Кой знае..съдбата може да ни събере заедно.

Да видях,че се бъркам често хД В последната глава го поправих

Минаха два дни.Два дни от концерта и два дни откакто Джесика ми каза за Кий.Бях необичайно тих тези дни,Кибум също.Не знам защо не ми говореше,но е неловко.Точно преди два дни беше пълен с енергия,а сега е затворен в себе си.Дали знае,че Джесика ми е казала?Но защо ли той се тревожи за това и без това не е вярно.Или...
-Кий?-"уж" се направих,че си прочиствам гърлото и се подпрях на лакти на леглото.
-Да?-той остави химикалката с която си играеше досега,обърна стола си към мен и ме погледна.
-Как се чувстваш напоследък?
-Защо питаш толкова внезапно?
-Беше много мълчалив тези няколко дена...всичко наред ли е?
-Да,добре съм.-премигна няколко пъти и захапа долната си устна,започвайки пак да си играе с химикалката.
-Знаеш ли...ако има нещо или аз ти досаждам...просто ми кажи не се сраму...
-Всичко е наред,ДжонгХюн.
Нищо не беше наред.Нещо го притесняваше и това нещо започна да притеснява и мен.Говорех като робот,а той се държеше така все едно няма емоции.Исках той да бъде щастлив.Дали трябва да изляза от стаята и да го оставя сам?Въпреки цялата история,която ми разказа Джесика..за това,че Кий се е възбудил докато е мислил за мен.О господи...Това ми даде надежда..Може би ме харесваше,може би бях нещо повече от приятел за него?Но той постояное обезпокояван от присъствието ми..Може би е извикал друго име или Виктория не го е чула правилно.Той не се чувства добре около мен,виждам го.Как може даже да бъдем само съквартиранти,щом връзката ни достигна дъното?
-Съжалявам.

Името на Кий...
-Всичко е наред,Джонгхюн.
Дали беше забелязал,че съм тъжен.А тъжен ли бях?След концерта се зачудих какво му беше казала Джесика.Найстина ли беше "нещо глупаво" което се е случило на партито?Или беше нещо важно?Нещо за което не трябва да разбирам?Защо той не ми каза?
-Съжалявам.-А сега съжалява.
Глупаче,за какво се извиняваш?Аз трябва да съм този който съжалявам.Аз съм този който те кара да се притесняваш за мен.Аз съм този който се държи странно,не ти.Аз трябва да съжалявам.Съжалявам,Джонгюн,съжалявам.
Джонгхюн...не,,,
-Може да се възползваш от това,че мен ме няма и да се веселиш както искаш,нали?-усмихна се той и се изправи тръгвайки към вратата.
Какво?Найстина ли си тръгва?
-АЙГООО!ДЖОНГХЮН!
-Ще побързам не се безпокой.
-ДЖОНГХЮН КАКВО ТЕ ПРИХВАНА?-започнах да викам.
Изправих се от столът си и тръгнах към него.
-Ще те оставя намира.
-Какво?Говориш глупос..
-Знам.Знам,че говоря глупости,Кий.-каза той докато си обуваше кецовете.
Дали въобще знаеше какво казва?Не разбирам.
-Добре ли си?Не си тръгвай заради мен.Моля те.
-Не си тръгвам заради теб.
-Какв-тогава той излезе от стаята и тресна вратата след себе си.
Какво ли имаше предвид с последното изречение?Найстина ли не си тръгва заради мен?Не каза ли,че ще напусне,за да съм по-щастлив.Е мисли грешно.Но къде щеше да отиде?Беше девет вечерта.Кога ли ще се върне?Нямаше къде да отиде.Чакай..Има.Пак ли щеше да отиде да пие?Найстина ли?Очите ме заболяха.Сълзите напираха.Обещах си да не плача.Обещах си да не плача заради него.Найстина не струвам..не мога да спазвам обещания.Облегнах главата си на ръце и после бавно се излежах на бюрото.О боже,ДжонгХюн.Моля те върни се.Не ме оставяй.Съжалявам.

