Кой знае..съдбата може да ни събере заедно.

Очаквам коментарите ви,за да разбера дали да продължавам ..

Изглежда,че не се чете,но пускам главата за една скъпа приятелка
П.С. постарах се да е дълга...и съжалявам за грешките

След като излязох от стаята се затичах.Чух,че вратата след мен се отвори отново и някой пристръпи напред и затръшна вратата.
-Кий!Спри!-без да поглеждам назад знаех кой е това.Но вече беше късно.Точно в момента не исках да виждам красивото му лице.И защо тръгна след мен,щом не се интересуваше от мен преди малко?Тичах възможно най-бързо и завих в първата уличка,която зърнах.Сега,с треперещи крака,подгизнало лице и разбито сърце тичах из улиците.Не знаех къде да отида,не помнех пътя за газ странцията.Не взех пари със себе си,защото аз и Хюун трябваше да си вземем такси обратно до училище заедно.И само той имаше пари в себе си.Но трябва да съм доволен,защото беше три часа през нощта и нямаше хора,които да ме гледат,а аз да се унижавам повече.Тийнейджър със зачервени очи и натъжено лице,плачейки на висок глас.И вонята на алкохол идваща от мен силно се усеща.Сега можеше много да загазя.
Вървях по някаква малка уличка с хубави къщички.Уличните лампи бяха изключени и беше трудно да разбера къде ходя,но тъй като даже не знаех сега къде съм,нямаше значение.Продължих по улицата.Тези къщи ми напомняха на семейството и дома.Живях с майка си и по-голямата си сестра.Тъй като татко почина мама беше много заета и рядко се прибираше.Но това нямаше значение,защото къщата винаги е била доста празна.Сестра ми е много заета с университета и затова аз стоях в общата ни стая със сетра ми.Затова като цяло семейството ни се събира само когато сестра ми има почивка от училище или някой от семейството има ражден ден,или когато ходим на гробищата при татко.Но това не значи,че не се интересуваме един от друг или etc...Не е нищо подобно.Майка ни прави всичко,за да ни подкрепя и ни обича с цялото си сърце и ние правим същото за нея.Затова обикновено съм толкова щастлив,щом дойдат училищните празници.Нямам търпение да ги видя и им разкажа всичко което м исе е случило.И наскоро дочух,че сетра ми се е влюбила в чужденец и майка ми ми казва,че се чувствала страхотно-въпреки,че не можем да я видим,защото винаги е изморена от работа.Когато се видим обядваме заедно,ходим на кино и на пазар.Помагам им с избора на дрехи и всичко е идеално...Когато си мисля за семейството осъзнавам колко много ми липсватмно все пак успявам да се поуспокоя и да спра потока от сълзи,напиращ да се стече по издутите ми бузи.Изтръгнах се от мислите си.Той търсеше ли ме?Може би,щом тръгна след мен в началото.Но също може и вече да се е отказал от мен.Каза,че не му пука,защото сигурно се е отказал.Част от мен искаше той да ме намери и да ме прегърне,да ме придърпа към себе си и да каже,че всичко ще е наред и,че не е имал впредвид всичко което ми беше казал.Почти както направи когато дочух разговора му с Джесика до басейна.Точно както върна думите си назах по-късно в леглото,докато беше толкова близо до мен.Иска ми се всичко да е наред.Даже само малко.Иска ми се да можех да контролирам чувствата си.Като любов,омраза,ненавист както си искам.Не че съм влюбен в него.Дори не го харесвам.Но сигурно причината сега да ме боли толкова е,че го мразя.Възможно е нали?
-Кибум!Кий!-чух познат мъжки глас.Извърнах леко глава.Там беше ЙонгХюун,който стоеше в началото на улицата.В момента той беше последният човек който исках да видя.Когато съм ядосан може да направя нещо опасно.И не искам да съжалявам по-късно.В момента исках той да каже,че съжалява.Иска ми се да си върне думите назад.Отново.Но тогава..какво щях да направя?Част от мен искаше да продължа да тичам и да го игнорирам.Да му покажа,че и аз не се интересувам от него,което щеше да е лъжа.Но..ако не се интересувах,защо плачех от неговите думи.Залагах,че нямаше да се интересува ако бях послушал другата част на умът си.Тя ми казваше да отида до него,да му се развикам,да го удрям с юмруци по гърдите,да заплача така както никога не съм плакал и после послушно да се отпусна в ръцете му.Но не можех да направо това.Ако се ядосам повече от сега,нещата ще свършат зле...за мен.Дишането ми сигурно щеше да се затрудни.И тогава изведнъж тялото ми щеше да изгуби силите си и да не мога да помрудна и мускул.Сигурно след това ще трябва да отида в болницата и щях да загазя.Джесика и другите също щяха да загазят,но нямаше да ми пука.Просто ЙонгХюун няма да разбере.Не искам той да ме види,че плача и да ме помисли за слабак.Искам той да дойде и да ми се извини,но не защото ме съжалява.
-Чакай!-Хюун се затича към мен и беше бърз,много бърз.Аз се опитах да се забързам,но не можех,можех само да се обърна в обратната посока и да направя няколко крачки,когато той ме хвана за лакътя.И тогава осъзнах,че не знаех какво да направя.Защо?Защо“За какъв се мислеше той.Защо си мислеше,че може просто ей така да навлезе в живота ми и да го преобърне наопаки.Това игра ли е,или той се шегува с мен?Дори не е смешно.Не е смешно това,че се чувствам леко...разчувстван когато съм покрай него.Не е смешно,когато всеки път той ме докосне,аз се чувствам сякаш съм на седмото небе.Не е смешно,че тези докосвания карам всяка мой нерв да изтръпне.И го познавам само от месец.Почти месец.Три седмици ако искаме да сме точки.Какво беше направил за мен?Нищо.Какво бе направил на мен?.Всичко лошо.Толкова е важен за мен,но въпреки това го мразя толкова много.Чувсвам се объркан и всеки път той ме прави все по-объркан и по-засрамен.Защо просто не се махне?Даже за няколко дни ще бъде добре.Можех сам да разбера.Можех сам да разбера какви са чувствата ми който изпитвам към него.Защо се дръжа така?Има едно важно нещо в този момент....Тези чувства не са любов.Е поне няма да завършат като любовни.Защото е грешно.Той не е момиче.Той е момче.Аз също съм момче.Момчетата не могат да бъдат заедно.Това е гнусно и забранено.Точно както баба ми беше казвала,че ако се влюбя в момче или даже погледна моме,мисля да него или бъда докоснат от него,значи съм мръсно хлапе и не заслужавам да бъда обичан.ЙонгХюун сигурно също ще бъде отвратен.Защо се тревожа толкова..Нямам чувства към него...Нали?Без чувства,без болка.Без болка,без проблеми.Ето това е.От сега нататък ще игнорирам и ще се опитам да забрява всичко свързано с него.Или поне ще се опитам.Ще бъде на-добре и за двама ни.
-Кий.-прошепна Хюун,все още държащ ме за лакътя.
Не исках да се обръщам.Страхувах се,че ще се разплача отново,ако видя лицето му.
-Виж...знаеш ли...ъм...
-Няма значение Блинг.-казах му най-накрая и обърнах измъченото си лице към него.
-Какво?
-Защо дойде след мен?-попитах го и очите ми стигнаха до лакътя ми.Все още го държеше.Чесно казано не исках да го пуска.Не исках тези чувства да се изпарят.Макар,че винаги е било най-доброто решение.Може би трябва да го накарам да страда като мен?Ще го разигравам,измъчвам,ще открадна сърцето му,ще го накарам да се влюби в мен и просто ще му кажа тези пет думи "Не ми пука за теб.".

