Почивен ден?
[Част 1]Беше рано сутринта, когато в стаята се чу шум. Кий се надигна бързо и загаси алармата на телефона си. После се огледа, да не би да е събудил Темин или Оню – Оню се бе завил през глава и спеше дълбоко, а Темин спинкаше сладко и спокойно. Кий се изправи, бавно и внимателно, и излезе от стаята, за да иде до банята.
Тъкмо излезе и затвори вратата, когато се обърна и видя Минхо пред себе си.
- Ааа!! - изкрещя Кий.
- Хьонг, всеки ден те плаша, а ти още не си свикнал, а? – хилеше му се Минхо.
- Ще ме докараш до инфаркт някоя сутрин. – отвърна му той.
Минхо се захили, отиде и застана до Кий, тупна го по рамото и му каза:
- Ее май това беше достатъчно за днес. Усмихни се де!
- Ха-ха, хайде аз да ходя да се оправям. – каза намусено Кий и влезе в банята.
През това време Минхо отиде в кухнята и си наля чаша вода.
- Аа, Минхо, добре, че си тук, трябва да ти кажа нещо. – каза притеснено Джонгхюн, който влетя в стаята като стрела.
- Хьонг, какво е станало? – попита Минхо.
Тъкмо когато Джонг щеше да продължи в стаята влезе Кий и развълнувано почна да вика:
- Аа хора ще е страхотен ден. Мениджърът ми каза, че днес можем да си починем.
- Наистина? – попита леко учудено Оню.
- Ами да ... – отговори Кий, но преди да продължи се стресна, а всички погледнаха към вратата, където стояха Оню и Темин.
- Добро утро и на вас! – поздрави Минхо.
- Значи днес наистина няма да работим? – попита отново Оню.
Кий го погледна въпросително, но и едновременно с това се хилеше:
- Хьонг, колко пъти трябва да ти го кажа.
- Съжалявам, звучеше много хубаво и исках да го чуя пак. ¬– отвърна доволно лидерът.
- Добре момчета, аз отивам в банята – каза Джонгхюн. – Минхо искаш ли да дойдеш с мен? Да, нали?! Хайде да се изкъпем заедно.
Джонгхюн хвана Минхо за ръката и заедно се отправиха към банята, а Оню, Темин и Кий останаха в кухнята.
Минхо и Джонгхюн влязоха в банята, а Bling Bling заключи набързо вратата. Минхо погледна въпросително и каза:
- Хьонг, кажи какво става, като те гледам така направо ме побиват тръпки?
- Минхо, няма да те лъжа, стана нещо ужасно. – каза Джонг като седна на пода гледайки уплашено.
- Хьонг, кажи ми най-накрая какво си направил.
- Виж ... ами...станах през нощта и...аз ...ох наистина моля те, Минхо, ще ми помогнеш, нали? – попита момчето докато го гледаше право в очите.
- Разбира се, че ще ти помогна, а сега се успокой и ми разкажи всичко. Та какво стана снощи? – каза Минхо като седна на пода до Джонг и го прегърна.
През това време в другата стая Кий правеше закуска. Оню сънливо се прозяваше, но след няколко минути размисления реши отново да се върне в леглото. Темин се беше проснал на масата, заслушан в радиото. Кий отвори прозореца на стаята, за да влезе малко чист въздух и каза:
- Мм, днес наистина ще бъде страхотно. Дори мисля да направя нещо по-специално. – замисли се той и каза. –Да, колко съм разсеян, та нали преди 2 дни купихме много шоколад, ще направя шоколадова торта.
При тези думи Темин подскочи от масата и веднага каза:
- А...торта? Шоколадова? Хьонг, знаеш ли, не е нужно чак торта. – гледайки леко притеснено. – Пък и днес не ми се яде шоколад.
- Ей , да не си болен нещо? – отвърна хилейки се Кий. – Как може да не ти се яде шоколад? Но както и да е, другите сигурно много ще се зарадват на тортата. – намигна му Кий.
