След 15 минути чакане пред вратата , момчетата се изнервиха. Решиха да ни потърсят отново. Когато почукаха, Мира стана яростно от леглото, отвори и им се разкрещя. Shinee се стъписаха.
-Вие не сте ли готови? За какво ви чакахме толково време? - зачуди се Key
-Не съм длъжна да ти давам обяснения, ясно ли ти е ? - заяде се тя
-Хораа, къде са ни банските? - притесних се аз.
-КАКВОООООООООООО!!!! Няма ли ги ? - учуди се Лея
-Ние май сме ги забравили! - каза Ели, отивайки към Мира.
Групата чуха това и се изненадаха какви големи шматки сме. Съобщихме им , че няма да можем да ходим на плажа.Те се ядосаха, влезнаха в стаята ни и всяко момче си хвана по едно момиче за ръката и я задърпа към изхода на хотела.Започнахме да се дърпаме,но напразно.Бяха ни хванали много здраво.Нямахме шанс да се измъкнем,затова просто се примирихме и ги последвахме.
След 10 минутно лутане стигнахме плажа.Отидохме при учителката и тя се зарадва, че групата са ни открили.Бяхме си забравили плажните кърпи, затова се наложи да седнем направо на пясъка под горещото слънце. Дори и шапки нямахме.Бяхме по пижами, с рошави коси и криви физиономии.Гледахме прекрасната гледка пред нас: красивото море преливащо от нюанси на синьото.Видяхме, че и Shinee се къпат в морето, разваляйки хубавата гледка.
По едно време момчетата излязоха от водата и дойдоха при нас.Не спирахме да ги зяпаме, сякаш виждаме най-красивото и мусколесто нещо на света (да имаха плочки).Подканиха ни да влезем да се покъпем малко.Ние им напомнихме за нашия проблем с банските.На тях не им пукаше и пак ни задърпаха, този път към морето.Накараха ни да влезнем с все пижамите.Водата беше приятно топла, затова не беше толкова голямо мъчение да стоим вътре.
На Shinee им хрумна да играят на играта "потопи момичетата без да ти пука дали те искат или не ".Започнаха да ни гонят , но понеже бяхме във водата това не се получаваше много успешно, затова решиха да плуват (да, нали всеки човек с малко мозък ще се сети да го направи и заради това се учудих, че те го направиха).Ние плувахме, но те ни достогаха.
Taemin бързо-бързо доплува до мен.Хвана ме за кръста и ме притисна до себе си.Аз се чудех какво да правя, дори не го познавах , а изглеждаше, че той ще ме целуне . Не можех да повярвам. Това бе една от най-големите ми мечти.И сега когато щеше да се сбъдне,
момчето ме хвана за крака, препъна ме и ме [/b]потопи под вода
.Край!!Това мина всички граници!!!! Не се показвах на повърхността вече няколко секунди и той се притесни да не би да ме е удавил без да иска. Аз в това време доплувах до неговия крак и го бутнах.Taemin пльосна в морето както рибата се хвърля на сухо.Като излезе и двамата се спогледахме и започнахме да се смеем
.След няколко минути последваха още потапяния и боричкания.
Minho се опитваше да достигне Ели. Той, обаче не знаеше , че тя е шампион по плуване.За нещастие докато плуваше, Елизабет не видя, че морето се задълбочава и вече не можеше да достигне дъното.Потъна на долу.Момчето не можеше да повярва.Бързо се осъзна и отиде да и помогне.Едвам и той стъпваше.Успя да и достигне,издърпа я от дъното и тръгна да я изнася от морето.По пътя тя се събуди и осъзна, че се намира в ръцете на едно от най-прекрасните същества на земята.Като се съвзе малко започна да крещи и да го обижда (на български разбира се )
и той не разбра нищо.Съдейки по изражението й , момчето разбра, че тя не е доволна. Мигновено я пусна и Ели отново потъна .Този път изплува, но не благодари на Minho , че я е спасил.Тя имаше чувството, че когато е около него целият и свят е различен.
Tozi put e po - dulgo