Името на Хюун....
-Защо избяга?-попитах го.
Не обръщах внимание на това което му бях казал на партито.Сигурно е твърде късно за да му кажа.,че съжалявам.Сигурно ще изглежда,че винаги съм бил такъв.Казвам нещо лошо и след това моля за прошка.Чувствителен ли съм?Да...Бпх му толкова ядосан,макар,че не знаех защо.Когато го видях в онази стая с Виктория....Не беше като сърцето ми да се разбие на хиляди пърченца и да разкъса всяка част от тялото ми.Разбира се почувствах се гадно,но по друг начин.Завиждах...Завиждах за това,че Виктория го беше направила с Кий.Признавам си.Но защо трябваше да завиждам от такова нещо?Кий е просто мой приятел.Можеш ли да ревнуваш момиче,което е правило секс с твой приятел?Ако той е само приятел...Е така трябва да е.Той е приятел,който кара сърцето ми да прескочи с пет-шест пъти повече от обикновено.Той е специален приятел.Значи такова е чувството да имаш най-добър приятел.Най-добър приятел,който те караш да се държиш по напълно непознат за теб начин.Най-добър прител който те кара да чувстваш неща,които преди не си изпитвал.Приятел толкова близък,че даже и да съм го наранил,се чувствам по-зле от него.
-Ти беше толкова досаден.Имах нужда от чист въздух или щях да те ударя.Извинявай.-това не беше в негов стил."Или щях да те ударя"?Кий щеше да ми удари шамар вместо да ме удари.
-Добре...тогава...-не можех да кажа друго.Защо ми каза,че съм досаден?Той беше досадния...
-Да се връщаме.-дали Кий искаше да се върнем на партито?
-Къде да се връщаме?
-Към стайте.Изморен съм от простотиите днес и искам да поспя.
Изглеждаше измъчен.Лицето му беше с измъчен поглед.Изглеждаше всякаш се стараеше много.Стараеше се за нещо което не искаше да прави.За какво ли се мъчеше?Защо се държеше така?
Кимнах му леко и се усмихнах.Знаете ли тази усмивка?Тази усмивка с която показваш,че се чувстваш неудобно.
-Не ме...-тъкмо пуснах лакътя му и това недовършено изречение излезе от устните му.Разбрах,че искаше да каже нещо,но се въздържа.Много исках да му кажа нещо.Не...Да направя нещо,но и аз се въздържах.
Вървяхме към хотела и бпхме заобиколени от мъртвешка тишина.Знаех накъде ходим,затова аз водех.Той вървеше след мен и пазеше малка дистнация.Видяхме няколко момчета,които вървяха към университета само за момичета в четири сутринта.Изглеждаше доста странно.
Гледах през прозореца на таксито и виждах как уличните лами осветяваха Сеоул и го правеха много по-красив.Изведнъж Кий се изкашля звучно,за да прошисти гърлото си и аз се обърнах към него.
-Ъм..ХонгХюун.-каза той тъкмо когато тръгнах отново да се заглеждам през прозореца.
-Да?
-Може ли..ъхг..да спиш в леглото на Оню тази нощ?
Хъх..Какви?Какво?Какво означава това?
-Защо?
-Защо?П-пр-р-росто ...-дали има причина?
-Добре,нпма значение.
Защо не спи той на леглото на Оню?Няма много разлик-
Да има...трябва да спя в леглото на Оню,защото Кий не искаше да спи с мен И също не трябва да спи сам в стаята.О!Разбирам..Ако заспя на леглото на Оню той ще трябва да легне на моето място,точно до Кибум.Под.Една.И.Съща.Завивка.
По-късно пред общежитията.
Слязохме от таксито и се промъкнахме незабележимо през задната врата.Навън беше много тъмни,понеже слънцето все още не беше изгряло.Постарахме се да бъдем възможно най-тихи и да не привличаме внимание.Е поне не се притеснявах от мълчанието ми.Последно проведохме цял разговор беше преди малко в таксито.
Когато се качихме на нашият етаж видяхме отворена врата.Прозорецът беше отворен.А да!Сега се сещам,че преди да тръгнем на партито се измъкнахме от този процорец и се спуснахме по въжето,което държеше някакви саксии.Погледнах навътре в стаята.Нямаше Никой.
-Ти влизаш първи.-побутна ме Кий и аз кимнах.Наканих се и влязох вътре.Бях изморен и затова скочих на леглото възможно най-тихо.Кий се спря на място.Исках а отида при него,да го хвана за рамото с едната ръка,а другата да обвия около талията ми.Станах от легото и отидох до него.И тогава се случи.Очите му се впиваха в мойте.Бяха изписани различни емоции които не разбрах.Почувствах всякаш ще получа удар.Така се почувствах и до басейна където щях да го целуна.Тогава когато мокрите ни тела бяха толкова близо едно до друго.Носовете ни леко се докосваха.Парещият му дъх близо до устните ми.Жаждата която имах за тези устни.Парещата ерекция в панталона м-...не!Не бива да мисля за такива неща.А като се сетя,че точно това ме възбужда.Добре стига....
Очите му се задържаха върху мойте.Сложи ръцете си върху мойте.Никой от нас не помръдна.Всички смесени емоции в очите му започнаха да се извистрят.Виждах тъга в очите му и още нещо.Имаше още нещо.Нещо което не беше като другите емоции.Не беше самота или тъга,изглеждаше топло и примамливо,но все още тъжно.Какво беше?Знаех,че имаше объркване на чувствата ми към него.Чувствах нещо което мъж не трябва да изпитва към друг мъж.И не се правех сякаш тези чувства не съществуват.Просто не искам да нарастват.Кий изглеждаше толкова тъжен когато е около мен.Може би най-добрият начин да избегна тези чувства е да не им обърна внимание.Простода ги оставя някъде в ъгъла на сърцето си.Може даже..да ги забравя.Много е трудно.Трудно е ...всеки път щом го видя искам да го докосна,прегърна,сръчкам и да го правя щастлив.Много искам да съм причината която го кара да се усмихва.Найстина искам....Но просто всеки път когато сме заедно...се възбуждам..тоест НАЙСТИНА много се възбуждам.Но той винаги е отегчен от мен или ми е ядосан.И тогава се ядосвам на себе си и го изкарвам на него.И тогава той се ядосва още повече,но вече е късно,за да не му обръщам внимание,защото забелязвам,че го боли.А когато той е наранен аз не мога да стоя на крака и просто изчезвам.Не трябва да се държа така,но не мога да се спра.Заради тези чувства даже не мога да мисля правилно.Е...започвам да си фантазирам за него...И факта,че не е правилно..ме възбужда още повече...Толкова е срамно,толкова е гнусно.И съм убеден,че и той ще бъде отвратен.Затова не искам той да знае за нищо от това,или ще го изгубя.Затова се опитвам да забравя всичко.Но да забравия толкова силни чувства е...найстина трудно.. :