- Не, ъъ... и те не искат. На никой не му се яде шоколад днес. – продължаваше да настоява Темин.
Темин се замисли няколко секунди и допълни:
- Знаеш ли, доядоха ми се плодове. Ааа супер, можеш да ни направиш плодова салата, но жалко... няма плодове. .Но мога да ида да купя, а?
- Хм, не няма проблеми. Има няколко мандарини от снощи. Не ми се ядяха, ако искаш ги вземи. – и Кий бръкна в един шкаф и извади 3 мандарини. - После ще ида до магазина.
- Хьонг, колко си мил само, но знаеш ли, те са си твои не мога да ги взема.
- Не, няма проблеми. – и подаде плодовете на момчето.
- Ее..много мило, но....на мен ми се ядът банани. – каза Темин. – пък и нали ще правим плодова салата, мога да ида до магазина веднага. – настоя Темин.
- След малко, а сега ела и сложи салфетки на масата.
- Само това? Салфетки? Хьонг, искаш ли да ти помогна с нещо друго?
- Хмм, ами не, да направиш закуска не е толкова трудно. – отвърна той отваряйки хладилника. - Ужас, тук вътре е като Трета световна. – мърмореше си Кий гледайки хладилника.
- Ее, стига, наистина не е честно всяка сутрин да се стараеш толкова много, а ние да не правим нищо. – отново се обади Темин.
Кий се обърна към него и му каза:
- Темин, имаш предложение? Добре, да чуем.
- Хм, ами примерно мога да ида до магазина да купя плодове и още нещо ако ти трябва? – каза с широка усмивка момчето.
Кий остави млякото на плота, отиде до Темин и му каза:
- Темини, знаеш ли, сега се сетих, че има много неща за правене. – усмихнато погледна към него и продължи. - Можеш да минеш пода с прахосмукачка, после да изтриеш прозорците, а накрая да забършеш праха по шкафовете.
- Ахаа. Ха-ха. – хилеше се леко притеснено Темин. - Хьонг, наистина предпочитам магазина, а домакинската работа можеш да възложиш...ъъ.... на Минхо и Джонгхюн.
- Какво става, Темини, нещо много искаш да идеш до магазина, а? Да не би случайно да е свързано с шоколадовата торта, която искам да направя? - попита Кий,а след това посочи едно от шкафчетата срещу тях. – Да не е свършил шоколадът?
- Хаа. – погледна учудено Темин. - Как може да ме питаш такова нещо, нали преди няколко дни купихме шоколад за цялата седмица? Да не си мислиш, че съм толкова лаком и вече съм го изял? – Темин погледна Кий и направи кучешка муцунка.
Кий се изхили и го попита направо:
- Изяде го, нали?
- Естествено, че го изядох. Не се сдържах. Честно. – отговори Темин леко намусено, като гледаше към пода. – Много съжалявам.
- Ейй, спокойно. Хмм, сега като се сетих ще ми трябват плодове, нали ще правим плодова салата. - каза Кий и намигна леко на Темин.
Темин заподскача от щастие към стаята да се оправи, а Кий се зарадва и увеличи малко звука на радиото, защото звучеше песента “Bad Girl, Good Girl” на miss A.
Последната промяна е направена от gabiloveth на Пон Мар 14, 2011 1:29 am; мнението е било променяно общо 1 път
чакам следващата част 
/не че не съм им фен де/ , за което те поздравявам. 
!Благодаря и за коментарите 
.Ами май това е от мен.
. 
Много е хубаво, че си наблегнала на това, че когато хората говорят с недомлъвки, се получава объркване. Можеше да добавиш малко любовни истории, но пък и така не е зле 
Не всичко се върти около любовта, пък и с тяхното напрегнато ежедневие нямат много време за момичета. (Освен ДжонХюн естествено 
)