Името на Блинг.
Не исках той да се чувства виновен.Затова просто му казах,че не си тръгвам заради него.Е не излъгах найстина.Току-що разбрах,че съм жалък.Изведнъж когато започнах да си мисля за всичко това,карайки го да се тревожи.Карах го да се двоуми.Оставих го и може би нараних само себе си.Дори не знам къда да отида.Може би ще отида да пия.Да,да удавя душата си.Това решава проблема,от части.Поне ме кара да ги забравя,за малко.Но найстина ли на човек като мен му е позволено да пие?Нямам 18 и правя забранени неща.Родителите ми са..разочаровани от мен.Аз съм влюбен.Любовта ми е забранена.Гей съм.И съм адски влюбен в момче.Желая човек с който даже не мога да имам деца,не мога да имам семейство.Влюбен съм в човек,който родителите ми няма да одобрят.Влюбен съм в момче.Шибано момче,което не отвръща на любовта ми..Момче което би се отвратило ако разбере какви фантазии съм имал с него.Желанието което изпитвах към него.Можех само да плача.Оставих го защото не можех повече да крия сълзите си.Бях копеле.Бях провал.

ПРОСТЕТЕ МИ,ЧЕ НЕ ПУСКАХ ГЛАВА ТОЛКОВА ВРЕМЕ.Първо,че нямам капка муза,второ защото Плами (...Taemingirl...) не пуска нова глава на фенфика си и аз нямам желание да пиша Т––Т...таа дано ви хареса и да ви кажа,че остават малко глави до края..

Главата беше супер пускай бързо следващата че нямам търпение да разбера какво ще стане

ЯЯ не съм аз виновна просто нямам муза >< А колкото до твоя фик.. искам нова глава тази беше страхотна

Още една мнооого яка глава. И аз чакам следващата с нетърпение

Awww :3 <3 Започнах я...скоро идва краят :)

Здравейте читатели на фенфика ми
Остават само около пет глави до края
Аз лично много се гордея с това което написах до сега
След днешната глава искам всички които четат фенфика ми да пишат коментар..искам да знам колко сте и да разбера дали заслужавате финала на фенфика
Имам въпрос..
Искате ли продължение?
Много благодаря,че четете фикът ми който очевидно ви харесва.Благодаря още веднъж и ето новата главичка и съжалявам,че е толкова кратка

