First topic message reminder :
Името на Кий.
Вратата на стаята ми се отвори бавно.Беше тъмно и не видях нищо,но някаква фигура се приближи до мен.
-ДжонгХюн?-прошепнах и не получих отговор,но след миг усетих,че някой е седнал на леглото до мен.
-Кий?-чух глас.Беше женски глас.Звучеше всякаш момичето се беше напило,но аз не бях по-назад.
-Да?-отговорих.
-Хнн...-чух я как издаде някакви звуци.Не помръднах.Гледах с полу-отворени очи,но все още не разбирах коя е тя,защото всичко се въртеше адски бързо и не можех да смогна.Изведнъж тя се приближи по-близо до мен...
-Скучно ми е.-прошепна в ухото ми и сложи ръка на гърдите ми.Нямах нищо против,защото очевидно си беше адски пияна и не знаеше какво прави.
-И?-попитах все още не знаещ коя е тя.Но знаеше името ми,а аз нейното-не.
Ръцете и се спуснаха надолу по гърдите ми,стигнаха стомаха и наддигнаха тениската ми нагоре.
-Какв-?-не успях да довърша,защото тя сложи пръст на устните ми.Приближи се още повече и ме целуна.Езикът и си проправи път в устата ми и бавно се движеше.Бях твърде изморен,за да и кажа да престане,но не и отвърнах на целувката.Просто стоях там,като статуя и стоях със затворени очи.Току-що целунах момиче.Е..тя ме целуна но,пак...Не почувствах нищо.Никакво влечение,възбуда,никакво желание да я имам.Нищо.Може би бях твърде пиян за да чувствам нещо?Това възможно ли е?Ръката и се плъзна под панталона ми.Не реагирах.Взе "потребителя" ми в ръката си и започна да си "върши работата".Все още нищо.
От името на момичето
Залагам,че не ме е разпознал,но всъщост не ми пука.Просто трябва да надделея над него.Толкова е невинен и това прави картинката завършена.Но тези "невинни момчета" дали се възбуждат по-бързо?Залагам,че вече масажирам ''приятеля му" повече от пет минути.Може би трябва да забързам темпото или да го правя с повече чувство или нещо от сорта?Може би трябва да го целуна по-страстно?Но той дори не ми отвърна на целувката.Забързах движенията на ръката си.Чух,че той диша тежко и накъсано.
-Искаш ли да стигнем по-далеч?-попитах го докато го целунах.
-Хнн..Дж..Джо-...-не бях сигурна какво каза или искаше да каже,но продължих да го целувам.Кий хвана чършава на леглото си и стисна здраво като се облегна назад.Свърши в ръцете ми.
-ИСКАМ ТЕ..Ънфф...Ъгх..Дж...Джонг...-най-накрая действията ми имат ефе-...
-Джонгхюн искам те..Джонгхюн..-прошепна ..а дъхът му беше накъсан.
Да не би той току-що да се възбуди като си помисли,че съм Джонгхюн.
-Какво по дяволите?-попитах като извадих ръката си от панталона му.Очите му бяха широко отворени.Изправи се.Не ме погледна,но имаше паника и отбягване по цялото му лице.
-Кажи..Ти...Никой...-измърмори той,но аз успях дс разбера какво каза.
-Да не кажа на никой?-попитах спокойно,въпреки,че исках да му се разкрещя.
-Моля те...Не знам защо го казах.Името му просто беше на устните ми и изведнъж..просто го казах.-въпреки,че все още бе тъмно в стаята можех да видя,че е изчервен като домат.
-Значи Джонги те възбужда?Разбирам...-смених темата.
-Не!Не!Просто съм пиян и не знам какво казвам.
-Но ако кажа на Хюн,че си шептял името му той не би имал нищо против ?И без това си бил пиян.-казах му,но не знаех дали няма да кажа на някой.Никога не знаеш кога може да ми потрябва тази информация.
-Няма да кажеш нали?-попита ме.
-Еее...-казах недоверчиво и станах от леглото му като тръгнах към вратата и чух,че Кий идва след мен.
-Обещай ми,че няма.-хвана лакътя ми и изведнъж вратата се отвори.
Перфектно време да се появи...Джонгхюн..
Името на Блинги...
Търсих Кий навсякъде.Изведнъж изчезна.
