Просто...един живот....

Здравейте хора! Много се чудех дали да пусна този фик.В крайна сметка реших да го публикувам. Може да е малко...така да се каже...тъп и прекалено нереален но се надявам да ви хареса.

Предлог:
Името ми е Lee Ji Mi.Уча в кастно училище "....".В момента съм на 18 г.Живея със най-добрата си приятелка Kim Song Min във малко апартаменче в близост до училището.Мама и тате се разведоха преди 7 години и от тогава не съм се чувала със татко.Много ми липсва.Първите няколко месеца след развода прекапах в мълчание.
С мама едвам преминахме този период.Аз винаги бях до нея и я подкрепях.Същото правеше и тя.
Зада поддържам високя си успех трябваше цял ден да ходя на лекции,а през ноща бях на верно училище.Всичко това изпиваше силитеми до край.Почти забравях да ям,и затова се разболях от анемия.За сега се справям със нея.През свободните дни когато не ходих на училище,често прекарвах времето си във препрочитане на любими книги във библиотеката....

Това засега.Дано ви хареса.Ще помоля да пишете коментари зада знам дали някой чете фика и дали да продължавам .

Началото е хубаво

Хубаво е

Продължавай!!!

Само да кажа че този фик го пишем аз и сестра ми {...Smile...}затова може и тя да качва глави.

Кога ще пуснеш още

Много е яко!!!

1 глава
Започна новата учебна година.Бях се подготвила със всичко.Нова раница,дузина химикали,учебници,помагала и сборници.Облекло...не мислех за нови и модерни зрехи.Падах си по обикновенните дънки и тениска,свучер и кецове.Не че можех да ги нося в училище.В училище бях с униформа.
Първия учебен дан.Събуди ме досадната алрма.Пъвъртях се в леглото,не ми се ставаше.
-Оххх...ставай...*прозява се*-сънено каза Song Min-нали не искаш да закъснееш?
-Не...разбира се!-изправих се и се протегнах.
-Какво си се нацупело?ООо...пак ли си в лошо настроение?...-недоволстваше тя
-Не бе...просто не съм се разсънила!-излъгах я и тръгнах към банята.Измих си лицето и зъбите.Върнах се във стаята и се обякох грозната униформа.
-Аз съм готова.-казах
-Чакай,аз не съм готова за къде бързаш.Чакай ме.Трябва да си оправя косата и ...-прекъснах я
-Song Min,не искам да закъснявам!Освен това трябва да се срещна със директор Kan.
-Оффф...еми добре айде тръгва!-расърди се тя и трясна вратата на банята.Направих се,че не се е случило.Взех си чантата и излязох.Вървях бавно и подритвах едно камъче.Пред училището имаше тълпа от хора и фотографи.
"Какво ли става?Непомня училището ми де е толкова известно."-размишлявах на ум.Поех си въздух и се шмугнах във тълпата.Едвам стигнах до входа.Като ме видя пазачът направи знак на хората да направят път и ме пусна вътре.Вече бях в двора и вървях към вратата.Влязох вътре и там беше пълно.Извадих лисчето на което бях написала номера на стаята в която щях да прекара следващите месеци в непрекъснато зубрене.
"12А...12А.."-говорех си докато се качвах по стълбите.
-12Г...12В...12Б..-четох на табелките.
"Но защо са празни?"-мислех.Пред следващата врата чиято тъбелка беше 12А имаше повече хора отколкото пред училището.
"Немъзможно е толкова голям клас?!"-шокирах се.От тълпата се чуваха викове...писъци...
-Орра,Орра,Орра!!!Дай ми афтограф!!!Орра ОБИЧАМ ТЕ!!!!
-ОРРА,обичам те!!!!Моляте афтограф!!
-TAEMIN...TAEMIN...TAEMIN...!!!-едновременно викаха всички.
Спрях се като гръмната...кой викаха тези момечета...