Три дни.Три дни откакто ДжонгХюн си тръгна.През тези дни лъжех учителите,че с Джонгхюн сме болни и не може да идваме на училище.Е аз казах,че не съм толкова болен,но искам да се грижа за Хюн....През тези три дни,всяка вечер не можех да заспя.Бях изморен,но не можех да заспя.Сърцето ме болеше.Болеше ме много,адски много.Къде беше отишъл?Да не би да беше умрял?Ами ако не го видя повече?Ами ако никога не го видя и не му призная чувствата си?Ами...ако го видя...може би ще му призная,някой ден.Ще му кажа...ще разбере,че той беше първата ми любов.Сега и завинаги.Трябва да му кажа.Ще му кажа,когато се върне.Когато се върне.Защото знам,че ако му кажа и без това той пак ще си тръгне.Ще ме напусне някой ден и без това,затова няма значение ако му кажа.Беше важно да му кажа.Исках той да знае.И след като видя лицето му....отвратено и засрамено.Може би тогава ще го преодолея.Тогава ще си продължа живота нормално.Ще си намеря хубаво момиче,ще имам семейство и деца и ще накарам майка ми да се гордее с единствения си син.И тогава никога повече няма да видя ДжонгХюн,просто ще си припомням моментите които имах с него.Ще гледам на него като първото и последното момче което някога съм обичал....и ще обичам винаги.
-Кибум.Стегни се.-прошепнах на себе си и изтрих стичащите се сълзи.Изключих нощтната лампа,свих се на топка в леглото и прегърнах възглавницата.Беше едва осем вечерта,но найстина имах нужда от сън.Сънят лекуваше най-добре..нали така?Заплаках на калъфката.На калъфката на Джонгхюн,прегръщайки я силно.Да,неговата калъфка.Прегръщах я всяка вечер от три дни насам.Ароматът му почти се беше изпарил.Исках той да се върне,за да мога да усетя аромата му отново.Миришеше толкова хубаво.
-Лека нощ,Джонгхюн.Моля те върни се скоро.-с тези думи захапах устна,затворих очи и заплаках с последните си сълзи.Липсваш ми.
В този момент вратата се отвори.Очите ми се отвориха рязко и чух как някой влиза и затваря вратата след себе си.Джонгхюн ли беше?Това беше единственото за което си мислих.Чух,че това тяло се съблече и дръпна одеалото,лягайки до мен.Тогава той усети,че калъфката му я няма.Затворих очи.Задавих се и дишането ми се ускори,сълзи се стичаха по лицето ми.Отново,но този път беше по-силно.
-К-кибум?-беше той.Джонгхюн.Неговият глас.Неговият мелодичен,секси глас.Беше незабравимо когато той ми шептеше.
-Копеле....-беше всичко което му казах.Въпреки,че не беше копеле.Ядосах се и отново заплаках.Той имаше късмет,че съм влюбен в него иначе досега да е мъртъв.О да....Нямаше да ме интересува даже и да не бях влюбен в него.Нямаше...
-К-какво?-промърмори той и се обърна с лице към мен.
-Ето ти калъфката.-казах с възможно по-спокоен тон,през сълзи и му подадох калъфката със следи от сълзи.
-П-плачеш ли?-Мамка му.Защо?Е,да.Плача,задник такъв.Плача заради теб.Дишането ми беше накъсано и се опитах да не заплача отново,заради опита да избегна въпроса му.-Как се чувстваш напоследък?-добави изведнъж и застана в седнало положение,държейки калъфката в ръце.Всъщост,Ким Джонгхюн.Почувствах,че умирам.Не си вземах лекарствата и рискувах живота си всяка нощ.Рискувах със спазмите отново,защото плачех много.Плачех много,адски много само заради теб.Но и сега не мога да те обвиня за състоянието си.
-ИСКАХ ДА УМРА!.-нямаше нужда да го крия.И без това не му пукаше.
-Ти какво?-попита ме след кратката пауза.
Може би е все още леко замаян,защото усещах вонята на алкохол около него,въпреки,че не е толкова пиян.-Тръгнах си,заради себе си.Съжалявам,че те накарах да се тревожиш за мен.-почувствах ги.Спазмите отново.Постарах се да дишам възможно по-леко и се опитах да се успокоя.-Казах ти,не си тръгнах заради теб,глупчо.
Глупчо.Глупчо?Да бях глупак.Глупак,че не те оставих да си тръгнеш и да се отървеш от мен.
-Съжалявам.Само това имам да ти кажа.Съжалявам,Джонгхюн.Сега просто лягай.Трябва да си изморен.-промърморих през носа си и гледах силуета му в тъмното за момент.Изправих се от леглото си и забутах Блинг към леглото му.
-Кибум.-гласът му разцепи тишината.
-Какво?
Болеше ме.Да гледам как той страда заради мен.Трябва да му кажа за чувствата си.Ами ако му кажа и сутринта го няма?Ами ако никога не го видя?
-Спи при мен.-прошепна тихо,едва доловимо.
-Джонгхюн,заспивай.Трябва да изтрезнееш до утре.Въпреки,че не сме на училище трябва да си трезвен.Сега заспивай.
Сърцето ми затуптя бързо заради болката.Исках да спя при него.Между него.Найстина исках.Но не можех.Не съм толкова отчаян.Не съм улична курва,за да спя с всеки.
-Значи си тръгвам.Съжалявам за дето се върнах.Не исках да те притеснявам.
-Чакай.Чакай Джонгхюн.-какво по дяволите?
Защо се държеше така?Тук е от по-малко от десет минути и вече си тръгва.Но сърцето ми.Всякаш току-що беше изтръгнато.Не чувствам нищо.Вцепених се.

