Здравейте казвам се Емма и съм на 17 с майка ми живеехме в Лондон един ден когато се прибирах в къщи забелязях купчина писма в пощенската кутия.
Качих се в стаята си и прегледах писмата видях едно от тях и то беше от Корея.
Емма: Това е от татко!!!
Побързах да отворя пликът вътре имаше билет за Корея и писмо в което пишеше, че страшно му липсвам и, че иска да го посетя за месец аз се зарадвах много от доста време чаках този момент изведнъж гласът на майка сепна мисълта ми..
-Емма време е за вечеря!
Провикна се тя от доло.
Емма: Идвам..
Когато слизах наоколо се разнасяше приятна миризма, която ме караше да огладнея все повече и повече..
-Емма как мина днес денят ти?
Емма: Много добре днес получих писмо от татко.
Изведнъж приятната и усмивка се изгуби.
-И какво пишеше?
Емма:Пратил ми е билет за да го посетя за месец и ще ида при него преди Хелоин.
-Добре
Каза с усмивка зад която се криеше болка аз се приближих към нея и стиснах ръката и
Емма: ще се обаждам всеки ден
Умореният поглед на майката се насълзи
-милата ми много ще ми липсваш
Емма: И ти на мен страшно много.
Изправих се и я прегърнах силно.
-Кога заминаваш?
Аз въздънах и отвърнах
Емма: Утре
- Добре
Каза тя с насълзени очи
Поклатих леко глава и продължихме да се храним.
След вечерята аз се качих в стаята си за да се чуя с моята приятелка, която се беше приместила в Сеул.
Нямах търпение да вдигне телефонът
Джесика. Ало
Емма. Ало Джес аз съм Ем
Джесика. Здравей Емма как я караш?
Зарадва се тя..
Емма.Ами исках да те чуя и да ти кажа, че ще дойда в корея утре
Джесика. Наистина ли нямам търпение от толкова време не се бяхме чували веднага щом дойдеш се обади.
Емма. Добре ще се видим дкоро.
На сутринта..
Зико влезе в стаята ми и се приближи до леглото ми с влажната си муцунка ме побутна леко и заскимтя отворих очи
Емма: Зиkоо *изправих се и го гушнах*
Емма: мн ще ми липсва това сладко събуждане ^^
Емма: ще ми липсват и лигите по лицето ми *засмя се тя*
Тя се облече и слезе доло на масата имаше топли кифлички и чаша с мляко тя седна
- О вече си станала *каза с усмивка маика и*
Емма:добро утро
-добро утро, хаиде закуси ще изстинат
Емма: ок
- моля те обаждаи се всеки ден
Емма: добре
След като закусих взех куфатът си и се отправихме към летището
Качих се в стаята си и прегледах писмата видях едно от тях и то беше от Корея.
Емма: Това е от татко!!!
Побързах да отворя пликът вътре имаше билет за Корея и писмо в което пишеше, че страшно му липсвам и, че иска да го посетя за месец аз се зарадвах много от доста време чаках този момент изведнъж гласът на майка сепна мисълта ми..
-Емма време е за вечеря!
Провикна се тя от доло.
Емма: Идвам..
Когато слизах наоколо се разнасяше приятна миризма, която ме караше да огладнея все повече и повече..
-Емма как мина днес денят ти?
Емма: Много добре днес получих писмо от татко.
Изведнъж приятната и усмивка се изгуби.
-И какво пишеше?
Емма:Пратил ми е билет за да го посетя за месец и ще ида при него преди Хелоин.
-Добре
Каза с усмивка зад която се криеше болка аз се приближих към нея и стиснах ръката и
Емма: ще се обаждам всеки ден
Умореният поглед на майката се насълзи
-милата ми много ще ми липсваш
Емма: И ти на мен страшно много.
Изправих се и я прегърнах силно.
-Кога заминаваш?
Аз въздънах и отвърнах
Емма: Утре
- Добре
Каза тя с насълзени очи
Поклатих леко глава и продължихме да се храним.
След вечерята аз се качих в стаята си за да се чуя с моята приятелка, която се беше приместила в Сеул.
Нямах търпение да вдигне телефонът
Джесика. Ало
Емма. Ало Джес аз съм Ем
Джесика. Здравей Емма как я караш?
Зарадва се тя..
Емма.Ами исках да те чуя и да ти кажа, че ще дойда в корея утре
Джесика. Наистина ли нямам търпение от толкова време не се бяхме чували веднага щом дойдеш се обади.
Емма. Добре ще се видим дкоро.
На сутринта..
Зико влезе в стаята ми и се приближи до леглото ми с влажната си муцунка ме побутна леко и заскимтя отворих очи
Емма: Зиkоо *изправих се и го гушнах*
Емма: мн ще ми липсва това сладко събуждане ^^
Емма: ще ми липсват и лигите по лицето ми *засмя се тя*
Тя се облече и слезе доло на масата имаше топли кифлички и чаша с мляко тя седна
- О вече си станала *каза с усмивка маика и*
Емма:добро утро
-добро утро, хаиде закуси ще изстинат
Емма: ок
- моля те обаждаи се всеки ден
Емма: добре
След като закусих взех куфатът си и се отправихме към летището