Здравей те! Ето ме със първата глава.Къса е...но пък се надявам да ви хареса

много е хубава главата, дано скоро пуснеш и следващите

I like it like a love song baby!!!

3 глава част 1
Свих се на земята и закрих главата си със ръце.Момичетата продължиха на ритат.
-КАК СМЕЕШ ДА ЗАМЕРВАШ ОРРА С ХИМИКАЛКА!!!0-викаха и ме удряха
-БЕШЕ СЛУЧАЙНО!-през сълзи виках аз
-ЛЪЖЕШ!-и пореден ритник.-НЕ ТЕ СРАМ!ЗНАЕШ ЛИ КОЙ Е ТОЙ!?!!
-ОСТАВЕТЕ МЕ!-развикх се аз.
-МЪЛЧИ!-продължиха със насилието.
-Някой идва.Бързо да се махаме.-за части от секундата те се ометоха и аз останах сама на земята.Направих усилие да се изправа.
-Охохохохо-боолеше ме навсякъде.
-О мили боже!Госпожице Ji Mi!Какво е станало!?Господи-стресна ме професора.
-Не не....нищо не е станало просто...паднах....-бързо се оправдах и го погледнах.Професора не беше съм с него беше и... Таемин.Който съвсем спокойно ме наблюдаваше.Изведнъж така ми се прииска да ударя.Защото заради него ме пребиха онези откачалки.
-Моля ви госпожице бъдете по внимателна.-продължи професора.Кимнах.
-Отностно вашия проблем...ще се погрижа-майче говореше на Таемин.-До утре.Влезе обратно във училището.Останах ме само аз и Таемин.Той ми хвърли един поглед и се обърна да си ходи.Но понеже бях бъсна му викнах:
-Заради тебе ме пребиха!-той се обърна.
-На мен ли говориш?-спокойно попита.Е това вече мина границата.
-Че на кой друг да говоря!-креснах и тръгнах към него.-Заради тебе цялото даскало се събра и ме пребиха.И ти си виновен!-обвинявах го.
-Аз?!-очуди се
-Да ти!Не помниш ли че без да искам те ударих със химикалката.Аз ти се извиних...и ти не каза нищо и онези кози от нашето училище са решили ча те е заболяло и аз съм го направила нарочно!-продължавах аз.
-Така ли?Еми във такъв случей...много се извинявам...Ако мога да направя нещо за теб просто ми кажи...-погледна ме право в очите с едно тако изражение като на малко кученце.Много се подразних.
-Ако обичаш разкарай това изражение.Приличаш на гей.-изръсих без да помисля.
-О ами извинявай...аз не исках...тоест исках ама...наистина съжалявам-бързо бързо казах.
-Няма проблем.-каза той и продължи напред.И аз тръгнах слез него.
-Наистина съжалявам.-отново казах.Той само ми се усмихна.Макар да ми бяха целите в кръв колената ми омекнаха.Не усетих как отново се сгромолясах на земята.
-Аууу.-простенах.
-Дай да ти помогна.-каза Таемин и ми подаде ръка.
-Не!Мога и сама.-и с много усилия се изправих.Чух как то тихо се смее.Много много ме дразнеше!Вече бяхме на улицата пред училището.
-Ако искаш да те закарам до вас-изведнъж попита той.
-Кой?Мен ли?!Бе ти чуваш ли се.-скастрих го бързо.
-Сигорна ли си?
-Напълно!
-Честит последен първи учебен ден!-изведнъж викнаха едни момчета от една кола.
-Боже господи!-спреснах се.-Тия луди ли са?
-Ами...доста!-усмихна се Таемин и се обърна към откачалките-Хйонг здравей!
-Чакай ти ги познаваш?-дръпнах го леко за ръкава.
-Да.И цяла Корея ги познава.-намигна ми.
-Не ми казвай че това са....-тръгнах да казвам със отвратена физиономия.
-Да ....това са Onew,Key,Jonghyun и Minho.