Фика е прекрасен чакам следващата глава

Много много много се радвам

страхотен фик чакам с нетърпение да разбера какво ще стане с Блинги и Кий

Радвам се Довечера към 3-4 сутринта ще пусна новата глава :Д

Айгоо прекрасен еее Дано да са заеднооо и Кий да не го боли повече (и Блинг де ) Чакам следващата глава

Когато отворихме вратата на стаята си Минхо,Теемин и Оню не бяха там.Сигурно пак ще спят с някакви момичета и ще дойдат по-късно.Което означава,че трябва да прекарам още няколко неудобни часа с този динозавър.Но може би ще си легна и ще се направя,че спя.Без да се замислям започнах да се събличам да си облека пижамата.Седнах на матрака и смъкнах дънките си и тениската,оставайки само по боксерки.Тъкмо се заех да обувам долнището на пижамата си когато Хюун седна до мен.
-Ъмм...Кий..-изръси и тялото му беше сковано на място.Бавно се обърнах към лицето му.
Близко.Толкова близко.Той беше толкова близко до мен.Твърде близко.И тениската му.Той нямаше тениска.Никаква тениска.Гърдите му бяха голи.Голи.О,боже мускулите му.Толкова големи.
-Чудех се....Найстина ли трябва да спя на леглото на Оню тази вечер?
О не.Не трябва.Моля те стой до мен.Моля.Моля.Имам нужда от тялото ти.Върху моето.Искам го.Искам те.Сърцето ми не спираше да препуска.Защо правеше всичко толкова...сложно..сякаш беше стена която беше твърде твърда за да се срине...Дори аз бях твърд.О господи...Обещах си да не го прав-Не можех.Не можеш.
-ЙонгХюун-хюун...-измърморих под нос и облизах устни,които бяха изсъхнали от напрежението. Издадох тих стон.

