна:
- Добре ли си? Притеснихме се за теб. Имаш ли нужда от нещо?
Тези негови думи бяха като гръм от ясно небе за мен. Никога до сега не съм си представяла, че ще го видя, още по – малко, че ще се притеснява за мен. По – скоро те ще се притесняват. В главата ми се изреждаха толкова мисли, сякаш се състезаваха. Да, имам нужда от теб, вероятно цял живот съм имала – мислех си аз.Но просто му отвърнах:
- Добре съм. Искаш ли да влезеш?
За моя огромна изненада той се съгласи.
- Сама ли живееш тук? – попита той
- Почти, живея с Джейк.
- Кой е Джейк ?
- Това е кучето ми.
Той сякаш си отдъхна от отговора ми, а Джейк се появи зад гърба му. Кий се стресна, предполагам защото не е очаквал кучето ми да е огромен самоед. Винаги съм се шегувала, че човек може без никакви проблеми да язди Джейк.
- А къде са родителите ти? – поинтересува се Кий
- Те са в Англия заедно с брат ми. И той е музикант, китарист – изгряваща звезда – казах аз и се засмях. – Съвсем забравих – искаш ли нещо за пиене?
- Не, благодаря. На колко си години – попита ме той
- В деня, в който ви срещнах навърших 20.
Той се замисли, а после попита:
- С момчетата се чудехме дали искаш да дойдеш с нас на вечеря. Нали знаеш – да се реваншираме за онази вечер, в която ти докарахме припадък.
Зарадвах се толкова, че дори не можах да отговоря. Естествено, съгласих се – бих избрала това пред 1.000.000 $.
- Тогава можем да разчитаме, че ще ни заведеш в някой хубав ресторант в петък вечер, нали?
- Естествено, ще бъде чест за мен, все пак съм мечтала за това повече от 5 години.
- Разбрахме се значи! Петък вечер, ще минем от тук, за да те вземем в 20:00!
Никога не съм се чувствала така.Винаги съм си представяла този момент като недостижим. Като нещо, което никога няма да се случи... Нали знаете.. Всеки има такива мечти, които са толкова силни, но и толкова невъзможни..Те се разбиват една по една с напредването на възрастта и знаеш, че нямаш право на такива мечти повече, но всъщност започваш да искаш още повече да ги сбъднеш... И всичко, което правиш, за да ги накараш да се случат е просто да чакаш...Понякога чакаш твърде дълго. Понякога се уморяваш да чакаш, отказваш се. А понякога просто забравяш.Но този път не беше така...

6 Re: Dream out loud on Пон Дек 23, 2013 4:40 pm

ceci_musik

avatar
I keep thinkin ’bout you ★
I keep thinkin ’bout you ★
много ми харесва кого мога да очаквам нова част  

7 Re: Dream out loud on Чет Авг 21, 2014 9:09 pm

SHINee_JongKey

avatar
I keep dreaming ’bout you ★
I keep dreaming ’bout you ★
Това много ми харесва и искам некст по-скоро, моля те! :)

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите