Работен ден
[Част 1]- Кий.Кий.Кийй! – виикаше Джонгхюн докато буташе Кий по рамото.
- Пич, какво искаш? Много ми се спи. – каза Кий като се обърна в леглото и погледна към Bling Bling.
- Трябва вече да ставаш. – продължи Джонг. – Трябва да излизаме след малко, а ти още си в леглото.
- Трябва ли? Охх, наистина много съм уморен. Не може ли да поспя още малко? – замоли се Кий.
- Не! Хайде ставай! Дори Темин е станал вече. – каза Джонг и излезе от стаята.
Темин влезе в стаята. Момчето тъкмо беше излязло от банята - бе само по хавлия. Кий се надигна лекичко и се загледа в него. Темин ровеше в един шкаф и си избираше бельо. По едно време се спря и погледна към Кий.
- Хьонг, има ли нещо?
- Не, защо да има нещо? – попита Кий.
- Ами аз се опитвам да се облека, а ти така си се втренчил в мен и това леко ме притеснява. – отговори Темин.
- Темин трябва да ти призная нещо. – изправи се Кий и се приближи към момчето.
- Сега ли? Не може ли поне да се облека? – отвърна той.
Кий се приближи още към него, притисна го до стената и каза притеснено:
- Темини, ...ти и аз..знам, че сме само с две години разлика...
- Хьонг, вече леко започваш да ме плашиш. – каза Темин стреснато.
- Трябва да те питам нещо, но искам да ми отговориш честно. – каза Кий като го гледаше право в очите.
„Ужас, за какво говори Кий хьонг.Охх мразя да се напрягам така рано сутрин. Какво ли му се върти в главата.” – мислеше си Темин.
- Е? Какво ще кажеш? – каза Кий.
„Олеле, дори и не чух за какво говори той. Ок! Просто ще измисля нещо.” – продължи да си мисли Темин.
- Темини, слушаш ли ме? – попита леко ядосано Кий.
- Аа, да, хьонг. По този въпрос. Ами нали знаеш, че ти ...и аз сме много различни..Все пак имаме две години разлика...Не знам...Охх наистина не знам. – мъчеше се да измисли някакъв отговор Темин.
- Пич, знам това, но просто като те гледам и направо не издържам. Аз скоро навършших 20 и наистина се депресирам, като виждам ти колко си млад, а аз .... – говореше Кий като седна на леглото.
- Моля? – попита очудено Темин.
- Няма какво да овърташ. Кажи ми! Аз стар ли съм? – попита Кий като погледна към момчето.
- Хьонг, не. Не си стар ..просто.. – не знаеше какво да каже той.
- Усещам го Темин. С всеки изминал ден го усещам.Вече не мога да ставам навреме, станал съм по-бавен – остарявам. – каза притеснено Кий.
- Какво? – още не схващаше Темин.
- Пич, от десет минути ти приказвам. Не ме ли слушаш. Чувствам се стар. Какво да правя?– попита Кий.
- Аа това ли било? – каза спокойно Темин.
- Как така „това ли било”? Ти какво, да не си мислиш, че ти се обяснявам в любов? – каза подхилквайки се Кий.
- Ами... – погледна към земята Темин.
- Ооо човече, ама ти наистина си го помисли. – хилеше се Кий. – Това е защото не слушаш хората докато ти говорят. Вземи се стегни малко и не витай толкова много в облаците! Разбра ли? – попита с усмивка Кий.
- Разбрах, хьонг. – отвърна Темин. – А сега може ли да излезеш, за да се облека?
- Става. А аз отивам до банята, че трябва вече да се оправям.
Кий отвори вратата, а Темин го спря и каза:
- Хьонг, спокойно. Не си стар. Добре си си. – каза той и му намигна. – Просто, когато ти идват такива мисли погледни към Оню хьонг.
- Ха. Прав си! Хайде до после. – отвърна щастливо Кий и излезе от стаята.
Кий излезе и затвори вратата, когато се обърна и видя Минхо пред себе си.
- Ааа!! - изкрещя Кий.
- Хьонг, сериозно това не беше нарочно. – каза хилейки се Минхо.
- Така ли? Ааа значи всяка сутрин, когато ме плашиш е без да искаш? – попита леко ядосано Кий.
- Нее. Само сега е случайно, но както и да е. – говореше Минхо, като изведнъж стана много сериозен, но и едновременно с това изглеждаше и малко притеснен. – Снощи нали бяхме на купон...и такова... ами..
- И какво? Какво си направил пак? – каза Кий.
- Аз? Аз нищо не съм направил, но рано сутринта като станах и отидох да проверя... - Оню хьонг го нямаше.
- Моля? Как така го нямаше? – попита учудено Кий. – Сигурно нещо се бъркаш.
- Хьонг, сериозен съм. Наистина не знам какво е станало. Попринцип той остава до по-късно, но винаги се прибира. А сега..
- Пич, успокой се! – каза усмихнато Кий. – Може да е излязъл рано, да купи нещо за ядене.
- Дано, но аз ще му звънна за всеки случай. – отговори Минхо и си влезе в стаята.
Кий продължи по коридора и влезе в банята.
- Ааа, какво правиш? – попита уплашено Джонгхюн, който се оказа под душа.
- Пич, съжалявам. Не знаех, че си тук. – каза притеснено Кий, като се обърна с гръб към него.
- Като ти казах да ставаш и да се оправяш, нямах предвид да ми прекъсваш сутрешния душ. – развика се малко засрамено Bling Blibg.
- Ок. Излизам, но да знаеш, че и аз искам да се изкъпя после. – отговори Кий и излезе от банята.
Кий нямаше избор и влезе в кухнята. Отиде до хладилника и извади млякото. Наля си една чаша и усили звука на радиото. В стаята зазвуча новата песен на Secret “Madonna”.
Оню отвори бавно очите си и видя нещо, което не очакваше – себе си.Той се изплаши – на тавана имаше огромно огледало.
„Какво е това? Откога имаме огледало на тавана? „ помисли си лидерът, като бавно се надигна и забеляза, че изобщо не си е в къщи.
Оню се поразбуди и започна лекичко да се приитеснява.Той не знаеше какво става.
„Ок! Ясно е, че не съм си в нас. Сигурно има логично обяснение. Да видя сега.Снощи бяхме на клуб, забавлязахме си се, пийнах малко, после ....събуждам се тук. Кофти работа” мислеше си момчето .
„Хмм, просто ще стана и ще видя какво става.” усмихна се Оню.
Той тръгна да се изправя от леглото, когато забяляза, че е само по бельо.
„Ужас! Такаа.. да виидим.Ще е трудно да ида да видя какво става, ако съм само по гащи....” си мислеше спокойно, но в следващият момент извика: „Ооо по дяволите, аз съм само го гащи!! ...Аайй и защо ме боли така гърбът!?”
Оню се бе замислил, когато изведнъж женски глас прекъсна мисълта му:
- Ейй, сънливко, няма ли да ставаш?
Оню погледна към вратата и се ококори. Там стоеше младо момиче.То бе много красиво – нисичка, с много хубава, катранено черна коса до раменете.
кой знае какво е правил оню 
Много се радвах на всяка 1 част... сега да видим ще има ли и болничен ден след като Темин ги докопа... 
![[shaWty]](https://2img.net/u/3214/12/12/49/avatars/74-72.png)
)...Обаче много ма накефи мениджъра накрая като каза "Напълно нормален ден 
"