Името на ЙонгХюун...
-Йонг-х-Хюун..-каза той и облиза устните си.Мамка му.Той издаде тих стон.Дотам бях.С още едно малко движение щях да му се нахвърля.Не можех да се въздържа,не можех повече.Забравих какво бях обещал на себе си.Не мога да стоя далеч от него.Той бе толкова...секси..Да момче е и мисля,че е секси.Всичко в него ме възбужда.Тези идеално очертани устни.Миризмата му,о господи.Кожата му,която настръхваше.Исках да я докосна.Да го докосн-Да не би да беше....надървен?Очите ми пропътуваха по цялото му тяло.От главата до...Погледнах към панталоните му и ясно видях,че нещо се издигаше.Да не би да го надървих?Не знаех какво правя.Бавно сложих ръката си на бедрото му.Когато направих това видях,че члена му се...наддигаше.Ток премина по цялото ми тяло.Никога не бях правил нещо подобно.Никога не съм мислил,че ще правя нещо подобно.Никога не съм искал да правя нещо такова.Но сега осъзнах каква жажда изпитвам за тялото му.За момче.Затвори очите си и той поклати глава.Отдръпна се когато се приближих към него.Не затворих очи.Оставих ги да гледат невероятното тяло на Кий,колкото можеше да се види в тъмното.Толкова красиво...Но..изглеждаше грешно.Не..Беше грешно.Но имаше нещо в него,което ме привличаше толкова силно...Защо той се държеше така?Викаше при всяко мое докосване.Да..само докосване..дори не се бяхме целунали..Изведнъж...той хвана ръката ми и я сложи на "мъжкото си доминиране".Спрях да се приближавам.Той отвори леко очи и ги остави полу-отворение.Не знаех какво да направя.Не че не бях сигурнен дали исках да продължа или не.Исках да продължа,но просто не знаех какво да направя след това.Да го целуна?Да го докосна?Да му прошепна нещо?Какво можеше да му прошепна?Нещо възбуждащо?Но,не можех.Не знаех как.Затова просто стоях там с ръка...върху боксерките на Кий или по-точно върху надървения му член с глупаво изражение и зачервено лице.Видях,че той също беше изчервен,но даже и да беше тъмно успях да видя,че той извъртя глава на ляво.Веднага след като не можех да видя лицето му се успокойх.Бавно и внимателно започнах да го стимулирам през боксерките.Той разтвори краката си още малко за да мога застана между тях.Помислих си колко ли далече можем да стигнем тази нощ.Не знаех.Не знаех дали съм готов да правя подобни неща.Но поне бях сигурен за едно.Нямаше да спя в леглото на Он-...Стъпки.Чух стъпки близо до стаята.Ами ако някой влезеше и видеше,че държа "приятеля" на Кий и бях полу легнал върху него?Стъпките се спряха.Спряха пред нашата стая.
Името на Кий...
Чух стъпки и смях от коридора.И на момена всичко спря.Ръката на Хюун между краката ми спря.Въпреки,че очите ми бяха затворени,почувствах,че мускулите му се стягат.Но точно не се интересувах ако някой влезеше.В момента се интересувах единствено от....това,че почти се целунахме.Е,не знаех точно,но веднага след като той "масажираше" члена ми щяхме да се целунем.Нали?Или ме разиграваше?Може би все още беше пиян и не мислеше трезво.И аз,невероятният идиот му попречих още повече.Изведнъж тя се отвори...Вратата на съседната стая и стъпките които бяха спряли пред нашата врата продължиха към обратната посока.ЙонгХюун се обърна отново към мен.Но найстина ли бях толкова отчаян?За да позволя на момче да ме докосва така.Защо бях отчаян?Дишането ми беше тежко,когато почувствах ръката му отново да ме стимулира.Увих крака около кръста му.Толкова много..твърде много се случи днес.Може би просто бях изморед.Първо сутринта попадам в неловка ситуация с ЙонгХюун.Но въпреки това трябва да спомена,че сега ми харесв-не.Не.Какво се залъгвам..харесва ми.Гадно е нали?
-АААААААХ!-Извиках когато той отново продължи да си върши работата.Но въпреки това не бе ме целунал.Просто стоеше над мен и се придържаше с едната си ръка,а с другата...е сетете се.Откога започнах да харесвам такива неща?Откога съм толкова перверзен?Откога се наслаждавам на подобни неща?Откога толкова искам да правя подобни неща..и то с мъж?Защо?Защо аз?Точно преди час плаках за него.Исках да го убия и заровя заедно с чувствата ми към него.Но как може да забравя тези чувства,като самият аз не знаех какво чувствам?Някак си ми се иска той да не ме беше последвам сутринта.Можеше да се прибера сам у нас,някак си.И може би утре щяхме да сме забравили за всичко.Но не..ето ме тук.Чувствата ми са мацано дупе с тиква и дори не се чувствам виновен,че съм под него.Но ме боли.Боли много.Умът ми каза да спра,но не можех.Вече бях засрамен.Не можех просто да клатя глава и да се преструвам,че няма нищо,защото ерекцията ми пареше и бях сигурен,че той знае каква е причината.Но..това трябваше да спре.Не е превилното време и място.А той е момче....момче.И това е причината зариди която трябваше да спрем...беше грешно.Грешно и перверзно и колкото и да исках да не спираме ..трпбваше.Прекъсвайки мислите ми ЙонгХюун изведнъж се доближи повече до мен и можех да усетя ерекцията му.Краката ми се свиха още по-силно около талията му.
-К-Кибум?
-Да?-отговорих изведнъж и усетих,че сълзите напираха в очите ми.Сърцето ми спря изведнъж и не знаех какво да правя,но болеше.Този момент беше болезнен.Имах твърде тежък ден.
-Защо се държа така?-попита ме и бръкна с ръка под блузата ми и слагайки глава върху рамото ми.
Не знаех отговора.Но аз дори не знаех защо се държа така,а той очакваше да знам за него.
-Какво става между нас?-гласът му трепереше и направи ситуацията още по-неловка.

Името на Хюун-хюун...
Чувствах се неудобно.Исках да заплача.Никога не бях плакал.Никога.Но точно сега имах нужда,найстина имах нужда.Исках да лежа на рамото му и да позволя на сълзите ми да се стекат по бузите ми.Страхувах се от чувствата си.Не се страхувах от отблъскване,но се страхувах от всичко което бях направил заради тези чувства.Всичко което бях направил беше срамно.Тези чувства наприха Кий толкова важен за мен.Толкова специален,всякаш беше всичко за мен.Просто исках да го направя щастлив.Но никога не можех да го направя щастлив,защото този сорт щастие беше грешен.Ето затова се страхувах.Страхувах се да не го предам.
-йо-ЙонгХюун.-изглеждаше всякаш се задушава,затова по гледнах в очите.Да задушаваше се.Но не просто се задушаваше ..задушаваше се в сълзите си.
-Моля те да спрем.-каза той едва доловимо.Усмихнах се.Усмихнах се и по луцето ми се стече една сълза.Последва я още една и след това започнаха да текат обилно.Разбира се.Как можех да го направя щастлив,щом той плачеше така...и всичко беше по моя вина.
Краката му се отпуснаха и се отдръпнага от кръста ми.
-М...Мисля,че си прав.-позволих си да се облегна назад.Точно до него.Кий се обърна с гръб към мен и сложи лице в ръцете си..започна да плаче,тихо...Бпх твърде уплашен за да го докосна и да го придърпам към себе си в прегръдките се,защото знаех,че ще влоша всичко.Исках да му се извиня.Но извинение не би помогнало и без това.И без това бях съсипал всичко..

П.С. Много съжалявам,че е толкова късо,но нямах муза хД

охх кой ще ги прекъсне пък сега Чакам следващата глава

Никой не ги прекъсна...извинявай но чак сега пуснах продължението на главата...Останаха двамата..съвсем сами..без никой да ги прекъсне,докато те сами не осъзнават,че не е редно и се унасят в съня си.