-Хей,ТеЯнгг!
-Да?
-Знаеш ли къде е Кий?
-Ъмм...последния път когато го видях се чувстваше зле и сега сигурно си почива някъде.Защо?
-Просто съм любопитен.-казах и и напуснах стаята.Реших да проверя първо спалните.
Изненадах се когато видях,че първите две бяха празни.След като стигнах последната стая и я отворих и надникнах вътре.Имаше момче и момиче които се натискаха на леглото.Мигновенно затворих вратата.Ами ако Кий правеше същото?На бас,че сега ще бъде първата му целувка.Като се замисля...днес почти целунах Кий.Но откакто излязохме от басейна всичко беше толкова странно.Имам чувството,че ме отбягва.Защо по-дяволите си мисля за него?Сигурно съм единственият,който не може да се изправи срещу него.Но на бас,че не му пука.Мисля толкова много когато съм пиян.Изведнъж чух стъпки идващи от съседната врата.Свършиха ли?Може да ги попитам ако знаят нещо за Кий,за всеки случай.Отворих вратата.
-Обещай ми,че няма!
Защо?Защо трябваше да отварям вратата?
Пред мен стояха Виктория и Кий-без тениска стоящ зад нея държащ лакътя и.
-Не се тревожи Кий.Няма да кажа на никой какво се случи току-що.-и веднага след като Кибум пусна лакътя и тя мина покрай мен.-О!Здравей Джонгхюн!-каза тя преди да излезе.
Но не се интересувах от нея.Сега в умът ми беше Кий.Защо той беше тук с нея?Дали са го правили?Защо тя?Влязох по-навътре в стаята и затворих вратата.
-Джонг-....
-Какво сте правили с нея?
-Нищо..аз просто..
-Ти просто какво,Кий?Какво си направил?
-Нищо!Почивах си на леглото и тя влезе в стаята ми и си говорихме.
-О!Значи да правиш секс е просто "Да си говориш"?Защо ме лъжеш?
-Окей.И какво ако сме го правили?Защо трябва да те интересува?
-Ти дори не знаеш коя е тя!Не трябва да правиш подобни неща с непознати.
-Защо викаш на мен,след като причината да си ядосан е тя а не аз?Защо ревнуваш толкова?-какво каза той току що?Аз да завиждам от нея?Разбира се!Но не защото исках да съм на мястото на Кий.
Защо трябваше с нея?Защо той?Защо тя?Защо се засегнах повече от обикновено?Какво щеше да стане ако бяха продължили нататък?Защо той е толкова важен за мен?
Името на Кий...
-Не завиждам!Стига си си измислял!Стига си си мислил,че светът се върти около теб!-сега викаше по мен.Знаеше ли въобще какво говори?И защо ми се ядосваше?И кога съм казвал,че става дума за мен?Никога не съм го и споменавал...
-Какво?-казах едва доловимо..очите ме боляха,защото сълзите ми напираха.Но аз не им позволих.Ако се бях разплакал той щеше да ме намрази още повече.
-Светът не се върти около теб!Не ми пука за теб!Не ме интересува какво правиш и с кого го правиш!Защо трябва да си толкова досаден?
-Защо казваш т-такива..н-неща..-изгубих гласът си.Не можех да се въздържа повече.Имах чувството,че имам недостиг на кислород.Имах чувството,че се разпадам,въпреки и да не ставаше.Искаше ми се...искаше ми се да умра преди да чуя тези думи от него.Защо трябва да е толкова груб с мен?Защо той?Не може ли някой с който се оправяш много по-лесно?Човек от който да не крия сълзите си.Човек който би ме разбрал и би върнал обичта ми.Просто някой на който му пука.Някой който няма да ме нарани така.Една едра сълза се стече по бузата ми.
-Защо изобщо се замеси с нея,знаеш че...-той не забеляза сълзата която се стече по лицето ми,но преди да каже нещо което да накара още сълзи да си проправят път аз го спрях.
-Ако я харесваш толкова много,защо просто не отидеш и не я изчукаш?-развиках се.Не знаех,че имах толкова смелост за да му го кажа.Но трябваше да кажа нещо което да го накара да млъкне,за да мога да изтрия сълзите си и да напусна стаята.Но даже и да не чувства никаква вина,нямаше да ми пука.Защо ми е да се интересувам от някой,който не се интересува от мен точно толкова колкото ме и мрази.Сега ме гледаше като идиот.Като идиот,който не може да удържи сълзите си и да отиде на майната му.Погледах го..исках да видя изражението му,но погледа ми бе замъглен.