Айде малко и от мен! Дано ви хареса!

{...Smile...} написа:-Честит последен първи учебен ден!-изведнъж викнаха едни момчета.
-Боже господи!-спреснах се.-Тия луди ли са?

хахах

супер е, давайте по-нататъка

-Честит последен първи учебен ден!-изведнъж викнаха едни момчета от една кола.
-Боже господи!-спреснах се.-Тия луди ли са?
-Ами...доста!-усмихна се Таемин и се обърна към откачалките-
I want nexxxxtttttt!!!!

3 глава част 2
-Хайде Таемин!!Идвай-продължиха да викат момчетата.
-Охооо Таеминчо кой е това?-разпознах гласът на Оню
-Това гажето ли е?Айде честито!Горчиво,Горчиво!!-викаше от предната седалка Кеу.
-Браво!-тиха каза Таемин-пак са се напили!
-Напили ли?!-погледнах го очудено.Той кимна.
-Еми...от както излезе най-новата ни песен Sherlock.Слушала ли си я?
-Не.-признах си.
-Нищо...еми имаме много победи с тая песен и...нали се сещаш празнуваме.
- И ти ли пиеш!?-възмутих се
-Не разбирасе!Аз се задоволявам с едно сокче а те...-усмихна се.
-Таеминчо!!-силно говореха пияниците като се клатеха наляво-надясно и вървяха към нас.Един по-висок мисля че беше Минхо прегърна с една ръка Таемин,а Jonghyun се облегна на рамото му.
-Не те ли е срам?!-говореше на мен.
-Аз ли?!-посочих се.
-Да ти....-клатеше се-...не те ли е срам аджума(мисля че аджума означава стара жена но не съм ситорна) да прелъстяваш малки деца та той е само на 18 години!
-...МолЯ!!!...
-Аджума.Много внимавай.Ние не си даваме Минито-намеси се и Минхо и целуна Таемин по бузата.Тай направи отвратена физиономия.
-Аджума ако си толкова отчаяна...-заговори и пияния Кеу но аз бързо го прекъснах:
-Я ме слешайте внимателно пияници такива...аз не съм аджума...по-малка съм от вас!!И още по-малко искам да прелъстя Таемин
-Та как се позволяваш да ни викаш...?!-пристъпи кам мен Jonghyun-...Ти знаешли че ако извикам Jonghyun ще те спука от бой!-изчаках около секунда и прихнах да се смея.
-Ама ти си го просиш!-замахна да ми удари шамар но аз отскочех на зад,а той се строполи на земята по гръб.
-Една звезда...Две звезди...Три звезди...-мърмореше като сочеше небето.
-Айде хьонг.Да си ходим!-най сетне каза Таемин и завлачи Минхо и Кеу кам колата.Оню си пееше и вървеше след тях.
-Ами ти?-обърнах се към звездоброеца.
-А ами още една бира-поръча си.
-Да ти преличам на сервитьорка?!
-Е щом няма бира...един коктейл с коняк.-пробължи той
Въздъхнах и се наведох над него.
-Дай да ти помогна-хванах го до мишницата и го дръпнах нагоре.
-Хайде де!-простенах беше по-тежък от колкото си представях.
-НЕ мога да ти дам афтограф сига си викала!-мърмореше дакото се изпряваше.
Понеже едвам стоеше прав,слижих ръката му на рамената си зада се подпира и тръгнахме към колата.Щом Таемин ни видя, дотича да мен и ме смени.Макар да беше болезнено слаб беше бая силен и без некакъв зор вкара почти заспалия на задната седалка,която отдавна беше заета от още спящи красавици които хъркаха като резачки.
-Блъгодаря ти Ji Mi-и прибави ослепителна усмивка.
-Ама...разбирасе...няма защо...-унасях се и се наложи да си бия шамари.
-Да утре!-викнах през рамо докато се отдалечавах
-Ji mi ....чакай!-викна Таемин след мен.-веднага се обърнах.Той дотича до мен.