Жалко че не продължиха иначе главата е супер <3 Двай следващата чакам я с нетърпение

Страхотен фик <3 Чакам следващата глава

Хораа много ме радватее Пиша по-депресирани неща напоследък,защото се скрах с най-добрата си приятелка и само вие ми останахтеее

дано се сдобриш с приятелката си и чакам следваща глава

Благодаря ще се опитам и довечера ще я пусна

И ето за всички четящи фика мии

Hello...Това е най-дългата глава която съм писала сега и дано ви хареса ..!!

Минхо,Теемин и Оню все още не се бяха прибрали,затова реших да спя при Кий тази нощ.Той спря да плаче,но по дишането му разбрах,че все още не беше заспал.Не можех да спра да мисля къде можеше да стигнем по-рано,но мисля,че и двамата знаехме.И двамата знаехме,че беше грешно и не трябва да се държим така.И добре знаех,че и двамата трябва да подредим чувствата си,преди да позволим на действията на да прекрачат границата.Защо не бяхме родени в различни страни?Защо не бяхме по-възрастни?Дори не се интересувах от секса.В момента исках само да го държа в прегръдките си,без да го карам да се чувства виновен,отвратен и всичко подобно.Дори не се интересувах от това как семейството ми ще реагира като разбере,че съм...гей.Мамка му.Трябваше да се запиша в друго училище,защото в старото се държах невъзпитано и имах лоши оценки.Но сега съм тук,трябва да се боря с бързото ми сърцебиене без някой да ознава за него.Защото това сърцебиене е забранено.Любовта е забранена.Пъхнах се под одеалото,точно до Кий.
-Буден ли си?-прошепнах.
-Да.-получих кратък отговор,след който настъпи неудобна тишина,но само за малко.
-Оню ми писа.Тази нощ няма да се прибират.
-О..-звучеше всякаш имаше да казва повече,но се страхуваше да продължи.
-Какво?
-З-значи за тази н-нощ...Сам-мо з-за тази н-нощ.-заекна той и завъртя се към лицето ми.Нямаше нужда да го карам да довърша молбата си.Дръпнах го към себе си и обвих ръцете си здраво около него,а той направи същото.
-А за утре и дните след това...-каза Кий и зарови лице в косата ми.
-Да...разбирам...Нищо не се е случвало?
-Тази нощ беше грешка.Трябваше просто да прочистя умът си.
-Да спим.-затворих очи.Не разбрах нищо..не разбрах какво се случи в този момент.
Всичко ставаше прекалено и той го знаеше.И преди да изтрезнее напълно и да промени мнението си,за което толкова много се надявах той искаше да останем на това ниво засега.Дори не знаех какво изпитвам към него.Но съм убеден,че прекосихме линията на "най-добри приятели" преди много много време.

Следващата сутрин..Името на Кий...
Събудих се от алармата,която ЙонгХюун беше настроил миналата вечер,за да не закаснеем за часа по плуване.Когато я изключих погледнах ЙонгХюун.Лежеше по гръб.Едната му ръка на гърдите му,а другата...увита около мен.О господи...Исках да стоим така до края на живота.Да не чувствам вина,отвращение или срам като миналата нощ.Не знаех какво ме прихвана.Просто знаех,че не бива да продължаваме.Отвратих се от себе си и внезапните си действия,затова трябваше доста да помисля...преди да правим подобни неща.Знаех,че няма да мога да се откажа от тези чувства,още повече след като разбрах,че той изпитва същото.Но все още не съм готов за такива неща.Нямам толкова смелост за да правя такива забранени неща.Побутнах Хюун по рамото,за да успея да го събудя.
-Хюун събуди се най-накрая.Ще закъснеем за клас.
-Добре,добре.Спри да ме буташ.-протегна се и си потърка очите,докато се прозяваше.
-Побърза-
-Първо ще се изкъпя.-изведнъж повиши тон и се запъти към банята.
Същият е като преди.