-Мразя те!-прошепнах възможно най-тихо,защото не исках да казвам тези думи найстина.Не исках да го лъжа.Но исках да гледам как страда.Унижих го достатъчно.Тръгнах към вратата и го подминах.Взех си якето и обух кецовете и се затичах навън.В момента имах нуждата от този специален човек да знае...да знае колко наранен бях заради него.
Името на Кий.
Вратата на стаята ми се отвори бавно.Беше тъмно и не видях нищо,но някаква фигура се приближи до мен.
-ДжонгХюн?-прошепнах и не получих отговор,но след миг усетих,че някой е седнал на леглото до мен.
-Кий?-чух глас.Беше женски глас.Звучеше всякаш момичето се беше напило,но аз не бях по-назад.
-Да?-отговорих.
-Хнн...-чух я как издаде някакви звуци.Не помръднах.Гледах с полу-отворени очи,но все още не разбирах коя е тя,защото всичко се въртеше адски бързо и не можех да смогна.Изведнъж тя се приближи по-близо до мен...
-Скучно ми е.-прошепна в ухото ми и сложи ръка на гърдите ми.Нямах нищо против,защото очевидно си беше адски пияна и не знаеше какво прави.
-И?-попитах все още не знаещ коя е тя.Но знаеше името ми,а аз нейното-не.
Ръцете и се спуснаха надолу по гърдите ми,стигнаха стомаха и наддигнаха тениската ми нагоре.
-Какв-?-не успях да довърша,защото тя сложи пръст на устните ми.Приближи се още повече и ме целуна.Езикът и си проправи път в устата ми и бавно се движеше.Бях твърде изморен,за да и кажа да престане,но не и отвърнах на целувката.Просто стоях там,като статуя и стоях със затворени очи.Току-що целунах момиче.Е..тя ме целуна но,пак...Не почувствах нищо.Никакво влечение,възбуда,никакво желание да я имам.Нищо.Може би бях твърде пиян за да чувствам нещо?Това възможно ли е?Ръката и се плъзна под панталона ми.Не реагирах.Взе "потребителя" ми в ръката си и започна да си "върши работата".Все още нищо.
От името на момичето
Залагам,че не ме е разпознал,но всъщост не ми пука.Просто трябва да надделея над него.Толкова е невинен и това прави картинката завършена.Но тези "невинни момчета" дали се възбуждат по-бързо?Залагам,че вече масажирам ''приятеля му" повече от пет минути.Може би трябва да забързам темпото или да го правя с повече чувство или нещо от сорта?Може би трябва да го целуна по-страстно?Но той дори не ми отвърна на целувката.Забързах движенията на ръката си.Чух,че той диша тежко и накъсано.
-Искаш ли да стигнем по-далеч?-попитах го докато го целунах.
-Хнн..Дж..Джо-...-не бях сигурна какво каза или искаше да каже,но продължих да го целувам.Кий хвана чършава на леглото си и стисна здраво като се облегна назад.Свърши в ръцете ми.
-ИСКАМ ТЕ..Ънфф...Ъгх..Дж...Джонг...-най-накрая действията ми имат ефе-...
-Джонгхюн искам те..Джонгхюн..-прошепна ..а дъхът му беше накъсан.
Да не би той току-що да се възбуди като си помисли,че съм Джонгхюн.
-Какво по дяволите?-попитах като извадих ръката си от панталона му.Очите му бяха широко отворени.Изправи се.Не ме погледна,но имаше паника и отбягване по цялото му лице.
-Кажи..Ти...Никой...-измърмори той,но аз успях дс разбера какво каза.
-Да не кажа на никой?-попитах спокойно,въпреки,че исках да му се разкрещя.
-Моля те...Не знам защо го казах.Името му просто беше на устните ми и изведнъж..просто го казах.-въпреки,че все още бе тъмно в стаята можех да видя,че е изчервен като домат.
-Значи Джонги те възбужда?Разбирам...-смених темата.
-Не!Не!Просто съм пиян и не знам какво казвам.
