1 глава
- Хъонг, ела да ми помогнеш... - успя да каже Таемин и затвори телефона.
Кий се чудеше какво става. Отиде в другата стая при Лин и Джонхюн и им обясни какво се е случило.
- Ами да тръгваме тогава - каза Лин и те излязоха.
Всички те обаче имаха тайна. Имаха някакви сили, които бяха далеч от от нормалните. Не можеха да си обяснят защо и как, но ги имаха...
По телефона Таемин беше дал някакъв адрес на Кий. Когато стигнаха видяха някаква полусрутена къща. Решиха да влязат. Движеха се бавно. навсякъде беше тъмно. Изведнъж навсякъде светна и Кий видя Таемин в един ъгъл. Той беше с гръб.
- Таемин, добре ли си? - попита го Дивата.
Макнето не каза нищо. Просто се обърна. Лин, Блинг и Кий бяха потресени от гледката. Лицето на Таемин изглеждаше различно - в очите му имаше толкова много злоба, а устните му бяха оформили лукава усмивка.
- Значи дойдохте - чу се глас зад Лин и Джонг.
- Йо, къде беше? От една седмица те търся. Звънях ти, но... - Лин не можа да довърши изречението си, тъй като видя лицето на приятелката си. То беше същото като на Таемин.
- Не се притеснявай за нас. Не сме малки! - чу се друг женски глас.
Това беше тара. Тя беше една от най-добрите приятелки на Лин, заедно с Йо.
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТУК?! - не издържа Блинг и се развика.
В следващия момент беше запратен в стената от Йо. Лин и Кий отидоха при него и видяха, че е в безсъзнание. Кий стана и трепереше от ярост.
- Сега ще си платите! - каза той и замахна с ръка.
От ръката му излезе бяла светлина, която повали Тара и Йо, но сякаш погали Таемин. Той не помръдна и милиметър.
В същото време Блинг се свести.
- Какво стана - попита той и започна да се оглежда.
- Няма време за обяснения - каза му Лин и му помогна да се изправи.
Тя застана до Кий, който беше вцепенен. Таемин не беше помръднал при най-силната му атака.
- Лин, изведи Джонгхюн оттук! Аз идвам след вас. - заповяда той.
Момичето кимна и се насочи към вратата с Блинг.
- Не бързайте толкова - каза хладно Таемин.
Всички замръзнаха на място. Никога не бяха чували Таемин толкова сериозен, толкова студен, толкова... безразличен. Той замахна с ръка и излезе черна светлина. Кий излетя и падна на пода. Тъй като дъските бяха изгнили, при падането Кий ги счупи и пропадна в мазето.
- Кий! - извика Лин, но не получи отговор.
- О, и ти ли искаш? - обърна се Таемин към нея и й се изсмя.
Той отново замахна с ръка и черната светлина се насочи към нея. Тя не можеше да реагира. Искаше, но нещо я спираше. Тъкмо, когато светлината стигна до нея, Блинг скочи и пое удара. Лин стоеше и не можеше да повярва. Изведнъж приток на адреналин разтресе цялото й тяло. Тя погледна Таемин и се усмихна.
- Какво е толкова смешно? - попита Мини.
Лин не отговори, просто стоеше усмихната Тя направи няколко кръгови движения с ръцете си и пред нея се появи розова сфера. Тя я избута към Таемин с такава скорост, че той не можа да реагира и сферата го удари в гърдите. Той се заби в стената зад него. След няколко секунди се осъзна и се изправи.
- Тръгвайте! - викна той на Йо и Тара, които още бяха в безсъзнание от атаката на Кий, но когато чуха гласа на Таемин веднага се събудиха и отидоха при него. За секунди те се изпариха.
Лин отиде при Блинг и го разтресе. Той се събуди и стана.
- Повече не прави така! - каза му сериозно Лин, а той се усмихна.
Насочиха се към дупката в пода, която Кий беше направил. Той лежеше на пода в мазето. Главата и дясната му ръка кървяха. Лин и Джонг го заведоха до колата. Лин седна на задната седалка, а главата на Кий беше в скута й. Блинг подаде аптечката на момичето. Тя внимателно почна да почиства раните на Кий, който се събуди.
- Той... ме... предаде - успя да каже Кий и заплака.
ПП: Знам, че това е пълна простотия
, но Сънчо това ми даде (снощи го сънувах) Бъдете честни 
- Хъонг, ела да ми помогнеш... - успя да каже Таемин и затвори телефона.