На басейните....От името на ДжонгХюун

Кий спореше с учителят ни,отново.Не знаех какво толкова има да се обсъжда за това как да започнем уроците по плуване всеки път.
-Е,как беше партито миналата нощ?-обърнах се и видях Оню зад мен,говорещ до ухото ми,за да не ни чуят.
-Аноо....добре беше.Нищо интересно.А как беше твоята нощ?-Даа...нищо интересно,само дето Кий и Виктория са правили секс,а по-късно...ъм..ах..ние...Не мога да мисля за това,не и сега.
-Също нищо интересно.Просто си говорихме и играхме на истина или предизвикателство,което също беше адски тъпо.Трябваше да се присъедините.-Добави Теемин.
-Добре всички слушайте.-учителят плесна с ръце и направи знак всички да го слушат.-Ето какво ще правим днес..Състезание.Моля съберете се и направете четири отбора.
Аз и Минхо бяхме в един и същи отбор,заедно с три по-малки момчета и три по-големи.Кибум беше в групата с която щяхме да се състезаваме първо.
-Добре,сега ще избера състезателите в първи кръг.
И естествено,аз и Кибум бяхме първи.
-Добре..готови,приготви се...старт!
Скочих в басейна и изпръсках останалите състезатели.Отборът ми ме подкрепяше и крещеше името ми,докато аз давах всичко от себе си.Когато стигнах края и тръгнах да се връщам всички млъкнаха.Не бях планирал да спирам,защото Кий беше невероятен плувец.
-Бързо ...някой да звънне на 112!Бързо!Веднага!-след това чух още някой да скача в басейна.Спрях да плувам и се огледах.
Кий....Кий..О господи...Учителят ни се плиближи до него и го изкара от басейна,положи го на пода в легнало положение и някак си се опита да го успокоява.Веднага заплувах към стълбата в края на басейна и се затичах към подгизналото момче на студения под.О господи,той беше момчето,което сърцето ми обичаше така силно.
-Какво му стана?-някой попита преди аз да си отворя устата и да задам същият въпрос.
-Спазми.Отново.Просто не го докосвай.-този който отговори беше Оню.Изглежда знаеше какво става.Чухме линейката и видяхме,че Кий се отпуска.Тялото му не трепереше,спазмите спряха,но устните му...сега бяха лилави и тялото му беше наструхнало.А аз просто стоях там.Гледах как го качват на носилката и как учителят по плуване се качи с него.Всичко се случи изведнъж.Не можах да реагирам.Очите ми шареха на мястото където досега Кий лежеше.Затова ли винаги спореше с учителят ни по плуваме?Затова ли винаги тишаше толкова тежко когато се ядоса на някой ?Но защо не съм забелязал?Защо бях такъв глупак?Защо?Всички все още бяха шокирани.Явно никой не очакваше.
-Ще се оправи ли?-попитах,докато сядах до Теемин,Оню и Минхо.
-Може би.-отговори Минхо накратко.
-Това не е за първи път нали?-Глупак.Разбира се,че не беше.Но ти не заслужаваш да знаеш.
Какво ли въобще съм за Кий?Сигурно нищо.Няма да се изненадам ако това което правихме минала нощ се е случило защото все още е бил пиян.Или може би просто е имал нужда от подобни неща,без значение дали е с момче или с момиче.Просто ме е използвал защото съм там.Да по-рано тази сутрин спахме прегърнати,но сигурно просто отново ме е използвал.Той е твърде добър за мен.Ето защо не ми е казал,че има проблеми.Не ми е казал,защото е твърде добър и не искал да съм му пречка.И е прав...какво щях да правя?С какво щях да му помогна?С нищо,не мога с нищо.
-И преди се беше случвало.-Минхо се обърна към мен и кимна леко с глава.
-Докторите казаха,че е по-добре,че даже ще се оправи.И това се случи само още веднъж тази година.А сега тези спазми,тези шибани спазми.-Гласът на Теемин секна.
-Тези спазми с какво са свързани?Тоест,защо ги има?
-Свързани са с дишането му.Дихателната му система е доста слабо развита.
-Тогава защо подяволите се е записал на плуване?
-Тъй като докторът му каза,че е по-добре той искаше да се запише на плуване.Почувства се различен...твърде слаб.Въпреки,че никой преди не го беше наричал така...той мислеше,че е.Искаше да бъде като всички други.-измърмори под нос Оню и си затвори очите за миг.
Не..той не беше като никой друг,не и за мен.За мен той беше специален.И само заради слабостите си..Защото той има специално място тук..тук в сърцето ми.Толкова,толкова важен за мен,че даже не мога да погледна друг човек освен него.