-Но ако кажа на Хюн,че си шептял името му той не би имал нищо против ?И без това си бил пиян.-казах му,но не знаех дали няма да кажа на някой.Никога не знаеш кога може да ми потрябва тази информация.
-Няма да кажеш нали?-попита ме.
-Еее...-казах недоверчиво и станах от леглото му като тръгнах към вратата и чух,че Кий идва след мен.
-Обещай ми,че няма.-хвана лакътя ми и изведнъж вратата се отвори.
Перфектно време да се появи...Джонгхюн..
Името на Блинги...
Търсих Кий навсякъде.Изведнъж изчезна.
-Хей,ТеЯнгг!
-Да?
-Знаеш ли къде е Кий?
-Ъмм...последния път когато го видях се чувстваше зле и сега сигурно си почива някъде.Защо?
-Просто съм любопитен.-казах и и напуснах стаята.Реших да проверя първо спалните.
Изненадах се когато видях,че първите две бяха празни.След като стигнах последната стая и я отворих и надникнах вътре.Имаше момче и момиче които се натискаха на леглото.Мигновенно затворих вратата.Ами ако Кий правеше същото?На бас,че сега ще бъде първата му целувка.Като се замисля...днес почти целунах Кий.Но откакто излязохме от басейна всичко беше толкова странно.Имам чувството,че ме отбягва.Защо по-дяволите си мисля за него?Сигурно съм единственият,който не може да се изправи срещу него.Но на бас,че не му пука.Мисля толкова много когато съм пиян.Изведнъж чух стъпки идващи от съседната врата.Свършиха ли?Може да ги попитам ако знаят нещо за Кий,за всеки случай.Отворих вратата.
-Обещай ми,че няма!
Защо?Защо трябваше да отварям вратата?
Пред мен стояха Виктория и Кий-без тениска стоящ зад нея държащ лакътя и.
-Не се тревожи Кий.Няма да кажа на никой какво се случи току-що.-и веднага след като Кибум пусна лакътя и тя мина покрай мен.-О!Здравей Джонгхюн!-каза тя преди да излезе.
Но не се интересувах от нея.Сега в умът ми беше Кий.Защо той беше тук с нея?Дали са го правили?Защо тя?Влязох по-навътре в стаята и затворих вратата.
-Джонг-....
-Какво сте правили с нея?
-Нищо..аз просто..
-Ти просто какво,Кий?Какво си направил?
-Нищо!Почивах си на леглото и тя влезе в стаята ми и си говорихме.
-О!Значи да правиш секс е просто "Да си говориш"?Защо ме лъжеш?
-Окей.И какво ако сме го правили?Защо трябва да те интересува?
-Ти дори не знаеш коя е тя!Не трябва да правиш подобни неща с непознати.
-Защо викаш на мен,след като причината да си ядосан е тя а не аз?Защо ревнуваш толкова?-какво каза той току що?Аз да завиждам от нея?Разбира се!Но не защото исках да съм на мястото на Кий.
Защо трябваше с нея?Защо той?Защо тя?Защо се засегнах повече от обикновено?Какво щеше да стане ако бяха продължили нататък?Защо той е толкова важен за мен?
Името на Кий...
-Не завиждам!Стига си си измислял!Стига си си мислил,че светът се върти около теб!-сега викаше по мен.Знаеше ли въобще какво говори?И защо ми се ядосваше?И кога съм казвал,че става дума за мен?Никога не съм го и споменавал...
-Какво?-казах едва доловимо..очите ме боляха,защото сълзите ми напираха.Но аз не им позволих.Ако се бях разплакал той щеше да ме намрази още повече.
-Светът не се върти около теб!Не ми пука за теб!Не ме интересува какво правиш и с кого го правиш!Защо трябва да си толкова досаден?
-Защо казваш т-такива..н-неща..-изгубих гласът си.Не можех да се въздържа повече.Имах чувството,че имам недостиг на кислород.Имах чувството,че се разпадам,въпреки и да не ставаше.Искаше ми се...искаше ми се да умра преди да чуя тези думи от него.Защо трябва да е толкова груб с мен?Защо той?Не може ли някой с който се оправяш много по-лесно?Човек от който да не крия сълзите си.Човек който би ме разбрал и би върнал обичта ми.Просто някой на който му пука.Някой който няма да ме нарани така.Една едра сълза се стече по бузата ми.