Името на Jhyun....
Той ми липсваше адски много,затова се върнах.Сърцето ми биеше само заради него.Не мога да изтърпя тази болка.Не мога повече.Ако поне ме харесваше щеше да спи при мен.Нали?Но не...той ме отряза.Ще е по-добре без мен нали?
-Виж...-
-Майната ти,Джонгхюн.Майната ти.Как смееш?Как по-дяволите смееш?-прекъсна ме и започна да мрънка под носа си.
-Съжалявам,тръгвам с...
-Задник....Шибан задник.Не виждаш ли?Сляп ли си?Бавно развиващ ли си?Чувстваш ли поне малко?-продължи той и тялото му трепереше.
-Какво да виждам?-опитах се да хвана ръката му,но той ме отблъсна с всички сили.
Обърна се към мен и ме погледна...очите му сълзяха.Плачеше.Беше наранен.
-Нямаш си и на идея?О боже господи,моля те помогни ми.Не го направих нарочно.Найстина не го направих.-той падна на колене и погледна към тавана.Аз само го гледах.Зяпах го как плаче и говори глупости.
-Кибум...всичко наред ли е?-какъв глупав въпрос...
-Не!Не мамка му,Джонгхюн не е!Обичам те.Обичам те толкова много и плаках за теб всяка вечер в която теб те нямаше.Изплаках сълзите си,но въпреки това се появиха още и още...Не си взимах лекарствата,защото исках да умра.Не исках да си отвратен от мен.Съжалявам.Много.Удари ме,викай ми,псувай ме.Прави каквото искаш.Обичам те толкова много.Ще направя всичко.-той каза всичко на един дъх и ме погледна с насълзени очи.
Какво?О господи...сърцето ми...ще се п-пръсне....

Йееей най-после му призна! Страхотна глава! Защо остават само 5 главии!? Искам още!

Waaaa не спирай на наааааай - интереснотоооооооо Btw hi hiii от скоро чета фика ти и съм омагъосанаааа плссс пусни нова главааа скороооо иии ДА много ясно че искаме продължениеее

THE BEST FIC EVER!!!!!!!!!!! I'm SO inlove with your fic!!!!!!!!! Please continue it!!!!!!

WAAAAAAAAAAAAAAH :3 Имало адски много читателиии :ОО скоро ще има целувкаа...в следващата част..