Името на Кий...Два дни по-късно в болницата..
Останах в болницата,за да може докторът да ме изследва.Не позволяваха на никой друг да влиза освен майка ми.Сестра ми също ми се обаждаше,защото не можеше да дойде до Корея.Докторът каза,че да се виждам с приятели или съученици би ме изтощило.
-Добър ден,госпожо Кибум.-докторът поздрави майка ми когато тя влезе в стаята.
Бях седнал на леглото,а майка ми до него на един стол.
-Кибум,кажи ми..как се чувстваш?
-Добре съм.
-Ясно,но как се чувстваш напоследък?Как се чувстваш след като упражняваш спорт?
-Добре съм,казах ти вече.Всичко е добре.
-Е,Кибум,нищо не може да бъде наред ако спазмите изведнъж те нокаутират така.Още повече щом се е случвало само веднъж тази година и то беше зариди жегата през лятото.Да не си спрял да си вземаш лекарствата?-попита ме майка ми със сериозно изражение и скъстени ръце.
-Не,спокойно още го вземам.
-Чух,че имаш нов съквартирант тази година.Да не те тормози?-попита ме докторът и седна на ъгъла на леглото ми.
Новият ми съквартирант.ДжонгХюун.ДжонгХюун.ДжонгХюун.
-О Боже!Мили ми Кибум!Да не те наранява?Да не те тормози?Тормози те,нали?Каква друга ще е причината за спазмите ти?-майка ми изглеждаше всякаш щеше да се одави ако сълзите и потекат.О,господи.Както и да е.
-Не.Не,мамо,спокойно.Грижи се много добре за мен.
-Знае ли за болеста ти?
-Не,не знае.Не исках да му казвам,но вече няма значение.Беше там когато всичко се случи.
Беше там.Сега знае.Знае колко съм слаб.Сигурно никога повече няма да ме погледне в очите.Със сигурност е засрамен,от факта,че има съквартирант като мен.Сега ще ме мисли за...слабак.Слабак.
-Беше ли нервен преди състезанието да започне?
-Не,бях доста уверен.Аз съм добър плувец.
-Ами тогава има ли нещо което те е ядосало или нещо подобно,което да е засегнало дишането ти.
-Ами ..ъм...Не м-мог...-Да.Да имаше....Веднага след като скочих в басейна си спомних как с ДжонгХюун бяхме скочили двамата.И си спомням,че почти се целунахме.Помня как телата ни се допираха.Дишането ни...
-За кого си мислеше?-попита ме внезапно докторът.
-ДжонгХюун-Чакайте.Ъх!.-мамка му!Защо го казах.Сигурно сега ще преместят Хюун в друга стая.
-За какво си мислеше свързано с него?
-Просто исках..ъм...Много исках да победя и бях леко изнервен и си помислих колко добър плувец е.
-Сигурен ли си?
-Какво?Да.Защо да не съм?
-Добре,Кибум.Аз ще тръгвам.Но не може да ходиш на плуване докато не дойдат училищните празници през Ноември.Тогава ще дойдеш отново на преглед.Става ли?-аз и майка ми кимнахме и се усмихнахме.
-И госпожо Кибум?
-Да?
-Моля кажете на съквартиранта му да се грижи добре за него и да проверява дали си взима лекарствата.
-Мога и-не трябва да притесняват ДжонгХюун с проблемите ми.Мога и сам да се грижа за себе си.Сигурно вече е доста притесняван и закачан заради мен.Но ако го попитат дали ще се грижи за мен,той ще го направи от съжаление и ще се чувства засрамен от мен,затова ще иска да ми е само приятел.
-Не Кибум,не можеш.
Изправих се от леглото и излязох от стаята.Чух,че майка ми ме последва и преди да затвори вратата на стаята ми,поздрави доктора.Защо аз?Не е ли вече всичко толкова сложно?
Името на ДжонгХюун в общежитията на момчетата.
Освободиха ме от училище няколко дни по-рано от другите.Казаха ми,че Кий е изписан от болницата и няма да участва повече в часовете по плуване.Тъй като майка му е много заета жена и не може да се грижи сама за него..Затова помолиха саквартиранта му,който съм аз,да се грижа за него докато се почуства по-добре.И не ме бъркаше.Много ми липсваше,не исках да остава в болница и да не го виждам.Можех да се грижа за него-не.Мога да направя всичкоза него.Просто,за да е щастлив.Просто да почувствам,че съм полезен за него.Стигнах до вратата на нашата стая.Бутнах дръжката леко и бавно отворих вратата.Първо събух обувките си и се огледах из стаята.Кий лежеше на леглото си,под одеалото с широко отворени очи.
-Как си?-седнах на леглото му и се усмихнах,макар,че беше трудно да го гледам така,но се радвах,че го виждам.
-Добре съм,но майка ми все още не си е тръгнала затова ми стани от леглото.-не ме погледна.Гласът му беше тежъх и студен.Добре,значи е изморен.Просто е изморен.
Седнах на леглото си и вратата се овори.
-Здравей!Ти трябва да си Ким ДжонгХюун?-възрастна жена влезе в стаята.Усмихна ми се топло и отиде до леглото на Кий носейки чанта.
-Да,аз съм ДжонгХюун.Вие трябва да сте майката на Кий?-изправих се и се поклоних леко.
-Кий?Ооо да..това е онзи странен никнейм.Да,аз съм майката на Кибум.Приятно ми е да се започнаем.-майка му също се поклони и видях как Кий пребели очи.
-Изглежда,че щом си се прибрал мога да отида на работа,но преди това..-жената ми даде малка чанта.Всичко това бяха лекарствата на Кий и имаше някаква папка.Всичко ли беше за него?Толкова много хапчета.-Това са лекарствата на Кибум.Вътре в папката има лист на който пише кога трябва да се пие всяко едно хапче.Моля следвай графика и гледай да не взема нито едно по-малко нито с едно повече.Става ли?
Кимнах леко с глава и погледнах към Кий.Беше сложил пръсти на слепоочието си и отказваше да ме погледне.
-Добре тогава,ще тръгвам.Чао скъпи.И Джонг Хюун,изглеждаш като добро момче.Моля грижи се за сина ми.-усмихна се за пореден път и излезе от стаята.Станах от леглото си и започнах да вадя всички хапчета от малката чантичка.
-Уау..Доста лекарств..-спрях да говоря когато Кий се изправи и седна на леглото до мен.
-Не се занимавай.Ще се оправя и сам.Свикнал съм.-каза ми той и прибра шишенцата обратно в кутията.
Взех я от ръцете му и го погледнах.
-Кий изслушай ме.
-Какво?
-Искам да се грижа за теб,да ти помогна,ясно?
-Какво искаш да кажеш?ИСКАШ да се грижиш за мен?Ох стига, не ме лъж-
-Спри се Кий.
-Какво да спра?Аз съм слаб и съм пречка за всички около мен.Трябва сам да се грижа за себе си.
-Кий..
-И ти си последният човек,който искам да занимавам със свойте проблеми.Не искам да ти досаждам защото ти трябва да-
Кий,не трябва.Аз не трябва да се грижа за теб.
Изглеждаше объркан за момент и ме гледаше с тъмните си очи и устните му леко се разтрепериха.Щеше да заплаче.
-Не трябва.Не трябва да го правя,но искам Кий.Искам.Искам да ти помогна.
-Защо?
Защо?Защо?Защо ли ме питаше.Защото глупчо те харесвам.Харесвам те толкова много и ме боли като те гледам така.Ако целувка можеше да излекува всичко,щях да те целувам вечно.Но не мога,не мога.Затова просто ми позволи да се грижа за теб.Позволи ми да те накарам да се почувстваш по-добре както мога засега.Искам да ти помогна,защото ти събуди това невероятно чувство в мен.И въпреки и да не изглежда,че и ти изпитваш същото...аз не мога да помогна,но мога само да мечтая.Знаех,че има нещоно не толкова силно колкото исках да бъде.И може би никога няма да бъде.

Името на Кий...
Защо?-попитах го.Исках да знам защо искаше да се грижи за мен.Беше тих и гледаше към пода мислейки добра причина.
Просто кажи,че ме харесваш.Кажи го най-накрая.Ще е доста добра причина нали?Да разбера,че ме харесваш би било по-добро лекарство от всичките тези хапчета.Но кого залъгвам тук?Въпреки,че имахме няколко "специални" момента заедно,кой каза,че съм значел нещо за теб.Инцидента в басейна беше инцидент.Инцидента който имахме след партито в леглото...просто бяхме пияни.И сега когато съм толкова уязвим..ти не би ме харесал...Никога.
-Виждаш ли?Дори нямаш причина с която да ми кажеш защо искаш да се грижиш за мен.-премигнах няколко пъти и го погледнах.
-Имам.
-Каква е тя?
Харесваш ме.Харесваш ме.Моля те кажи го.Кажи ми,че ме харесваш.Кажи ми,че съм повече от приятел за теб.Повече от приятел.Кажи ми,че си увлечен по мен,както трябва да си увлечен по момичетата.Просто ми кажи,че ме обичаш.И ако любовта е нещо,което искам твърде много..Просто ми кажи,че ме харесваш.Искам те.
-За-защото...Ти-ти с-си мой съквартирант,мой приятел.-отговори най-накрая и прехапа устни.Разбира се...само приятел.Какво повече?Аз съм ти съквартирант,твой приятел.Но знаеш ли,че съквартиранта ти те харесва?