-Защо изобщо се замеси с нея,знаеш че...-той не забеляза сълзата която се стече по лицето ми,но преди да каже нещо което да накара още сълзи да си проправят път аз го спрях.
-Ако я харесваш толкова много,защо просто не отидеш и не я изчукаш?-развиках се.Не знаех,че имах толкова смелост за да му го кажа.Но трябваше да кажа нещо което да го накара да млъкне,за да мога да изтрия сълзите си и да напусна стаята.Но даже и да не чувства никаква вина,нямаше да ми пука.Защо ми е да се интересувам от някой,който не се интересува от мен точно толкова колкото ме и мрази.Сега ме гледаше като идиот.Като идиот,който не може да удържи сълзите си и да отиде на майната му.Погледах го..исках да видя изражението му,но погледа ми бе замъглен.
-Мразя те!-прошепнах възможно най-тихо,защото не исках да казвам тези думи найстина.Не исках да го лъжа.Но исках да гледам как страда.Унижих го достатъчно.Тръгнах към вратата и го подминах.Взех си якето и обух кецовете и се затичах навън.В момента имах нуждата от този специален човек да знае...да знае колко наранен бях заради него.
Последната промяна е направена от モンスター クッキー на Вто Сеп 06, 2011 1:06 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
супер нямам търпение за последната глава макар че няма не искам да спира 
THE BEST fic EVERRR!!!!!!!!!!!!!!! 
Хахах задавам си реторичен въпрос всички знаем че искаме последната глава 
(напреед с пълна газ!)
Следя го и му се кефя... 
Очаквам последната глава с нетърпение... 
За почерпка днес ще получите последната глава. 
На 100% ще я пусна. 
Обещавам. 
Музата ми дойде когато прочетох новата глава на nasa__ в You the music in me. 
Ако тя случайно отвори фика ми сега и види този коментар, ще се зарадвам.:) 
Много ви благодаря за търпението. 
И се радвам,че има хора които въпреки всичкото мъчение още искат да прочетат последната глава. 
Гордея се със себе си. 
Започнах нов фик - Don't blame me for loving you. 
Ще напиша първа глава утре може-би? 
Вчера написах нов фик на тетрадка и много ме изкефи,но не знам дали да го пусна. 
Във фика най-добрия му приятел е Мир. 
За тези които не знаят кой е Мир (ама едва ли има такива хора) той е един от рапърите на групата MBLAQ . 
Не съм сигурна дали е един от рапърите или е единствения,но все едно. 
Кефи ме хД. 
Имам като неговата прическа хД. 
И естествено пак написах роман,но не мисля да спирам сега. 
Има толкова много да пиша тук,че направо нямам думи. 
Интересното ми е дали някой ще го прочете? 
Все едно аз нямам работа и пиша. 
Но да считаме това като авторска бележка не като коментар. 
Ъъъммм...някой от тук гледа ли Ирис? 
Аз да...*Ask and answer*. 
Горката аз докъде стигнах. 
Но да се надявам,че в бунгалото ще има интернет хД. 
Има ли някой от Ахтопол? 
Може да се видим! 
Хора само аз ли си мисля,че вместо да пиша този коментар можеше да напиша новата глава? 
Все едно *отново*. 
Казах ви,че нямам намерение да спирам защото веднъж започна ли не мога да се спра. 
Пак си имам проблеми с най-добрата ми приятелка. 
Поне бившата. 
Обиди мен и каза,че кпоп не струвал. 
Корейците и китайците и японците били жълтурковци с дръпнати очи.о.О... 
Доста ще пиша сегаа~~ keheheheh XD 
ОБЕЩАНО МИ Е СЪЩО И HEARTBREAKER НА ДЖИ ДИ. 
.Сарангхе народее <3 
И супер ще има и фикче с моя любимец от MBLAQ ауууу мн се кефя супер ще чакам всичко каквото си написала колкото и време да отнеме 
[и да ти кажа, интересно ми е какво толкова чете, че музата ти те навести xDD]
/
Ето ви новата глава :(
Само да се върнеш от морето, ще те изнудвам докрай за продължение *evil laugh* Кий и Джонг са толкова сладки, жалко, че родителите им са толкова консервативни 
ИСКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!!