Ето новата глава както обещах

Унижение...по-зле няма накъде.Може ли да стане по-зле?Но просто не можех да издържа повече така.Болеше твърде много.
-С-съжалявам.Адски много съжалявам.С-с-амо те засрам-мих.О-отивам си у нас.Ще т-те оставя.Не трябва да се занимааш с мен повече.Ще сменя класовете и ще отида в класа на Темин.Ще остана тук,но в друго общежитие.Всичко е по моя вина.Толкова съм..
-Млъкни и ме погледни.Знам,че вината е твоя.-хвана лицето ми в шепи и го обърна към неговото.Тялото ми замръзна на място.Отблъсквах контакт с очите му.
-С-съжалявам.Толкова много.М-моля те не ме мрази.
За секунда реших,че е възможно да спра сълзите си.Но когато очите ни се срещнаха се върнах в реалността.Щях да го изгубя.Щеше да ме мрази и игнорира.
-Спри се.-каза отново и хвана браричката ми между престите си.Изглеждаше толкова ядосан.Уплаши ме.Не исках да го изгубя,не не исках той да ме мрази,но знаех,че искам твърде много.Найстина ли си мислих,че той няма да се отврати след като му призная?Аз съм гей.Обичам го.Гнусен съм.
-Вината също е моя.-допълни,пускайки брадичката ми.Какво?Той няма вина.
-К-какво?
-Твоя е вината,че си влюбен в мен,нали?-попита ме.Погледнах го объркано.Да не би той да искаше да се унижа повече?Искаше така да играем?
-Д-да.Съжалявам.Ще направя всичко,за да подобря нещата.Всичко,найстина.Ще се самоубия,за да се чувстваш по-добре.Толкова съм мръсен,гнусен.
-Найстина ли ще направиш всичко?
Д-да...Найстин..
-Ела тук.Седни до мен.По-бързо.-каза на висок глас и с студен тон,но трепереше от вълнение.Изправих се и седнах до него.Какво щеше да прави?Дали трябваше да...ъм...
-Сега сигурен ли си,че си готов?
-Каквото и да е,ще го направя.
-Щом си толкова сигурен в себе си...ела по-близко.
-Моля те бъде..нежен с мен.-прошепнах и затворих очи,хапейки долната си устна.
-Сега..Кибум.Слушай внимателно.Ето какво искаш да направиш.-спря за момент и отворих очи,вперени в него.-Целуни ме.Целуни ме със страст.Покажи ми колко гнусен можеш да бъдеш.
Усетих сълзи напиращи в очите ми.Колкото и да съм мръсен...Ще направя всичко за него.Въпреки,че ще ме използва.Трябваше да се досетя.
-Е ще го направиш ли?Каза,че ще направиш всичко.И без това си доста полезен.
Да,поне ще съм ти полезен.Сложих ръка зад вратът му,затворих очи и го придърпах към себе си.Поех си дълбоко въздух и доближих устните си до неговите.Вложих цялата си любов в тази целувка,макар,че не успях да го направя.Трябваше да му покажа колко го обичам,дори и той да беше погнусен.И..ох...обичам го толкова много...
Секунди по-късно той ме придърпа по-близо към себе си и вплете езикът си в моя.Толкова съм щастлив,толкова щастлив,че съм в прегръдките му.Въпреки,че може би няма да го видя повече,бях щастлив.Опитах се да се измъкна от танца на езиците ни,но нямаше особено голям ефект.Изведнъж бузите ми се зачервиха,когато чух стенанието излязло през устата му.Отдръпнах се бавно и отворих очи,за да видя дали е добре.
-Имаш ли си на идея колко време чаках този момент?-промърмори той дърпайки ме в прегръдките му отново.Но.Но.Това няма смисъл.-Моля те не умирай.Да не си посмял да ме напуснеш.Ти си невероятен.Не...ти си перфектен.Перфектен чуваш ли ме?Не си гнусен,как можа да си го помислиш.Нищо лошо не си направил.Толкова съм щастлив Кибум.Толкова много.-направи пауза позволявайки на една единствена сълза да се спусне по лицето му.
Сърцето ми заби бързо.Почувствах,че се смея и плача едновременно.И така беше.Плачех през смях на рамото му,притискайки го към мен,дишайки тежко.
-Съжалявам,че си тръгнах.Съжалявам,че те оставих сам.Съжалявам,че те накарах да плачеш.Съжалявам,че не разбрах чувствата ти преди.Съжалявам.И аз те обичам.И...
Последното изречение което чух от него беше нужно,за да го разбре.
-О,я млъквай.-прекъснах го,повдигайки глава и сливайки устните ни се получи втората ни страстна целувка.Беше невероятно.Толкова приятно.
-Това е грешно.
-Да,но е приятно.-промърморих,вдишвайки от ароматът му отново и отново и тогава се изправих от леглото му.
-Трябва да спим.Има доста да говорим утре.-добавих.
-Ще заспя при едно условие.
-И какво е то?
-Ще спиш с мен.Ще спиш в прегръдките ми.
-Добре Джонгхюн.Ще го направя.Казах,че ще направщ всичко нали?
-Така е.Найстина го каза.
След като се съблякохме,той легна първи,а аз след него,сгушвайки се в него.Той ме притисна по-близко в себе си.Аз сложих глава на рамото му и затворих очи.
-Никога не съм очаквал,че този ден ще дойде.-измърмори под нос.
-Защото това не е предречено да се случва.
-Но се случи.И съм доволен от това.Знаеш ли,че значиш всичко за ме..
-Джонгхюн така никога няма да заспим.
-Обичам те,Кий.
-И аз те обичам.-с тези думи отново затворих очи и се отпуснах в ръцете му.
Не ми пукаше,че вратата не беше заключена.Не ми пукаше,че нощтните пазачи ще проверяват стайте дали всички са заспали.Не се интересувах ако ни спипат.Точно в момента се интересувах от Джонгхюн и факта,че сега ще спим заедно..прегърнати.Също и факта,че и той ме обичаше.Не ми пукаше,че е момче.Не ми пукаше,че съм гей.Това нямаше значение.В момента имахме значение само аз,Джонгхюн и този незабравим момент.Най-важни бяхме ние

Последните две глави са едновременно тъжни и толкова романтични доколкото за продължението аз съм напълно съгласна да има Чакам следващата глава

Радвам се,че пишеш толкова редовно коментари,сщо се радвам,че искате и продължение

Още един възбуждащ фенарт

Аууууччч колко са секси направо лигите ти потичат

Амии deviantart са всичките
Аз и в момента рисувам един фен арт на таблета и скоро може да го кача

Чакам с нетърпение да го видя

Ноо...ще е голяма излагация ><

Яяяяяяя как може да говориш така преди някой да го е видял според мен изобщо няма да е излагация

Awww....ако видиш как съм нарисувала Кий...виж фенарт тука във форума