И седващата част по-после ставали?Надявам се да ви хареса.Съжалявам че се забавих ме.

"хъркаха като резачки"...айгооооо супер е...ще го следя

3 глава част 3

-Чудех се дали ти....-отново се унесох в мелодията на следкият му глас.И във трансът си отговорих.
-Да!Разбира се!
-Наистина ли?-зарадва се-Много ти благодаря.Хайде идвай.-отново тръгна към колата.
-Ч-чакай...какво станаа?!-обърках се.
-Нали се съгласи да ми помогнеш да ги закараме у нас.Аз сам няма да мога.
-Какво съм казала...Та аз дори не си спомням.-говорех твърде тихо зада ме чуе.Таемин ми отвори предната врата.Тръшнах се бързо вътре и си сложих колана.Той зае шофорското място.
-А къде отваме?-попитах.
-У нас-корема ми си сви в гадни спазми.
-Ъмии...имаме проблем...-обади се Таемин с много странен глас,който моментално ме притесни.Посегнах да изляза от колата но той ме спря.
-К-к-какво става?!!-даже аз сама улови истерията в гласът си.
-Проблема е ...че... още нямам книжка и немога да карам...-призна той.
Мълчахме.Чуваше се само хъркането на пияниците.Аз прекъснах тишината.
-ТИ ЛУД ЛИ СИ БЕ?!!!МАЛЪК ПРОБЛЕМ?!!ШЕГУВАШ ЛИ СИ?!!-почти виках и откопчах колана.
-Чакай!Нали няма да ме оставиш?-така се радвах че не виждах очите му,които щяха да ме пронижат.-Моляте!-примоли се.Обърнах се и леко кимнах.
-Наистина ли?Няма да ме оставиш?Много ти благодаря.А сега какво ще правим?
-Еййй ти ставай.JONGHYUN събуди се!-сетих се изведнъж.
Jonghyun който дремеше се изправи.
- Ама аджума ...ти още ли си тука...какво ти казах аз одеве...айде марш от тук!...
-Мъквай и идвай да караш колата!-пренебрегнах обидата.
-Но как ще кара той?!Мъртво пиян е!-обади се Таемин.
-Ми тогава карай ти!-сопнах му се.
-Дабреее...-говореше на себеси.-Колан,..ръчна..двигател...-успя да запали и забъртя волана.Веднага си сложих колана и с едната ръка се държах за седалката,а другата ми беше на бутона за въздушните възглавници.
-Господи ще си умрем тука...Исусе с какво съм го заслужела?!Боже,боже!-кръстих се и си мърморех.-а намери ли спирачката?-сетих се.
-Кое?-понеже се беше съсредоточил ми отговори почти след минута.
-Спирачата?-повторих.Таемин се огледа и започна да я търси.
-Не ми казвай...-уплаших се
-Незнам къде е!-казах ме едновременно.
-О МИЛИ БОЖЕ,МИЛИ БОЖЕ!!ГОСПОДИ!КАК ЩЕ СПРЕМ ТОГАВА!!??-развиках се
-Незнам,незнам!НЕ МИ ВИКАЙ!-крещеше и той.
-Добре,добре успокой се...Дишай-поех си дълбоко въздух-Доколкото аз знам,трябва да се намира някъде...в краката.-откопчах колана и се наведох да го търся.-Не я виждам.
-Чакай-започна да търси с кракът си той.Докато Таемин търсеше спирачката без да искам погледна през предното стъкло....
-СПРИ!СПРИ!СПРИ!-изведнъж извиках като видях червения сфетофар и колите пред него......



Уиииии Виждам че май го харесвате.Нямах време за редакция.I hope you like it

през цялото време бях

ихууууууууу продължавай все така много е интересно очаквам продължение