Добро и зло

1 глава

Тя се събуди и се огледа.Намираше се в нищото.Сърцето й заби по силно и се чудеше какво да прави.Изведнъж от двете страни се появиха ангела и дявола

- Ела при мене! – канеше я дяволчето
- Не!Недей да ходиш!Ти си добро момиче! – каза й ангелчето
- Я ме оставете на мира! – изкрещя тя,опита се да помръдне но не можа

- Ела!Ще получиш блага и сила.Ще правиш какво ти поискаш – говереше й примамливо дявола

- Недей.Остави благата.Ела при нас да помагаш на хората – канеше я ангелчето

Тя клатеше глава и те продължаха да й говорят

- Защо ме поставяте в такова положение?При никого не искам ,ще си остана неутрална – развика се тя

- Хммм метнала се е на баща си – позамисли се дяволчето

- Замълчи! – викна му ангелчето

- Що не си водете войната някъде другаде.Не ме занимавайте – погледна ги тя

- Обещавам ти ще получиш огромна сила и ще правиш каквото искаш.Ще отидеш в Корея и.... – започна да я убеждава

Ангелчето я хвана за ръката и я дръпна.Тя затвори очи и не искаше да гu отвори

- Пристигнахме! – каза то

Тя си ги отвори и се огледа.Изправи се и се чудеше кой са тези хора

- Охх миличка!Много се радвам да те видя – каза една висока жена с бяла рокля и венец на главата

- Седни – каза строго един огромен мъж,който седеше на трона
- Кой сте вие? – зачуди се тя
- Хахах.Това е Господ – засмя се малкото ангелче

- Тишина! – кресна гръмогласно мъжа и ангелчето се скри в един облак

- Не ми се вярва ти да си Господ?! – погледна го тя

- Няма ли да избереш страна? – попита я той

- Пак ли почваме с това? – ядоса се тя

- Чакам отговора ти – каза той сериозно и погледна високата жена която излгеждаше притеснена

- Неутрална съм.Доволен ли си? – викна тя

- Момиче знаеш ли с кой говориш? – обади се един от приближените

- Да с Господ.Не искам да се присъединя,.....................какво е той направил за света?!Толкова много хора умират всеки ден…. – викаше тя и си изля целия гняв

- Нямаме право да се месим – каза той сериозно

- Глупости.А за какво вярват в теб,а?! – не издържаше тя.Искаше да счупи нещо.Яростта й напираше със всяка изминала секунда
- Успокой се.Тук си в безопастност – каза жената с венеца

- Не ми казвай да се успокоя.И защо да не би дявволчето да дойде да ме вземе? – не подозираше какво я грози
- Явно тук е по силна – каза тихо единия от приближените на мъжа,който е седнал на тронa

Момичето гледаше как другите си шушукат и се чудеше какво става.Мъжът се изправи и отиди до нея.

- Погледни тук – посочи той едно малко езерце точно до нея

- Уау че е красиво – изуми се тя и се усмихна

- Тук можеш да видиш.......Миналото,настоящето и бъдещето – каза той сериозно и я погледна подозрително

- Уаууу какво ли правят приятелите ми? – попита тя и се вгледа във водата и след малко й показа образите на приятелите й,които се чудят,къде е тяхната приятелка

- Ооо искам да видя дали Джонгхюн е бил с Шин Се Кюнг наистина? – попита тя и зачака

Появи се картина....Двамата се разхождат и след това....мениджърите се здрависват.....

- Знаех си! – радваше се тя

- Стига толкова – каза й той

- Искам да видя още – гледаше като малко дете

- Ще се присъединиш ли към нас? – попита я той сериозно отново

- Защо ме питаш ендо и също нещо?Толкова ли е важно? – зачуди се тя и беше дразнещ този въпрос

Изведнъж от някъде се появи един ангел целия в кръв.Тя като го видя ,отиди до него и обхвана тялото му.
- Ооо добре ли си?Охх боже.... – натъжи се тя и гледаше раната му
- Те идват... – прошепна й той и я гледаше

- Моля те недей да умираш – навлажниха се очите и ангела затвори очи и сълзите й се стекоха.Те бавно падаха върху бронята на ангела и се спускаха към раната.Раната бавно се затвори ... изведнъж си пое дълбоко въздух и той отвори очи