Първо да ви предупредя, че съм нова в писането на фикове, но се надявам да ви хареса, честно казано редактирах фик-а "Скитница" , и понатрупах малко опит :) приемам всякаква критика ... 
ПЪРВА ГЛАВА
Какво ли е да си известен? - Доста реторичен въпрос, поне според мен. Да - получаваш всичко, което искаш, но щастието ти се отнема. Не можеш спокойно да излезеш на улицата, защото феновете ще започнат да те "кацат", като мухи на мед. Едно време баба ми разказваше за известните момчета, нали тогава е нямало гел за коса, та те си мазали косите с диня за да им придадат "малко" обем ... пф .... кифли им викам аз та ... мухите ги кацали и всички им се смеели. - Малко неточен пример, но какво да се прави не съм от най-умните хора! Относно известността не е като да си най-голямата работа в училище или интернет, а по целия свят не можеш да спиш или с извинение да се изходиш на спокойствие от папараци и полудели фенове. Наистина съжалявам известните хора, но какво да се прави те явно са хора с талант.
***
Бях в мола и с удоволствие разглеждах новата зимна колекция.
- Защо хората показват толкова много плът през зимата? - попита Аня учудена, гледайки минаващата от среща жена, която явно бе надхвърлила 50 доста скоро.
- Всеки има собствен вкус и стил, хайде иди им кажи, че приличат на обръснати козели. - Не одубрявам старите жени да носят поли къси, колкото колана ми или да се качват на 16 сантиметрови токчета - грозно и смешно!
- Съгласна съм, а какво ще кажеш за това? - попита тя показвайки невероятен сребърен гердан с камъни. Обожавам дрънкулките, а и тате скоро имаше рожден ден ....
- Невероятно е колко струва? - попитах с блясък в очите, но той веднага се изпари, когато Аня ми каза цената на гердана, може да съм "малко" луда, но не бих дала 265 долара за това нещо. Та това са ми спестяванията за година, е да доста харча.
- Какво отказа ли се? - попита ме тя с леко разочарование - много обичаше да ми взима нещата, повечето неща съм си ги купила специално заради нея.
- Добре ще спазаря приемлива цена, хайде. - казах аз взимайки гердана от витрината, толкова много се старах, но - нали знаете, че когато се стараете винаги всичко се обърква е този път не аз бях виновна, а момчето, което се блъсна в мен. Всичко стана за секунда, погледнах счупения гердан на пода, а след това момчето, което се блъсна в мен. Беше с очила и шапка. Той ме погледна, а след това отмина без да го грее какво причина на касичката ми. Обърнах се и започнах да крещя след него:
- Ей, ти с очилата и шапката, поне едно извинявай няма ли да кажеш, самонадеяни хлапета! - в момента даже не се чувах какво говоря, той дори не се обърна реших, че не ме беше чул, което бе странно за това се затичах и застанах пред него.
- Добре! Сляп си приемам го ама и глух ли? Няма ли поне да се извиниш за щетите? - без да се замисля така въпросното момче свали очилата и шапката си и ме погледна надменно:
- Знаеш ли въобще с кого разговаряш, малката. - веднага го познах това беше онази звезда как му беше името Топин, Тамин, Торин абе нещо с Т беше. Не се заблуждавайте не му бях фенка просто Али наистина беше полудяла по него и още няколко човека от групата му. Само за тях ми говореше, но какво? Боже влезте в реалността звездите са само на небето ..
- Вижте това е Темин - изведнъж нечий вик или викове ме изкараха в реалността, този така наречен Темин бе обкръжен от момичета за неутрално време, тълпата ме избута в страни.
- Извинете госпожице, но трябва да платите за щетите по колието. - обърнах се и видях ядосаното лице на управителката на магазина - ще ви струва 265 долара и ако може в брой.
Само ако можеш да го докапам щях да го убия с голи ръце. СПЕСТЯВАНИЯТА МИ ... никога няма да мога да отида в Америка.
Какво ли е да си известен? - Доста реторичен въпрос, поне според мен. Да - получаваш всичко, което искаш, но щастието ти се отнема. Не можеш спокойно да излезеш на улицата, защото феновете ще започнат да те "кацат", като мухи на мед. Едно време баба ми разказваше за известните момчета, нали тогава е нямало гел за коса, та те си мазали косите с диня за да им придадат "малко" обем ... пф .... кифли им викам аз та ... мухите ги кацали и всички им се смеели. - Малко неточен пример, но какво да се прави не съм от най-умните хора! Относно известността не е като да си най-голямата работа в училище или интернет, а по целия свят не можеш да спиш или с извинение да се изходиш на спокойствие от папараци и полудели фенове. Наистина съжалявам известните хора, но какво да се прави те явно са хора с талант.
***
Бях в мола и с удоволствие разглеждах новата зимна колекция.
- Защо хората показват толкова много плът през зимата? - попита Аня учудена, гледайки минаващата от среща жена, която явно бе надхвърлила 50 доста скоро.
- Всеки има собствен вкус и стил, хайде иди им кажи, че приличат на обръснати козели. - Не одубрявам старите жени да носят поли къси, колкото колана ми или да се качват на 16 сантиметрови токчета - грозно и смешно!
- Съгласна съм, а какво ще кажеш за това? - попита тя показвайки невероятен сребърен гердан с камъни. Обожавам дрънкулките, а и тате скоро имаше рожден ден ....
- Невероятно е колко струва? - попитах с блясък в очите, но той веднага се изпари, когато Аня ми каза цената на гердана, може да съм "малко" луда, но не бих дала 265 долара за това нещо. Та това са ми спестяванията за година, е да доста харча.
- Какво отказа ли се? - попита ме тя с леко разочарование - много обичаше да ми взима нещата, повечето неща съм си ги купила специално заради нея.
- Добре ще спазаря приемлива цена, хайде. - казах аз взимайки гердана от витрината, толкова много се старах, но - нали знаете, че когато се стараете винаги всичко се обърква е този път не аз бях виновна, а момчето, което се блъсна в мен. Всичко стана за секунда, погледнах счупения гердан на пода, а след това момчето, което се блъсна в мен. Беше с очила и шапка. Той ме погледна, а след това отмина без да го грее какво причина на касичката ми. Обърнах се и започнах да крещя след него:
- Ей, ти с очилата и шапката, поне едно извинявай няма ли да кажеш, самонадеяни хлапета! - в момента даже не се чувах какво говоря, той дори не се обърна реших, че не ме беше чул, което бе странно за това се затичах и застанах пред него.
- Добре! Сляп си приемам го ама и глух ли? Няма ли поне да се извиниш за щетите? - без да се замисля така въпросното момче свали очилата и шапката си и ме погледна надменно:
- Знаеш ли въобще с кого разговаряш, малката. - веднага го познах това беше онази звезда как му беше името Топин, Тамин, Торин абе нещо с Т беше. Не се заблуждавайте не му бях фенка просто Али наистина беше полудяла по него и още няколко човека от групата му. Само за тях ми говореше, но какво? Боже влезте в реалността звездите са само на небето ..
- Вижте това е Темин - изведнъж нечий вик или викове ме изкараха в реалността, този така наречен Темин бе обкръжен от момичета за неутрално време, тълпата ме избута в страни.
- Извинете госпожице, но трябва да платите за щетите по колието. - обърнах се и видях ядосаното лице на управителката на магазина - ще ви струва 265 долара и ако може в брой.
Само ако можеш да го докапам щях да го убия с голи ръце. СПЕСТЯВАНИЯТА МИ ... никога няма да мога да отида в Америка.
,плеес некст 
......!!!