<Game Over>

Беше студен, мрачен, дъждовен, ветровит, с една дума отвратителен ноемврийски ден. .. Но сякаш напълно в унисон с настроението на Key. Не.. то не беше само временно настроение. Беше нещо като постоянно състояние.. от около седмица. И не заради настинката, която беше пипнал.. Всъщност той дори не чувстваше болката в гърлото си. Тя беше абсолютно нищо в сравнение с болката в така нареченото му сърце.. – малкото му нежно, счупено на милиарди парченца сърчице, което вече нямаше желание и причина да бие. Защото единствената причина за това, му беше обърнала гръб. Тази причина стоеше до него сега. Само на някакви си сантиметри разстояние. Но всъщност на стотици светлинни години..

Key искаше да му каже как се чувства.. Не, че не беше очевАдно, но Jonghyun явно беше сляп..или може би влюбен в новата си приятелка.
Key започна плахо:
- Jonghyun-hyung, аз..
- Виж я.. – възхищаваше се Bling, като гледаше телефона си. – Просто я погледни.. най-красивата..
- ъ-ъм.. – прокашля се Key . – Jong, аз.. аз иск-.....
- Е, не .. обожавам я.. косата, кожата, усмивката, даже аромата й хаххахах ...просто не мога .. Ще й пиша съобщение.. Не сме се виждали от час и вече ми липсва.. ляляляля– Jonghyun сякаш си водеше монолог.

Key въздъхна шумно и Jong обърна глава към него – явно най-накрая беше забелязал незначителното му присъствие.
- Много ли е важно?! Зает съм, както виждаш .. – повдигна вежда и отново забучи поглед в телефона си.
Key се приближи до него и нежно сложи ръка върху крака му, като го погледна с най-милия и влюбен поглед на света.
- Аз.. искам да сме заедно. Както преди. Както онази нощ..и много други преди това – той се доближи и започна да целува ухото му. Нещо, на което Jjong нямаше начин да устои. Или поне Key си мислеше така. За негова изненада, Jong се отдръпна като попарен.
- Kibum-ah, престани с тези глупости. Оше от самото начало знаеше, че това нашето.. не е сериозно.. пък и ти самия предложи да се забавляваме. Даже не знам защо го правихме през цялото време. Аз дори не съм гей. .. Или си мислеше, че накрая принцът (аз) ще се ожени за принцесата (ти)?! Мм.. знаеш ли, май не съм чел приказки с подобни принцеси..хаххах - Джонг говореше толкова силно и с такава подигравателна усмивчица .. Заедно с всяка чута дума Key усещаше по една тънка, но остра като бръснач стреличка, която безмилостно се забиваше в сърцето му, или по-точно в това, което беше останало от него.. Той сложи ръка върху гърдите си, сякаш за да намали болката, и погледна Jong право в очите.
- Аз.. - Almighty още се държеше за слабото си място- .. исках да ти кажа, че за мен беше много повече. И затова-..
- Пич, ти сериозно ли.. Явно имаш температура и не знаеш какво говориш. Чакай да видя.. – Jonghyun се протегна, за да сложи ръка на челото на Кий, но по-малкия го блъсна.
- Ти сляп ли си ?! Глупав ли си ?! Наистина ли не виждаш по-далече от носа си ?! – Key викаше, но въобще не му пукаше, че някой може да го чуе. Jonghyun го гледаше изумен, с леко отворена от изненада уста. – Сега вече ще ме чуеш !

Bling преглътна сухо, без да казва нищо.
- Обичаш ли я ? – изстреля Key.
- Какво ??
- Обичаш ли «приятелката» си.. наистина ? – Ключето се запъна на думата «приятелка».
- Отначало аз..
- ОТГОВОРИ МИ !! – този път Key беше този, който не оставаше другия да се изкаже. В очите му блещукаха малки пламъчета, които бяха способни да изгорят къщата до основи. – Отговори ми, защот-..
- ДА ! Обичам я ! .. Знаеш, че отначало всичко беше PR, реклама, бла-бла-бла.., но после наистина се влюбих в нея и....

Jong продължаваше да се обяснява, но Key не чуваше нищо след «Обичам я».. Тези две думи кънтяха в ушите му и той просто не знаеше какво му се случва.. Този, когото обичаше, всъщност..обичаше друга. И никога не го е обичал. И всичко е била само една игра и .. Хиляди мисли изникнаха в главата му едновременно .. НО изведнъж СТОП! Тишина. Пламъчетата в черните му очи угаснаха. Дори сърцето му едва биеше. Jong беше млъкнал и го гледаше въпросително.

В този момент Kibum вдигна глава, погледна Jonghyun право в очите с празния си, вече мъртъв поглед. Гледаше го в продължение на минута.. Искаше да запомни всичко в него..в перфектния НЕГО. След това се обърна и тръгна нагоре по стълбите към стаята си. Jong викаше след него, но едва ли имаше смисъл.

Key влезе в стаята си и затръшна вратата след себе си. Легна на леглото. Леглото. Бяха го споделяли хиляди пъти. Беше им толкова хубаво. Само двамата. Jonghyun. Key. Jongkey !

Key, ти си глупак. Ти започна всичко и ..xa, изглежда Дивата беше изиграна в собствената си игра. – подсмихна се иронично Key, пое си въздух за последно и затвори очи.