Кий се чудеше какво става. Отиде в другата стая при Лин и Джонхюн и им обясни какво се е случило.
- Ами да тръгваме тогава - каза Лин и те излязоха.
Всички те обаче имаха тайна. Имаха някакви сили, които бяха далеч от от нормалните. Не можеха да си обяснят защо и как, но ги имаха...
По телефона Таемин беше дал някакъв адрес на Кий. Когато стигнаха видяха някаква полусрутена къща. Решиха да влязат. Движеха се бавно. навсякъде беше тъмно. Изведнъж навсякъде светна и Кий видя Таемин в един ъгъл. Той беше с гръб.
- Таемин, добре ли си? - попита го Дивата.
Макнето не каза нищо. Просто се обърна. Лин, Блинг и Кий бяха потресени от гледката. Лицето на Таемин изглеждаше различно - в очите му имаше толкова много злоба, а устните му бяха оформили лукава усмивка.
- Значи дойдохте - чу се глас зад Лин и Джонг.
- Йо, къде беше? От една седмица те търся. Звънях ти, но... - Лин не можа да довърши изречението си, тъй като видя лицето на приятелката си. То беше същото като на Таемин.
- Не се притеснявай за нас. Не сме малки! - чу се друг женски глас.
Това беше тара. Тя беше една от най-добрите приятелки на Лин, заедно с Йо.
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТУК?! - не издържа Блинг и се развика.
В следващия момент беше запратен в стената от Йо. Лин и Кий отидоха при него и видяха, че е в безсъзнание. Кий стана и трепереше от ярост.
- Сега ще си платите! - каза той и замахна с ръка.
От ръката му излезе бяла светлина, която повали Тара и Йо, но сякаш погали Таемин. Той не помръдна и милиметър.
В същото време Блинг се свести.
- Какво стана - попита той и започна да се оглежда.
- Няма време за обяснения - каза му Лин и му помогна да се изправи.
Тя застана до Кий, който беше вцепенен. Таемин не беше помръднал при най-силната му атака.
- Лин, изведи Джонгхюн оттук! Аз идвам след вас. - заповяда той.
Момичето кимна и се насочи към вратата с Блинг.
- Не бързайте толкова - каза хладно Таемин.
Всички замръзнаха на място. Никога не бяха чували Таемин толкова сериозен, толкова студен, толкова... безразличен. Той замахна с ръка и излезе черна светлина. Кий излетя и падна на пода. Тъй като дъските бяха изгнили, при падането Кий ги счупи и пропадна в мазето.
- Кий! - извика Лин, но не получи отговор.
- О, и ти ли искаш? - обърна се Таемин към нея и й се изсмя.
Той отново замахна с ръка и черната светлина се насочи към нея. Тя не можеше да реагира. Искаше, но нещо я спираше. Тъкмо, когато светлината стигна до нея, Блинг скочи и пое удара. Лин стоеше и не можеше да повярва. Изведнъж приток на адреналин разтресе цялото й тяло. Тя погледна Таемин и се усмихна.
- Какво е толкова смешно? - попита Мини.
Лин не отговори, просто стоеше усмихната Тя направи няколко кръгови движения с ръцете си и пред нея се появи розова сфера. Тя я избута към Таемин с такава скорост, че той не можа да реагира и сферата го удари в гърдите. Той се заби в стената зад него. След няколко секунди се осъзна и се изправи.
- Тръгвайте! - викна той на Йо и Тара, които още бяха в безсъзнание от атаката на Кий, но когато чуха гласа на Таемин веднага се събудиха и отидоха при него. За секунди те се изпариха.
Лин отиде при Блинг и го разтресе. Той се събуди и стана.
- Повече не прави така! - каза му сериозно Лин, а той се усмихна.
Насочиха се към дупката в пода, която Кий беше направил. Той лежеше на пода в мазето. Главата и дясната му ръка кървяха. Лин и Джонг го заведоха до колата. Лин седна на задната седалка, а главата на Кий беше в скута й. Блинг подаде аптечката на момичето. Тя внимателно почна да почиства раните на Кий, който се събуди.
- Той... ме... предаде - успя да каже Кий и заплака.
ПП: Знам, че това е пълна простотия
, но Сънчо това ми даде (снощи го сънувах) Бъдете честни 
чакам следващата глава 
Да видим какво ще се случи нататък 