Името на ДжонгХюун седмица по-късно.
Вече мина седмица откакто той седна на леглото ми и ме попита защо искам да се грижа за него.Но не мога просто да хвана ръката му и да му кажа,че го харесвам.И без това той не знае,че съм гей.Със сигурност ще се отврати.
-ДжонгХюун?
-Да?
-Трябва да тръгваме.
Днес имахме предствление...с момичетата.Дано се надяваме да свършим бързо.Изправих се от леглото си и се облякох набързо.Отне само един час.Излязох навън,където момчетата ме чакаха.Имаше бял ван,който ни чакаше да се качим.Мениджърът ни беше седнал на мястото на шофьора,а Оню беше до него.Теемин и Минхо седнаха по средата,а аз и Кий седнахме най-одзад.
-Колко време ще пътуваме?-попита Теемин,тъй като беше взел калъфката си със себе си за да може да подремне още малко.
-Около половин час,не е много дълго,но може да поспиш.-отговори шофьорът ни и запали двигателя.Тъй като беше все още рано сутрин,всички заспаха освен мен,Кий и шофьора.Погледнах през прозореца и видях все още къщите с угасени лампи и детските площадки,които подминахме.Найстина се надпвам Джесика и приятелките и да не ми досаждат днес.
-За какво си мислиш?-Кий се беше доближил твърде много до мен и прошепна на ухото ми.Дъхът ми секна,защото неговият беше толкова..привличащ.
-Какв...Ъм..Нищо.-извърнах глава,изчервен.
Кий беше станал доста весел през последната седмица.Откакто взимаше всички хапчета и му обръщах повече внимание,той се подобряваше.Беше по-щастлив от всякога.
-Нервен ли си?
-А,да.Не сме изнасяли концерт на такова място преди.
-Не се тревожи и аз съм нервен.-той все още беше до ухото ми,но сега се отдръпна и положи глава на рамото ми.Ох,само ако знаеше,че всяко негово докосване ме възбуждаше толкова много.Колко много ме караха да искам да е мой.Исках го толкова много.Той сложи ръка на кракът ми и аз сложих моято върху неговата.Веднага след като го направих усмивката му изчезна.Погледна настрани,сигурно засрамен,но не махна ръката си.Не бях сигурен какво правя,но исках да продължавам да държа ръката му..вечно.Не беше нищо лошо нали?Не е като да го докосвам на други места...къде бях докосвам преди.
-ДжонгХюун..
-Тук сме!Всичкисъбудете се,събудете се!-Колата спря рязко.
-Извини ме.-беше всичко което му казах и отдръпнах ръката си.
Всички слязоха от вана и тръгнаха в посоката на сцената.
-О боже господи,огромна е.-гласът на Минхо звучеше адски нервно,а очите му бяха...нека просто кажа,че щяха да изкочат.
-Н-но мислех си,че сцената е малко.Нали знаете,където никой няма да ни познае..-промърмори Теемин,може би по-нервен от всички тук.
-Няма смисъл да правим благотворителен концерт,щом никой не ни знае нали?
Отидохме зад колисите и там видях Джесика.Тя ми помаха и се усмихна...фалшива усмивка върху сбръчканото и лице.Шибана кучка...О боже не...
-Здравей.
-Какво искаш?-попитах я и изиграх обезпокоен и нервен тон.
Кий изглеждаше всякаш се чувства наудобно.
-Може ли да поговорим?Насаме.-попита мен.
По някаква причина погледнах към Кий,чакащ одобрението му.Отбягна ме.
-Да,както и да е.-казах и отидохме някъде където другите няма да ни чуват.-Просто побързай.
-Добре,добре.-тя се огледа наоколо,защото може да има някой който да подслушва.-Помниш ли партито на което бяхме миналата седмица?-кимнах и леко с глава.-Виктория ми каза това и съм напълно убедена,че е истина.-о господи,тази кучка.-И знаеш,че е била в една стая с Кий,нали?
-Да,да...ако ще ми казваш,че са правили секс,аз знам.Видях ги.Свърши ли?-почувствах нещо гадно.Не ми харесваше да говоря за кучката която прави секс с Кий..преди мен...Защо аз....
-Това не е всичко.-когато тръгнах да се отдалечавам тя ме хвана за лакътя и ме върна на място.-Тя също е бъркала в панталона му и...-Джесика се усмихна.
-Чакай.Какво?-тази долна курва.Как смее...
-Но той не се е надървил пред..
-И защо по-дяволи ми казваш тов...
-Крещях е името ти ДжонгХюун.Надървил се е защото е мислил за теб.Не е ли странно?
-Бил е пиян Джесика,пиян.
-Истината излиза наяве когато си пиян,нали знаеш?
-Както и да е.Нали не си мислиш,че ще ти повятвам.
Истината е,че найстина исках да е вярно.Възбужда ме адски много.Но ми се иска аз да го бях докосвал така,отново,но този път да чуя как крещи името ми.И защо трябва да и вярвам?Защо и е да ми казва нещо такова,въобще?
-Е,ако щеш вярвай.Това ми каза Виктория.
Оставих Джесика там и се върнах при другите.Веднага след като ме видяха Минхо,Оню,Кий и Теемин ме заобиколиха.
-Какво стана?
-Правихте ли секс?
-Ъгх.Не.Каза ми нещо,което някакви нейни приятели и били казали.Някаква тъпа лъжа.
-Какво беше?
-Че някакъв пич бил направил нещо тъпо на партито.Просто не е иска..
-Хей момчета.Пригответе се.Ваш ред е.-провикна се някакъв човек от екипа и ние заехме местата си.
Погледнах към Кий.Беше седнал до мен,говорейки на Оню,който беше седнал до него.Интересно ми,найстина ми е интересно.Истина ли е?Или е направил всичко защото е бил пиян...или...найстина го е мислил?Найстина ли се е възбудил при мислите за мен.Имаше ли минимален шанс,когато бяхме в леглото двамата в общежитията на момичетата,да съм значел нещо за него.Шанс да ме харесва...даже и малко.При мисълта извъртях глава и се изчервих....

Страхотна глава Обожавам този фик чакам следващата глава

Знаеш ли колкоо много се радвам на тези думи

Страхотно е дано скоро да си признаят Чакам следващата глава <33

Arigatoo~Sarang hae

Фика е жесток! Продължавай, момиче! Чакам следващата глава
ПП: И защо ли имам чувството, че не си най-големия фен на SNSD?

Лично бих отишла в Корея и щях да им разбия нослетата